В края на годината класациите владеят. Да, смешни и досадни са понякога, обаче ние много ги обичаме. Хвърляме по едно око на всички — от обзорни политически тип Телевизионна мозайка до списъка с 5-те най-добри червени чанти на годината. И така — от малки.

Обаче на читава класация за всички архитектурни събития от изминалата година в България така и не попаднахме. И тъй като ни омръзна всеки февруари да пишем за наградите на Wallpaper, решихме да напрегнем мишци и да определим кои са според нас събитията, хората, сградите, интериорите, инициативите и бъговете за 2010 година у нас. Получи се по-скоро обществено-политическа подборка, отколкото дизайнерска колекция от хубави картинки, но какво да се прави.

Победителят във всяка категория ще бъде определен от силно сплотено, ужасно субективно, но иначе доброжелателно жури — а именно от нас четиримата от WhATA. Тук следва да се извиним, че повечето избрани неща са софийски. Просто такива ни попадаха пред очите. Ако имате подобни във вашия град, пишете смело и бързо.

И така, дами и господа, номинираните са:

Архитектурно събитие на годината

Abitare Talks

През февруари София беше залята с червени билборди, на които изпъкваха надписите “A Talks” и “+Jеan Nouvel”. Едва ли повечето шофьори и минувачи бяха чували едното или другото име, но факт е, че залите на царския дворец се напълниха, при това с доста шарена тълпа.

Събитието беше модно, темата “Трябват ли ни музеи” добросъвестно се спазваше от лекторите, а от презентациите излезе и бг новина — беше обявена т.нар. “Концепция за водещи столични музеи” на Министерството на културата, която по-късно даде основа на цялата шумотевица около Българския Лувър. Имаше и съвсем истинска дискусия, необичайна за хладно-позитивните професионални форуми.

А стархитектът Жан Нувел наистина дойде и изнесе дълга лекция. Дори даде интервю за Панорама.

Sofia Architecture Week

Софийската архитектурна седмица на списание 1 вече стана традиционна — оцеля 3 години, което си е постижение за профилиран български форум. Организацията беше добра, имаше разнообразни мероприятия — платени лекции с международно участие, безплатни изложби, уъркшопове и партита. И по традиция се проведе на любопитни места — този път в бившия Партиен дом и Банята.

Е, не успя да привлече вниманието на неархитекти, а платените лекции бяха по-скоро портфолийни презентации, които могат да се изнесат на всяка една конференция, без значение, че темата беше “Да бъдеш в периферията”.

Българското (не)участие на Венецианското биенале

И макар че класацията е за български събития, позволяваме си да включим Венецианското биенале, защото спокойно можем да си го приемем за българско след шума, който се вдигна около провалилото се БГ участие.

Първо България щеше да участва. Съюзът на архитектите получи покана и дори имаше избран куратор (арх. Петър Торньов). След това Министерството на културата отказа да отпусне пари.

Съюзът на архитектите пасува (тук се въздържаме от нецензурни определения) и накрая направи студентски конкурс как да се участва партизански без пари и изпрати 4 студента към края на Биеналето (когато всички журналисти и стархитекти отдавна си бяха тръгнали). Студентите показаха къщички за птици на улицата.

А ние се чудим — трябва ли всеки път, за да участва истински България на Венецианското биенале, куратор да е братът на премиера? И с какво филмът на Мишел Бонев беше по-важен, та на Венецианския филмов фестивал горе-долу по същото време се изсипа цялото Министерство на културата во главе с министъра?

Конкурс на годината

Конкурс за малки градски елементи на Столична община

Годината започна обещаващо с обявяването на този на пръв поглед незначителен конкурс през януари. Конкурсът имаше амбицията да зададе цялостен облик на столицата с дизайна на пейки, кошчета, спирки, вишки за полицаи и т.н. малки градски елементи.

Винаги сме казвали, че така трябва — открити конкурси и за най-дребните неща. Обявиха се победители, раздадоха се награди, имаше изложба с проектите (е, изложбата си беше почти флашмоб, защото се появи и изчезна за броени дни точно преди Великден).

Но така и не се разбра какво смята да прави общината оттук насетне. А кошчетата са си все старите.

Конкурс за български Лувър

Недоразумение или не, т. нар. български Лувър стана едно от събитията на годината. Мислехме, че ще ни се размине, обаче Министерството на културата остана непоколебимо. Посред лято беше обявен и конкурс, вярно с абсурдно кратък срок, със смешни награди и недообмислено задание, но все пак конкурс за най-голямата обществена културна сграда от последните години. Протече си нормално, излъчи се победител.

Сега остава да видим как коридорите на бившето МЕИ ще се превърнат в галерия Уфици на Балканите.

Конкурс за метростанция 20 (в проект)

За този конкурс все още се говори, но си струва да се отбележи. Амбициозното намерение на сп. 1 и Столична община беше обявено през есента на Sofia Architecture Week от кмета Йорданка Фандъкова.

Искрено се надяваме намерението да стане действителност, защото едно от нещата, от които безотказно ни е срам в София, е дизайнът на прословутите й метростанции — независимо дали стари или нови.

Архитектурна тенденция на годината

Реабилитирането на соца

Оказа се, че за младите архитекти и днешните студенти “соц” не е мръсна дума. Тенденцията преля от блоговете и форумите (където циркулираха страшни снимки на Бузлуджа и другите значими паметници и сгради от зрелия социализъм) до университетските и научни кръгове. Пролетта за пръв път беше организирана конференция в Димитровград с цел да съдейства за обявяването на центъра на града за паметник на културата от времето на социализма.

През декември в София се случи любопитната инициатива на Living Museum Ливинг СОЦ — Представата на младите за СОЦ-а е техният личен соц, част от която беше носталгична изложба на предмети от онова време.

A ние посетихме няколко соц резиденции и почивната станция на ЦК в Слънчев ден.

Архитектите стават общественици

Кризата откъсна архитектите от компютрите и ги хвърли в обществени активности. Организираха се акции в помощ на бездомниците, уъркшопове за разрешаване на проблемите на циганските махали, дискусии за панелките, петиции за спасяване на застрашени паметници на културата и групи във Facebook за абсолютно всичко.

Архитектите коментираха проблемите на града от градоустройствените решения до задръстванията и плочките на тротоарите вече не само в специализираната преса (и блогове), но и по bTV и 24 часа. Което е супер, защото изконната европейска ценност саморегулация най-накрая е на път да проработи и у нас.

Специализираните блогове пишат по-рядко

Вследствие на горното специализираните блогове започнаха да пишат по-рядко за сгради, но пък да вземат дейно офлайн участие в разнородни общественополезни дейности. Даже ние затънахме в епична и предварително загубена битка за спасяването на Захарна фабрика.

Сграда на годината

Номинациите в тази категория могат да ви се сторят странни. Отличили сме един мол, едно шосе и една сценография. От тях само молът е сграда. Е, нека приемем, че в година, когато сградите са кът, всичко е позволено. Но поне и трите номинации отговарят на едно позитивно условие — влияят на много хора.

Тук е мястото на едно лирично отклонение:

Преди време, без да ни мигне окото, бихме отрекли всяка наградена комерсиална сграда и бихме настоявали, че сграда на годината трябва да е минималистична вила в забутано селце със стена от видим бетон или дървена обшивка. Да, обаче днес мислим малко по-различно. Според нашата скала сграда на годината трябва да бъде не сградата с най-дизайнерска фасада и съвършени пропорции, а сграда, която успява да активира много хора — да я посещават, да я използват, да говорят за нея.

Дизайнерите може би смятат Facebook за сайт с незебележителен дизайн, но той влияе (дори променя живота) на много повече хора, отколкото някой малък дизайнерски флаш сайт. Същото е и със сградите.

Следват трите номинации:

Молът на Цариградско

Дълго се колебахме дали да номинираме мол Сердика или The Mall на “Цариградско шосе”. Сигурно ще кажете, че и двата са ужасни като архитектура.

Е, избрахме The Mall заради интересното влизане през тунел от Цариградско, заради свинския гирос на третия етаж и заради изгледа на целия комплекс от офис сгради около него — придава city вид на дясната част на булеварда, когато пристигаш в София. Особено нощем. Само не ни е ясно защо движението в подземния паркинг е обърнато.

Пътен възел Драгичево

В средата на декември беше пусната новата детелина, която свързва магистралите Люлин и Струма. Изглежда внушително. И ако всичко е както трябва, следващият път, когато се прибирате в София от Банско или от Гърция, не би трябвало да слушате Хоризонт в задръстване.

(Снимка: БТА)

Интериорите от “Стъклен дом”

Ако гледате сериала Стъклен дом, няма как да не помните белия минималистичен апартамент на Николай и дъщеря му Сияна, тежкия класически мезонет на Атанасови и обикновеното жилище на Касабови. Всеки един от апартаментите пасва на характера на обитателите си и, както пише в учебниците по литература, допринася за изграждането на образите. Нещо повече: интериорите са добри не само от литературна гледна точка, но и откъм дизайн — всеки е издържан успешно в стила си.

И… хайде да видим и апартамента на Ставрев в някоя серия, а?

(Снимка: bTV)

Ресторант/бар на годината

Supa Star

Дребната супаджийница на софийската улица Шишман е от онези места, които са обречени да станат моментален хайп — добро местоположение, кул храна и свежарски интериор. Ценното при Supa Star за нас е бизнес идеята — да продаваш на офисните хора супа за обяд, да поддържаш активна страница във Facebook, в която ежедневно да обявяваш менюто от супи за деня и да си първият.

Спомням си как едно време, докато ядяхме доматена супа с хляб в подобна супаджийница в центъра на Амстердам, се чудехме как още никой не е направил такова място в България. Беше 2006 година.

One More Bar

One More Bar избрахме не защото е най-добрият за изминалата година (не смеем да твърдим, че сме обиколили всички барове в родината), а като пример за читавите нови заведения с добър интериор, които се появиха през тази лоша за строителния бранш година.

Барове вместо хотели по морето, супер. Хубавото е, че тези барове се правят с кеф, чувство за хумор и от хора, които обичат да ходят на бар — идеалните условия за добър резултат.

(Снимки: Надежда Чипева)

Lime

Сравнително новото софийско заведение Lime намери място в класацията като пример за тенденция, която трябва да се окуражава — домашна атмосфера, хубава храна и не се пуши. Ама изобщо не се пуши. Можеш и детето си да заведеш. Е, и чийзкейкът с тиква е добър.

Други подобни: кафе-книжарницата PaperCake на Раковска, Adi’s Cook&Book (на мястото на ресторант Отвъд Алеята, зад Шкафа, за който дълго ще страдаме), Ma Baker на Скобелев.

Градски бъг на годината

Руският културен център топлоизолиран

Колкото и малко да бяха сградите в България с фасада от видим бетон, вече са с една по-малко — видимият бетон на Руският културен център беше облепен с топлоизолация, а топлоизолацията — покрита с жълта мазилка.

Това е все едно върху космато палто от норка да се пришие полар, а върху полара шушляк — ще топли повече, но и ще изглежда като безформена грейка, изгубила лукса на коженото палто. Просто е: когато една сграда е интерсна с фасадата си и искаш да ти е топло, сложи топлоизолацията отвътре.

Сграда-торта прекъсва улица Самуил

Тази сграда доказва, че дори инвеститорът и архитектът да са италианци, в България винаги се стига до български резултат. Надеждата ни, че прекъснатата улица Самуил ще се възстанови с проход през сградата умря с махането на строителните ограждения и с издигането на висока каменна стена.

Музеят за съвременно изкуство вече се строи

Помните ли как по-миналата пролет вдигнахме шум против един проект за музей с огромен статив пред него, с норвежко финансиране и без архитектурен конкурс? Питахме Меглена Кунева, колеги изпратиха писма до институции и медии, събра се голяма Facebook група, свика се обсъждане в САБ и в крайна сметка тогавашният директор на Института за паметници на културата каза, че проектът не е одобрен от Института, следователно не може да бъде осъществен, защото е в сграда-паметник. И с това врявата утихна.

Но тази есен Вежди Рашидов, набрал музейна скорост покрай историята с Българския Лувър, направи първата копка и на този музей. Дори намерили инвестиции за още една галерия до него, арт-магазин, арт-кафе и 2-3 администравни сгради. Както се казва, да е жив и здрав архитект Бойко Кадинов.

Фостър от улица “Раковска”

Архитекти и неархитекти се възмутиха в блоговете си от една нова сграда на софийската улица Раковска. Основното недоволство: сградата сякаш е изкопирана от Норман Фостър, но клъцната във височина. А когато се движиш по Раковска откъм Френската гимназия, улицата сякаш свършва с тази стъклена фасада.

Личност на годината

Петър Диков, главен архитект на София

Заради плановете за Кремиковци, метафорите “като за обикновени хора”, с които обяснява сложните градоустройствени проблеми на столицата, и защото обича да го снимат как кара колело (Диков, честно ли караш колело всеки ден?)

Мартин Заимов, общински съветник в Столична община

Заради неизтощимия му ентусиазъм да заема позиция по всеки наболял архитектурен проблем в София — от новия Общ устройствен план, през организацията на движението, архитектурната естетика, абсурдния Музей за съвременно изкуство (да, онзи, който вече се строи) и дори Захарна фабрика. Беше дори модератор на две от изданията на Sofia Architecture Week. Сигурно му е много самотно там, в общината.

Тодор Чобанов, зам. министър на културата

Заради себеотрицанието, с което е поел ролята да отговаря пред медиите за архитектурните недоразумения, забърквани от Министерство на културата — скандали около паметници на културата, българският Лувър, аферата Музей за съвременно изкуство, археологичните находки при строежа на метрото и т.н. Не му е лесно, дано да си вярва.

WhATA събитие на годината

И накрая, извън класацията, решихме да сложим важните лични неща, които ни се случиха през изминалата година и несъмнено повлияха на блога, архитектурата и дизайна ни.

WhATA прави ремонт

Историята с новия апартамент на част от WhATA я знаете. Малко остава още.

WhATA има ново бебе

От 5 месеца. Казва се Никола.

***

Ми това е. Победителите — след Нова година.