WhATA Awards 2015: Номинациите

от WhATA, 28.12.2015 | 7 коментара


WhATA Awards 2015

Гласуването приключи. Очаквайте резултатите през февруари.

В края на годината за шести пореден път събрахме накуп важните за нас архитектурни събития, успехи и провали. Архитектурната 2015 беше “скучна” на фона на политическите и военни катаклизми, които светът изживя, но нека е скучна. В Палмира, вярно, беше далеч по-“интересно”.

И така. Настанете се удобно, Ларгото е зле, но все още живеем в по-добрата част от света. Номинираните са:

Архитектурно събитие на годината

Дебатът за и против събарянето на Паметника пред НДК в Червената къща


Снимка: Боряна Зафирова

В края на януари, в една от по-кофти залите на Червената къща, се проведе сигурно най-ожесточената архитектурна дискусия, на която някога сме присъствали. “Онзи” паметник пред НДК успя така да разпали страстите, че в задушното помещение се бяха натъпкали да спорят архитекти, художници, скулптoри, цял ред представители на Столичния общински съвет ведно с главния архитект, видни интелектуалци и обикновени сеирджии. Оказа се, че обществото ни ама никак не е в мир със социалистическото си минало (това не го очаквахме), че Общината уж знае, но всъщност не знае какво да прави (това винаги сме го знаели) и че всички т.нар. експертни “творчески гилдии” са способни да се обединят в защита на Паметника (това си е безпрецедентно).

Форум “Културно наследство”


Снимка: heritage.bg

Още едно безпрецедентно обединение преживяхме тази година, когато през май 37 организации се събраха в защита на автентичността на недвижимото културно наследство и срещу Божидар Димитров и неговите мокри сънища за български античен и средновековен Лас Вегас. Създаден беше Форум “Културно наследство”, където водещи са достатъчно уважавани от нас личности, за да се надяваме, че техният глас ще бъде чут където трябва. Засега не изглежда да ги слушат.

One Architecture Week 2015


Снимка: Лина Кривошиева/The Plovdiv Project

Традиционно и тази година сред номинираните е архитектурната седмица на ЕДНО, която от три години се провежда в Пловдив. С все по-фокусирани теми (миналата година “Капана”, тази — Реката) One Architecture Week се опитва да въздейства ударно върху определено място и проблем и да приобщава широки маси хора: прави градски намеси, организира редица активни мероприятия и като цяло бяга от академизма и залага на спонтанността и съучастието на гражданите. Всичко това е съвсем в тон с глобалните фестивални тенденции (справка: първото Архитектурно биенале в Чикаго от тази есен), но за съжаление сякаш не успява да увлече достатъчно местните в Пловдив. Предстои да видим как ще се развият нещата до кулминацията през 2019.

Софийски архитектурен фестивал


Снимка: Архитектурен фестивал София 2015


Снимка: Архитектурен фестивал София 2015

През 2015 One Architecture Week получи отдавна подозираната софийска конкуренция в лицето на чисто нов архитектурен фестивал. Програмата не ни изненада — получихме всички очаквани съставки за добър фестивален продукт: лекционен форум, изложби, градски намеси, тематични панели (включително с еко насоченост), детска програма, дори екстравагантен конкурс за архитектурно есе (съвсем в тон с течащото по същото време по БНТ литературно риалити “Ръкописът”).

Изненада ни, че зад фестивала стоят обичайно приеманите за тромави и неинициативни браншови организации Съюз на архитектите в България и Софийската колегия на Камарата на архитектите. И на фестивала това все още му личи: въпреки медийното отразяване, активните организатори и приличния сайт. Най-малкото залите на САБ не стават за готин фестивал, по-подходящи са за потни обсъждания на резултатите от конкурса за центъра на София примерно. Но като хора, които вярват в конкуренцията, смятаме, че е много полезно да имаме повече от един архитектурен фестивал и особено необходимо е да имаме един в столицата. Така че чакаме с интерес да видим какво ще стане догодина.

Мемореалити

Мемореалити е проект за пример как трябва да се третират конфликти. Конфликтът в случая е запазването на паметника “1300 години България” пред НДК срещу възстановяването на плочите на Първи и Шести пехотен полк на негово място, а зад проекта стоят обичайните градски герои Трансформатори. Те заслужават едно силно ура за куража да представят всички гледни точки по една от любимите теми за спор в София (другата е пак паметник, само че на армия).


Снимка: memoreality.com

Какво прави Мемореалити при архитектурните събития на годината? Ами всъщност произведе серия от смислени събития, всички те с фокус памет, места за памет, интерпретация и разбиране. Плюс няколко работилници и един добър сайт (от който си теглим яки плакати). За Трансформатори е ясно на чия страна са (за Паметника, и ние така). Но другата страна ни липсва в диалога. Дано проектът се развие и когато успеят да убедят и доктор Тодор Чобанов и проф. Александър Кьосев, че няма “или-или”, а може и с “и”, ще ги признаем.

Главният архитект на София подава оставка

След 10 години начело на най-големия град в България, негово всемогъщество Петър Диков подаде оставка и де факто ще престане да изпълнява длъжността си през февруари 2016. Шапки долу за великия манипулатор, големия оратор и блестящия диктатор, който успя да обедини срещу себе си всички и всичко и да остави стола си толкова кънтящо празен, че не можем да си представим куражлията, който би посмял да седне там след него. Именно за да спестят проблемите на подобен куражлия, група независими организации инициираха серия от предложения и разговори за административната позиция “главен архитект”, за критериите за избор на нов такъв, за градското планиране и кой трябва да дава тон на градските политики като цяло. Засега разговорите вървят, скоро и на кръгла маса в Столична община.

Конкурс на годината

Конкурс за нова библиотека във Варна

Конкурсът за Нова сграда на Регионална библиотека Пенчо Славейков във Варна беше най-масовият конкурс, организиран от българска община. И въпреки пречките за чуждестранните участници, които поставя ЗОП, конкурсът събра 370 проекта от 66 държави (само около 90 са от България) и постави българските архитекти в конкурентна среда, на каквато много от тях не са свикнали. Все пак едно е да печелиш конкурси на НАГ с 10 участника, или такива, на които сам си писал заданието, друго е да се състезаваш с още 369 екипа, повечето с по-богат опит в отворените конкурси от теб. Защото за участие в отворени конкурси не е достатъчно само да си добър проектант: трябва да прецениш дали можеш да направиш добра сграда по конкретното задание в определения срок, да имаш ясна идея, да представиш ясната си идея си така, че да се разбере бързо и еднозначно, и да знаеш, че често в такива конкурси смелите и обосновани решения постигат повече от перфектното изчертаване на всички разпределения и фасади.

Ако сме задълбали в прекалено архитектски дебри, ето и бързо обобщение на резултатите: международно жури избра за победител екип от Холандия, на второ място са българите от I/O архитекти, а трети са фирма от Хонконг. От тук нататък на ход е Община Варна. Надяваме се знае, че всички я гледат под лупа сега.

Конкурс за Борисовата градина

Не отричаме, че вече бившият главен архитект на София е последователен поне в конкурсите – конкурсите на НАГ следват буквата на закона, но нямат сайт или фейсбук страница, трудно намираш къде и кога са обявени, участват между 7 и 10 проектанта, журито е от хора, представители на трибуквени административни структури, а резултатите не се харесват на никого.

Конкурсът за Борисовата градина мина по същата схема, а вялото обществено възмущение от представените проекти показа, че вече и архитекти и неархитекти са се отчаяли от софийското конкурсно дело. Но има добра новина — тъй като конкурсът беше за избор на изпълнител, а не на проект, най-вероятно нищо от представените идеи няма да се реализира.

Конкурс за посетителски центрове Централен Балкан

За конкурса Посетителски интерпретативни центрове в Национален Парк Централен Балкан разбрахме случайно — някой го беше шернал във фейсбук. Конкурсът сам по себе си не се различава особено от тези, организирани от НАГ – не беше много популярен, журито не е от известни професионалисти, а по-скоро от представители на КАБ. И все пак има сайт, на него се публикуваха новини, използваше се активно и Google Plus. Но дори и без кой знае каква популяризация този конкурс успя да привлече повече участници от конкурса за Борисовата градина (общо 16 проекта за две конкурсни зони) и не сме чули някой да протестира срещу резултатите.

Хубаво е, че Дирекция Национален парк Централен Балкан е отделила време и средства за архитектурен конкурс, вместо да обяви Обществена поръчка за инженеринг с критерий най-ниска цена. Както винаги сме казвали, това е добър пример как трябва да се прави всичко — от кошчетата за боклук, през беседките, та до библиотеките.

Конкурс за инфопункт на Нощ на музеите, Пловдив

Конкурсът за Дизайн и реализация на Зелен инфопункт за Нощ/Пловдив 2015 е единственият конкурс тази година, доведен до реализация. Организиран от ежегодният фестивал „Нощ на музеите и галериите–Пловдив“ (11-12 септември 2015) и Фондация „Отворени изкуства“, това беше конкурс, който в рамките на няколко месеца се проведе, излъчи победител и този победител осъществи идеята си. Нищо, че реализацията имаше малко кратък живот, защото заваля дъжд в неподходящо време. Важното е, че по време на Нощта на музеите и галериите беше там и работеше.

А ние не сме максималисти — знаем че в конкурсното дело се върви с малки крачки, но с всеки опит се отива по-далеч.

Архитектурна тенденция на годината

Дебатът за крепостите и фалшификацията на наследството


Снимки: Росица Цанова

Починът “всяка община с крепост” (а в крепостта — светена вода или поне гроб на вампир) през 2015 най-сетне намери силен отпор и доведе до почти футболни страсти. Първи се провикнаха архитектите, че е недопустимо дострояване на руини. Божидар Димитров ги нарече “самозванци”. През пролетта се състоя конференция “Културно наследство: Автентичност в риск” и 37 организации се обединиха в общ фронт — форум “Културно наследство”. В края на лятото се събраха 2300 подписа за пенсионирането на Божидар Димитров заради инициативата му за бутилиране на “чудотворна” вода от Плиска (която на всичкото отгоре се оказа и фекална).

Медиите се занадпреварваха коя ще пусне по-дълъг обзор по темата (или поне интервю с културолога Ивайло Дичев). В социалните мрежи не остана неосмяна Божидар-Димитровска изцепка. А самият Божидар Димитров беше освиркан и изгонен от обществено обсъждане за дострояването на Небет тепе в Пловдив.

Хубаво е, че такива страсти се леят по естетически въпроси. Сега остана тенденцията да даде и резултат. Чакаме.

Всички в защита на старите къщи


Къщата с кулата


Къщата с ягодите

Хващаме се на бас, че поне 3-ма от фейсбук приятелите ви са шернали нещо за “Къщата с ягодите” тази есен. Намеренията на собственика й — да я събори и изгради “наново” — разгневиха социалните мрежи и доведоха до протести пред Министерството на културата. Дори 6 от кандидат-кметовете на София (иначе на крайно противоположни позиции) се обединиха предизборно в нейна защита. А 1000 подписа бяха събрани за запазването на друга софийска къща — “Къщата с кулата” в Лозенец. Добре е, че на все повече хора, при това неархитекти, започва да им пука за (да го кажем по научному) градската историческа многопластовост. (А нас ни е яд, че не запазихме името Къщата с ягодите, когато за пръв път го ползвахме в блога през далечната 2008).

Oткриват се алтернативни музеи за съвременно изкуство

Проявите на съвременното изкуство влияят още по-силно, когато са поднесени в интригуваща архитектурна обстановка. Точно това започна да се случва вече и в София с появата на все повече “музеи” на неочаквани места. Хубави примери в тази посока през 2015 бяха Museum of Less Ordinary (уцелена рекламна кампания, която успя да превърне стария китайски ресторант срещу Blaze в добър декор на pop-up музей, не без помощта на Studio Komplekt) и особено Swimming Pool — апартаментът-музей на Виктория Драганова срещу Руската църква, който е убийствена комбинация от архитектурен модернизъм от 30-те и европейски арт декаданс. За гледката да не говорим.


Museum of Less Ordinary — бившият китайски ресторант срещу Blaze


Swimming Pool — какво не подозираме, че има на покрив срещу Руската църква

Появяват се алтернативни книжарници и библиотеки

От няколко години четенето отново е на мода. И не става дума за четене с електронни четци и таблети (“so 2010”) — хартиените книги се завръщат триумфално. Купуваш с ентусиазъм, зачиташ и зарязваш на нощното шкафче на 17-та страница (но това е част от преживяването). Логично, започнаха да се откриват нов тип книжарници, а също така и необичайни места за четене и срещи сред книгите. Добрите примери:

  • клуб “Перото” в НДК — лежерно място за срещи и едновременно с това денонощна книжарница и читалня
  • “Читалнята” в Градската градина, София — пример за любопитно усвоен павилион за размяна на книги и четене в парка
  • и една бяла библиотека на плажа в Албена, която изненадващо видяхме първо в чуждите блогове


Клуб “Перото”, НДК


“Читалнята” в Градската градина, София


Плажна библиотека в Албена. Източник: GoodReads

Сграда на годината

Тази година имаме четири отлични примера за чиста архитектура, които отвяха спомените за времето с номинации на пътни възли и интериори на български сериали. Което си е обнадежаващо. Нещо повече, всички сгради по-долу имат три общи черти, които рядко срещаме и по които често въздишаме: отношение към средата, архитектурна сдържаност и добър детайл.

Bavaria Auto


Снимка: Георги Петев

Сградата на Bavaria Auto на Околовръстното до ИКЕА дълго време стоя незавършена и някак странно кацнала измежду естакадите наоколо. Когато я завършиха, истината лъсна. Тази сграда винаги е била за там — с видимия си бетон (добре изпълнен, което, странно, още е постижение у нас), със суровата си, грубовата инфраструктурна естетика, със семплите си детайли и с колите вътре (примижваме и не виждаме синия надпис отгоре и тогава вече всичко наистина е по Балард).


Снимка: Георги Петев

Офис сграда ЕКСПО 2000

Бихме сложили тази сграда в категория Нормалност, защото на пръв поглед това е една добре балансирана, прилично изпълнена, нормална офис сграда, състояща се от две части – висока и ниска. Това, заради което я номинираме за Сграда на годината обаче, е ниското тяло.

Източната, „калканна” фасада на ниското тяло се вижда само ако подходиш с автомобил към гаража. Та подхождаш към този гараж и какво да видиш: поддържано фасадно озеленяване, холандско решение за евакуационната стълба, метални, слънцезащитни ламели от юг, добър детайл при връзката с терена, че дори начинът, по който е оформено мястото за отпадъците, е съвсем обмислен. Е как да не се зарадваш.

А архитекти на сградата, оказа се, са Проарх. Англичаните имат много подходящи поговорки по повода.

Офис сграда във Варна


Снимка: Магдалена Матанова

Една офис сграда в Гръцката махала на Варна ни доказа това лято как новата архитектура в стария градски център може да бъде сдържан безконфликтен жест, който едновременно с това запазва отчетливата си модерност.

Нелеката задача (много паметници на културата в съседство, квартал с малки тесни улици, тесен парцел, недостатъчно ослънчаване) MMXX архитекти са решили със стъклена окачена фасада, редуваща прозрачни и матирани повърхности, която контролира осветеността и гледките, с добър мащаб и с чисти линии, без излишни чупки, акценти и претенциозни архитектурни жестове. Резултатът е спокойна и интелигентна сграда с уважение към средата. Пожелаваме си повече такива.

Observation House


Снимка: Асен Емилов

“Новата” къща на I/O архитекти ентусиазирано обиколи социалните мрежи у нас и (с право) основните световни архитектурни медии. Макар че борави с познат архитектурен език, той е толкова чист, благозвучен и без грам провинциален акцент, че с право един познат каза “Аз изобщо не разбрах, че тази къща е в България, докато не прочетох, че била на I/O”.


Снимка: Асен Емилов

Т. нар. Observation House е разположена на хълм, в края на делиорманско село, а архитектурата подчертава характерността на мястото – да виждаш, но да не те виждат. Имаме не една, а две къщи, които са сякаш извадени от горната и долната земя на приказката за черния и белия овен. Долният плътен и масивен обем от габиони напомня подпорните стени по пътищата и крие „частните” помещения, отваряйки ги единствено към двора. А горният, изцяло отворен обем, осигурява от дневната гледка без прегради. Така обитателите са над всичко и виждат всичко, но никой не вижда тях. Добруджанска идилия.

Ресторант/бар на годината

Перото, НДК


Снимка: НДК

Денонощната книжарница-читалня-клуб “Перото” е част от силната тазгодишна тенденция за нови и интересни места за четене, както и част от цялостния ревамп на НДК (който няма нищо общо с ремонта на градинката, а с новия енергичен директор Мирослав Боршош). “Перото” е добре позиционирано (на източната фасада, с тераса и гледка), с приятен интериор (дело на Ина Дамянова, която стана известна с хартиените си лампи) и поддържа активна литературна програма. Чиста проба европейска нормалност (да използваме любимото си клише), която направи София една идея по-хубав град за живеене.

Street chefs


Снимка: Under the Line

Гурме бургерите и крафт бирите станаха голямата работа в София тази година (пак), но досега не сме имали дизайнерска каравана за ресторант. Вярно, идеята я знаем (и филма сме гледали), но промениха ли с нея 4 ъгъла и една столична улица — промениха ги. Харесват ни интериора (на караваната де) с отношението към детайла и червения хладилник Smeg, последователния графичен дизайн, дънковите престилки и карамелизирания бекон в бургерите.

Бар Спутник


Снимка: Васил Германов

Бар “Спутник” е от семейството на любимата ни хипстърска соц-носталгия “Ракета ракия бар”. Толкова близки роднини са си, че делят един партер в култов блок до парка Заимов. Мястото е пълно с хрумки и добри интериорни детайли — за отбелязване са гигантската “кастъм” лампа (Funkt, това интерпретация на полилей от живковска резиденция ли е?), колажът от килими и цялостното берлинско усещане за art ostalgie. Излиза на фото-финиш с другия ни хипстърски соц любимец: бар “Ленинград” в Рига, където ги владеят чистите алкохоли.

Градски бъг на годината

Сан Стефано Плаза

Сан Стефано плаза е онова огромно червеникаво нещо на мястото на бившата Бирена фабрика, което се разлива като шкембе над колан от всички свободни кюшета на квартала около Телевизията. И както писахме в поста Sofia Monsters от това лято, “Едно е да направиш лоша сграда на мястото на унищожен паметник на културата, който можеше да стане най-интересното културно пространство в центъра на града. Съвсем друго е да направиш такава лоша сграда с чудовищно РЗП, няколко подземни етажа и едни от най-абсурдните фасади след края на 90-те.” Няма какво да добавим.

Паметник на Цар Самуил

Тук няма да говорим за очите. Няма да говорим и за веселия мотив, че българските владетели трябвало да се върнат в колективната ни памет. Всеки паметник показва какви са били вкусът и ценностите на властимащите в епохата, в която е създаден. Следователно бъдещите историци ще знаят, че днешната власт се е захласвала по кич и патриотично се е биела в гърдите, докато светът е решавал съвсем други проблеми.

Докато правехме снимките за този пост обаче (в края на декември), открихме, че в резултат на цeлия скандал, паметникът всъщност си върши работата — е, не точно да събужда национална гордост, да ни обединява и прочее небивалици. Просто минувачите не го подминават. 2 жени говореха разпалено пред него за неща, които били чули по телевизията — за короната, за меча и герба. И други минувачи се спираха край тях. Както в Биг Брадър се помнят хората, които най-много са се изложили, така и скандалните паметници са по-успешни от онези, за които не си чул нищо по телевизията, и се загнездват за по-дълго в т.нар. “колективна памет”. Така че бъг-бъг, но колко да е бъг…

Реконструкцията на х-л Кемпински

Ветко Арабаджиев и Кишо Курокава влизат в един бар… Може да звучи като виц, но не е смешно. Ето и историята:

Някой си Ветко Арабаджиев купи хотел Кемпински, проектиран от един от легендарните архитекти на 60-те и 70-те — Кишо Курокава (не че е от най-великите му сгради, но все пак), прекръсти го на хотел “Маринела”, изкорени японските вишни отпред, подарък от японското правителство (на тяхно място щял да посади палми) и започна чутовна реконструкция на хотела по свой образ и подобие. В резултат интериорите заприличаха на чалга клуб с “модерна визия и футуристичен дизайн” (според репортажa), а в началото на декември на мястото на японските вишни цъфнаха пластмасови дървета с лапмпички. “Ние сме творци, създаваме едно творение, а критиците го критикуват”, казва по повода ПР-ката на хотела пред Нова тв. Изводът: един архитект дори и добре да проектира, не може да предвиди действията на бъдещите ветковци. Уви.

“Реставрацията” на Ларгото

Ще кажем нещо, заради което археолози, историци и министърът на културата биха ни убили вкупом: нека най-после приемем, че нямаме археологически останки, достатъчни да предизвикат интерес у непрофесионалист и да отключат така лелеяният поток от културен туризъм. Не сме Рим, не сме Гърция (а и те са на една крачка от тук). И въпросът не е само до по-лош държавен ПР. Наивно и да си мислим, че ако останките, с които разполагаме, ги направим 5 пъти по-високи с имитативно дострояване (при това лошо изпълнено), ще предизвикаме неописуем поток от туристи. Това не е като спасителния силикон за мацките с малки гърди.

Номинираме реставрацията на археологическите останки на Ларгото за лошото имитативно изпълнение, за диспропорцията оргинал-дострояване, за концепцията изобщо да се достроява, а не добросъвестно да се консервира това, което има, както и за грубото им и почти насилствено вкарване в градската тъкан. Ключовите думи при работа с историческо наследство са “автентичност” и “деликатност”.

“Реставрирането” на Берлинската стена до НДК

това парче от берлинската стена седи до ндк вече девет години. преди няколко седмици видях, че и то е "реставрирано" по ...

Posted by Stefan Ivanov on Tuesday, 1 December 2015

На тази номинация се смяхме най-много. Според столична община работници от озеленяването замазали това парче от Берлинската стена пред НДК, защото им се сторило грозно. Примерът на Ларгото явно е зарaзителен — всичко старо се поправя, надзижда, а ако няма нужда, просто се замазва.

Нормалност на годината

Музейко

Музейко събра толкова медийно внимание и награди тази година, че се чудим откъде да започнем. Освен да обясним защо го номинираме не в сграда, а точно в нормалност на годината: защото имаме нужда мeстата с добър дизайн, направени с мисъл именно за тях, децата, да се превърнат не в изключение, а в норма. Не познаваме дете, което да не си е тръгвало дълбоко впечатлено оттам, а днешните деца са утрешните Елън Мъск, нали така?

НДК се променя


Снимка: НДК

След като първо измиха всички лампи, в НДК започнаха последователно да откриват нови и нови места за култура и така позападналият имидж на “двореца на народа” лъсна като градско денди. За отбелязване е колко внимателно и с уважение към средата се правят намесите в сградата на НДК — новите надписи използват оригиналните шрифтове от 80-те, интериорите са сдържани и смислени, просто не вярваме на очите си. Браво, НДК, новото ни старо любимо място си ти.

История на изкуството за деца по БНР

Не ни питайте как попаднахме на тази поредица по радио “Христо Ботев”, но ето на, оказа се, че архитектурата може да бъде разказана (а не само показана), при това по радиото, при това за деца и то интересно и увлекателно. Хубав малък проект за интересни (и не толкова известни сгради), изигран и написан добре.

Детски парк, село Чавдар


Снимка: AZ Studio

Още нещо детско слагаме сред нормалностите — този път детската площадка, открита в амбициозното образцово село Чавдар. Пак да повторим, добре ще е нещата и местата за деца в България да започнат масово да се правят с мисъл, с желание за експеримент и провокация, отвъд клишетата и стандартните решения.

“Код Кино”, градска игра


Снимка: АГИТПРОП

През ноември на 100 места в София — по сгради и настилки — се появиха отпечатани QR кодове, наподобяващи кинокамера. Сканираш код с телефона и се отваря клипче с откъс от български филм, сниман на това място. За пръв път открихме 2 такива кода на летището. Изгледахме клипчетата и потърсихме чия е инициативата. Оказа се на АГИТПРОП (сещате се, “онези” автори на документални филми).

Какво прави кино-игра в архитектурна класация? Номинираме я защото свързва по забавен начин киното и местата от града. (А и в нашия блог винаги сме търсили архитектурата в киното). И така, къде беше училището с фалшиво пеещия учител от “Да обичаш на инат”?

Новата “Главна” във Варна

Една друга Витошка. Варненци реновираха “Главната” си улица с гранитни павета, немски клинкер, минималистични лампи, пейки с нарочен ефект ръжда и добри детайли (че и след конкурс).

Въпреки че в крайна сметка боядисаха “ръждясалите” метални части в сиво, “защото хората не разбират”, проектът си струва отбелязване (тези снимки са отпреди боядисването, защото така ни харесва повече). Не е лошо и у нас хората да се сблъскват със съвременен дизайн от време на време, а най-добре в ежедневието си.

Книга на годината

Тази година нямаме номинации за книга поради липса на убедителни кандидати. Догодина ще пробваме пак.

Личност на годината

Ивайло Дичев


Снимка: БГНЕС, архив

Ивайло Дичев е културолог и политически коментатор, но преди 2 години за пръв път го чухме да се изказва и за архитектура — тогава изложи доста смислени аргументи против конкурса на Диков за Централна градска част, и, за разлика от негодуващите архитекти, успя да обясни позицията си добре. А през 2015 той стана почти фронтмен на протестиращите против смехотворното възстановяването на крепости, след това против паметника на Самуил и изобщо против неадекватното патриотарство в градската (и междуградската) среда. И ако с политическите му коментари не сме съгласни винаги, то архитектурните/културологичните му изказвания и глобалистичната му позиция особено ни радват.

Мирослав Боршош, новият директор на НДК


Снимка: БГНЕС, архив

В същата тази класация през 2011 бяхме писали: “От емблематична сграда за София, НДК се превърна в емблематичен пример за градската ни неадекватност. Непрозрачното управление, съмнителните интереси, липсата на идея за бъдещо развитие и тоталното неуважение към архитектурата превърнаха Двореца на Людмила Живкова в гротеска.”

През 2015 обаче нещата стоят доста по-различно. Няколко номинации по-горе разказахме за добрите намеси в НДК, за новите културни места вътре (няколко нови театъра и денонощна читалня-книжарница-кафе), за измитите лампи, за използването на оригиналните шрифтове от 80-те, за промените с уважение към архитектурата. НДК си има и нов сайт, и активно поддържана фейбук страница, жив туитър акаунт (хубаво ще е, ако не пишат само главни букви в него) и каквито се сетите други профили в социалните мрежи. Все неща, които започнаха да се случват след назначаването на новия директор Мирослав Боршош в края на 2014. Той показа, че социалистическите “дворци за хората” могат да са не само мухлясали мастодонти, а активни съвременни места за култура. А също и че за всяка промяна е важна личността, а не само системата.

Архитектите, които СЕ занимават с архитектура

Беше време, когато тук номинирахме архитектите, които не се занимават с архитектура, а стават бармани, музиканти или култови промишлени дизайнери. Това време обаче отмина (иначе тези с неархитектурата още ги харесваме). Сега смятаме, че малко светлина от прожекторите и потупване по рамото заслужават именно онези архитекти, които са превърнали чистата архитектура в мисия на живота си и я практикуват по занаятчийски себеотдадено без почивен ден и странични занимания: от добре проектираната, функционална кухня, през детайла на парапета в склада, който никой, освен петима работника няма да видят, до сградата, която ще промени града завинаги. Професията ни е супер, само трябва да я практикуваме отговорно. И после да не ни е страх да си влезем в бъчвата като дойде ред да я пуснат в реката пред старите майстори за проба.

***

Това бяха номинациите. Сега сте вие.

Гласуването приключи. Очаквайте резултатите през февруари.


Коментари

  1. Христо Станкушев (28 декември)

    Виктория Драганова

  2. Светослав Петров (28 декември)

    В категорията за градски бъг на годината трябва да има отговор “всяко едно от посочените”.

  3. М.Атанасова (29 декември)

    Добре поне, че “Бургаските чудеса” отсъстват в номинациите… То и в коя категория – най-показно омаскарен град ли…?

  4. Стефан Виденов ( 4 януари)

    Готина статия.
    Мнението ми се различава напълно по 2 от точките
    Наблюдателната къща и Сан Стефано.

    Къщата е абсолютна пародия – недоусмислени денивелации от по 2 стъпала, замъковидни 3-метрови стени и безумна липса на светлина – до там, че трябва да на прислугата да ѝ се пусне светлинен кладенец през покрива. Постмутробарок може би.

    Сан Стефано е масивна сграда на центъра в Центъра на София която ще внесе огромни инвестиции в града. РЗП-то може да е угромно, но формата го кара да се чувства доста по-малко отколкото е в действителнсот. Не знам какво им е лошото на фасадите.
    Колкото до старата бирена фабрика – да – можеше да се реставрира и да стане нещо артистично, но няма пари в тая работа. Доволен съм и със сегашното решение.

  5. Em (20 януари)

    “За отбелязване е колко внимателно и с уважение към средата се правят намесите в сградата на НДК — новите надписи използват оригиналните шрифтове от 80-те, интериорите са сдържани и смислени, просто не вярваме на очите си.”

    Причината за това е авторското право. Не съм сигурна точно как е формулирано от правна гледна точка, но понеже сградата е паметник всякакви промени по фасадата ѝ трябва да се съобразят с автора (наследниците му).

  6. stf (17 февруари)

    Звъннаха ми от Филмовата академия на САЩ и по- точно Гийермо. Разбрал, че Ви имам контактите и ме помоли да Ви предам ако е възможно да не раздавате Whata awards около 28 февруари. Страх ги било, че много щяла да им падне гледаемостта, респективно рейтинга, респективно приходите, респективно всичко в тоз ред…
    Обещах на Ги да ударя едно рамо, а Вие догодина да го поканите за водещ на церемонията.
    Та ето, предвам Ви- ако може тез награди така по- скоро да ги обявите, че ма‘нете ги онез от Академията, но тук колегите от гилдията сън не ги лови вече месец.

  7. ГДЗ (29 февруари)

    Фотографията на Бар Спутник е страхотна!

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории