Отивам малко по-късно в ресторанта, където Анета, Жана и Ицо (останалите от WhATA) вече си дояждат салатите. Ицо си е поръчал и второ, което идва веднага, а Анета и Жана още се чудят какво да ядат. Преглеждам набързо менюто, но отново си поръчвам обичайното: шницел по виенски и салата.

Говорим дълго и за много неща — не сме се виждали отпреди Нова година. Към края, докато чакаме шоколадовото суфле, Анета казва:

— Абе вие видяхте ли, че Рем [Кулхас] е отворил магазин?
— Не, какъв?
— Ми щял да продава мебели от известните си сгради — примерно един стелаж от онзи магазин на Prada…
— Мебели, които са били уникати, ги пуска серийно?
— Аха.
— Че много се е комерсиализирал… Супер.

WhATA+Koolhaas=?

Отдавна спряхме да харесваме Рем, дори преди няколко месеца го задраскахме от страницата За нас в блога ни.

Но това начинание с магазина ни се стори симпатично. И не, не е като парфюмите на Заха Хадид, разсъждаваме ние в захлас.

Всъщност на Рем му отива да има магазин — цялата му идеология, макар и деветдесетарско-елитарна, винаги се е заигравала с масовата култура.

Елитарното през 90-те

През 90-те беше куул да обясняваш сградите си с езика на литературната критика: смесица от латински и псевдонаучни изрази като “морфология”, “парадигма”, “континюитет”. Дори да изразяваш скандални идеи с научни термини (още помня в “Литературен вестник” едно сравнение между творчеството на Гео Милев и Дейвид Бауи).

Тогава, ако учиш архитектура, беше куул да четеш Рем Кулхас, който също пишеше сложно и вдъхновяваше мрачните “концептуалисти”. (Все още много български архитекти пишат така, дори и си кръщават сдруженията с латински имена).

Долу елитарното!

Но през нулевите години, покрай интернет, всичко стана по-народно и без претенция (добро обобщение на десетилетието прави AA Gill).

Сега ако ползваш думата “концептуален” без ирония, ще си смешен. Даже архитектурната критика започна да се изразява със считаните за “ниски” жанрове като комикс, пътеводител и блог.

Та затова новината, че Рем отворил магазин, ни се стори симпатична. Елитарният Рем се масовизира. И свещената мантра, че архитектурата е уникална за мястото си, се потъпква — ще продава парчета от нея в магазина, дано да е и за жълти стотинки.

Грешка. Няма такъв магазин

На следващия ден потърсих подробности за магазина. Оказа се, че всъщност да, Рем е отворил магазин, но за… обувки. Анета се е объркала — прочела била само заглавието на статията в Coolboom, хвърлила едно око на картинките и си досъчинила останалото.

Това е друг Рем

И тук следва още по-абсурдното: объркали сме и човека. Магазинът не е на Рем Кулхас от ОМА, а на племенника му, който също се казва Рем Д. Кулхас. Човекът бил учил архитектура, но не станал архитект, а направил марка за дизайнерски обувки.

Май и Coolboom не са се усетили, че е друг. Добре, че е Wallpaper да ни светне. Язък за дървеното философстване от по-горе.

***

А толкова добре го бяхме измислили: стархитектът да продава мебели от известните си интериори на цените на ИКЕА.

Все пак, ако Рем (който и да е от двамата) реши — ще му подарим идеята.

Какво да се прави, когато през август си в София, събота е и май няма да вали? Много ни е трудно, ако в такъв ден решим да се видим, да закусим и на всичкото отгоре имаме нещо за обсъждане и ни трябва маса, която да е достатъчно голяма и удобна.

Ето защо, след супермаркетния туризъм от предишния пост, продължаваме темата за летните маршрути с един съвсем реален и софийски.

Какво търсим

Заведение, което да има:

• градина
• големи маси
• английска закуска
• поносимо обслужване
• и интериорен дизайн, който да ни харесва или поне да не ни дразни ужасно

Ето я и селекцията.

Tерасата на City Center Sofia

Идваме тук основно заради гледката и местоположението — удобно ни е. Сутрин сядаме в западната част на терасата, която има двойна екстра — не пече и има поучителна панорама към Лозенец, който трябва да бъде листван като групов паметник на архитектурното наследство от началото на 21 век.

Недостатъци: отваря много късно, няма какво да се яде, а дизайнът е по-скоро поносим, отколкото вдъхновяващ (все пак сме в мол).

Ресторант Клуб на архитекта

Да, помещава се в сградата на САБ и да, смешно е на пръв поглед. Все едно художниците да се виждат в Дома на художника, а в Чешкия клуб да ядат само чехи.

Обаче всъщност ресторантът доста ни харесва, храната е добра, интериорът е хубава интерпретация на стар софийски стил от началото на 20-и век, а градината ни е сред топ 2. Има дори запазени остатъци от соц-реконструкцията на сградата.

Градината на Motto

Традиционно добра, много голяма и с много котки и комари. Смениха режисьорските столове с малко по-удобни, но вече има толкова много чадъри и тенти, че се чудя кога ще се превърне от градина в навес.

Toba&Co

През Тобако минаваме, защото градината е хубава и сенчеста от години. Има ретро дух, а близостта с Двореца помага за атмосферата. Обаче обслужването е лошо, масите са малки и наблъскани, а опасността на съседната да се окаже главният архитект на София (или поне брат му), докато ти псуваш некадърните спирки на метрото, безумните планове за Кремиковци или поредния проект без конкурс, е огромна.

Spaghetti Company в ЦУМ

Интериорът на Spaghetti Company се държи добре с годините, което е много рядко явление. Храната е традиционно лоша, но има десерти, които компенсират. Хубавото е, че масите са големи (особено ако се докопате до мекото сядане до прозорците), а градината е неочаквано уютна и берлинска някакси, нищо, че всъщност е в прохода между жълтите павета и Банята.

Тук обикновено ядем орехов сладкиш с бял крем (или, ако трябва да бъдем докрай прецизни, pangiallo с маскарпоне). И, като стана дума за десерти, отдавна се чудим къде изчезна шоколадовото суфле с течен център и ванилов сладолед от заведенията в София.

Red cafe

В името на справедливостта не можем да изключим Червената къща на ул. Любен Каравелов от летния маршрут. Удобно е, градината е сенчеста, мебелите са Vitra. За сметка на това менюто става все по-бедно, тоалетната е все по-западнала и сигурно затова всеки път си намираме маса без проблем, дори и в петък вечер. Това е и причината всъщност да продължаваме да ходим там.

***

Списъкът не цели изчерпателност; малко снобско се получи, но не беше нарочно (кога ли добрият дизайн ще стане ежедневие) и всяко приятно допълнение е добре дошло. Английска закуска, уви, не сервират в никое от горепосочените заведения.

Прохладно ви лято!

Снощи бяхме на концерта на Анимационерите, Panican Whyasker и Babyface Clan. Умилителен спомен от времената отпреди 10 години. Яко беше.

И за да не е офтопик поста, защото все пак това е блог за архитектура, ще кажем, че и сградата беше яка: Домът на транспортните работници, от края на 30-те години. Да, все едно я е правил Менделсон (не композитора, а архитекта), типична за модния тогава експресионизъм.

И.Е. Станков преди време беше писал за нея. Ето една негова снимка:

A eто и една снимка от интериора на залата (бившето кино Освобождение сега клуб Blue Box), също толкова експресионистичен. Не бяхме влизали досега вътре:

Кой друг беше на концерта?

Photo: Гергана Матеева

Снощи участвахме в Pecha Kucha Night. Kлуб Соло беше препълнен, а нашата работа замалко да се закучи. Цял ден имахме проблеми с кабели, свързването на mac-а ни, звука. Накрая всичко се получи добре и презентацията мина гладко.

Темата ни беше “Архитектура и не-архитектура”, но не ставаше дума за блога, а за Джеймс Бонд.

Другите презентатори говориха основно за града, законите и лошата среда, в която живеем.

Клубът беше доста... хм... интересен — с леопардови диванчета и червени изкуствени кожи по стените. Направо “Pimp my Pecha Kucha”.

Сега чакаме клипчета в YouTube. ProvoCAD ни обещаха.

P.S. Eдин малък съвет към организаторите: Хубава инициатива, но другия път що не пробвате Червената къща или 4-ти километър? Или пък някое хале в Захарна фабрика?

***

2 седмици по-късно: ето я и презентацията ни.

На 29 януари (четвъртък) от 20:20 часа в клуб Соло ще се състои първата в България Pecha Kucha Night за архитектура и дизайн.

Pecha Kucha (произнася се “пе-чáк-ча” на японски) е серия от шестминутни презентации. Всяка презентация е от 20 слайда по 20 секунди. Кратко и стегнато. Няма опасност някой да доскучее (много).

Организатори са Сграда.com.

Ще участват 12 презентатори, между които и ние от WhATA.
Темата на вечерта е „Динамика”.

Заповядайте. И дано да не се заКУЧИ работата.

Това е верижен пост — блогъри пишат за книгите, които четат в момента. И.Е. Станков ни е посочил като едно от продълженията.

Ние се почесахме по главите, погледнахме красивите си библиотеки и нощни шкафчета (на които книгите са подредени по цветове и големина, как иначе) и измъдрихме ето това.

В момента четем:

• AA Gill is Away — доста забавни пътеписи от AA Gill, прословутия колумнист на Sunday Times и GQ. Предлагат безпардонен поглед върху места, за които се говори по-често в новините на CNN, отколкото в туристическите брошури.
• Опиум, Геза Чат — дневник на унгарския писател и лекар Геза Чат, пристрастен към морфина и саморазрушителния живот. Не е лесна книга.
• Al Manakh — по навик не можехме да пропуснем новата книга на Рем Кулхас и OMA/AMO. Разказва за последните арабски проекти на любимото ни архитектурно студио. Рем твърди, че е грехота да се изпусне Дубай, една от последните tabula rasa в света. Звучи малко като оправдание, а и книгата ни върви бавно.
• The Elements of Typographic Style — всички казват, че това е най-добрата книга за шрифтове и типография. От нея научихме примерно, че никой не ползва правилно Drop cap и Initial cap (много по-голяма буква от останалите в началото на параграф). Особено в-к Капитал.
• Letting Go of the Words: Writing Web Content that Works — как се пише добре в уеб. Не се отнася за блогове, а за сайтове, в които трябва да се стигне лесно и бързо до желаната информация. Как да се пише така, че човек да сканира с поглед информацията, без да се зачита. Кога заглавията да са въпроси, кога изявления и кога отглаголни съществителни... Много добре написана книга с много грозна корица. Остават ни около 10 страници, които четем от 2 месеца в такситата.

Купили сме си, но не сме прочели още:

• Spiro Kostof, A History of Architecture: Settings and Rituals — открихме Spiro Kostof случайно. Във форумите на arhicnect имаше дискусия кои са хубавите книги за история на архитектурата, доста хора препоръчаха Spiro Kostof. Оказа се, че той е роден в Турция (никъде не се казва, че е българин, но турчин с такова име няма), емигрирал в Америка и е един от най-популярните преподаватели и автори за история на архитектурата. New York Times нарича тази му книга шедьовър. Да видим.
• Две от книгите на Edward Tufte: Beautiful Evidence и Visual Explanations — класически книги за информационен дизайн. Как се правят разбираеми графики, таблици, диаграми, легенди, как се илюстрират процеси и принципи. Bдъхновяващи примери от стари ръкописи и документи.

Докархме го на бройка, все пак сме 4 човека.

Следващите във веригата са TableHopper и I only eat vitamin D — обичаме блогове за храна.

В този пост не се говори за архитектура, а за една поръчка на книги и филми от amazon и приключенията около нея.

Amazon.com са точни

Често поръчвам от amazon.com и винаги всичко е идвало навреме и без проблеми. Вярно, чака се доста, все пак нещата идват от Америка за около месец със стандартната доставка, но винаги пристигат на обещаната дата.

А amazon.co.uk?

Миналия месец реших да пробвам британския amazon (amazon.co.uk). Поръчах 4 DVD-та и 2 книги. По-скъпо е отколкото в американския, но нещата трябваше да дойдат за 1 седмица, на 21 декември, точно преди Коледа. А и DVD-тата могат да се гледат в Европа.

На 21 декември обаче пратката не пристигна. Проверих в пощата. Забавяне заради празниците, реших аз.

Втората седмица от януари все още я нямаше. Пак проверих в пощата.

Къде ми е поръчката?

Писах на amаzon. Очаквах да кажат, че това е по вина на пощите и нищо не могат да направят, след като съм избрал пощенска доставка, а не куриер. Но те не казаха това. Предложиха ми да си избера дали да ми пратят отново нещата на техни разноски или да ми върнат парите.

Същия ден обаче, преди да им отговоря, дойде бележка да ида в пощата за колет. Явно оригиналната пратка беше дошла.

Къде ми е DVD-то?

Отидох в пощата, получих си кашончето. Оказа се, че стои там от 28 декември (а бях ходил да проверя в началото на януари и ми казаха, че го няма). Но по-лошото беше, че едно от DVD-тата лисваше. Ебаси каръшката поръчка!

Шефката на пощенския клон ми обясни, че нищо не може да се направи, защото това не е препоръчана пратка и не може да се проследи. И са ми били пращали известия за колет, но явно не съм ги получавал.

И amazon.co.uk са точни

Отново писах на amazon. Същия ден ми изпратиха напълно безплатно липсващото DVD и този път не по пощата, а с UPS. Получих го след няколко дни. Когато видях фактурата от 0.00 британски паунда, ми стана весело, сякаш съм получил подарък (а си бях платил, но един месец преди това). Ако им бях казал, че цялата поръчка не е дошла, щяха да ми я пратят цялата.

И кое е странното тук?

Един американец би ме погледнал неразбиращо какво чудно виждам в цялата тази история. Дори ще ми каже сигурно, че е трябвало да съдя amazon, да искам нещо повече от повторно изпращане, ако това е било коледен подарък, направо са ми развалили Коледата и т.н.

Но аз съм в България и все още се учудвам, когато някой се отнася нормално с мен като клиент.

Край на рекламата.

В случай, че още се колебаеш, ето и обещаната порция анти-подаръци.

• Албум на архитектурна тема
  Шансът да сбъркаш е огромен. Дори и да заложиш на хитов за масовата публика автор като Гауди. Още по-рисковано начинание е да купиш тематичен сборник тип Съвременен кухненски интериор. Архитектът или вече има тази книга, или не я иска, или изобщо не се интересува от албуми, а само смята квадратури.
• Книга
  Имай предвид, че четенето не е любимо хоби на повечето архитекти. Ако ще е книга все пак, пробвай с популярни съвременни автори тип Умберто Еко или Харуки Мураками, за които пишат и в лайфстайл списанията.
• Малък предмет за дома
  Поемаш голям риск, особено ако не си близък приятел от сходно дизайнерско поприще. И не мисли, че сокоизстисквачката на Филип Старк за Alessi е сигурен избор. Вярно, по-добре е от стъклена купа, но и възможността архитектът вече да я притежава отново е голяма.
• Дрехи, аксесоари, бижута
  По-добре не, освен ако не подходиш към бижутата според предходния списък
• Екскурзия в чужбина
  Особено ако е в класически туристически рай като Италия, Гърция или Тайланд. Или подари пътуване малко по на северозапад, или опитай да изровиш нещо тотално неизвестно. Пантеонът в Рим има по-малък шанс да се хареса от вила в забутано швейцарско селце.

Празниците идат, та и ние решихме да подпомогнем с идеи всички, на които предстои нерадостната съдба да избират подарък за близък архитект.

• Фотоапарат Leica
  По-cool от това не може. Пък и фотографията е новото любимо хоби на множество архитекти. Проблем ще е, ако държиш да подариш професионална машинка, а парите не ти стигат за Leica M8.
• Калъф за фотоапарат Leica
  Ние се кефим на кожения, по-ретро ни е. Но другите ахитекти може да предпочетат текстилния.
• Всичко от Apple
  И най-добре iPhone, че шансът съответният архитект да е вече оборудван и с MacBook, и с iPod е огромен.
• Тефтерче Тадао Андо
  Независимо дали чертае директно на MacPro или обича да драска на ръка, едно дзен тефтерче, което небрежно да вади пред колеги и клиенти, никога не е излишно.
• Wallpaper City Guide
  Джобни пътеводители за 40 от най-интересните градове в света според списание Wallpaper. Помагат на един архитект не само да се ориентира къде се намира сградата The Whale в Амстердам, но и да се похвали после, че е бил в най-дизайнерското, неизвестно и абсолютно нетуристическо кафе в града.
• Абонамент за архитектурно или дизайн списание
  Но не какво да е. Най-добре заложи на A+U, Detail, Wallpaper или Domus.
• Абонамент за лайфстайл списание
  Все пак не всичко в този живот е архитектура, а и нали всички тенденции тръгват от модата. Играй на сигурно: GQ или Vogue.
• Парфюм
  Но само ако е дело на Заха Хадид — най-снобското решение. И то ако успееш да го намериш, силно секретен е все още. Може да минеш и с миналогодишния хит на Kenzo Amour, все пак флаконът е дело на друга дизайн звезда, Рон Арад.
• Бижу
  Доста рискован подход, но може и да мине, ако успееш да изненадаш жената-архитект с нещо по-странно — Breil или бижу от бетон.
• Нещо българско и ретро
  Например колекция архивни броеве сп. Наш дом от 70-те и 80-те години, когато беше в силата си.

Мда, доста снобски списък се получи. Не е нито лесно, нито евтино с архитектите. И за да няма недоразумения, очаквайте в петък 5 неща, които да не подаряваш на един архитект за Коледа