Докато се чешехме по главите какво да си правим идеята за Захарна фабрика, взехме, че попаднахме на едно фотографско студио в същия квартал.

То студиа много, ще кажете. Това обаче ни стана специално отведнъж. Едно, че е пример за рядко срещан у нас небрежен лофт интериор (без много дизайнерска мъка и без мебели от Гама дизайн), и друго — че се оказа в квартала на злощастната фабрика. А ние много обичаме неочаквани доказателства как една идея (лофт в Захарна фабрика) може спокойно и без зор да се осъществи.

Индустриалният квартал в Захарна фабрика

Пейзажът е като от филм на Вим Вендерс

Сега едно уточнение. Захарна фабрика не е само онзи паметник на културата с кръглите прозорци, който упорито се “саморазрушава”, а ние снимаме процеса чат-пат. Не е и само жилищния квартал, за който от време на време вестниците пишат във връзка с цигански зулуми. А е цял индустриален квартал от соц промишлени сгради и складове — някои полуразрушени, други реновирани. Тук продават кожи и мебели, има бездомни кучета, офиси на Mtel и Siemens, а Вим Вендерс спокойно може да снима следващия си филм между тенекиените огради.

Соц сградите наоколо

Докато обикаляхме в обедното слънце по прашните пътеки около релсите си казахме, че тези сгради (ама всичките) са идеални за български лофтове.

Една от сградите наоколо. Също идеална за бг лофт

По определение лофтовете оползотворяват изоставените сгради от индустриалната революция в Европа и САЩ, които постепенно се оказват близо до центровете на разрастващите се градове и стават hip квартали. Тези сгради, нормално, са от XIX-ти и началото на XX-ти век и заедно с високите си тавани носят белезите и на съответната архитектура от епохата.

Индустриалната революция в България обаче се случва не в началото на миналия век, а през соца. И такива прашасали предприятия като тези в Захарна, с касетираните си тавани, лентовидните си прозорци и олющената мазилка са идеалния локален прочит на глобалния модел.

Лофтът отвътре

Интериорът на фотографското студио, откъдето всъщност тръгна цялата приказка, е типичен low cost лофт от добрите. Добре балансиран, без големи претенции, много добър краен резултат.

Лофт-студиото отвътре

Видими греди, лентовидни прозорци и сива замазка

Харесаха ни:

• видимите кабели
• яките пространства, хитро отделени с пердета
• балансът между евтини неща от ИКЕА и едно-две дизайнерски парчета (белите столове от Vitra примерно)

Цветовете са семпли (направо липсват, което в случая е супер),

...лампите пасват идеално,

...както и столовете Vitra

***

Снимки Bliss и WhATA. С любезното съдействие на Пламен и Мони.

Продължаваме темата за Захарна фабрика. След прегледа на миналите епизоди и опита за риалити, наред е едно конкретно предложение. Разказахме го в 31 кадъра, с картинки и малко думи. Освен като навързана история, картинките могат да се ползват и поотделно като пропаганда на Захарна фабрика — да се отпечатат на тениски или да се ползват за тапети.

Когато собствеността е частна, е трудно да се действа от емоционални подбуди (освен ако не са емоционалните подбуди на собственика). Захарна фабрика би била спасена, ако в спасението се намери бизнес интерес или ако спасението й се изтъргува. Нормалните неща за капитализма. И така:

1

Захарна фабрика е стара сграда, която се руши от нощни набези с каруци.

2

Някои хора обичат стари сгради, искат да ги възстановяват, пазят и плачат за тях. Те обичат и да си се оплакват взаимно в нещо като Клуб на плачещите за стари сгради (КПСС).

3

Ние не сме от КПСС. Да се плаче за стари сгради е смешно. Нито един паметник не е по-важен от настоящия живот.

Продължава...

Ето и обещаната порция снимки от Захарна фабрика. Oтпреди 2 дни са.

Докато снимахме, минаха двама охранители. Заговорихме ги. Били там отскоро, наети от БНТ, за да охраняват архива докато го изнесат. Има охрана и през нощта.

Питахме ги има ли още нощни набези с каруци. Казаха че вече не, но една плоча е паднала наскоро.

На пръв поглед няма голяма промяна от миналия месец — дограмата е все така изкъртена, но сградата още е цяла.

После виждаме падналата плоча.

И архива на БНТ.

И някои ленти. Дори на тях да са записани конгреси на БКП, пак е жалко.

На някои места фабрика вече няма.

На други прилича на римски акведукт.

Но има и зони, където оригиналната дограма още стои, а Захарна фабрика все така може да върши работа.

Още снимки от това посещение.

В следващите епизоди очаквайте:

• Една на пръв поглед абсурдна, но всъщност доста реалистична идея как Захарна фабрика може да върши работа
• Статия в списание Abitare
• Още снимки

През 2002-ра едва се влизаше

Със Захарна фабрика се захванахме преди близо 7 години по повод един дипломен проект. Когато отидохме да разгледаме сградата и да снимаме, се оказа, че не е възможно да влезем — имаше ограда, строга охрана и кучета. От охраната ни казаха, че може да се влезе само след изричното разрешение на собствениците София Mел.

От УАСГ ни издадоха писмо, обясняващо за какво сме там, шефът на охраната на предприятието ни закара и ни представи на пазача. Все пак влязохме и направихме доста снимки.

Тогава все още сградата изглеждаше прилично, а прозорците с красивата стоманена дограма си бяха на местата

Сградата се използваше активно, ако се съди по спрелите коли

Стените бяха цели

И в интериора нещата не бяха зле

Как да не харесаш такава сграда.

В бума — жилища, а в кризата...

В разгара на бума мислехме, че сградата е страхотна за жилища, дори пуснахме обява за инвеститор. В разгара на кризата мислим, че е подходяща за проекти от обществен интерес. Може и за... музей на съвременното изкуство. С конкурс, разбира се. Абе май става за всичко.

И за да не говорим наизуст, отидохме да я видим пак.

Какво видяхме преди 2 седмици

Вратата зее широко отворена, кучета има, но са улични, а пазачът ни разказа за цигани с каруци, които всяка нощ къртят и изнасят чугунени колони, щурцове и каквото намерят. Каза ни още: Полицаите идват, нещо си шушукат с циганите и си тръгват. Може би собствениците са им разрешили да влизат свободно.

Пак направихме снимки.

Къде са прозорците?

Дупки в стените

Стоманените прозорци и врати са къртени с парчета от стената, за да се извадят щурцовете. Как се пренася такова нещо? И чугунените колони вътре почти ги няма...

И вече се чудим дали скоро ще има сграда.

За да изясним ситуацията: Захарна фабрика е паметник на културата (по закон) и като такъв не може да се събори с цел инвестиционни намерения от собственика. А трябва да се саморазруши или да се реконструира (по-труден вариант).

Какво ще направим

За начало, в духа на риалити форматите, всяка седмица ще публикуваме снимки оттам. Така почти на живо ще можем да проследим как се разрушава Захарна фабрика. А може и камери да се сложат и да се излъчва в интернет. Ще бъде добро шоу: “човек откъртва метална колона, без да му падне плочата на главата.” (Но за камери нямаме нито знания, нито средства — ако някой е навит, да помогне.)

Междувременно ще излезем от ролята на архитекта, при който идва инвеститор с готов парцел и задание и на него му остава само „да го направи красиво”.

Ще се опитаме да покажем, колкото и невероятно да е, че Захарна фабрика върши работа. И е изгодно да я запазим.

Очаквайте продължение...

Коментарите в поста ни Къде бихме живели: Лофт по софийски показват, че има хора, които искат да живеят в лофтове. Или поне така казват. Но на пазара няма такива жилища.

Така че...

Tърси се инвеститор, който:

• да купи бившата захарна фабрика в кв. Захарна фабрика
• да плати за реконструкцията й и превръщането й в жилищa, галерии и заведения. (На бас, че ще има поне едно Мотто или SpaghettiCompany там?)
• да продаде/даде под наем апартаментите и останалите помещения след реконструкцията

Инвеститорът трябва:

• да е с хладен ум и горещо сърце
• да не иска максимално усвоена площ
• да няма “строй” или “инвест” в името си
• да е готов да живее в собствен апартамент там
• да е ходил поне веднъж в чужбина (почивка в Гърция не се брои)
• да е чел Тримата мускетари като малък
• да си проверява emaila редовно

Инвеститорът ще получи:

• цялата печалба от продажбите и наемите
• добро име, че е направил нещо за пръв път в България

CV с актуална снимка и мотивационно писмо пращайте на investor@whata.org

Първо едно уточнение. Лофтове (жилищно пространство със свободна планировка, разположено в адаптирана промишлена/складова сграда с по-висока от обичайната височина на етажите) в София все още няма. Не слушайте агентите за недвижими имоти.

Да живееш в лофт изисква определено състояние на духа и привкус към арт неудобство, наличието на активна смесица от неугледни постройки и бурен живот в тях. Не е задължително и да си артист. В Ню Йорк актуалните юпита се нанасят в Meatpacking District, но се изселват в класическа suburban house след сватбата.

Интересни места, където този тип живеене да се случи и в София, все още има. Някои паднаха жертва на инвестиционни напъни като завод Балканкар на бул. Борис III и Прошековата бирена фабрика на ул. Сан Стефано. Но пък изложбени площи като Склада на Мартиком в печатница Мадара са глътка свеж въздух.

Ето и един класически пример:

Захарна фабрика

Бившата фабрика има бърза връзка с центъра (бул. Сливница) и вътрешна улична мрежа. По-богатото озеленяване не е невъзможна мисия. За музей на съвременното изкуство и няколко галерии също може да се намери място.

Сградата е красива (колкото и субективно да е това понятие), добър пример от времето си е, има достатъчна височина за лофт пространства вътре и чудесни прозорци.

Помещенията са високи, светли, подходящи за оформяне на две нива на места.

Производствените халета са с достатъчна големина и добра пропорция за разделянето им на жилищни единици.

Нанасяме се! Мерилин Монро на стената, черен кожен диван, един чипровски килим под него и – готово!

Снимки: Христо