Категория: Интериор

ИКЕА БГ

от Анета Василева, 31.08.2010 | 30 коментара

Този текст беше написан по покана на списание Bravacasa, затова е и леко дълъг за този блог. Оказа се обаче, че имаме различия с редакторите на списанието за стила и фокуса на текста и всеки си държеше на своето. Така че… публикува се само тук. А ако се припознаете в някой от героите, ще ни е забавно да чуем и вашата икейска история.

Всички имена са измислени, а приликата с действителни лица и събития е случайна.

Жоро е бизнесмен. Има заведения — в София, на плажа в Лозенец, в Банско, общо взето там, където е тълпата. Жоро си разбира от работата — заведенията му бързо стават “новото яко място”, където кухнята е фюжън, хората са готини, а интериорите винаги правят впечатление. Нищо, че обикновено са пълни с евтини лампи, възглавнички, прибори и други джунджурии от ИКЕА-та в Солун. В България те не евтинеят. Напротив, хората им се кефят, а и изглеждат толкова добре за цената си, разсъждава Жоро.

Дани е фотограф и майка с малко дете. Семейството живее под наем, но според Дани това не значи, че трябва да се примиряват с грозен интериор. ИКЕА много й помага — в крайна сметка къде другаде можеш да намериш чисто бяло детско креватче без барокови извивки? Да не говорим за детските играчки, чаршафи, а и онази етажерка в хола в комбинация с бюро върши толкова добра работа в малкия апартамент. С няколко тура до ИКЕА-та в Букурещ и апартаментът направо светва – става почти като за списание.

Тодор е архитект. Не се притеснява да смесва ИКЕА с разни дизайнерски мебелчета в интериорите, които прави — независимо дали са офиси в промишлено предприятие, нечие жилище или подобното на лофт ателие на приятел фотограф. И винаги, когато се връща от солунската ИКЕА, носи по нещо за собствения си апартамент, някоя и друга черна чаша за офиса и каквото са успели да му поръчат приятелите.

***

Какво ще се промени за Жоро, Дани и Тодор, когато през 2011 г. първият официален магазин на ИКЕА в България най-сетне отвори врати?

Кой си купува ИКЕА сега

ИКЕА е сигурно най-обсъжданата и чакана у нас глобална марка. И нищо чудно. Предвид дизайн катастрофите, които предлагат традиционните нискобюджетни супермаркети за строителство и обзавеждане в България, на ИКЕА се гледа с добро око. Приличен дизайн, ниски цени, носи се отвън.

Но все още продуктите на шведската верига са по-скоро рядкост, отколкото ежедневие в българските домове. Купуват ги отворени момичета, които ходят до Солун и четат интериорни списания. Архитекти и дизайнери, които обичат да боядисват стените си в бяло и черно и да използват икейските текстили и червени метални шкафове като акцент. Собственици на заведения, които искат солта да стои в нещо по-различно от предлаганото в магазините за 1 лев. И всички, които са пътували, учили и живели в чужбина и са свикнали мебелите в общежитията им да изглеждат семпло и да вършат работа.

Ниските цени гарантират масовост

Философията на шведската мебелна верига е да бъде масова. Да присъства във всеки дом, да се продава на най-ниски цени, така че като ви омръзне диванът след 1 година или 1 седмица да не се поколебаете да го изхвърлите на боклука и да си купите нов. Естествено, пак от ИКЕА. Това в България тепърва предстои.

Всъщност онова, с което ИКЕА промени света, е именно нейната тотална масовост. Масово достъпни мебели с добър дизайн, които се сглобяват като на шега и пасват навсякъде. Интериори с ИКЕА се правят лесно, дори от лаици. Почти няма шанс да сбъркаш. Като да се обличаш с дрехите на една и съща марка е. Зеленото на Benetton примерно винаги си подхожда с лилавото им, а райето им стои добре дори и с най-абсурдния пепит.

ИКЕА не лекува лош вкус

От друга страна мебелите от ИКЕА не са панацея за лошия вкус.

Спомням си веднъж товарехме поредната порция бели мебели на паркинга в Солун и до нас едно семейство се опитваха да натикат в багажника на автомобила си гигантски пластмасови неща в бозави цветове, контейнери от най-евтините и всякакви други боклуци за евро-две, за които можете да се сетите. В техния багажник ИКЕА изглеждаше ужасно.

