Архитектурно събитие на годината

Sofia Architecture Week 2012

Photo: Фелия Барух

С изненада установихме, че Софийската архитектурна седмица тази година стана на 5 и съвсем не на шега се превърна в най-постоянното българско архитектурно събитие след прехода (и най-упоритата номинация във всички наши класации). Както се казва, архитектура може и да нямаме, но архитектурна седмица си имаме, и то каква.

Куратори на тазгодишното издание бяха Трансформатори, темата — “Архитектура търси култура”, а мястото — НДК. Програмата беше богата, дори доста по-богата и разнопосочна, отколкото средно работещият човек може да понесе.

Може би заради локацията, тази година нещата не изглеждаха толкова тържествени, колкото на изданията в Партийния дом и в Биологическия факултет минали години. Защото каквото и да сложиш в НДК, има опасност то да изглежда като изложенията “Кожен свят” и “Изберете българското”. Но поне се нагледахме на червено-кафявия стенопис в зала 7 (и още се чудим кой е човекът между Гео Милев и Емилиян Станев).

Неучастието на България на архитектурното Биенале във Венеция

Рекламните торби на биеналето от 2012 и 2010. И на 2-те издания България не участва

България по-скоро би се класирала на световното по футбол, отколкото да участва на архитектурното биенале във Венеция.

След акцията на +архитектура bg-notfound за неучастието ни през 2006, последва първото българско участие през 2008 (но както знаем, тогава си имахме архитектурно лоби във властта). През 2010 след организационни неразбории, отново не участвахме. А тази година дори и организационни неразбории нямаше.

Странно е как полупризнати държави като Косово имат самостоятелен павилион там и търсят архитектурна легитимация, а България се държи (и изглежда) така, сякаш световна архитектура няма. Но както каза Петър Торньов (спряган за куратор на провалилото се участие през 2010), не трябва да се напъваме да участваме, а напротив, трябва да се напъваме да не участваме, за да не се излагаме.

А и тази година биеналето беше слабо, бихме казали за успокоение.

Архитекти черпят с боза на Витошка

Една слънчева неделна сутрин в края на ноември някакви странни хора постлаха Витошка с кашони, а на кашоните сложиха бутилки боза — цели стекове. На бутилките пишеше “Боза Витошка”, а за да си вземеш, трябваше да отговориш на няколко въпроса.

Започнаха да се насъбират още подобни хора, да си говорят и да се подсмихват. А баби, внучета, работници и клошари поспираха край странните хора, взимаха по някоя бутилка и отминаваха. Или само отминаваха. Ако бабите, внучетата, работниците и клошарите са прочели етикетите, са разбрали, че това е протест на архитекти срещу правенето на обществено значими обекти без конкурси. Или по-просто казано, протест срещу това, че новата Витошка е грозна.

Черпенето с боза всъщност е първата акция, организирана от Група Град, в която влизат едни от най-известните бг архитекти. Акцията имаше завидно силно медийно отразяване, но като че ли не успя да “хване” както трябва хората от улицата. Много от минувачите си мислеха, че това е просто промоция на нова марка боза.

Чакаме следващата акция. (Между другото, кой пуска Facebook статусите на Група Град? Малко са… странни).

Мутромавзолеят на Иван Мудов

Photo: Иван Ал. Иванов

Със сигурност поне един от Facebook приятелите ви преди месец е шернал възмутен проекта за възстановяването на Мавзолея. На проекта пише “Възложител Столична Община”, а визуализираната сграда е смесица от емблематични похвати за архитектурата ни отпреди кризата (разбирай “Юлиан Тахов среща Амфион”).

Забавно беше как едни хора се възмутиха, че това е кич, а други още по-силно се възмутиха, че Мавзолеят се възстановява. И за един ден интернет възмущението придоби такива размери, че принуди автора Иван Мудов да признае, че това е майтап. Или по-скоро форма на съвременно изкуство и експонат от фестивала Sofia Contemporary.

Една част от възмутилите се се възмути още повече, друга част се засрами, че се е вързала. Във вестник Култура излезе статия, че авторът не казвал нищо ново, а повтарял старата си акция за фалшивото откриване на музей на гара Подуяне. А ние се изкефихме, защото такава “нагла” и “невъзпитана” проява разчупи позитивисткия и леко беззъб дух на Sofia Contemporary, а силното възмущение показа, че хората напълно вярват, че е в стила на Софийска община да одобри и построи тихомълком точно такава сграда.

