От известно време почти не купувам т. нар. архитектурни списания – за къщи, дизайн и интериор. Освен ако няма нещо много смислено за четене. Дори Wallpaper само online ми стига. Даже когато има годишна класация.

Наскоро обаче един познат ми донесе последния брой на сп. Наш дом, където попаднах на номинациите за интериор на 2009 година. Стана ми интересно — снимките не показваха нищо ново и различно като общо впечатление от номинираните през 2008, 2007 или коя да е от нулевите години. Всъщност това май не е толкова лошо — показва, че в България вече има устойчиви интериорни течения (хайде да не ги наричам клишета засега). Някои са добри, а някои — лоши. Нормално.

По-долу са събрани 5 от добрите (резултат от ровене из голяма, тежка и потънала в прах купчина стари списания, която на всичкото отгоре стоя няколко дни насред хола).

Апартаментът-лофт

Става за: дизайнери, рекламисти и всякакъв криейтив (Максим Бехар прави изключение)

По какво да го познаем: индустриални детайли – видим бетон, тухли, метални греди и колони; метални лампи; видими кабели (може и нарочно боядисани в ярки цветове); микс от ретро и модерни мебели

Пример: Оказа се, че всички от WhATA помним един апартамент до Женския пазар в София от 2005 година. Купен в окаяно състояние от рекламист с дръзко отношение към мястото за живеене, този апартамент е типичното ергенско жилище. Интериорът е супер индивидуален и семпъл — без грам гипсокартон, с оголени тухли и метални трегери, арт постери и стари соц лампи, спасени от реконструкцията на Новотел Пловдив. Интересно как ли изглежда сега?

Други примери: Уго на Славейков, Checkpoint Charlie

Небрежният градски апартамент

Става за: архитекти, арт персони и безпарични наследници на апартамента на баба на Прага

По какво да го познаем: небрежни материали; евтини мебели тип ИКЕА; реставрирани (а може и да не са) стари мебели; някоя картина или скулптура за акцент

Пример: Жилището е на наш познат архитект. В нова кооперация, построена на мястото на старата наследствена къща. В апартамента обаче успешно е запазен повече духът на старата къща, отколкото на безличното ново строителство. Нискобюджетен е и си личи. Но това е нарочно, а атмосферата е много добра — особено ако си падате по такъв стар (ърбън?) шик.

Други примери: Шоурумът на модната дизайнерка Нели Митева на Иван Асен

Романтичният апартамент

Става за: любителки на йога, Горичка и Pretty Little Things

По какво да го познаем: умилително смесени тъкани и цветове; цветя в старата ютия на баба; ретро шкаф, отрупан с джунджурии; обикновено се появява и някой мебел от ковано желязо

Пример: Този тип интериор е по-подходящ за жилища с история. Опитът да се нагоди към нова кооперация със светла височина на стаите от 2.60 м обикновено завършва с фиаско.

Жилището на снимките е от стар брой на българската Bravacasa от 2006 година. Намира се около Докторската градинка (е, да). Купила го жена с носталгично отношение към миналото и го обновила с ограничен бюджет. Запазени са парчета стара мазилка, има ИКЕА като във всеки добър low-cost, индийски покривки за легло, бял тюл по столовете, а ваната е в спалнята. А, да, има и лилава стена, до която даже троянската витринка стои добре.

Други примери: ресторант Pastorant

Дизайнерският апартамент

Става за: космополитни мутреси, строителни предприемачи и наследници на апартаменти в Изток

По какво да го познаем: перфектни детайли (всички фуги и ръбчета са напаснати); висококласни дизайнерски мебели

Пример: Модата на “марковите” апартаменти тръгна в началото на строителния бум, когато за един собственик беше въпрос на престиж да отиде с личния си интериорен дизайнер на последното мебелно изложение в Милано, та да почерпи опит и малко международна красота. В резултат се наложиха две гранд-дами на българския интериор (за които Милано и шоурумът на Гама дизайн са втори дом) и множество добри апартаменти, достойни даже за италианското Bravacasa.

Жилището по-долу е от брой на Идеален дом от 2008 г. и е един от многото примери. Не става ясно дали е старо или ново строителство, но това за “дизайнерските” апартаменти не е от голямо значение. Интериорът е доста европеиден, бял, с черни и цветни акценти, но не е стерилен. Веднага правят впечатление полилеите на Moooi, трапезарните столове, които съвсем не са случайни, и диванът на B&B, който може да ви изглежда небрежен, но струва колкото половината обзавеждане на предходния апартамент.

Други примери: бар Nero (преди бомбата), Опера (преди ремонта)

Българското етно

Става за: всички

По какво да го познаем: микс от традиционни мебели и материали с модерни такива — видим бетон с чипровски килим или черна ламперия с антикварно кресло от царско време, претапицирано в райе

Пример: След като му мина увлечението по дзен, Индия, фен шуи, японски минимализъм и тайландски декорации, бг интериорът роди едно добро попадение — небрежен минимализъм с традиционни български елементи. Жалко, че успешните примери без грам Балкантурист са все още много малко.

Примерът тук е една къща за гости в родопското село Солища, която постига отличен баланс между местно, народно и модерно без много преиграване. Материалите са естествени, дамаските — свежи, дори парапетът на циментовото стълбище е някаква версия на бг конструктивизъм от дърво.

Други примери: фоайето на хотел вила Рока, Банско

За финал един безплатен съвет от нас. Ако не знаете какво да направите с нещо в къщата си — боядисайте го бяло. Или черно. Сериозно, няма да сбъркате.

Използвани са снимки от: архивни броеве на сп. Наш дом, сп. Идеален дом, сп. Браваказа, studio l6, boby dimitrov

***

Очаквайте: Как изглеждат интериорите, които хората си правят сами

Когато сте на квартира и няма как да инвестирате в големи ремонти и мебели по поръчка, все пак има начин лесно и евтино да придадете индивидуалност на жилището си.

Най-добре подобни проблеми се решават с дребни, лесни хрумки. Но ние май не можем да се похвалим с личен напредък по темата. Засега.

През декември и януари с интерес следях поредица постове на door 16, за това как авторът предекорира наетия си апартамент с помощта на боя, ИКЕА и няколко поправени мебели втора ръка.

Така изглежда апартаментът при наемането.

Планът за покупки в кухнята, преди ходенето до ИКЕА. Чрно-белите интериори не спират да са актуални и тези цветове неизменно присъстват в колекциите на ИКЕА от последните години.

Резултатът в кухнята. Промените: едната стена е боядисана в черно, монтирана е малка масичка, има нови столове. На стената — календар с големи цифри вместо картина. Останалото са хитри детайли...

Дръжките на старите шкафчетата са сменени с нови, черно-бели. Дребна намеса, но ефектна.

Конзолната масичка в оригиналния си вариант е дървена, но подпората и е боядисана в черно като стената, за да не се забелязва.

Това са аплиците в дневната от първата снимка, онези със златната основа и къдравата шапка. С основа, боядисана в бяло, и обикновена крушка изглеждат много по-добре.

И новият домашен офис. В нишата, предназначена за гардероб, е направено бюро от сдвоени ПДЧ плоскости, които вече са били в апартамента и е трябвало да се използват за разделители в гардероба. С изтеглящия се плот и няколкото държача цената на новия офис е около 30$.

Тези постове за пореден път ме накараха да си помечтая за ИКЕА наблизо и за повече умения с четката.

За новото Уго в Младост бяхме писали още по време на строежа му. И въпреки… хм… сложното ни отношение към типографските композиции по фасадите, след завършването му не може да не признаем, че е едно от добрите (май най-доброто) попълнения в разнородния младостки пейзаж. И като архитектура, и като интериор, и като място за хранене.

Но в този пост няма да говорим за сградата, а за един малък детайл от дизайна. Толкова малък, че можеш да го пропуснеш.

“Къде е тоалетната?”, “Ей там”

Често сядам на маса до тоалетната — просто там са най-удобните места. И почти всеки път някой пита сервитьорката къде е тоалетната. Което е нормално, случва се във всички заведения. Сервитьорката му посочва към черно-бялата стена с големи типографски надписи, сред които и надписът W/M. Човекът благодари, запътва се към стената, но… не вижда врата на нея. И на мен ми беше чудно как така, но се случва.

Къде е вратата

И така, нашият човек се оглежда, решава, че не е разбрал и натиска единствената врата, която вижда на съседната стена — това се оказва врата на склад, но тя се отваря само донякъде. Виждал съм това няколко пъти. А други направо се запътват към втория етаж, защото стълбата нагоре е най-близкия отвор до посоченото от сервитьорката място.

Най-любопитен беше случаят, когато един човек явно беше предупреден, че вратата не се намира лесно и опипваше различни части от стената с надеждата някоя да се отвори. Накрах след това един познат да изиграе действията на този човек и го заснех. Ето филмчето:

Но вратата е много хубава!

Ние също се кефим на минимализма. Проблемът е, че нищо не подсказва, че на тази стена има врата. Например дръжка. Дръжката ще развали хубавия дизайн и няма да е вече минимализъм ли? Зависи как е направена.

Има една много известна и забавна книжка на Дон Норман за дизайна и психологията на ежедневните неща. В нея той е отделил цяла глава за вратите, дръжките и за объркването, което предизвикват. Препоръчвам я на всички, които правят интериорен и продуктов дизайн.

W/M=WC?

Добре, ще кажете, но нали си има голям хубав надпис? Има, но едва ли в България някой очаква на тоалетната да пише “W/M”, а дори и да очаква, е много вероятно и да не забележи големите букви, които изглеждат като дизайнерски елемент от стената, а не като информация — такива букви има доста и отвън, и отвътре.

В уебдизайна това се нарича “банерна слепота” — хората толкова са свикнали да не обръщат внимание на банери, че игнорират и всеки друг цветен правоъгълник с големи букви от сайта, който прилича на банер.

A процепа?

Добре, ще продължите, но това, че има процеп, подсказва, че е врата. Ми… и аз си мислех така, докато не видях как реагират хората. И много скоро очаквам на сервитьорките да им писне да обясняват къде да се натисне и да накарат шефа да купи от МЕТРО знаци с пикаещо момченце и момиченце и да развали минималистичния дизайн.

***

Допълнение (3 месеца по-късно): Явно на сервитьорките им е писнало да обясняват къде е вратата и вече има стърчащи табелки WC.

Списание Sköna Hem публикува какво ще е модерно в интериора през тази година. А на скандинавците може да се вярва, когато опира до дизайн.

Моите фаворити

Raw Blondе
Бели стени, естествени, необработени материали. Задължително е да не са внос от Индонезия, Южна Америка или друго далечно място. Освен че е уютен и спокоен, този стил утвърждава и позицията ти на еко-човек.

Factory shapes
Да правиш интериор с материали, взети назаем от индустрията, е трудна работа. Намирането на баланс между метални мебели, видим бетон на стените или тавана или открити въздуховоди, както и задължителното условие интериора да носи усещане за дом, си е висш пилотаж. Всеки успешен опит в тази посока заслужава поздравления.

Sense & Sensability
Ключовите думи тук са спокойствие, хармония, усещане за нещо, което небива да се докосва. За някои са скучно, стерилно или постно. За съжаление на всички, които го харесват обаче, този интериор няма да остане какъвто е, ако в дома дейстително се живее.

Другите модни течения за 2009 година

Serpentine Growth
Микс от тапети и килими с различни форми и цветове. И най малката грешка в избора на десен е пагубна за крайния резултат.

Soft Cubism
Малко ми напомня на снимка от каталог за италиански мебели. Определено не е моят стил.

Structured Textiles
Мекото, уютно усещане, което създава текстила, контрастира с геометрични и монохромни десени.

Обхванати от есенно-зимно настроение си купувате нова покривка за легло. Тя обаче се оказва не съвсем в тон с пердетата, тогава сменяте и тях, после идва ред на ново нощно шкафче и така до пребоядисването на стените.

Това не би могло да се случи в домовете с интериор в скандинавски стил — бели стени, бели мебели, дървен под, а цветът идва единствено от текстила, лампите и гръбчетата на книгите. Там, с малко средства и усилия, интериорът се променя според нуждите, сезоните или настроенията ни.

Ето един пример от апартамент в София:

С покупката на няколко метра плат, стаята изглежда различно: цветната покривка на леглото и възглавници (в ляво), са заменени от ярки щори и много бяло (в дясно)

В България на ИКЕА се гледа предимно с добро око — приличен дизайн, ниски цени, носи се отвън. И нищо чудно. Предвид дизайн катастрофите, които предлагат традиционните супермаркети за строителство и обзавеждане у нас.

Имам и познати, обаче, които твърдят, че не е хубаво един архитект да има в дома си ИКЕА. Непрестижно е някакси.

Следващите няколко снимки показват как архитекти могат да живеят с ИКЕА вкъщи без никакъв проблем. Защото качествените масови продукти възпитават качествен масов вкус. А именно качественият масов вкус прави града и държавата по-хубави.

Три апартамента в София

Разтегателна кухненска маса ИКЕА. Съжителства без проблем с ярка стена, сокоизстисквачка Juicy Salif и виенски столове.

Етажерка ИКЕА. От най-евтиното ПДЧ. Изглежда отлично с много книги и списания, на всякакъв фон.

Пердета ИКЕА. Леко ретро, леко соц, много скандинавски. За марката работят някои от най-добрите текстилни дизайнери, включително и от култовата финландска компания Marimekko. Тези специално са на Linda Svensson. Стоят добре дори и с най-обикновен български чам.

Това е един супер конкретен пост.

Малко примери в отговор на въпроса на Ирина какво да правим, ако сме наследили гадни зелени стени в апартамент, който не можем да пребоядисаме.

Бели мебели, ярки акценти, смело съчетаване на несъчетаеми цветове:

Или пък успокояваща ретро романтика, скандинавски шик и Икеа:

Може и няколко стикери за настроение:

Тези дни, докато ровех за производители на винилови стикери за стена, попаднах на серия от симпатични и непретенциозни женски дизайн блогове. За лятна глътка чист скандинавски стил с малко Marimekko, тук-там Ikea, много бяло и стария шкаф на баба вместо лайм.

• emmas designblog — блогът на Ема, която има чудесен вкус към детайла
• mettes potteri — Мете, датска дизайнерка на детски дрехи и керамика.
• liebling allsorts — Ли от Малмьо
• karkovski — Кристина от Дания