Категория: От последните 10 дни

От последните 10 дни: Готварска книга на ИКЕА, къща от филм, SAW

от Жана Стоилова, 5.10.2010 | 2 коментара

Отдавна не сме писали в тази рубрика. Чак се притеснихме — как така нищо не ни впечатлява напоследък. Но, след дълга пауза, ето няколко неща, за които си говорехме тези дни.

Готварска книга от ИКЕА

След като обзаведоха домовете ни, от ИКЕА са решили и да ни сготвят. Наскоро излезе готварската им книга “Homemade is Best”, в която рецептите не са написани, а са фотографирани, от Carl Kleiner. Като се има предвид че в книгата няма думи, имате шанс дори малкото ви дете да опече кекс за закуска.

Къща от филм

Преди месец Павел Янчев ни препоръча да гледаме филма Ghost writer. Е, най-накрая го гледахме — от миналата седмица е по кината в София под името “Писател в сянка”. Доста добър трилър на Роман Полански, но нашето внимание беше основно върху къщата на политика Адам Ланг.


Къщата е построена буквално на плажа.


Входът и дървената облицовка.


Интериорът — страхотна стълба с конзолни стъпала.


И голяма витрина без нито един профил дограма.


Гаражът е умалено копие на къщата.

На къщата всичко и е на място — мащаба, формата, интериора, огромните цели стъкла, материалите. Впечатли ни външната облицовка от малки дървени плочи. В други кадри от филма се вижда, че и по-старите къщи в района са със същата облицовка.

Хубаво е когато в страхотни нови къщи се използва традиционна технология.

Софийската седмица на архитектурата

Събитието ще бъде от 15 до 22 окромври, темата на форума е “В периферията”, а куратор тази година е Георги Кътов. Преди няколко дни от сайта научихме програмата. Лекторите са предимно от бившите соц страни — Румъния, Естония, Словения, Хърватска, Полша, — вероятно заради темата. Миналата година ни харесаха точно такива “периферни” участници, докато “централните” бяха предвидими.

С интерес очакваме и изложбата “20 години частна архитектура в България”. Ще бъде поучително.

2 коментара

От последните 10 дни: българският Лувър и жълтият Руски културен център

от Анета Василева, 15.06.2010 | 17 коментара

Напоследък чуждите блогове с красивички сгради, интериори и 3д-та са ни далеч по-безинтересни от множеството новини за архитектурни конкурси, проекти и обществени поръчки в Бг. Още повече в светлината на активно говорене за актуализации на бюджета, дефицити и финансиране на спортни зали от държавния резерв по време на криза.

Та от нещата, които ни направиха впечатление напоследък, подбрахме по едно голямо и едно малко недоразумение.

Българският Лувър ще се строи с конкурс


Photo: Надежда Чипева за Дневник

Напоследък темата се поизчерпа. Медиите писаха, а колегите сигурно вече чертаят, но ето все пак ситуацията с две думи.

За всеобща изненада преди две седмици Министерство на културата обяви конкурс тип “да преизпълним петилетката за 49 дни” за най-голямата обществена културна сграда от последните години.

Конкурсът е:

  • със смешно кратък срок за подобен тип музеен комплекс (49 дни, както написахме по-горе)
  • със смешни (предполагам кризисни) награди тип студентски конкурс (10 000 лв първа награда при обявена стойност на инвестицията от 25 млн лева)
  • с недообмислено задание
  • с липса на информация за непоказваните колекции, с които този Лувър ще направи от София Флоренция (по Вежди Рашидов). Изключение правят подробно изброените, но до болка познати колекции на НХГ и НГЧИ
  • на всичкото отгоре има съмнения, че е нагласен като условия и срокове, за да бъде спечелен от направения още през 2002 г. проект на арх. Владислав Николов за реконструкция на сградите от т.нар. квартал 500

В резултат архитектурната гилдия избухна в справедлив гняв — писаха се статии, сатири и даже КАБ се обяви против. Нищо чудно вече да има група във Facebook Да бойкотираме участието в конкурса за българския Лувър!

Ние пък сме раздвоени.

От една страна:

  • конкурс е все пак, при това отворен (макар и обявен по Закона за обществените поръчки)
  • а всички твърдим, че с явни и отворени конкурси трябва се правят тези неща

От друга страна:

  • самата идея за български Лувър е абсурдна и не бива да се поощрява, още по-малко с конкурси и сгради
  • конкурсите трябва да са прозрачни, навременни, с ясни правила и уважавано жури
  • и да се обявяват поне толкова гръмко по масовите медии, колкото първите копки, рязането на ленти и откриването на паметници (защото не всички четат Държавен вестник всеки ден)

А в очите на зрителите на bTV (примерно) архитектите ето, пак недоволстват. Такава хубава инициатива е това, с Лувъра, толкова гордо звучи. И конкурс им направиха.

Така нито гилдията печели, нито държавата ще спечели смислена сграда.

Руският културен център — продължението

Преди известно време писахме, че топлоизолират Руския културен център на ул. Шипка в София и така градът има опасност да загуби една от емблематичните си сгради с видим бетон. Но се надявахме все пак, че става дума само за страничната фасада откъм ресторанта.

Е, вече официално Руският център е не само топлоизолиран изцяло, но и се боядисва в жълто (дори не в червено, както някои коментираха).

Путин, казват, орязал бюджета на културните ведомства по света. А поддържането на представителна архитектура от 70-те години е всичко друго, но не и евтино. Очаквам да сменят и дограмата всеки момент. С пластмасова. Все пак зима идва.

17 коментара

От последните 10 дни: Малката русалка в Китай, Жан Нувел в Лондон и новият мол Сердика

от Анета Василева, 26.03.2010 | 10 коментара

Последните седмици бяха много забавни — политически скандали с пикантен привкус, икономически кьорфишеци и за капак новия Big Brother Family.

Ние ще добавим малко шопинг и архитектурни клюки в поредната порция от рубриката От последните 10 дни — за нещата, които са ни впечатлили напоследък.

Статуята на Малката русалка тръгва от Копенхаген за Китай


Photo: Jens Panduro/AP

Прословутата статуя, която е нещо като емблема за Копенхаген, се мести за пръв път от създаването си през 1913 г., за да бъде изложена в датския павилион на шанхайското Expo 2010. Новината се появи дори по българските телевизии още сутринта.

Историята обаче започва по-отдавна и си струва да се разкаже.

През 2008 г. нашите любимци от датското архитектурно студио BIG (миналата година взехме интервю от създателя им Бярке Ингелс) печелят конкурса за национален повалион на Expo 2010 Шанхай.


Проектът на BIG


Павилионът в строеж. (Photo: via designboom)

Проектът представлява усукана рампа, в центъра на която слагат парче оригинална Дания — басейн с 1 милион литра вода, донесена от пристанището в Копенхаген, и статуята на Малката русалка в средата му. Истинската статуя. А целият покрив-рампа на павилиона става голям обществен паркинг за отдаване на велосипеди под наем — колко умилително и по датски — с които посетителите на изложението да разгледат останалите павилиони.

Така Китай получават the real deal — и без това имат достатъчно фалшификати, казват от BIG.

Естествено, одобреният проект скандализира общественото мнение. Стига се и до датския парламент, където местната националистическа партия иска да се приеме специален закон, забраняващ местенето на Малката русалка. Архитектите даже участват в пледоариите (нали това беше думата). В крайна сметка депутатите пускат статуята да замине за Китай.

Интересно какво би станало, ако някой тръгне да мести гроба на Незнайния войн за Биеналето във Венеция примерно.

Жан Нувел проектира за пръв път в Лондон, за начало летен павилион

Всяко лято от 2000 г. насам любимата на принцеса Даяна и лондончани The Serpentine Gallery, разположена насред парка Кинсингтън, прави временен павилион, проектиран от различен стархитект. Досега са се изявявали и Рем, и Заха, и Франк Гери. А миналата година наред бяха японците от SANAA с един наистина много изящен и поетичен жест.


Павилионът на SANAA. (Photo: Iwan Baan)

Тези павилиони стават хип място за лятото, там се организират арт и светски партита, а вестниците се тревожат дали тревата се поддържа добре.


Проектът на Жан Нувел. (Photos: Ateliers Jean Nouvel)

Е, тази година е ред на Жан Нувел (който наскоро изнесе лекция за музеите и в София, на Abitare Talks). Павилионът му изглежда, че ще е постмодерен, много червен и в никакъв случай незабележим. Типично по френски.

Отвориха мол Сердика в София

И накрая софийското Културно събитие на миналата седмица — отвори врати и гаражи най-големият мол в града, в страната, а някои казват, че и на Балканския полуостров.

Няколко бързи впечатления:

  • Голям е. И е наистина мол като тези, които сме виждали в Берлин, Виена, Щатите (досега нямахме такъв). И може би точно заради това изглежда по-“народен” в сравнение с предшествениците си (в сравнение с него молът на Хемус си е направо елитарен).
  • Гаражите не са под земята и се проветряват естествено, нямат стени, а само ниски прегради.
  • В нашенските молове досега нямаше магазини на по няколко етажа — със стълба вътре в самия магазин.
  • Нямаше и вериги (в този мол вече си имаме Peek and Cloppenburg), които да препродават цял куп известни марки, подредени като в соц магазина Валентина. Наистина изглеждат евтино така и не притесяват чичковци и лелки да оглеждат просто панталони и пуловери, без значение, че на тях пише D&G.
  • Е, има и много лъскави магазини, не всичко е Валентина, споко.
  • Няма кино.
  • Няма Capasca.
  • Заведенията са малко за толкова голям мол.
  • Има 2 книжарници и симпатично магазинче за вестници и списания — като на летище.

За архитектурата и интериора няма (смисъл) да говорим. Може би по-нататък ще напишем нещо по-задълбочено.

10 коментара

От последните 10 дни: Лофт в циментова фабрика, Скопие през 2014 и Abitare Talks

от Анета Василева, 22.02.2010 | 11 коментара

Ето и поредната извадка от нещата, за които ни беше интересно да си говорим напоследък.

Изоставена циментова фабрика в Барселона

Идеята за жилища в изоставени фабрики е много стара. Досаждали сме ви достатъчно с нея във връзка със Захарна фабрика в София. Тази фабрика в Барселона ни впечатли обаче не само защото се е получил идеален лофт, а и защото около него има хубава история.


Фабриката преди...


...и след реконструкцията

Противоречивият испански архитект Рикардо Бофил открил изоставения фабричен комплекс преди 35 години. Сградата била построена в началото на XX век и включвала над 30 силоза, подземни галерии и огромни машинни халета. Архитектът (който между другото е съавтор на хотел Хилтън в София в колектив с българите Лозан Лозанов и Атанас Панов) купил рушащия се комплекс и с внимателна реконструкция, почистване и театрално разполагане на зеленина създал оазис. Сега там се намира неговият личен дом, както и много офиси, ателиета и изложбено-концертен център.


Photos via loftlife

Можело значи, а?

Архитектурното бъдеще на Скопие

Наивно-утопичното филмче-визуализация на Скопие през 2014 година ни подейства като глътка свеж ментов чай с акациев мед. Да бе, много успокоително влияе, изгледайте го.

Тъкмо се тюхкахме, че даже в Тирана проектират холандска архитектура, а София сивее. А то колко по-зле можело да бъде. Неокласицистични кич фасади, абсурдни статуи на де що има герой на Балканите, хаотично градоустройство и сгради, на които даже ти е жал да се смееш.

Само от едно ни е страх. Да не вземе Министерство на културата да обяви конкурс за обогатяване на визуалния облик на София чрез скулптурни композиции и фасадни решения.

Abitare Talks

Архитектурното събитие на тази зима беше оставено да втасва тихомълком няколко месеца, за да избухне с пълна билбордна сила през последните седмица-две.

Темата на форума Трябват ли ни музеи и галерии се вписваше отлично в залите на бившия царски дворец със скърцащ паркет и сред картини на Мърквичка. Тълпата беше шарена, далеч повече, отколкото е обичайно дори и за най-популярните софийски архитектурни събития. Което беше добре. Имаше бели маси с айсберг, пармезан и прошуто, бели дизайнерски столове и фюжън музика и даже звездата Жан Нувел дойде и изнесе учудващо дълга лекция.

Светската суета настрана, но през първия ден на Abitare Talks се повдигна една много интересна тема. Оказа се, че има приета Национална концепция за водещи столични музеи, която беше изненада за повечето присъстващи архитекти, художници и културтрегери. Подготвена била по поръчка на Министерство на културата от екип, свързан с катедра Опазване на архитектурното наследство към УАСГ, и била гласувана от Министерски съвет. Даже имало някакво апокрифно обществено обсъждане през февруари, за което отново повечето от присъстващите в залата не знаеха.

За щастие концепцията е много обща, щяло да има конкурси за всичко. И все пак не се прави така, Министерство на културата, не се прави така. Тоталитаризъм е, както каза арх. Павел Попов на дискусията.

На следващия ден Жан Нувел показа сигурно всички свои реализирани и нереализирани проекти за музеи, изложби и арт-инсталации по сгради, като непрекъснато повтаряше (до болка познатото), че всичко започва от ситуацията и контекста.

В началото беше увлекателно, към края залата започна да пооредява. Накрая, наред с въпросите, изпълнени с възхищение, един човек го пита дали е видял София, защото тези неща, които показва, са абсолютно неприложими тук. Нувел отговори, че не всичко е лошо, видял хубаво историческо наследство и хубави ресторанти (къде ли са го водили?). И заключи да бъдем оптимисти. Нормално.

11 коментара

От последните 10 дни: Тениски, Wallpaper, L'Europeo, конкурс

от Николай Ангелов, 11.01.2010 | 8 коментара

Отдaвна не сме писали — още ни държи ваканционният коледен мързел. Нормално е май. Но ето опит да се поразмърдаме. Поредният брой на рубриката ни От последните 10 дни — за нещата, които сме прочели и са ни впечатлили напоследък. И нормално за след ваканция, не са много архитектурни.

Новите тениски на Archinect

Традиционно всяка година архитектурният портал Archinect пуска серия тениски за архитекти. Миналата година колекцията беше с щриховки от чертежи (как се изобразява бетон, как се изобразява топлоизолация), а тази година е с шеговити лозунги.

Но ако ще купувате тениски онлайн, прочетете първо за приключенията на Еленко на митницата докато освободи няколко тениски. И за резултатите от неговата публикация.

Номинациите на Wallpaper* за Design Awards 2010

Вече спряхме да си купуваме списание Wallpaper. И защото нещата излизат в сайта им, но и защото за повечето отдавна сме чели по блоговете. (Това важи за всички дизайн/архитектурни списания).

Но дизайн-наградите на Wallpaper са ни интересни винаги. Ще се обявят на 14 януари, а преди няколко дни излязоха номинациите. Категориите са си все така същите и неравностойни една на друга: за най-добър кухненски уред, най-добър ресторант, най-добра обществена сграда, най-добър град, най-добра дамска и мъжка модна колекция, най-добър мебелен дизайнер, и любимата ни (трудно ни е да я преведем): Life Enhancer of the year.

Харесаха ни къщата в Бразилия (въпреки, че подобни излизат почти всеки ден в ArchDaily) и кутийките за хапчета, на които пише за какво са, а не как се казват (удобно). Но като цяло тазгодишната класация бледнее.

L’Europeo: шпионският брой

3/4 от WhATA с блясък в очите разказват един през друг колко интересен е новия брой на L’Europeo:

— Прочете ли за онзи шпионин в Белгия, дето бил прототип на Щирлиц!
— А ти за онова семейство шпиони, дето никога не са разкрити и са на 100 години?
— Ти чел ли си нещо на писателя-шпионин Джон льо Каре?
— Не, но помня, че баща ми имаше негова книга.
— Наистина ли? Дай да я прочета!

Другата 1/4 (аз) съм единственият, който не е чел списанието. Слушам ги леко скептично и кимам глуповато с глава. Но накрая не издържам: минавайки край павилион за вестници, виждам списанието и... кво да правя, купувам си го.

Както се разбра, в него се редят документалнo-клюкарско-световно-конспиративни истории за шпиони на ЦРУ, на КГБ, на Мосад, на германските разузнавания. Дори и българска история има. Ползват се типични за жанра атрибути като предаватели в прахосмукачки, отровни хапчета, тайни стаи в самолети, любовници на Кастро, нацистки офицери. И нормално, почнеш ли да четеш, не можеш да спреш. Миналата нощ четох до 4.

Конкурс за малки градски елементи в София

Е, май започва да става това, за което отдавна, хм, пис(к)ахме: и за най-малките неща да се правят конкурси.

Обявен е конкурс за дизайн на “преместваеми обекти, рекламни и информационни елементи и за елементи на градското обзавеждане”. Това ще рече пейки, кошчета, спирки, павилиони, билбордове, вишки за полицаи, преградни стълбчета и т.н. малки градски елементи в София. Всеки участник по желание може да разработи един, няколко или всички елементи от заданието и да предаде проектите си до 5 февруари.

Добре е, че се мисли за цялостната визия на София. Добре е, че се прави конкурс за това. Но има няколко странни неща в заданието:

Иска се заедно с проекта и цена на прототип — като на търг за изпълнител. Това означава за около месец (айде, два — конкурсът е обявен официално в Държавен вестник на 16.12) архитектът да направи работен проект с детайли и да обиколи няколко фирми за метални изделия, които да му дадат цена. Т.е. той да си направи нещо като миниконкурс за изпълнител.

Не трябваше ли да се започне с една по-концептуална (с извинение), идейна фаза на един конкурс, който уж дава облика на европейската столица София? А не да се определят отделни победители в отделните категории. Какво ще стане например, ако спечелилото кошче не си пасва със спечелилата пейка?

Не ни е ясно и защо, за да участваш, задължително трябва да си архитект (и то с пълна проектантска правоспособност). Това си е чисто дизайнерска задача — продуктовите дизайнери не биха ли се справили по-добре от архитектите с нея?

Но въпреки всичко, това е един добър ход за новата общинска управа, дано да бъде добър и резултатът.

8 коментара

От последните 10 дни: MVRDV, Сграда на годината, Guardian

от Николай Ангелов, 9.12.2009 | 14 коментара

Този път нередовната ни рубрика за нещата, които сме харесали напоследък, логично за декември, се занимава основно с класации и много малко с нова архитектура.

MVRDV и оранжев институт за проучвания

Започваме с нещо позитивно и донякъде осмодекемврийско.

Да покриеш вътрешен двор и да сковеш вътре триетажно оранжево... ммм... нещо, което събира в себе си много други неща — ето на това му се казва минимална, но запомняща се намеса в стара сграда.

Ето и историята:

Към Техническия университет в Делфт има Институт за проучвания (каквото и да значи това), който от края на миналата година се оказал без сграда. Намерили са му нискобюджетно временно убежище в една от старите сгради на университета. Понеже е нямало друго място в сградата, просто са покрили един от вътрешните дворове и се е получила доста просторна зала.

След което дошли MVRDV и направили тази дървена оранжева конструкция вътре в залата. На пръв поглед това е стълба, но всъщност не е. В триетажното оранжево нещо се помещават няколко залички, стаи за срещи и работа. А стъпалата всъщност са седалки, от които студентите слушат лекции.

Останалата част от залата е заета от маси и ниски стелажи, които могат лесно да се местят, така че цялата зала в различни моменти да се ползва за четене, за изложби и лекции.


Photos: Rob Hart

Хубава илюстрация на изтърканата мисъл, че ограниченията водят до интересни решения. Подробности.

Сграда на годината

Отново дойде време за традиционната нашенска инвеститорска класация Сграда на годината. В момента тече гласуването на публиката.

Замислих се дали този конкурс показва архитектурата на кризата, но отговорът е “не” — архитектурата си е все същата, само дето традиционно пищни категории като “Ваканционен хотел” и “Ваканционен комплекс” са с по-малко участници. Може би регистрираните са последните остатъци от строителния бум, а догодина ще участват само малки къщи и реконструкции? Дано.

Всъщност има и интересни инвеститорски намерения, например превръщането на бивша топлоцентрала от 50-те в хотел. За съжаление обаче резултатът не се отличава много от типичните сгради от бума, а интериорът незнайно защо се напъва да носи носталгия от още по-минала епоха. Нещо историята...?

Мутробарокът отдавна отмира (и скоро ще стане исторически стил), но от това конкурсът не става по-силен. Дори напротив. Миналата година имахме фаворити във всяка една категория (макар че те не спечелиха), а тази всички са долу-горе на едно ниво.

Да бест ъф нотиз

Мда, декември е време за какви ли не класации, а от Guardian тия дни правят обобщения не просто на годината, а на отиващото си десетилетие.

Спорно е как трябва да се наричат годините от 2000 до края на 2009. Британската преса палаво ги нарича “noughties” (“Нулевите”? Нещо между “nineties” и “tens”).

Та в Guardian има класации и обобщения за филмите на десетилетието, за албумите, за танците, за визуалните изкуства, за попа, за най-лошите книги и за много други неща.

Има и статия за архитектурата на десетилетието, придружена от архитектурен топ 10.


Изненадващо и любимата ни сграда от последния Джеймс Бонд е в топ 10 на десетилетието (photo: Halbe, Roland/VIEW)

Статията е по-интересна от класацията. Определя десетилетието като десетилетие на излишъка и противопоставя стархитектските иконични сгради (разбира се, на Заха, Рем, Гери) с малки и хитри сгради на не толкова известни архитекти. Естествено, авторът е на страната на малките и хитри сгради.

Очаквайте скоро и селекцията на WhATA за топ 10 български сгради на десетилетието.

14 коментара

От последните 10 дни: Sofia Architecture Week, конкурсът за Алея първа, Варна и скандалите около къщата на Фингов

от Анета Василева, 13.11.2009 | 6 коментара

Поредната порция неща, които ни впечатлиха напоследък, е чисто българска.

Sofia Architecture Week

За архитектурната седмица, организирана от списание 1, мислехме да пишем специален пост. Все пак тази година събитието беше учудващо масово и обхвана май-май всички поколения – от студентите (виасаджийския workshop във вътрешния двор) до... хм, майсторите на строителния бум (в изложбата на моста на НДК, която все повече отчитаме като поучителна, а не като грешка).

Даже туитвахме наживо от лекциите, с риск да си прогоним Twitter-аудиторията. Е, изтърпяха ни.


Една от лекциите в Биологическия факултет (бяха в много яка зала впрочем)

Междувременно, докато се чудехме за поста, от списание 1 ни поканиха да си споделим мислите и чувствата за SAW. Споделихме ги. Ще излязат в следващия брой.

И тъй като засега окуражаваме флирта на медиите с блоговете, приехме и поканата на списание Abitare — SAW през очите на WhATA (с друга статия, разбира се). Така че, скъпи читатели, постът отпадна.

Мнението ни за това, което видяхме (пропуснахме събитята в Склада), е че нещата бяха добре организирани, без фрапантни гафове и проблясъци на гениалност.

Повече снимки има във Facebook, разбира се.

Има нещо гнило във варненските медии или казусът Алея първа

От сложните скандали около ПУП-а за крайбрежната зона във Варна, неясната сделка за прехвърляне на земя и обявения през септември архитектурен конкурс с изключително кратки срокове и високи показатели на застрояване, гледахме да се дистанцираме досега.

Не ни бяха ясни изходните данни, така да се каже, но уважаваме правото на гражданското общество да изказва мнение и по принцип подкрепяме всяка форма на дебат за архитектурни начинания. Включително и чрез участие в съмнителен по принцип конкурс, нарушавайки условията му, с цел да изразиш мнение не чрез думи, а чрез архитектура (Браво, Павел)

Но! Вчера попаднахме на декларация във варненския вестник Черно море, която ни остави без думи. Журналисти от региона, (представители на местни и национални медии), изразявали неодобрението си по повод протестите около Алея първа и, тъй като държали на професионалното си име, нямало да занимават обществото с дребнотемие и с проблеми, които нямат нищо общо с гражданското общество и с безкористните каузи.

Моля!? Я пак? Наистина има нещо гнило в тези медии...

Петиция за спасяването на къщата на Фингов

И като е тръгнало на скандали, събитията около къщата на Фингов предлагат още един, много качествен. В предишен пост писахме за плана за преустройство на този паметник на културата, който с право разбуни духовете.

Преди няколко дни получихме и мейл от няколко места с петиция за спасяване на къщата на Фингов. Почувствахме се длъжни да публикуваме линка най-малкото защото разкрива по-подробно историята около апетитния имот.

А и защото зад петицията стои инициативен комитет, в който видяхме някои от най-уважаваните имена в София на тема опазване паметниците на културата и тяхната история. Същите тези хора помогнаха на който поиска да стане модерен и да организира някоя и друга изложба с архивни софийски снимки по повод 130-годишнината от обявяването на София за столица.

Така че четете внимателно.

6 коментара

От последните 10 дни: Източни пиеси, къщи в Аржентина и Лондон

от Жана Стоилова, 28.10.2009 | 7 коментара

Напоследък рубриката “От последните 10 дни” стана доста нередовна за сметка на по-публицистични и по-софийски теми. Но ето я и новата ни селекция:

Източни пиеси

За това, че филмът “Източни пиеси“ е хубав, кинокритиците говорят от лятото. И на нас ни хареса.

И още повече ни хареса, че градът не е фон, а участник. Видяхме София точно като героите от филма — объркана, некрасива, неподдържана и много симпатична, защото показва собствен характер.

Има си периферия с анонимни панелки, център със стари, разпадащи се кооперации, а с новите квартали скоро ще стигнем до Пловдив.

Замислихме се различни ли са хората, които живеят в периферията от тези, които живеят в центъра? И може ли архитектурата на мястото, където живееш, да повлияе на това какъв си?

Къщата над потока

Къщата над потока си заслужава дори пътуване до Аржентина. Страхотен модернизъм.

Проектирана е от аржентинския архитект Amanaco Williams през 1942 година за баща му, известен композитор.

Къщата премоства потока, минаващ през имота, с внушителна арка. Материалът е бетон, който е бил химически обработен, за да не се налага използването на обшивки или мазилки.

Архитектът е проектирал в детайли и интериора — вратите, лампериите и повечето мебели . Ето една анимация как е изглеждал той:

В момента къщата, уви, е изоставена.

Лондонски къщи, отворени за дизайн-кибици

И накрая нещо по-старо от 10 дни, но доста поучително.

На 19 и 20 септември в Лондон за поредна година едни от най-добрите (и не толкова популярни) сгради в града са били отворени за посетители, напълно безплатно. Целта на събитието е добрият дизайн и архитектура да стигнат до повече хора. Инициативата се нарича Open House и включва както обществени сгради, така и частни (!) къщи.


Една от избраните лондонски къщи

В резултат се е получила една много полезна карта с 30 добри лондонски сгради.

Бихме си пожелали подобна инициатива и в София, но ни е трудно да се сетим за достатъчно сгради, които си заслужават.

В кои къщи винаги ви се е искало да надникнете?

7 коментара

От последните 10 дни: Копилета, къща, шрифт на IKEA

от Николай Ангелов, 8.09.2009 | 11 коментара

Ето я и поредната манджа (този път наистина е манджа) от нещата, които ни се сториха интересни напоследък.

Гадните копилета (Inglourious Basterds)

Поп-събитието тези дни е филмът Гадните копилета на Тарантино. Предполагам, че вече сте го гледали. Оказа се, че всички в WhATA го гледахме поред и при такъв кворум няма как да не драснем няколко реда.

За тези, които не знаят, става дума за Втората световна война и група жестоки американски евреи, изпратени в Европа да избиват нацисти. Командир им е Брад Пит — с мустак, белег на врата и най-селския акцент от Тенеси (оттам и неправилното изписване на заглавието).

Тарантино е цар в ироничното смесване на ниски жанрове: тук смесва филм за войната (тип Мръсната дузина) с елементи на уестърн (тип Серджо Леоне), гангстерско-детективска история и сълзлива мелодрама.

Има много цитати, уестърн музика на Енио Мориконе, ретро поп шрифтове, американска бейзболна бухалка, автомати, ножове, снемане на нацистки скалпове по индиански, парижки щрудел и мляко от крава. Изтънчените ми приятели дори откриват сцени от Фелини. И да, насилието в кадър е от страна на добрите.

Допреди 10 години това се наричаше постмодернизъм, сега не знам как се нарича. Следват 2 примера за подобно смесване и използване на масови жанрове и в други сфери. В единия пример иронично, в другия не чак толкова:

Вписана къща

Тази къща се намира в Австралия и е част от дълга редица викториански къщи. В подобни случаи винаги стои въпросът как да се впише една нова сграда в такава историческа среда. И винаги отговорът е: трудно.

Архитектите от KUD подхождат иронично: “вписват” една минималистична къща във викторианската редица, като рисуват викторианска фасада върху стъклените й стени. Буквално и подигравателно. Смесване на стилове — романтичната и носталгична орнаменталност на 19-ти век, понякога считана за кич, наложена върху чистата кутия.


Photos: Peter Bennetts

Това е нещо като да направиш правоъгълна къща в Драгалевци и да й нарисуваш мутробароковите орнаменти от съседните къщи. Само дето мутробарокът у нас не идва от историята, но и това ще стане след 50 години.

IKEA сменя шрифта си. Дизайнери протестират

Скоро IKEA смени шрифта, който ползва в рекламите и брошурите си откакто е създадена. Модернистичният шрифт Futura сега е заменен с популярния Verdana, който го има на всеки компютър. Една такава уж малка промяна събуди гнева на стотоци дизайнери. Потекоха форумни страсти и започнаха да се подписват петиции.


Вляво: Futura от каталога от 2008; вдясно: Verdana от 2010

Futura е шрифт с правилни геометрични форми (“o”-то е кръг например), спазващ рецептите на Баухаус и e създаден в златните години на модернизма (1926). Някои казват, че това е най-добре пропорционираният безсерифен шрифт. IKEA е разработила своя версия — IKEA Sans.

А Verdana е шрифт за четене от екран, създаден от Майкрософт през 90-те. Изглежда добре, когато буквите са с малък размер и… хм… не чак толкова добре при големи размери. Смята се, че шрифтовете за екран не трябва да се ползват за печат и обратно. Правят го само типографски неграмотните. И IKEA.

От IKEA казват, че са направили промяната, защото им се налага да печатат каталози на все повече езици. Това означава да разработват версии на своя шрифт за всяка различна азбука. Скъпо и бавно начинание. Докато Verdana има версии за много азбуки и ползването й е безплатно. Освен това един шрифт ще бъде и на сайта, и в печатните реклами.

Според мен днес Futura изглежда леко елитарен шрифт. А така, с Verdana, IKEA създава впечатление за още по-народна и евтина марка.

В началото и аз се възмутих, защото харесвам Futura. Но след това разгледах каталога за 2010-та, реших, че нещата не са чак толкова зле. Просто IKEA показва, че не се взема твърде насериозно и може да си позволи да наруши типографските правила и да ползва масов шрифт по сравнително добър начин.

11 коментара

От последните 10 дни: Стар комплекс в Лондон, нов музей от Стивън Хол и шведски интериор

от Анета Василева, 17.08.2009 | 4 коментара

Голямото проучване, на което си играхме тези дни, се оказа полезно. Най-малкото, анкетата спаси рубриката От последните 10 дни от унищожение и тя ще продължи да съществува. Много хора я посочиха сред любимите им въпреки нашите съмнения. Но за резултатите от анкетата — след няколко дни.

А сега поредната порция неща, които ни впечатлиха напоследък.

Жилищният комплекс Robin Hood Gardens в Лондон няма да бъде обявен за архитектурно наследство

Въпреки масираната кампания, подкрепена от стархитекти, медии и блогове, една от иконите на британския брутализъм няма да бъде вписана като паметник и съответно няма да бъде защитена от разрушаване. През юли бе обявено правителственото решение по въпроса.

Комплексът е дело на британските архитекти Alison и Peter Smithson от 60-те години на миналия век и пробва да осъществи идеята за нов тип общо обитаване в мегаструктури с мегакомуникации (включително външни коридори) в паркова среда. Идеята не е нова и зад нея стои солидна теоретична база, но и до днес успешно буни духовете.

По-подробна хронология на събитията около Robin Hood Gardens.

А ето и филм за компекса, заснет специално за Guardian (вестникът участва активно в дебатите за съдбата на мястото).

Стивън Хол завършва музея на Knut Hamsun в Норвегия

От 1994 година проектът за музей на норвежкия писател и нобелов лауреат Knut Hamsun се мъдри на сайта на Стивън Хол. Най-после музеят е пред завършване.

Сградата е неправилен паралелепипед със сложна вътрешна комуникация. Типично по стивън-холски формата е наситена със символика, която, предполагам, няма особено значение за местните. Но пък музеят стои добре сред къщите им, така че сигурно нямат против.


Музеят е разположен след арктическия кръг в Норвегия, във фермата, където писателят е израстнал.


Използвани са традиционни местни материали — дървена обшивка, обработена с катран (характерна за местните църкви) и покрив, затревен с определен вид местна трева.

Типичен шведски дом (от хубавите)

Наскоро прочетох в шведски интериорен блог, че било мит как всеки скандинавски дом е като за списание и хората се раждали с вкус към дизайна. Напротив, в средностатистическите апартаменти там също имало канапета от 1998, стените били боядисани в бананово и окичени с евтини постери.

И тъкмо да се успокоя, че глобализацията е навсякъде и вече няма разлика между панелен апартамент в Люлин, тухлена редова къща в Стокхолм и гарсониера в Копенхаген, когато попаднах на този типичен шведски апартамент.


Бял, графичен, с хубави дамаски


Малко дърво за цвят


И хубава детска стая (Photos: via Emma’s designblogg)

И най-поучителното в цялата история знаете ли кое е? Че този апартамент е в този си вид, защото е “пуснат за продажба” и затова е “пооправен”. Българските брокери на недвижими имоти да си водят записки.

4 коментара

От последните 10 дни: Гараж за Maserati, библиотека в Прага и къща в Словения

от Анета Василева, 30.07.2009 | 11 коментара

Лятото мори и нас. И все пак, с огромни усилия, прекъсвайки следобедната дрямка и зарязвайки чашата с мохито, цитронада, айран или каквото там дойде, сбрахме поредната порция неща, които ни се сториха забавни напоследък.

Покажи гаража на мазератито си, за да ти кажа какъв си

В началото на годината легендарната италианска марка Maserati и архитектурното списание Architectural Digest решили да спретнат конкурсче за най-як гараж (в който, ако може, да се мъдри поне едно Maserati). Наскоро публикуваха и резултатите.

Любим ни стана победителят в категорията Existing. Гаражът се намира в LA, Калифорния. Къщата е минималистична и насред пустинята, а колата се паркира директно в дневната и е изложена буквално като експонат.


В дизайнерските къщи това е познат похват, но обикновено гаражът е изолиран със стъкло от жилищните помещения. Колата пак се вижда, но калта се почиства по-лесно и не мирише на изгорели газове.


В този гараж обаче стъкло липсва. Но има механизирана рампа, която позволява колата да излиза от помещението без да се пали. И съответно да замърсява въздуха в дневната (Photos: Erhard Pfeiffer)

Ето и клипче как точно действа рампата и какво има около гаража:

***

Графити и видим бетон в библиотека в Прага

Новата техничска библиотека в Прага ще бъде отворена за посетители през есента, но във Flickr вече излязоха папарашки снимки. Отвън сградата изглежда като монолитен стъклен обем, но интериорът е интересна интерпретация на “техническото” и забавлява.


Графитите по стените напомнят детски рисунки…


…но някои са си направо политически


Видим бетон и видими кабели и инсталации. Познато, да, но всеки път доказва, че грозното и скучното може да бъде красиво (Photos: vtr do)

Допълнение (1 ден по-късно): Днес излезе пост за библиотеката и в Archdaily

***

Къща в Словения

И тъй като напоследък се чувстваме изморени от гледане на сложни архитектурни форми и дръзновеност, решихме да си направим малко почивка с нещо отдавна познато, просто и ясно. Тази еднофамилна къща в Любляна на Bevk Perovic Arhitekti дава симпатично решение какво да се прави, когато парцелът е малък и тесен (къщата става дълъг и тесен правоъгълник с преминаващи едно в друго помещения), къде да денем децата, когато няма място за двор (едната страна на къщата се отделя за широк коридор-детска занималня) и изобщо как се прави хубава архитектура без големи претенции.


Входът на къщата е скромен и логичен (предвид тесния парцел). Нищо не предполага, че къщата е дълга цели 50 метра


Обаче къщата наистина е дълга 50 метра и всички основни зони са навързани една към друга


А детските стаи през деня преливат в една голяма южна зона за игра (с прозорци и на север за проветрение), а нощем се разделят на отделни помещения (Photos: Miran Kambič)

11 коментара

От последните 10 дни: Къща-пирамида, библиотека в гето и обсъждане на Музея на съвременното изкуство

от WhATA, 14.07.2009 | 6 коментара

Този месец позанемарихме рубриката “От последните 10 дни” (за интересните неща, които сме прочели или видели напоследък). Но с известно закъснение, ето я и поредната подборка:

Черна къща-пирамида в Хирошима, Япония

Тази къща доказва, че минимализмът не е само прави ъгли. В нашите очи идеята за къща-пирамида се свързва основно с кича или със самоцелния формализъм. Но ето, че е възможно да се направи пирамидална къща без да е кич. Е да, чист формализъм си е, но... Всъщност архитектите от Suppose Design Office твърдят, че са спазили традицията на първите японски къщи отпреди новата ера. Тогава хората живеели в дупки в земята, покрити със скатни сламени/тръстикови покриви.

В тази къща приземният етаж също е леко вкопан в терена и е изцяло от стъкло, в него са дневната, трапезарията и кухнята — нещата, които се нуждаят от най-много светлина. Насип в терена изолира обитателите от очите на съседите. Фасадите са от гланциран черен бетон.


Приземният етаж е остъклен изцяло и гледа към затревен насип, естествена преграда към улицата

На следващия етаж е родителската спалня, към нея е единствената тераса. Най-горе е детската, без прозорци на стените, но целият покрив е от стъкло. Тук е най-големият въпрос в къщата — как се чувстват децата, дали все едно са под открито небе, или като в комин.


Покривното остъкление отвън и отвътре в детската (photos: Toshiyuki Yano, Nacasa&Partners Inc.)

***

Квартална библиотека в гето или архитектите-хуманисти

Изоставен пазар в един от най-бедните райони на Банкок е превърнат в малка библиотека за хората от квартала. Библиотеката е дело е на TYIN tegnestue, петима норвежки студенти по архитектура, които вярват в социалната и хуманитарната роля на архитекта.


Книгите са малко, но от сърце. Но за местните хора сигурно това си е цяла александрийска библиотека

Получават финансиране от норвежки фирми, но най-важното е, че са успели да преодолеят скептицизма на хората от гетото, включват ги в обсъждания и организират местна работна група, която с естествени материали втора употреба реконструира старата сграда. Помислили са за наводненията, а в ямата на бившата тоалетна са посадили дърво. Станало е приятно чил-аут местенце сред жегата и гмежта на гетото.


Дървото в бившата тоалетна (вдясно).

В сайта на норвежците има още 3 подобни проекта: къщички за деца сираци в тайландско село, обществена баня и още една библиотека.


Друг проект на норвежците: Баня (вляво) и библиотека (вдясно) в едно тайландско селце. (Photos: Pasi Aalto)

Явно социалното проектиране наистина дава свобода на архитекта, спомнете си интервюто ни с колумбиеца Алехандро Пиньол — и там става дума за библиотека в беден район, местни материали и местни работници. И резултатът е същият — локална low-tech сграда, която обикаля блоговете за архитектура.

Допълнение (3 дни по-късно): Днес в ArchDaily излезе и пост за въпросната обществена баня на TYIN tegnestue.

***

Обсъждане на Музея на съвременното изкуство в София

Миналия месец заедно с още няколко архитектурни блога наводнихме блогосферата с постове за проекта без конкурс за Музей на съвременното изкуство. Питахме Меглена Кунева, Transformatori писаха писмо до институциите и медиите, Павел Янчев цитира Устава на Камарата на архитектите, а групата във Facebook вече е с над 800 човека.

По-миналата седмица ентусиасти организираха публично обсъждане за музея в сградата на съюза на архитектите. Беше поканен и автора на проекта, Бойко Кадинов. Той, разбира се, не дойде.

Изказаха се млади и стари, архитекти и художници, умерени, възмутени и още по-възмутени. От Института за паметници на културата чак сега изплюха камъчето, че преди 2 години не са одобрили този проект и той освен всичко друго е и незаконен.

Срещата беше по-скоро забавна. И всъщност този проект беше по-скоро полезен. Стана ясно, че има архитектурни блогове и че писането в тях има смисъл. Срещнахме и стари познати във Facebook. И най-вече покрай този музей се заговори по-остро за липсата на конкурси и се вдигна толкова шум, че вече ще е все по-трудно да се действа тихомълком по важни проекти. Нали?

6 коментара

От последните 10 дни: Sofia Design Week, High Lane и еко конкурс в Далас

от Анета Василева, 9.06.2009 | 3 коментара

Поредната порция неща, които ни се сториха интересни напоследък:

Sofia Design Week

Софийската седмица на дизайна си е амбициозно начинание откъдето и да го погледнеш.

Жълтите сигнални ленти, рекламиращи събитието, се появиха отдавна из центъра на града. Даже издържаха конкуренцията с политагитационните материали, заливащи София покрай двойните избори, които трябва да преживеем това лято.


Жълтите сигнални ленти


Градинката пред Галерия Академия

Изложбите са организирани на няколко по-интересни места, в някои от по-дизайнерските мебелни магазини, и в 2-3 галерии, всичко в центъра на града. Това е хубав вариант. Изобщо разпръскването на едно дизайн събитие на няколко места в София е по-печеливша стратегия, отколкото съсредоточаването му в някоя конферентна зала/изложбено пространство (спомнете си Sofia Architecture Week и псевдо елитарния избор на хотел Шератон за място на събитието).

***

High Lane в Ню Йорк вече работи като парк


Photo: Curbed

Бяхме писали за High Lane в Ню Йорк — изоставените релси в Манхатън, които стават парк. Е, в началото на седмицата откриха официално първата фаза на проекта. Хората вече се пекат на пейките, организират сватбите си там и работата сякаш потръгва. След година се очаква да проработи и втората част.

***

Поредният зелен конкурс предизвиква подигравки

Конкурсът за квартал в центъра на Далас Re:Vision Dallas се опитва бодро да докаже, че архитектурата е полезна и креативна по време на криза. Целта е да се дадат идеи за жилищен квартал, който да е еко, енергоефективен, приятелски, технологично осъществим и невиждан досега. Земята е купена, кметът на Далас дава разрешение, проектът е напълно реален.


Победители са Atelier Data & MOOV от Португалия. Слагат зеленина по всички възможни повърхности, стени от слама на северната фасада, осигуряват енергийна независимост с фотоволтаици и вятърни перки.

Победителите бяха традиционно публикувани в блога за архитектурни събития bustler. И пак традиционно бяха яко оплюти от редовните коментатори — аман от еко с бръшлян, пълзящ по стените на сградите; стига вече с тези бодри Фотошоп хора и животни; къде е енергоефективната дизайн иновация в тези самоцелни визуализации; само контейнерите липсват, за да решат световните екологични проблеми от раз, ако видя още един жилищен проект с контейнери, ще повърна и т.н.

Интересни в случая ни станаха не забележките на коментаторите (не че нямаха право), а самият факт, че хората вече не се страхуват да критикуват самоцелен дизайн, който се опитва да печели дивиденти под еко шапка. И се размечтахме как един ден всеки архитектурен проект ще бъде екологичен и енергоефективен по подразбиране, а зелената идея няма да спасява лошата архитектура с оправданието, че има zero carbon footprint примерно.

***

P.S. А, да. И се проведоха избори за Европарламент.

3 коментара

От последните 10 дни: Офис в гората, павилионът на Макао, Корбюзие е българин

от Николай Ангелов, 11.05.2009 | 17 коментара

Поредната каша от неща, които ни впечатлиха напоследък:

Архитектурен офис в гората

Един от най-известните архитектурни фотографи Iwan Baan е открил и заснел този офис на испанските архитекти Selgas Cano. Те са си го проектирали сами, а когато проектираш нещо, което сам ползваш, обикновено резултатът е добър.

Пише, че офисът е в гората, но вероятно е в някой парк. Харесва ни колко е прост — само една дълга тръба, до половината закопана в земята.

***

Кич ли е павилионът на Макао?

Кич е. И кичът винаги ни е бил интересен. Националният павилион на Макао за Експо 2010 в Шанхай ще е уголемено копие на заек-играчка на колелца и спокойно би влязъл в поста ни “Когато сградите приличат на нещо друго“. В Archdaily повечето коментари са пълни с възмущение и погнуса.

Но в случая тоя бутафорен заек ни е симпатичен, защото все пак това е временна сграда и носи в себе си някаква самоирония — обратното на очакваното националният павилион на една държава да е супер представителен и да събужда национална гордост, малката държава Макао е избрала един забавен детски образ.

Недостатъкът обаче е, че може да се види така цялостно само от хеликоптер, от площада долу може и да не се разбере че е заек.

***

Корбюзие бил българин

Попаднах на тв предаване по BBT, в което един архитект — Коста Сандев, развиваше тезата, че Корбюзие е българин и че неговият стил е повлиян от българската възрожденска къща. Според Сандев изгонени от България богомили през средновековието се преселили в Швейцария, в града където е роден Корбюзие. Било много вероятно той да е техен потомък.

През 1911 г. Корбюзие бил дошъл в България и направил скици на възрожденски къщи. Сандев откриваше прилики на планове на известни негови сгради с нашенските къщи.

Мислех си, че са отминали времената, когато се доказваше, че сме най-великата нация, че българин е изобретил компютъра, че Адам и Ева са били българи, че господ е българин. Дори и Корбюзие да е българин, това има ли някакво значение?

17 коментара

От последните 10 дни: RIP J. G. Ballard, новият брой на L'Europeo и мебелното изложение в Милано

от Анета Василева, 24.04.2009 | Коментирай

Нещата, които ни впечатлиха напоследък:

RIP J. G. Ballard

J. G. Ballard
Photo: Eamonn McCabe/Guardian

В неделя почина големият Джеймс Греъм Балард. Писателят, който не само е повлиял Manic Street Preachers, Дейвид Линч, Кроненберг, Гюс ван Зант (и когото се сетите от съвременните мрачни поп икони), но и който създаде най-интензивните антиутопични архитектурни визии от последните десетилетия.

Ако ще става дума за архитектура и не-архитектура, за архитектура отвъд строителството, за социална архитектура в екстремите й — четете Балард. Така няма да забравяте, че и най-подреденото предградие, най-развитата инфраструктура, най-прекрасният небостъргач могат да се изродят в най-големия ви кошмар.

***

20 години от падането на Берлинската стена и новият брой на списание L’Europeo

Банална на пръв поглед, но навременна порция от тоталитарни истории — за Берлин, за лагерите, за Пражката пролет, за Тито, Сталин и Брежнев.

***

Salone Del Mobile 2009

Ако се интересувате от хитри мебели, красиви лампи и готини дизайнери — тази седмица е времето на мебелното изложение в Милано. Традиционно Wallpaper ни държат в час. Миналата година блогваха наживо, тази постват в Twitter.

Ние бяхме писали от миналото и от по-миналото изложение.

Коментирай

От последните 10 дни: Къщи, класация и Прицкер за 2009

от Жана Стоилова, 13.04.2009 | 8 коментара

Поредната порция от нещата, които ни впечатлиха напоследък. По традиция започваме с малка къща:

Нова къща на мястото на стара

На мястото на старата колиба на пазача, е построена нова къща. Някъде в Бразилия.

Тя не запазва пространствата на старата, но първият етаж е каменен — точно като старата къща. Второто ниво е изцяло ново, представлява проста бяла кутия и има гледка към морето.


Старата къща


Новата. Бъдещият обитател сигурно е бил доста привързан към старата си колиба, защото по време на строителството е сравнявал новата сграда с консерва, товарен контейнер, и дори с хладилна чанта


Дървото за врати, прозорци, стълбище и мебели е остатък от скелето и кофража, използвани по време на строителството

Разгорещени мнения могат да се прочетат в коментарите след поста за къщата в Arch Daily. Дали старата къща трябва да се реставрира внимателлно и без нищо да се променя, просто защото всичко старо е по-добро от новото? Или пък да се направи нова къща? Дискусията е интересна.

На нас тази къща ни хареса, защото показва как изцяло нова сграда може да е част от заобикалящата я среда, точно колкото и старата.

***

Архитектът с еднаквите къщи

Джун Ишикава е особено последователен в работата си. Всички къщи от портфолиото му от 2001 до 2008 си приличат.

Проекти, които изхождат от тази форма, имат много известни архитекти, но не бяхме виждали такова количество вариации от един автор. Този подход малко напомня на типовите проекти от соца. (via yatzer)

***

20 архитекти и 20 дизайнери, които променят начина по който работим и мислим, според сп. ICON

Списание ICON ни приканва да гласуваме, за да подредим класация от 20 архитекти и 20 дизайнери who are already changing the way we work and think.

Списъкът на архитектите е от непознати имена, което по принцип е хубаво, защото поредна класация на стархитекти не е интересна никому. За съжаление обаче, след като разгледахме сайтовете на избраните, те по никакъв начин не ни изненадаха с нещо, и съвсем не ни промениха начина на работа или начина на мислене. Явно трябва да почакаме още.

***

Прицкер за Цумтор

А ето и тема за стархитекти. Не може да се избяга от тях.

Швейцарецът Петер Цумтор вчера взе Pritzker (нещо като Нобелова награда за архитектура). Цумтор не е типичният стархитект обаче. Проектира малко — по 1-2 сгради годишно; живее в малко швейцарско градче, ръководи малко студио, преподава в няколко университета и е против сградите му да се снимат в списания, те трябва да се изживеят.

Ето едно филмче как е проектирана най-известната му сграда — банята във Валс:

8 коментара

От последните 10 дни: Пристройка, архитектите в киното и последният брой на Abitare

от Николай Ангелов, 2.04.2009 | 9 коментара

Ето го и поредният компот от неща, които ни впечатлиха напоследък:

Нова пристройка до бивша мандра

Това е бивша селска мандра в Англия, преустроена в къща. Интересна е новата пристройка до нея, която сякаш винаги си е била там, макар че е с доста нетрадиционен детайл.


Пристройката е вдясно. На първия етаж има кабинет, на втория — две бани и топла връзка със старата къща. (Photos: James Morris via Arch Daily)


Привечер, светеща отвътре, пристройката изглежда доста модерна с тази раирана фасада


Банята

Детайлът на фасадата е изненадващ. На пръв поглед изглежда, че това е стандартна стъклена стена с дървени жалузи отпред. Но всъщност не е така — цялата стена е от редуващи се ивици дъб, между които има дебело стъкло на лепени хоризонтални пластове. Отвън и дъбът, и стъклото са груби, а отвътре — фино изгладени и напаснати.

Дъските са рязани и сушени на място по традиционна технология.


Отвън дъбовите дъски и стъклените ивици са доста груби (вляво). Отвътре са изгладени. Между дъските и стъклото има гумена изолация

Тази къща е пример как без буквална имитация (все пак такова редуване на ивици дърво и стъкло няма в традиционните къщи) и с модерен, макар и нискотехнологичен детайл, се постига отлично съжителство на старо и ново. Много пъти сме повтаряли, че сме за интерпретацията, а не за имитацията. Е, тук подходът е точно такъв.

***

Топ 10 архитекти в киното

В един коментар наскоро читателят ни Бобарев предложи да напишем пост за архитекти-герои във филми. Идеята ни хареса. Миналата седмица обаче случайно попаднахме на точно такава статия. Така че, Бобарев, хората са го написали преди нас, даже и класация са си направили.

Първите 3 места:

  1. The Towering Inferno (1974). В ролята на архитекта е Пол Нюман
  2. The Black Cat (1934). Страховитият Борис Карлофф като архитект-модернист (играл е и Франкенщайн, да)
  3. Dead of Night (1945). Марвин Джоунс в психария в селска къща.

Нито един от филмите не сме гледали. Гари Купър в ролята на Хауърд Роарк от “Изворът” (за книгата писахме) е едва на 6-то място.

Липсва Джъд Лоу с онзи як офис от Breaking and Entering. Липсва и Коста Цонев в ролята на романтичния архитект самотник, антипод на архитекта-кариерист Георги Калоянчев (забравих как се казваше филмът). Кой още липсва?

***

Третият брой на списание Abitare

Abitare излезе с брой за соц паметниците — за Бузлуджа, за мавзолея, за паметника пред НДК, за паметника в Шумен. Темата е хубава, макар че вече започна да става банална. Много са хубави и снимките.


Паметникът “Създатели на българската държава” в Шумен

Обаче от заядливото интервю с Валентин Старчев (автора на паметника пред НДК), от нищо неказващия текст на Благовест Вълков (преподавател в УАСГ), от претенциозния комикс на Георги Господинов и Никола Тороманов (и на двамата обикновено се кефим), честно, не разбрахме каква е позицията на списанието, освен да покани хора, които да пишат нещо за паметниците. Някой да помогне?

9 коментара

От последните 10 дни: Рем Кулхас, Брад Пит и с какво си запълват времето безработните архитекти

от Анета Василева, 16.03.2009 | 4 коментара

Документален филм за Рем Кулхас

Частично биографичен и много експресионистичен, този филм разказва за живота на Рем, за неговите сгради и за последните му архитектурни залитания на Изток. Както знаем, Кулхас минава през много поприща, преди да се спре на архитектурата.

Ето трейлър от филма:

Подробно ревю на филма.

***

Брад Пит се заема сериозно с архитектура

Рем Кулхас може да е бил режисьор, сценарист и журналист, преди да стане архитект-суперзвезда, но пък Брад Пит е холивудска суперзвезда с амбиции в архитектурното поприще.

Работи с Франк Гери, подписал е договор за проектиране на еко хотел в Дубай, пледира пред американския Сенат за план за реконструкцията на Ню Орлийнс, изобщо — преследва си мечтата човекът. Анджелина даже организирала партито за рождения му ден в Къщата на водопада на Франк Лойд Райт.

***

С какво се занимават безработните архитекти по време на глобална икономическа криза

За финал една поучителна история как млад безработен архитект от Сиатъл се справя с икономическата криза. Като предлага архитектурни съвети за 5 цента/броя на местен панаир. Първия ден спечелил 35 цента и 7 потенциални клиента. После... създал компания “Архитектура 5 цента”. Познайте коя държава първа ще излезе от кризата.

4 коментара

От последните 10 дни: Разгъваща се къща, дизайнът в религията и изложба на BIG

от Николай Ангелов, 4.03.2009 | 8 коментара

Разгъваща се къща от dRMM Architects

Тази къща може да се нарече “къща в калъф” или “къща-телескоп” и е действително построена в източна Англия. В даден момент изглежда, че е от дърво. Но когато започне да се разгъва, се вижда, че дървената къща всъщност е калъф на стъклена къща под нея. Колко да се разкрие от стъклената къща, зависи от слънцето и желанието на собствениците.


Степени на разгъване: дървената част може да е навес пред стъклената (1), може изцяло или частично да я покрива (2, 3, 4, 5), или пък да си е отделна къща (6)

20-тонната дървена обвивка се отмества изцяло за 6 минути с плъзгащ се механизъм. Ето и триминутно филмче, в което се вижда как става тази работа (сори за рекламата в началото на филмчето):

Къщата предлага решение на един от основните проблеми на архитектурата — че не се променя.

И нещо не по темата: скоро водихме спор дали е уместно да се правят дървени къщи, на които покривите са без стрехи и улуци. Е, тази къща е точно такава, при това в доста дъждовен район. Харесва ни как дървеният покрив преминава направо в дървената стена без стреха.

***

Религията и дизайнът днес

Статия с много картинки, която показва как християнската религия е част от шоубизнеса, дизайна, модата и архитектурата. Църквите също могат да са модерни, столовете в тях дизайнерски, свещениците да ползват mp3 плейъри, а монахините да са секси.


Колекция пролет-лято за 2009 на Рик Оуенс (photo: Yiannis Vlamos)

***

Yes is more, изложба на BIG

Преди десетина дни се откри изложба на BIG в Копенхаген. Няма как да я видим, но харесахме играта на думи с “Less is more” в заглавието, както и заемките от комиксите, които BIG активно ползват.

Христо се беше пошегувал, че BIG са “новите Рем Кулхас”. Всъщност те са едни от малкото архитекти напоследък, които вкарват ирония в архитектурата. (Но за сметка на това сайтът им е с куп изскачащи прозорци и демодиран пикселен шрифт. Няма идеално нещо.)

Ако някой от Копенхаген ни чете, може да разгледа изложбата и да драсне коментар. А ако има и снимки, още по-добре.

Допълнние: Няколко дни след този пост наша читателка ни изпрати снимки и впечатления от изложбата. А 2 седмици по-късно направихме чат-интервю с Бярке Ингелс, шефа на BIG.

8 коментара

От последните 10 дни: Малка къща и статия за утопиите

от Жана Стоилова, 18.02.2009 | 4 коментара

“От последните 10 дни” е нова рубрика, в която ще показваме проекти, статии, интериори, продукти, за които сме прочели наскоро. Започваме с една малка къща и една статия за утопията в архитектурата.

Къща за събота и неделя, на Lode Architecture

Външният вид на къщата е реплика на къща от детска рисунка — нещо, което за пръв път прави Вентури, а след него и много други постмодернисти.


Отвън е “къщичка”, както я рисуват децата. Вътре: стълбата е с мрежа вместо парапет


Вана върху гумен под

Акцентът в интериора е италианската дизйнерска вана LTT illuminated bathtub. Кухнята е от IKEA. Вместо парапет на стълбата е използвана индустриална мрежа. За да се оптимизаират разходите, стените са обшити с шперплат, а подът е от черна гума.

Тази къща изразява твърдото ми убеждение, че стилът и малкият бюджет чудесно могат да съжителстват. Още за къщата

Utopia Reloaded

Така се казва един скорошен пост от Platforma Arquitectura за това завръща ли се утопията. Темата е много интересна и аз дълбоко съжалих, че не знам испански.


Archigram: Plugin City


OMA: Waterfront City

Нo многото илюстрации в статията са красноречиви и повдигат въпроса способна ли е съвременната архитектура да генерира нещо ново. Има ли тя изобщо собствена характеристика (както например модернизмът в началото на миналия век) или е просто съвкупност от заемки и технологични чудеса, възможни благодарение на новите материали?

И тъй като историята доказва, че новостите се раждат по време на криза, май е време да започнем да се оглеждаме.

4 коментара

Линкове, юли '08

от Анета Василева, 15.07.2008 | Коментирай

Wallpaper* Architects Directory 2008
За поредна година любимото ни списание Wallpaper* публикува избора си сред най-добрите млади архитекти в света. Този път те са наполовина по-малко: 50, разделени са по континенти, има вече гърци и традиционно добри шведи. България я няма. Отново. За миналогодишната селекция писахме в подобен пост.
Апартамент в Истанбул
Отново сме на тема лофтове. Този път турски, правен от големите Autoban в стар ресторант в Истанбул. Чудя се кога ли някой ще се сети да направи нещо подобно от ресторанта на МВР до градинката на Кристал например.
България за пръв път в Archinect
За съжаление не с добро. А с критична "статия в британския вестник Guradian за проект за ваканционни селища в черноморския резерват Карадере на сър Норман Фостър, който е обявен за най-голямата грешка в кариерата му.
Да си сглобиш къща
И последно, интересен сайт за сглобяеми къщи. Ако все пак си решил да строиш вила на морето.

*Благодарим на Еленко за Wallpaper напомнянето.

Коментирай

Линкове, юли '07

от Николай Ангелов, 17.07.2007 | 1 коментар

Wallpaper* Architects Directory 2007
Списание Wallpaper* публикува избора си от 101 архитекти за тази година. От това, което видях, впечатление ми направиха поляците KWK PROMES. България я няма.
We'd all be living in dams
Авторът на BLDGBLOG размишлява (по-скоро мечтае) за нови места за живеене. Къщи в стените на язовири, къщи в рампите на магистрали...
mistria.hit.bg
Линкът ни бе препоръчан от tarelka в коментар към поста Новото ретро. Сайтът е за хубави и лоши сгради в София.
Peripheral Landscapes
И накрая едно клипче за Mexico City. Върна ме във ВИАС, когато по териториално устройство правехме такива анализи и, за да бъдем cool, ползвахме начина на представяне от книгите на Rem Koolhaas. Сега този начин на представяне се ползва в клипчета.
1 коментар
Начало

Категории