Въпреки всичко продължавам да съм убедена, че качествените масови продукти възпитават качествен масов вкус. А именно качественият масов вкус прави града и държавата по-хубави. И за това ИКЕА трябва да помогне.

След ИКЕА

Жоро ще се замисли дали да купи пак от онези лампи за новия си бар в София, след като сума ти хора ще ги разпознаят: “Я, виж, като наш’та лампа в хола”. И ще измисли хитър начин да направи лампите по-различни — ще ги пребоядиса, ще им скъси дръжките или ще им смени шапките. Или ще наеме някой да му измисли нещо още по-хитро. А хората ще си кажат: “Я, колко як интериор, нищо че е с ИКЕА”.

Дани ще продължи да си купува мебели от Околовръстното, както правеше от Букурещ или Солун. Защото ИКЕА върши работа.

А Тодор може би ще мръдне до Истанбул. Знаете ли, че там е най-близкият магазин на Muji?

30 коментара

Вашите жилища

от WhATA, 8.07.2010 | 4 коментара

Преди близо 2 месеца се поровихме и ви показахме как да си направите апартамент като за списание. После ни стана по-интересно как хората си правят сами къщите, без помощта на интериорни дизайнери, и ви приканихме да ни покажете домовете си.

Импровизираното ни проучване приключи. Благодарим на всички, които пратиха снимки и линкове. Видяхме, че и вие като нас харесвате ИKEA, не бързате да изхвърлите стария фотьойл, ако може да се претапицира, и обичате да смесвате различни стилове.

Малко факти

  • От хората, които ни писаха, съотношението жени:мъже е равно. Ако приемем, че са ни писали авторите (инициаторите) на интериорите, то се руши митът, че жената измисля и избира интериора и че на мъжът му е все тая, стига да има бира.
  • Бялото е най-популярния цвят за стени, на второ място е жълтото. Тапетът е рядкост.
  • Ламинатът и паркетът са преобладаващите настилки. Няма ги теракотените холове, които се смятаха за лукс през 90-те — теракотата остава само в антретата и баните. Няма ги и традиционните соц мокети и балатуми.
  • В 80% от апартаментите се виждат библиотеки с книги.
  • Само в 1 от жилищата се вижда така популярната навремето витрина със стъклен сервиз.

Опитахме се да разделим резултатите на няколко типа:

Интериор тип “Бяла ИКЕА”

Общото в тези примери са белите мебели и красивите текстилни акценти. И че всичките са изпратени от жени. Отива им да има моменти на небрежен безпорядък и се съчетават добре с етно елементи като плетени кошове и черги. Стават за нови и стари жилища, хора с малки и поотраснали деца и за всички, които си падат по бяло. Много подходящо, ако сте под наем.


Комбинацията от бели стени, бели мебели и силни цветни акценти от пердета, покривки и джунджурии винаги работи. Дори и ако сте под наем


В този интериор свежите цветове заемат много по-големи площи, а белите мебели отново служат за уравновесяващ фон


А този апартамент изглежда направо “архитектски”. Даже лампите са от една от популярните в бранша бг фирми


Заслужава отбелязване кухненската маса, направена от троянски майстор. А и подходът като цяло е една по-носталгична ИКЕА

И накрая малко детски стаи. Тук ИКЕА отново помага, защото да намериш бяло креватче в българските детски супермаркети е почти непостижима задача.

Интериор “Направи си сам”

Става за хора, които не си падат по мебелна конфекция, харесват старите си мебели и не се плашат да поръчат на бай Пешо да им направи нещо в работилничката.

Тези интериори са смесица от различни периоди и стилове. Обикновено има добри идеи за повторно използване на мебели и пространства след малка преработка, както и за създаването на нови мебели от наглед “банални” елементи, но съчетани по хитър начин. Най-близо до класическия vintage.


Собственикът ни написа: “Маса от кухненски плот по поръчка от фабриката в село Негован, залепен с анкерпласт върху стоманен стелаж от Метро. 5 различни стола, сред които “скъпият” е китайско менте.”


Тук ни зарадва прозорецът, превърнат в библиотека. Историята: “Библиотеката над двете бюра е всъщност стар прозорец (външна стена на калкан, след като събориха ниската къща в съседство и построиха 5 етажен блок, прозорецът се задъни) и решихме да оползотворим пространството като махнахме крилата на прозореца и направихме рафтчета за книги. Получи се доста добре според мен и за доказателство — съседите под нас като видяха, и те направиха същото”


А тук ни разказаха следното: “Боядисахме всичко в бяло, с изключение на спалнята/ детската, за да не мислим много после при мебелите. Събрахме неща от баби и купихме 1 диван за хола. Всичката дървения, която виждате, е правена от баща ми. Моя идея, но с негова помощ”

Къщата на художника

Двама човека ни изпратиха снимки от жилища, в които цари симпатичен хаос. Любопитното е, че и двамата са художници/ дизайнери. Приемаме снимките като арт инсталации и подозираме, че собствениците винаги знаят кое къде им е в хаоса.

Новото жилище и супермаркетите за мебели

Може би това са типичните интериори от новите кооперации и изобщо от новото време. Във всичките получени примери от този тип мебелите са от тъмно дърво (венге), а подовете — от тъмен ламинат (паркет?). И за да продължим сексисткото делене, всички примери от този тип са ни изпратени от мъже.

Ретро и новото ретро

Подходящо е за наследствени къщи със запазена атмосфера и апартаменти, в които се търси бабиния уют. Познават се по многото дребни детайли, закачалки от ковано желязо, стари шкафове, часовници и шахматни настилки.


Този пример заслужава да влезе и в категорията “Направи си сам”: “Сивият кухненски шкаф е на около 60 години,” разказва собственичката. “Посредством лентов и вибро шлайф, три ръце различни блажни бои, нови дръжки, плот, силикон, кит, меден смесител, осветление, малко дърводелски услуги, шнапери и прочие, той се превърна в чудесно убежище за бонбони, пълни бутилки с вино и празни такива от бира.”


И още малко снимки от същия апартамент. Детайлите си заслужават


Това е друга стая от апартамента с прозореца-библиотека, за който писахме в категорията “Направи си сам”. Столовете са наследство от прадядото, а масата е от соца. Любопитно: “Часовникът над масата е леко „обезобразен” тъй като липсват резбованите декоративни елементи отгоре и отдолу, защото едно време при разните премествания на семейството баба ми е решила, че тия чудесии заемат твърде много място и хванала триона и ги изрязала”

***

Награди няма, но резултатите, убедени сме, ще бъдат доста поучителни за специфичната раса, наречена “интериорен дизайнер в БГ”.

Сигурни сме, че всички, които ни изпратиха снимки, са хора, които харесват жилищата си. Те нямат нужда от интериорен дизайнер, защото се чувстват добре у дома си и не се срамуват да го покажат.

Ако и вие се чувствате добре в жилищата си, но не ни ги показахте, защото се притеснявате, можете да ни ги пратите тайно — няма да ги публикуваме, но пък можем да ви дадем съвет как да се подобрят. А ако пък не си харесвате жилищата, тогава пращайте смело — ще ви помогнем.

4 коментара

5 добри интериорни клишета или как да си направиш апартамент за списание

от Анета Василева, 15.04.2010 | 26 коментара

От известно време почти не купувам т. нар. архитектурни списания – за къщи, дизайн и интериор. Освен ако няма нещо много смислено за четене. Дори Wallpaper само online ми стига. Даже когато има годишна класация.

Наскоро обаче един познат ми донесе последния брой на сп. Наш дом, където попаднах на номинациите за интериор на 2009 година. Стана ми интересно — снимките не показваха нищо ново и различно като общо впечатление от номинираните през 2008, 2007 или коя да е от нулевите години. Всъщност това май не е толкова лошо — показва, че в България вече има устойчиви интериорни течения (хайде да не ги наричам клишета засега). Някои са добри, а някои — лоши. Нормално.

По-долу са събрани 5 от добрите (резултат от ровене из голяма, тежка и потънала в прах купчина стари списания, която на всичкото отгоре стоя няколко дни насред хола).

Апартаментът-лофт

Става за: дизайнери, рекламисти и всякакъв криейтив (Максим Бехар прави изключение)

По какво да го познаем: индустриални детайли – видим бетон, тухли, метални греди и колони; метални лампи; видими кабели (може и нарочно боядисани в ярки цветове); микс от ретро и модерни мебели

Пример: Оказа се, че всички от WhATA помним един апартамент до Женския пазар в София от 2005 година. Купен в окаяно състояние от рекламист с дръзко отношение към мястото за живеене, този апартамент е типичното ергенско жилище. Интериорът е супер индивидуален и семпъл — без грам гипсокартон, с оголени тухли и метални трегери, арт постери и стари соц лампи, спасени от реконструкцията на Новотел Пловдив. Интересно как ли изглежда сега?

Други примери: Уго на Славейков, Checkpoint Charlie

Небрежният градски апартамент

Става за: архитекти, арт персони и безпарични наследници на апартамента на баба на Прага

По какво да го познаем: небрежни материали; евтини мебели тип ИКЕА; реставрирани (а може и да не са) стари мебели; някоя картина или скулптура за акцент

Пример: Жилището е на наш познат архитект. В нова кооперация, построена на мястото на старата наследствена къща. В апартамента обаче успешно е запазен повече духът на старата къща, отколкото на безличното ново строителство. Нискобюджетен е и си личи. Но това е нарочно, а атмосферата е много добра — особено ако си падате по такъв стар (ърбън?) шик.

Други примери: Шоурумът на модната дизайнерка Нели Митева на Иван Асен

Романтичният апартамент

Става за: любителки на йога, Горичка и Pretty Little Things

По какво да го познаем: умилително смесени тъкани и цветове; цветя в старата ютия на баба; ретро шкаф, отрупан с джунджурии; обикновено се появява и някой мебел от ковано желязо

Пример: Този тип интериор е по-подходящ за жилища с история. Опитът да се нагоди към нова кооперация със светла височина на стаите от 2.60 м обикновено завършва с фиаско.

Жилището на снимките е от стар брой на българската Bravacasa от 2006 година. Намира се около Докторската градинка (е, да). Купила го жена с носталгично отношение към миналото и го обновила с ограничен бюджет. Запазени са парчета стара мазилка, има ИКЕА като във всеки добър low-cost, индийски покривки за легло, бял тюл по столовете, а ваната е в спалнята. А, да, има и лилава стена, до която даже троянската витринка стои добре.

Други примери: ресторант Pastorant

Дизайнерският апартамент

Става за: космополитни мутреси, строителни предприемачи и наследници на апартаменти в Изток

По какво да го познаем: перфектни детайли (всички фуги и ръбчета са напаснати); висококласни дизайнерски мебели

Пример: Модата на “марковите” апартаменти тръгна в началото на строителния бум, когато за един собственик беше въпрос на престиж да отиде с личния си интериорен дизайнер на последното мебелно изложение в Милано, та да почерпи опит и малко международна красота. В резултат се наложиха две гранд-дами на българския интериор (за които Милано и шоурумът на Гама дизайн са втори дом) и множество добри апартаменти, достойни даже за италианското Bravacasa.

Жилището по-долу е от брой на Идеален дом от 2008 г. и е един от многото примери. Не става ясно дали е старо или ново строителство, но това за “дизайнерските” апартаменти не е от голямо значение. Интериорът е доста европеиден, бял, с черни и цветни акценти, но не е стерилен. Веднага правят впечатление полилеите на Moooi, трапезарните столове, които съвсем не са случайни, и диванът на B&B, който може да ви изглежда небрежен, но струва колкото половината обзавеждане на предходния апартамент.

Други примери: бар Nero (преди бомбата), Опера (преди ремонта)

Българското етно

Става за: всички

По какво да го познаем: микс от традиционни мебели и материали с модерни такива — видим бетон с чипровски килим или черна ламперия с антикварно кресло от царско време, претапицирано в райе

Пример: След като му мина увлечението по дзен, Индия, фен шуи, японски минимализъм и тайландски декорации, бг интериорът роди едно добро попадение — небрежен минимализъм с традиционни български елементи. Жалко, че успешните примери без грам Балкантурист са все още много малко.

Примерът тук е една къща за гости в родопското село Солища, която постига отличен баланс между местно, народно и модерно без много преиграване. Материалите са естествени, дамаските — свежи, дори парапетът на циментовото стълбище е някаква версия на бг конструктивизъм от дърво.

Други примери: фоайето на хотел вила Рока, Банско

За финал един безплатен съвет от нас. Ако не знаете какво да направите с нещо в къщата си — боядисайте го бяло. Или черно. Сериозно, няма да сбъркате.

Използвани са снимки от: архивни броеве на сп. Наш дом, сп. Идеален дом, сп. Браваказа, studio l6, boby dimitrov

***

Очаквайте: Как изглеждат интериорите, които хората си правят сами

26 коментара

Боя и ИКЕА

от Жана Стоилова, 25.02.2010 | 4 коментара

Когато сте на квартира и няма как да инвестирате в големи ремонти и мебели по поръчка, все пак има начин лесно и евтино да придадете индивидуалност на жилището си.

Най-добре подобни проблеми се решават с дребни, лесни хрумки. Но ние май не можем да се похвалим с личен напредък по темата. Засега.

През декември и януари с интерес следях поредица постове на door 16, за това как авторът предекорира наетия си апартамент с помощта на боя, ИКЕА и няколко поправени мебели втора ръка.


Така изглежда апартаментът при наемането.


Планът за покупки в кухнята, преди ходенето до ИКЕА. Чрно-белите интериори не спират да са актуални и тези цветове неизменно присъстват в колекциите на ИКЕА от последните години.


Резултатът в кухнята. Промените: едната стена е боядисана в черно, монтирана е малка масичка, има нови столове. На стената — календар с големи цифри вместо картина. Останалото са хитри детайли...


Дръжките на старите шкафчетата са сменени с нови, черно-бели. Дребна намеса, но ефектна.


Конзолната масичка в оригиналния си вариант е дървена, но подпората и е боядисана в черно като стената, за да не се забелязва.


Това са аплиците в дневната от първата снимка, онези със златната основа и къдравата шапка. С основа, боядисана в бяло, и обикновена крушка изглеждат много по-добре.


И новият домашен офис. В нишата, предназначена за гардероб, е направено бюро от сдвоени ПДЧ плоскости, които вече са били в апартамента и е трябвало да се използват за разделители в гардероба. С изтеглящия се плот и няколкото държача цената на новия офис е около 30$.

Тези постове за пореден път ме накараха да си помечтая за ИКЕА наблизо и за повече умения с четката.

4 коментара

Детски работи

от Жана Стоилова, 2.12.2009 | 4 коментара

Не знам дали е заради коледната украса по витрините или писмата до Дядо Коледа, но този път сме на детска вълна. И не само. Става дума за детските неща, които се ползват от малки, големи и още по-големи.

За малки…

Направо е удивително колко излишна енергия имат децата. А когато няма подходящо място да я изразходят, мебелите в къщата са сериозно застрашени. Освен ако не са направени точно за катерене или пързаляне. Малко повече място за стълбата или импровизирана стена за катерене може да осигури целодневно занимание за децата.


Различните начини на придвижване винаги са забавни (via Remodelista)

… големи…

Един от най-популярните офиси на Google — този в Цюрих, много прилича на детска площадка. Площта на личното работно място е сведена до минимум за сметка на общите пространства. Идеята е по всякакъв начин да се стимулира креативността на служителите.


Пързалките се ползват обикновено от деца, но и от служители на Google (via archdaily)

… още по-големи…

Преди време арт-инсталация в Tate Modern провокираше посетителите да се движат различно — по гигантски пързалки между етажите. Авторът Carsten Holler я нарича “игрище за тялото и мисълта” и твърди, че пързалките могат да бъдат част от обществения транспорт. И хората наистина ги ползваха.


Пететажните пързалки в Tate Modern наистина се ползваха. (Photo: Sonny Side Up!, flickr)

И Дядо Коледа

По темата с писмата до Дядо Коледа могат да помогнат шведите от Playsam. Те правят дървени играчки за деца, но много вероятно е да ги поискат и бащите им. Моделите са сред класиките в шведския дизайн.

***

А кои са детските неща, които и вие ползвате?

4 коментара

Къде е вратата

от Николай Ангелов, 24.06.2009 | 25 коментара

За новото Уго в Младост бяхме писали още по време на строежа му. И въпреки… хм… сложното ни отношение към типографските композиции по фасадите, след завършването му не може да не признаем, че е едно от добрите (май най-доброто) попълнения в разнородния младостки пейзаж. И като архитектура, и като интериор, и като място за хранене.

Но в този пост няма да говорим за сградата, а за един малък детайл от дизайна. Толкова малък, че можеш да го пропуснеш.

“Къде е тоалетната?”, “Ей там”

Често сядам на маса до тоалетната — просто там са най-удобните места. И почти всеки път някой пита сервитьорката къде е тоалетната. Което е нормално, случва се във всички заведения. Сервитьорката му посочва към черно-бялата стена с големи типографски надписи, сред които и надписът W/M. Човекът благодари, запътва се към стената, но… не вижда врата на нея. И на мен ми беше чудно как така, но се случва.

Къде е вратата

И така, нашият човек се оглежда, решава, че не е разбрал и натиска единствената врата, която вижда на съседната стена — това се оказва врата на склад, но тя се отваря само донякъде. Виждал съм това няколко пъти. А други направо се запътват към втория етаж, защото стълбата нагоре е най-близкия отвор до посоченото от сервитьорката място.

Най-любопитен беше случаят, когато един човек явно беше предупреден, че вратата не се намира лесно и опипваше различни части от стената с надеждата някоя да се отвори. Накрах след това един познат да изиграе действията на този човек и го заснех. Ето филмчето:

Но вратата е много хубава!

Ние също се кефим на минимализма. Проблемът е, че нищо не подсказва, че на тази стена има врата. Например дръжка. Дръжката ще развали хубавия дизайн и няма да е вече минимализъм ли? Зависи как е направена.

Има една много известна и забавна книжка на Дон Норман за дизайна и психологията на ежедневните неща. В нея той е отделил цяла глава за вратите, дръжките и за объркването, което предизвикват. Препоръчвам я на всички, които правят интериорен и продуктов дизайн.

W/M=WC?

Добре, ще кажете, но нали си има голям хубав надпис? Има, но едва ли в България някой очаква на тоалетната да пише “W/M”, а дори и да очаква, е много вероятно и да не забележи големите букви, които изглеждат като дизайнерски елемент от стената, а не като информация — такива букви има доста и отвън, и отвътре.

В уебдизайна това се нарича “банерна слепота” — хората толкова са свикнали да не обръщат внимание на банери, че игнорират и всеки друг цветен правоъгълник с големи букви от сайта, който прилича на банер.

A процепа?

Добре, ще продължите, но това, че има процеп, подсказва, че е врата. Ми… и аз си мислех така, докато не видях как реагират хората. И много скоро очаквам на сервитьорките да им писне да обясняват къде да се натисне и да накарат шефа да купи от МЕТРО знаци с пикаещо момченце и момиченце и да развали минималистичния дизайн.

***

Допълнение (3 месеца по-късно): Явно на сервитьорките им е писнало да обясняват къде е вратата и вече има стърчащи табелки WC.

25 коментара

Интериорни тенденции, 2009

от Жана Стоилова, 19.01.2009 | 10 коментара

Списание Sköna Hem публикува какво ще е модерно в интериора през тази година. А на скандинавците може да се вярва, когато опира до дизайн.

Моите фаворити

Raw Blonde

Raw Blondе
Бели стени, естествени, необработени материали. Задължително е да не са внос от Индонезия, Южна Америка или друго далечно място. Освен че е уютен и спокоен, този стил утвърждава и позицията ти на еко-човек.

Factory shapes

Factory shapes
Да правиш интериор с материали, взети назаем от индустрията, е трудна работа. Намирането на баланс между метални мебели, видим бетон на стените или тавана или открити въздуховоди, както и задължителното условие интериора да носи усещане за дом, си е висш пилотаж. Всеки успешен опит в тази посока заслужава поздравления.

Sense and Sensability

Sense & Sensability
Ключовите думи тук са спокойствие, хармония, усещане за нещо, което небива да се докосва. За някои са скучно, стерилно или постно. За съжаление на всички, които го харесват обаче, този интериор няма да остане какъвто е, ако в дома дейстително се живее.

Другите модни течения за 2009 година

Serpentine Growth

Serpentine Growth
Микс от тапети и килими с различни форми и цветове. И най малката грешка в избора на десен е пагубна за крайния резултат.

Soft Cubism

Soft Cubism
Малко ми напомня на снимка от каталог за италиански мебели. Определено не е моят стил.

Structured Textiles

Structured Textiles
Мекото, уютно усещане, което създава текстила, контрастира с геометрични и монохромни десени.

10 коментара

В бяло

от Жана Стоилова, 1.12.2008 | 9 коментара

Обхванати от есенно-зимно настроение си купувате нова покривка за легло. Тя обаче се оказва не съвсем в тон с пердетата, тогава сменяте и тях, после идва ред на ново нощно шкафче и така до пребоядисването на стените.

Това не би могло да се случи в домовете с интериор в скандинавски стил — бели стени, бели мебели, дървен под, а цветът идва единствено от текстила, лампите и гръбчетата на книгите. Там, с малко средства и усилия, интериорът се променя според нуждите, сезоните или настроенията ни.

Ето един пример от апартамент в София:


С покупката на няколко метра плат, стаята изглежда различно: цветната покривка на леглото и възглавници (в ляво), са заменени от ярки щори и много бяло (в дясно)

9 коментара

Всеки има ИКЕА

от Анета Василева, 11.07.2008 | 10 коментара

В България на ИКЕА се гледа предимно с добро око — приличен дизайн, ниски цени, носи се отвън. И нищо чудно. Предвид дизайн катастрофите, които предлагат традиционните супермаркети за строителство и обзавеждане у нас.

Имам и познати, обаче, които твърдят, че не е хубаво един архитект да има в дома си ИКЕА. Непрестижно е някакси.

Следващите няколко снимки показват как архитекти могат да живеят с ИКЕА вкъщи без никакъв проблем. Защото качествените масови продукти възпитават качествен масов вкус. А именно качественият масов вкус прави града и държавата по-хубави.

Три апартамента в София

IKEA и Филип Старк
Разтегателна кухненска маса ИКЕА. Съжителства без проблем с ярка стена, сокоизстисквачка Juicy Salif и виенски столове.

IKEA и iPod
Етажерка ИКЕА. От най-евтиното ПДЧ. Изглежда отлично с много книги и списания, на всякакъв фон.

IKEA и Vitra
Пердета ИКЕА. Леко ретро, леко соц, много скандинавски. За марката работят някои от най-добрите текстилни дизайнери, включително и от култовата финландска компания Marimekko. Тези специално са на Linda Svensson. Стоят добре дори и с най-обикновен български чам.

10 коментара

Зелени стени

от Анета Василева, 21.03.2008 | 2 коментара

Това е един супер конкретен пост.

Малко примери в отговор на въпроса на Ирина какво да правим, ако сме наследили гадни зелени стени в апартамент, който не можем да пребоядисаме.

Бели мебели, ярки акценти, смело съчетаване на несъчетаеми цветове:

Зелена стена и 60-те

Зелена стена и ярки цветове

Или пък успокояваща ретро романтика, скандинавски шик и Икеа:

Зелено и жълтоРетро зелено

Може и няколко стикери за настроение:

Стикери за стена

2 коментара

Женски работи

от Анета Василева, 28.08.2007 | Коментирай

Домът на Мете

Тези дни, докато ровех за производители на винилови стикери за стена, попаднах на серия от симпатични и непретенциозни женски дизайн блогове. За лятна глътка чист скандинавски стил с малко Marimekko, тук-там Ikea, много бяло и стария шкаф на баба вместо лайм.

  • emmas designblog — блогът на Ема, която има чудесен вкус към детайла
  • mettes potteri — Мете, датска дизайнерка на детски дрехи и керамика.
  • liebling allsorts — Ли от Малмьо
  • karkovski — Кристина от Дания
Коментирай
Начало

Категории