И така, за нас е удоволствие да ви представим четвъртите поред WhATA Аwards 2013. Време е да започнете да колекционирате комикси.

Решихме да вкараме малко устойчивост в наградите, колкото и въображаеми да са те. От тази година церемониите ще се провеждат в сградата-победител от предишната, независимо дали тя има зала или не. В крайна сметка и покрив, поляна или подземен паркинг могат да свършат работа, ако се наложи. А и сградата-победител в една архитектурна класация заслужава специално внимание.

Всъщност тук спечели не точно Sofia Architecture Week, а фактът, че се премести в Пловдив (и после, за щастие, се прекръсти на One Architecture Week, че иначе се получаваха вестникарски заглавия като за виц). Твърдо сме убедени, че децентрализацията на добри събития е начинът България да преодолее културния провинциализъм, който я обрича на вечна европейска периферност. Почти научно го формулирахме, нали?

Излиза, че утопичната европейска идея да се сее равномерно култура с надеждата това да доведе до икономически и социален възход работи. Поне в предварителния етап за избор на българска Европейска столица на културата 2019. Здравословната конкуренция винаги е от полза.

Бяхме решили да наградим конкурса за центъра на София не защото беше добре организиран или честен или какъвто там трябва да бъде добрият конкурс, а защото искахме да подкрепим конкурсното начало, което трябва да решава съдбата на всеки град. Просто друг по-добър начин няма измислен. Но резултатите сериозно ни разочароваха, така че в крайна сметка размислихме. Все още чакаме достоен за награда общински конкурс за публични пространства (с достойни за награда резултати).

Тази година сме забележително последователни в награждаването на обществено полезни тенденции. Витошка претърпя логична трансформация от място за шопинг в място за пиене на кафе. Нито дизайнът, нито обслужването във всички нови заведения там са кой знае колко забележителни, но смятаме, че улицата само ще спечели от новия си образ. Ако беше и с по-нормални плочи… И без онзи фонтан…

И наздраве за Ракетата, която една година по-късно все още ни харесва.

Палентологичният музей в село Дорково е далеч от перфектна сграда. Той е като сблъсък на два свята: светът на архитекта, който идва с идеалната си визия, и светът на местните, които слагат контактите, пейките и кошчетата. Но няма как да не подкрепим факта, че подобна смислена сграда се появява някъде в планините около язовир Батак, далеч от всяка магистрала.

И тук отново се връщаме на първа точка. Добрата архитектура трябва да се случва навсякъде: и в града, и на морето, и на село. За лошата вече видяхме, че може.

Фонтанът на Витошка е от онези абсурдни неща, на които вече ти е неудобно да се смееш, толкова са жалки. Но за главен бъг определяме новото кръстовище на Лъвов мост, защото залага притеснително последователна тенденция за бъдещото развитие на София, в която са намесени много пари, интереси и непреодолима засега корупция.

Destructive Creation ни радват много. И все пак наградихме новите тротоари, защото това един задължителен минимум, който най-сетне започна да се случва в София. Сега не е лошо да се надгражда и в посока бул. Климент Охридски, бул. Сливница или Студентски град. Защото София не е само малките Пет кьошета.

Ако трябва да избираме като учени, Holidays After the Fall е книга-събитие. За пръв път експорт на българската морска архитектура с качествен анализ и отлични снимки. Но наградихме смелостта на I/O Architects да разкрият кухнята на проектите си пред всички.

Ето пълната класация от гласуването на публиката.

Необходимо уточнение: Имената и образите на хората, които връчват наградите, са използвани без тяхно позволение, но пък с най-добри чувства. Молим да не ни се сърдят.