WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
10 сгради, които определиха бг архитектурата на десетилетието
от Анета Василева, 21.12.2009 | 27 коментара
Да, и на нас класациите в края на всяка година са ни малко смешни, но като ще е край на година, да е край на година. Решихме да направим подборка на десетте най-значими сгради от последните десет години по няколко причини.
Първо, с края на годината затваряме едно от най-… хм, забележителните десетилетия в новата история на родната архитектура. И второ да, икономическата криза естествено сложи край на този период, но той заслужава да влезе в историята. В това сме твърдо убедени. Без майтап.
Сега да подчертаем. Списъкът по-долу е силно субективен, не е класация, а е по-скоро хронологичен и целта ни съвсем не беше да подберем само най-добрите, най-красивите и най-яките сгради на десетилетието. Напротив, някои от тях ще бъдат болезнено шокиращи, предупреждаваме, но това не ги прави по-малко емблематични.
Забавлявахме се искрено. Надяваме се и с вас да е така. Enjoy!
***
Пицария Уго до площад Славейков, София (2001)
ZOOM Studio
Реконструкцията на старата къща зад площад Славейков беше първия истински лофт интериор в България. Преобърна с гръм и трясък представите за cool място и замени сините и червени акцентни стени, игривите окачени тавани от гипсокартон и чамовите мебели — с видим бетон, оголени тухли и инсталации, окачена метална стълба, минималистични детайли и “онази” стена с есенните листа.
Дори и днес, 8 години по-късно, интериорът се държи добре, изглежда адекватно и само изметнатите панели с листата показват, че всичко е било експеримент като за пръв път. Добре, че още има хора, които се навиват на експерименти.
Офис сградата на ул. Узунджовска, София (2002)
LP Consult/Aтанас Панов
Тази малка офис сграда е далеч от бъдещите си грандиозни събратя по бул. България, но е първата, която категорично скъсва със смешната бг хай-тек традиция от 90-те. Разположена е на стара софийска улица и едно от нейните най-големи достойнства е умелото вписване в историческата среда. Прословутата козирка, която прави лице на сградата към бул. Витоша, всъщност е естествено продължение на корниза на залепения на калкан паметник на културата от царско време.
Уви, с напредването на строителния бум подобни фини намеси в градската среда станаха рядкост.
Черната кооперация на ул. Доспат, София (2003)
ZOOM Studio
Кооперацията е в този списък заради една черна стена и една забавна градска история. Жителите на квартала били възмутени, че пред прозорците им ще стои подобна ръбата постройка, при това черна, и организирали протести след боядисването. Даже замервали сградата с яйца и домати, казват. Да, и ние не вярвахме и затова едно време ходихме лично да проверим. Истина беше, черната фасада беше омазана.
Всъщност кооперацията изобщо не е изцяло черна, има и дървена обшивка, стъклени парапети и дори бяло. Но материалите си бяха революционни за времето, нищо чудно, че предизвикаха квартални революции.
Хотел Виктория палас, Слънчев бряг (2003)
Авторът не ни е известен
Този хотел, брутално кичозен, еклектичен, руско-олигархичен и всъщност с нищо особено специален, беше първият от този тип, който видях построен и функциониращ до още девствения, но вече осеян със строежи плаж на Слънчев бряг през есента на 2003 година.
Гигантски, златен, безпардонен към околната среда, с потресаващ интериор и трогателна липса ама на всякакъв вкус, Виктория палас може спокойно да мине за символ на новото ваканционно строителство, без което десетилетието никога нямаше да бъде същото.
Хотел Вила Рока, Банско (2004)
I/O Architects
Първият т.нар. бутиков хотел в България е всъщност реконструкция на стара соц сграда. В хотела има много японски минимализъм и твърде много Zumthor (с неговия санаториум в Therme Vals) в спа-центъра. Но добрите хрумки (белите летви, обединяващи фасадата, валчестите камъни във фоайето, черният басейн) го направиха различният хотел в Банско (за времето си). Жалко, че днес не го поддържат достатъчно добре и детайлите му остаряват зле.
Тази есен Николай минал оттам и любезен служител на хотела го развел да разгледа. Накрая служителят казал, че хотелът е в японски стил и е правен от японски архитекти. Поучително. (A I/O Architects са си българи).
Комплексите от затворен тип (след 2005)
Селищата от затворен тип се превърнаха в тотален пазарен хит през последните години. В близките до София села (като Бистрица) и квартали (като Симеоново и Драгалевци) започнаха да никнат като гъби бг варианти на gated communities, които предлагаха чисти улици, охрана, ограда, СОТ и да си далеч от гадната София.
Това, че къщите бяха супер близо една до друга (по инвеститорски причини), дворовете бяха пренебрежимо малки, таксите за комунални услуги бяха чудовищни, а инфраструктурата до и от комплекса беше под всякаква критика, нямаше значение в тези бурни години на строителен идеализъм.
Е, не им потръгна на комплексите. Много от тях днес стоят с празни и непродадени къщи, а доста са зарязани в различен етап на строителство и проектиране.
Бизнес парк София (1999 – днес)
Архитекти: various, строител: Lindner Bulgaria
Бизнеспаркът до Младост 4 е едно от най-крупните градоустройствени начинания от последните години. Изграден е тотално нов квартал с идеята за привнасяне на чуждестранна бизнес околна среда. Офис сградите са поле на архитектурни експерименти (макар и сдържани и на места неуместни), работи се основно с материали и фасадни решения. Но пък майките от квартала разхождат децата си там, защото това бил най-хубавия парк в Младост.
Основният минус на квартала е инфраструктурен, но някога, когато метрото достигне Младост 4, проблемът вероятно ще бъде решен.
Дискотека Sin City, София (2005)
Юлиян Тахов
Избрахме интериора на тази дискотека като емблематичен за самородния талант на архитекта (дали е архитект?) и дизайнера Юлиян Тахов, който е един от непреходните символи на десетилетието.
Кооперацията на бул. Драган Цанков, срещу Интерпред, София (2006)
Амфион ЕООД
Този чутовен билдинг намери място в нашия списък, защото е отличният и one-and-only пример за жилищното строителство в България през последните години — максимално оползотворяване на законовите рамки, съмнителни прецеденти със строителните показатели, френетично формообразуване, топли фасадни цветове и материали, избирани без всякакво въображение, тотално пренебрегване на съществуващата околна среда.
Кооперация Жаклин, София (2007)
Aedes Studio
Кооперацията на бул. България разбуни страстите от създаването си. Но така е с пионерите. Хората я харесваха от пръв поглед или пък я отхвърляха като грозна купчина кутии и копие на чужда архитектура. Пиарът на сградата беше забележителен — стилен сайт и поетични текстове за пространствата от популярната през 90-те авторка в сп. Егоист Ина Григорова.
Неоспоримо е едно обаче – Жаклин тотално промени представите как може да изглежда една много голяма жилищна кооперация на един много оживен булевард. Оттук нататък на всички би трябвало да им е по-лесно да правят и приемат нормална архитектура в България.
Използвани са снимки от: lpgroup.bg, zoomstudio.org, btourism.com, bulgaria-holiday-travel.com, bulgariaholidays.net, villaroka.com, Elena Chochkova, tahov.com, amfion-bg.com
Още от нашите класации
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
Боби (21 декември)
Браво Анета,
много хубава класация като за края на годината. И доста правдива, макар и лична. Лошото е, че едва ли има положителни примери за тези десетина години, които да са повече от пръстите на ръцете...
Creator (21 декември)
Класацията кърти – браво :) – доста ми беше интересно да чета.Винаги съм мислел че тоя хотел в Банско само аз го забелязвам ,а не било така.Чичко Тахов доколкто знам е скулптор.
Хидроизолации Варна (21 декември)
В тази много добра класация или по-скоро “линия на дизайна” може би трябва и да се добавят всички изпълнени архитектурни проекти проектирани от арх. Радослав Рашев с типичните за него стил АРКИ, които обекти са се пръснали по цялото черноморие и особено ОБЗОР и носят един единствен стил RR :)
Елементарно Уотсън!
dagoburd (21 декември)
Десетилетието свършва на 31 декември 2010-а, не на същата дата през 2009-а :> Та в тоя дух, хубава класация за края на годината :>
valkoto (21 декември)
От горните 10 ми дападат по-малко от половината Явно лошите примери са повече от добрите.
Паркът в Бизнес Парка наистина е добър :) Жалко, че този така “добре уреден квартал” Младост няма други паркове.
А възможно ли е да видим целия списък сгради, от които сте подбрали тези 10? На мен лично би ми било много интересно.
Иван Цукев (21 декември)
Много хубава статия!
Може би трябва да добавим и нещо от моловете?
градинко (21 декември)
Някога работех в черната кооперация, където е офисът на Огилви. Интериорът ми е любим пример как с една хубост хубава сграда не става:
- Красивите подове от полиран бетон се протъркваха от стъпките на хората и ставаха постоянен източник на фин сив прах;
- Красивите вътрешни стени от дебело стъкло, окачени за тавана и висящи на два пръста от пода за малко не затриха едно момиче. Веднъж при отварянето на врата в една такава стена цялото стъкло (към 3 на 4 метра) се откъсна от закачалките си, падна на ръб и суперефектно се пръсна още във въздуха на милиони стъкълца. За щастие само ръцете на момичето бяха минали през вратата, но пак беше доста зловещо как пред погледа ни се покриха с червени точки от кръвта, избиваща от десетките малки порязвания.
- Тоалетните бяха с италиански дизайн, но ужасяващи като ползваемост. Разположени в центъра на отвореното офисно пространство, една единствена врата делеше творческия труд от пърдене, шуртене, кльопване и други тематични звуци. Отгоре на всичкото вратата не се затваряше (тип летяща) и служителите ъпгрейдваха минималистичния черен дизайн с павета и парчета греда, с които подпираха вратата отвътре. Елегантни хромирани стойки комбинираха контейнер с четка и над него поставка за тоалетна хартия, така че висящият край на лентата хартия постоянно киснеше в лайняната вода на контейнера с четката.
Владимир Карапетров (21 декември)
Предният коментар ‘кърти миФки’, но истината си е истина.
Класацията много ми допадна от почти всичко има. Иван Цукев е прав липсват определено моловете, които никнат като гъби последните години. Също така мисля, че трябва да има и някой от ‘ваканционните’ комплекси в ски курортите. Макар, че щяхте да излезете от рамката 10-те .... ;)
Присъединявам се към valkoto и ми се ще да видя повече от сградите от които сте избирали, всички предполагам трудно ще вместите в няколко публикации.
нкщжвпнвп (22 декември)
Много интересна класация, наистина, на първите три и Жаклин съм искрен фен (между другото в Уго – ако не са направили нещо по въпроса междувременно – е много шумно). Само не ми стана ясно какво е всъщност отношението Ви към №9 – кооперация на Драган Цанков. Моля, пояснете.
Като говорим за емблематичност, мисля, че за голямо съжаление и гаврата с паметници на културата стана силно емблематична за десетилетието – многобройните примери и напъните за още са добре известни.
Гергана Алякова (22 декември)
Не бих нарекла сградата на “Узунджовкса” фина намеса в градската среда... Боде окото откъдето и както и да я погледнеш – и на живо, и на снимка, и зиме, и лете. Едно от ярките грозилища в махалата е... Напоследък се появиха далеч по-прилични решения – вижте на “Цар Асен” между “Кърниградка” и “Денкоглу” преди последната, на ъгъла на “Денкоглу” и “Самуил”. Сгради без претенции, но и не поругават обстановката, в която са поставени.
Григор (22 декември)
Абе вий от хумор не разбирате ли? Май коментиращите даже и след като са изчели всички примери все още смятат класацията за класация на добра архитектура...
Creator (22 декември)
Гергана – не ми се пише да те обеждавам – ти си си навила нещо на пръста (вероятно щото сградата е черна) ,но тая сграда печели награда Meis Van der Rohe – и тва от цялата ни нова архитектурна история е единствената призната с такъв международен приз.
Milla (22 декември)
Поразена съм от положението в Огилви.. Аз изключително харесвах тази сграда, както и Жаклин.
Също така не мисля, че цялата класация е иронична, то се вижда с прост прочит кое какво е.
Поздравления за подбора – много се забавлявах :)
grayscale (22 декември)
По-скоро заглавието следва да се промени от “БГ АРХИТЕКТУРА” на “СФ АРХИТЕКТУРА”.
извинете за вниманието.
Филип (23 декември)
Хареса ми класацията, тези примери определено белязаха изминалото десетилетие.
А десетилетието свършва точно на 31 дек. 2009, защото от 1 яну. 2010 вече сме в 10-те години на ХХІ век.
R (23 декември)
Малко офф, но във връзка с класацията.
Анета какво е “кооперация” /?последните две сгради от класацията?/
гт (25 декември)
за пълнота – напишете кои са 10те сгради на 2000-те извън България. Да сравниме!
Боян Манчев (28 декември)
Брао, бе, архитектчета мили, как чешат клавиатурите те!
Боян (29 декември)
съгласен съм с гт – харесва ми блога и го чета редовно. но наистина ако ще се обслужват само архитектите и новините от софия, нека това бъде пояснено в темата на класацията. разбирам, че това може би е просто една лична класация и е свързана с впечатленията на автора. иска ми се обаче тя да бъде малко по-изчерпателна що се отнася до страната ни. защото бг-архитектурата не е сф-архитектурата, нищо че нещата не ги показват всеки ден по телевизията.
...абе имам една консерва в нас, ама ме е страх да я отворя.. :)
Друг Боян ( 2 януари)
Гергана – ти имаш типичния бг вкус, нема да се плашиш :) Аз ако бях архитект на цитираните от теб две сгради щях да се застрелям – толкова ужасни са. А това през 2009 г. да правиш архитектура в такъв стил (ако въобще може да се говори за стил тая мешавица – наподобяват се някои елементи на старите сгради, но всичко се прави с материалите дето сега са най-евтинки...). Сградата на Узунджовска няма да влезе в световните учебници по архитектура , но е съвременна , стилна, изпълнена с качествени материали и както и в статията са отбелязали – много добре се вписва с околните сгради, БЕЗ да се опитва да ги имитира.
Ако имаше по-малко герганчета можеше и от България да стане нещо...
Борислав Борисов ( 3 януари)
Подборката е пределно полезна! Много се радвам, че с вашия блог продължавате да отстоявате (и да формирате) високи критерии.
Ники ( 5 януари)
Готина класация, а че са само софийски (макар че две са по курортите) е нормално, всеки познава най-добре сградите в града, в който живее. Затова и пише, че е лична, а всеки е свободен, да направи собствена :)
П.П. Филип, да се връщаш в училище, че май не си внимавал в час по история. 10-те години на 21 век започнаха от 01.01.2001 г. и ще свършат на 31.12.2010 г. След това ще започнат 20-те години на 21 век и т.н.
климент ( 7 януари)
Много точна класация! Съвпада почти изцяло с моето мнение!
А що се отнася до “софийската” архитектура – май наистина емблематичните сгради са само в София! Аз съм пловдивчанин и мога да заявя, че в Пловдив няма такива впечатляващи сгради! За съжаление! От вчера се опитвам да се сетя за някоя и не мога. Хубавото е, че в Плодвив няма и впечатляващо грозни сгради, макар че сега с “ремонтите” на тютюневите складове това ще се навакса!
Йордан Ефтимов (16 януари)
В този отличен блог режимът на публикуване на мнения е толкова либерален, че шансът злонамерени и комплексирани представители на различни професионални групи да публикуват обидни или несериозни изказвания под чуждо име е огромен. Част от коментарите под този пост го доказват. Предлагам да се помисли за регистрация или за публикуване на мнения в двустепенен режим – с имейл, на който да се изпраща линк за потвърждение.
Що се отнася до темите на дискусията, най-значимо ми се струва не от какъв по мащаби списък се избира или уместно ли е да се съчетаят в един текст иронизирани и апологетизирани обекти, колкото темата за разрива между ефектните идеи и сиромашкото изпълнение (бързото остаряване, непрактичността) и темата за срещата на съвременно мислещи, но гладни архитекти с отчаяно богати и скудоумни инвеститори.
Розмарин (14 март)
Искам да подсетя Климент за няколко архитектурни “шедьовъра” в Пловдив. Мисля, че безспорен лидер в мутритектурата е черната сграда на ъгъла на бул. Мария Луиза и Петко Д. Петков. Мисля, че е офис на Виктория груп. Ако погледните от другата страна на булеварда ще видите и още един “интересен” проект. Да не говорим за безспорните “качества” на обкованата с неръждавейка сграда срещу площад съединение. Желязна архитектура, в буквалния смисъл. Този проект е едновременно архитектурно и градоустройствено чудо на природата. Всъщност, не мога да се сетя за красива или поне смислена българска архитектура от 21-ви век.
Сега като се замислих, не се сещам и нещо значително, построено в България и подписано от българин и през 20-ти век.
Мартин (23 май)
Най-хубавата офис сграда си остава тази на Евромаркет в Младост 1 на Андрей Ляпчев. Изчистена и приятна.
yana (30 август)
Има толкова много сгради, които си заслужават вниманието ни, че е доста трудно да се посочат една -две само.