Чакам за кафе и зад мен кураторът на павилиона на САЩ обяснява на двойка ентусиазирани американски архитекти как японците малко сбъркаха с материалите тази година, но китайците са ок. Група студенти се уговарят за среща при чехите, защото раздавали безплатен коняк. Всички искат да си вземат платнени чанти през рамо от австралийците, защото са жълти и побират много брошури.

Архитектурното биенале във Венеция е едно от многото регулярни дизайн събития за годината. Онова, което го прави специално обаче, е първото българско участие в историята му. Бяхме писали за това.

Във Венеция биеналетата (арт, архитектурни и т.н.) текат по отреден от десетилетия начин. 30 държави си имат национални павилиони, построени към средата на 20 век в градините след старите корабостроителници (т.нар. Giardini), и си излагат вътре. Останалите желаещи да участват наемат пространства из Венеция — дворци, музеи, вътрешни дворове, мазета, за каквото им стигат парите.

Сигурно поради тази причина разделянето по нации на Биеналето е много силно. За отделните участници никой не говори.

Ето защо и аз си избрах няколко нации. По-долу следват снимки от четири източноевропейски павилиона, за които всички говореха. Те са доказателство, че често хубави неща се появяват от периферията, а не от центровете на световната архитектура. Особено на международни форуми, където се ценят хрумките и чувството за хумор, а на чертежи и макети никой не обръща внимание.

Обърнете внимание, че в нито един от изброените по-долу павилиони няма изложени проекти.

Естонският павилион

Естонският павилион е откровено политически. Боядисаната в ярко жълто тръба за пренос на газ е разположена насред една от основните пътеки в Giardini между националните павилиони на Русия и Германия.

Естония е една от страните в ЕС, която не одобрява изграждането на газопровода Северен поток по дъното на Балтийско море, който трябва да свърже Германия и Русия.

Чешко-словашкият павилион

Павилионът на Чехия и Словакия пък е откровена подигравка. Според брошурата: изследване на всекидневния живот на обществото и връзката му с архитектурата. В резултат: цяла редица от хладилници, пълни с домати, консерви, водки, яхнии и прочие, а на вратата на всеки стои описание на собственика му — възраст, местоживеене, професия, семейно положение и т.н.

Съдържанието на хладилника отговаря строго на профила на хората. В хладилника на възрастна вдовица от малко селце има стара тенджера с полуизяден боб, а в хладилника на трима студенти от общежитие — бутилка водка и 2-3 прокиснали краставички.

Гръцкият павилион

Гърците приемат сериозно темата на тазгодишното Биенале Out There. Architecture Beyond Building. Инсталацията им е интересно интерактивно изживяване на звуците на Атина — от гласовете на продавачките на пазара до клаксоните в задръстванията.

Полският павилион

Поляците спечелиха наградата на журито за най-добър национален павилион. Темата е Hotel Polonia. Лежерно разхвърляни бели легла (от ИКЕА) гледат към постери, показващи антиутопичното бъдеще на известни съвременни сгради в Полша.

***

Българският павилион

За този павилион е ясно защо говорят всички. Всички българи, да уточня. Павилионът като цяло е ок. Забутан на Еврейския остров до Венеция, но пък в лофт пространството на бивша пивоварна.

За разлика от горните павилиони, българският беше замислен като добросъвестен павилион с проекти. Проектите са отпечатани от вътрешната срана на висящи цилиндри, а от външната има снимки на участниците. Цилиндрите са малко ниско, лампите са малко силни, но пък плакати за българското участие има на спирките на корабчетата и в книжарниците около Academia.

Снимки: Гергана Матеева

Тази година България за пръв път ще участва в архитектурното биенале във Венеция с национален павилион. Куратори са Весела Ножарова и арх. Георги Станишев.

И ако горенаписаното ви звучи като извадка от информационния бюлетин на БТА, а архитектурното биенале във Венеция ви вълнува не повече от годишния конгрес на анестезиолозите в Хавана, ето и няколко въпроса за размисъл:

• Как да изглежда българската експозиция, така че да се чувства комфортно в агресивната среда на международния архитектурен елит?
• Как да се пребори устойчивия Балкантурист-красива природа-богато историческо наследство образ на България на подобни международни събития?

На Биеналето през 2006 г. си спомням, че спирах при павилиони като китайския (повърхност от рециклирани керемиди в един от дворовете на Арсенале):

Китайският павилион

... френския (импровизирана строителна площадка, на която участниците спяха на койки, готвеха си пред зрителите и раздаваха каски, за да се изкатериш по скелето):

Френският павилион

... немския (голяма червена стълба, водеща до голяма, лежерна, червена тераса):

Немският павилион

... румънския (игра с публиката) и т.н.

Досадни ми бяха всички експозиции с привкус на традиционни галерийни практики — табла, плакати, стандартни архитектурни изразни средства.

И накрая, искрено се надявам тази година българският павилион да е поне толкова забавен, колкото демонстративното сгъване на къщички bg-notfound през 2006 (по инициатива на +архитектура). В крайна сметка архитектурата ни има още доста да извърви от фаза спекулативно инвестиционно проектиране до фаза световна адекватност. В такива случаи чувството за хумор помага.

Ще следим с интерес.

Преди три дни се върнах от Милано. В понеделник там закриха международния мебелен панаир Salone del Mobile 2008, който през април традиционно увеличава населението на града с около 250 000 души.

Реших да не пиша за мебелите. Купете си последния брой на Наш дом, Capital Light, Interni, Domus, Wallpaper, Bravacasa — каквото се сетите, по избор. Всички те информират достатъчно подробно за всеки нов стол и дизайнер.

По-интересни ми бяха:

Тайната вечеря

Събитието на сезона се оказа Peter Greenaway: Leonardo’s Last Supper. За визуалния спектакъл на режисьора в Палацо Реале пускаха ограничен брой хора, с предварителни резервации и само от осем до десет вечерта. Аз обаче през цялото време имах чувството, че и Дан Браун ще изскочи отнякъде да ми доразкаже историята за Мария Магдалена.

Младите дизайнери

Дошли са на Salone Satellite, за да бъдат забелязани от големите, да успеят да впечатлят и да продадат. Някои изглеждаха напрегнати, други се усмихваха прекалено корпоративно, азиатците бяха навсякъде, а сърбите ме питаха дали нещата им са лепи и паметни.

Една от многото приятни хрумки на Salone Satellite

Хората с куфари на колелца

Куфарите са пълни с каталози, а тези хора, обикновено в костюми, са навсякъде — в метрото, по улиците, в панаирните палати, в кафенетата, пред щандовете на големите марки.

Зелената вълна

Мотото тази година беше Viva il verde! Go green!. Това беше основната тенденция според мен. Усилието да вземеш къс природа и да го вкараш в офиса в големия град, в апартамента в центъра, на масата за вечеря. Малко тъжно.

Един грък обаче ми каза, че тенденцията тази година била виолетовото и завръщането на тюркоазено синьото. Може и така да е.

Неудобният минимализъм

Не можах да разбера защо високите технологии в кухни и други корпусни мебели трябва да вървят ръка за ръка със закъснял минимализъм, в резултат на който чупиш нокти, дереш пръсти или седиш и се чудиш как по-точно да отвориш един шкаф. Явно Don’t make me think тенденцията не е достигнала до продуктовия дизайн.

За миналогодишния панаир писахме тук.

Чудя се какво ли ще напишат журналистите за току-що приключилия Salone del Mobile в Милано. На връщане в самолета прегледах страницата за дизайн на International Herald Tribune, където възторжено се описваха нови тенденции — неоромантизъм, радикализъм и прочие. Точно в тенденциите обаче бе проблемът за мен. Отидох с надеждата най-после да присъствам лично на раждането на поредната нова вълна. И установих, че не съм уцелила годината.

Разбира се, налице бяха и приятни скандинавци,

... и много деко и необарок,

... и постмодерен хумор, който вече даже Старк го мързи да разнообразява,

... и доста свежи младежки хрумки.

Имаше design crowd,

... партита, плъзнали по улиците на Милано, парникова жега под прословутото Фуксасово покритие на новите панаирни палати и доста добре облечени хора.
И... това е. Сега очаквам новия брой на списание Wallpaper