Започваме поредица от интервюта с архитектите, които избрахме за книгата Българската нова вълна на списание Едно. За книгата така или иначе ги орязахме, а чухме немалко умни неща, които може да хвърлят и вас в размисъл. Ако ви се чете само за архитектура и не успеете да се доберете до заветните има-няма 100 бройки тираж (който тираж, разбрахме, така или иначе бил на изчерпване), enjoy.

И така. Първата ни среща беше с Петър Торньов, един от създателите (заедно със Стефан Петков) на +архитектура. Събота следобед, 37 градуса. През един безистен на 10 метра от Съдебната палата в София, покрай забравен от времето вътрешен двор с навеси от ковано желязо и дивани по стълбите, попаднахме в черно-бял офис с велика ретро лампа на бюрото до входа.

Петър Торньов ни разказа как е започнало всичко за едно от студиата с най-европеидни и скромни проекти и направило първата забележима архитектурна акция в България — bg-notfound (която всъщност е проектът, с който решихме да участват в книгата). Защо марката +архитектура е замразена и трябва ли да се тревожим за архитектурата на бъдещето.

WhATA +архитектура вече не съществува като студио. Какво се случи?

Петър Торньов Фирмата съществува в интерес на истината. В един момент настъпи вакуум, в който решихме, че е най-добре всеки да си работи сам, да си човърка нещо. И решихме всеки да си направи своя фирма. Да оставим +архитектура в миналото по някакъв начин. Сега, ако има някакви страшни интересни задачи и проекти, да тръгнем да ги правим…

WhATA пак заедно?

Евентуално пак заедно, да.

WhATA Вие направихте някои от първите качествени сгради в София. Например офис-сградата на Соравия на 4-ти километър…

Да, една офис сграда е трудно да я докараш на вид, без да се изхвърляш, без да излизаш от рамките на прагматичното и това, което интересува клиента всъщност. Тенис-клуб Малееви беше един експеримент, но за нас беше голяма забава, защото те ни казаха: Ние си купуваме това нещо (бел. авт. основното хале е готова сглобяема конструкция) готово, а вие трябва да го разположите и да сложите някакви допълнителни функции. Като строително качество не се получи, за съжаление. Но често пъти става така.

България и венецианското биенале

В акцията bg.notfound през 2006-та, за да се привлече внимание върху това, че България не участва на венецианското биенале, екипът на +архитектура раздаваше на посетителите на биеналето една картичка, от която трябваше да сглобят тази къщичка. След биеналето се направи и парти bg.notfound в София

WhATA Акцията за не-участието на България във Венецианското архитектурно биенале беше всъщност супер успешна, защото след нея България направи първото си и засега единствено участие.

Е, не беше акцията причината

WhATA Така ли? Не беше ли акцията причината?

И да, и не. Ако не беше акцията, нямаше да я има тази инерция. От друга страна, ако не беше Станишев (бел. авт. арх. Георги Станишев, куратор на първото участие на България в Архитектурното биенале във Венеция), това пак нямаше да се случи.
Тогава ние бяхме много запалени.
Идеята се роди още преди 2006 година. През 2002-а и 2004-та ходих на Биеналето, страшно много ми харесваше и си казвах: брех, България не участва, не може ли да се направи някаква акция, която да обърне внимание защо България липсва.
Сега вече мисля по друг начин

WhATA Защо? Защото Венеция не е толкова важна за самочувствието на българските архитекти или никой не го прие като важно?

Да, защото никой не го прие като важно и това е много показателно въобще за нещата в България. Защото едно участие на Биенале като това във Венеция е въпрос на традиция и страните, които участват, имат много големи традиции. България е участвала само още един път, през 40-те години, в сръбския павилион, който бил отнет от фашистите и даден на българите като съюзници.

WhATA Беше ли успех българското участие през 2008 година?

Успехът е много относително нещо. За международен успех не може да става дума

WhATA Но Станишев добре си свърши работата?

Да, той си свърши работата, но на международно ниво не бих казал, че направихме особено впечатление. Но беше някаква златна среда и като за пръв път беше много добро, особено на фона на останалите участия на България на международни изложения, за които се чува напоследък.
Аз стигнах до извода, че няма смисъл да се правят подобни опити (бел. авт. като проваленото участие на България на следващото Архтиектурно биенале във Венеция през 2010 г., което трябваше да бъде курирано от Петър Торньов).

WhATA Няма смисъл да се напъваме да участваме на международни форуми?

Няма смисъл, по-скоро трябва да се напъваме да не участваме, защото се излагаме жестоко (смее се).
Не, може да се участва, но това участие трябва да бъде подкрепено от повече хора и да има някакъв политически гръб. Ако едно министерство няма никакво желание да участва, то само с добро желание не може нищо да се направи. А за да има някакво желание от страна на министри, от хора в политиката, трябва или да има много силен обществен натиск, какъвто не може да има в България, или да има силна традиция т.е. всеки един от тях да се чувства гузен, че България не участва. За хърватите например участието в Биеналето е въпрос на чест.

За новата вълна, кризата и бъдещето

WhATA И все пак на единственото участие на България в това Биенале бяха представени повечето от архитектите, които включваме и в подборка като “Новата вълна”. Можем ли да говорим за Нова вълна в българската архитектура през последните 10 години?

Може да, защо не. Тази Нова вълна набира сила и критична маса. Аз съм убеден, че младото поколение вече мисли по съвсем друг начин, старото поколение си отива и става една смяна на поколенията като навсякъде.
Сега, мисля че не само архитектите са виновни (ако търсим някаква вина за това, което се случи в България като строителство и е безобразие), вината е и в обществото като цяло.

WhATA Да кажем в незрялостта на обществото?

Да, незрялостта, липсата на регулации, липсата на примери…

WhATA Ние много пъти сме си говорили, че всъщност кризата дойде в супер неподходящо време. Тъкмо инвеститорите придобиха някаква култура, започнаха да пътуват, събраха критична маса наблюдения и започнаха да се правят проекти, които, да, ок, можем да ги сложим в Новата вълна и не ни е срам от тях. И в един момент, като удари кризата, не знаем дали новото възстановяване ще тръгне от същата точка или ще трябва наново да се изгражда това доверие между инвеститор и архитект…

Аз мисля, че кризата няма да изиграе толкова пагубна роля. По време на криза се случва и най-голямото възпитание, защото хората търсят и някакви алтернативни начини.

WhATA В тази връзка имаш ли съмнения за бъдещето на архитектурата? Тепърва какво ще се случи, ще бъде ли по-качествена, по-бавна архитектурата?

В Европа много преди кризата архитектите търсиха път към една по-устойчива архитектура. Въобще в цял свят, не само в Европа. Т.е. те с тази архитектура изпревариха кризата. Започнаха да правят неща, които са за кризата, но много по-рано и наложиха един вкус, който може да се нарече бъдеще за архитектурата, защото ние не можем да харчим до безкрай едни изчерпаеми ресурси…

WhATA Т.е. устойчивостта е бъдещето?

Ми да, устойчивостта, колкото и да е клише. Примерно дали да си построиш шопинг мол или да оставиш Женския пазар такъв, какъвто е.

За българската архитектура

WhATA И какво сега, българската архитектура така и си остана неизвестна?

Неизвестна за света ли?

WhATA Ми да, не можем да говорим за българско чудо, както можем за словенско или хърватско примерно

Е да, може би ще е някакво друго чудо, няма да е свързано с архитектурата, предполагам. Ще остане неизвестна за известен период от време.

WhATA А какво мислиш за архитектурата преди 1989 г.?

Тогава е имало и много добра, и много лоша архитектура, както и сега.

WhATA Дай пример

Ми много лоша за мен са примерно сталинските блокчета от 50-те. Много добра са примери от Черноморието, има много добри бетонни хотели от 70-те на Слънчев бряг, зала Универсиада, зала Фестивална…

WhATA И накрая един въпрос, който задаваме на всички: Какво искате да промените с работата си? Или всеки трябва да си върши работата както трябва и така ще се промени всичко?

Аз мисля, че всеки иска да промени нещо с работата си. Ако можеш да произведеш няколко добри продукта, това е голямо удовлетворение. Това може би ще е възпитателно, в очите на някого ще е много лошо, в очите на други ще е хубаво и така…

***

Ето и една бърза разходка из офиса, в който интервюирахме Петър Торньов. Тук работи сегашната му фирма bureau XII: