Зад кулисите на конкурса Пловдив, Площад Централен

от WhATA, 3.07.2014 | 18 коментара

Петък вечер е, а ние стоим с табелка Plovdiv Central Square Competition на Tерминал 2. Вратите се отварят, излиза висок мъж с очила и чанта за лаптоп. Първият член на журито е пристигнал.

В колата първият въпрос на Асер Хименез Ортега от MVRDV е колко е пътят до Пловдив. Вторият — дали има шанс конкурсът да се реализира.

Ние се занимаваме с конкурси отдавна — първо като участници, после като организатори, че и като жури. Засега само един от всички БГ конкурси е успешен и резултатът върви към реализация — този на Walltopia от 2013. Надяваме се пловдивският да се окаже втори.

Ако сте нетърпеливи и не ви се чете нататък, можете да разгледате всичките 125 проекта на plovdivsquare.com. Но по-интересно ще ви стане, ако си дочетете статията.

В Пловдив

Журирането в събота започва с обиколка на мястото. Показваме на журито площада, Пощата, бившия Паритиен дом. Елена Аргирова, която родом е от Пловдив, разказва как е било, когато е била дете, а чужденците коментират, че прекарването на ул. Гладстон е най-голямата грешка за центъра.

В 10 вече всички сме в залата, проектите са заредени на 2 лаптопа, журито — подредено срещу два големи плазмени екрана и журирането започва.

Процедурата или как се журират 125 проекта

Този ден журито гласува с ДА и НЕ. На втори кръг минават проектите, получили повече от четири ДА. Всеки член на журито има право да спаси за втори кръг (давайки жокер) до 3 проекта, неполучили достатъчно ДА.

Журито вижда само служебните номера на проектите, но не и имената и държавите на участниците (имената им се разкриха няколко минути преди началото на пресконференцията по обявяване на резултатите в понеделник).

За наша изненада (все пак журито е съставено от много и различни архитекти) повечето проекти този ден са отхвърлени с единодушните 7 гласа.

Задачата

Задачата Площад Централен Пловдив е противоречива — трябва да се обособят зони, където да се случват различни неща, но без пространството да изглежда разделено. Трябва да се покаже археологията, но и да има атрактивно съвременно градско пространство. Строителството в по-голямата част от зоната е забранено.

И както не е било леко на участниците, така не беше леко и на журито.

Кое не минаваше

Категорично отпадаха проекти, които показваха фалшив историцизъм. Според журито буквалните възстановки на Античния Форум не са правилния подход.

Отпадаха проекти, даващи категоричен превес на археологията или обратно, неглижиращи я за сметка на съвременния площад. Търсеше се баланс.

И, разбира се, отхвърляни бяха нереални, технологично сложни или непрактични решения: висящи мостове на 20 м височина, стъклени пътеки и изкуствени планини.

Денят приключва в 19:30. Отхвърлени са 108 проекта, а на втори кръг минават 17. Само един от тях е събрал пълните 7 гласа ДА.

Ден втори, неделя

Мястото е същото, имаме само 17 проекта и всички се надяваме, че ще свършим до обяд. Всъщност се оказа, че и до вечерта няма да успеем.

Още в началото журито разделя оставащите проекти на три групи в зависимост от подхода им към задачата. Условно кръщават групите Unifying surface, Structure и Void. Идеята им е на финал да отиде най-добрият проект от всяка група.

““

Unifying surface

Проектите в тази група създават непрекъсната нова повърхност, която се издига или потъва, където е необходимо, има дупки, ако се налага, но обединява всички елементи на площада.

Дискусиите започват и завършват с проектa на португалците от FORА. В тази категория те нямаха конкуренция и станаха финалисти със седем гласа от седем възможни. Може би тук е моментът да кажем, че FORA бяха и единственият проект, който получи пълните 7 гласа ДА на журито в предишния кръг.


Проектът на португалците от FORA е единственият, който устойчиво получаваше 7 гласа ДА на всяко гласуване. Създава 2 свята — долен, археологически, и горен — съвременен, които контактуват по интересен начин — чрез отвори, капаци, рампи, подлез, парк


Част от дървената настилка се отваря и затваря, като така дава възможност на площада да се преобразява и на него да се случват различни неща (вижте схемите вдясно)


Разкрива се археологията в цялата зона, прави се метална конструкция, която носи обединяващо дървено покритие — новият съвременен площад

Structure

Този тип проекти запазват разкритата археология в сегашния й вид, някои разкопават повече, други по-малко, но всички предлагат достъп до нея чрез допълнителни структури: мостове, пътеки, стълби и рампи.

След разгорещени дискусии и гласуване проект 28 стана финалист с 5 от 7 гласа.


Проект 28 на SMARCK Studio, финалист от група Structure


Проект 68 на израелците AL/Arch, отпаднал след гласуването

Void

Този тип проекти създават сериозни отвори спрямо съвременното ниво на площада и най-смело го прекрояват със системи от дупки, рампи и отвори.

Проект 44 се оказа най-издържлив, но в крайна сметка загуби с 4 гласа НЕ срещу 3 ДА.


Проект 44, на френски екип беше най-издържлив в групата, но накрая отпадна_


Проект 49 на испанците от Hoz Fontan Arquitectos конкурираше френския проект до последно

Оказа се, че от категория Void победител няма да се излъчи, а на негово място във финалната тройка се нареди проект 96, който през цялото време пробиваше с помощта на жокери от журито и на финалното гласуване успя да вземе 4 пъти ДА.


Изненадата на конкурса, проект получил 6 гласа НЕ на първия кръг, в крайна сметка стана финалист

Резултатите

И така, в края на втория ден имахме трима финалисти: първият единодушно избран, а останалите минали с повече или по-малко крехко мнозинство.

Можете да прочетете мотивите и препоръките на журито за всеки един от 3-те проекта.

Какво следва

Сега, след като получи истински международен конкурс със 125 участници от 41 страни, Община Пловдив трябва да избере окончателния победител измежду тримата финалисти. Искрено се надяваме, че периодите на обществени обсъждания и експертни съвети ще минат бързо, гладко и безпроблемно и накрая ще бъде обявен победител, който ще успее да сключи договор с Общината и ще построи своя площад в центъра на Пловдив.

Каква беше нашата роля

За нас, като организатори и автори на заданието, на сайта на конкурса, на системата за предаване на проектите и журирането, и на цялата комуникация с участниците, конкурсът е успех.

По-голям успех е, че това се случи с общински конкурс. Стана популярен, беше действително анонимен, с ясна процедура по предаване и оценяване на проектите.
Стремихме се целият процес по организацията да бъде максимално прозрачен и да говорим на участниците на разбираем език, а не с институционално-бюрократичен жаргон. Направихме (казват) модерен сайт, написахме (надяваме се) лесно за ползване задание, ангажирахме хората в социалните мрежи, реагирахме навреме, ако имаше въпроси, и най-важното, разгласихме за конкурса в над 40 архитектурни сайта по света. Всички тези неща доведоха до големия брой (чуждестранни) участници.

Къде са българските проекти?

Трябва да отбележим, че българските архитекти де факто не участваха в конкурса. 23 проекта от 125 е много малко. Обясняваме си го с почти фатално изгубеното доверие в конкурсното начало у нас. А общинските конкурси по подразбиране се смятат за предварително решени и формални.

Надяваме се Община Пловдив да опровергае това мнение. И се надяваме, че Община Пловдив осъзнава огромната отговорност, която носи в момента не просто да създаде едно качествено ново съвременно пространство в наситения си с история център, но и да върне доверието на българските архитекти, че публичната среда може да се променя към по-добро след честна и прозрачна конкуренция.

И накрая: на кого искаме да благодарим

На всички, без които нямаше да се справим:

  • на Любо Георгиев, директор на One Architecture Week, че безкористно ни помогна в популяризирането на конкурса и не само
  • на Николай Колев, който стоически изпрограмира системата за предаване на проекти и журиране (и още много други неща), и който нито веднъж не се оплака от интерфейсните ни капризи
  • на Андрей Велинов и Валя Едрева, които тестваха заданието
  • на Калоян и Георги, които бяха най-яката техническа комисия
  • на Пламена, Еми, Ленко и останалите, които ни помагаха в дебрите на държавната админстрация и бюрокрация
  • на Асен Асенов, че застана зад нас на всички обществени обсъждания
  • на Владислав Костадинов и всички наши приятели и познати от Пловдив, които ни разказваха много и постоянно за града
  • на Бойка, Павел и Орлин, с които започна всичко
  • на Община Пловдив затова че и за миг не си помисли, че може сама да организира този конкурс, а нае външен организатор в наше лице
  • и на всички, които сега забравяме.

Получи се съвсем като на Оскарите. Ние бяхме дотук. Сега остава един кмет да излезе и да връчи статуетката.

Коментари

  1. Не участвал ( 3 юли)

    А да напъхаш археологическите артефакти в ““мезето”, как ви звучи като идея….. много логично сигурно?! Защо изобщо да изравяш нещо после да го скриеш ?!
    Иначе имаше много стойностни работи но не бяха оценени за съжаление

  2. ААА ( 3 юли)

    Как избирате хора, които никога не са проектирали и нямат пространствено мислене за жури?! За колко време би се построил площад, който отдолу ще бъде музей, тепърва разкриване на археология? Кой строи къща от покрива към основата? Ще се премести ли нивото на археологията по-ниско, за да успеете да го покриете, а може би ще вдигнете площада по-високо? Особено ни хареса трибуната тип “Wimbledon”, може би в чест на Гришо в португалския проект! Как ли ще стои на площада, наистина никъде го няма…… ИСКАМЕ ONLINE ГЛАСУВАНЕ НА ХОРАТА ВЪРХУ ВСИЧКИ ПРОЕКТИ, ЗАЩОТО ПЛОЩАДА ЩЕ БЪДЕ С ПАРИТЕ НА ХОРАТА И ЗА ХОРАТА !!!

  3. Атанас Топалов ( 3 юли)

    Дайте възможност на жителите на Пловдив да решат кой от проектите искат за града си.
    В началото организацията на конкурса изглеждаше много добра, заданието ясно, но се оказва, че посланието с избора на победителите е объркващо.
    Трябваше да се посочи, че се търси възможно най-икономичния проект.
    Или искат да направят в центъра на Пловдив подземен мъртъв град, който се посещава от заблудени туристи, клошари и кучета. Как се социализира средата по този начин?

  4. арх ( 4 юли)

    Проектите са по-скоро красиви, отколкото целесъобразни и в този смисъл идеално изпълняват целта си – да създадат медиен шум, спестявайки усилията по реализацията. С планово задание, което се плъзга по повърхността и не засяга нито един от проблемите на центъра, идеите закономерно се бяха ориентирали към самоцелна пластичност.

  5. ДББ ( 4 юли)

    Коментиралите – в кой век живеете? Фонтанчета, мрамор и карета ли искате?

  6. ( 5 юли)

    @ДББ – Да, от гипс алла Скопие. И като не ми харесват фонтанчета и мрамор трябва да харесвам проектите ?

    Много ви се кефя хора. Нещата с конкурсите се оказват трудни, но ще се справите.

  7. тончо ( 5 юли)

    Да аз съм от Пловдив и искам фонтанчета и искам площада да е изпълнен с живот и функции, не го видях в избраните проекти! Това не е реално?!

  8. Недялко (11 юли)

    И на мен ми направи впечатление, че в журито присъства представител на общината (и то двама: председателят на Общинския съвет и главният архитект). След това правилата за гласуване на журито:
    “журито гласува с ДА и НЕ. На втори кръг минават проектите, получили повече от четири ДА. Всеки член на журито има право да спаси за втори кръг (давайки жокер) до 3 проекта, неполучили достатъчно ДА”
    Накрая финалистите се дават пак на общината и тя избира кой печели от тримата.
    Така още в самите правила е залегнала възможността цялата процедура да се корумпира и да стане формална и безсмислена. Не казвам, че в този случай така ще стане, но защо изобщо са такива правилата. Ето цитат от страницата:
    “Оказа се, че от категория Void победител няма да се излъчи, а на негово място във финалната тройка се нареди проект 96, който през цялото време пробиваше с помощта на жокери от журито и на финалното гласуване успя да вземе 4 пъти ДА.”
    Интересно дали той ще бъде избран накрая. Не съм от Пловдив и не се вълнувам чак толко кой и как ще оформя централния му площад, но все пак – красиви български градове – красива България. Най-важното в случая е как стават нещата в нашия съвременен свят – честно или не.

  9. Dozer (12 юли)

    Вие, пичове, от WHATA се занимавате с журиране отдавна!… А колко сгради реално имате проектирани и изпълнени, колко площада или градоустройствени проекти? Какъв е реалният ви опит в проектитрането за да участвате тъй често в състав на жури, какъв е вашият опит и заслуги? И какъв е опита на останалите хора от журито на коментирания конкурс? Дайте да го видим, линк към ЛИЧНИТЕ проекти на всеки един!Всички знаем кои са MVRDV, но никой не познава господинът представител на тази фирма – проджект менажер ли е, обикновен чертожник ли е, или чистачът с очила – кои са неговите ЛИЧНИ бляскави проекти? Изобщо защо да вярваме на вашия избор? Проеблемът не е в общината, а започва още от вас – не си измивайте ръцете! Погледнете добре коментарите по-нагоре и отговорете на много точните въпроси! Вижте как започвате статията си – разходили сте журито по пловдивския площад за да придобие представа… А придоби ли представа това жури, че на половин километър на север по “Главната” едно подобно безумно вкопаване на античния стадион под бетонова плоча го превърна за дълги години в градски писоар? Има ли представа уважаемото жури, колко ще струва осветлението на подземното ниво, както и системите за вентилиране? Или повдигащата се конструкция пред Тримона – “И, разбира се, отхвърляни бяха нереални, технологично сложни или непрактични решения: висящи мостове на 20 м височина, стъклени пътеки и изкуствени планини.” Има ли представа журито за духа на този град? Или пича с очилата и лаптопа – за топлината на хората в града? И имате ли представа за какво служат дърветата и тревата или знаете само за бетона и стоманата? Явно зеленото вече не е модерно за сметка на сивото.
    ДББ – не знам ти в кое паралено бъдеще си, но ние сме тук и сега и се нагледахме на соцреализъм, никъде не виждаме ренесанс или барок, а съвременните архитектурни постижения някак не запълват зейналата дупка. Така че хич не ни кефи “Категоричен швейцарски минимализъм в стил тоталитарна поща с бетонова пола над старините с дупка” – ский, копеле, колко е куул!!!