Конкурс на годината

Конкурсът на Walltopia за Collider Activity Center

Не са много частните инвеститори, които обявяват отворени архитектурни конкурси, затова всеки такъв опит заслужава номинация. Walltopia е българска фирма и е един от най-големите производители на стени за катерене в света. А сега има амбиции да построи и голям катерачески център в Младост с още много съпътстващи функции. И за да го направи, обявява конкурс с международно жури и прилични награди.

Номинираме конкурса и заради откровено-ясния регламент: журито избира 5 проекта, на всеки се дават по 5000 евро, а собственикът на фирмата решава кой от 5-те ще реализира. Так-так. Избраният архитект ще изработи технически проект с хонорар от 15 евро на квадратен метър.

Крайният срок за предаване е 28 февруари, 2013. И ние участваме в журито, затова още повече ни се иска резултатът да бъде добър и реализиран. (И още веднъж да попитаме организаторите: сигурни ли сте, че конкурсът не трябва да е анонимен?).

Конкурсът за кино Космос, Пловдив

Photo: Никола Михов

Това лято се проведе конкурс за бъдещето на изоставеното пловдивско кино Космос под наслов “Кино Космос — място за култура“. Похвална инициатива, въпреки комсомолското си заглавие.

Конкурсът се провежда с подкрепата на Община Пловдив, инициативен комитет “Да спасим кино Космос” и местните организации на САБ и КАБ и studio 8 ½. Има собствен сайт, излъчват се победители и се правят изложби в София и Пловдив. Самият проектант на сградата, арх. Любомир Шинков, също участва в журито.

Е, няма първа награда, не е ясно какво ще стане с киното в крайна сметка, но подобни инициативи трябва да се подкрепят. Защото дори и да не се реализират, те поне привличат внимание върху сгради и проблеми, около които рядко се шуми. Оплакваме се, че в София нещата ставали без конкурси. А другата България?

Трансформирай паметника пред НДК

Колаж: Трансформатори

През август, в разгара на голямата битка “ще има паметник-няма да има паметник”, сдружение Трансформатори организира конкурс за идеи как паметникът да бъде използван, без да се разрушава.

Конурсът не целеше реализация, а привличане на внимание върху потенциала на мястото. Можеше да се участва с всичко — с колаж, есе, рисунка. В крайна сметка бяха изпратени 41 идеи, а с гласуване във Facebook и с жури от архитекти, фотографи и рекламисти бяха отличени 3.

Конкурсът завърши с изложба на Sofia Architecture Week. А бъдещето на паметника остана все така неясно.

Но може би един паметник е толкова по-ценен, колкото повече странични продукти (графити, публикации, конкурси) поражда около себе си без да иска. Е, соц паметниците са шампиони в това.

Архитектурна тенденция на годината

Новите обществени пространства изглеждат зле

Тази тема ще се окаже лайтмотива на тазгодишните номинации, но няма как. Само за една година получихме чисто нови обществени пространства от всякакъв вид и размер. За наше съжаление обаче в устойчива тенденция се превърна те да са само нови, но не и удобни, добреизглеждащи, с добър детайл, с дизайнерски хрумки и като цяло архитектурно прилични. И проблемът е, че май мнозинството хора ги харесват. Или..?

Във Виена, разказваше арх. Петър Торньов, ще стане бунт, ако се направи улица, която изглежда като новата Витошка. Според нас пък в София ще стане бунт, ако някой площад се направи като този в Копенхаген.

Появиха се лоу кост интериорите със споделена функция

Photo: Betahaus

През изминалата година т. нар. коуъркинг места в София станаха откровен хит.
Пролетта се появи Betahaus Sofia, последва Soho и бас ловим, че няма да останат само те. Характерното е, че тези пространства налагат един съвсем нелош архитектурно офисен стил, който поради по-скоро обществената им функция и текучеството там, ще повлияе, надяваме се, на повече хора.

Правени са с невисоки бюджети, наслагват различни стилове и придават една северна европеидност на работното място, все плюсове според нас (иначе за българските стартъпи ще си мълчим).

Няма осъществени конкурси за важни места

Неосъществените или изобщо непроведени архитектурни конкурси са норма в България, но още по-дразнеща стана липсата им през последната година. А през 2009 г. New York Times фантазираха, че кризата е идеален момент за прекрояване на градовете към по-добро. И ние така мислехме…

Сграда на годината

Urban Model на бул. Ал. Стамболийски, София

Photo: vass от форумите на skyscrapercity.com

На Sofbuild едно трябва да им се признае. Умеят да създават сгради-икони. Умеят да намират кой да им ги проектира, кой да им измисля шрифтовете и сайтовете, кой да им пише текстовете. Само напоследък с имената имат проблем, но това се пренебрегва.

Последната им офис сграда Urban Model (не, наистина, как може да кръстиш сграда така) има характер и култура на детайла и изпълнението, а освен това и още едно неочаквано за София качество — градоустройствена адекватност. Стои идеално на бул. Ал. Стамболийски независимо дали идваш от Света Неделя или от Ючбунар. Не дразни, а напротив, допълва и соц сградата на НОИ, и звездата на квартала Mall of Sofia.

Изобщо не ни интересува дали прилича на New Museum New York или не. На никой град няма да му се отрази зле да има повече такива сгради.

(И да, Red Apple пак на Sofbuild и Aedes ще включим догодина, естествено. Нека я завършат първо).

Боядисаната сграда на ул. Любен Каравелов, София

Когато бяхме по-млади и романтично настроени, философствахме, че всеки град се запомня с един цвят и един материал. Някои градове са бели и варосани, други са червени и тухлени, някои са черни и стоманени, а други — сиви. Познайте София от кои е.

Оказа се, че да вкараш малко цвят в този град изобщо не е невъзможна задача, особено ако го направиш с мисъл и чувство за хумор. Тази сграда на ул. Любен Каравелов в София беше пребоядисана през есента и няма дете, куче или възрастен, които да я подминават. Честно.

Временна библиотека в Пловдив

Photo: Вл. Костадинов

Тази временна библиотека е направена за пловдивския Фестивал за съвременно изкуство Urban Dreams и е пример за похвална култура при съвременна архитектурна намеса в стара сграда (в случая турска баня от XVI век). Има смислена дървена конструкция, добро цветово решение и ненатрапчиво, но приятно присъствие. И нито една PVC будка тип щанд на пловдивския панаир. Браво.

Жалко само, че за подобни добри примери по правило се говори по-малко, отколкото за лошите (справка: софийското Ларго).

Възстановяването на античния стадион в Пловдив

Photo: Д. Костадинова

Още един добър пример, който се опитва да реставрира и експонира антично наследство като го направи достъпно за минувачите и разкаже историята му.

За възстановяването на античния стадион в Пловдив нямаше да разбрем, ако не бяхме попаднали на лекция на проф. Тодор Кръстев, ръководител на проекта и един от бащиците на опазването на архитектурното наследство у нас, за когото надали някой ще успее да каже нещо лошо.

Сладкодумен както винаги, професорът разказа как целта на проекта била да социализира максимално останките, да свърже живота горе, на улицата, с историята долу, под земята. Проектът има добра информативност, хубави ландшафтни решения, малко спорен детайл на парапета и съвсем културен сайт. За неосведомените, Античният стадион на Филипопол се намира точно под Главната на Пловдив.

Новият Студентски център към Американския университет в Благоевград

Photo: Димчо Тилев

Тази сграда е от онези сложни функционални задачи, на които, когато са успешно решени, никой не обръща внимание. А трябва.

Подобно на всички нови сгради в кампуса на Американския унвиерситет в Благоевград, и Студентският център носи онзи дух на постмодерен американски академизъм. Съчетава в себе си спортна зала, места за хранене, напълно самостоятелен и действащ театър, фитнес, клубове, офиси, книжарница. Пак повтаряме, спортна зала, театър и кафенета. На едно място.

Photo: Димчо Тилев

Детайлите са безпрекословни, изпълнителите били избрани след абсолютно прозрачни търгове за всеки болт, а интериорът изглежда даже по-добре от екстериора.

Къщата на Йоши Ямадзаки в с. Дълбок дол

Към с. Дълбок дол, Троянско, имаме сантименти отдавна. Каква изненада за нас беше да открием, че освен българи, които изолират къщите си с американски PVC плоскости, там има и японци, които запазват балкански калени къщи по неповторим начин.

Личната история на японския архитект Йоши Ямадзаки (живее в България, женен е за българка, пише умни неща по списанията, не знаем какво друго е проектирал и как се издържа) с къщата в троянското село започва преди 8 години. Става обитаема (разбирайте, има фунцкионираща баня, кухня и отопление) едва през 2012, ето защо присъства в номинациите именно тази година.

Ямадзаки оголва паянтовата конструкция на 100-годишната постройка (била на овчаря на селото), вкарва външната стълба вътре и прави съвременно еднопространствено жилище, маскирано като стара селска къща.

Photos: Йоши Ямадзаки за Abitare

В резултат се е получила една много добра адаптация на традиционната българска архитектура, която само японец, влюбен в България и лишен от българските комплекси, може да направи.

Ресторант/бар на годината

Lavanda

Photo: Lavanda

Lavanda е новото място над познатия ни One More Bar. Освен добра салата Цезар и прилична сьомга на обяд, мястото има и обмислен декоративен интериор, в който ИКЕА, стари полилеи, цветни кабели и декоративни принтове правят храненето в стара софийска къща на Шишман една идея по-космополитно.

С две ръце одобряваме подобни места, където старото ти напомня къде си, а новото ти дава усещането за XXI век. И да знаете, че такива интериори се правят най-трудно.

Kanaal

Photo: Цветелина Белутова

Kanaal попада в тази класация не толкова заради супер иновативен интериор, а защото се опита да качи пиенето на бира на едно друго ниво. И от това имаме нужда.

А интериорната смесица от индъстриъл, историческа еклектика и арт съвсем не е за изхвърляне. Харесваме черната метална дограма, дръжката на входната врата и най-вече непукисткия начин, по който са оголени тухлите четворки с циментов разтвор в антрето.

Wok to Walk

Азиатският фаст-фуд ресторант Wok to Walk се появи на Витошка преди няколко месеца и е пример за новата тенденция бившата шопинг улица на София да се превръща по-скоро в улица за ядене и пиене. Което е всъщност една много добра тенденция, особено ако повечето нови заведения изглеждат като този ресторант — евтини, но прилични материали, ярки цветове, непринуден дизайн. А оранжевите щайги са един път.

Photo: Under the Line

Градски бъг на годината

Софийското метро

С цялото ни уважение към разцъфващата нова инфраструктура на София, но софийското метро изглежда абонирано за тази категория. Особено при устойчивата тенденция дизайнът да остава на последно място за сметка на кратки срокове, ниска цена и търгове за инженеринг вместо архитектурни конкурси.

Няма как да подминем метростанции, които приличат на старото Sin City (станция Лъвов мост), които предлагат интериорни решения с вълни по тавана като от зората на 90-те (станция НДК) и които приличат на лошо студентско 3D (всички станции).

И, Метрополитен, вие луди ли сте с тези лъскави, хлъзгави плочки, честно?

Новите обществени пространства в София — Ларгото, Попа, Витошка, входът на Южния парк, детските площадки и т.н.

2012 е годината, през която за пръв път от дълго време се правят ремонти на много обществени места в София накуп. Проблемът е, че, естествено, се правят набързо, на тъмно и най-вече резултатите са кофти. Затова целокупната архитектурна общност надига глас за архитектурни конкурси, а не за търгове за изпълнители.

А можеха просто да почнат с тротоарите. Навсякъде. София щеше да грейне, от нас да знаете.

Съдбата на Паметника 1300 години България пред НДК

Още не можем да разберем как е възможно един паметник, пък бил той и от соца, да предизвиква толкова любов и омраза в София. Както има една приказка, те Южния парк застроиха, долен Лозенец на нищо не прилича, в Манастирски ливади децата кал газят сред новите кооперации, паметникът при НДК бил грозен. Но както и да е.

Опитите на Общината да решава проблемите на Паметника на парче и да се хареса на обществото (ако може на целокупното) са основната причина това място да има такава незавидна съдба досега. И съвсем сериозно да се дискутира събарянето на паметник, посветен на историята на България, в центъра на София, в началото на 21 век.

Селски бъг на годината: дарените проекти за село Бисер

През февруари една язовирна стена се скъса и хасковското село Бисер беше залято. В резултат бяха разрушени 57 къщи, а при спасителните акции членове на правителството се снимаха на БТР.

После започна кампанията по възстановяването на село Бисер. И се разбра, че фирма Респект 93 от Стара Загора дарява типовите проекти за къщи, от които пострадалите трябва да си изберат как да бъде възстановен загубеният им при наводнението дом. А през юли бяха връчени ключовете на първите 10 новодомци.

Дотук всичко звучи отлично, ако дарените проекти не бяха с такова обидно ниско качество, а новопостроените къщи не приличаха на селски прогимназии, заменили кирпичените постройки. А накрая се оказа, че събраните при дарителската акция за възстановяването на селото пари стигат само за 20 от гореспоменатите луксозни къщи, вместо за 57. Строителната стойност била 350 евро на квадрат.

Естествено, че хората ще си изберат двукатна тухлена къща с 3 спални и 2 бани на мястото на стария кирпич. И време е нямало. Но все ни се струва, че имаше по-разумен и по-справедлив спрямо всички начин да се изхарчат тези пари. А ако можеше да бъде и по-добър архитектурно…

Книга на годината

Тази категория е нова. Качествени български архитектурни книги не се появяват от години (и няма да ги има поне докато ние не основем издателство), но ще пробваме да подбираме и малкото, които имат нещо общо с архитектурата и не ни е срам от тях.

Българската нова вълна

Photo: Kanaal

През лятото списание Едно (което отдавна вече не е списание) се зае с амбициозната задача да събере на едно място 101 български артисти (дизайнери, художници, архитекти, фотографи, писатели и т.н.), направили промяната през последните 10 години. Проектът нарекоха Българската нова вълна и резултатът от него беше дебела синя книга, която не се намира лесно.

Въпреки че книгата няма съдържание или поне графично разделяне на категориите, а всичко е изсипано по азбучен ред (и ако тръгнете да търсите само архитектите, трябва да имате немалка поименна обща култура), Новата вълна си струва. Най-малкото защото е почти напълно изчерпателен разрез на времето ни, а такива се правят рядко и изискват труда на много хора.

Forget Your Past

Photo: Никола Михов

След като няколко години снима соц паметници, фотографът Никола Михов направи книга. Forget Your Past е кръстена на една от най-известните му снимки с графита над входа на изоставения комплекс на връх Бузлуджа и включва повечето монументални паметници из страната с малки истории около тях.

Хубаво е, когато дългогодишните проекти завършват с книга.

Статиите на арх. Павел Попов във в-к Култура

Архитект Павел Попов беше един от най-устатите преподаватели в Катедра История и теория на Архитектурния факултет и си остана един от най-безпардонните коментатори и критици на архитектурните проблеми около нас във вестници и списания. Е, кандидатира се и за кмет от листата на РЗС преди няколко години, но това ще се опитаме да го забравим.

Поредицата от статии, които пише от години за в-к Култура, си струват отвсякъде — точни, информативни, показват голяма начетеност и нестандартен поглед към ежедневните проблеми (софийското метро, образованието, смъртта на Оскар Нимайер). Дълги са, далеч над 140 знака, точно затова са и номинирани в тази категория. Почти книга правят. Отделете си повече време, няма да съжалявате.

Личност на годината

Иван Мудов

Photo: Авторът на снимката да се обади, неоткриваем е

Номинираме Иван Мудов, защото успя с една акция (Мутромавзолеят, виж няколко номинации по-нагоре) да извади на показ повечето архитектурни проблеми на столицата ни: миналото още е болезнена тема, няма степен на кича, която да изглежда невъзможна в София, непрозрачните решения за емблематични пространства се приемат за нормални, а от Столична община може всичко да се очаква.

Арх. Владислав Костадинов

Номинираме Владислав Костадинов заради участието му в организирането на първия по-нормален конкурс в Пловдив, а именно Кино Космос — място за култура (виж няколко номинации по-нагоре).

Харесваме и нещата, които Владислав Костадинов прави за различните арт фестивали в Пловдив: библиотека в изоставен автобус, в стара турска баня и т.н. (виж още няколко номинации по-нагоре).

Незнайният архитект

Номинираме всички безименни проектанти на обществени поръчки, които тихомълком се оказаха новите строители на съвременна България. Поклон, о, незнайни сътворители на метростанции, площади, паркове, детски градини.

Или както главният архитект на София Петър Диков обича да казва, преди неговия подпис на всеки проект стои подписът на проектанта, срещу когото трябва всички всъщност да протестират.

Незнайният архитект изглеждат като един могъщ архи-злодей, който никога няма да влезе в Archdaily, няма да пишат за него в никоя Нова вълна, но това едва ли го притеснява. Но споко, всичко е въпрос на поколения. И смяната им.

А дали след време незнайните архитекти няма да бъдат тези, които сега протестират, че няма прозрачност и конкурси?

***

Гласуване на публиката

Това е. Тази година имаме и демокрация. За пръв път въвеждаме гласуване на публиката, което ще определи наградите на публиката (а наградите на журито си остават непоклатими). Крайният срок за гласуване е 13-ти януари, 24:00.

В средата на януари ще обобщим резултатите и ще раздадем наградите.

Гласуването на публиката приключи.