Гласуването приключи. Вижте резултатите.

2017 беше годината, в която всички заговориха за “big data” и всички разбраха, че живеят в балони. А ние, също като носителя на тазгодишната Нобелова награда за литература, осъзнахме, че нашият свят – “цивилизовано, стимулиращо място, изпълнено с иронични хора с либерална нагласа” – е всъщност много по-малък, отколкото някога сме си представяли. В тазгодишните номинации това си личи.

И така, номинираните за 2017 са:

Архитектурно събитие на годината

Тръгва “Визия за София”

Любомир Георгиев, ръководител на координационния екип на “Визия за София”. Снимка: Визия за София

“Визия за София” е амбициозен общински проект, който цели да планира дългосрочно развитието на столицата ни. Проектът се разгръщаше бавно и напоително с пределна прозрачност през цялата година и в първата си фаза изглежда съсредоточен върху събирането на данни – за транспорт, култура, околна среда, икономика и т.н. Данните са огромна сила и работата с тях е ключова за изграждането на правилни политики. Оттук и двата риска за следващите етапи на “Визията” – как и от кого се тълкуват събраните данни и кога ще бъдат готови политиките, базирани на тях.

Лошите промени в един град могат да стават светкавично бързо, а екипът на “Визия за София” в момента се надбягва с времето. И те, и ние обаче знаем, че и при най-чудесните данни, и зад най-смислените политики, трябва да стои политическа сила с волята да ги приложи.

Пътуваща изложба “Български архитектурен модернизъм”

Източник: “Български архитектурен модернизъм”

През пролетта Фейсбук страницата Български архитектурен модернизъм (екс- “Българска архитектура от 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век”) превзе родния интернет и постави предвоенната архитектура под светлините на прожекторите с пътуваща изложба. Изложбата гостува във Варна, Бургас, Казанлък, Стара Загора, Пловдив и на няколко места в София. Помним страницата от преди няколко години, когато бурно и с право се възмути от абсурдното сменяне на дограмата на Дома на железничарите в София. Тази година те успяха да вкарат думата “модернизъм” в речника на много хора, което е добре. Едно обаче трябва да стане ясно — модернизмът не е само естетика, а проявленията му в България далеч не се изчерпват само с времената на златния български лев.

Събитията на “Дом на хумора и сатирата” в Габрово

Директорката на “Дом на хумора и сатирата” Маргарита Доровска. Снимка: Росина Пенчева

През 2017 Домът на хумора и сатирата стана на 45, но забележимите и извън Габрово активности на този единствен по рода си музей на смеха у нас започнаха още миналата година, когато начело застана избраната след конкурс и завършила във Великобритания Маргарита Доровска. Хубавото е, че музеят бяга рязко от битовия хумор и вицаджийство и дава глобални заявки като тематични събития за родения в Габрово Кристо (с изложби, прожекции, детско ателие за опаковане), интерактивни инсталации и дори архитектурно проучване с цел опазване на всички слоеве идентичност на хубавата си сграда.

Варна, Младежка столица 2017

3D мапинг върху стари сгради. Снимка: Съедини Точките / Join the Dots

През 2017 Варна се включи сърцато в европейската инициатива за младежка столица, която е като подгряващ, алтернативен вариант на мастодонта “Европейска културна столица” и пак цели децентрализация на културните събития и създаване на чувство за общност. Варна направи редица намеси в градската среда, повече или по-малко познати като формула, но все пак нейни си — от градски куест под формата на 3D мапинг по стари сгради (Join The Dots) през оживяване на Гръцката махала с проекта Таляна до отлична библиотека на открито (“Рапана”) и хубав нов кът за съзерцание на крайбрежната алея.

Протест на “Спаси София” срещу некачествените ремонти

Снимка: Спаси София

Доживяхме, както каза един виден български интелектуалец, и протест срещу ремонтите в София. Същият интелектуалец направи притеснителна за властта аналогия с 1989, когато протестите започнали като екологични, за да не изглеждат политически. Само че ние номинираме шествието по новоремонтирания бул. “Дондуков” не защото е екологичен протест, а защото намирисва на естетически, а това много ни радва. Крайно време беше някой да се възмути видимо и физически от лошите детайли, кривите колчета и тоталната липса на визуална култура при “отремонтирането” на средата около нас.

Пърформанс “Мemoreality” в Червената къща

Поялник разтопява шоколадов макет на паметник “1300 години България”

В края на юни, малко преди да започне разрушаването на паметника “1300 години България” пред НДК, в Червената къща се проведе мистичен пърформанс с организатори Трансформатори и Kristian Ape. В тъмна зала, върху театрално осветена маса гостите изпитаха садистичното удоволствие да разрушават шоколадови фигурки на злополучния паметник с различни инструменти за мъчение — поялник, ютия, пистолет с горещ въздух, преса, котлон, чук. Събитието беше рядко силна артистична акция с привкус на ъндърграунд, а от такива има нужда.

Срещи “Архитектура разговаря” в УАСГ

Режисьорът Явор Гърдев (в гръб) в първата среща от поредицата “Архитектура разговаря”, март 2017. Снимка: Студио ПроЖектиране

Българското архитектурно образование често прилича на технически грамотен щраус, който е заровил глава в тясната си специализирана сфера и изобщо не поглежда встрани. Серията “Архитектура разговаря”, организирана от активна група около студио ПроЖектиране в УАСГ, се опитва да промени нещата като среща студентите по архитектура с другите в българската култура. Разговорите стартират през март с Явор Гърдев и продължават с писатели, музиканти, сценографи. Хубаво е да не спират и догодина, а още по-добре да отидат далеч извън близките до архитектурата визуални изкуства и смело напред в цялата дълбока култура.

ЕАСА България печели INCM 2018

Тениска от инициативата на ЕАСА България за възстановяването на хижа Боерица. Снимка: EASA Bulgaria

Преведено, това кодирано на пръв поглед заглавие означава следното: българската секция на Европейската асамблея на студентите по архитектура (ЕАСА) спечели правото да организира ежегодната среща на координаторите на организацията през 2018 в изоставената хижа Боерица на Витоша. Събитието е категорично нишово, няма какво да се лъжем, не е като да организираш европредседателство. Но си струва да се отбележи дори само заради ентусиазма на едни български студенти по архитектура, които си казали “хайде да докараме света и при нас, вместо само ние да ходим при него”. Че и да го качим на Витоша. Университетите у нас имат нужда от повече ентусиазъм и инициативност. За да не се тюхкаме после за рейтинги.

Казусът “Бронзовата къща”

Визуализация: Plamen Deyanoff

Бронзовата къща на българо-австрийския артист Пламен Деянов (a.k.a. Plamen Deyanoff) се появява като номинация не само заради себе си, а заради здравословния начин, по който разбуни водите в културния ни живот през есента. Проектът за над 10 м висока ажурна арт-инсталация от бронзови елементи, интерпретираща едновременно декорациите в арбанашките къщи и силуета на Хрельовата кула в Рилския манастир, ще бъде реализиран на мястото на съборения Мавзолей за времето на българското европредседателство с подкрепата на Австрийското посолство и Столична община. “Бронзовата къща” беше подложена на поне 5 обществени обсъждания, при това многолюдни, и в крайна сметка доказа, че когато има външен дипломатически натиск родната консервативна администрация може светкавично да одобрява нестандартни артистични акции на спорни места, обременени с тоталитарни спомени. Което е забавно само по себе си. Нека шокираме обществото с култура, нека спорим за изкуство.

Изложба “Re-Forget Your Past” на Никола Михов

Колаж: Станислав Беловски

През 2012 фотографът Никола Михов издаде книгата “Forget Your Past” с първите арт снимки на паметници от соца. През 2017 той унищожи същата тази книга в изложба, проведена в рамките на Sofia Art Book Fair в галерия Synthesis. Над 30 артисти бяха поканени да късат, режат, лепят и драскат книгата, а някои даже я заключваха с катинари, сгъваха от нея самолетчета, пишеха отгоре готварски рецепти и изобщо я направиха на нищо. Но с миналото най-добре така — да го направим на нищо, весело и с ирония, вместо с потни спорове за вечния ни и вездесъщ комунизъм и материалните му следи.

Архитектурен конкурс на годината

Конкурс Топлоцентралата, София

Проектът-победител. Автори: Мариана Сърбова и Антон Колев

Идеята за превръщането на бившата топлоцентрала на НДК в Център за съвременно изкуство и култура е любима инициатива на Столична община, която тази пролет навлезе в нов етап с помощта на архитектурен конкурс. Победители са комплект млади архитекти (Мариана Сърбова и Антон Колев), спечелилият проект е умерен и възможен, а бъдещият културен център вече си отглежда ползватели, което е важно, за да проработи. Столична община е заложила много на този проект, така че искрено се надяваме да бъде доведен до успешен край. Остава въпросът защо такъв конкурс не беше направен и за реконструкцията на самото НДК (а не само на запустялата му бивша топлоцентрала), но с тези въпроси обикновено така си и оставаме.

Конкурс за нов център на Боровец

Източник: Borovets Competition

Конкурсът за нов център на курорта Боровец беше обявен тази есен след дълга подготовка. Организацията е прилежна и ентусиазирана (дори само броят на проведените обществени обсъждания уморява страничния наблюдател). Виден е фактът, че курортът има проблем (т.нар. “Златен триъгълник”, обект на конкурса, е ужасяващо хаотична територия в центъра на Боровец), но също толкова видно е, че възложителят не знае какво да прави и какво точно иска и очаква конкурсът да му даде всички отговори – от урбанистична концепция, през бъдещи функции до детайли в 1:10. Много е това за един конкурс. Но да видим какво ще се получи накрая.

Конкурс за реконструкция на хотел “Странноприемница”, Етъра

Източник: hotelmuzeietar.com

Конкурсът за реконструкция на хотела към етнографски комплекс “Етъра” край Габрово е част от цялостната стратегия за модернизиране на мястото – от смяната на визуалната идентичност, през отваряне към нови публики, та до добре популяризиран конкурс за ремонта на хотела. Но така и трябва. Задачата е симпатична, заданието е с добър графичен дизайн и снимки и е събрало много пълна информация, която сама по себе си е интересна. Сградата на хотел “Странноприемницата” е с отчетлива идентичност, която интерпретира българското Възраждане със средствата на късния соц и това вероятно ще бъде взето предвид от участниците.

Дано подобни конкурси започнат да се правят преди ремонтите на всички емблематични хотели в България.

Архитектурна тенденция на годината

Патриотичният кич

Патриотичният кич отдавна мина отвъд татуиран на прасеца Левски, възстановки на битки от руско-турската война или абитуриенти с народни носии и вече гордо се настанява в архитектурата и “официалната” градска среда. Някои от следващите примери може би не са кич сами по себе си, но се превръщат в кич (т.е. проява на лош вкус) заради свръхпретенциите си и смехотворната си неадекватност към средата и времето. И така, ето някои от върховете на 2017:

• Жилищна сграда, прославяща глаголицата. Според авторите ѝ “нашата писменост е с божествен произход, а българският народ — благословен”
• Саниран блок със стихотворение на Ботев на фасадата
• 15 декаров тематичен парк България в миниатюри
• Нови паметници на царе, полковници и генерали, изработени така, сякаш сме XVIII – XIX век и нацията тепърва трябва да се “измисля” и доказва чрез прослава на битки и войни
• Настаняване на миниатюрен бронзов лъв пред НДК, който държи карта на Велика България
• Целият имидж по Европредседателството и налагането на тефтерчето на Левски като фетиш

И тъй като национал-популизмът е отчайващо глобална тенденция, а Орбан, Путин и Тръмп се превръщат в поп икони, очакваме през 2018 още по-здрава прегръдка между патриотичния кич и властта у нас.

Протестите срещу високите сгради

Изображение via SkyscraperCity Bulgaria

Има три неща, за които жителите на София са постигнали максималната степен на единодушие, възможна на родните географски ширини — ремонтът на бул. “Дондуков” е зле, въздухът в София не може да се диша и на небостъргачите мястото им не е в града. В тази връзка след поредицата скандални проекти, които започнаха да се обявяват, строят и завършват навсякъде, естествено дойдоха и протестите – в кв. “Стрелбище”, в “Борово”, в “Лозенец”. Интересно как ще реагира властта на това ясно изразено гражданско недоволство и дали ще приеме законовите предложения на главния архитект на София за ограничаване на високото строителство, които бяха внесени в Народното събрание през октомври.

Фигурална композиция вместо съвременна скулптура в градска среда

Снимка:БТА

Фигуралната композиция доминира при всички нови скулптури в градска среда, които се появяват през последните години у нас. Имаме статуи на царе, лъвове и пълководци, на индустриалци, писатели и артисти. И всичко е “като истинско”, величествено положено на гранитен постамент (тип “Цар Самуил”) или небрежно монтирано на паважа, в опит за псевдореализъм (тип “Братя Прошек”). Скулптурата в градска среда не е задължително да бъде триизмерна илюстрация като за деца от детската градина, а дори и децата със сигурност биха понесли сблъскване с абстрактно изкуство и арт провокации. За възрастните да не говорим.

Сграда на годината

Лятна къща в стар склад, Каварна

Архитект: Борислав Игнатов

Източник: Borislav Ignatov

Изоставените сгради с вековни каменни зидове са благодарна основа за добри архитектурни реконструкции независимо дали се намират на някой обрулен английски хълм или на пристанището в Каварна. Този склад от XIX век е превърнат в сезонно жилище след уважителна намеса, която пази духа, без да инквизира тялото. Интериорът е малко битов, в спалните вероятно е тъмно, но хубавата каменна зидария има способността да компенсира всички леки неудачи.

Реконструкция на къща до Античния форум в Стара Загора

Архитекти: I/O архитекти

Източник: I/O архитекти

Голяма част от архитектурния XX век е минал в мечти да се строят велики нови сгради на гола поляна. Съвременният свят обаче предлага все по-малко tabula rasa и все повече сложни ситуации, в които новото и старото трябва да съществуват заедно. Тази къща в Стара Загора показва как уважението към средата не пречи на архитектурния експеримент, а културното наследство не може да спре строителния устрем. Разположена в центъра на града, близо до Античния форум, къщата е построена през 1920-те, а основите й лежат върху римски зидове. Надстоена е смело, категорично съвременно, а експерименталният бял бетон (все пак тук не сме Хърватска и бетонът обикновено ни се получава сив) прави деликатна препратка към античното наследство.

Можело значи без огледални стъкла, фалшиви камъни и грозни детайли.

Социализация на Триъгълна кула на Сердика, София

Aрхитекти: Aтелие 3 и АДМ Студио

Източник: Aтелие 3

Още един пример за добра работа в условията на тежко културно наследство. Дълги години северната триъгълна кула на антична Сердика беше погребана в пълното с плъхове мазе на бившия магазин “София”. Вярно, достъп имаше, но долу беше тъмно, потънало в прах и стар бетон, а единствено впечатляваща беше стоманената конструкция, премостила останките от кулата и върху която е стъпила с цялата си тежест единайсететажната сграда отгоре. От тази година мястото е обновено и триъгълната кула най-после се забелязва. Нещо повече, запазени и показани по най-добър начин са всички исторически пластове — от римските камъни през боядисаната в ярко червено метална конструкция до мозайката от времето на соца.

Археологията няма нужда от натруфени декори. Достатъчни са добро осветление и неутрален черно-бял фон. Остава да оправят вентилацията и да сменят бюрото на входа и ще имаме цяла археологическа галерия.

Хотел при винарна, Коларово

Aрхитекти: ZOOM Studio и Тодор Обрешков

Източник: ZOOM Studio

Винопроизводството в България вече е сериозен бизнес, който започна да инвестира не само в лозя, технология и чужди енолози, но и в добра архитектура. Избите отдавна не са скучни промишлени халета, а пробват да докарат минимум атмосферата от “Една добра година” с куп екстри, включително прилежащи хотели и ресторанти. Разбира се, у нас романтичното влияние на Италия и южна Франция все още е непреодолимо, но има случаи, когато архитектурата е успяла да се измъкне от клишето “тосканска къща” или “френско шато”. Такъв пример е сдържаният минималистичен хотел до изба “Коларово”, който предлага аскетично общуване с природата сред лозя, видим бетон и много стъкло. Място за съзерцание и писане на романи сред изгорелите от слънцето треви на тракийското поле.

Временна библиотека “Рапана”, Варна

Архитекти: Downtown Studio

Снимка: Emanuil Alber

Тази любопитна временна структура е част от ентусиазма, който кипеше цяло лято във Варна по време на събитията около титлата “Европейска младежка столица 2017”. Направена с програми за параметричен дизайн от 240 дървени парчета, “Рапана” е библиотека на открито, която стъпва леко и небрежно в града, без да оставя дълбокия отпечатък, с който сме свикнали съвременната българска архитектура да се стоварва върху публичните пространства у нас. Именно затова тя намери мястото си и в тези номинации.

Ресторант/бар на годината

Със съжаление обявяваме 2017 за нулева в категорията Ресторант/ бар на годината. Не защото хубавите места за ядене и пиене са се свършили, напротив. Но интериорите им замръзнаха в рециклирането на 2-3 познати ни от чужбина клишета и нищо изненадващо не се появи през годината. Видимите тухли, новият индъстриъл, хипстърската носталгия и скандинавските дървении ги овладяхме. Всички стари мебели претапицирахме. Всички черни дъски изписахме. Хайде сега нещо ново. Чакаме българската Нома или поне Palácio Chiado.

Градски бъг на годината

Ремонтът на НДК

Снимки: Vassil Tochev, Rossitsa Tsanova

От 1 януари 2018 България за пръв път ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. За целта започнаха ударни ремонти на ключови за изпълнението на отговорната мисия сгради в София, включително Националния дворец на културата, като основна локация. Че трябваше да се повиши нивото на сигурност, да се оправят отоплителната и информационната система, изобщо да се осъвременят невидимите сградни карантии, трябваше. Но мечтите ни, че НДК ще покаже как се прави номерът с ремонтите в голяма сграда с характерна идентичност не се сбъднаха. Както каза един приятел: “Ама то проект ли има? Изглежда все едно са отишли до някой склад за плочки и са питали: “От кои имате 8 декара?”

Събарянето на Двойната къща на бул. Васил Левски, София

Снимка: Изгубената София

Това събаряне беше нагло. През първия от трите почивни дни в началото на май, когато София беше полупуста, въпреки всички протести и телевизионни репортажи. Но това събаряне беше напълно законно — на частна собственост (принадлежаща на небезизвестния Кирил Кирилов – Японеца), със свален статут за културна ценност, с изрядни документи от всички институции по веригата. И е тук като бъг не защото поредната къща от предвоенна София вече я няма (този филм не слиза от кината, сюжетът го знаем наизуст), а защото някакси пак не успя да провокира реални реформи в системата за опазване на културното наследство въпреки очевидно единодушния граждански натиск.

Събарянето на “Паметник 1300 години България” пред НДК

Снимки: Станислав Беловски

Преди години бяха нарекли “Естествен роман” на Георги Господинов “машина за истории”. Паметникът “1300 години България” беше също машина за истории — дълго можеше да се разказва какъв е бил някога, как е построен, защо сега е в такова състояние, защо носи такъв прякор. Една история пораждаше втора, втората — трета, третата — четвърта. Ако не го харесваш, пак можеш да разказваш истории — за него, за автора му, за поръчителите му, за строя. Малко са паметниците, които могат да бъдат наречени “машини за истории” и носят памет извън паметта, за която уж са издигнати. Противоречивите паметници са най-ценните паметници.

През юли Столична община събори паметника “1300 години България” и благозвучно нарече събарянето “демонтаж”. Заместник-кметът по културата Тодор Чобанов обясни, че вишегласието взима превес, както бил казал “архитектът на българската държавност Васил Левски”. Така общината, подобно на Киро Японеца, свали от себе си отговорността да поддържа тази своя собственост; пространството пред НДК беше лишено от важен композиционен елемент; властта показа, че не зачита мнението на експертите; обществото показа, че все още не може да мисли спокойно за близкото минало; а историята показа, че грешките се повтарят, маскирани като въздаване на историческа справедливост. Все бъгове.

Три месеца след “демонтажа” на мястото на паметника се възкачи мъничък, мъничък лъв.

Паметникът при откриването си през 1981. Снимка: Изгубената България

Лъвът на мястото на “Паметник 1300 години България” пред НДК

Снимки: Юлия Лазарова/Дневник, Иво Паунов/7dnisofia.bg

В началото на ноември Столична община постави на място на паметника “1300 години България” бронзов лъв, който държи щит с карта на една хипертрофирала България. Някога лъвът е стоял пред казармени стени с имена на загинали войници, които били махнати при строежа на НДК, а според общината връщането на лъва сега било началото на възстановяването им. Няма да повтаряме, че възстановяването на нещо в среда, която е тотално различна от средата, в която то е живяло някога, е фалшиво възстановяване. В огромното пространство пред НДК това е един чисто нов паметник, който не се вписва нито мащабно, нито стилово там, а е поставен само защото властта иска да се легитимира на патриотичното поле и безпардонно да заяви, че може да заличава и възкресява исторически периоди. И защото един зам. кмет, който закопчава долното копче на сакото си, с плам в очите е приел тази кауза за свещена.

А последиците са, че вече факелните шествия на националистите завършват с преклонение пред горкото животно.

Пловдив се готви за културна столица

Художествената галерия на ул. Гладстон, Пловдив, по време на Sofia Architecture Week 2013

Година преди заветната 2019 бъдещата европейска културна столица Пловдив се държи като болен от биполярно разстройство. От една страна действа енергично и съсредоточено да оправдае титлата (включително с добре направено и отлично обосновано ново лого), от друга ни сервира маниакално депресивни архитектурни новини (бутат галерията на Дружеството на пловдивските художници на ул. Гладстон, строят нова след инженеринг; ремонтират кино “Космос” за 2 млн. лв., познахте, след инженеринг; на площад Централен в крайна сметка сменят само плочките, не разбрахме какво стана с Гарнизонната фурна и т.н.). Вярно, гледаме отстрани и не знаем какво действително се случва в пловдивската глава, но ако трябва медикаментозно лечение през 2018, давайте. Време не остана.

Нормалност на годината

Ново площадно пространство, Крайбрежна алея, Варна

Снимки: Ginovvv/skyscrapercity

Смислени публични пространства напоследък се появяват толкова рядко, че дори един малък кът за наблюдение на морето до Северния плаж във Варна предизвиква сълзи от умиление. Площадчето е пауза в застройката и кадрира морето, правейки фин, аристократичен реверанс към шейсетарските сгради наоколо. Терасовидно слизане води към плажа, усещането е за черно-бяло безвремие, а ние се чудим защо подобни чувствителни намеси обикновено са малки и тихи, а големите по правило са шумни и безпардонни към средата около себе си.

Gifted, София

Снимки: Gifted

С наплива на Райънеър туристи, София се нуждаеше от адекватно място за сувенири и смислени продукти, които представят по съвременен и самоироничен начин града и България. Магазинчето-галерия Gifted, създадено от Валери Гюров (член на “Трансформатори” и студио “Гараж”), е точно такова място. Там се продават неща на съвременни български дизайнери — постери, игри, тениски, торби, книги с фотографии, а също и български крафт бири, вина и сапуни. Специално място заемат сувенирите с дизайн от соца — значки с логата на Стефан Кънчев, картички с корици на списание “София” от 70-те и 80-те, макети на автобуси Икарус и Чавдар, и т.н. Gifted предлагат и място за багаж, наем на Halfbike, тематични турове из непопулярни локации на града. Изобщо, това е едно от местата, които вкарват необходимата доза туристическа нормалност в един, сякаш станал без да иска, средно посещаем град.

Generator, София

Снимки: Under the line, Generator

Generator е място, което спокойно можеше да е в Берлин, Лисабон или Бруклин, но за наш късмет се намира в задния двор на завод “Витоша” в София. Нормалност е, защото събира дизайн, идеи и хора по познатата “куул” рецепта (екс-индустриално място плюс бар плюс събития и лекции); защото започна ударно с гостуване на топ дизайнери и защото ето такива места действително могат да убедят някого, че София е евтин креативен хъб с потенциал и да оправдаят икономическия оптимизъм (полетите на Райънеър и европредседателството не стигат).

Водната кула арт фест в Хладилното депо “Подуяне”

Инсталацията “Connected — but not attached” на Йоханес Герард, Холандия. Снимки: artday.bg, fakti.bg

Работата на старите хладилни депа е точно това — да приютяват съвременно изкуство в траш обстановка. Съвременното изкуство не може винаги да е пригладено, сресано, с изрязани нокти и дизайнерски обувки. Ето защо браво на БДЖ, че за втора година пуска “Водната кула Арт Фест” да събира пърформанси и инсталации от най-различни държави между ръждясалите вагони.

Галерия “Структура”, София

Снимки: Galia Yotova

Тълпата, задръстила малката софийска улица “Кузман Шапкарев” няколко дни преди Коледа, доказа, че градът явно изпитва вълчи глад за големи, добре оформени, прилично отремонтирани и правилно таргетирани пространства за съвременно изкуство. Галерия “Структура” има няколко стартови предимства — централна локация, опитен екип и добра реконструкция. Дори голямата стъклена витрина зад пощата, светеща в червено от неоновата инсталация вътре в мъгливата софийска вечер, е достатъчна, за да докара дозата нормалност за място сред тези номинации.

Ремонтът на водната каскада в центъра на Плевен

Снимки: plevendnes.com

Водната каскада в Плевен са 10 декара парково-пешеходна зона в центъра на града, завършена през 1982, когато проектите са били с размах, естествен камък е имало в изобилие, а водата е била до колене. После впечатляващият ансамбъл запустява, обраства с трева, а водата спира до този ноември, когато след дълъг ремонт каскадата започва да работи отново. Нагледахме се на неадекватно “обновени” градски зони и затова този пример от Плевен ни се струва удачен повод да припомним, че когато един град има добре замислено и изпълнено публично пространство, по-добре просто да го пази и да го ремонтира уважително (само новите плочки не са ли прекалено червени?).

Монументът “Камбаните” и “Спаси София”

Камбаните с осветление. Снимка: spasisofia.org

През 2017 инициативната неправителствената организация “Спаси София” вдигна поглед от счупените софийски плочки към бетонния монумент “Камбаните” в район Панчарево. Проектът им Сподели Камбаните цели поддръжка и популяризиране на овехтелия символ на детската асамблея “Знаме на мира” като за няколко месеца обектът е заснет, видимият бетон е почистен с песъкоструйка (не с боя, държим да подчертаем), поставено е нощно осветление, сложени са кошчета, табели, знамена, заснети са клипове, прави се дискусия. Истинска градска нормалност. Иронията в случая е, че всичко става с пари по Програма “Европа” на Столична община.

Преди и след почистването на бетонните постаменти. Снимка: spasisofia.org

Ян Геел прави доклад за София

Илюстрация от “Доклад за публичните пространства и обществения живот”, Gehl, 2017

Преди една година датският урбанист Ян Геел влезе рязко в България. Издаде на български книгата си Градове за хората, сключи договор със Столична община да направи София по-добър град за живеене, изнесе няколко лекции, обиколи всички телевизионни студия и даде интервюта за повечето вестници. Една година по-късно докладът на екип “Геел” за публичните пространства и обществения живот в столицата е факт, представен бе на общината и широката публика и се обсъди страстно в социални мрежи и офлайн кафенета. Какво по-нормално от това една община с проблеми да покани световноизвестен градски консултант за съвет как да реши тези проблеми. Докладът вече е написан, препоръките са дадени. Сега чакаме.

Книга на годината

Каталог “Български архитектурен модернизъм”

Това, формално погледнато, не е архитектурна книга, а каталог към пътуващата изложба на фейсбук групата “Български архитектурен модернизъм” (прочетете за изложбата в категория “Архитектурно събитие на годината”). Заслужава място тук заради приятния дизайн и най-вече заради систематизираната информация за един доскоро недотам популярен период от архитектурното ни минало — а именно предвоенния модернизъм. Освен това се продава по книжарниците, нещо, което малко каталози имат смелостта да правят.

“София. Идеология, градоустройство и живот през социализма”, Елица Станоева

Книгата излезе в края на 2016, но тъй като беше широко представена и обсъдена през 2017, я считаме за книга от тази година. Показва как един историк и социолог търси и дава обяснения за архитектурата на социалистическа София — през идеология, архиви, всекидневие и политически решения. Технически погледнато и това не е архитектурна книга, но ако преодолеете тежкия научен език (все пак е писана върху докторска дисертация), със сигурност ще ви е от полза да тествате отношението си към емблематични обекти от соца, анализирани от “категорично дясно-либерален човек”* като Елица Станоева

*Tака беше определена авторката на представянето на книгата в СУ.

“The House of Government”, Yuri Slezkine

Този масивен том от над 1000 страници пробва да разкаже историята на болшевишката революция през историята на една сграда и нейните обитатели. “Дом на набережной” (The House of Government) е гигантска апартаментна сграда с над 500 жилища, в която бил настанен съветският номенклатурен елит. Построена е в началото на 1930-те върху мочурище в центъра на Москва, архитект е любимецът на Сталин Борис Йофан, а до края на същото десетилетие, след “Голямата чистка”, над 70% от обитателите и техните семейства вече ги нямало. Авторът Юрий Сльозкин е професор по руска история в Бъркли, а книгата е с една от най-добрите корици на 2017.

“Four Walls and а Roof”, Reinier der Graaf

Това е първата собствена книга на Рение де Грааф, участвал в много други като партньор в холандското суперстудио Оffice of Metropolitan Architecture (OМА) и директор на неговия тинк-танк АМО. Книгата е колекция от 44 есета, които обясняват с прости думи архитектурата на нашето време и унищожават повечето митове за архитектурната професия — че е авторитетна и независима, че е загубена без личното вдъхновение, че служи на добри каузи, че има контрол над продукта си, че е отдадена на прогреса и най-вече, че архитектът е герой. Уви, не е. Не сме.

Личност на годината

Иво Божков, общински съветник

На 6 април, в рамките на едно бурно заседание на Столичния Общински съвет, проектът за небостъргача “Парадайс тауър” бе одобрен с гласовете на ГЕРБ, ВМРО и Атака. Записът от заседанието си струва всяка една минута, а обществото ни дължи много на общинския съветник Иво Божков, който излъчва на живо и нагледно ни демонстрира що е то демократична прозрачност и как тя трябва да се прилага у нас.

Иво Божков е член и на постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика на Столична община и всъщност излъчва във Фейсбук всяко заседание на СОС. Той е онова, което наричат “политик от нов тип” – открит, в постоянна връзка с избирателите си (но наистина), който заема ясни и обосновани позиции по всички проблеми в градската среда — от високите сгради до въздуха в София. Освен това умее да се подиграва със себе си (това го могат не повече от 5 живи политици в България). Да се надяваме, че няма да се умори да плува срещу течението.

Ивайло Дичев, професор-културолог

През последните години Ивайло Дичев бетонира образа си на популярен публичен интелектуалец. Публичният интелектуалец се изказва често и влиятелно по теми извън неговото експертно поле, но интересното при Дичев е, че неговите позиции по темите, от които ние разбираме (архитектура и градска среда), не носят обичайната надменна арогантност на българския хуманитарен професор (поне не чак толкова) и често дават любопитна гледна точка. В резултат ето го за втори път и в тези номинации.

Ивайло Дичев зае ярка позиция още през 2015 в дебата за крепостите и против фалшификацията на наследството, а тази година продължи да се изказва по “горещи” архитектурни теми като събарянето на паметника пред НДК, отношението към паметниците от комунизма, ремонтите в София и доклада на Ян Геел. На пръв поглед няколко статии, телевизионни интервюта и онлайн постове са нищо, но в страна със сложни мрежи на контрол и засилващо се усещане за медийна несвобода и това не е малко.

Спаси София, неправителствена организация

Хиперактивната неправителствена организация Спаси София участват в няколко от номинациите ни тази година. Само това е достатъчно да получат логична групова номинация и за личност на 2017, но не е единствената причина. От създаването си през 2015 те шумно спасяват трамваи, подават сигнали срещу некачествени ремонти, борят се срещу мръсния въздух, работят за нощен транспорт и по-добри табели и като цяло използват всички лостове за контрол на гражданското общество над властта. Властта не ги обича, но работи с тях и все още сякаш не успява да ги опитоми. Което е добре.

***

Това бяха номинациите за 2017. Вие сте на ход.

Гласуването приключи. Вижте резултатите.

Гласуването приключи. Очаквайте резултатите през февруари.

Има години, в които се радваме, че правим класации за архитектура, а не за политически и каквито и да било други събития. Тази е една от тях. Пред вас са поредните номинации за най-важните архитектурни тенденции, сгради, успехи и провали на 2016. Седнете някъде на топло, налейте си по едно и се насладете на факта, че живеете в страна без бомби, където имате възможността да се ядосате на някоя архитектурна глупост. Това е лукс, който много хора, на много места по света не могат да си позволят. Приятно четене.

Архитектурно събитие на годината

Ян Гел в България

Ян Гел (вдясно) с главния архитект на София Здравко Здравков при представянето на книгата “Градове за хората” в Софийска градска художествена галерия. Снимка: Градът

Датският архитект и общественик Ян Гел от години учи света как да прави градовете си по-приятелски и удобни за живеене. Той пише, издава книги и съветва общини от Ню Йорк през Москва до Мелбърн и Оман. Тази есен се появи и в България и за 2 дни успя да изнесе лекция в Пловдив, презентация в София, да даде серия интервюта пред всички възможни медии, да се види с Фандъкова и да се снима с куп ентусиазирани млади урбанисти. А е на 80 години. Евала.

Трябва да отбележим, че Гел е виден противник на модернизма, градове като Бразилия го карат да сънува кошмари, а Корбюзие му е зъл гений като Жокера в Батман. Съгласни сме, че малкият мащаб във всеки град е прекрасен, и ние обичаме пешеходните улици с малки магазинчета и постмодерното разнообразие обичаме. Обаче смятаме, че голямото предизвикателство е да направиш и чистите градове на модернизма “за хората” (мислете си за панелните квартали). Тогава ще го признаем Гел.

One Architecture Week в панелния квартал Тракия, Пловдив

Снимка: Megan Lueneburg

Като си говорим за панелни квартали, тази година архитектурният фестивал One Architecture Week направи може би най-силното си издание, откакто се е преместил в Пловдив. Тракия е журнален панелен квартал от зрелия соц, а фестивалът успя да “разкаже” мястото и да разшири темата до неформални намеси, самоучастие и прочие актуални глобални теми чрез серия фокусирани изследвания, акции и тематичен форум. А основната изложба “Живи пространства” беше категорично на ниво Венецианско биенале.

Изложба “Монументални истории”

Макет на Националния театър в Лагос, част от изложбата “Монументални истории”. Снимка: Монументални истории

Знаете ли, че Националният театър в Лагос, Нигерия е пълно копие на Двореца на културата и спорта във Варна? През втората половина на ХХ в. между новоизпечените постколониални държави в Африка и Близкия изток и техните социалистически посестрими от други части на света са се обменяли не само комунистически идеи и оръжие, но и научно-технически кадри, все в името на прогреса. Така след 1960 г. една мощна вълна български архитекти и инженери създават редица значими обществени сгради в страни като Нигерия, Мали, Гана, Либия, Йемен и Обединените арабски емирства. През юни сдружение Punct’o събра материали за този все още непознат период от българската архитектурна история в изложбата Монументални истории. Освен любопитни снимки и архивни картички, за изложбата бяха направени и фини 3D принтирани макети на ключови сгради от тази наша “експортна” архитектура.

Изложба “Съвременна полска архитектура”

В началото на юли Полският културен институт подреди скромна изложба на необичайно място: оградата на полското посолство на ъгъла на Канала и ул. “6-ти септември” в София. Скромна, но важна и то по минимум три причини. Първо, представи отлична селекция от продукцията на новото европейско архитектурно чудо (включително сгради като филхармонията в Шчечин с награда Мис ван дер Рое за 2015, и научния център “Коперник” във Варшава). Второ, всички показани сгради бяха строени след 2010, повечето от тях бяха обществени, построени с държавни или европари и след конкурси. И трето, всички сгради на плакатите демонстрираха завидна архитектурна модерност, от която ни се доплака. Оттогава се чудим: как ли би изглеждала изложба на съвременната българска архитектура, построена с европари? После си спомняме за конкурса Сграда на годината и потръпваме от срам.

Португалската архитектура в изложба

Снимка: Envitecture

Португалската архитектура е лаконична, локална и много силна като въздействие. Освен това е световно известна до степен на култ, който у нас все още не е достигнал популярността, която заслужава. Стъпка в правилната посока беше направена през март, когато в старата Централна баня (сега Музей на София) бяха представени 11 проекта, построени в Португалия през последните 15 години. Изложбата беше кръстена повече от удачно “Архитектура в контекст” и бе съпроводена от смислена дискусия за търсенето на архитектурна идентичност (което португалците правят с лекота и без грам комплекси). Единствената ни забележка е: още проекти можеше.

Architects for Urbanity подписаха договор с Община Варна за новата библиотека в града

Ирген Саланджи от Architects for Urbanity в Община Варна. Снимка: Аrchitects for Urbanity

Вероятно помните, че преди година съорганизирахме конкурс за нова библиотека във Варна, който събра 370 проекта от цял свят. Е, през лятото на 2016 победителите Architects for Urbanity сключиха договор за изработване на технически проект с община Варна и станаха първите чуждестранни архитекти, наети от българска община след отворен международен конкурс. Няма как да не сме доволни от такова нормално (засега) развитие на нещата — все пак живеем в страна, в която по правило конкурсите не се осъществяват, а в общественото съзнание “обществена поръчка” е синоним на “крупна кражба.”

Architects for urbanity са група ентусиазирани младежи, които са работили в известни холандски бюра (MVRDV, OMA, Mecanoo), развиват ясни и чисти идеи, представят ги добре, участват в по няколко конкурса на година, а вече и летят редовно до България. Стискаме им палци. 

Конкурс на годината

С мъка на душа сме принудени да обявим 2016 година за нулева в категорията “Конкурс”. Годината беше богата на обществени поръчки, наистина, но никоя от тях не получи “опаковката” и влиянието на реален архитектурен конкурс за идеи. В същото време две намерения за смислени конкурси бяха отложени за зимата на 2017 (конкурсът за нов център на Боровец и конкурсът за реконструкция на бившата топлоцентрала на НДК), така че надяваме се догодина номинации тук да има.

Въвеждаме обаче новата позиция Honourable Mention, за единични герои като:

Конкурс “Тютюневият град на Пловдив” (Honourable Mention)

Снимка: tutun.kab-plovdiv.com

Конкурсът за архитектурна и бизнес (!) идея какво да правим с тютюневите складове в Пловдив беше провокиран от нещастната съдба на първия полуразрушен склад през март и се оказа в разгара си тъкмо навреме за опожаряването на други 4 през август. Като цяло ситуацията около т.нар. “Тютюнев град” в бъдещата столица на културата 2019 е отвъд всякакво възмущение (виж по-долу), но желанието на пловдивските архитекти да дефинират ценността на мястото и как то може да бъде от полза под формата на конкурс-диалог заслужава поздравления. Сега, доколко събраните предложения ще бъдат ползвани от Община Пловдив, е съвсем друг въпрос.

Бел. До уебдизайнера: Само по-леко с копирането на чужди (датски) сайтове, а?

Архитектурна тенденция на годината

Архитектурата помага на хората

През 2016 архитектурата самоосъзнато заяви: днес архитектът трябва да е първо в служба на хората и после на капитала, егото си… допълнете списъка. Стана модерно да заявяваме, че архитектурата не трябва да бъде елитарна професия. Социално и политически ангажирани бяха повечето архитектурни форуми и събития през годината: Архитектурното биенале във Венеция (с тема “Reporting From the Front”), Архитектурното триенале в Осло, Архитектурното биенале в Ротердам, фестивалът Миксер в Белград (на тема “Sensitive Society”), както и българските One Architecture Week в Пловдив (“Действие!”) и One Design Week (“Мога ли да помогна?”).

Тенденцията е дотолкова благородна, че всеки опит да се припомни, че пълната социалност се провали някъде в края на ХХ в., засега звучи неуместно.

Граждански организации работят с институциите

Снимка: ЗА градско развитие

Оставката на главния архитект на София в края на 2015 сякаш отпуши цунами от гражданска и експертна активност с цел промяна (към по-добро) на градските политики. Отделно, изострената политическа чувствителност на най-голямата партия в България, която “усеща с кожата си” настроенията на хората, доведе ако не до чуваемост, то поне до флирт на общините с недоволните. Резултатът е все повече обединения, форуми и комитети, които говорят, действат и реално искат да повлияят на развитието на градовете ни днес. Проведен беше Форум ЗА градско развитие, някои от ключовите играчи в него после сформираха екип към главния архитект на София за изработване на Визия за София, представители на организации като “Група Град” и “Спаси София” са канени на всички разширени експертни съвети към Столична община и т.н.

София “преоткрива” небостъргачите

Поглед от една от строящите се високи сгради до НДК. Снимка: Георги Петев

100 години след другия свят и София започна да се отърсва от равномерната си градска застройка и да се труфи с високи сгради където трябва и където не трябва. Новите софийски небостъргачи по правило изглеждат по-скоро дубайски, отколкото нюйоркски и пет пари не дават за характера и силуета на града. Новостроящата се сграда на площад “Македония” вече се вижда от целия център, а чутовните билдинги до НДК промениха панорамата завинаги (и то не с добро). Пак ще повторим каквото казахме още през юли, когато в пресата изгря проекта на турската компания “Гаранти Коза” до Пирогов:

Имаме ли право да регулираме и протестираме срещу законни частни инвестиции, на частни терени, разрешени от Общия устройствен план само защото са големи като мащаб, лоши като архитектура и далеч от представата ни за “град за хората”? Ами всъщност да. И не защото частните инвестициите трябва да бъдат контролирани, а походът на капитала спрян. А защото всичко опира до качество на предложената архитектура, до чувствителност на урбанистичната намеса към заварената среда, до прост, демодиран професионализъм.

Говори се за архитектурата (а не само за паметниците) на социализма

Дебат за архитектурното наследство на комунизма. Снимка: One Architecture Week

Безкритичната носталгия по социализма е едно от най-лошите неща, които могат да се случат на този спорен период от нашата история. Другото лошо нещо знаете кое е (точно така, с разрушаването на неудобно минало проблеми не се решават). Тази година обаче ни се струва, че дебатът мина на едно друго ниво, отвъд очевидно нерешимите спорове около монументите. Започнаха да се правят дискусии, събития и конференции, които най-накрая стигнаха и до архитектурата (дискусия “Архитектурата от комунизма като ресурс” в НДК, филмът, който открива авторите на панелния квартал “Тракия” в Пловдив, семинарите на магистърската програма по културна антропология в СУ и т.н.).

Защо това е важно? Ами огледайте се. Огромна част от средата, в която живеем, е била построена през соца и е крайно време да започнем да я възприемаме като архитектура, а не като идеология. И да спрем да топлоизолираме видимия бетон на брилянтни сгради, които спокойно можеха да се намират в Лондон или Берлин.

В пряка връзка с горното идва и последната тенденция за тази година:

Соц модернизмът в България се “реновира” зле

Площад Бдинци, Видин. Снимка: Wikimapia

През август избухнаха спорове около проектите за обновяване на централния площад “Бдинци” във Видин, където архитектурната гилдия и обществото скочиха срещу намеренията на общината за тотална реконструкция и “унифициране” на настилките с цел смяна на инфраструктурата и “усвояване на пари по еврофондове”. Последната мантра е на път да прецака всички смислени ансамбли от късния модернизъм у нас. Настилки се сменят поголовно, без оглед на контекст, среда и околни сгради, с пълно неуважение към архитектурната, градоустройствена и дизайнерска последователност на оригиналите. Да наречем това просто невежество е като да го похвалим.

Сграда на годината

2016 беше една от най-слабите откъм знакови сгради архитектурни години откакто тези награди съществуват. Недоумяваме къде може да е проблемът и се успокояваме, че вероятно икономическото благополучие е довело до по-големи сгради, които се проектират и строят по-бавно и ще започнат да изскачат една след друга до година-две. Защото ако не е това, то тогава българската архитектура яко го е закъсала. И все пак, някъде през есента, се появиха няколко “тихи” сгради, които “отсрамиха” категорията. А и си струват отвсякъде.

Общежитие от контейнери, София

Репортаж на БНТ2

С морските товарни контейнери архитектурата експериментира отдавна, особено в някои по-северни европейски страни с големи пристанища. В България това относително евтино и бързо строителство е все още непознато. Ентусиасти обаче се намират, при това не в Бургас (където контейнерите щяха да са си съвсем в контекста), а в София. През септември в кв. Надежда беше завършено първото общежитие от контейнери
, в което ще живеят 30 ученици от 153-то Спортно училище.

Сградата изглежда добре, но още по-хубавото е, че технологията е супер подходяща за конкретната функция. Да правиш бутикови жилища от контейнери е маниерно, но да ги използваш за общежитие е съвсем ок. Една седмица след българската сграда из световните архитектурни медии се завъртя плаващо студентско общежитие от разместени контейнери, разположено в пристанището на Копенхаген и проектирано от датското дете-чудо на архитектурата Бярке Ингелс (BIG). И ето как изведнъж се оказахме с рядък случай на местна архитектурна адекватност.

Архитекти: Пам Консулт и студио Contraster

Magazia 1, Бургас

Снимка: Мариана Сърбова (Facebook)

В Бургас може да не проектират с контейнери, но имат пълното право да се похвалят с една от най-добрите реконструкции напоследък. На терминал Изток-1 на Бургаското пристанище се появи нов културен център в преустроен склад от началото на ХХ век. Сградата демонстрира съвременност и изключителна последователност в архитектурната намеса, прокарана от околното пространство (обърнете внимание на крана) през внимателно съхранената метална конструкция в интериор до графичния дизайн и визуалната идентичност. Такъв категоричен и последователен архитектурен език е нужен винаги и навсякъде.

Архитекти: “ОББ Контролинг”, арх. Десислава Стоянова, арх. Мариана Сърбова, арх. Петя Танъмова

Чери Орчард Резиденс, София

Снимка: Цветомир Джерманов

Въпреки странното си име и още по-странното предназначение (“частен клуб за събития”, хм…) в Чери Орчард няма плюшени червени завеси, а суров и драматичен интериор, който напомня на ранния Джеймс Стърлинг. Сградата е реконструкция и надстройка на съществуваща относително безлична вила, но намесата носи силен дух на регионален модернизъм и заслужава аплодисменти. Това е архитектура, която не прави уау-кадри за корици на списания, а влияе бавно, трудно и след осмисляне. Сигурно затова сградата е една от само трите български номинации за последния рунд награди за нова европейска архитектура Мис ван дер Рое.

Архитекти: Студио bureau XII

Печатница на ул. Карнеги, София

Снимка: L6 studio

Допреди година това беше антиутопично място като за филм: тясна улица в центъра на София, нито едно дърво, излющени високи фасади, които кънтят в пустите горещи августовски следобеди и са зловещо тъмни вечер. И една синьо-зелена дограма като очна линия на склададжийка от късния соц. В един момент обаче сградата на печатницата беше реконструирана и мястото изведнъж придоби различен вид. Цветът на дограмата плисна по фасадата, появиха се последователно проведени нови елементи, а интериорът беше издържан в индустриалния минимализъм, който всяка подобна сграда заслужава (по-малко гипсокартон, повече честни материали). Особени фенове сме на карирания растер на черните метални решетки.

Архитекти: L6 studio

Ресторант/бар на годината

ХлеБар на Оборище

Снимка: Цветелина Белутова

След като тесничката закусвалня ХлеБар на ул. “Шишман” стана една от основните спирки на внимаващия-какво-яде централно-софийски хипстър, тя отвори и нов, много по-просторен клон на ул. “Оборище”. Менюто изглежда обогатено (спокойно, баниците с манатарки са си там), а интериорът, без да променя стилистиката на стария ХлеБар, се е качил с ниво-две нагоре. Впечатляваме се от свободното пространство, черната стоманена дограма (запазена марка на ХлеБар), грубия под, металните исторически колони (находка), тезгяхът на колелца и голямата обща маса. Само дебелите книги на Monocle, уж небрежно нахвърляни на масата, идват леко престарани — все пак сме с мазни пръсти и бухаме баница, макар и в чиния.

Beer Box

Снимка: Go Guide

Ресторант Beer Box е направен от 4 товарни корабни контейнера и внася автентична доза индустриалност край най-натоварения младостки булевард “Александър Малинов”. Инвеститорът и архитектите са същите, направили и общежитието от контейнери в кв. Надежда (виж няколко номинации по-горе). Интериорът на BeerBox е симпатично съчетание от дърво и метал, контейнерната повърхност не е скрита (е, екстериорът можеше да е още по-“контейнерен”), в менюто преобладава качествената скара и, както личи от името, има добра селекция от вносна бира. Beer Box е отличен пример как липсващата у нас prefab архитектура може да изглежда несравнимо по-бутикова от псевдо луксозните чудеса от лъскав гранитогрес.

Космос

Снимки: Funkt

Космос е най-новият ресторант на собствениците на “Ракета ракия бар” и “Спутник” и предлага хай-тек интерпретации на традиционни балкантуристки ястия (като шопска салата с магданоз на пяна, например). Интериорът си играе с ретро футуризма от 60-те (осъзнато или не), комбиниран с щипка самоирония и пипнати метални детайли. Освен сгънатите български одеяла в метални кафези на тавана, които иронично приземяват космическата тематика, интересни са и ретро столовете, и инсталацията от планети/диско-топки, но и различните дизайн интерпретации на завъртени кубове — огледални кубове на стените, метални кубове-кошове за бутилки и проекции на кубове в паркета. Изобщо, “Космос” е място на контрасти, в което Дон Дрейпър от “Mad Men” среща Джена от “Седморката на Блейк”, пее й “Земля в илюминаторе” и я черпи с кюфтета и миш-маш.

Бар Public

Снимка: Марияна Петрова

Бар Public се появи тихомълком миналата зима в онази част на ул. “Ангел Кънчев”, където в момента животът, така да се каже, ври и кипи. Барът носи онази космополитна атмосфера с видим бетон, дърво, черно желязо и виенски столчета, която безотказно работи в центъра на всеки уважаващ себе си град. Но в тази класация Public присъства заради “онази” лампа в средата. Направена е от медна ламарина, смесва сай-фай с декоративност и параметризъм и в същото време прилича на онези лъскави играчки за елха от 80-те, които изтегляш и превръщаш в 3д. Без нея барът щеше да е просто едно добро софийско място, а не Мястото, където пиеш с приятелите си от чужбина.

Новият бар Петък

Новият бар Петък вдигна летвата откъм пространство и напусна буквалния ъндърграунд, за да се засели в неочаквана траш индустриална находка до МВР на ул. “Гурко”. Стената с живи растения е силен ход, височината е един път, а видеото с ремонта тип “the making of…” е една крачка напред към култа.

Градски бъг на годината

Ларгото

Снимка: Сграда на годината

Ларгото имаше заложби за многопластов бъг още миналата година, когато го номинирахме за новоиззиданите тухлени стени върху античните руини, но тази година разгърна потенциала си с окончателното завършване на общественото пространство там. Същото това обществено пространство има най-лошите качества, които една публична зона може да има: ниско е, празно е, няма случки. Пак да кажем: нищо не си струва подобно брутално експониране на руини и нищо не оправдава трите стъклени цирея насред Ларгото.

Реконструкцията на зала “София” в Борисовата градина

Зала “София” при откриването си през 1968 и след реконструкцията през 2016

Покритата тенис-зала “София” в Борисовата градина е построена през 1968 г. за Деветия световен младежки фестивал и е блестящ пример за навреме и добре отигран брутализъм по нашите провинциални земи. През октомври залата “светна като нова” след ремонт за 1.8 млн лв., а лентата преряза лично премиерът Бойко Борисов.

Когато по-горе написахме, че модернизмът от соца у нас се реновира зле, имахме предвид случаи точно като този.

Няколко неща правят зала “София” забележителна сграда. Нито едно от тях не е останало след ремонта:

1. 8-те триъгълни конструктивни рамки от видим бетон са обезличени. Видимият бетон е топлоизолиран и боядисан. Не знаем колко време трябва да мине и килограми думи да се кажат, за да стане ясно, че сградите от видим бетон НЕ се “санират” по такъв начин.
2. Оригиналната дъбова дограма на двете челни фасади е сменена с бяла, пластмасова. Трябва да подчертаем: материалите, които определят вида на тази сграда, са видимият бетон на конструкцията и дървото на дограмата, а контрастът им е класически прийом на брутализма. Това вече сме го загубили.
3. И накрая, сградата е добре балансирана контрастна композиция от бетонни триъгълници, опрени на точка, и масивни каменни подпорни стени. Всяка пристройка унищожава тази композиция.

Има много още да се каже и за покрива, и за интериора, за надписите, че и за жълтите нови седалки. Но тук вече ще замълчим от яд.

Ремонтът на Централна гара

Преди и след. Снимки: iSofia, Монитор

Този ремонт бележи поредната победа на топлоизолацията (и инженеринговите поръчки) над архитектурата и е още една илюстрация, че модернизмът у нас се реновира, меко казано, с неуважение. Фасадата на Централна гара досега разказваше простичката история как една огромна козирка се носи с лекота от стройни Х-образни колони от видим бетон, а между тях стърчат 3 куба, облицовани със светъл камък (първият — с надпис на български, вторият — с часовник, третият — с надпис на френски). След ремонта обаче козирката изглежда тежка и тромава, топлоизолираните усилените X-образни колони вече не са така стройни, а от видимият им бетон няма и следа (Втори закон на WhAТА: видим бетон не се топлоизолира и боядисва отвън! Вижте и горната номинация).

Трите куба сега са черни и лъскави, френският, логично, е заменен с английски, а характерният модернистичен шрифт е подменен с доста по-безличен (и междуредието в надписите е непропорционално голямо).

Най-хубавото на ремонта е, че от гаровия салон се виждат добре влаковете на първи перон. Най-лошото — че гаровият салон изглежда малък и евтин. Подът е лъскав (как ли ще се пързаля на киша?), по-голямата част от художествените релефи ги няма, а за мозайката на Атанас Яранов се бил разразил скандал да й се махне петолъчката.

Скандалите около тютюневите складове в Пловдив

Снимка: Костадин Палазов

Сигурни сме, че вече знаете всичко и за съборения тютюнев склад през март, и за изгорелите през август. Отношението към това индустриално наследство в Пловдив е един от толкова категоричните бъгове на 2016, че думите просто са излишни.

Събарянето на хотел и кино “Сердика”

Снимка: webcafe.com

През юли София осъмна с прах и руини около паметника Левски и възмущението на певеца Стефан Вълдобрев във Фейсбук. Започнало беше разрушаването на легендарните хотел и кино “Сердика”, от които до есента не беше останала и тухла. На тяхно място започна изграждането на многозвезден хотел от веригата “Хаят”.

Вярно, че животът си върви и ако плачем за разрушени сгради, животът ни ще мине в плач, но разрушаването на кино “Сердика” е действително пропусната възможност за важно място в столицата ни. В София имаше два емблематични кръгли площада, обрамчени с емблематични извити хотели: площадът пред Народното събрание с хотел “Радисън” (бивш “София”) и площадът при паметника на Васил Левски. Единият вече никога няма да бъде същия.

Надстройката на хотел “Маринела”

След като блестящо чалгаризира интериора (и името) на бившия хотел “Кeмпински”, собственикът Ветко Арабаджиев се зае да надстроява едно от ниските му тела. ДНСК забрани строежа под предлог, че няма необходимите документи, но строителството не спря (работело се, казват, в извънработно време). Междувременно Mинистерството на културата отказа да обяви сградата за културна ценност и така май се изчерпаха законовите инструменти да се контролират ветковщините в нея. А Ветко имал планове и за 10-етажна надстройка в западната част на комплекса. Проследете сагата

Нормалност на годината

Интерактивна карта “Наследството на София”

Изображение: Morphocode

Българското дизайн студио Morphocode от години работи по визуализацията на данни, инфографики, анализи и картографиране на едно съвсем друго, космическо ниво. Тази година те небрежно намигнаха и на софийската действителност като успяха да съберат, обработят и качат в отлична интерактивна карта всички над 800 декларирани паметници на културата в центъра на София. Картата е абсолютно достоверна, базирана е на данните на архива на НИНКН (Националният институт за недвижимо и културно наследство) и доказва, че няколко човека, с малко ентусиазъм и адекватен за времето си софтуеър могат за 3 месеца да свършат работа, която държавните служители отлагат от години.

Качествените урбанистични проучвания

Част от изследването “Сподели квартала”, Съюз на урбанистите в България

Градовете ни имат нужда от качествени проучвания, оформени добре, които да ни говорят на ясен и разбираем език. Тази година видяхме поне няколко такива. Група урбанисти и неправителствени сдружения направиха чудно изследване на развитието на средата по софийската улица Цар Иван Асен II и ж.к. Яворов, а фестивалът One Architecture Week произведе забележително подробна онлайн интерактивна карта на актуалното състояние на панелния квартал Тракия в Пловдив. Пожелаваме си повече такива.

Цветово решение на санираните сгради в Бургас по квартали

Изображение: Община Бургас

Бургас продължава похода си на община-отличник с още една заслужаваща отбелязване европеидност: таблица с цветове по RAL, които да се ползват при боядисване на новосанираните сгради в града. Цветовете са безконфликтни, а особено яки са логата, различни за всеки квартал, с които съответният блок трябва да се идентифицира. Вижте няколко санирани блока.

Промяната в КАБ

В средата на май, в Албена, се проведе общото събрание на Камарата на архитектите в България (по-известна като КАБ). След колоритно гласуване, предшествано от видеовизитки и страстни изказвания, беше избрано ново ръководство, което заяви желание за промяна. В резултат от няколко месеца дори и такива разсеяни административно архитекти като нас започнаха да виждат в КАБ не просто “онзи офис, от който се вземат удостоверенията за пълна проектантска правоспособност”, а организация, която действително работи за членовете си.

Има усещане за прозрачност и промяна, която се прави по съвременен начин. Не се изолира провинцията. Използват се модерни канали за комуникация: streaming на заседанията, разяснителни клипове, собствен YouTube канал, жива Фейсбук страница. КАБ има ясно мнение и взема навременно отношение по актуални казуси като реконструкцията на хотел “Кемпински” (извинете, “Маринела”), Младост и т.н. Да не говорим колко беше полезна последната инициатива, в която събраха всички тълкувания на ЗУТ от МРРБ и ДНСК (всички неархитекти да ни извинят за чуждия език, обаче това последното наистина е супер).

Дай боже всяка трибуквена организация у нас да се промени по подобен начин.

Книга на годината

Granta “Градът”

Granta е онова списание, което прилича на книга и събира нова литература и публицистика в тематични броеве. Последният брой беше с тема “Градът”, съответно архитектурата и градските въпроси бяха достойно засегнати. Ние се зачетохме повече в публицистиката, отколкото в литературата, но във всички случаи стигнахме до края на томчето и не съжаляваме. Вижте поне историите за Корк, Мумбай и тоалетните на НДК.

“Архитектурни теории в монолози”

Георгий Станишев е един от малкото чисти теоретични умове на родния архитектурен небосклон и отдавна се чудехме кога ще издаде книга. Е, книгата се появи тази година и събира не само интервютата му с редица световни архитектурни звезди (проведени, между другото, като равностойни диалози), а и основните му теоретични постановки. Хвърлете едно око, за да се успокоите, че всъщност не е срамно да сме архитектурна периферия, напротив. Дава много възможности, важното е да го практикуваме без комплекси.

“Алманах на панелна Тракия”

Изображение: programata.bg

Книгата събира изследванията на панелния квартал “Тракия” в Пловдив, направени във връзка с темата на тазгодишния фестивал One Architecture Week. Има текстове, карти, архивни данни и интересно подбрани нови теми, разделени по ключови елементи на квартала (беседки, читалища, градинки и т.н.). В изследването се включват над 60 души, а вътре има статии от поне 10 различни човека. Книгата е много добре оформена графично, а както писахме по-горе, имаме голяма нужда от все повече качествени градски проучвания като това.

“Градове за хората”

80-годишният герила урбанист и архитект Ян Гел сигурно вече е по-известен в България, отколкото в родната си Дания. Той направи впечатляващ блиц тур в България тази есен с кулминация представяне на българското издание на книгата му Градове за хората в СГХГ, което събра куп хора от всякакви възрасти. От издаването си през 2010 книгата е преведена на близо 30 езика и нищо чудно. Тя се чете за един ден и рядко има урбанистични текстове написани на толкова лесен и разбираем език. Ние все пак оставаме с едно наум заради негативното отношение на Ян Гел към модернизма (но ние сме си такива).

Личност на годината

Новият архитектурен администратор

Изображение: Oliviu Stoian from Noun Project

През 2016 се смениха хората начело на ключови административни структури в голямата българска архитектурна игра. Две от най-популярните различни лица са новият главен архитект на София Здравко Здравков и новият председател на Камарата на архитектите в България Борислав Игнатов. Но освен тях има още редицa повече или по-малко известни архитекти, които решиха да зарежат предишните си поприща и да влязат с тяло в по правило затлачената ни администрация, за да пробват реформи.

Това е и единствената номинация за личност на годината през 2016. Смятаме, че рано или късно всичко архитектурно опира до администрацията, за да излезе от света на пожелателното и да стане действителност. Затова нека фокусираме вниманието си върху новия архитектурен администратор. Да му дадем шанс и да го държим под око. Заявката за промяна е направена. Сега чакаме резултатите.

***

Това бяха номинациите. Сега сте вие.

Гласуването приключи. Очаквайте резултатите през февруари.

Гласуването приключи. Очаквайте резултатите през февруари.

В края на годината за шести пореден път събрахме накуп важните за нас архитектурни събития, успехи и провали. Архитектурната 2015 беше “скучна” на фона на политическите и военни катаклизми, които светът изживя, но нека е скучна. В Палмира, вярно, беше далеч по-“интересно”.

И така. Настанете се удобно, Ларгото е зле, но все още живеем в по-добрата част от света. Номинираните са:

Архитектурно събитие на годината

Дебатът за и против събарянето на Паметника пред НДК в Червената къща

Снимка: Боряна Зафирова

В края на януари, в една от по-кофти залите на Червената къща, се проведе сигурно най-ожесточената архитектурна дискусия, на която някога сме присъствали. “Онзи” паметник пред НДК успя така да разпали страстите, че в задушното помещение се бяха натъпкали да спорят архитекти, художници, скулптoри, цял ред представители на Столичния общински съвет ведно с главния архитект, видни интелектуалци и обикновени сеирджии. Оказа се, че обществото ни ама никак не е в мир със социалистическото си минало (това не го очаквахме), че Общината уж знае, но всъщност не знае какво да прави (това винаги сме го знаели) и че всички т.нар. експертни “творчески гилдии” са способни да се обединят в защита на Паметника (това си е безпрецедентно).

Форум “Културно наследство”

Снимка: heritage.bg

Още едно безпрецедентно обединение преживяхме тази година, когато през май 37 организации се събраха в защита на автентичността на недвижимото културно наследство и срещу Божидар Димитров и неговите мокри сънища за български античен и средновековен Лас Вегас. Създаден беше Форум “Културно наследство”, където водещи са достатъчно уважавани от нас личности, за да се надяваме, че техният глас ще бъде чут където трябва. Засега не изглежда да ги слушат.

One Architecture Week 2015

Снимка: Лина Кривошиева/The Plovdiv Project

Традиционно и тази година сред номинираните е архитектурната седмица на ЕДНО, която от три години се провежда в Пловдив. С все по-фокусирани теми (миналата година “Капана”, тази — Реката) One Architecture Week се опитва да въздейства ударно върху определено място и проблем и да приобщава широки маси хора: прави градски намеси, организира редица активни мероприятия и като цяло бяга от академизма и залага на спонтанността и съучастието на гражданите. Всичко това е съвсем в тон с глобалните фестивални тенденции (справка: първото Архитектурно биенале в Чикаго от тази есен), но за съжаление сякаш не успява да увлече достатъчно местните в Пловдив. Предстои да видим как ще се развият нещата до кулминацията през 2019.

Софийски архитектурен фестивал

Снимка: Архитектурен фестивал София 2015

Снимка: Архитектурен фестивал София 2015

През 2015 One Architecture Week получи отдавна подозираната софийска конкуренция в лицето на чисто нов архитектурен фестивал. Програмата не ни изненада — получихме всички очаквани съставки за добър фестивален продукт: лекционен форум, изложби, градски намеси, тематични панели (включително с еко насоченост), детска програма, дори екстравагантен конкурс за архитектурно есе (съвсем в тон с течащото по същото време по БНТ литературно риалити “Ръкописът”).

Изненада ни, че зад фестивала стоят обичайно приеманите за тромави и неинициативни браншови организации Съюз на архитектите в България и Софийската колегия на Камарата на архитектите. И на фестивала това все още му личи: въпреки медийното отразяване, активните организатори и приличния сайт. Най-малкото залите на САБ не стават за готин фестивал, по-подходящи са за потни обсъждания на резултатите от конкурса за центъра на София примерно. Но като хора, които вярват в конкуренцията, смятаме, че е много полезно да имаме повече от един архитектурен фестивал и особено необходимо е да имаме един в столицата. Така че чакаме с интерес да видим какво ще стане догодина.

Мемореалити

Мемореалити е проект за пример как трябва да се третират конфликти. Конфликтът в случая е запазването на паметника “1300 години България” пред НДК срещу възстановяването на плочите на Първи и Шести пехотен полк на негово място, а зад проекта стоят обичайните градски герои Трансформатори. Те заслужават едно силно ура за куража да представят всички гледни точки по една от любимите теми за спор в София (другата е пак паметник, само че на армия).

Снимка: memoreality.com

Какво прави Мемореалити при архитектурните събития на годината? Ами всъщност произведе серия от смислени събития, всички те с фокус памет, места за памет, интерпретация и разбиране. Плюс няколко работилници и един добър сайт (от който си теглим яки плакати). За Трансформатори е ясно на чия страна са (за Паметника, и ние така). Но другата страна ни липсва в диалога. Дано проектът се развие и когато успеят да убедят и доктор Тодор Чобанов и проф. Александър Кьосев, че няма “или-или”, а може и с “и”, ще ги признаем.

Главният архитект на София подава оставка

След 10 години начело на най-големия град в България, негово всемогъщество Петър Диков подаде оставка и де факто ще престане да изпълнява длъжността си през февруари 2016. Шапки долу за великия манипулатор, големия оратор и блестящия диктатор, който успя да обедини срещу себе си всички и всичко и да остави стола си толкова кънтящо празен, че не можем да си представим куражлията, който би посмял да седне там след него. Именно за да спестят проблемите на подобен куражлия, група независими организации инициираха серия от предложения и разговори за административната позиция “главен архитект”, за критериите за избор на нов такъв, за градското планиране и кой трябва да дава тон на градските политики като цяло. Засега разговорите вървят, скоро и на кръгла маса в Столична община.

Конкурс на годината

Конкурс за нова библиотека във Варна

Конкурсът за Нова сграда на Регионална библиотека Пенчо Славейков във Варна беше най-масовият конкурс, организиран от българска община. И въпреки пречките за чуждестранните участници, които поставя ЗОП, конкурсът събра 370 проекта от 66 държави (само около 90 са от България) и постави българските архитекти в конкурентна среда, на каквато много от тях не са свикнали. Все пак едно е да печелиш конкурси на НАГ с 10 участника, или такива, на които сам си писал заданието, друго е да се състезаваш с още 369 екипа, повечето с по-богат опит в отворените конкурси от теб. Защото за участие в отворени конкурси не е достатъчно само да си добър проектант: трябва да прецениш дали можеш да направиш добра сграда по конкретното задание в определения срок, да имаш ясна идея, да представиш ясната си идея си така, че да се разбере бързо и еднозначно, и да знаеш, че често в такива конкурси смелите и обосновани решения постигат повече от перфектното изчертаване на всички разпределения и фасади.

Ако сме задълбали в прекалено архитектски дебри, ето и бързо обобщение на резултатите: международно жури избра за победител екип от Холандия, на второ място са българите от I/O архитекти, а трети са фирма от Хонконг. От тук нататък на ход е Община Варна. Надяваме се знае, че всички я гледат под лупа сега.

Конкурс за Борисовата градина

Не отричаме, че вече бившият главен архитект на София е последователен поне в конкурсите – конкурсите на НАГ следват буквата на закона, но нямат сайт или фейсбук страница, трудно намираш къде и кога са обявени, участват между 7 и 10 проектанта, журито е от хора, представители на трибуквени административни структури, а резултатите не се харесват на никого.

Конкурсът за Борисовата градина мина по същата схема, а вялото обществено възмущение от представените проекти показа, че вече и архитекти и неархитекти са се отчаяли от софийското конкурсно дело. Но има добра новина — тъй като конкурсът беше за избор на изпълнител, а не на проект, най-вероятно нищо от представените идеи няма да се реализира.

Конкурс за посетителски центрове Централен Балкан

За конкурса Посетителски интерпретативни центрове в Национален Парк Централен Балкан разбрахме случайно — някой го беше шернал във фейсбук. Конкурсът сам по себе си не се различава особено от тези, организирани от НАГ – не беше много популярен, журито не е от известни професионалисти, а по-скоро от представители на КАБ. И все пак има сайт, на него се публикуваха новини, използваше се активно и Google Plus. Но дори и без кой знае каква популяризация този конкурс успя да привлече повече участници от конкурса за Борисовата градина (общо 16 проекта за две конкурсни зони) и не сме чули някой да протестира срещу резултатите.

Хубаво е, че Дирекция Национален парк Централен Балкан е отделила време и средства за архитектурен конкурс, вместо да обяви Обществена поръчка за инженеринг с критерий най-ниска цена. Както винаги сме казвали, това е добър пример как трябва да се прави всичко — от кошчетата за боклук, през беседките, та до библиотеките.

Конкурс за инфопункт на Нощ на музеите, Пловдив

Конкурсът за Дизайн и реализация на Зелен инфопункт за Нощ/Пловдив 2015 е единственият конкурс тази година, доведен до реализация. Организиран от ежегодният фестивал „Нощ на музеите и галериите–Пловдив“ (11-12 септември 2015) и Фондация „Отворени изкуства“, това беше конкурс, който в рамките на няколко месеца се проведе, излъчи победител и този победител осъществи идеята си. Нищо, че реализацията имаше малко кратък живот, защото заваля дъжд в неподходящо време. Важното е, че по време на Нощта на музеите и галериите беше там и работеше.

А ние не сме максималисти — знаем че в конкурсното дело се върви с малки крачки, но с всеки опит се отива по-далеч.

Архитектурна тенденция на годината

Дебатът за крепостите и фалшификацията на наследството

Снимки: Росица Цанова

Починът “всяка община с крепост” (а в крепостта — светена вода или поне гроб на вампир) през 2015 най-сетне намери силен отпор и доведе до почти футболни страсти. Първи се провикнаха архитектите, че е недопустимо дострояване на руини. Божидар Димитров ги нарече “самозванци”. През пролетта се състоя конференция “Културно наследство: Автентичност в риск” и 37 организации се обединиха в общ фронт — форум “Културно наследство”. В края на лятото се събраха 2300 подписа за пенсионирането на Божидар Димитров заради инициативата му за бутилиране на “чудотворна” вода от Плиска (която на всичкото отгоре се оказа и фекална).

Медиите се занадпреварваха коя ще пусне по-дълъг обзор по темата (или поне интервю с културолога Ивайло Дичев). В социалните мрежи не остана неосмяна Божидар-Димитровска изцепка. А самият Божидар Димитров беше освиркан и изгонен от обществено обсъждане за дострояването на Небет тепе в Пловдив.

Хубаво е, че такива страсти се леят по естетически въпроси. Сега остана тенденцията да даде и резултат. Чакаме.

Всички в защита на старите къщи

Къщата с кулата

Къщата с ягодите

Хващаме се на бас, че поне 3-ма от фейсбук приятелите ви са шернали нещо за “Къщата с ягодите” тази есен. Намеренията на собственика й — да я събори и изгради “наново” — разгневиха социалните мрежи и доведоха до протести пред Министерството на културата. Дори 6 от кандидат-кметовете на София (иначе на крайно противоположни позиции) се обединиха предизборно в нейна защита. А 1000 подписа бяха събрани за запазването на друга софийска къща — “Къщата с кулата” в Лозенец. Добре е, че на все повече хора, при това неархитекти, започва да им пука за (да го кажем по научному) градската историческа многопластовост. (А нас ни е яд, че не запазихме името Къщата с ягодите, когато за пръв път го ползвахме в блога през далечната 2008).

Oткриват се алтернативни музеи за съвременно изкуство

Проявите на съвременното изкуство влияят още по-силно, когато са поднесени в интригуваща архитектурна обстановка. Точно това започна да се случва вече и в София с появата на все повече “музеи” на неочаквани места. Хубави примери в тази посока през 2015 бяха Museum of Less Ordinary (уцелена рекламна кампания, която успя да превърне стария китайски ресторант срещу Blaze в добър декор на pop-up музей, не без помощта на Studio Komplekt) и особено Swimming Pool — апартаментът-музей на Виктория Драганова срещу Руската църква, който е убийствена комбинация от архитектурен модернизъм от 30-те и европейски арт декаданс. За гледката да не говорим.

Museum of Less Ordinary — бившият китайски ресторант срещу Blaze

Swimming Pool — какво не подозираме, че има на покрив срещу Руската църква

Появяват се алтернативни книжарници и библиотеки

От няколко години четенето отново е на мода. И не става дума за четене с електронни четци и таблети (“so 2010”) — хартиените книги се завръщат триумфално. Купуваш с ентусиазъм, зачиташ и зарязваш на нощното шкафче на 17-та страница (но това е част от преживяването). Логично, започнаха да се откриват нов тип книжарници, а също така и необичайни места за четене и срещи сред книгите. Добрите примери:

• клуб “Перото” в НДК — лежерно място за срещи и едновременно с това денонощна книжарница и читалня
• “Читалнята” в Градската градина, София — пример за любопитно усвоен павилион за размяна на книги и четене в парка
• и една бяла библиотека на плажа в Албена, която изненадващо видяхме първо в чуждите блогове

Клуб “Перото”, НДК

“Читалнята” в Градската градина, София

Плажна библиотека в Албена. Източник: GoodReads

Сграда на годината

Тази година имаме четири отлични примера за чиста архитектура, които отвяха спомените за времето с номинации на пътни възли и интериори на български сериали. Което си е обнадежаващо. Нещо повече, всички сгради по-долу имат три общи черти, които рядко срещаме и по които често въздишаме: отношение към средата, архитектурна сдържаност и добър детайл.

Bavaria Auto

Снимка: Георги Петев

Сградата на Bavaria Auto на Околовръстното до ИКЕА дълго време стоя незавършена и някак странно кацнала измежду естакадите наоколо. Когато я завършиха, истината лъсна. Тази сграда винаги е била за там — с видимия си бетон (добре изпълнен, което, странно, още е постижение у нас), със суровата си, грубовата инфраструктурна естетика, със семплите си детайли и с колите вътре (примижваме и не виждаме синия надпис отгоре и тогава вече всичко наистина е по Балард).

Снимка: Георги Петев

Офис сграда ЕКСПО 2000

Бихме сложили тази сграда в категория Нормалност, защото на пръв поглед това е една добре балансирана, прилично изпълнена, нормална офис сграда, състояща се от две части – висока и ниска. Това, заради което я номинираме за Сграда на годината обаче, е ниското тяло.

Източната, „калканна” фасада на ниското тяло се вижда само ако подходиш с автомобил към гаража. Та подхождаш към този гараж и какво да видиш: поддържано фасадно озеленяване, холандско решение за евакуационната стълба, метални, слънцезащитни ламели от юг, добър детайл при връзката с терена, че дори начинът, по който е оформено мястото за отпадъците, е съвсем обмислен. Е как да не се зарадваш.

А архитекти на сградата, оказа се, са Проарх. Англичаните имат много подходящи поговорки по повода.

Офис сграда във Варна

Снимка: Магдалена Матанова

Една офис сграда в Гръцката махала на Варна ни доказа това лято как новата архитектура в стария градски център може да бъде сдържан безконфликтен жест, който едновременно с това запазва отчетливата си модерност.

Нелеката задача (много паметници на културата в съседство, квартал с малки тесни улици, тесен парцел, недостатъчно ослънчаване) MMXX архитекти са решили със стъклена окачена фасада, редуваща прозрачни и матирани повърхности, която контролира осветеността и гледките, с добър мащаб и с чисти линии, без излишни чупки, акценти и претенциозни архитектурни жестове. Резултатът е спокойна и интелигентна сграда с уважение към средата. Пожелаваме си повече такива.

Observation House

Снимка: Асен Емилов

“Новата” къща на I/O архитекти ентусиазирано обиколи социалните мрежи у нас и (с право) основните световни архитектурни медии. Макар че борави с познат архитектурен език, той е толкова чист, благозвучен и без грам провинциален акцент, че с право един познат каза “Аз изобщо не разбрах, че тази къща е в България, докато не прочетох, че била на I/O”.

Снимка: Асен Емилов

Т. нар. Observation House е разположена на хълм, в края на делиорманско село, а архитектурата подчертава характерността на мястото – да виждаш, но да не те виждат. Имаме не една, а две къщи, които са сякаш извадени от горната и долната земя на приказката за черния и белия овен. Долният плътен и масивен обем от габиони напомня подпорните стени по пътищата и крие „частните” помещения, отваряйки ги единствено към двора. А горният, изцяло отворен обем, осигурява от дневната гледка без прегради. Така обитателите са над всичко и виждат всичко, но никой не вижда тях. Добруджанска идилия.

Ресторант/бар на годината

Перото, НДК

Снимка: НДК

Денонощната книжарница-читалня-клуб “Перото” е част от силната тазгодишна тенденция за нови и интересни места за четене, както и част от цялостния ревамп на НДК (който няма нищо общо с ремонта на градинката, а с новия енергичен директор Мирослав Боршош). “Перото” е добре позиционирано (на източната фасада, с тераса и гледка), с приятен интериор (дело на Ина Дамянова, която стана известна с хартиените си лампи) и поддържа активна литературна програма. Чиста проба европейска нормалност (да използваме любимото си клише), която направи София една идея по-хубав град за живеене.

Street chefs

Снимка: Under the Line

Гурме бургерите и крафт бирите станаха голямата работа в София тази година (пак), но досега не сме имали дизайнерска каравана за ресторант. Вярно, идеята я знаем (и филма сме гледали), но промениха ли с нея 4 ъгъла и една столична улица — промениха ги. Харесват ни интериора (на караваната де) с отношението към детайла и червения хладилник Smeg, последователния графичен дизайн, дънковите престилки и карамелизирания бекон в бургерите.

Бар Спутник

Снимка: Васил Германов

Бар “Спутник” е от семейството на любимата ни хипстърска соц-носталгия “Ракета ракия бар”. Толкова близки роднини са си, че делят един партер в култов блок до парка Заимов. Мястото е пълно с хрумки и добри интериорни детайли — за отбелязване са гигантската “кастъм” лампа (Funkt, това интерпретация на полилей от живковска резиденция ли е?), колажът от килими и цялостното берлинско усещане за art ostalgie. Излиза на фото-финиш с другия ни хипстърски соц любимец: бар “Ленинград” в Рига, където ги владеят чистите алкохоли.

Градски бъг на годината

Сан Стефано Плаза

Сан Стефано плаза е онова огромно червеникаво нещо на мястото на бившата Бирена фабрика, което се разлива като шкембе над колан от всички свободни кюшета на квартала около Телевизията. И както писахме в поста Sofia Monsters от това лято, “Едно е да направиш лоша сграда на мястото на унищожен паметник на културата, който можеше да стане най-интересното културно пространство в центъра на града. Съвсем друго е да направиш такава лоша сграда с чудовищно РЗП, няколко подземни етажа и едни от най-абсурдните фасади след края на 90-те.” Няма какво да добавим.

Паметник на Цар Самуил

Тук няма да говорим за очите. Няма да говорим и за веселия мотив, че българските владетели трябвало да се върнат в колективната ни памет. Всеки паметник показва какви са били вкусът и ценностите на властимащите в епохата, в която е създаден. Следователно бъдещите историци ще знаят, че днешната власт се е захласвала по кич и патриотично се е биела в гърдите, докато светът е решавал съвсем други проблеми.

Докато правехме снимките за този пост обаче (в края на декември), открихме, че в резултат на цeлия скандал, паметникът всъщност си върши работата — е, не точно да събужда национална гордост, да ни обединява и прочее небивалици. Просто минувачите не го подминават. 2 жени говореха разпалено пред него за неща, които били чули по телевизията — за короната, за меча и герба. И други минувачи се спираха край тях. Както в Биг Брадър се помнят хората, които най-много са се изложили, така и скандалните паметници са по-успешни от онези, за които не си чул нищо по телевизията, и се загнездват за по-дълго в т.нар. “колективна памет”. Така че бъг-бъг, но колко да е бъг…

Реконструкцията на х-л Кемпински

Ветко Арабаджиев и Кишо Курокава влизат в един бар… Може да звучи като виц, но не е смешно. Ето и историята:

Някой си Ветко Арабаджиев купи хотел Кемпински, проектиран от един от легендарните архитекти на 60-те и 70-те — Кишо Курокава (не че е от най-великите му сгради, но все пак), прекръсти го на хотел “Маринела”, изкорени японските вишни отпред, подарък от японското правителство (на тяхно място щял да посади палми) и започна чутовна реконструкция на хотела по свой образ и подобие. В резултат интериорите заприличаха на чалга клуб с “модерна визия и футуристичен дизайн” (според репортажa), а в началото на декември на мястото на японските вишни цъфнаха пластмасови дървета с лапмпички. “Ние сме творци, създаваме едно творение, а критиците го критикуват”, казва по повода ПР-ката на хотела пред Нова тв. Изводът: един архитект дори и добре да проектира, не може да предвиди действията на бъдещите ветковци. Уви.

“Реставрацията” на Ларгото

Ще кажем нещо, заради което археолози, историци и министърът на културата биха ни убили вкупом: нека най-после приемем, че нямаме археологически останки, достатъчни да предизвикат интерес у непрофесионалист и да отключат така лелеяният поток от културен туризъм. Не сме Рим, не сме Гърция (а и те са на една крачка от тук). И въпросът не е само до по-лош държавен ПР. Наивно и да си мислим, че ако останките, с които разполагаме, ги направим 5 пъти по-високи с имитативно дострояване (при това лошо изпълнено), ще предизвикаме неописуем поток от туристи. Това не е като спасителния силикон за мацките с малки гърди.

Номинираме реставрацията на археологическите останки на Ларгото за лошото имитативно изпълнение, за диспропорцията оргинал-дострояване, за концепцията изобщо да се достроява, а не добросъвестно да се консервира това, което има, както и за грубото им и почти насилствено вкарване в градската тъкан. Ключовите думи при работа с историческо наследство са “автентичност” и “деликатност”.

“Реставрирането” на Берлинската стена до НДК

На тази номинация се смяхме най-много. Според столична община работници от озеленяването замазали това парче от Берлинската стена пред НДК, защото им се сторило грозно. Примерът на Ларгото явно е зарaзителен — всичко старо се поправя, надзижда, а ако няма нужда, просто се замазва.

Нормалност на годината

Музейко

Музейко събра толкова медийно внимание и награди тази година, че се чудим откъде да започнем. Освен да обясним защо го номинираме не в сграда, а точно в нормалност на годината: защото имаме нужда мeстата с добър дизайн, направени с мисъл именно за тях, децата, да се превърнат не в изключение, а в норма. Не познаваме дете, което да не си е тръгвало дълбоко впечатлено оттам, а днешните деца са утрешните Елън Мъск, нали така?

НДК се променя

Снимка: НДК

След като първо измиха всички лампи, в НДК започнаха последователно да откриват нови и нови места за култура и така позападналият имидж на “двореца на народа” лъсна като градско денди. За отбелязване е колко внимателно и с уважение към средата се правят намесите в сградата на НДК — новите надписи използват оригиналните шрифтове от 80-те, интериорите са сдържани и смислени, просто не вярваме на очите си. Браво, НДК, новото ни старо любимо място си ти.

История на изкуството за деца по БНР

Не ни питайте как попаднахме на тази поредица по радио “Христо Ботев”, но ето на, оказа се, че архитектурата може да бъде разказана (а не само показана), при това по радиото, при това за деца и то интересно и увлекателно. Хубав малък проект за интересни (и не толкова известни сгради), изигран и написан добре.

Детски парк, село Чавдар

Снимка: AZ Studio

Още нещо детско слагаме сред нормалностите — този път детската площадка, открита в амбициозното образцово село Чавдар. Пак да повторим, добре ще е нещата и местата за деца в България да започнат масово да се правят с мисъл, с желание за експеримент и провокация, отвъд клишетата и стандартните решения.

“Код Кино”, градска игра

Снимка: АГИТПРОП

През ноември на 100 места в София — по сгради и настилки — се появиха отпечатани QR кодове, наподобяващи кинокамера. Сканираш код с телефона и се отваря клипче с откъс от български филм, сниман на това място. За пръв път открихме 2 такива кода на летището. Изгледахме клипчетата и потърсихме чия е инициативата. Оказа се на АГИТПРОП (сещате се, “онези” автори на документални филми).

Какво прави кино-игра в архитектурна класация? Номинираме я защото свързва по забавен начин киното и местата от града. (А и в нашия блог винаги сме търсили архитектурата в киното). И така, къде беше училището с фалшиво пеещия учител от “Да обичаш на инат”?

Новата “Главна” във Варна

Една друга Витошка. Варненци реновираха “Главната” си улица с гранитни павета, немски клинкер, минималистични лампи, пейки с нарочен ефект ръжда и добри детайли (че и след конкурс).

Въпреки че в крайна сметка боядисаха “ръждясалите” метални части в сиво, “защото хората не разбират”, проектът си струва отбелязване (тези снимки са отпреди боядисването, защото така ни харесва повече). Не е лошо и у нас хората да се сблъскват със съвременен дизайн от време на време, а най-добре в ежедневието си.

Книга на годината

Тази година нямаме номинации за книга поради липса на убедителни кандидати. Догодина ще пробваме пак.

Личност на годината

Ивайло Дичев

Снимка: БГНЕС, архив

Ивайло Дичев е културолог и политически коментатор, но преди 2 години за пръв път го чухме да се изказва и за архитектура — тогава изложи доста смислени аргументи против конкурса на Диков за Централна градска част, и, за разлика от негодуващите архитекти, успя да обясни позицията си добре. А през 2015 той стана почти фронтмен на протестиращите против смехотворното възстановяването на крепости, след това против паметника на Самуил и изобщо против неадекватното патриотарство в градската (и междуградската) среда. И ако с политическите му коментари не сме съгласни винаги, то архитектурните/културологичните му изказвания и глобалистичната му позиция особено ни радват.

Мирослав Боршош, новият директор на НДК

Снимка: БГНЕС, архив

В същата тази класация през 2011 бяхме писали: “От емблематична сграда за София, НДК се превърна в емблематичен пример за градската ни неадекватност. Непрозрачното управление, съмнителните интереси, липсата на идея за бъдещо развитие и тоталното неуважение към архитектурата превърнаха Двореца на Людмила Живкова в гротеска.”

През 2015 обаче нещата стоят доста по-различно. Няколко номинации по-горе разказахме за добрите намеси в НДК, за новите културни места вътре (няколко нови театъра и денонощна читалня-книжарница-кафе), за измитите лампи, за използването на оригиналните шрифтове от 80-те, за промените с уважение към архитектурата. НДК си има и нов сайт, и активно поддържана фейбук страница, жив туитър акаунт (хубаво ще е, ако не пишат само главни букви в него) и каквито се сетите други профили в социалните мрежи. Все неща, които започнаха да се случват след назначаването на новия директор Мирослав Боршош в края на 2014. Той показа, че социалистическите “дворци за хората” могат да са не само мухлясали мастодонти, а активни съвременни места за култура. А също и че за всяка промяна е важна личността, а не само системата.

Архитектите, които СЕ занимават с архитектура

Беше време, когато тук номинирахме архитектите, които не се занимават с архитектура, а стават бармани, музиканти или култови промишлени дизайнери. Това време обаче отмина (иначе тези с неархитектурата още ги харесваме). Сега смятаме, че малко светлина от прожекторите и потупване по рамото заслужават именно онези архитекти, които са превърнали чистата архитектура в мисия на живота си и я практикуват по занаятчийски себеотдадено без почивен ден и странични занимания: от добре проектираната, функционална кухня, през детайла на парапета в склада, който никой, освен петима работника няма да видят, до сградата, която ще промени града завинаги. Професията ни е супер, само трябва да я практикуваме отговорно. И после да не ни е страх да си влезем в бъчвата като дойде ред да я пуснат в реката пред старите майстори за проба.

***

Това бяха номинациите. Сега сте вие.

Гласуването приключи. Очаквайте резултатите през февруари.

Архитектурно събитие на годината

ЕАSA във Велико Търново

Снимка: EASA Bulgaria

Представете си членовете на сдружение Трансформатори, умножени по 25, с малко повече бради, развлечени тениски, говорещи си на английски и с няколко години по-млади. Това е EASA.

Сега сериозно. България рядко е домакин на значими световни архитектурни (и неархитектурни) инициативи, но това лято Световната асамблея на студентите по архитектура EASA събра за 2 седмици във Велико Търново около 500 студенти от цяла Европа. За лекции, изложби, изследвания, работилници. Най-вече работилници — или собственоръчно осъществяване на проекти в градската среда, които след това остават. На студентите били предоставени 75 м³ дървен материал, 26 м³ бетон, над 3 тона желязо, както и темата Symбиоза. И така Велико Търново се сдоби със съвсем истински беседки, къщичка за лодки, дървен плаж, пейки.

Събитието беше отлично организирано, изключително активно в социалните мрежи и се вписа идеално в града-домакин. Или да обобщим, EASA е супер, защото дава на студентите това, което по традиция липсва на българското архитектурно образование — практически умения и международна среда. Това лято всичко липсващо можеше да бъде намерено във Велико Търново.

Изложба “Виенският модел. Жилищна среда за 21 век”

Отдавна сме свикнали, че единственото нормално нещо в сградата на Съюза на архитектите на ул. Кракра е ресторантът. Всичко останало — от наивните изложби на тротоара до евтиния нов ламинат в залите — лъха на умилителна неадекватност. През март обаче една пътуваща виенска изложба показа, че и на Кракра 6 може да се случи нормално, интересно и добре разгласено събитие.

Изложбата — с фотографии, чертежи и кратки филми — показа общински жилищни сгради във Виена от началото на 20-ти век до днес (от Адолф Лоос до Куп Химелблау), в които, оказва се, живеят около 60% от виенчани. Акцентът обаче бяха не толкова сградите, а жилищната политика на виенската община и моделът им на обживяване. Преглъщаме евтиното клише архитектурна изложба да се реди на тръби от строително скеле (което за някои е “о, толкова оригинално!”), и отбелязваме едно добро професионално-фокусирано събитие.

Изложба Holidays After the Fall в Червената къща

Миналата година номинирахме книгата Holidays After the Fall, в която тримата автори (Елке Байер, Анке Хагеман и Михаел Зинганел) изследват българските и хърватските морски курорти от времето на соца. През май в Червената къща имаше представяне на книгата, дискусия с авторите и фотографска изложба със стари и нови снимки от въпросните курорти. Съвременните фотографии от България са на Никола Михов. На някои от снимките се посмяхме, на други цъкахме с език “ей, това фоайе е като от филм за Джеймс Бонд”, обсъждахме банските от 60-те, завиждахме на хърватските хотели, оплаквахме колко сме зле сега. Изобщо — емоционална изложба от иначе дълбоко аналитична книга.

Неучастието на България на Венецианското Биенале

Нека си признаем — искахме да вкараме в класацията и венецианското биенале, тъй като за нас то е архитектурното събитие на годината. Но, уви, класацията ни е за български събития. Затова въздъхнахме и не номинирахме биеналето, а поредното неучастие на България в него.

Кураторът Рем Кулхас успя да преобърне досегашната представа, че тези събития са сбор от арт инсталации, правени от архитекти, и да насочи биеналето в една забавна историчност. Тази година всички национални павилиони твърдо спазваха общата тема “Absorbing Modernity 1914-2014”, показвайки (някои сериозно, други хитроумно и самоиронично) историята на модерността в тяхната страна.

Няма защо да се лъжем — участието на България в което и да е биенале би имало спорен успех. Това издание обаче (точно това) беше като че ли точно за България — и като тема, и като формат. Имахме какво да покажем от архитектурата на модерзнима — и от началото на 20-ти век, и от соца. Можехме да бъдем и сериозни, и самоиронични (за второто трябваше малко да се понапънем). Дали чиновниците в Министерството на културата и свързаните съсловни организации четат и разбират нещата, които отхвърлят?

Всъщност България участва. Косвено — в изложбата “Балкони” една от снимките показваше балкон на софийска панелка, а в руския павилион на снимка до Брежнев се усмихваше Тодор Живков.

One Architecture Week (ex-Sofia Architecture Week) за втори път в Пловдив

Миналата година Sofia Architecture Week изненадващо се премести в Пловдив и се прекръсти на One Architecture Week. Тази година нямаше такава изненада, седмицата пак беше в Пловдив (а не, да кажем, във Видин), но затова пък имаше куп нови неща около и в нея:

• нов директор — Любо Георгиев
• нова концепция (конкретни действия за промяната на конкретно място — пловдивския квартал Капана)
• най-много неархитекти сред авторите (това беше част от концепцията на кураторите Don’t DIY — художници, дизайнери, разказвачи и т.н. правят неща по архитектурни теми)
• най-силните PR инициативи досега (освен традиционните интервюта с кураторите и директора, имаше няколкомесечен подгряващ подкаст с авторите, участия в лайфстайл издания и дори представяне на любимата музика на Любо Георгиев в пловдивско радио)
• най-неразбираемият манифест, претенциозно наречен “Възможното невъзможно”
• и… най-запомнящата се идентичност с добре позиращи мишки (мишките сме ги номинирали за личност на годината по-надолу)

ZOOM Studio пускат колекция бижута

Едно от най-апокрифните от популярните български архитектурни студия внезапно реши да излезе от зоната си на комфорт (а именно, правене на смислени частни обекти с прецизен детайл и експериментални материали) и с гръм и трясък се появи из всички списания за отегчени заможни домакини, в блогове и бюлетини за седмичните светски събития. Поводът беше колекцията бижута ZOOM In, вдъхновена от 5 от най-разпознаваемите сгради на студиото: две къщи в София, една в село Локорскo и две фабрики: една в Бусманци и една в Шумен. Бижутата са разработени съвместно с истински бижутер, Полина Димитрова, изглеждат съвременно минималистични и са забавно българско включване в зоната на архитектурни експерименти в продуктовия дизайн, където досега гледахме само столове, яхти и обувки от Заха Хадид.

От друга страна ZOOM Studio май станаха на 10 години през 2014, но (умишлено или не) арогантно отбелязаха годишнината си не с издаване на книга или изложба, а със самоуверената метафора, че сградите им са бижута. Харесваме премерената арогантност.

Първа копка на Walltopia Collider Activity Center

От година и нещо говорим, че конкурсът на Walltopia за катерачески център, е най-успешният БГ конкурс досега — 369 проекта от 63 страни, спазен докрай регламент, избран 1 победител. Е, този декември бе направена първата копка за реализацията на наградения проект и това издигна конкурса до ново ниво — единственият голям международен конкурс у нас с реализация. Изненада ни обаче какво се реализира — сградата е на съвсем друго място (не в Младост 3, за където беше конкурсът, а в София Тех Парк), а техническият проект е малко по-различен (меко казано) от наградения. Walltopia, защо така?

А на нас ни остава да чакаме някой да покрие следващото ниво — голям международен конкурс с реализация, приличаща на 3D-то на победилия проект.

Конкурс на годината

Конкурс Шипка 6

Конкурсът за реконструкция на изложбения център на СБХ на софийската ул. Шипка 6 беше първият голям конкурс през годината. Обявен в средата на януари, той завърши малко преди Великден със сериозната бройка от 83 предадени проекти. Конкурсът беше международен, с културен сайт (който вече не работи, защо така, СБХ?), извади читаво жури и поддържаше необичайно свеж образ като за обявен от …хм… твърде зрял браншови творчески съюз (но пък с енергичен млад председател).

Проектите бяха в по-голямата си част български и показаха болезненото желание на нашите архитекти да проектират съвременно изложбено пространство. Желание толкова голямо, че бяха склонни да се състезават за ремонт (де факто) на Шипка 6, въпреки лошо написаното, рестриктивно задание (което се опитваше да легитимира всички отдадени под наем площи и помещения на сградата), и с ясното съзнание, че институцията СБХ няма никакъв финансов ресурс да осъществи проекта-победител.

Всъщност всичко е съвсем разбираемо, след като си спомним, че на българските архитекти им бе отнет шансът да участват в конкурс за проектирането на Музея на съвременно изкуство (т.нар. САМСИ), Музея на социалистическото изкуство и ред други. А какви конкурси можеха да бъдат това…

Сега по същество. Конкурсът за Шипка 6 завърши с три премирани проекта, които представят трите подхода към основния (очевидно) проблем, а именно соц фасадата на сградата. Имаме пълна промяна на фасадата при William Matheus Associates, изцяло запазване на фасадата в проекта на ZOOM Studio и запазване с малки промени на Симеон Стоилов и колектив.

Чуваме, че СБХ все пак търсели пари да изпълнят един от трите проекта. Дано намерят.

Площад Централен, Пловдив

Конкурсът за Площад Централен в Пловдив беляза повратната точка, в която една българска община (най-накрая) осъзна, че честните, отворени и популярни архитектурни конкурси са отличен PR. Особено когато се състезаваш за Европейска столица на културата 2019.

Конкурсът беше обявен през пролетта, събра 125 проекта от 41 страни, а в края на юни международното жури избра трима финалисти: от Португалия, Италия и Германия. След цяло лято обществени дебати, заседания на експертни комисии и общински съвети, обществено гласуване, изложби по улиците на Пловдив и YouTube обяснителни клипове на трите проекта-финалисти, в крайна сметка за победители бяха обявени португалците от FORA.

За този конкурс сме писали (и направили) достатъчно. Но все още се озъртаме притеснено дали черна корупционна котка няма да му мине път и накрая да се осъществи половинчат проект, с участието на корумпирани български архитекти и строителни компании, с лош дизайн и пейки от Бриколаж. Всъщност това е само защото сме черногледи балканци. Иначе вярваме, че община Пловдив осъзнава каква голяма отговорност е поела, харесва си победителя и надали ще си жертва доброто име с номера тип Метростанция 20.

Конкурс Паметник 1300 години България пред НДК

Снимка: Никола Михов

Този конкурс е в тези номинации не защото е добър (той е обратното на добър), а защото можеше веднъж завинаги да разреши (за предпочитане по някакъв хитър начин) един напълно излишен дългогодишен конфликт в центъра на София. Именно затова се самоцензурирахме цяла година с надеждата, че нещо хубаво все пак ще се случи в градинката пред НДК. Уви.

Конкурсът събра 11 посредствени проекта, а провалът му оправда всякакви ревизионистки предложения, които, признайте, изглеждат абсурдно, особено визуализирани от ведомствените архитекти на Столична община.

Архитектурна тенденция на годината

Фестивали окупират индустриални пространства

Снимка: Zona Cultura Fest

2014 беше пиковата година в надпреварата между Варна, Велико Търново, София и Пловдив кой ще бъде определен за българския град Европейска столица на културата 2019. Дългосрочните ползи от това състезание тепърва чакаме с нетърпение да видим, но една краткосрочна полза си струва да бъде отбелязана: превръщането на индустриалните и изобщо западнали зони на някои от градовете-кандидати във временни пространства за култура.

Вярно, подобна практика отдавна съществува в по-добрите градове по света и вярно, явлението беше по-скоро резултат от конкуренция и надиграване между градовете-съперници, отколкото осъзната нужда (струва ли си да напомним отново за похабената Захарна фабрика?). Но все пак събитията в пловдивския квартал Капана, организирани от фестивалите на ЕДНО, софийската Зона Култура, оформила се между Сточна и Централна гара (домакин на ZONA CULTURA fest от юни), че даже и превръщането на цяло Велико Търново в работилница за експерименти на 400 студенти по архитектура от цял свят (в рамките на EASA 2014 Symбиоза) носят онзи хубав дух на съвременна градска нормалност, който искаме все по-често да срещаме и у нас.

Архитекти се занимават все повече с продуктов дизайн

Чистите професии отдавна са отживелица. Размиването на границите, особено в т.нар. творчески професии, е особеност на нашето време, която Корбюзие надали би одобрил, но която понякога води до интересни резултати.

Тази година българските архитектите се пробваха на няколко пъти в продуктовия дизайн, при това съвсем успешно, за което заслужават аплодисменти и силно дружеско ура. Няма защо да крием, България има твърде объркана и често нещастна връзка с продуктовия дизайн, а катастрофалните последици от това са навсякъде около нас. Но изключения има.

Снимка: Halfbike

Мартин Ангелов, който упорито дълбае в сай-фай бъдещето на градското колоездене с неговата Kolelinia, намери другари и извади Halfbike, лека триколка с минималистичен дизайн, която да направи живота на градските велосипедисти по-лек и удобен.

Снимка: Sharka Tiles

Хората зад Sharka Tiles събраха архитекти и дизайнери, които най-после да направят хубава колекция (в случая от керамични плочки), вдъхновена от български етнографски мотиви, но напълно адекватна на съвремието ни и без грам мухлясало етно.

Снимка: Praktrik

Петър Захаринов продължава да измисля забавни мебели-пъзели за своята марка Praktrik, а ние се радваме на хора като Адриана Андреева, която успя да събере и илюстрира тази тенденция толкова добре в изложбата Партида 4

Фондации инвестират сериозни пари в нова архитектура и ремонти

И по-точно една фондация. Ако погледнете различните номинации за сграда на годината напоследък или пък следите PR изявите на общински кметове, ще срещнете името на фондация Америка за България под някои от по-смислените инвестиции в културни и образователни строителни начинания у нас. Малката Базилика в Пловдив, новият детски музей Музейко, множеството ремонти и модернизации на учебни зали в училища из цялата страна са все дело на инициативната и по презокеански проактивна фондация.

Снимки: Сграда на годината 2014

Едно само ни липса, за да кажем чистосърдечно браво: постоянно и последователно качество на архитектурния продукт. Залите в Софийския университет може и да стават добре, но защо този смешен наивизъм в основното училище в Бургас и какви са тези абсурдни мебели в гимназиите в Плевен и Търговище? И няма ли да е чудесен пример, ако активната, пазарно ориентирана фондация организира умишлено шумни и популярни конкурси за всяка своя строителна инвестиция (или поне за по-значимите)?

Граждани простестират за по-добра градска среда

Протест във Видин срещу реконструкция на автогарата. Снимка: Радио Видин

Вероятно се шири мнението, че архитектите са една малка група надути хора, които взимат скъпо и винаги се оплакват — от новата Витошка, от поредния провален конкурс, от плочките в метрото, от клиентите без вкус, от Петър Диков. Самият Петър Диков повтаря, че новата Витошка и Попа може и да не се приемат от тази малка група, но мнозинството си ги харесва. Бяхме се примирили с това.

Но от 2 години (да, това е по-дълга тенденция) забелязваме, че все повече хора, които може би нямат нищо общо с архитектурата, протестират срещу безумия в градската среда:

• Видинчани протестират срещу реконструкция на автогара в защитен район
• Перничани протестират срещу смяната на гранитните плочи на площад Кракра
• Софиянци протестират срещу махането на паветата на ул. Иван Асен
• Търговците на Женския пазар протестират срещу реконструкцията на пазара, а живущите в квартала — за реконструкцията (против търговците). Текат публични дискусии
• В онлайн глaсуване в сайта на Столична община за новата визия на фонтана на Витошка най-много хора гласуват за демонтаж
• На дискусията за резултатите от конкурса за Централна градска част на София участваха и неархитекти и като че ли най-разумните мнения бяха техни

Сигурно има и много индивидуални жалби до общините, за които не знаем.

Някои от тези протести са насочени срещу икономическите игри зад въпросните ремонти, но други са чисто естетически. Не се наемаме да кажем, че това е изцяло положителна тенденция (все пак има въпроси, по които е необходимо експертно мнение и познания), но е хубаво, че гражданското общество става чувствително не само към политиката и хляба си, а и към някакви по-абстрактни ценности като морал и градска среда.

Сграда на годината

Тази година имаме много събития и малко сгради. Архитектурата може последна да реагира на финансови проблеми, политическа нестабилност и банкови фалити, но когато го направи (година или две по-късно) няма как да не забележите. Резултатът е, че през 2013 и 2014 българските градове бяха заети да се състезават за европейска столица на културата (оттук множеството събития и бъгове), а българският бизнес чакаше в ступор и не строеше. Значимите проекти бяха започнати много по-рано и тази година просто бяха завършени. Това е положението.

Sofia Ring Mall

Снимка: Сграда на годината 2014

Ако не в друго, в строителството на молове България бележи постоянен прогрес: и като бройка, и (не вярвахме, че ще го кажем) като качество. Новият мол до ИКЕА Sofia Ring Mall надгражда с добре балансирани фасади (западната и северната са без забележки), хубави материали, добър ландшафт и интериорни хрумки като затревени хълмове и дървени платформи. Разбира се, винаги може и още. Дървовидната конструкция, която очевидно е акцентът от юг, изглежда самоцелна, а покривът можеше да е доста по-логичен. Но като цяло добра работа.

Архитекти на сградата са Студио Скица и Л35. Снимка: Сграда на годината 2014

Българският Лувър

Снимка: Асен Емилов

Българският Лувър или т.нар. Национален музеен комплекс е сграда с късмет. Вече може да с епохвали с успешно завършен първи етап след конкурс, проведен преди пет години, случила е на читав архитект, че и патронът й, Вежди Рашидов, пак е министър на културата. И въпреки че не одобряваме идеята за “български Лувър” (то и името не одобряваме, ако трябва да сме пунктуални), трябва да признаем, че архитект Янко Апостолов и екипът му са свършили отлична работа. Сградата е добре проектирана, прецизно изпълнена, правилно осветена и културно свързана с околните сгради. Единственият й проблем е, че е празна. Още по-зле, няма никаква концепция с какво да бъде напълнена. Но това не е проблем на архитектите, а на поръчителя.

Реконструкция на църквата “Св. Парашкева” в Несебър

Снимка: Евгени Динев

След магистралите и стадионите, старите крепости и античните руини се оказаха най-любимият начин за усвояване на еврофондове от българските общини. Така наречената по научному “социализация на културно-историческото наследство” и желанието за “развиване на културно-историческия туризъм” у нас доведе до бутафорни реконструкции по-подходящи за декор на продължение на “Хан Аспарух” в Киностудия Бояна, отколкото за уважаващ себе си европейски град.

Църквата “Света Парашкева” в Несебър, обаче, е едно приятно изключение. Проектирана от млад колектив от ICOMOS България, тя е възстановена с голямо уважение към оригинала, но с ясното съзнание за времето, в което живеем. Новите материали (ръждясала ламарина отвън, бял полупрозрачен таван вътре) правят културен контраст със запазените стени на средновековната църква. Особено ни хареса фината игра с перфорацията на ламарината, която сдържано намига към прословутия opus mixtum (редуване на камъни и тухли) в оригиналната зидария.

Ако можеше и без наивните керемиди на покрива… Но това другия път. Чакаме с интерес новите реставрации на тези прoeктанти.

Къща в Търговище

Снимка: Асен Емилов

I/O Architects са майстори на поетичната архитектура, тясно свързана с контекста и “душата” на възложителя. Тази къща е съвременна класика: монолитен обем, безапелационно поставен в заобикалящата го среда, със смело функционално решение (дълга къща-стълба) и сдържан детайл. На всичкото отгоре в Търговище.

Особено сме щастливи, когато добрата архитектура излезе извън София, а най-щастливи ще бъдем, когато добрата българска архитектура излезе извън България.

Ресторант/бар на годината

Щастливото прасе

Снимка: Велко Ангелов

“Щастливото прасе” е новият ресторант на вечно експериментиращия готвач Джун Йошида, познат ни от Брасери и от множество интервюта в лайфстайл списания (ако не сте го виждали — плези се от корицата на последния Бакхус).

Ресторантът прилича на временна постройка и в него няма да намерите дежурните винтидж/провансалски/средиземноморски елементи, с които изобилства софийският ресторантски пейзаж напоследък. И все пак интериорът му има характер — с бялата метална конструкция, тротоарните плочки, плотовете от светло дърво и тъмната стена с линеарни рисунки. Масите са малко (и малки), менюто е кратко и се сменя сезонно, а концепцията му е проста: традиционни български (а напоследък комерсиални) ястия, приготвени по нетрадиционнен начин. Има и авторски коктейли, забъркани с екстракти от характерни балкански продукти и подправки.

Номинираме “Щастливото прасе” заради веселото съчетание на непретенциозен интериор и претенциозна кухня. И заради името, разбира се.

Бар Rose

Снимка: Rose Sofia

Бар Rose обитава партера на разкошно старинно учреждение (не можахме да намерим по-точна и хубава дума) на ул. Иван Вазов и с уважение се възползва от богатите дадености на сградата. Затова го и номинираме.

Впечатляващи са високите арковидни прозорци, запазената оригинална дограма, старите гипсови корнизи, огромните тежки врати, убедително реставрираните (леко театрални) брави и изобщо — съхранената атмосфера на софийски декаданс. Историчността е олекотена с розоподобни абажури и фриволни тапети на рози. За тапетите така и не стигнахме до консенсус дали са сложени с ирония към епохата (аналогия с огромен будоар), или са просто неовладян кич. Малко странно ни се стори и че тоалетната е на горен етаж, а барманът пълзи, за да излезе иззад бара. Но пък харесахме високите маси, повечето само за двама, и чудесното обслужване (барът всъщност е и ресторант).

И докато насред кръговото на Лъвов мост си измислят бутафорна историческа идентичност, бар Rose показва как да се възползваш от истинската.

M-EAT

Снимки: Lubov Satchkova, Anna Ivanova

M-EAT не е точно ресторант. Но намери място в тази класация, защото предлага сандвичи и бургери с месо в добре направен съвременен индустриален интериор. Tака и не разбрахме кога луксозните бургери станаха тотален световен хит, но ето на, вече второ заведение с добър дизайн и подобен асортимент се появява в София (предишното беше Bооm!Burger), за останалата Европа да не говорим.

M-EAT си заслужава отбелязване заради сините плочки, постера със София, миксът от стари и метални столове (който, вярно, вече се поизтърка, но пък един от металните столове така ни напомня за онази сцена от Казино Роял…), а и заради сдържаните материали като цяло. Сурово, минималистично и много градско, точно като за съвременна “месарница” в сърцето на любимата ни столица.

Chef’s в кв. Лозенец

Допреди година ресторант Chef’s беше вкусната следобно-неделна дестинация край село Пасарел (на 30 км от София). Той беше и първият ресторант собственост на професионални готвачи (с опит в Европа и Шератон), които правят всичко — готвят, сервират, говорят си приятелски с клиентите. Кухнята беше висока, менюто — сезонно.

Тази година обаче Chef’s се премести в София. На партера на нова жилищна сграда в Лозенец. Интериорът се качи с няколко класи — няма ги вече оранжевите и червени стени от предишния ресторант, няма ги и мебелите с цвят венге. Сега преобладава бялото, с акценти от светло дърво, видим бетон и малко шарени романтични плочки. Трябва отбележим добре обмислените детайли и няколкото хитри хрумки (но така и не разбрахме защо едната стена е с патерн от огромен градоустройствен план, защо има нужда от афоризми върху белите плоскости и от телевизор).

Няма го вече спокойният планински пейзаж, но надяваме се храната да остане същата.

Градски бъг на годината

Новото кръстовище на Лъвов мост – реализацията

Миналата година наградата ни за бъг спечели проектът за Лъвов мост. Сега номинираме реализацията му, защото проблемите, които тя създаде, се оказаха доста по-големи от това, което предвещаваше проекта.

“Няма повече да минавам през кръговото на Лъвов мост, щях да се блъсна заради светофара”, каза един приятел преди седмица. След няколко дни друг познат разказа, че щял да катастрофира там по същия начин. И двамата са архитекти, но едва ли проблемът е само браншови. Просто комбинацията къргово движение плюс светофар е източник на всевъзможни конфликти, да не говорим че е концептуално противоречива.

Стилистичната манджа също е забележителна. Преобладава евтината бутафория на 19-и век (наистина ли някой още вярва, че това е духът на София?), на места е избил лъскав гербаджийски гранитогрес, плюс 3 вида парапет и пътна мантинела, плочки в ортогонален растер стил Витошка, лехи от композирани цветя и няколко антични руини за мултикултурен цвят. Богата работа.

Искаме тонколона, от която да се носи ранно-деветдесетарското парче на Иван Балсамаджиев “Четир’ лъва са на моста”, за да вкара малко предгаров реализъм в цялата тая романтика.

Столична община маха паметника пред НДК и възстановява войнишките плочи

Снимка: Никола Михов

Преди 2 месеца в медиите изтече проект за възстановяване на войнишките плочи пред НДК на мястото на паметника 1300 години България, който повечето софиянци твърдят, че мразят. Някои се зарадваха, че ще се сбъдне детската им мечта пеметникът да бъде съборен и не обърнаха внимание колко безумен е проектът за плочите. След това се оказа, че общината няма да събаря паметника, а ще го премести в Южния парк, а преди няколко дни излезе уж финалното решение, че ще го събаря, а скулптурните фигури ще премести в музея на София.

Проектът за възстановяване на войнишките плочи

Уважаема община, с популизъм не се оправя градска среда (тя не е като магистралите).

Войнишките плочи са били на това място, когато там не е имало НДК, парк и площад. Те са били в друг контекст, районът е бил казармен, средата е била различна. През 1981 е изграден целият ансамбъл НДК-парк-площад-паметник (добър или лош), така че всеки елемент в него е съобразен с другите. Е как очаквате, че като махнете елемент, проектиран специално за този ансамбъл (паметникът) и сложите чужд елемент в съвсем различен мащаб, пропорции и стил (плочите) с единственото оправдание, че е бил там преди, ще се получи нещо хубаво? Все едно да съборите зала Фестивална, за да възстановите плевня от времето, когато там е било село Слатина.

Сега ще се повторим, да, но нашето мнение не се е променило изобщо от 2012, когато се появиха първите слухове, че паметникът пред НДК може да бъде разрушен.

Не можем да разберем как е възможно един паметник, пък бил той и от соца, да предизвиква толкова любов и омраза в София. А опитите на общината да решава проблемите на паметника на парче и да се хареса на обществото (ако може на целокупното), както и тоталната липса на поддръжка са основната причина това място да има такава незавидна съдба досега.

И накрая ще цитираме статия на Павел Попов от в. Култура: “Бетонът може да се полира, ръждата да се почисти, стоманата да се боядиса, бронзовите фигури да се закрепят здраво, трапът да се огради прозрачно и така с минимална поддръжка паметникът ще изкара още 1300 години и ще дразни поколенията, т.е. – ще ги вълнува. Нима не това е предназначението на паметниците?”

Реновираният Женски пазар

Отдавна искаме да го кажем, но проблемът на Женския пазар не е и никога не е бил архитектурен. Архитектурата не е панацея, която да лекува социални, икономически и хигиенни проблеми без разлика къде и кога са се появили. Архитектурата не е парадна дреха, която се замята и прикрива липсата на поддръжка и десетилетната общинска безотговорност. Но именно архитектурата се превърна в любимото оръжие на българските общини (и Столична община в частност) да решават дълбоки градски проблеми с козметични повърхностни ремонти.

Ето защо номинираме реновираният Женски пазар за бъг на 2014. И не, няма да анализираме архитектурата, няма да пишем за цвета на плочките, нито за абсурдната функционална програма на павилионите. Просто ни е яд, че сталинисткият стил в работата на Столична община (тип “няма човек, няма проблем”) ни лиши от още едно колоритно място в София.

Паметникът на Георги Марков на пл. Журналист

Паметникът на скулптура Данко Данков, финансиран от частна фондация. Снимка: Павлин Даскалов

На 10 ноември в градинката на пл. Журналист с официални почести и 3-ма президенти (настоящият и 2-ма бивши) бе открит паметникът на писателя-дисидент Георги Марков.

Дълго се смяхме на полушеговитото изказване на един колега, че не може човек да е изобразен на паметник с пуловер, ръка в джоба и зареян поглед, все едно позира за лайфстайл списание. Разбира се, че може — може и гол да е, и по бански или по анцуг, стига цялостната композиция да не противоречи на това. Тук обаче черният лъскъв постамент (в стил цветарник от фоайе на кофти бизнес сграда) разваля всичко — създава една скована, мухлясала официозност и влиза в противоречие с образа на небрежарския бохем върху него. Да не говорим за патетичния цитат, изсечен в постамента.

В социалните мрежи, след откриването, започна да се разпространява един много по-адекватен вариант на друг скулптор, Спартак Дерменджиев — вместо да е на постамент над хората, фигурата е на земята, наравно с всички, облегната на елеткрически стълб в средата на градинката. Този вариант обаче никога не е бил обсъждан. Явно липсата на конкурси не е проблем само в архитектурата.

Вариантът на Спартак Дерменджиев

Друг е въпросът дали изобщо трябва да се правят паметници днес. Защото твърдо вярваме, че те са отживяло средство за съхраняване на памет.

Кампания “Емблематичните сгради на България”

Захаросаната инициатива Емблематичните сгради на България е едно от най-опасните неща, които се случиха на българската архитектура през изминалата година. Да, да, изобщо не преувеличаваме. Един хубав сайт, сериозна рекламна кампания и ред модерни хрумки като мобилни приложения и 3D анимации на номинираните сгради призовават хората да гласуват за “значимите реновирани или реставрирани през последните години обекти, неизменна част от културно-историческото наследство на България”.

Снимка: Емблематичните сгради

Обаче хората май гласуваха по-скоро за сградите като такива, отколкото за реновирания им вид. Защото не можем да повярваме, че русенци харесват бялата пластмасова дограма, която се подава иззад каменните фигури по пищната фасада на Доходното здание (което спечели “надпреварата”). Или че габровци одобряват постмодерния кич, украсил Априловската гимназия. Фактът, че в селекцията има една-две читави сгради, не променя факта, че общото впечатление е за добре опакована и шумно крещяща посредственост. А такава посредственост е най-опасна.

ЗОП

В последните години законът за обществените поръчки (ЗОП) е мантра в устата на всеки общинар. И така трябва да бъде — всеки проект, за който се харчат общински (европейски) пари, трябва да се поръчва с честна и открита процедура.
Ние ЗОП не познаваме добре, но резултатите от процедурите по ЗОП не ни харесват.

В конкурсите, обявени по ЗОП, има малко участници. Може да се дължи на количеството декларации, които трябва да се попълнят, на това, че в повечето случаи документи и проекти не могат да се изпращат онлайн, на възможността да се поставят условия участниците да имат определен опит или оборот. Ще кажете, че това последното не е лошо, но според нас когато обявяваш конкурс за идеен проект по-важно е да събереш много идеи, а не да провериш кой архитект е строил най-много през бума.

Архитектурните конкурси, обявени по ЗОП, имат посредствени резултати. И ние веднага се питаме кой пише заданието и кой журира? Заданието се пише от администраторите в общините. Те задължително участват и в журито, добавяме представители на КАБ и САБ, юриста на общината и сме готови. Архитектите познават ли тези хора, имат ли им доверие да оценяват проектите им? По-скоро не.
Оценяването (според ЗОП) трябва да се извършва по точкова система, която, отдавна е доказано, води до това най-безличният проект, този, който не дразни никого, да спечели. Архитектурата не е ябълки и круши, тя е субективно занимание. А истината за проектите се ражда само в спора между членовете на журито.

За обществени поръчки правила трябва да има. Но дали едни и същи правила да се използват за избор на идеен архитектурен проект за центъра на града и за избор на доставчика на плочките, не сме толкова сигурни.

Нормалност на годината

Ядрото в Пловдив

Снимка: Яна Лозева

Ядрото е кодовото име на една от реалните намеси в градската среда, които отличиха тазгодишната One Architecture Week от предходните й издания. С помощта на 200 кг сено, малко чужди архитекти и няколко ентусиазирани студенти-доброволци едно парче земя, заделено за паркинг в Капана, стана (за кратко, за съжаление) активна и необичайна част от живота на град Пловдив.

Надяваме се подобни намеси да станат нормална практика не само в Столицата на културата 2019, но и във всички български градове. Които имат нужда от постоянни предизвикателства и промени.

Новата зала 272 в Софийския университет

Да, 272 е онази, най-голямата аудитория в Софийския унвиерситет, окупирана от Ранобудните студенти през есента на 2013 година. През зимата на 2014 Юридическият факултет започна мащабен ремонт на залата с помощта на Фондация Америка за България. В началото се притеснихме. Такива ремонти трябва да се правят изключително отговорно, с мисълта за всички хора, които минат през тази зала и освен от учебниците ще се учат от дизайна й (или от липсата на такъв). Няма да се уморим да повтаряме, че качественото образование и качествената среда за обитаване са двете неща, които пречат България да стане като Швеция (примерно).

Оказа се, че ремонтът е основен, при това културен и с помощта на нормални архитекти, а не с растерен таван от на бай Пешо братовчед му. Номинираме зала 272 за нормалност на годината, защото смятаме, че това е пътят, по който следва да бъдат правени всички промени в средата, в която растат децата ни: от детските градини през университетите, та чак до улиците, по които вървят.

Златната ябълка — анимационна поредица

Илюстрация: The Golden Apple Series

Поредицата за Златната ябълка е неочакван проект, замислен и на път да бъде осъществен от група ентусиазирани млади български аниматори и дизайнери. Приключенията на няколко колоритни герои са вдъхновени от българския фолклор и представени в стил Тримата глупаци и Замръзналото кралство. Целият проект ни доказва, че българските народни приказки и етно мотиви могат да бъдат разказани в забавна история и изобразени по интересен и съвременен начин (който в никакъв, ама в никакъв случай, не е евтино патриотарски).

Какво прави тази анимация в едни архитектурни награди? Ами много са й хубави декорите. Село Кукерово например е хиперболизирана, толкинова версия на Стария Несебър, Търново и Рилския манастир едновременно. Браво

Книга на годината

Elements

Невъзможно беше най-теоретичното, най-голямото, La Grande Биеналето на архитектурата във Венеция тази година да не произведе също толкова голяма и теоретична книга. Под достойнството на куратора му щеше да бъде (а Рем Кулхас обича книгите). Elements обаче не е обичайното досадно томче, което си купуваме по задължение, за да ни напомня за поредното биенале и остава на видно място в библиотеката само заради добрия си графичен дизайн. Не, тази книга си струва.

Да уточним, става въпрос не точно за книга, а за 15 мини книги, които разказват за архитектурата чрез 15-те й основни елемента: покрив, стена, прозорец, стълба, асансьор, тоалетна и т.н. Книгите са обобщение на основната изложба в централния павилион в Жардини и са пълни с примери, исторически справки и снимки. Да представиш архитектурата като сбор от банални строителни елементи вместо като високо емоционално изкуство, да напълниш една цяла зала с тоалетни и клекала, да сложиш в официална книга на биенале порно снимки и да ти се размине… е, това го може само Рем. Тази година той наистина успя да свали архитектурата от пиедестала й.

Тематичен брой за България на холандското списание А10

Колкото и незначителна и елитарна да е аудиторията на холандското списание за нова европейска архитектура А10, фактът, че тази година, за пръв път от съществуването му, на България и българската архитектура беше отделен специален брой, си заслужава отбелязване.

А10 направи: преглед на съвременната бг архитектурна сцена, на фестивалите и акциите, интервюта с 10 от добрите съвременни бг архитекти, 10-те сгради, които определиха бг архитектурата на десетилетието и, разбира се, разказ за соц архитектурата, без която всеки анализ на страната ни е непълен.

Списанията не са книги, знаем, но това за момента е най-пълният анализ на съвременната българска архитектура и затова заслужава номинация.

Личност на годината

Любо Георгиев

Любо Георгиев е номиниран за втори път в тази класация, тотален прецедент. И двата пъти заради енергията и ентусиазма му да докара Архитектурната седмица (One Architecture Week, ex-Sofia Architecture Week) по-близо до хората, отначало като куратор, а отскоро и като директор на събитието.

Тази година, освен че се занимаваше с организирането и популярзирането на събитията от One Architecture Week, той участва активно в организацията на конкурса за пловдивския площад Централен, беше и част от журито, а в края на годината организира още един конкурс — за площада пред Културния дом в Пловдив. Покрай PR-a на архитектурните събития стана и лайфстайл звезда — в Capital Light видяхме какви обувки, чанта и паста за зъби ползва, а в едно предаване на пловдивско радио го поканиха да пусне любимите си парчета.

Мартин Ангелов

Мартин Ангелов е архитект с разностранни интереси. Беше един от четиримата съоснователи на другия български архитектурен блог ProvoCAD (едно време, когато всички започвахме, а хората бъркаха блог с блок), стана част от Трансформатори, после международна звезда с утопичния си велосипеден проект Kolelinia, а през 2014 успя да произведе прототип, да набере финансиране и да пусне в продажба странното градско колело Halfbike, с потенциал за бъдещ Smart на велосипедите.

Номинираме Мартин Ангелов, защото изказва аргументирани и емоционални мнения за градската среда, но най-вече заради успешния старт на нов продукт, който направи.

Мишките на One Architecture Week

Визия: Poststudio, реквизит: Nika Yonika

Голям човек е мишката. Особено когато позира за плакат на архитектурно събитие. Не се сещаме за по-запомняща се идентичност на One Arhitecture Week (и на бг архитектурно събитие изобщо) от тазгодишните мишки по потници и дънкови якета, карирани ризи и престилки, с лопати, стълби и триони (лъмбър сексуални преди лъмбър сексуалността). И все пак мнозина сигурно са се запитали защо точно мишки и какво общо имат с архитектурата. Ето няколко интерпретации, които чухме:

Тази година One Architecture Week се ровеше в пловдивския квартал Капана, който в началото на 20-ти век е бил квартал със занаятчийски дюкяни и складове, след това затворени. Логично е, когато разровиш такива пространства, оттам да изскочат мишки (и да позират като занаятчии пред дюкяните си). Или една по-метафорична трактовка — фестивалът има амбиции, че е експеримент в Капана, така че всички участници могат да минат за опитни мишки, хванати в капан. Но дори и за никоя от тези версии да не се сети човек, визията на мишките е достатъчна, за да събуди любопитство към събитието.

И накрая да завършим с пожелание — тази година мишки, догодина котки, кучета и мечки.

Гласуване на публиката и подаръци

По традиция освен наградите на журито, раздаваме и награди на публиката, които определята вие, гласувайки. Така че, ако искате да се противопоставите на дразнещата субективност на “онези, четиримата от WhATA”, гласувайте.

Наградите остават виртуални въпреки юбилея, но точно заради него тази година даваме и подаръци — трима от гласувалите ще спечелят тематичния брой за България на холандското списание А10 (същият, който е номиниран за книга на годината).

В началото на февруари ще обявим победителите.

Е, това е. Зарихме ви с много текст, но вярваме, че ви предстоят няколко спокойни дни на уютно и топло място. Весели празници.

Гласуването приключи. Очаквайте връчването на наградите в началото на февруари.

Архитектурно събитие на годината

Sofia Architecture Week 2013 се премести в Пловдив

Започваме отново с най-упорития български архитектурен фестивал. И колкото и номинацията му да е рутинна за нас и всяка година да внимаваме да не се повтаряме с написаното от миналата, признаваме, че този път събитието успя да ни изненада — с локацията си.

Да, през 2013 Sofia Architecture Week беше в Пловдив. При това без да си смени името. Каквито и да са причините за преместването, подкрепяме с две ръце изнасянето на културни събития в други градове и отварянето им към други публики. За разлика от София, където на фестивала присъстват основно млади архитекти, на мероприятията в Пловдив, освен обичайните отворковци с шалчета и кецове, виждахме и достолепни белокоси пловдивчани. Което е хубаво.

Това, което ще запомним:

• Интересен студентски конкурс
• Чужди архитекти говорят как се правят метростанции (въпреки че в Пловдив метро няма)
• Отпорът на пловдивските архитекти срещу заданието ни за площад Централен
• Епичното вестникарско заглавие “Пловдив под софийско архитектурно робство”

Изложба 10 години I/O архитекти

Снимка: Phelia Barouh

I/O архитекти — или Вяра Желязкова и Георги Кътов — отбелязаха 10 годишнината на студиото си с изложба и книга. Ако не знаете, I/O влизат по дифолт във всяка селекция за най-добри бг архитекти от последните години със своите мислени контекстни сгради.

Всъщност основният експонат в изложбата беше книгата им (незнайно защо наречена “монография”), събрала всички проекти на студиото и любопитни истории към тях. Но за книгата ще разкажем няколко категории по-надолу.

Пространството на зала “Райко Алексиев” беше изпълнено с огромни висящи от тавана фотографии с фрагменти и текстури от сгради на I/O, а на другата стена бяха изложени чертежи. Пред всяко пано имаше стойка с книгата, първоначално отворена на страницата със съответния проект.

Снимка: Phelia Barouh

В залата имаше 3 точки, от които изложбата се възприема по различен начин — от едната точка се виждаше само името на студиото, от другата не се виждаше нищо, а от третата — всичко. Изобщо — амбициозно овладяно пространство от студио със самочувствие, черни дрехи и харизма. (И печена организаторка — Боряна Зафирова, екс-SAW).

Изложба на Conveyer

Снимка: Conveyer

Conveyer са от онзи тип студиа, които имат як офис в бивша фабрика, работят много, правят добри сгради, но покрай тях не се шуми особено. А трябва.

През ноември подредиха изложбата си “In progress” в галерия Suspacious и всички видяха, че от хубавия офис излизат и качествени проекти. При това показани добре — с пипнати макети, наредени на рекордно дълга маса (днес все по-малко архитекти правят макети, а в България — съвсем). Изложбата наблягаше не само на резултата, но и на процеса по създаване на архитектура, затова и експонатите бяха най-разнообразни: от вече споменатите макети, чертежи и фотографии до строителни детайли и машина за рязане на стиропор (по техен дизайн).

Подреждането на изложбата, откриването и развалянето ѝ могат да се видят в това 2-минутно филмче:

А за детска градина KiТА на Conveyer ще разкажем няколко категории по-надолу.

Архитектура от България проби в Wallpaper

Британското списание Wallpaper говори достатъчно на всеки дизайн-сноб, а за останалите ще кажем, че то само по себе си е дизайн-икона още от създаването си в края на 90-те. Wallpaper издават и поредица от туристически пътеводители, които помагат на внимаващия в дизайна турист да намери добрите, но непопулярни места в един град.

Та точно това списание тази година публикува цели 2 български сгради. През януари един хотел в село Гела влезе в селекцията на Wallpaper за ски-хотели, а през септември хотел Sense попадна в шортлиста за най-добри градски хотели за 2013 (за хотел Sense — няколко категории по-надолу).

Както и да са научили от Wallpaper за тези сгради, фактът, че те са публикувани, е събитие — и за PR-ите на въпросните хотели (които явно добре са си свършили работата), и за нас. Кога ли Wallpaper ще издаде пътеводител за София?

Конкурс на годината

Номинираните в тази категория са само от София, но искрено се надяваме догодина да имаме качествени участници и от други градове. Пловдив, теб гледаме.

Конкурсът на Walltopia за Collider Activity Center

В края на миналата година българската компания Walltopia, която се оказа най-големия производител на изкуствени катерачни стени в света, обяви открит международен архитектурен конкурс за новия си катерачески център в Младост 3. Това на пръв поглед нормално изречение всъщност е шокиращо, защото разказва за едва втория успешен международен конкурс, който се случва в най-новата история на България (другият, за Метростанция 20, завърши с фиаско, но за това по-долу).

Та ентусиазираният млад екип на Walltopia и свръхнепринуденият им шеф Ивайло Пенчев успяха да привлекат 369 проекта от 63 страни, сред които имаше и доста добри попадения. Конкурсът беше организиран отлично, протече спокойно и завърши с холивудски блясък на оскарова церемония за обявяване на победителите (българо-холандския консорциум MARS + Intoarch).

Все още не знаем дали конкурсът на Walltopia ще има щастлив край (това в архитектурата значи реално построена сграда, която по възможност доста да прилича на отличения победител). Но начинанието показа как един честен архитектурен конкурс може да осигури супер мощна положителна реклама за една частна фирма. Питайте PR отдела на Walltopia. Бас ловим, че за тях 2013 е била една доста добра година.

Конкурсът за площад Света Неделя в София

Един от двата първопремирани проекти. Визуализация: Конкурент 90

През май приключи конкурсът за площад Св. Неделя в София. Той можеше да се превърне в събитие, защото беше обявен като международен и засягаше съвременна градска територия с неразкрита археология и куп транспортни проблеми. Много интересна задача.

Само че конкурсът не се превърна в събитие. Напротив, завърши трагикомично с потна презентация на предадените проекти в една непроветрена зала на Съюза на архитектите, след куп конфузи като от английски комедиен сериал. За председател на журито беше поканен популярният архитект Даниел Либескинд, ама той не дойде. Работният език на конкурса беше английски, но в журито нямаше нито един чужденец. Всъщност и всички предадени проекти бяха български.

В крайна сметка проектите-победители никак не изглеждат добре (ние ви показваме победителя с най-прилична презентация). Което само доказва, че един конкурс сам по себе си не е панацея, ако има лошо задание, смотан пиар и неадекватно жури.

Конкурс за Централна градска част на София

Снимка: Бойка Огнянова

Конкурсът за Централната градска част на София е най-амбициозното начинание, предприето от Столична община през последните години, в които тя претърпя редица критики за лошите си конкурсни практики и за некачествените нови публични пространства, които произвежда на конвеер.

Главният архитект Петър Диков обяви конкурса с апломб и вкара любимата си реплика: “Колегите, които толкова ни критикуват, да участват. Да заявят позицията си с проекти”. И така накара дори своите отявлени критици Група Град да седнат и да направят проект за целия център на София (разделен на четири зони) за твърде недостатъчното конкурсно време от под 2 месеца.

Всички подадени проекти са качени на сайта на общината, а в края на декември минаха и обществените им обсъждания. Процедурата изглежда коректна. За резултатите сме скептични, но ще сме най-щастливи, ако от Столична община покажат, че грешим.

Архитектурна тенденция на годината

Български градове се състезават за Европейска културна столица (а общините работят с отворени млади хора)

Цели 8 български града бяха кандидати за Европейска столица на културата 2019, а 4 от тях продължиха на втори кръг. Това число може и да звучи смешно за дереджето на България, но всъщност тези кандидатури доведоха до интересни инициативи и здравословна конкуренция между градовете. А общините започнаха да работят с отворени млади хора (които обикновено ги критикуват), вместо да оставят кандидатурите си в ръцете на заспали чиновници. Няколко примера (и сигурно пропускаме много):

• Сдружение Трансформатори, Група Град и UnderGara, заедно със Столична община организираха конкурс за иновативни решения на градски проблеми Предизвикай София
• София в ушите ти е серия от аудио-разходки и лични истории за София, организира се от сдружение „Нейно Величество Тенджерата под налягане” и е подкрепена от Столична община
• Мулти култи карта е инициатива за съставяне на карта на ресторанти и магазинчета на други култури в София – от “Мулти култи колектив” и “Компот колектив”, подкрепени от Столична община
• Хамалогика е сдружение за организиране на градската среда в Бургас и съдейства за изработване на концепцията на Бургас за Европейска столица на културата (жалко, че Бургас отпадна)
• Фестивалите на списание Едно се изместиха в Пловдив, а община Пловдив обяви международен архитектурен конкурс за централния площад в града (да, тук сме замесени и ние)

Ударно се експонират археологически обекти

Цари Мали Град. Снимка: Александър Попов

Дали заради усвояване на евросредства, или за да се изгради добър образ на България пред чужденците, напоследък има бум в експонирането на археологически обекти. За пръв път след соца. Бутафорната възстановка на Цари Мали Град, новият проект по укрепване на Перперикон, Ларгото и метростанция Сердика в София — това са все благородни в същността си инициативи, но, както става винаги, изпълнени лошо, набързо и със съмнителна концепция.

Авторите им възстановяват образи, за които нямат достатъчно доказателства, но са твърдо уверени, че така правят България магнит за културен туризъм. Или просто добавят нови неща с лоша архитектура и детайл. Е, резултатите са по-скоро парченца от кичозна картичка, която обаче не може да създаде илюзията, че оттук би минал Индиана Джоунс.

Малката базилика в Пловдив

Има и изключения, разбира се. Като т.нар. Малка базилика в Пловдив, която е имала късмета на млади архитекти, необременени от съмнителния български модел за експониране на археология. В резултат имаме културни детайли и добър ландшафт. Сградата обаче би имала смисъл, ако наистина се обживее с редовни културни събития. Но така и не разбрахме кой е решил, че виненочервени облицовъчни панели са доброто решение за екстериор на подобен тип сграда между панелните блокове в Пловдив.

Правят се повече архитектурни конкурси

Е, доживяхме да го кажем и да го впишем като тенденция — тази година обявените общински конкурси са доста. Дори повече, отколкото един средно зает архитект може да си позволи. “Разбихте ни от конкурси!”, каза на майтап Димитър Паскалев от Архитектоника, когато му казахме, че сме намесени в организирането на конкурса за центъра на Пловдив.

Все още обаче никой от тези конкурси не е дал очаквания резултат — реализирана сграда или градска среда. Някои се провалиха комично (вижте по-горе категория “Конкурс на годината”), други все още не са приключили, трети са още в зародиш, четвърти служат само за PR на инициаторите си. Стискаме палци количеството да доведе до качество и дано един поне се реализира. Амин.

Сграда на годината

Red Apple, София

Снимка: Aedes Studio

Поредната емблематична сграда на Sofbuild беше завършена тази година и на живо изглежда точно като 3D-то си, което в този случай приемаме за плюс. Очевидно изглежда и точно като името си, защото фасадните видими тухли (задание на инвеститора) са червени и безпогрешно напомнят на сграда някъде в “голямата ябълка” Ню Йорк.

Защо на един инвеститор ще му хрумне да поиска индустриален вид и видими тухли за жилищна сграда, разположена до Южния парк сред соц кооперации в квартал без никакъв лофт характер, за нас остава енигма. Но трябва да признаем, че Aedes studio са свършили работата отлично и са постигнали максималното от ъгловия парцел. Хрумката с двойните височини, играта с различното подреждане на тухлите във фасада, всеки един детайл и дори графичният инфо дизайн на сградата наистина са много добри. Само на онези балкони с решетките не излизаме.

Детска градина KiTA, Драгалевци

Снимка: Conveyer

До този септември изглеждаше невъзможно в София да се появи хубава детска градина (под хубава имаме предвид нещо поне малко по-различно от бяла алуминиева дограма, стандартна топлоизолация с жълта мазилка, нескопосани прозорци и лош детайл при входа).

Е, този септември нещата се промениха за добро и в Драгалевци беше завършена детска градина KiTA — сграда за деца, от която най-после да не ни е срам. Детската градина е частна (вие да не си помислихте, че общините са дръпнали толкова бързо), малка (само за две групи, хитро разделени с цвят и обеми) и обмислена до последния детайл. От Conveyer са контролирани осъществяването на архитектурната си идея до самия й край: от първоначалния изкоп през разполагането на резервоара за вода в задния двор до последното шкафче, мивка и парапет.

Така и трябва. Добрата архитектура е бавно и съвсем не романтично начинание. Изисква време, упоритост и газене в калта, точно както са направили момчетата от Conveyer, когато майсторите все не успявали да наредят гумираните плочи на настилката в двора както трябва. Ами хванали се и ги наредили сами.

Палеонтологичен музей, село Дорково

Палеонтологичният музей в забутаното родопско село Дорково е категоричната изненада на тази архитектурна година. Появи се изневиделица по някое време през есента и впечатли съвсем оправдано със скандинавска естетика, семпла форма и фотогеничен силует.

Куполообразната постройка маркира световноизвестно (оказа се) находище на праисторически фосили (от началото на плиоценската геоложка епоха, ако държите да сме съвсем коректни). Още през 80-те години на миналия век били осъществени първите френско-български разкопоки там.

Днес находките най-после са експонирани в сградата на новия музей, който според нас има потенциала да привлича не само любители на природните науки, но и на архитектурата. А архитектурният туризъм определено е новост у нас.

В тази връзка се сещаме за една статия, на която попаднахме в някакъв съботен брой на в-к Труд Най-безсмислено изхарчените пари от евросубсидии, в която на първо място грееше музеят в Дорково. Ами не, не са безсмислено похарчени точно тези пари. Крайно време е качествена архитектура да започне да се появява и в дълбоката българска провинция. Значи в Швейцария можело дизайнерска тоалетна от видим бетон навръх прохода Симплон или пък минималистично арт кафене до краварника в Мерано, Южен Тирол, а у нас не може музей в Дорково, така ли?

Хотел Sense, София

Снимка: Wallpaper

Хотел Sense е първият официално регистриран дизайнерски хотел в България, (нали знаете, онези хотели със странните бани, при които обикновено тоалетната е в средата на стаята точно до леглото и това е най-малкото). Та хотел Sense, който се появи на жълтите павета, почти до Народното събрание, се причисли към тази група, така че нямаше как да го пропуснем.

Сградата изглежда добре като за нова архитектура в обременения исторически център на столицата. Стаите са с непреходен дизайн и спокойно можеха да се намират в който и да е петзвезден хотел в Торонто или Сидни. А барът на последния етаж наистина си е придобивка за София, в духа на манхатънските потайности.

Очевидно е желанието на инвеститора да вкара допълнителен етаж, от което хотелът само е загубил. Лобито и рецепцията му са потънали под нивото на жълтите павета, което изглежда абсурдно за случайния минувач, а растерът на етажите е тотално разминат с този на съседните сгради. За засенчването на покривните тераси просто ще замълчим.

И все пак хотел Sense си струва, дори и само като опит за читав хотелски дизайн в многострадалната ни столица.

Hilltop, София

Hilltop е нова жилищна кооперация в онази най-хубава, но най-отвратително застроена част на горен Лозенец, точно зад хотел Кемпински. Насред морето от 90-ски архитектурни изстъпления, тази сграда грее като слънце. Сериозно.

Облечена с дърво, което иронично повтаря популярното през соца нареждане на паркета тип “рибя кост”, разпространено в холовете на всички съседни лозенски кооперации, Hilltop носи духа на добрата архитектура с характер, който е едновременно глобален и локален. Чакаме да видим какво ще направят с цокълния етаж.

Ресторант/бар на годината

Бар JJ’s на ул. 6-ти септември, София

Снимка: sValio

Бар JJ’s (екс-Wonder bar) в онази най-тиха част на ул. 6-ти септември между бул. Васил Левски и Патриарха е радост за очите ни всеки път, когато минем оттам. Малкото помещение има достатъчно космополитна атмосфера, постигната с еклектичен микс от мебели, лампи, декорации и няколко лофтаджийски интериорни похвати (като недоизмазаните стени и видимите тухли).

През лятото витрините се отварят и хората плъзват на тротоара, на възглавници и импровизирани сядания, а обстановката продължава да изглежда по-скоро северноевропейска, отколкото софийска. Чудесен начин да започнем да променяме софийските улици от частното към общото. Браво на собствениците, които и да са те.

Ателие или ресторантът на Белослава на ул. Оборище, София

Снимка: Цветелина Белутова

Една определена отсечка от софийската улица Оборище постепенно се превърна от просто добър софийски адрес в много приятна смесица от качествени ресторанти, кафенета, хлебарници и млекарници. Ателие беше един от първите и даде добър старт за целия квартал. Има атмосферата на класическо бистро, запазило духа на сградата (и чернобелите плочки на пода) и непринуден шик, който собствениците успяват да вкарат в повечето си хотелско-ресторантски начинания.

Новите барове и кафенета по бул. Витоша

През последните години столичната Витошка преживя много: първо я напуснаха високите марки, после започнаха да строят метрото и заприлича на строителна площадка, а накрая я реновираха и вече на нищо не прилича.

Но свободният пазар, казват, празни ниши не търпи. Така стана и с Витошка: от улица с бутици се превърна в улица с кафенета и ресторанти и това всъщност много й подхожда. Още повече, че повечето заведения се стараят с интериорите. Въпреки че кой знае какви единични дизайн постижения да няма, посоката е добра. Надяваме се заведенията да стават все повече и по-хубави и с добре подбрани външни столове, маси, саксии и тенти да успеят да скрият поне малко жалките плочки по улицата.

***

Тук щяхме да сложим и барът laMaison, който списанията на QM си спретнаха до яхтеното пристанище в Созопол. Рядко срещана комбинация от средиземноморска dolce vita и най-голямата концентрация на дизайнерски мебели на квадратен метър в български крайморски бар. Обаче ни учудиха снимки като тази, докато по същото време в София се случваше това. Някакси прекалено dolce vita ни дойде. А и имаха проблем с достъпа и информационния дизайн. Ние един час не успяхме да намерим входа през август (и си бяхме съвсем трезви).

Градски бъг на годината

Проектът за кръстовището на Лъвов мост

В края на лятото в медиите изтече визуализация на новия проект за кръгово на Лъвов мост. Според нея историческият мост вече ще е едно малко мостче в средата на един огромен кръг, по който се движат коли и трамваи, а насред кръга — пауново озеленяване с ювелирни орнаменти, пред които бледнеят дори фигурките от маникюра на руса кифла с богато въображение. Но да оставим историческите и естетическите забележки — новото кръгово не решава кой знае какви транспортни проблеми: отново има светофари (заради трамвая), затруднява се пешеходното движение, а трафикът по Мария Луиза не е толкова голям, колкото по Сливница, за да оправдава наличието на такова съоръжение — достатъчни са само 2 транзитни ленти.

Група Град се възмутиха и направиха алтернативен проект-подарък за Общината. След това, на обществено обсъждане главният архитект Петър Диков заяви твърдо, че кръгово ще има, само озеленяването ще се поправи “естетически”. Нищо друго не ни остава, освен да “логнем” поредния бъг.

Метростанция 20 на софийското метро

Инж. Братоев, директор на Метрополитен ЕАД. Снимка: Строителство Градът

Разказвали сме много пъти тази сага, но ето пак в резюме: За метростанция 20 имаше обявен международен конкурс, който се проточи 2 години. След крокодилски отлагания и преработки, все пак беше избран победител — британците Amin Taha.

Диков беше твърд, че конкурсът отива към реализация, докато не прочетохме в едно интервю на шефа на Метрополитен София инж. Братоев през май, че е нужна голяма подготовка, за да си архитект на метростанция и затова, въпреки международния конкурс, метростанция 20 се проектира от арх. Красен Андреев, авторът на всички останали метростанции в София.

Не ни остана нищо друго, освен… да се присмеем на костюма на Братоев.

Фонтанът на Витошка

Тук обясненията са излишни. Ето някои от прякорите на фонтана в социалните мрежи (светва червена точка): Циреят, Цицка с 5 бозки, Фандъковата цица, Данчина сълза, Легнал полицай тип кръгъл с водно охлаждане, Адското пръцкало и много други

И все пак, да го погледнем и от хубавата страна — за кой друг обект от съвременните градски ремонти се е изписало толкова и си има свой хаштаг в Twitter , където дори се редят стихове за него? По-голяма социализация от това здраве му кажи.

“Стъклената” къща на Кристал

На това място, над колоните на Кристал, винаги е имало заведение, още от соца. Затова когато през лятото го оградиха и започнаха ремонт, решихме, че ще е поредния ресторант. Когато иззад огражденията започнаха да се показват кичозни неокласицистични детайли тип ваканционната мечта на средно корумпиран руски държавен служител, решихме, че ще е просто ресторант с лош дизайн. И когато какрая махнаха строителните скелета и видяхме, че всички кичозни, макар и отлично изпълнени детайли са скрити зад дебело стъкло, не повярвахме на очите си.

Че сградата прилича на театрален декор, добре. Че е лоша като архитектура и неадекватна на времето си, ок. Но че място, което винаги е било обществено, изведнъж става неприкрито частно и недостъпно, ни се стори сериозна архитектурна наглост.

Всъщност съвременният град се развива в точно противоположната посока — създаване на все повече споделени публични пространства и на все по-малко затворени, “клубни” и недостъпни места. Поне онзи съвременен град, в който ние предпочитаме да живеем.

Бизнес център и спа хотел “Земята и хората” на Околовръстното

Ако карате по Околовръстното, няма как да не забележите това голямо зелено нещо до изхода за бул. “България”, съчетаващо в себе си бизнес център, спа-хотел, база на лошите от мрачен sci-fi комикс и… музейното име “Земята и хората”, което в sci-fi контекста придобива нов смисъл.

Архитектите винаги се оплакват, че сградите им не са изпълнени 100% според проекта. Все има нещо недовършено, променено, спестено от инвеститора или развалено от майсторите. По една случайност бяхме видели проекта на тази сграда преди години. Беше пълен с абсурди, но, успокоявахме се, абсурдите са толкова големи, че едва ли ще ги изпълнят. Е, оказа се, че проектът е 100% изпълнен (мечтата на всеки архитект), в това число и наклоненият асансьор, и терасите с безумно остри ъгли, и перголите, и… всъщност цялата сграда.

През 90-те кичът в бг архитектурата се оправдваше, че всъщност е постмодернизъм. Тук оправданието може би е, че постмодернизмът е срещнал деконструктивизма. Но явно не са се разбрали.

Нормалност на годината

Това е нова категория, която въвеждаме с цел да подкрепим малките добри неща, които упорито се случват въпреки всичко и които, ако са много и заедно, биха направили града ни едно по-приятно място за живеене.

One More Cinema

Снимка: One More Cinema

One More Cinema е лятното кино, което създателите на One More Bar направиха през август в парка пред НДК. Киното се намира в дупката точно до детската площадка, която дупка последователно беше заведение с Део за барман, боклучарник и после подарък от Главболгарстрой за софиянци с трагична дървена конструкция и патетична кула.

Kumar office са поправили нещата с бели дъски, хубави лампи и цветни акценти и в крайна сметка киното изглежда прилично. Е, ако бяха махнали кулата, щеше да стане още по-добре, но това — другото лято.

Новите тротоари в центъра на София

Отдавна твърдим, че София ще стане един съвсем различен град, ако просто оправят тротоарите навсякъде. Столична община все едно ни чу. От известно време в центъра тече акция по подменяне на тротоарните настилки при това с прилични сиви бетонни павета. Има още какво да се желае от нивото на детайл при шахтите, колчетата и кръстовищата, но Шишман, Хан Крум и Малките Пет кьошета вече изглеждат далеч по-добре.

Уличните акции на Destructive Creation

Снимки: Destructive Creation

След като боядисаха Паметника на съветската армия и влязоха в новините, енигматичната организация Destructive Creation продължиха да правят акции на софийски терен, вече далеч по-кротки и нереволюционни, но все така на място. И сцените им за улични музиканти в подлези и градинки, и боядисаните и преправени с много виц и ирония пейки пред църквата Свети Седмочисленици, и катерушките в Студентски град носят духа на берлинския Kreuzberg и правят София да изглежда като един смислен град (какъвто все още не e).

Книга на годината

Holidays After The Fall

Снимка: Wallpaper

През септември австриецът Michael Zinganel, архитектурен критик и историк, събра в книгата Holidays After The Fall историята на соц курортите в две от най-популярните морски ваканционни дестинации в бившия Източен блок — България и Хърватска. Книгата е писана в съавторство с Elke Beyer и Anke Hagemann, има забележителен архивен снимков материал, а статиите за съвременната съдба на българското Черноморие са писани с отношение и лична позиция (предполагаме от цитираните в началото български сътрудници на автора, поздравления за което). Снимките от съвременна България са дело на добре познатия ни фотограф Никола Михов.

Повечето от нас осъзнаваме какво сме загубили “after the fall” що се отнася до хотели по морето. Но чужденците рядко си дават сметка колко смислени са били морските ни курорти едно време и как именно там са правени повечето забележителни експерименти в българската соц архитектура. На всичкото отгоре Holidays After The Fall беше включена в октомврийската селекция на Wallpaper за нови заглавия, които си струват. Ние като ви казахме, че пробихме.

I/O архитекти

Юбилейната книга на I/O архитекти включва според нас почти пълен преглед на проектите им от последните 10 години. Направена е добре, умишлено low-cost и прилича на книгите, които разни култови холандски архитекти обичат да издават от време на време. Хубаво е, че проектите са придружени с лични истории, това прави 392-те страници съвсем смилаеми.

Добрите български архитектурни книги са изчезваща рядкост и смятаме, че през последните десет години в България се появиха редица студиа, които трябва да разкажат за сградите си именно в книги (както има и редица студиа, които по-добре да се въздържат от това).

Личност на годината

Група Град

Снимка: Група Град

Група Град се появи неочаквано в края на миналата година с една акция и с много медиен шум. Акцията се казваше Витошка боза и за да покажат отношението си към лошия дизайн на едноименния, прясно реновиран столичен булевард, от групата раздаваха боза на минувачите (оттогава “витошка боза” се превърна в устойчива фраза в градския фолклор, макар ние лично да очаквахме от тях едно малко по-фино и иронично заглавие на акцията). А медийният шум беше напълно оправдан, защото се оказа, че Група Град включва някои от най-популярните архитекти в София.

След акцията Група Град продължиха да показват активна гражданска позиция и да критикуват на всички възможни нива съмнителните инициативи на Столична община: конкурсът за площад Св. Неделя, реконструкцията на Женски пазар, новопроектираното кръгово на Лъвов мост и т.н.

Номинираме Група Град, защото загърбиха удобното положение на успели в частния сектор архитекти, които шестват по дизайнерски събития и бутикови списания и влязоха в блатото на общественополезната дейност. И въпреки че (обичайно за архитектурната гилдия) ги подозират във всички възможни корупционни грехове, смятаме, че тяхното поведение е вярното. Както смятаме, че държавата ни трябва да се управлява от успели професионалисти, а не от професионални политици. Но това е друга тема.

Ивайло Пенчев

Снимка: Цветелина Ангелова

Номинираме собственика на Walltopia Ивайло Пенчев, защото показа как една голяма частна фирма трябва да избира проектант за една голяма обществена сграда — с голям и отлично организиран международен конкурс (всъщност, и една малка фирма трябва да избира проектант по същия начин). Дори и конкурсът да не се реализира, той създава положителен образ на компанията — 369 проекта от 63 страни и публикации в множество български и европейски списания и блогове не са шега работа.

Иначе Ивайло Пенчев се държи непринудено дори на сериозни обществени събития, бързо скъсява дистанцията, носи бели ризи с навити ръкави, участва в TEDx, и дава вид на човек, който се весели като Великия Гетсби.

Протестиращите от юни

Е, няма как да подминем темата на годината, която ни накара за няколко месеца да спрем да се вълнуваме за провалените конкурси и неоправените тротоари, а да се вторачим в жълтите павета. И да осъзнаем, че всички дребни архитектурни проблеми, освен от лош вкус, всъщност произтичат от едно по-голямо зло — “задкулисието” (извиняваме се за клишето, но то може да претендира за дума на годината) на всички нива в държавната и общинската администрация.

Освен това на протестите видяхме накуп архитекти от всички възрасти, организатори на софийски седмици и изложби, основатели на сдружения, блогове и инициативи, или просто корпоративни проектанти — все хора, които не сме очаквали, че ще видим със знамена, плакати и свирки на площада. Дори само за това (ако забравим за нещата от предишния абзац), тази номинация си е съвсем на място в архитектурна класация.

***

Гласуване на публиката

И тази година, поне тук, имаме демокрация. Освен наградите на журито (които, както и да ги погледнеш, са си награди от “задкулисието”), отново ще има и награди на публиката. Затова — гласувайте смело и информирано”:http://whata.org/awards-vote.

Гласуването ще приключи в 24:00 на 15-ти януари.

В края на януари ще обявим резултатите и ще раздадем наградите. А нашите церемонии, както знаете, са пищни.

Гласуването на публиката приключи. Очаквайте резултатите.

Архитектурно събитие на годината

Sofia Architecture Week 2012

Photo: Фелия Барух

С изненада установихме, че Софийската архитектурна седмица тази година стана на 5 и съвсем не на шега се превърна в най-постоянното българско архитектурно събитие след прехода (и най-упоритата номинация във всички наши класации). Както се казва, архитектура може и да нямаме, но архитектурна седмица си имаме, и то каква.

Куратори на тазгодишното издание бяха Трансформатори, темата — “Архитектура търси култура”, а мястото — НДК. Програмата беше богата, дори доста по-богата и разнопосочна, отколкото средно работещият човек може да понесе.

Може би заради локацията, тази година нещата не изглеждаха толкова тържествени, колкото на изданията в Партийния дом и в Биологическия факултет минали години. Защото каквото и да сложиш в НДК, има опасност то да изглежда като изложенията “Кожен свят” и “Изберете българското”. Но поне се нагледахме на червено-кафявия стенопис в зала 7 (и още се чудим кой е човекът между Гео Милев и Емилиян Станев).

Неучастието на България на архитектурното Биенале във Венеция

Рекламните торби на биеналето от 2012 и 2010. И на 2-те издания България не участва

България по-скоро би се класирала на световното по футбол, отколкото да участва на архитектурното биенале във Венеция.

След акцията на +архитектура bg-notfound за неучастието ни през 2006, последва първото българско участие през 2008 (но както знаем, тогава си имахме архитектурно лоби във властта). През 2010 след организационни неразбории, отново не участвахме. А тази година дори и организационни неразбории нямаше.

Странно е как полупризнати държави като Косово имат самостоятелен павилион там и търсят архитектурна легитимация, а България се държи (и изглежда) така, сякаш световна архитектура няма. Но както каза Петър Торньов (спряган за куратор на провалилото се участие през 2010), не трябва да се напъваме да участваме, а напротив, трябва да се напъваме да не участваме, за да не се излагаме.

А и тази година биеналето беше слабо, бихме казали за успокоение.

Архитекти черпят с боза на Витошка

Една слънчева неделна сутрин в края на ноември някакви странни хора постлаха Витошка с кашони, а на кашоните сложиха бутилки боза — цели стекове. На бутилките пишеше “Боза Витошка”, а за да си вземеш, трябваше да отговориш на няколко въпроса.

Започнаха да се насъбират още подобни хора, да си говорят и да се подсмихват. А баби, внучета, работници и клошари поспираха край странните хора, взимаха по някоя бутилка и отминаваха. Или само отминаваха. Ако бабите, внучетата, работниците и клошарите са прочели етикетите, са разбрали, че това е протест на архитекти срещу правенето на обществено значими обекти без конкурси. Или по-просто казано, протест срещу това, че новата Витошка е грозна.

Черпенето с боза всъщност е първата акция, организирана от Група Град, в която влизат едни от най-известните бг архитекти. Акцията имаше завидно силно медийно отразяване, но като че ли не успя да “хване” както трябва хората от улицата. Много от минувачите си мислеха, че това е просто промоция на нова марка боза.

Чакаме следващата акция. (Между другото, кой пуска Facebook статусите на Група Град? Малко са… странни).

Мутромавзолеят на Иван Мудов

Photo: Иван Ал. Иванов

Със сигурност поне един от Facebook приятелите ви преди месец е шернал възмутен проекта за възстановяването на Мавзолея. На проекта пише “Възложител Столична Община”, а визуализираната сграда е смесица от емблематични похвати за архитектурата ни отпреди кризата (разбирай “Юлиан Тахов среща Амфион”).

Забавно беше как едни хора се възмутиха, че това е кич, а други още по-силно се възмутиха, че Мавзолеят се възстановява. И за един ден интернет възмущението придоби такива размери, че принуди автора Иван Мудов да признае, че това е майтап. Или по-скоро форма на съвременно изкуство и експонат от фестивала Sofia Contemporary.

Една част от възмутилите се се възмути още повече, друга част се засрами, че се е вързала. Във вестник Култура излезе статия, че авторът не казвал нищо ново, а повтарял старата си акция за фалшивото откриване на музей на гара Подуяне. А ние се изкефихме, защото такава “нагла” и “невъзпитана” проява разчупи позитивисткия и леко беззъб дух на Sofia Contemporary, а силното възмущение показа, че хората напълно вярват, че е в стила на Софийска община да одобри и построи тихомълком точно такава сграда.

Конкурс на годината

Конкурсът на Walltopia за Collider Activity Center

Не са много частните инвеститори, които обявяват отворени архитектурни конкурси, затова всеки такъв опит заслужава номинация. Walltopia е българска фирма и е един от най-големите производители на стени за катерене в света. А сега има амбиции да построи и голям катерачески център в Младост с още много съпътстващи функции. И за да го направи, обявява конкурс с международно жури и прилични награди.

Номинираме конкурса и заради откровено-ясния регламент: журито избира 5 проекта, на всеки се дават по 5000 евро, а собственикът на фирмата решава кой от 5-те ще реализира. Так-так. Избраният архитект ще изработи технически проект с хонорар от 15 евро на квадратен метър.

Крайният срок за предаване е 28 февруари, 2013. И ние участваме в журито, затова още повече ни се иска резултатът да бъде добър и реализиран. (И още веднъж да попитаме организаторите: сигурни ли сте, че конкурсът не трябва да е анонимен?).

Конкурсът за кино Космос, Пловдив

Photo: Никола Михов

Това лято се проведе конкурс за бъдещето на изоставеното пловдивско кино Космос под наслов “Кино Космос — място за култура“. Похвална инициатива, въпреки комсомолското си заглавие.

Конкурсът се провежда с подкрепата на Община Пловдив, инициативен комитет “Да спасим кино Космос” и местните организации на САБ и КАБ и studio 8 ½. Има собствен сайт, излъчват се победители и се правят изложби в София и Пловдив. Самият проектант на сградата, арх. Любомир Шинков, също участва в журито.

Е, няма първа награда, не е ясно какво ще стане с киното в крайна сметка, но подобни инициативи трябва да се подкрепят. Защото дори и да не се реализират, те поне привличат внимание върху сгради и проблеми, около които рядко се шуми. Оплакваме се, че в София нещата ставали без конкурси. А другата България?

Трансформирай паметника пред НДК

Колаж: Трансформатори

През август, в разгара на голямата битка “ще има паметник-няма да има паметник”, сдружение Трансформатори организира конкурс за идеи как паметникът да бъде използван, без да се разрушава.

Конурсът не целеше реализация, а привличане на внимание върху потенциала на мястото. Можеше да се участва с всичко — с колаж, есе, рисунка. В крайна сметка бяха изпратени 41 идеи, а с гласуване във Facebook и с жури от архитекти, фотографи и рекламисти бяха отличени 3.

Конкурсът завърши с изложба на Sofia Architecture Week. А бъдещето на паметника остана все така неясно.

Но може би един паметник е толкова по-ценен, колкото повече странични продукти (графити, публикации, конкурси) поражда около себе си без да иска. Е, соц паметниците са шампиони в това.

Архитектурна тенденция на годината

Новите обществени пространства изглеждат зле

Тази тема ще се окаже лайтмотива на тазгодишните номинации, но няма как. Само за една година получихме чисто нови обществени пространства от всякакъв вид и размер. За наше съжаление обаче в устойчива тенденция се превърна те да са само нови, но не и удобни, добреизглеждащи, с добър детайл, с дизайнерски хрумки и като цяло архитектурно прилични. И проблемът е, че май мнозинството хора ги харесват. Или..?

Във Виена, разказваше арх. Петър Торньов, ще стане бунт, ако се направи улица, която изглежда като новата Витошка. Според нас пък в София ще стане бунт, ако някой площад се направи като този в Копенхаген.

Появиха се лоу кост интериорите със споделена функция

Photo: Betahaus

През изминалата година т. нар. коуъркинг места в София станаха откровен хит.
Пролетта се появи Betahaus Sofia, последва Soho и бас ловим, че няма да останат само те. Характерното е, че тези пространства налагат един съвсем нелош архитектурно офисен стил, който поради по-скоро обществената им функция и текучеството там, ще повлияе, надяваме се, на повече хора.

Правени са с невисоки бюджети, наслагват различни стилове и придават една северна европеидност на работното място, все плюсове според нас (иначе за българските стартъпи ще си мълчим).

Няма осъществени конкурси за важни места

Неосъществените или изобщо непроведени архитектурни конкурси са норма в България, но още по-дразнеща стана липсата им през последната година. А през 2009 г. New York Times фантазираха, че кризата е идеален момент за прекрояване на градовете към по-добро. И ние така мислехме…

Сграда на годината

Urban Model на бул. Ал. Стамболийски, София

Photo: vass от форумите на skyscrapercity.com

На Sofbuild едно трябва да им се признае. Умеят да създават сгради-икони. Умеят да намират кой да им ги проектира, кой да им измисля шрифтовете и сайтовете, кой да им пише текстовете. Само напоследък с имената имат проблем, но това се пренебрегва.

Последната им офис сграда Urban Model (не, наистина, как може да кръстиш сграда така) има характер и култура на детайла и изпълнението, а освен това и още едно неочаквано за София качество — градоустройствена адекватност. Стои идеално на бул. Ал. Стамболийски независимо дали идваш от Света Неделя или от Ючбунар. Не дразни, а напротив, допълва и соц сградата на НОИ, и звездата на квартала Mall of Sofia.

Изобщо не ни интересува дали прилича на New Museum New York или не. На никой град няма да му се отрази зле да има повече такива сгради.

(И да, Red Apple пак на Sofbuild и Aedes ще включим догодина, естествено. Нека я завършат първо).

Боядисаната сграда на ул. Любен Каравелов, София

Когато бяхме по-млади и романтично настроени, философствахме, че всеки град се запомня с един цвят и един материал. Някои градове са бели и варосани, други са червени и тухлени, някои са черни и стоманени, а други — сиви. Познайте София от кои е.

Оказа се, че да вкараш малко цвят в този град изобщо не е невъзможна задача, особено ако го направиш с мисъл и чувство за хумор. Тази сграда на ул. Любен Каравелов в София беше пребоядисана през есента и няма дете, куче или възрастен, които да я подминават. Честно.

Временна библиотека в Пловдив

Photo: Вл. Костадинов

Тази временна библиотека е направена за пловдивския Фестивал за съвременно изкуство Urban Dreams и е пример за похвална култура при съвременна архитектурна намеса в стара сграда (в случая турска баня от XVI век). Има смислена дървена конструкция, добро цветово решение и ненатрапчиво, но приятно присъствие. И нито една PVC будка тип щанд на пловдивския панаир. Браво.

Жалко само, че за подобни добри примери по правило се говори по-малко, отколкото за лошите (справка: софийското Ларго).

Възстановяването на античния стадион в Пловдив

Photo: Д. Костадинова

Още един добър пример, който се опитва да реставрира и експонира антично наследство като го направи достъпно за минувачите и разкаже историята му.

За възстановяването на античния стадион в Пловдив нямаше да разбрем, ако не бяхме попаднали на лекция на проф. Тодор Кръстев, ръководител на проекта и един от бащиците на опазването на архитектурното наследство у нас, за когото надали някой ще успее да каже нещо лошо.

Сладкодумен както винаги, професорът разказа как целта на проекта била да социализира максимално останките, да свърже живота горе, на улицата, с историята долу, под земята. Проектът има добра информативност, хубави ландшафтни решения, малко спорен детайл на парапета и съвсем културен сайт. За неосведомените, Античният стадион на Филипопол се намира точно под Главната на Пловдив.

Новият Студентски център към Американския университет в Благоевград

Photo: Димчо Тилев

Тази сграда е от онези сложни функционални задачи, на които, когато са успешно решени, никой не обръща внимание. А трябва.

Подобно на всички нови сгради в кампуса на Американския унвиерситет в Благоевград, и Студентският център носи онзи дух на постмодерен американски академизъм. Съчетава в себе си спортна зала, места за хранене, напълно самостоятелен и действащ театър, фитнес, клубове, офиси, книжарница. Пак повтаряме, спортна зала, театър и кафенета. На едно място.

Photo: Димчо Тилев

Детайлите са безпрекословни, изпълнителите били избрани след абсолютно прозрачни търгове за всеки болт, а интериорът изглежда даже по-добре от екстериора.

Къщата на Йоши Ямадзаки в с. Дълбок дол

Към с. Дълбок дол, Троянско, имаме сантименти отдавна. Каква изненада за нас беше да открием, че освен българи, които изолират къщите си с американски PVC плоскости, там има и японци, които запазват балкански калени къщи по неповторим начин.

Личната история на японския архитект Йоши Ямадзаки (живее в България, женен е за българка, пише умни неща по списанията, не знаем какво друго е проектирал и как се издържа) с къщата в троянското село започва преди 8 години. Става обитаема (разбирайте, има фунцкионираща баня, кухня и отопление) едва през 2012, ето защо присъства в номинациите именно тази година.

Ямадзаки оголва паянтовата конструкция на 100-годишната постройка (била на овчаря на селото), вкарва външната стълба вътре и прави съвременно еднопространствено жилище, маскирано като стара селска къща.

Photos: Йоши Ямадзаки за Abitare

В резултат се е получила една много добра адаптация на традиционната българска архитектура, която само японец, влюбен в България и лишен от българските комплекси, може да направи.

Ресторант/бар на годината

Lavanda

Photo: Lavanda

Lavanda е новото място над познатия ни One More Bar. Освен добра салата Цезар и прилична сьомга на обяд, мястото има и обмислен декоративен интериор, в който ИКЕА, стари полилеи, цветни кабели и декоративни принтове правят храненето в стара софийска къща на Шишман една идея по-космополитно.

С две ръце одобряваме подобни места, където старото ти напомня къде си, а новото ти дава усещането за XXI век. И да знаете, че такива интериори се правят най-трудно.

Kanaal

Photo: Цветелина Белутова

Kanaal попада в тази класация не толкова заради супер иновативен интериор, а защото се опита да качи пиенето на бира на едно друго ниво. И от това имаме нужда.

А интериорната смесица от индъстриъл, историческа еклектика и арт съвсем не е за изхвърляне. Харесваме черната метална дограма, дръжката на входната врата и най-вече непукисткия начин, по който са оголени тухлите четворки с циментов разтвор в антрето.

Wok to Walk

Азиатският фаст-фуд ресторант Wok to Walk се появи на Витошка преди няколко месеца и е пример за новата тенденция бившата шопинг улица на София да се превръща по-скоро в улица за ядене и пиене. Което е всъщност една много добра тенденция, особено ако повечето нови заведения изглеждат като този ресторант — евтини, но прилични материали, ярки цветове, непринуден дизайн. А оранжевите щайги са един път.

Photo: Under the Line

Градски бъг на годината

Софийското метро

С цялото ни уважение към разцъфващата нова инфраструктура на София, но софийското метро изглежда абонирано за тази категория. Особено при устойчивата тенденция дизайнът да остава на последно място за сметка на кратки срокове, ниска цена и търгове за инженеринг вместо архитектурни конкурси.

Няма как да подминем метростанции, които приличат на старото Sin City (станция Лъвов мост), които предлагат интериорни решения с вълни по тавана като от зората на 90-те (станция НДК) и които приличат на лошо студентско 3D (всички станции).

И, Метрополитен, вие луди ли сте с тези лъскави, хлъзгави плочки, честно?

Новите обществени пространства в София — Ларгото, Попа, Витошка, входът на Южния парк, детските площадки и т.н.

2012 е годината, през която за пръв път от дълго време се правят ремонти на много обществени места в София накуп. Проблемът е, че, естествено, се правят набързо, на тъмно и най-вече резултатите са кофти. Затова целокупната архитектурна общност надига глас за архитектурни конкурси, а не за търгове за изпълнители.

А можеха просто да почнат с тротоарите. Навсякъде. София щеше да грейне, от нас да знаете.

Съдбата на Паметника 1300 години България пред НДК

Още не можем да разберем как е възможно един паметник, пък бил той и от соца, да предизвиква толкова любов и омраза в София. Както има една приказка, те Южния парк застроиха, долен Лозенец на нищо не прилича, в Манастирски ливади децата кал газят сред новите кооперации, паметникът при НДК бил грозен. Но както и да е.

Опитите на Общината да решава проблемите на Паметника на парче и да се хареса на обществото (ако може на целокупното) са основната причина това място да има такава незавидна съдба досега. И съвсем сериозно да се дискутира събарянето на паметник, посветен на историята на България, в центъра на София, в началото на 21 век.

Селски бъг на годината: дарените проекти за село Бисер

През февруари една язовирна стена се скъса и хасковското село Бисер беше залято. В резултат бяха разрушени 57 къщи, а при спасителните акции членове на правителството се снимаха на БТР.

После започна кампанията по възстановяването на село Бисер. И се разбра, че фирма Респект 93 от Стара Загора дарява типовите проекти за къщи, от които пострадалите трябва да си изберат как да бъде възстановен загубеният им при наводнението дом. А през юли бяха връчени ключовете на първите 10 новодомци.

Дотук всичко звучи отлично, ако дарените проекти не бяха с такова обидно ниско качество, а новопостроените къщи не приличаха на селски прогимназии, заменили кирпичените постройки. А накрая се оказа, че събраните при дарителската акция за възстановяването на селото пари стигат само за 20 от гореспоменатите луксозни къщи, вместо за 57. Строителната стойност била 350 евро на квадрат.

Естествено, че хората ще си изберат двукатна тухлена къща с 3 спални и 2 бани на мястото на стария кирпич. И време е нямало. Но все ни се струва, че имаше по-разумен и по-справедлив спрямо всички начин да се изхарчат тези пари. А ако можеше да бъде и по-добър архитектурно…

Книга на годината

Тази категория е нова. Качествени български архитектурни книги не се появяват от години (и няма да ги има поне докато ние не основем издателство), но ще пробваме да подбираме и малкото, които имат нещо общо с архитектурата и не ни е срам от тях.

Българската нова вълна

Photo: Kanaal

През лятото списание Едно (което отдавна вече не е списание) се зае с амбициозната задача да събере на едно място 101 български артисти (дизайнери, художници, архитекти, фотографи, писатели и т.н.), направили промяната през последните 10 години. Проектът нарекоха Българската нова вълна и резултатът от него беше дебела синя книга, която не се намира лесно.

Въпреки че книгата няма съдържание или поне графично разделяне на категориите, а всичко е изсипано по азбучен ред (и ако тръгнете да търсите само архитектите, трябва да имате немалка поименна обща култура), Новата вълна си струва. Най-малкото защото е почти напълно изчерпателен разрез на времето ни, а такива се правят рядко и изискват труда на много хора.

Forget Your Past

Photo: Никола Михов

След като няколко години снима соц паметници, фотографът Никола Михов направи книга. Forget Your Past е кръстена на една от най-известните му снимки с графита над входа на изоставения комплекс на връх Бузлуджа и включва повечето монументални паметници из страната с малки истории около тях.

Хубаво е, когато дългогодишните проекти завършват с книга.

Статиите на арх. Павел Попов във в-к Култура

Архитект Павел Попов беше един от най-устатите преподаватели в Катедра История и теория на Архитектурния факултет и си остана един от най-безпардонните коментатори и критици на архитектурните проблеми около нас във вестници и списания. Е, кандидатира се и за кмет от листата на РЗС преди няколко години, но това ще се опитаме да го забравим.

Поредицата от статии, които пише от години за в-к Култура, си струват отвсякъде — точни, информативни, показват голяма начетеност и нестандартен поглед към ежедневните проблеми (софийското метро, образованието, смъртта на Оскар Нимайер). Дълги са, далеч над 140 знака, точно затова са и номинирани в тази категория. Почти книга правят. Отделете си повече време, няма да съжалявате.

Личност на годината

Иван Мудов

Photo: Авторът на снимката да се обади, неоткриваем е

Номинираме Иван Мудов, защото успя с една акция (Мутромавзолеят, виж няколко номинации по-нагоре) да извади на показ повечето архитектурни проблеми на столицата ни: миналото още е болезнена тема, няма степен на кича, която да изглежда невъзможна в София, непрозрачните решения за емблематични пространства се приемат за нормални, а от Столична община може всичко да се очаква.

Арх. Владислав Костадинов

Номинираме Владислав Костадинов заради участието му в организирането на първия по-нормален конкурс в Пловдив, а именно Кино Космос — място за култура (виж няколко номинации по-нагоре).

Харесваме и нещата, които Владислав Костадинов прави за различните арт фестивали в Пловдив: библиотека в изоставен автобус, в стара турска баня и т.н. (виж още няколко номинации по-нагоре).

Незнайният архитект

Номинираме всички безименни проектанти на обществени поръчки, които тихомълком се оказаха новите строители на съвременна България. Поклон, о, незнайни сътворители на метростанции, площади, паркове, детски градини.

Или както главният архитект на София Петър Диков обича да казва, преди неговия подпис на всеки проект стои подписът на проектанта, срещу когото трябва всички всъщност да протестират.

Незнайният архитект изглеждат като един могъщ архи-злодей, който никога няма да влезе в Archdaily, няма да пишат за него в никоя Нова вълна, но това едва ли го притеснява. Но споко, всичко е въпрос на поколения. И смяната им.

А дали след време незнайните архитекти няма да бъдат тези, които сега протестират, че няма прозрачност и конкурси?

***

Гласуване на публиката

Това е. Тази година имаме и демокрация. За пръв път въвеждаме гласуване на публиката, което ще определи наградите на публиката (а наградите на журито си остават непоклатими). Крайният срок за гласуване е 13-ти януари, 24:00.

В средата на януари ще обобщим резултатите и ще раздадем наградите.

Гласуването на публиката приключи.

Архитектурно събитие на годината

Sofia Architecture Week 2011

Снимка: Михаил Новаков, Едно

Традиционната Софийска архитектурна седмица на списание Едно беше едно от малкото архитектурни събития тази година. Програмата отново включваше изложби, дискусии, работилници и (този път само един ден) платени лекции.

Имаме забележки към избора на място — Перформ бизнес център не е сграда, която си струва да се види, а и се оказа доста неудобна за провеждане на лекции. И не че нещо, но… миналата година я бяхме номинирали за бъг на годината.

Различното тази година беше стремежът на кураторите да направят събитието интересно и за неархитекти. Бяха включени децата, на които архитекти изнасяха открити уроци в училище, тийнейджърите, които участваха в работилници, а ние се погрижихме за майките, които твориха детски площадки в работилница, организирана от нас.

Дано тази тенденция се запази и занапред.

Форум Дом

Форум Дом, организиран от gorichka, се състоя през февруари. Както можеше да се очаква, акцентът беше върху архитектура в хармония с природата.

Залата беше пълна, а лекторите ни разказаха за енергоефективни сгради (не били много скъпи, казват), ферми и реставриране на стари къщи на село.

Ние също бяхме лекори и в стремежа си да бъдем полезни, а не голословни, разказахме за току-що завършилия ни ремонт.

ИКЕА в България

Чакаме ИКЕА от много години и преди често ходихме до тази в Солун.
С ИКЕА сме донякъде съмишленици — опитваме се да възпитаваме добър масов вкус. Затова идването на марката в София за нас е събитие.

И въпреки че още много хора са подозрителни към цените или качеството, а “белият” стил на ИКЕА трудно ще си пробие път в душите на феновете на БГ мебелните хипермаркети, пълният магазин през уикендите показва, че надежда има.

Конкурс на годината

В тази категория сме зле. Просто нямаше конкурси за важни обекти. Освен един — той не е за важен обект, но е любопитен сам по себе си:

Метростанция 20

Мястото на бъдещата метростанция

Да, това е конкурсът за метростанцията в Дружба, който наградихме миналата година. Тогава беше обявен само като намерение. Тази година намерението се случи. Затова го номинираме пак и няма как да не признаем, че това е най-добре организираният и с най-много участници конкурс у нас (139 проекта от 26 страни; само 52 са от България) и то с реално международно жури.

Това е и първият конкурс в България със свой уебсайт (да, не се смейте), а обяви за него се появиха в световните архитектурни блогове.

Това е и конкурсът с най-странни институционални взаимоотношения: една частна организиция (списание Едно) успява да накара Софийска община тя (частната организация) да организира конкурс за общински обект. И общината се съгласява. При това всички лоши участват (главен архитект, САБ, КАБ).

Журирането завърши преди няколко дни, победител засега няма, дадени са 2 първи награди с препоръки за преработка. След преработката ще се обяви победител (малко странно решение). Наградените проекти няма да коментираме, понеже участвахме и ние. Само ще пожелаем резултатът да не заприлича на (опит за) Майбах, паркиран пред панелка в Дружба.

Говори се, че главният архитект е обещал такива конкурси за всички станции от новия метродиаметър. Дано.

Архитектурна тенденция на годината

Oпустяването на градския център — марките се изместват към моловете

Едно време се ходеше на шопинг по Витошка, ако искаш нещо “марково”, и по Графа и Пиротска, ако искаш обувки за 30 лв. Сега вече никой не ползва думата “марково” и почти никой не ходи на шопинг по Витошка, Графа и Пиротска. Защото има молове — там е по-удобно, по-топло и всичко ти е на 1 място: кеф ти Витошка (на първи и втори етаж), кеф ти Пиротска (на етажа на Пикадили).

И логично, магазините започнаха да напускат централните улици. Тенденцията не е от тази година. Преди 10 години кината първи напуснаха центъра, после дойде първата вълна (скромни) молове, а в разгара на кризата — втората вълна (real-size молове). Всъщност това, което убива търговските улици, е че у нас моловете са почти в центъра. Няма как да има наши Риджънт Стрийт и Пето авеню, когато на 1 крачка ти е големият шопинг център.

А на Витошка се правят опити за заведения, копае се за метро, а в медиите излизат безумни проекти (без конкурс!) как общината щяла да я превърне в покрит пасаж. (Още за Витошка — няколко номинации по-надолу)

Правителството строи музеи

Вежди го е казал: “Народ, който не строи музеи, няма как да остане в историята”. И някакси успя да се вреди с 2 чутовни музея на опашката за рязане на ленти (и за оставане в историята):

• САМСИ, музеят за съвременно изкуство, се построи изневиделица. Без значение, че преди 2 години проектът за него, направен без конкурс, предизвика архитектски и художнически протести, гняв и смях. Сега, това което е изложено в САМСИ, трудно може да се нарече съвременно изкуство, а стъклената опаковка на старата сграда е по-скоро умилителен анахронизъм от 90-те. (Още за САМСИ — няколко номинации по-надолу)

• Музеят на тоталитарното изкуство единствен имаше потенциал за комерсиален успех сред чужденците (колкото и да го отричаме, това им е по-интересно от средновековни църкви, мощи на светци и прочее божидар-димитровщини). Само че го направиха “на майната си” в Дървеница, в сграда, която трудно може да се нарече емблематична за соца, а в него е изложена само живопис с претенции.

Сега чакаме Музея на музеите, българският Лувър, за който имаше конкурс миналата година. А Вежди ще остане в историята с други неща, да не се притеснява.

Градските акции — начин за изразяване

Това не е точно архитектурна тенденция, но я слагаме в нашата класация, защото касае града и градските елементи. 3 примера:

• Една пролетна сутрин Паметникът на съветската армия осъмна с боядисани фигури като американски комикс герои. Последваха бурни медийни дискусии, стигна се и до полицейска намеса.
• Една зимна сутрин паметниците в София осъмнаха със завързани очи. В знак за протест срещу скандалното уволнение на директорката на Института за паметници на културата
• Един летен следобед пред главната табела на Музея на съвременното изкуство САМСИ, се събраха едни хора и поставиха цветя като на погребение (тук бяхме замесени и ние).

И трите са пример за изразяване на някакво отношение по начин, различен от събирането на едни хора на едно място, скандиране и ядене на семки.

Кичът намалява

Архитектурният кич намалява или поне така ни се иска. Погледнете инвеститорската класация Сграда на годината и ще видите, че тази година сградите са малко, но кичът сред тях също е малко.

Поп културата също държи ниво — прилични интериори имaше и във филма Love.net, и в сериалите (ако не броим западането на “Стъклен дом” и интериорния наивизъм в “Седем часа разлика”).

Но за да се докаже тази теза, си трябва и сериозно проучване на поп-фолк клиповете, за което ще се хванем някой ден.

Галена, “Знам как”. Снимка: Planetplay

Сграда на годината

Софарма Тауърс — т.нар. небостъргачи при КАТ

На пръв поглед е странно какво прави в независимия ни блог фаворитът сред категориите за “Сграда на годината”.

Отстрани трите еднакви офис сгради изглеждат леко скучновати, макар и с перфектен детайл и изпипани енергоефективни фасади. Обаче ние вече не се кефим на интересни сгради. Даже мислим, че самоцелните чудеса от архитектурна храброст ще стават все по-неадекватни в новия, пост-кризисен свят.

Но това е лирично отклонение.

Кулите на Софарма са сред малкото нови големи сгради, които стоят адекватно в силуета на града. На това му се вика градоустройствено и силуетно майсторство. Кръстени са А, B и C и макар да са еднакви, са развъртени така, че не изглеждат тъпо, откъдето и да подходиш.

Всеки, който е имал шанс напоследък да погледне града отвисоко, ще разбере колко е важно това. Сравнете примерно със сградата на ПИБ, която затапва ъгъла откъм Драган Цанков. А около НДК какво е…

ИКЕА

Включваме тази сграда в класацията, не точно заради самата нея, а по-скоро заради доброто адаптиране към терена — досега не сме виждали сграда на ИКЕА, която не е на равно.

В резултат на силно наклонения терен в полите на Витоша, ние софийските потребители получихме ИКЕА на три нива. Успехът на проекта е, че въпреки това хората не се затрудняват да се ориентират, паркират и пазаруват.

Е, не е най-лесната работа да се върнеш в ресторанта, след като си натоварил колата с покупки, но подозираме, че това е било част от заданието на ИКЕА — да удължи умишлено пътя на посетители през изложбените пространства, дано задърпат още някоя възглавница на излизане.

Павилион за охрана на платен паркинг

Вперили взор в голямата архитектура, често пропускаме малката.

Този павилион за охрана на паркинг ни хареса заради сглобяемата конструкция, дървената обшивка и отношението към малките неща.

Ресторант/бар на годината

+това

Снимка: Васил Танев за SofiaLive

+това е актуалното ново място на ул. Марин Дринов. То се вреди в класацията не просто защото е със свежарски интериор, в стара сграда в центъра на София и всички говорят за него, а и защото създаде може би за пръв път пространство за излагане на български мебелен дизайн.

Spaghetti Kitchen

Снимка: Spaghetti Kitchen

Spaghetti Kitchen се появи миналата зима на мястото на бивше западнало заведение в центъра на София. Оказа се, че дели общ калкан, градина и собственик с вездесъщото Motto.

Резултатът от по-горното беше добър европеиден интериор с хрумки, бърза популярност (дотолкова, че преди няколко месеца беше абсурд да се вредиш без резервация по което и да е време на деня), хубава градина за лятото (която малко се попренасели) и кухня със спорни качества.

Плюс на Spaghetti Kitchen е, че местата за пушачи са малко и изолирани на тесния горен етаж.

Заведение, в което ходиш, за да ти стане нормално в града.

Ресторантът на IKEA

Да бе, сериозно. Ресторантът на ИКЕА вкара за пръв път в България фаст-фуд културата по шведски. Прословутите кюфтенца, филе от сьомга с терин от картофи и тиквички, мъфини, детски и бебешки храни и всичко това на смешни цени.

Както един приятел каза: “В ресторанта на ИКЕА ми мирише на стола в централата на Волво. И същата храна дават”.

Отделно интериорът е светъл, просторен и приятелски. Но е на самообслужване, няма как.

Градски бъг на годината

Е тук се раздадохме.

НДК

От емблематична сграда за София, НДК се превърна в емблематичен пример за градската ни неадекватност. Непрозрачното управление, съмнителните интереси, липсата на идея за бъдещо развитие и тоталното неуважение към архитектурата превърнаха Двореца на Людмила Живкова в гротеска.

Ето няколко примера защо НДК ни издразни през 2011 година (и не, не беше заради Паметника):

Рекламите

Килимите (още килими)

Коста Кафе

Общите пространства

Базарите

Новата спортна зала в София

Опитвахме се да не забелязваме новата Спортна зала на София (т.нар. Арена Армеец) цяла година, защото при нея проблем е не само архитектурата, но и целия политико-икономически контекст, а не ни се занимаваше с такива работи.

Обаче от Арена Армеец няма отърване. Няма събитие в София, което да не минава оттам напоследък — мотори, Жан Мишел Жар, Шаде, Лепа Брена, даже Цирк Солейл.

Така че с две думи: да, залата е категоричен бъг заради неадекватната си архитектура, която с нищо не допринася за подобряване образа на града ни, заради лошата комуникация и функционалните недоразумения вътре. За нас това са едни лошо похарчени десетки милиони.

САМСИ

Софийският Музей за съвременно изкуство го преживяхме искрено и лично преди две години, когато стана ясно, че смешната визия не е резултат от конкурс и среща бурната съпротива на архитекти и хора на изкуството.

Мислехме, че толкова оплют музей никога няма да се построи. Обаче през юни САМСИ беше открит с фанфари, а ние (заедно с Трансформатори) организирахме акция-поклонение пред смешната сграда, щото ни писна.

Резултатите от конкурса за малки градски елементи на Столична община

За разлика от САМСИ, за спирките, кошчетата, рекламните табла и другите малки градски елементи в София беше организиран конкурс, избрани бяха победители, но пак за разлика от САМСИ стана ясно, че победилите проекти никога няма да бъдат реализирани.

Това развитие на нещата има голям шанс да ни обезвери тотално в българската конкурсната практика. Да видим какво ще стане със спирката на метрото.

Проектът за Витошка

Снимка: в-к 24 часа

В началото на октомври в неархитектурните медии бодро се появи проект за реновация и преустройство на бул. Витоша в София. Видната ни търговска улица наистина има нужда от рестарт, откакто марките се изнесоха по моловете, а строежът на метрото има шанс да изгони и градските гълъби оттам, но все пак, такъв проект… толкова е смешно, че не изглежда реално.

Само не разбрахме защо с честен, явен конкурс може да се реши вида на незначителна междинна метростанция някъде из Дружба, а любимата ни Витошка да не заслужава такъв?

Личност на годината

Любо Георгиев

Любо Георгиев беше един от двамата куратори SAW11. Номинираме го, защото вярваме, че той е една от причините тазгодишата софийска архитектурна седмица да се обърне и към неархитектите и да се опита да направи архитектурата интересна и полезна за най-неочаквани (и не-дизайнерски) групи от хора — ученици, майки с деца, Георги Стоилов.

Поздравления за откритите уроци по архитектура в софийските училища, които бяха водени от популярни архитекти. Жалко, че за тях не се чу достатъчно.

Йорданка Кандулкова

Номинираме бившия Директор на Института за паметници на културата (или НИНКН, да бъдем пунктуални) не заради скандалното й уволнение малко преди Коледа, а заради усилието й през двете години, в които управлява Института, да обърне внимание не само на средновековните църкви и античните разкопки, но и на архитектурното наследство от времето на социализма и да го реабилитира.

Aрхитектите, които не се занимават с архитектура

След 2008 година тази група става все по-голяма и доволна от себе си. Оказва се, че живот има и извън инвестиционното архитектурно проектиране, при това щастлив.

През 2011 година тенденцията вече е за отбелязване. Имаме мореплаватели; музиканти; хора, които се занимават с деца; групи, които правят обществено значими акции (и то добре); девойки, които въртят актуални модни магазинчета; хора, които отварят заведения и какви ли още не. Браво.

***

Ами това е. Наградите — след Нова година. Спокойни празници на всички.

Във втория ден от новата година (иначе неделя) сплотеният колектив, списващ този скромен блог, се събра на закуска в малко столично заведение. Времето беше мразовито, а улиците — заледени и пусти. Съвсем нормално за датата и за ранния неделен час, в заведението нямаше никой освен една поносимо приказлива сервитьорка и бодро момче зад бара.

Колективът потърка сънливо очи, прикри смутено прозявката си и поръча чай, сандвичи и… как се казваше онзи десерт… Половин час по-късно, след като клюките около отминалите празници бяха изчерпани, колективът, със следпразнична неохота и покашляне, се сети, че има и работа за вършене, а по-точно — гласуването на победителите в WhATA Awards, една класация, която сам си беше измислил в края на годината.

Гласуването беше явно, а обсъждането — изпълнено с грозни конфликти и нетолерантност.

И все пак журирането приключи успешно и колективът си тръгна по обяд в добро настроение. Ето победителите и… още нещо:

Архитектурно събитие на годината

Номинирани бяха:

• Abitare Talks
• Sofia Architecture Week
• Българското (не)участие на Венецианското биенале

Ако имахме истинска церемония, тази награда щеше да я връчи Саманта от “Сексът и градът” (или аналогично бомбастична бг-пиарка). Нека си представим как тя излиза на сцената, руса и нахакана, застава пред микрофона и с присвити очи извиква: “юхууу”. След това отваря плика. “And the winner is…”. Залата притихва. А тя изкрещавя: “Абитаре Тооооооооооооолкс”.

Бурни ръкопляскания и музика от Междузвездни войни. И докато главният редактор на българското Abitare излиза, за да си получи наградата, на голяма видеостена се появява невзрачен човек от WhATA, заснет в близък план и на черен фон, за да обясни мотивите на журито. Невзрачният човек казва: “Ъ-ъ-ъ… Наградихме Abitare Talks, защото успя да привлече вниманието и на неархитекти, да произведе българска новина и да породи съвсем истинска дискусия в залата… Както и да досади с цяла редица червени билборди по Фритьоф Нансен и Евлоги Георгиев.” След което на видеостената остава тази снимка:

Главният редактор на Abitare се изкачва бодро на сцената, облечен в поло и кадифено сако с декоративни кръпки на лактите. Саманта го посреща нахилена, целува го по двете бузи, прошепва му, приклекнала, нещо на ухото, намига дяволито на публиката и му връчва златната статуетка във формата на логото на WhATA “?А”. Ръкоплясканията не спират. Награденият главен редактор разиграва смущение, а след това произнася кратко благодарствено слово.

Оттук нататък няма да преразказваме нашата неосъществена церемония (за да не досадим, а и за да си запазим малко изненада, ако един ден вземем, че я осъществим на живо). Само ще упоменаваме кои хора бихме искали да връчват наградите и какво ще казва като оправдание невзрачният човек от WhATA на видеостената. Все още не сме измислили кой ще е водещ на шоуто.

Конкурс на годината

Номинирани бяха:

• Конкурс за малки градски елементи на Столична община
• Конкурс за български Лувър
• Конкурс за метростанция 20 (в проект)

Тази награда би трябвало да връчи Бярке Ингелс от BIG, който преди 2 години каза, че има много повече спечелени конкурси, откоклото построени сгради. Представяме си, че е излязъл на сцената с черно сако и тениска с щампован Дино от “Семейство Флинтстоун”. А победителят е…

Конкурс за метростанция 20 (в проект)

Избрахме този конкурс, защото е само в проект. И както е и с много други неща в живота, излиза, че най-добрият конкурс е бъдещият конкурс.

Сега малко по-сериозно. С право, оказа се, не сме наградили Конкурсът за градски елементи, организиран от Столична община. И тъкмо навреме Павел Янчев и Ана Сенкова обясняват защо той е провал.

Архитектурна тенденция на годината

Номинирани бяха:

• Реабилитирането на соца
• Архитектите стават общественици
• Специализираните блогове пишат по-рядко

И тъй като тази категория отбелязва тенденция, наградата няма на кого да се връчи персонално. И все пак, за да я обявяви, бихме поканили политолога Андрей Райчев.

След шеговита метафора за СРС-тата (от рода на анекдота за гърнето, който разказа в последната Панорама), той ще отвори плика и ще прочете с характерния си тембър, че архитектурната тенденция на годината е…

Архитектите стават общественици

Дълго се чудихме дали да изберем “Реабилитирането на соца” (защото това беше много силна архитектурна тендеция тази година) или “Архитектите стават общественици”. Избрахме втората, защото е доста по-позитивна, макар и породена от кризата. А и защото е по-добре да се занимаваш с обществена кауза, отколкото да стоиш и да мрънкаш, че нямаш работа.

Сграда на годината

Номинирани бяха:

• Молът на Цариградско
• Пътен възел Драгичево
• Интериорите от “Стъкле дом”

За връчването на тази награда ще поканим представител на официалния вносител на LEGO за България. Който и да е той. А наградата отива при…

Интериорите от “Стъклен дом”

Избрахме филмови декори, защото тази година истинските (да не говорим за качествени) сгради са малко. А и въпросните декори не са лоши. Казахме ли в предишния пост, че искаме да видим апартамента на Ставрев?

(Снимка: bTV)

И тук следва музикална пауза с най-новата песен на Миленита. Клипът е сниман в Supa Star, една от номинациите в следващата категория.

Ресторант/бар на годината

Номинирани бяха:

• One More Bar
• Supa Star
• Lime

Тази награда бодро ще бъде връчена от онзи Пацо от “Стъклен дом” — отвореният младеж, който все говореше надъхано за купони и мацки и все не му се получаваше. Той ще се метне на сцената по суичър и дънки и ще разкаже колко много негови приятели са ходили на детска градина в наградения…

One More Bar

Който избрахме заради детайлите и хашлашките хрумки. Всъщност дълго се колебахме дали да не изберем Supa Star, които убедително печелят като бизнес хрумка на годината, обаче онази вита стълба към втория етаж не можем да я преживеем (да, знаем, че е даденост, но…).

(Снимки: Надежда Чипева)

Градски бъг на годината

Номинирани бяха:

• Руският културен център топлоизолиран
• Сграда-торта прекъсва улица Самуил
• Музеят за съвременно изкуство вече се строи
• Фостър от улица “Раковска”

За обявяването на тази пък награда бихме се обърнали към неуморния откривател на градски бъгове, блогърът Еленко Еленков. Очакваме да излезе в една от онези легендарни тениски, освободени епично от софийската митница. А в плика ще е написано, че градски бъг на годината е…

Руският културен център топлоизолиран

Защото една от малкото сгради в България с фасада от видим бетон изчезна, без да е съборена. И защото от нещо уж нормално и безобидно като полагането на топлоизолация може да се промени изцяло характерът на част от улицата. Вечна дружба!

Личност на годината

Номинирани бяха:

• Петър Диков, главен архитект на София
• Мартин Заимов, общински съветник в Столична община
• Тодор Чобанов, зам. министър на културата

Тук на сцената ще изгрее цялото многоуважаемо жури, а именно WhATA колективът, които ще обявят финалният победител в класацията и ще сложат край на церемонията. А победителят е…

Мартин Заимов, общински съветник в Столична община

Наградата е поощрителна, за да продължава да провокира дискусии за всички неща, които (не) се случват в София. С надеждата един ден тези дискусии да имат реален ефект (господин Заимов, Захарна фабрика сме я отписали вече).

***

Това беше. Още награди — догодина.

А вие кого бихте наградили в горните категории?

Необходимо уточнение: Имената на хората, които връчват наградите, са използвани без тяхно знание и позволение, но пък с най-добри чувства. Молим да не ни се сърдят.

В края на годината класациите владеят. Да, смешни и досадни са понякога, обаче ние много ги обичаме. Хвърляме по едно око на всички — от обзорни политически тип Телевизионна мозайка до списъка с 5-те най-добри червени чанти на годината. И така — от малки.

Обаче на читава класация за всички архитектурни събития от изминалата година в България така и не попаднахме. И тъй като ни омръзна всеки февруари да пишем за наградите на Wallpaper, решихме да напрегнем мишци и да определим кои са според нас събитията, хората, сградите, интериорите, инициативите и бъговете за 2010 година у нас. Получи се по-скоро обществено-политическа подборка, отколкото дизайнерска колекция от хубави картинки, но какво да се прави.

Победителят във всяка категория ще бъде определен от силно сплотено, ужасно субективно, но иначе доброжелателно жури — а именно от нас четиримата от WhATA. Тук следва да се извиним, че повечето избрани неща са софийски. Просто такива ни попадаха пред очите. Ако имате подобни във вашия град, пишете смело и бързо.

И така, дами и господа, номинираните са:

Архитектурно събитие на годината

Abitare Talks

През февруари София беше залята с червени билборди, на които изпъкваха надписите “A Talks” и “+Jеan Nouvel”. Едва ли повечето шофьори и минувачи бяха чували едното или другото име, но факт е, че залите на царския дворец се напълниха, при това с доста шарена тълпа.

Събитието беше модно, темата “Трябват ли ни музеи” добросъвестно се спазваше от лекторите, а от презентациите излезе и бг новина — беше обявена т.нар. “Концепция за водещи столични музеи” на Министерството на културата, която по-късно даде основа на цялата шумотевица около Българския Лувър. Имаше и съвсем истинска дискусия, необичайна за хладно-позитивните професионални форуми.

А стархитектът Жан Нувел наистина дойде и изнесе дълга лекция. Дори даде интервю за Панорама.

Sofia Architecture Week

Софийската архитектурна седмица на списание 1 вече стана традиционна — оцеля 3 години, което си е постижение за профилиран български форум. Организацията беше добра, имаше разнообразни мероприятия — платени лекции с международно участие, безплатни изложби, уъркшопове и партита. И по традиция се проведе на любопитни места — този път в бившия Партиен дом и Банята.

Е, не успя да привлече вниманието на неархитекти, а платените лекции бяха по-скоро портфолийни презентации, които могат да се изнесат на всяка една конференция, без значение, че темата беше “Да бъдеш в периферията”.

Българското (не)участие на Венецианското биенале

И макар че класацията е за български събития, позволяваме си да включим Венецианското биенале, защото спокойно можем да си го приемем за българско след шума, който се вдигна около провалилото се БГ участие.

Първо България щеше да участва. Съюзът на архитектите получи покана и дори имаше избран куратор (арх. Петър Торньов). След това Министерството на културата отказа да отпусне пари.

Съюзът на архитектите пасува (тук се въздържаме от нецензурни определения) и накрая направи студентски конкурс как да се участва партизански без пари и изпрати 4 студента към края на Биеналето (когато всички журналисти и стархитекти отдавна си бяха тръгнали). Студентите показаха къщички за птици на улицата.

А ние се чудим — трябва ли всеки път, за да участва истински България на Венецианското биенале, куратор да е братът на премиера? И с какво филмът на Мишел Бонев беше по-важен, та на Венецианския филмов фестивал горе-долу по същото време се изсипа цялото Министерство на културата во главе с министъра?

Конкурс на годината

Конкурс за малки градски елементи на Столична община

Годината започна обещаващо с обявяването на този на пръв поглед незначителен конкурс през януари. Конкурсът имаше амбицията да зададе цялостен облик на столицата с дизайна на пейки, кошчета, спирки, вишки за полицаи и т.н. малки градски елементи.

Винаги сме казвали, че така трябва — открити конкурси и за най-дребните неща. Обявиха се победители, раздадоха се награди, имаше изложба с проектите (е, изложбата си беше почти флашмоб, защото се появи и изчезна за броени дни точно преди Великден).

Но така и не се разбра какво смята да прави общината оттук насетне. А кошчетата са си все старите.

Конкурс за български Лувър

Недоразумение или не, т. нар. български Лувър стана едно от събитията на годината. Мислехме, че ще ни се размине, обаче Министерството на културата остана непоколебимо. Посред лято беше обявен и конкурс, вярно с абсурдно кратък срок, със смешни награди и недообмислено задание, но все пак конкурс за най-голямата обществена културна сграда от последните години. Протече си нормално, излъчи се победител.

Сега остава да видим как коридорите на бившето МЕИ ще се превърнат в галерия Уфици на Балканите.

Конкурс за метростанция 20 (в проект)

За този конкурс все още се говори, но си струва да се отбележи. Амбициозното намерение на сп. 1 и Столична община беше обявено през есента на Sofia Architecture Week от кмета Йорданка Фандъкова.

Искрено се надяваме намерението да стане действителност, защото едно от нещата, от които безотказно ни е срам в София, е дизайнът на прословутите й метростанции — независимо дали стари или нови.

Архитектурна тенденция на годината

Реабилитирането на соца

Оказа се, че за младите архитекти и днешните студенти “соц” не е мръсна дума. Тенденцията преля от блоговете и форумите (където циркулираха страшни снимки на Бузлуджа и другите значими паметници и сгради от зрелия социализъм) до университетските и научни кръгове. Пролетта за пръв път беше организирана конференция в Димитровград с цел да съдейства за обявяването на центъра на града за паметник на културата от времето на социализма.

През декември в София се случи любопитната инициатива на Living Museum Ливинг СОЦ — Представата на младите за СОЦ-а е техният личен соц, част от която беше носталгична изложба на предмети от онова време.

A ние посетихме няколко соц резиденции и почивната станция на ЦК в Слънчев ден.

Архитектите стават общественици

Кризата откъсна архитектите от компютрите и ги хвърли в обществени активности. Организираха се акции в помощ на бездомниците, уъркшопове за разрешаване на проблемите на циганските махали, дискусии за панелките, петиции за спасяване на застрашени паметници на културата и групи във Facebook за абсолютно всичко.

Архитектите коментираха проблемите на града от градоустройствените решения до задръстванията и плочките на тротоарите вече не само в специализираната преса (и блогове), но и по bTV и 24 часа. Което е супер, защото изконната европейска ценност саморегулация най-накрая е на път да проработи и у нас.

Специализираните блогове пишат по-рядко

Вследствие на горното специализираните блогове започнаха да пишат по-рядко за сгради, но пък да вземат дейно офлайн участие в разнородни общественополезни дейности. Даже ние затънахме в епична и предварително загубена битка за спасяването на Захарна фабрика.

Сграда на годината

Номинациите в тази категория могат да ви се сторят странни. Отличили сме един мол, едно шосе и една сценография. От тях само молът е сграда. Е, нека приемем, че в година, когато сградите са кът, всичко е позволено. Но поне и трите номинации отговарят на едно позитивно условие — влияят на много хора.

Тук е мястото на едно лирично отклонение:

Преди време, без да ни мигне окото, бихме отрекли всяка наградена комерсиална сграда и бихме настоявали, че сграда на годината трябва да е минималистична вила в забутано селце със стена от видим бетон или дървена обшивка. Да, обаче днес мислим малко по-различно. Според нашата скала сграда на годината трябва да бъде не сградата с най-дизайнерска фасада и съвършени пропорции, а сграда, която успява да активира много хора — да я посещават, да я използват, да говорят за нея.

Дизайнерите може би смятат Facebook за сайт с незебележителен дизайн, но той влияе (дори променя живота) на много повече хора, отколкото някой малък дизайнерски флаш сайт. Същото е и със сградите.

Следват трите номинации:

Молът на Цариградско

Дълго се колебахме дали да номинираме мол Сердика или The Mall на “Цариградско шосе”. Сигурно ще кажете, че и двата са ужасни като архитектура.

Е, избрахме The Mall заради интересното влизане през тунел от Цариградско, заради свинския гирос на третия етаж и заради изгледа на целия комплекс от офис сгради около него — придава city вид на дясната част на булеварда, когато пристигаш в София. Особено нощем. Само не ни е ясно защо движението в подземния паркинг е обърнато.

Пътен възел Драгичево

В средата на декември беше пусната новата детелина, която свързва магистралите Люлин и Струма. Изглежда внушително. И ако всичко е както трябва, следващият път, когато се прибирате в София от Банско или от Гърция, не би трябвало да слушате Хоризонт в задръстване.

(Снимка: БТА)

Интериорите от “Стъклен дом”

Ако гледате сериала Стъклен дом, няма как да не помните белия минималистичен апартамент на Николай и дъщеря му Сияна, тежкия класически мезонет на Атанасови и обикновеното жилище на Касабови. Всеки един от апартаментите пасва на характера на обитателите си и, както пише в учебниците по литература, допринася за изграждането на образите. Нещо повече: интериорите са добри не само от литературна гледна точка, но и откъм дизайн — всеки е издържан успешно в стила си.

И… хайде да видим и апартамента на Ставрев в някоя серия, а?

(Снимка: bTV)

Ресторант/бар на годината

Supa Star

Дребната супаджийница на софийската улица Шишман е от онези места, които са обречени да станат моментален хайп — добро местоположение, кул храна и свежарски интериор. Ценното при Supa Star за нас е бизнес идеята — да продаваш на офисните хора супа за обяд, да поддържаш активна страница във Facebook, в която ежедневно да обявяваш менюто от супи за деня и да си първият.

Спомням си как едно време, докато ядяхме доматена супа с хляб в подобна супаджийница в центъра на Амстердам, се чудехме как още никой не е направил такова място в България. Беше 2006 година.

One More Bar

One More Bar избрахме не защото е най-добрият за изминалата година (не смеем да твърдим, че сме обиколили всички барове в родината), а като пример за читавите нови заведения с добър интериор, които се появиха през тази лоша за строителния бранш година.

Барове вместо хотели по морето, супер. Хубавото е, че тези барове се правят с кеф, чувство за хумор и от хора, които обичат да ходят на бар — идеалните условия за добър резултат.

(Снимки: Надежда Чипева)

Lime

Сравнително новото софийско заведение Lime намери място в класацията като пример за тенденция, която трябва да се окуражава — домашна атмосфера, хубава храна и не се пуши. Ама изобщо не се пуши. Можеш и детето си да заведеш. Е, и чийзкейкът с тиква е добър.

Други подобни: кафе-книжарницата PaperCake на Раковска, Adi’s Cook&Book (на мястото на ресторант Отвъд Алеята, зад Шкафа, за който дълго ще страдаме), Ma Baker на Скобелев.

Градски бъг на годината

Руският културен център топлоизолиран

Колкото и малко да бяха сградите в България с фасада от видим бетон, вече са с една по-малко — видимият бетон на Руският културен център беше облепен с топлоизолация, а топлоизолацията — покрита с жълта мазилка.

Това е все едно върху космато палто от норка да се пришие полар, а върху полара шушляк — ще топли повече, но и ще изглежда като безформена грейка, изгубила лукса на коженото палто. Просто е: когато една сграда е интерсна с фасадата си и искаш да ти е топло, сложи топлоизолацията отвътре.

Сграда-торта прекъсва улица Самуил

Тази сграда доказва, че дори инвеститорът и архитектът да са италианци, в България винаги се стига до български резултат. Надеждата ни, че прекъснатата улица Самуил ще се възстанови с проход през сградата умря с махането на строителните ограждения и с издигането на висока каменна стена.

Музеят за съвременно изкуство вече се строи

Помните ли как по-миналата пролет вдигнахме шум против един проект за музей с огромен статив пред него, с норвежко финансиране и без архитектурен конкурс? Питахме Меглена Кунева, колеги изпратиха писма до институции и медии, събра се голяма Facebook група, свика се обсъждане в САБ и в крайна сметка тогавашният директор на Института за паметници на културата каза, че проектът не е одобрен от Института, следователно не може да бъде осъществен, защото е в сграда-паметник. И с това врявата утихна.

Но тази есен Вежди Рашидов, набрал музейна скорост покрай историята с Българския Лувър, направи първата копка и на този музей. Дори намерили инвестиции за още една галерия до него, арт-магазин, арт-кафе и 2-3 администравни сгради. Както се казва, да е жив и здрав архитект Бойко Кадинов.

Фостър от улица “Раковска”

Архитекти и неархитекти се възмутиха в блоговете си от една нова сграда на софийската улица Раковска. Основното недоволство: сградата сякаш е изкопирана от Норман Фостър, но клъцната във височина. А когато се движиш по Раковска откъм Френската гимназия, улицата сякаш свършва с тази стъклена фасада.

Личност на годината

Петър Диков, главен архитект на София

Заради плановете за Кремиковци, метафорите “като за обикновени хора”, с които обяснява сложните градоустройствени проблеми на столицата, и защото обича да го снимат как кара колело (Диков, честно ли караш колело всеки ден?)

Мартин Заимов, общински съветник в Столична община

Заради неизтощимия му ентусиазъм да заема позиция по всеки наболял архитектурен проблем в София — от новия Общ устройствен план, през организацията на движението, архитектурната естетика, абсурдния Музей за съвременно изкуство (да, онзи, който вече се строи) и дори Захарна фабрика. Беше дори модератор на две от изданията на Sofia Architecture Week. Сигурно му е много самотно там, в общината.

Тодор Чобанов, зам. министър на културата

Заради себеотрицанието, с което е поел ролята да отговаря пред медиите за архитектурните недоразумения, забърквани от Министерство на културата — скандали около паметници на културата, българският Лувър, аферата Музей за съвременно изкуство, археологичните находки при строежа на метрото и т.н. Не му е лесно, дано да си вярва.

WhATA събитие на годината

И накрая, извън класацията, решихме да сложим важните лични неща, които ни се случиха през изминалата година и несъмнено повлияха на блога, архитектурата и дизайна ни.

WhATA прави ремонт

Историята с новия апартамент на част от WhATA я знаете. Малко остава още.

WhATA има ново бебе

От 5 месеца. Казва се Никола.

***

Ми това е. Победителите — след Нова година.