WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
От последните 10 дни: Лофт в циментова фабрика, Скопие през 2014 и Abitare Talks
от Анета Василева, 22.02.2010 | 11 коментара
Ето и поредната извадка от нещата, за които ни беше интересно да си говорим напоследък.
Изоставена циментова фабрика в Барселона
Идеята за жилища в изоставени фабрики е много стара. Досаждали сме ви достатъчно с нея във връзка със Захарна фабрика в София. Тази фабрика в Барселона ни впечатли обаче не само защото се е получил идеален лофт, а и защото около него има хубава история.
Фабриката преди...
...и след реконструкцията
Противоречивият испански архитект Рикардо Бофил открил изоставения фабричен комплекс преди 35 години. Сградата била построена в началото на XX век и включвала над 30 силоза, подземни галерии и огромни машинни халета. Архитектът (който между другото е съавтор на хотел Хилтън в София в колектив с българите Лозан Лозанов и Атанас Панов) купил рушащия се комплекс и с внимателна реконструкция, почистване и театрално разполагане на зеленина създал оазис. Сега там се намира неговият личен дом, както и много офиси, ателиета и изложбено-концертен център.
Photos via loftlife
Можело значи, а?
Архитектурното бъдеще на Скопие
Наивно-утопичното филмче-визуализация на Скопие през 2014 година ни подейства като глътка свеж ментов чай с акациев мед. Да бе, много успокоително влияе, изгледайте го.
Тъкмо се тюхкахме, че даже в Тирана проектират холандска архитектура, а София сивее. А то колко по-зле можело да бъде. Неокласицистични кич фасади, абсурдни статуи на де що има герой на Балканите, хаотично градоустройство и сгради, на които даже ти е жал да се смееш.
Само от едно ни е страх. Да не вземе Министерство на културата да обяви конкурс за обогатяване на визуалния облик на София чрез скулптурни композиции и фасадни решения.
Abitare Talks
Архитектурното събитие на тази зима беше оставено да втасва тихомълком няколко месеца, за да избухне с пълна билбордна сила през последните седмица-две.
Темата на форума Трябват ли ни музеи и галерии се вписваше отлично в залите на бившия царски дворец със скърцащ паркет и сред картини на Мърквичка. Тълпата беше шарена, далеч повече, отколкото е обичайно дори и за най-популярните софийски архитектурни събития. Което беше добре. Имаше бели маси с айсберг, пармезан и прошуто, бели дизайнерски столове и фюжън музика и даже звездата Жан Нувел дойде и изнесе учудващо дълга лекция.
Светската суета настрана, но през първия ден на Abitare Talks се повдигна една много интересна тема. Оказа се, че има приета Национална концепция за водещи столични музеи, която беше изненада за повечето присъстващи архитекти, художници и културтрегери. Подготвена била по поръчка на Министерство на културата от екип, свързан с катедра Опазване на архитектурното наследство към УАСГ, и била гласувана от Министерски съвет. Даже имало някакво апокрифно обществено обсъждане през февруари, за което отново повечето от присъстващите в залата не знаеха.
За щастие концепцията е много обща, щяло да има конкурси за всичко. И все пак не се прави така, Министерство на културата, не се прави така. Тоталитаризъм е, както каза арх. Павел Попов на дискусията.
На следващия ден Жан Нувел показа сигурно всички свои реализирани и нереализирани проекти за музеи, изложби и арт-инсталации по сгради, като непрекъснато повтаряше (до болка познатото), че всичко започва от ситуацията и контекста.
В началото беше увлекателно, към края залата започна да пооредява. Накрая, наред с въпросите, изпълнени с възхищение, един човек го пита дали е видял София, защото тези неща, които показва, са абсолютно неприложими тук. Нувел отговори, че не всичко е лошо, видял хубаво историческо наследство и хубави ресторанти (къде ли са го водили?). И заключи да бъдем оптимисти. Нормално.
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
4001 (22 февруари)
Ахахаха, на мен пък хич не ми е жал да се изсмея на великофиромския мишмаш от всякакви исторически фигури и най-вече кацналия връз разбит тротоар “ЛАВ”. Вардарските ни братя явно са се разходили из Европата, за да получат вдъхновение, за всички тези пародийни копия на западни паметници (Siegessäule Berlin, Reichtag Berlin, Arc de Triomphe Paris и т.н.). А музеят на Холокоста съвсем довършва с неуместността си, откъдето и да го погледнеш.
градинко (22 февруари)
Град, налегнат от спомени(ци)...Статуята на незнайния лъв наистина беше черешката. Но поне знаем следващия път Божидар Димитров като забърка българомакедонски скандал, какво ще подарим на съседите в знак на помирение – копие на някой от орлите на Орлов мост, да го боцнат да пази сянка на лъвчето.
Ана (22 февруари)
Концепцията за преструктуриране и усъвършенстване на големите софийски музеи е една от малкото смислени инициативи на Министерството на културата през последните години.
Вярно, че е приета набързо и по не особено прозрачен начин, но крайният резултат има неоспорими плюсове, които и Весела Ножарова изтъкна по време на представянето й (да не я повтарям).
Проф. Тодор Кръстев също ми се струва съвсем адекватно избран за ръководител на колектива от експерти.
Що се отнася до Павел Попов, обикновено симпатизирам на бунтарските му пориви и критичен поглед върху ситуацията, но в конкретния случай това, което предложи (разсредоточаване на музеите из периферията на града) ми се стори – да не кажа “глупаво”, но поне доста нелогично и самоцелно като подход.
Критиката винаги е ценна, но има моменти, в които е по-ценно човек да подкрепи желанието за стъпка в правилната посока и да се издигне над дребнавите забележки. Казвам го не, защото това правителство ми е особено мило и драго, а защото ми се иска най-после да се случи онова културно раздвижване, в което всички ние трябва да участваме, още повече, когато някой има желание да даде начален тласък.
Ето и няколко линка, които открих с (може би част от) визуалния материал на въпросната концепция:
mc.government.bg/fil…
mc.government.bg/fil…
Боко (23 февруари)
Ана, Ана, как и теб това правителство от медийни звезди те е омотало...
Това, което другарят Рашидов предлага въобще не е разработено “сега” и “набързо”. Това са проекти от началото на 80-те, които в последствие са актуализирани по времето на правителството на СДС, след това отново забравени, но пак извадени през последната година на правителството на Станишев. Става дума за трансформацията на държавната печатница, сградата отзад и въобще този район. Това , което другарят Рашидов е добавил към тези проекти са пълни глупости...
Като цяло “концепцията” е слаба от днешна гледна точка, защото фокусира върху неща, които просто не са интересни: – исторически останки , от които почти нищо не е останало и ще се възстановява – възстановяването в днешни дни тотално е отречено на запад и има защо – бутафорията е нещо адски тъпо! – изобразително изкуство – първо, че не сме франция да имаме десетки велики художници, всъщност имаме половин. Второ, изобразителното изкуство е изкуство на миналото и все повече губи смисъл и популярност. – “съвременно изкуство” – стана модно всеки да прави музеи за съвременно изкуство. Ташак е обаче, когато дърти консервативни старомодни тъпи пръчове говорят за съвременно изкуство, като например Светлин Русев или самия Вежди... Още по-смешно е като ги слушаш и видиш, че за тях съвременното изкуство се свежда до скулпутри картини... За да имаме музеи на съвременното изкуство, трябва първо да стимулираме артисти да създават такова изкуство...
Моето мнение е, че София трябва да съсредоточи усилия върху един модерен, интерактивен и забавен музей на София. Музей на тоталитарното изкуство е безспорно добра идея, но трябва да се направи наистина мащабно и там да се съберат всички безсмислени паметници от цялата страна, като паметника на съветската армия и т.н.
stassi (23 февруари)
Ана, Ана, с риск да изтриете поста ми – и аз бях там. Та нима се е случвало нещо по-слислено в БГ? Залата беше препълнена до последния миг. Отвън гледахме на екрани, защото ни бяха предупредели, че няма места за всички.Оредяването за което говорите е поради факта, че на десетките правостоящи ни предложиха столове в съседната зала, където имаше допълнителен екран. Видях проекти на Нувел, които не знаех, че съществуват. Да, бяха и по темата. Беше ужасно концентрирано. Много силно, стилно, уважително към всички нас, които отделихме от парите си. И защо всички говорите само за Нувел или поне съм изненадана, защото честно казано очаквах да коментирате китайската презентация!? Програмата беше на световно ниво. Да, трудно се преглъща. Айсберга май сте забелязали само вие.
гтоштогтн (23 февруари)
Извинявам се, че правя коментар на коментари, но някои неща наистина е трудно да се подминат...
Като това, например:
“Второ, изобразителното изкуство е изкуство на миналото и все повече губи смисъл и популярност.”
...
Боко (23 февруари)
о гтоштоггтн, извинявайте, къде съм се разсеял – че то всички популярни артисти на днешното време са художници! по световните галерии за съвременно изкуство излагат живопис след живопис
Боян Манчев (25 февруари)
Каква чудесна РАБОТА са свършили само!! Хвала вам, българи честити!! Колко ясна концепция, с колко много снимки!! Картинки, картинки, но и концепцията става съвсем ясна. Така де – проектът трябва да говори сам за себе си. В този смисъл думи не са нужни и историческият преглед на Славна стара София е от красноречив нагоре!! Картинки, картинки, картинки и КОНЦЕПЦИЯ обаче!! Друго си е като бъде кръстен така този анонс, концепцията веднага блесва........защото
“ние обичаме и културата..и бахура.....”
www.youtube.com/watc…
www.youtube.com/watc…
А сега сериозно, драги ком..зрители – за мен разположението на музеите по периферията на София е решението, което ще спомогне за по-добрия трафик в столицата, тъй като е първа крачка към полицентричната градоустройствена система, от която този град има огромна нужда от години. Това е и начинът за преодоляване на този проблем в развитите и големи градове поне в Европа. Може да бъркам годината, но това не е от особено значение (+ или – 1 не е нищо, нали) – 1982 година в Париж има 181 км задръстване, а рекордът му е от 1990. Нима ще ми кажете, че оттогава там няма ръст на населението и съответно на автомобилите?!
“Концепцията за преструктуриране и усъвършенстване на големите софийски музеи е една от малкото смислени инициативи на Министерството на културата през последните години.
Вярно, че е приета набързо и по не особено прозрачен начин, но крайният резултат има неоспорими плюсове, които и Весела Ножарова изтъкна по време на представянето й (да не я повтарям).
Проф. Тодор Кръстев също ми се струва съвсем адекватно избран за ръководител на колектива от експерти.
Що се отнася до Павел Попов, обикновено симпатизирам на бунтарските му пориви и критичен поглед върху ситуацията, но в конкретния случай това, което предложи (разсредоточаване на музеите из периферията на града) ми се стори – да не кажа “глупаво”, но поне доста нелогично и самоцелно като подход.
Критиката винаги е ценна, но има моменти, в които е по-ценно човек да подкрепи желанието за стъпка в правилната посока и да се издигне над дребнавите забележки. Казвам го не, защото това правителство ми е особено мило и драго, а защото ми се иска най-после да се случи онова културно раздвижване, в което всички ние трябва да участваме, още повече, когато някой има желание да даде начален тласък.
Ето и няколко линка, които открих с (може би част от) визуалния материал на въпросната концепция:
mc.government.bg/fil…
mc.government.bg/fil…”
Xерман (28 април)
Между другото, на български език дума “лофт” няма. Не се срамете да пишете на български, неразумни и юроди!
Slandervs ( 7 май)
Милите объркани македонци какъв кич са си спретнали.. (puke) от толкова паметници и стилове свят да ти се завие.. ама комплекси имат да избиват, пък и история да пренаписват… :/
Почивка в Испания 2014 (30 декември)
Много интересна статия, научих доста неща, не знаех, че сградата е била построена в началото на XX век и включвала над 30 силоза, подземни галерии и огромни машинни халета. Определено си струва човек да отиде и да я разгледа лично,дали може да се снима вътре?. Архитектът купил рушащия се комплекс и с внимателна реконструкция, почистване и театрално разполагане на зеленина създал оазис. Сега там се намира неговият личен дом,може да е изглеждал зле, но сега съм сигурна че е мечта дом за всеки,който иди сградата има внушителни размери и уникална архитектура така е.