WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Sofia Monsters: 3 сгради, без които София можеше да мине
от Анета Василева, 23.06.2015 | 22 коментара
По-долу не става въпрос за онези симпатични чудовища, които надзъртат иззад добре кадрирани снимки на града и бихме пращали, ако някой в чужбина ни пита как изглежда София. А за истински архитектурни чудовища, излишни също колкото паметника на Цар Самуил
Поглеждали ли сте София отвисоко напоследък? Но наистина да я огледате, не да проверите дали има сняг на Витоша или дали ще вали над Бистрица. Ако не сте, пробвайте (11-ия етаж на ВИАС или покрива на Шипка 6 са добра опция).
Ние например, които упорито твърдим, че големите промени в един град започват от малките неща, че плочките са важни, защото повечето време си гледаме в краката, наскоро, след едно такова оглеждане отвисоко, осъзнахме, че е така, но не съвсем. През последните 2-3 години, без да се усетим, покрай спорове за спирки, табели, паметници, огради и настилки сме пропуснали момента, в който няколко ключови места в София се оказаха с безвъзвратно прецакан силует. Разбира се, че плочките са важни (не сме се отметнали). Обаче може ли да забучиш такова недоразумение до НДК. Но да караме подред.
Какво е това силует на града
“Силуетът на града” е ефимерно нещо. Не подлежи на особено твърда законова регулация (особено през последните 30 години), прилага се уж за парцели със специален статут, за важни места, не влиза в графичната част на общите устройствени планове. А и не е лесно да “регулираш” силуета.
В исторически градове като Париж или Рига силуетът е цар. Парижани възмутено реагират на всеки нов агресивен небостъргач и мразят горещо и завинаги няколко по-стари. В Рига силуетът на Стария град вече се използва като лого, а новият бизнес квартал, построен точно отсреща, на другия бряг на река Даугава, е регулиран до височината на последната сграда, за да е в хармония с него.
В София е трудно. Стар град нямаме, а и не сме си изяснили кое ни е ценното: дали стъпаловидното катерене на града към Витоша, дали относително равномерната височина на сградите в идеалния център или нещо друго. Но това не пречи да реагираме, когато нещо очевидно не е ок, нали?
Сега, след всички обяснения, започваме по същество. С три сгради, които се появиха през последните няколко години на важни места в София, с голяма площ и с изключително вредна за града архитектура. Тяхното влияние върху възприемането на градския пейзаж е толкова голямо, че недоразумения като Паметника на Самуил, на Св. София, на Гарибалди, на Георги Марков и прочие ни се струват просто детински грешки.
“Сан Стефано плаза” (на мястото на бившата Бирена фабрика)
Едно е да направиш лоша сграда на мястото на унищожен паметник на културата, който можеше да стане най-интересното културно пространство в центъра на града. Съвсем друго е да направиш такава лоша сграда с чудовищно РЗП, няколко подземни етажа и едни от най-абсурдните фасади след края на 90-те.
Фасадата. Всъщност тя не е една. Отвсякъде сградата изглежда различно
Сега т.нар. “Сан Стефано плаза” вече наднича от всеки преди празен ъгъл на квартала около телевизията и не им блазе на онези заблудени души, които решат да си купят апартамент там. Самоуверено е някой да си въобразява, че може да овладее такава голяма застройка в такава гъсто застроена среда. В резултат сградата трудно контактува както с околните скромни кооперации, така и с високата сграда на телевизията и всички в квартала се чудят как ще паркират колите, когато започнат да прииждат.
Сградата откъм Орлов мост
… и откъм Паметника на Съветската армия
“Бенчмарк бизнес център” (на Цариградско шосе)
Снимка: skyscrapercity.com
Входът на София от изток не е случайно място. Освен няколкостотин млади фиданки, които по чудо още оцеляват, всички гости на столицата откъм Пловдив и Истанбул са посрещани от параноична група сгради, сред които недовършена наклонена кула с гора от колони и сграда със силует на танцьорка от клип на Джей Зи (въпросната Бенчмарк).
Хубаво е да те посреща група от високи сгради на влизане в един град. Въпросът е как изглеждат тези сгради поотделно и заедно. Недоумяваме как един уважаващ себе си главен архитект, при това градостроител с опит, е допуснал подобен ансамбъл без усилие да го овладее по някакъв начин (ограничаване на височина, регулиране на петна на застрояване, конкурс, начини има). Освен всичко друго тези сгради бяха започнати горе-долу по едно и също време, вероятно са получавали разрешителни за строеж едновременно (да, знаем за инвеститорите и колко е трудно с тях)
“Милениум център” (до НДК)
“Небостъргачът” до НДК е мястото с най-скъпата обява за нов апартамент в продажба, на която сме се натъквали досега (около милион евро). Освен класически пример на дубайска архитектура на софийска почва обаче, тази сграда е сред най-забележимите намеси в иначе спокойния и хармоничен силует на южната част на София. Със своите 135 000 кв. м тя тотално доминира пейзажа, пред нея Проното изглежда като джудже, а НДК като някаква преоразмерена палатка в парка.
Добрите примери
И накрая да завършим позитивно. В София има нови и големи сгради, които стоят адекватно в силуета на града. Ето две от тях:
Снимка: Aedes Studio
Urban Module e онази голяма офис сграда с разместените бели кутии на бул. Ал. Стамболийски. Тя изглежда добре независимо дали идваш от Света Неделя или от Ючбунар и не дразни, а напротив, допълва и соц сградата на НОИ, и първата голяма сграда в квартала, Mall of Sofia.
Снимка: Architektonica
Кулите на Софарма са сред малкото нови големи сгради, които ни радват всеки път като чакаме на светофарите по бул Драган Цанков. Макар да са еднакви, те са развъртени така, че изглеждат добре откъдето и да подходиш.
Така че не е невъзможно. Всичко е въпрос на градоустройствено майсторство, на архитектурна чувствителност и на уважително отношение към града, в който живеем.
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
Боби (23 юни)
Да не се обидят сега Ангел Захариев и Стефан Добрев :-) ))))))
Teo (23 юни)
А какво ще кажете за онуй чудо на архитектурната мисъл наречено Red Apple … или нещо такова … там при Южния парк ? Заради тази сграда ще тръгне и специална търговска верига която ще произвежда мебели и оборудване специално за жителите на това чудо на човешката мисъл :)))))
Румяна Чобанова (23 юни)
Абсолютно съм съгласна с критичния поглед на Анета Василева! Много точно избрани примери! Осбено ме потриса наглостта, с която някой си е затвирил очите и е позволил да се прецака не само силуета на града, но и визуалната връзка на бул.Витоша с планината! Този “ млениум” е паметник на безхаберното отношение към градоустройствените принципи и естетика! Само заради това, главния архитект на София трябва да се махне!
Стоян Нинов (23 юни)
за Tour Montparnasse
“It is said that the view from the top is the most beautiful in Paris, because it is the only place from which the tower cannot be seen.”
имат отношение хората :)
neli (23 юни)
всъщност това за гледката в коментара по-горе е казано доста преди Монпарнас от Mопасан за Aйфеловата кула (въпреки че е повече легенда отколкото факт, но определено е била недолюбвана) :)
и за много други сгради впоследствие разбира се
но да, за нашите чудовища не вярвам мнението някога да се промени
Buca (23 юни)
Actually :)
According to Roland Barthes’ essay “The Eiffel Tower,” French author Guy de Maupassant used to frequently eat lunch at the Eiffel Tower because “It’s the only place where I don’t have to see it!”
просто им е лаф :)
щъркел (23 юни)
И по-грозни сгради има, както и по-добри от тези, които въртите и преповтаряте до посиняване в общественото пространство. Взе да ми става досадно това наблягане.
Язе съм, не видиш ли?! (24 юни)
Че е субективна статията е нормално, ама и много скучна,беее, пуууу! И безвкусна, като таратор без краставици!
stf (24 юни)
Не знам защо, но всеки ден, когато минавам покрай “милениума” се сещам за книгата Изворът ,където онзи непокорен архитект сам си взриви още не построената сграда.
Не че давам идеи, просто споделям ;)
Владислав (24 юни)
Ако се вземе под внимание факта, че ежедневно въпросните чудовища се натрапват на хиляди хора с недодяланите си форма и визия – то архитектите им наистина трябва да ги взривят, както споделя STF.
Ако мога да сравня тяхната архитектура с литература бих казал следното:
при такива мащабни намеси творбата трябва да е като световна литературна класика, да радва окото и душата на минувачите и да им дава повод за гордост, че са жители на този град и могат да се идентифицират с нея, да е минимум толкова добра като творбите на Достоевски, Гьоте, Юго, Хемингуей и пр., да бъде четена(съзърцавана) и препрочитана с удоволствие. За гостите на София да бъде забележителност, за която си заслужава посещението.
А гледайки тези чудовища (аз бих ги нарекъл с неската дума Gehirnfurz – Gehirn/мозък и Furz/пръдня) смело смея да твърдя, че тези творци пишат менюта за средностатистически заведения, а си мислят че създават разчупени шедьоври.
Милен (27 юни)
“Чудовищата” няма да ги коментирам, но сериозно ли сте дали Кулите на Мордор, пардон Софарма за положителен пример?!
@Тео
Те Червената огризка срещу Южния парк даже я бяха номинирали за сграда на годината: whata.org/blog/whata
А според мен е напълно достойна за списъка с чудовищата или най-малкото с недоразуменията.
търтей ( 3 юли)
Кулите на Мордор са на брата на Пешо, затова всички се мазнят. Така е в лекарствения бизнес.
114 ( 9 юли)
Относно сградата Urban Module, външният й вид може да е донякъде хармоничен, но като цяло е още един пример за лоша архитектура и евтини строителни практики. Този “бизнес център” има вход, в който трудно се побира бюрото на портиера/охраната. Асансьорите са в двата противоположни края на този вход, което всъщност не пречи, защото той е толкова малък, че една крачка те дели от първият, който дойде. А е много важно да го хванеш него, защото са бавни, адски бавни за 14 етажна сграда. Адски задушни за бавността си и адски претоварени, защото капацитетът им е по-малък от този в нормален младостки блок от 80-те. Та така се прави бизнес център, ако не знаете. По образ и подобие на София – без инфраструктура.
Archi Med (14 март)
Тези уникални нови сгради сами по себе си не са чудовища, защото имат редица предимства в сравнение с недоразуменията на посредствеността, кича и некадърността на пост-соц-реализма в строителството през последните 25 години , в което тъне София.
“С трици маймуни да ловиш” – би казала една моя леля за пост-соца.
А що се отнася до цитираните сгради – просто локацията им не е подходяща за тях. И ще е добре, ако само това е недостатъка им, защото още не са влезли в експлоатация, та не знаем функционалността им на какво ниво е. Защото
Urban Module е хубава отвън, а гнила отвътре.
Еволюцията на съзнанието и мисълта е много тежка задача и изисква жертви/грешки. Ама докога посредственост?
Петър Събев (22 април)
Не съм експерт, но сградите ми харесват, дори в ансамбъл – на фона на стотиците други архитектурни недоразумения, са си направо хубави.
Михаил (23 април)
Най-хубавата офис сграда в София за мен си остава тази на Евромаркет в Младост 1 на Андрей Ляпчев. Изчистена и приятна, ненатрапчива, в същото време модерна. Ще ми се е по-новите и високи офис сгради да приличаха на нея, хем разчупена, хем без нито един излишен детайл.
Велизар (21 юни)
Не споделям написаното за сградите на входа от Цариградско шосе!
Достатъчно добре изглеждат както в група, така и поотделно. Вероятно, авторът на статията е силно предубедена (колко струва такава позиция?).
Любинка Стоилова ( 7 юли)
Браво Анета!
Съжалявам, че чак сега прочетох този материал.
Силуетът на един град е част от неговото културно наследство и нещо като паспорт пред света.
Той, разбира се, се променя с времето, но е важно какви послания ще излъчва във всеки момент.
Новите не би трябвало да скриват или заличават старите знаци.
Добрина Желева-Мартинс ( 7 юли)
Ценя критичната ви настройка, но хубавото за града, а не за този или онзи, е, ако критиката ви бе превантивна. Освен това, силуетът на един град е историческа художествена категория, той се поддържа и развива във времето именно от професионалистите. Вместо да се оправдавате – “Стар град нямаме(как пък не!), а и не сме си изяснили кое ни е ценното: дали стъпаловидното катерене на града към Витоша, дали относително равномерната височина на сградите в идеалния център или нещо друго.(вижда се отвсякъде). Но това не пречи да реагираме, когато нещо очевидно не е ок, нали?”, по-добре да се бяхте заели с този въпрос подобаващо! Той е въпрос на приемственост именно от вашето поколение. Не сте млади, не се заблуждавайте!
Ник ( 8 юли)
София и преди си беше най-грозния град в България. Сега се ядосвате, че други грозни сгради не се връзват със старите….
Според мен има два варианта – бомба и да започнем отначало или ново сити на южния склон на стара планина, там има място.
Но трябва визия.
Drake ( 8 юли)
@Милен
Да, кулите на Софарма определено са положителен пример за съвременно градско строителство. Аз живея в района и вечер е много приятно да гледам “небо-линията” (т‘ва, което англофонските западняци наричат “skyline”), която на мен ми създава впечатлението на един модерен полис. Плюс това са построени в подножието на хълм, така че височината им не се “набива” в общия изглед на местната архитектура.
//
Иначе сградите на Цариградското наистина са идиотски построени – даже един приятел, който редовно катери Витоша, казва, че на най-високата на шега й викат “машинката за подстригване” заради абсурдния сиует, който се вижда на хоризонта.
А онези “сгради” до НДК-то… просто нямат място там, където ги “построиха”. (По-скоро ги изцвъкаха)
Арх Елена Н (17 февруари)
Има и още едно арх недоразумение – грозния мастодонт на пл. Македония. Кой некадърник разреши да се постави това нещо там, толкова масивно тромаво, и то баш на емблематичен възел. В древен Рим подобни възли са ги маркирали само с един вертикален монумент, в случая този монумент вече съществува – кнсб, макар и не особено красива, поне не е натраплива. И най-важното – не закрива гледката към красивата фасада на Мин. на земеделието.