  10. ДББ (13 юли)

    Погрешно ме разбрахте. Използвайте проекта за центъра на Павликени. Евтино-достъпно и ще може да сядате по каманака. Out.

  11. Dozer (14 юли)

    ДББ, извинявай, ти ли прецени, че центъра на Павликени изглежда по-зле от португалския проект? Експерт? Член на журито? Или просто си падаш по елементарни обиди без теза! Ти би ли си държал картинините и ценностите в мазето (Цитирам “Не участвал”)?

  12. Андрей В. (14 юли)

    Четейки коментарите директно ти става ясно, защо всички конкурси се провалят…. Никой не зачита чуждото мнение, омаловажава се всичко, и щом победителя не отговаря на собствените ни псевдо възгледи (които трудно могат да надскочат мотива – харесва ми, не ми харесва), конкурса е нагласен. Ако ще и самите Рем К…Норман Ф. ЗАха и т.н. да го бяха журирали този конкурс, пак щяхме да коментираме жлъчно. Щото по-лесно от това няма, а и вдига самочувствието… Българите сме най-мнителните хора. Едва ли някой от чуждестранните участници би си позволил дори да помисли нещата изписани по-горе. Крайно време е да се гледат нещата по-обективно, да се вадят само поуки и да се помисли с какво може да се подобри следващият конкурс, използвайки постигнатото до момента:
    1. конкурса е добре разгласен и доста хора са открили Пловдив на картата (браво W?)
    2. журито е изложило мотиви за решението си (браво на председателя)
    3, конкурс за обществено пространство, като организацията е външна, а не плод на лични амбиции на знайни и незнайни чиновници. (браво на кмета)
    4, има три проекта и тогава се търси финансиране … май почнахме да откриваме топлата вода (браво на администрацията… Арх. Диков, нещо да кажете?)
    5, печели проект, който поставя въпроси и повдига коментари, а не този, който никой не дразни. (браво на журито)
    6. цялото събитие си е бяла лястовица и показва, че не е необходимо да имаш милиони, да си в столицата и да имаш “дългогодишен опит” за да постигнеш нещо смислено. Дано това е само началото…

    И за последно… няма такава демагогия както да се остави визията на един град да се гласува от неговите жители. Това да не е некво риалити за българия търси талант? бахти колко тъп трябва да си за да го пожелаеш? Или може би вече си си направил организацийката – 500 сим карти, машинка за балюстрадки и поредната общесвтвена порчъка е спечелана за жълти стотинки, вместо да отчиташ процент за политорганизаторите :)

  13. Anton (17 юли)

    Dozer хубаво, че споделяш мнение обаче:

    “ренесанс или барок” – ги търси на местата, които са били част от тази епоха. Кич е да си измисляш история.

    Аз мисля, че в Бя почти липсват стилни минимални неща – нищо му няма на “швейцарския минимализъм” – няма да пострада “топлината на хората в града”. Най-много да станете добър пример за Архитектура в Бя.

  14. Риба (17 юли)

    Сега ще коментирам нещо почти еретично, но все пак..

    Не смятам римските останки за уникални, съжалявам.
    Римски неща има навсякъде в Европа, но да ги издигнеш в култ и да ги сложиш в акцента ми е досадно. В Бя обаче е екзотично и си го харесваме.

    Сега още по-еретично мнение – римските останки могат да са много кичозни особено в комплект със съвременна архитектура.

    Според мен най-устойчивата естетика е тази, който е най-близка до природата. Природата е абсолютна и оптимална. Минималният подход е близък да природата и затова е устойчив естетически.

    Човешко-романтичните сгради, служат за успокоение на егото, но са антропоцентрични и на мен винаги ми изглеждат наивни.

    Амин

  15. талибан (18 юли)

    добре, че рибите проговарят, за да кажат нещо, което млекопитаещите са забравили. Забравили са също на какви условия би трябвало да отговарят участниците в едно архитектурно жури. Може да е еретично, но не трябва ли да са с доказан опит в проектирането, с опит в архитектурната критика, в преподаването, да имат поне широка обща култура или пък по-задълбочени познания по архитектурна теория и история? просто питам..

  16. nen - случаен минувач , неархитект (23 юли)

    Това с масовото гражданско гласуване е абсурдно (освен ако всеки в Пловдив не учи архитектура поне 5 години в живота си , което се съмнявам да е случая).

    Със сигурност е нелесна задача да се обясни просто в един блогпост защо журито е харесало или не дадени проекти , но в същото време публиката може би остава малко убидена от това как е представена развръзката на историята ( особенно при наличието на доста по-обширни и обстоятелствени постове от авторите за доста по маловажни за широката публика обекти или проблеми – предполага се че вие се ангажирате с нелеката отговорност да представите един вид прозрачност на конкурса , но можем да прочетем повече думи за ваши лични сантиментални проекти отколкото за това , което ще засегне стотици хиляди хора ). Сигурна съм , че малко или много авторите на този блог са уважавани професионалисти и е доста субективно и сложно нещо избирането на жури дори за състезание по надуване на балони , какво ли остава подобен мащабен архитектурен проект . Може би е трябвало да има и други имена освен тези в журито – чужди архитекти и експерти – сигурна съм че това е доста трудна и сложна задача също .

    Всъшност не знам дали въобще някой от журито е задължен да напише където и да е и един ред разказвайки за процеса на журиране , а и не помня до сега такъв текст да е бил толкова достъпен както е в момента . Аз се радвам , че все пак направихте този пост :) Аз съм фен :)

  17. Dozer (28 август)

    Антон, “хубаво е че споделяш мнение” но… чети внимателно преди това! Не съм писал, че искам сега да се прави архитектура в стил барок и ренесанс, благодаря ти, че ме светна, че това е кич – ти явно много ги разбираш тия работи :) Но липсата на тези стилове я запълваме с какво? С това, което е модерно в страни, които си имат и много ренесанс и много барок и никак нямат соцреален минимализъм… Съгласен съм, че нашия такъв на всичкото отгоре не е и много стилен, но пък едва ли по-стилен ще оправи нещата…. И освен това бих погледнал сериозно на коментара ти ако беше отговорил на поне един мой въпрос, а не се хващаш за неправилно разбрани от тебе думи…
    Андерй В. – противоречиш си! Твърдиш, че българите не уважаваме мнението на другите, а края на коментара ти:
    “И за последно… няма такава демагогия както да се остави визията на един град да се гласува от неговите жители. Това да не е некво риалити за българия търси талант? бахти колко тъп трябва да си за да го пожелаеш?” – ето на това викам аз уважение! Изобщо тия дето най-много пищят за толерантност, най-често я погазват! Друг е въпросът, че и гласуване на хората може и да не е най-добро решение, но в крайна сметка се питам за кого е тоя площад? За една групичка архитекти, които много ги разбират нещата? Или за никому неизвестно жури! А хората в Бг сме мнителни защото не сме видели много хубави неща да са се случили след като нЕкви умни глави са ги измислили. Бих бил толерантен ако човекът отсреща се е доказал…
    И още – не бях разбрал, че настилката е дървена… Тука ше се разреват разни дизайнери колко е яко и наистина е яко! Само да не беше в БГ, щото всеки знае, че дърво в нашите условия никак не трае (замръзване-размръзване през зимата). Импрегнация? Струва пари! Афрканско дърво – струва още повече пари!… И преди някой да каже, че това не е важно – всъщност всичко е важно, щото мога да се обзаложа, че ако изобщо някога този проект се реализира той просто ще е едно много лошо подобие на оригинала!

  18. Dozer (28 август)

    Риба,
    такива като тебе са превърнали Марково тепе в паваж! Но може и да е било за хубаво, гле‘й к‘ъв МОЛ праснаха на негово място! А и другите тепета само пречат, и там по некой мол… И не споменавай Европа за да си оправдаеш мнението – там треперят на всеки античен камък, да не кажа, че доста често си създават НОВИ антични камъни, но пък наистина го правят със стил! Я дай пример къде в Европа са обърнали гръб на старините? В Рим? В Париж? Чух, че Траяновата колона ше я режат на павета и ше продават по лафките…

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории