Каква къща да си направим, ако имаме малък стръмен парцел без гледка, а съседите са толкова близо, че можем да си подаваме сол през прозорците?

Скоро попаднахме на един пример в село до София.

Когато видяхме къщата, се сетихме, че беше публикувана в сп. Наш дом преди години. Повечето снимки там бяха от интериора, но се споменаваше, че хората от селото я наричат “трафопоста”.

На нас ни харесаха няколко неща:

Ситуацията

Тъй като парцелът е много малък, а къща все пак трябва да има, контурът на къщата повтаря формата на парцела. Така площта, която се застроява, е максимална.

Отворите

Гледка няма, освен тази към обора на съседа. Затова и прозорците са сравнително малки, с изключение на една южна витрина на първия етаж, която гледа към... подпорния зид в двора. Дали е тъмно? Не знаем, но може да се провери в сп. Наш дом, бр. 2 от 2006. Има ли го някой? (Ние изгубихме нашия.)

Детайлите

Външни щори затварят прозорците, когато никой не живее в къщата. Техният механизъм е скрит зад каменната облицовка, за да няма по фасадата нищо излишно.

Известно време след населването на една сграда, нейната фасада започва да изглежда доста по-различно от проектираната — Петрови от втория етаж остъкляват терасата, Иванови от третия си слагат климатик, а Георгиеви на последния етаж си правят навес с керемиди, също като онзи в къщата им на село.

А какво, ако това е замисъла на проектанта?

Един пример — жилищна структура в центъра на Кърджали, получила голямата награда на Интерарх 87.

Проектът от 87-ма

Проектът на арх. Николов и арх. Осенски е публикуван в бр.6 от 1988 година на сп. Архитектура.

Още от началото на 70-те подобни структури са мода по света — стъпаловидни блокове с големи тераси, “разчупване” на чистите линии на модернизма.

За проекта в Кърджали авторите разказват какъв е бил старият градски център, на чието място са блоковете:

Сред тях нямаше стилни сгради като тези в Пловдив и Трявна, но всички те, макар и скромни, притежаваха изискан детайл – леки кобилични фронтони, бяха градени с местни материали и ясна конструкция, при плътно застрояване, с навеси във вътрешния двор, покрити с керемиди и с носещи дървени колони, с малки многофункционални дворчета и с много зеленина – чемшири, смокини, орехи, цветя и храсти.

Идеята е новите блокове да осигуряват сходен с досегашния начин на живот. Така малките дворчета са заменени с големи тераси, жилищата са много различни — 56 вида разпределения само в един блок, а обитателите са имали право да избират.

Една година след като хората се нансят, се прави анкета, която показва:

Неочаквано за нас беше мнението на около една трета от семействата за нецелесъобразността на терасите. Това мнение очевидно говори за липсата на опит в този начин на обитаване, както и за деформираното мислене в резултат на стандартното и монотонно жилищно строителство в продължение на десетилетия на панелна експанзия.

Сградата през 2008

В крайна сметка обаче може да се каже че експриментът е успешен. 20 години след построяването, „допълненията” на обитателите поразително напомнят описанието на старите градски къщи — „местни материали и ясна конструкция”, „плътно застрояване”, навес, покрит с керемиди и носещи дървени колони. Всеки е създал своята собствена къща с двор. А нали това е била и първоначалната идея.

Интересна статия в TheAtlantic.com, в която щатският професор по градоустройство Christopher B. Leinberger предрича края на луксозните предградия и превръщането им в новите долнопробни квартали на големите градове.

Високите цени на петрола и жилищната криза принуждават все повече американци да се връщат обратно в центъра.

Така цели квартали без редовен обществен транспорт и далеч от административното ядро на града западат и цените на недвижимите имоти там се сриват.

Особено застрашени са новоизградени комплекси от еднофамилни къщи, закупени предимно с ипотека.

Новостроящ се жилищен комплекс край София

Сега си представете как обитателите на Коньовица и Факултето започват да заселват Симеоново и Драгалевци.

Луксозен комплекс до Симеоново

Комплексите от затворен тип в подножието на Витоша се превръщат в шарени, неконтролируеми поселища тип Филиповци. Оградите са съборени, на прозорците висят черги, а на полянките пред къщите се търкалят боклуци и тичат босоноги деца.

А Захарна фабрика е превърната в луксозен комплекс от лофтове, ресторанти и галерии.

Ако поне веднъж сте си имали работа с брокери, непременно сте чували следните изрази: „перфектна локация”, „комуникативно място”, „невероятна гледка”, „подходящо за инвестиция”. Не съм видяла и един имот в София, за който всички да са верни.

Но една изчезваща махала в Източните Родопи напълно отговаря на описанието. Изчезваща, защото няма нито един жител, а догодина къщите ще бъдат окончателно загубени сред къпини и храсти.

„Перфектна локация”! Склонът не е стръмен, наблизо има поточе и извор с чешма. Къщите не се виждат от никъде — един човек от съседна махала ни упъти, така че забравете за нежелана компания.

„Комуникативно място”! До махалата се стига за около 30 минути пеш, по нелош черен път. Ягодите край пътя са допълнителната екстра.

„Невероятна гледка”!

Да, къщите са за ремонт. Но в случай, че искаш всичко да е по твой вкус, това е едно голямо предимство.

„Подходящо за инвестиция”! Веднага си представих едно дизайнерско село с около 5 къщи, за силно мотивирани клиенти.

Сигурна съм, че след бетонирането на утвърдените туристически дестинации, такива махали са нова възможност за зелено, тишина и спокойствие.

Аз бих си направила лятна къща на такова място. А вие?
Къде бихте си направили вила?

Image: Ordos 100

Ordos 100 е забавен с размаха си проект за строежа на 100 къщи за 100 дни от 100 архитекти от цял свят.

Къде? В Китай, разбира се.

Градоустройството не впечатлява с нещо особено. Със същия успех можеше да бъде в Бистрица или в село Горни Лозен.

Интересното е, че селекционери на архитектурните екипи са не кой да е, а Herzog and de Meuron . Списъкът съдържа твърде много американци и твърде малко японци за моя вкус.

Но ще следим с интерес.

Via archidose.

Комплексите от затворен тип

Така и не разбрах кога точно модата на тези комплекси изтика настрани устойчиви в бг съзнанието жилищни форми като еднофамилната къща и жилищната кооперация. Може би когато свободните парцели в централните градски части попривършиха. Или пък когато се появи необходимост от още един статус символ.

Всъщност жилищният комплекс от затворен тип (т. нар. gated community) представлява група от къщи, по-рядко малки блокове, в обезопасена среда с охрана и ограда, контрол на достъп и видео наблюдение.

Управата на комплекса предоставя пакет от комунални услуги, за които се дължи годишна такса — плащане на ток, вода, газ, чистачка, градинар, ползване на спа, сауна, басейн, лекарска помощ и т.н.

Тези комплекси са критикувани, че създават фалшиво чувство за сигурност, засилват социалното съревнование между обитателите си, отчуждават ги от нормален градски живот.

Чети J. G. Ballard и романа му Super Cannes по темата.

В България обаче жилищният комплекс от затворен тип все още се приема за крайна форма на лукса. Имаш охрана, ограда, СОТ, съседи, какво по-хубаво. Това, че тук нямаме агресивно местно население, от което да се пазим, или пък чак такава висока престъпност като в Южна Африка например (където тези комплекси се радват на голяма популярност), няма значение. И кво като е на пуста поляна в Бистрица или Бояна.

А на мен ми писна да проектирам насляпо. Това, което ме интересува, е:

• Защо си купуваш къща в този точно комплекс?
• Какво работиш, по колко часа на ден?
• Каква кола караш?
• Женен ли си? Деца?
• Как се обличаш?
• Къде почиваш?
• Къде пиеш след работа?

А, да, и:

• Какво е луксът за теб?
• Наистина ли държиш толкова на тези климатици? Борът пред прозореца в Бояна няма ли да свърши същата работа? Знаеш ли, че има енергоефективни начини за охлаждане? За затопляне да не говорим...
• Не е ли по-яко без съседи? Или поне със съседи на маалко по-големи разстояния?

Май това е. Вие сте на ход. Надявам се един ден като строим за вас да знаем какво пиете, къде пазарувате и дали ви пука за природата.

С този пост започваме преглед на жилищната архитектура по света и у нас. Вие купихте ли си апартамент на изплащане?

Ако си мислите, че гигантски блокове са се строели само през социализма, четете по-надолу.

В началото на февруари ОМА разкриха поредния си азиатски проект — жилищна структура с 1 000 апартамента в Сингапур.

View via dezeen

Трийсет и два блока са подредени в разместени шестоъгълници с големи вътрешни пространства, даващи възможност за формиране на социална мрежа между обитателите. Природата е навсякъде — по покривите и в дворовете, хората са щастливи.

OMA са си OMA — предизвикват обществото, намесват се безпардонно в средата, а напоследък очевидно залитат и към мегаструктурите. Е, ние винаги ще ги обичаме, независимо от всичко.

Не сградата обаче ми стана интересна в случая, а тенденцията за създаване на жилищни комплекси много близки до експерименталните суперструктури от 60-те години на миналия век — кулата на Кишо Курокава в Токио, Habitat ’67 в Монреал, Замъкът на Кафка в Барселона от 1968 година.

Архитектурата на тези комплекси обикновено ги вкарва в книгите, списанията и напоследък в блоговете. И докато в миналото са били резултат от бунта на модернизма, днес изглеждат повече като плод на инвеститорски интереси.

Независимо как ги наричат обаче — споделено социално пространство (OMA) или луксозен комплекс от затворен тип (както е модно в България), те си остават социални жилища. Струпването на огромни маси хора на едно място без истинска зеленина (освен покривни градини), с оживени комуникации — това лукс ли е или гето? Шик гето може би.

Още два примера от близките години:

Mirador в покрайнините на Мадрид — голям булевард, липса на зеленина, далеч от историческия център, има я във всички книги и списания

Жаклин в София — бул. България, задръствания, липса на зеленина, мръсен въздух, един от най-добрите примери за жилищна архитектура напоследък у нас. Въпреки всичко.