SAW в Партийния дом

от Николай Ангелов, 21.10.2010 | 8 коментара

Лекциите от софийската седмица на архитектурата тази година бяха в Партийния дом. В легендарната зала “Георги Кирков”, под огромните конгресни полилеи. Интересно място.

Минавате през охранителна система, която пищи като на летище, попадате в кръгло фоайе с огромен полилей, мраморни колони и мозайка, там се усмихвате на познати, взимате си кафе за първата лекция и се качвате нагоре към залата. Не че знаете къде е, но всички отиват натам.

А в залата всичко си е автентично — и скърцащият паркет, и набраните червени пътеки. Липсват само гербовете и петолъчките, демонтирани през 90-та по целесъобразност, а техните празни места сега изглеждат нелепо.


Места на липсващи символи: светло петно на катедрата, празен кръг над балкона и може би място за година (1944?) над сцената

През почивките се опитвате да разгледате повече от сградата, но основните коридори са преградени с найлонови завеси, през които не може да се мине.

По някое време осъзнавате, че сградата ви е по-интересна от лекциите. Особено ако сте гледали скоро филма за подпалването на Партийния дом “Приключено по давност”. Питате се къде са дотовете за картечници, за които говори Петко Симеонов, и къде е архивът, до който не се стигало лесно.

В периферията

Но да се върнем по същество. Темата на тазгодишната Sofia Architecture Week беше “В периферията”. В откриващата сесия кураторът Георги Кътов каза, че България винаги е била в периферията, но че никога не сме знаели как да използваме това. (Тази мисъл ни хареса, дори я публикувахме в Twitter.)

Лекциите бяха разделени в няколко панела в зависимост от “периферността” на лекторите — първият панел беше централно европейски, с презентации от Полша, Румъния и Чехия. Следващият се наричаше “Изгряващи центрове” — с архитекти от Словения, Естония и Хърватска.

Вторият ден започна с български панел от 3 лекции и завърши с финландско-португалски, озаглавен “Централни в периферията”. Всеки панел си имаше свой модератор, който представяше участниците и им задаваше въпроси след лекциите.

Дотук добре. Периферна тема — периферни участници. Само че темата “В периферията” не се състоя. Или поне не се състоя убедително. Да, лекторите бяха от периферни държави и повечето започваха лекциите си с карта на тяхната страна спрямо картата на Европа. Оттам нататък показваха най-добрите проекти на студиото си. Портфолийни презентации.


Таванът на зала “Георги Кирков”, днес “Света София”. Светещата ивица е от полилеи

Ето и конкретни впечатления от лекциите:

  • Централноевропейците, за съжаление, пропуснахме. Казват, че поляците (за които бяхме писали навремето) показали яки проекти.
  • Словенците, естонците и хърватите са периферни само географски. Архитектурата, която показаха, не се различава от тази в “центъра”.
  • Хърватите бяха интересни — показаха няколко проекта за обществени пространства и забавно коментираха как медиите са отразявали осъществяването им.
  • Модератор на българския панел беше общинският съветник и бивш кандидат за кмет на София Мартин Заимов — свеж избор.
  • Най-интересната българска презентация беше на Анета Булант. Демонстрира добро чувство за самоирония като се нарече “вечният аутсайдер”. Успя да разсмее публиката и да ги накара да изръкопляскат 2 пъти (Като че ли само тя).
  • Атанас Панов беше представен от Мартин Заимов като “най-добрият масов архитект”. Панов разказа как измислял сградите си, драскайки си в отчаяние от наближаващите крайни срокове. А накрая заключи, че за него клиентът е Бог. Каза и че бърза, за да не изпусне полета си до Пекин.
  • Имаше 2 португалски презентации. В първата двама младежи демонстрираха как генерират архитектурна форма по математически модели, а във втората един архитект показа просто 3 свои къщи — една в индустриален квартал, една на село и една край голф игрище. Това беше възможно най-непретенциозната, но пък най-увлекателната презентация.
  • Тази година презентаторите бяха видимо по-млади от миналата. Възрастова периферност?
  • Нямаше лектор-звезда. Стархитект. Миналата година звездата беше Жулиен де Смет и доста хора бяха дошли заради неговата лекция (която си струваше дори само заради гаврата със Заха Хадид). Тази година може би словенците от Ofis бяха най-известни, но презентацията им беше скучна и при това не беше изнесена от някой от основателите на студиото.

В Банята

След лекциите от първия ден отидохме на безплатните събития в Банята, наречени Open House. До петък там стоят няколко изложби, а всяка вечер има и тематичен дебат наживо. Първата вечер дискусията беше по повод изложбата “20 години частна архитектура”, но скоро прерасна в дискусия защо е лоша българската архитектура.

А самата изложба “20 години частна архитектура” е като картотека на проекти от последните години, класифицирани по различни признаци: по години, по град, по тип, по квадратура и т.н. Заигравка с информационна архитектура и библиотечно дело. Ако човек има време, може и да си направи изводи, разглеждайки я на крак, но истината е, че изложбата би била най-полезна, ако е качена на сайт, който се обновява непрекъснато.

Ползи

Видяхме се с колеги от университета, обядвахме с тях, питаха ни на кого е апартаментът, за който пишем в блога, разказаха ни за техните ремонти и за участието си в конкурса за Българския Лувър.

Чрез Twitter там се запознахме и с наш читател, който се оказа представител на сайта Open Buildings.

Както писахме и миналата година, харесваме факта, че организаторите на Sofia Architecture Week — списание 1 — не са архитектурна институция. И може би поради тази причина Week-ът е добре организиран и адекватно рекламиран.

Но въпреки това събитието си остана тясно специализирано почти колкото конгрес на животновъдите-колекционери на пощенски марки. Основната публика беше от млади архитекти и студенти. Нормално. Но липсваше по-улегналото поколение, което е в бизнес-силата си, липсваха и неархитектите. Да не говорим за инвеститори (има ли инвеститори понастоящем?). Тази година нямаше изложба на открито, която да е насочена директно към неархитекти (но и валеше цялата седмица). Дано на безплатните събития в Банята да е имало по-широка публика.

***

И все пак, има ли наистина места за картечници в Партийния дом или това е политическа измислица?

Коментари

  1. milla (22 октомври)

    Аз като неархитект имам въпрос. Това панаирни изложения ли са, или лекции? Не е ли идеята тея хора да дойдат, да кажат какво знаят, да покажат какво могат и да научат студентите на нещо, а не да си представят последните проекти?

  2. Ива (22 октомври)

    Супер странна статийка, честно. Струва ми се, че малко прекалявате с логиката “критикувай до дупка”.

  3. Creator (22 октомври)

    И последно разбрахте ли къде се местата за каратечници?

  4. nen (22 октомври)

    на мен пък ми харесва критиката – в случая покава ,че недодялаността не трябва да се прощава даже и при редките ентусиазирани “евенти” като този в нашите ширини

  5. цецо (24 октомври)

    Пост ли статия ли каквото е, е много свеж/свежа! Аз посетих единствено изложбите в Банята, и ми беше по скоро weak отколкото week, но това си е от мен. В крайна сметка разбирам, че никой от презентаторите не е извлякъл полза от переферийността си, всички се чувстват център така ли е? И вероятно пък те въобще не се чувстват периферия. Полша ако е периферия…, зависи кой определя центъра:)
    Средното поколение, или зрелите архитекти, все повече си мисля че те не могат да водят диалог, или да участват. Много много са причините. Много от тях не приемат въпроси, нямат съмнения и са роби на Клиента вероятно.
    Не е ли една от задачите на SAW точно да спомага за диалога. Да задава въпроси. Хубаво е че се случва, при това частна инициатива нали?
    Относно картечниците, най-вероятно са насочени към вътрешния двор, което не е лоша идея:) Но дали ще се задействат от паяжината по тях…

  6. elena (25 октомври)

    А да ви е хрумвало че самата тема за периферията е доста глупава? Каква периферия? Защо пък това да обуславя архитектурата? Естествено е, че докато някои хора мислят за себе си като за периферни, нищо добро няма да излезе. Вижте примерно студио Мумбай – Индия съвсем не е в центъра на съвременната архитектура , но проектите им са страхотни. Друг е въпроса кой фен на “голяма” BIG архитектура може да го оцени? И затова съвсем не са нужни стар архитекти!
    Кое обуславя периферията – разликата в бюджета на квадратния метър или разликата в общата култура на архитекта който го строи?( едното от които е сигурно за “ периферната “архитектура….)

  7. Алекс Димов (25 октомври)

    В момента всички са в периферията, защото няма работа :)

  8. бръмбар (26 октомври)

    От 45 години САБ са в периферията и добре се възползват!
    Кътов да става член и да се учи!!!

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории