Едно селско училище 25 години след 10 ноември

от Анета Василева, 11.11.2014 | Коментирай

Точно на символичната дата 10 ноември, съвсем случайно при това, попаднахме в едно изоставено училище. Намира се в малко село близо до София, в подножието на Средна гора. И не, това няма да бъде носталгичен пост за загубеното старо време, за краха на образователната система и за красивата българска природа. Просто няколко снимки, които да покажат, че и най-обикновената сграда може да послужи за отлична метафора на миналото ни.

Селото

Селото е с малко къщи, живописно разположени по течението на река Тополница. Има площад с читалище и училище, а малко по-нагоре е кметството с пощата. През соца, знаем, дори и най-малките населени места са били оборудвани с “комплект” задължителни обществени сгради. Това село не прави изключение.


Къщите край реката


Читалището с детската площадка. Катерушката е китайска

Училището

Училището е най-голяма сграда в селото. Правоъгълен обем, скрит зад два големи бора, който не дразни с пропорциите си (за разлика от повечето нови детски градини и училища в София), но който в абсолютно същия вид би могъл да бъде построен и в софийския квартал Слатина, и в град Стара Загора.

Какво намерихме вътре

Обичайният комплект учебници, забележително раздут паркет и няколко детски книжки с хубав дизайн, които биха заспали в Ракета ракия бар (особено “Ракетите, спътниците и ти”). Една шевна машина, зъболекарски стол и един прашен портрет на Георги Димитров.

Мястото е идеално за клип на DENA, за филм на Явор Гърдев, за модна фотосесия на AMICA и за конференция на тема “Постсоциализъм: селата от Източна Европа като перфектния хипстърски пейзаж”.

Защо метафора за миналото

Проблемът с близкото ни (социалистическо) минало, казват, е, че не е разказано веднъж завинаги и не е сложено в учебниците. Това в пълна сила се отнася и за архитектурното ни соц минало: от идеалистичното универсално градоустройство, през доброто пропорциониране на сградите и хубавия продуктов дизайн до урбанистичните катастрофи, довели до обезлюдени села и пренаселени панелни комплекси. А изоставеното селско училище е идеално за илюстрация на поне няколко глави от този учебник.

***

Всъщност училището ще го правят частен старчески дом.

Коментирай

Преди и след: как се реновира гръцки курорт от 60-те

от WhATA, 15.09.2014 | 1 коментар

Ако си мислите, че само в България има курорти, създадени от нищото, насред напечените и голи склонове до Балчик или на полето до Несебър, лъжете се. През 60-те и 70-те години на миналия век курортният туризъм упорито и последователно успява да преобрази редица пусти и враждебни, но за сметка на това живописни места в Европа.

Добрите примери от това масово курортно строителство (засегнало по равно и Запада, и социалистическия Изток) предлагат ниско застрояване, умела и сдържана намеса в естествената среда и днес отдавна вече не са пусти чукари, а потънали в зеленина mid-century modern поселища, където очакваш да срещнеш най-малкото Шон Конъри на почивка след поредния Джеймз Бонд филм.

Ние винаги се радваме, когато открием добре обживяна и сдържано цивилизована среда, независимо дали в България, Хърватска или Гърция (жалко е, че в България ни се случва все по-рядко). И особено се радваме, когато такава среда е претърпяла културна реновация и предлага удобства, но без да дразни.

Комплексът, за който ще стане дума след малко, се намира в Гърция (банално, сори, но не се отказвайте да четете), при това на един от най-популярните и достъпни острови. Построен е през 1965 година и до днес продължава да бъде просто няколко каменни къщи, разпръснати по склон над класически гръцки залив и групирани около два-три едноетажни павилиона, които служат за рецепция, ресторант и таверна. Такива места, смятаме, не са рядкост, но е рядкост приятната модернизация, която точно това място претърпява през последните две години: последователна, с уважение към старата архитектура и към средата.

Природата

Една от старите (и доста некачествени) снимки при рецепцията показва как е изглеждал заливът преди да се построи курортът:

През 1965 бунгалата са разпръснати по хълма, а дървета почти няма:

Близо 50 години по-късно сградите вече не се виждат сред дърветата, а умишлено създаденият парк пази сянка и климатизира естествено.

Къщите

Къщите са каменни и не повече от 2-3 типа. Каменният им цокъл-тераса помага да се “катерят” лесно по хълма и е повторен в семплото терасиране на парка около тях. Тази лесна и успешна формула не е променена и до днес.

Нови къщи няма, а реконструкцията на старите засяга само детайлите. Приватизаторите на български соц хотели да си водят бележки.

Фасадите

Преди

Така изглеждат къщите преди сегашната реконструкцията — плъзгащи се капаци, сравнително малка витрина и плътна стена между двете тераси:

След

А така изглежда реконструирано бунгало — голяма витрина без капаци (дърветата вече са големи и пазят сянка):

Входът

Преди

Характерни дървени врати, а до тях — прозорец на банята:

След

Вратите не са сменени, а само пребоядисани и е добавена електронна система за заключване. Табелките с номерата вече са по-видими и са изнесени на стената.

Можеше все пак да запазят прозореца на банята.

Терасите

Преграднатa стена от мрамор с място за простиране е заменена от дървена преграда и място за сядане

Преди

След

Интериорът

Преди

Какъв е бил интериорът през 60-те не знаем, но така изглеждат още нереконструираните къщи:

След

След реконструкцията вече има голяма витрина, нова настилка, нов декоративен дървен таван и нови мебели, които обаче остават близо до стила на предишното обзавеждане.

Дограмата и настилки

Преди

Дограмата преди реконструкцията — плъзгаща се, алуминиева, с комарник и капаци. Настилката в къщата и на терасата е мрамор.

След

След ремонта дограмата отново е плъзгаща се, алуминиева, с комарник, но вече без капаци. Мраморната настилка е подменена с големи плочи гранитогрес. Изглеждат добре, но ние бихме запазили мрамора, който е много характерен за района.

***

Всичко това можеше да се случи на Дюни или на Русалка у нас. Но не би.

1 коментар

Перперикон: "Направи си сам" по европейска програма

от Жана Стоилова, 5.09.2014 | 5 коментара

След като години наред се отпускаха средства на археолозите за разкриване на Перперикон, явно дойде време обществото да види за какво всъщност е давало пари. За да бъде каменистият хълм по-лесно достъпен, са направени стълби, рампи и пътеки. В началото има голям паркинг, редичка със сергии и павилионче за хот-дог. Всичко това само по себе си не е лошо. Понякога да е леснодостъпно, популярно и ясно е по-важно за едно място дори от самите археологически обекти в него.

Слизаме на напечения паркинг и се насочваме към пътеката, водеща към скалния град. От редичката с павилиони един от продавачите маха и подвиква:

— Купете си карта!

Оказва се, че продава карти за ориентация в комплекса. Е, чак пък от карта, мислим си ние, нямаме нужда, то ще си пише кое какво е.

Напред към табелите

Посреща ни изключително важната за туристите табела, даваща информация по коя програма е изпъленен обектът, номера на договора и стойността му — 3 844 099,61 лв. (Не е ли време всичките тези “инвестиционни” табели, уж израз на някаква институционална прозрачност, да се изтръгнат, а информацията от тях да си иде където й е мястото — в някоя забутана страница в съответния сайт, където, ако има нужда, да бъде намерена от разследващи журналисти или заяждащи се блогъри? Кой друг се интересува от номера на договора и стойността му?).

И така, заразглежахме Перперикон, докато… не се оказа, че въобще не е ясно какво гледаме. Да, има паркинг, има сергии, има стълби, има пътеки, има табела със служебна информация за “обекта”, но информация за археологическите находки в него няма. Всъщност има — има криво поставени по дърветата упътващи табели, написани на ръка, които така и не разбрахме дали са опит за някаква Индиана-Джоунсова идентичност, или просто парите, упоменати на тържествената табела в началото, не са стигнали за нещо по-професионално.

Да, всичко си представихме — и Акропола, и Олтара на Дионис, и Скалните гробници.

Парапетите

И нещо, което особено ни подразни, е как на малкото пространство на комплекса са изпълнени три различни детайли на парапет. Толкова за последователността на дизайна и идентичността.


Парапет първи вид.


Парапет втори вид.


Парапет трети вид.

За съжаление новите конструкции на Перперикон изглеждат по-скоро като работа на група скучаещи самодейци (с каубойски шапки, потници и шкембета), отколкото като нещо, за което са плащани пари за проектиране и изпълнение.

И пак, къде ни е информацията?

Само археология не стига, за да имаш успешна археологическа забележителност.

Даже за момент да се абстрахираме от лошия дизайн и от грубото изпълнение на съоръженията, за подобен обект най-важното си остава да има добре разработена информационна система — табели, пиктограми, маршрути, тримерни модели, аудио-гайдове. И добре поднесена информация чрез тях (под “добре поднесена” разбираме кратка и забавна). За да разбираш какво гледаш и да ти е интерсно да идеш и до следващия камък.

В такъв случй чак накрая бихме се загледали в парапетите, настилките и всичките компромисни детайли.

Да бяхте си взели карта от чичкото в началото, ще кажете вие. Да бяхме.

5 коментара

Ваканция на село

от Жана Стоилова, 26.08.2014 | 4 коментара

В горещ летен ден, на по чаша лимонада, си говорим с колега строителен инженер:

— Напоследък основно къщи за гости правя — казва той, — за кандидатстващи по европейските програми за новия период 2014-2020.

— Те станаха много тези къщи за гости, успяват ли да са пълни?

— Ами! Максимум събота и неделя през лятото.

Този разговор и честото браузване в сайт за архитектурно забележителни къщи за гости и хотели (лято е, почива ни се) води до неизбежен паралел.

Къщите за гости тук, финансирани по европейски програми, обикновено са на прекрасни места (условие на програмата е да са в селски район). Местоположението обаче остава единственaта силна страна на повечето от тях, а и единствен начин, който собствениците могат да измислят, за да привличат посетители.

Липсва характер и идентичност, изпълнени са некачествено, с лоши материали. Собствениците осигуряват 5 велосипеда и евентуално басейн и сядат под сянката да чакат тълпите туристи.

А за същите пари, но с мисъл за контекста и типа посетители, които ще се привличат, някои селски къщи можеха да изглеждат и така:

На лозето

Този проект в унгарските лозя започва като проект за тераса за дегустация на вино. Постепенно собственикът решава да разшири проекта с няколко малки къщи за гости, разпръснати из лозята.
За изграждане на сградите архитектите използват местния туф — материал състоящ се от вулканична пепел, останал след изкопаване на избите за вино. Туфът в района е на практика безплатен и рециклирайки го, архитектите получават евтино и локално решение за стените на къщите.

***

Още един проект за къщи за гости към винарна, този път в Германия.

Вместо да построят една голяма сграда, архитектите предлагат няколко малки къщи. Облицовката на фасадата е от каменни плочи, типични за постройките в местните лозя. Витрина отваря къщите към малка веранда, а леглото е разположено точно срещу витрината. Телевизор няма и вместо телевизия от леглото гледаш лозята.

В овощната градина

В парцела на стара къща за гости (работеща от 1839-та), собствениците построяват нова сграда.
И тъй като тя е разположена в овощната градината, за новият хотел се използват формата и материалите характерни за местните плевни. Старата и новата сграда умишлено не са свързани, за да могат гостите да минават под ябълковите дървета.

В гората

На границата между селото и гората, на мястото на стара плевня, собствениците построяват къща за гости. Типично по швейцарски, тя е от бетон, но погледната отдалече изглежда като дървена. За кофраж са използвани трупите от старата плевня и така се е получило ироничното преплитане на традиционна форма и съвременен материал.

В полето

Популярен пример за различно ваканционно място са Rolling Huts.
метални кутии на на колела, къщичките са обзаведени с всичко необходимо и са страхотен пример за алтернативен къмпинг.

На село

А ако все пак искате да си почивате в наше село, попаднахме на две места, които показват отношение към средата и са с хубав интериор.

Четирите къщи в с. Костенковци са запазили характера на традиционния български двор — с няколко постройки, оформящи пространство помежду си. При това със запомнящ се интериор, интересна смесица между селско, старо-градско и модерно.

***

Къщата с червените врати в с. Солища показва как няма нужда да се направи буквално копие на традиционна къща, за да има новата сградата нейния дух. Тук традиционни и модерни материали съжителстват добре. Тъй като е построена на стръмен терен, дворът е терасиран, но не с бетонни стени, а с плет. На село, като на село.

4 коментара

Винтидж "Архитектура"

от WhATA, 15.08.2014 | Коментирай

Докато мързеливо ровихме купчината архивни броеве на списание “Архитектура”, решихме, че ще е интересно да се покаже как са се изменяли логото и графичният дизайн на единственото българско списание за архитектура.

От самодейните корици през 60-те, през хладния професионализъм на 80-те, до пълната дизайнерска катастрофа на 90-те. При това с един и същ “художник-оформител” през повечето време.


Художествено оформление: арх. Йордан Тангъров


Художествено оформление: арх. Йордан Тангъров


Художествено оформление: Любомир Купенов


Художествено оформление: Любомир Купенов


Художествено оформление: Любомир Купенов


Художествено оформление: Любомир Купенов


Художествено оформление: Любомир Купенов


Художествено оформление: Любомир Купенов


Художествено оформление: Любомир Купенов

Коментирай

Зад кулисите на конкурса Пловдив, Площад Централен

от WhATA, 3.07.2014 | 18 коментара

Петък вечер е, а ние стоим с табелка Plovdiv Central Square Competition на Tерминал 2. Вратите се отварят, излиза висок мъж с очила и чанта за лаптоп. Първият член на журито е пристигнал.

В колата първият въпрос на Асер Хименез Ортега от MVRDV е колко е пътят до Пловдив. Вторият — дали има шанс конкурсът да се реализира.

Ние се занимаваме с конкурси отдавна — първо като участници, после като организатори, че и като жури. Засега само един от всички БГ конкурси е успешен и резултатът върви към реализация — този на Walltopia от 2013. Надяваме се пловдивският да се окаже втори.

Ако сте нетърпеливи и не ви се чете нататък, можете да разгледате всичките 125 проекта на plovdivsquare.com. Но по-интересно ще ви стане, ако си дочетете статията.

В Пловдив

Журирането в събота започва с обиколка на мястото. Показваме на журито площада, Пощата, бившия Паритиен дом. Елена Аргирова, която родом е от Пловдив, разказва как е било, когато е била дете, а чужденците коментират, че прекарването на ул. Гладстон е най-голямата грешка за центъра.

В 10 вече всички сме в залата, проектите са заредени на 2 лаптопа, журито — подредено срещу два големи плазмени екрана и журирането започва.

Процедурата или как се журират 125 проекта

Този ден журито гласува с ДА и НЕ. На втори кръг минават проектите, получили повече от четири ДА. Всеки член на журито има право да спаси за втори кръг (давайки жокер) до 3 проекта, неполучили достатъчно ДА.

Журито вижда само служебните номера на проектите, но не и имената и държавите на участниците (имената им се разкриха няколко минути преди началото на пресконференцията по обявяване на резултатите в понеделник).

За наша изненада (все пак журито е съставено от много и различни архитекти) повечето проекти този ден са отхвърлени с единодушните 7 гласа.

Задачата

Задачата Площад Централен Пловдив е противоречива — трябва да се обособят зони, където да се случват различни неща, но без пространството да изглежда разделено. Трябва да се покаже археологията, но и да има атрактивно съвременно градско пространство. Строителството в по-голямата част от зоната е забранено.

И както не е било леко на участниците, така не беше леко и на журито.

Кое не минаваше

Категорично отпадаха проекти, които показваха фалшив историцизъм. Според журито буквалните възстановки на Античния Форум не са правилния подход.

Отпадаха проекти, даващи категоричен превес на археологията или обратно, неглижиращи я за сметка на съвременния площад. Търсеше се баланс.

И, разбира се, отхвърляни бяха нереални, технологично сложни или непрактични решения: висящи мостове на 20 м височина, стъклени пътеки и изкуствени планини.

Денят приключва в 19:30. Отхвърлени са 108 проекта, а на втори кръг минават 17. Само един от тях е събрал пълните 7 гласа ДА.

Ден втори, неделя

Мястото е същото, имаме само 17 проекта и всички се надяваме, че ще свършим до обяд. Всъщност се оказа, че и до вечерта няма да успеем.

Още в началото журито разделя оставащите проекти на три групи в зависимост от подхода им към задачата. Условно кръщават групите Unifying surface, Structure и Void. Идеята им е на финал да отиде най-добрият проект от всяка група.

““

Unifying surface

Проектите в тази група създават непрекъсната нова повърхност, която се издига или потъва, където е необходимо, има дупки, ако се налага, но обединява всички елементи на площада.

Дискусиите започват и завършват с проектa на португалците от FORА. В тази категория те нямаха конкуренция и станаха финалисти със седем гласа от седем възможни. Може би тук е моментът да кажем, че FORA бяха и единственият проект, който получи пълните 7 гласа ДА на журито в предишния кръг.


Проектът на португалците от FORA е единственият, който устойчиво получаваше 7 гласа ДА на всяко гласуване. Създава 2 свята — долен, археологически, и горен — съвременен, които контактуват по интересен начин — чрез отвори, капаци, рампи, подлез, парк


Част от дървената настилка се отваря и затваря, като така дава възможност на площада да се преобразява и на него да се случват различни неща (вижте схемите вдясно)


Разкрива се археологията в цялата зона, прави се метална конструкция, която носи обединяващо дървено покритие — новият съвременен площад

Structure

Този тип проекти запазват разкритата археология в сегашния й вид, някои разкопават повече, други по-малко, но всички предлагат достъп до нея чрез допълнителни структури: мостове, пътеки, стълби и рампи.

След разгорещени дискусии и гласуване проект 28 стана финалист с 5 от 7 гласа.


Проект 28 на SMARCK Studio, финалист от група Structure


Проект 68 на израелците AL/Arch, отпаднал след гласуването

Void

Този тип проекти създават сериозни отвори спрямо съвременното ниво на площада и най-смело го прекрояват със системи от дупки, рампи и отвори.

Проект 44 се оказа най-издържлив, но в крайна сметка загуби с 4 гласа НЕ срещу 3 ДА.


Проект 44, на френски екип беше най-издържлив в групата, но накрая отпадна_


Проект 49 на испанците от Hoz Fontan Arquitectos конкурираше френския проект до последно

Оказа се, че от категория Void победител няма да се излъчи, а на негово място във финалната тройка се нареди проект 96, който през цялото време пробиваше с помощта на жокери от журито и на финалното гласуване успя да вземе 4 пъти ДА.


Изненадата на конкурса, проект получил 6 гласа НЕ на първия кръг, в крайна сметка стана финалист

Резултатите

И така, в края на втория ден имахме трима финалисти: първият единодушно избран, а останалите минали с повече или по-малко крехко мнозинство.

Можете да прочетете мотивите и препоръките на журито за всеки един от 3-те проекта.

Какво следва

Сега, след като получи истински международен конкурс със 125 участници от 41 страни, Община Пловдив трябва да избере окончателния победител измежду тримата финалисти. Искрено се надяваме, че периодите на обществени обсъждания и експертни съвети ще минат бързо, гладко и безпроблемно и накрая ще бъде обявен победител, който ще успее да сключи договор с Общината и ще построи своя площад в центъра на Пловдив.

Каква беше нашата роля

За нас, като организатори и автори на заданието, на сайта на конкурса, на системата за предаване на проектите и журирането, и на цялата комуникация с участниците, конкурсът е успех.

По-голям успех е, че това се случи с общински конкурс. Стана популярен, беше действително анонимен, с ясна процедура по предаване и оценяване на проектите.
Стремихме се целият процес по организацията да бъде максимално прозрачен и да говорим на участниците на разбираем език, а не с институционално-бюрократичен жаргон. Направихме (казват) модерен сайт, написахме (надяваме се) лесно за ползване задание, ангажирахме хората в социалните мрежи, реагирахме навреме, ако имаше въпроси, и най-важното, разгласихме за конкурса в над 40 архитектурни сайта по света. Всички тези неща доведоха до големия брой (чуждестранни) участници.

Къде са българските проекти?

Трябва да отбележим, че българските архитекти де факто не участваха в конкурса. 23 проекта от 125 е много малко. Обясняваме си го с почти фатално изгубеното доверие в конкурсното начало у нас. А общинските конкурси по подразбиране се смятат за предварително решени и формални.

Надяваме се Община Пловдив да опровергае това мнение. И се надяваме, че Община Пловдив осъзнава огромната отговорност, която носи в момента не просто да създаде едно качествено ново съвременно пространство в наситения си с история център, но и да върне доверието на българските архитекти, че публичната среда може да се променя към по-добро след честна и прозрачна конкуренция.

И накрая: на кого искаме да благодарим

На всички, без които нямаше да се справим:

  • на Любо Георгиев, директор на One Architecture Week, че безкористно ни помогна в популяризирането на конкурса и не само
  • на Николай Колев, който стоически изпрограмира системата за предаване на проекти и журиране (и още много други неща), и който нито веднъж не се оплака от интерфейсните ни капризи
  • на Андрей Велинов и Валя Едрева, които тестваха заданието
  • на Калоян и Георги, които бяха най-яката техническа комисия
  • на Пламена, Еми, Ленко и останалите, които ни помагаха в дебрите на държавната админстрация и бюрокрация
  • на Асен Асенов, че застана зад нас на всички обществени обсъждания
  • на Владислав Костадинов и всички наши приятели и познати от Пловдив, които ни разказваха много и постоянно за града
  • на Бойка, Павел и Орлин, с които започна всичко
  • на Община Пловдив затова че и за миг не си помисли, че може сама да организира този конкурс, а нае външен организатор в наше лице
  • и на всички, които сега забравяме.

Получи се съвсем като на Оскарите. Ние бяхме дотук. Сега остава един кмет да излезе и да връчи статуетката.

18 коментара

Венеция 2014: Архитектурното биенале, на което България имаше какво да покаже

от WhATA, 16.06.2014 | 2 коментара

Тъпо ни е да го кажем, но много ни е яд. Всеки път, когато България за пореден път не участва на Архитектурното биенале във Венеция ни е яд, но тази година особено много. Защото за пръв път темата беше такава, че наистина имаше какво да покажем, защото всички нации бяха неочаквано добре дошли (от Иран през Турция до Мозамбик и Косово) и защото за това биенале ще се говори дълго.

Какво беше различното?

От архитектурните биеналета венецианското е най-старото и засега най-популярното. А през 2014 беше най-силното му издание (е, разбира се, от петте, на които ние сме били), най-дългото (за пръв път 6 месеца), най-обгрижваното от пресата и вероятно най-посещаваното досега.

Темата беше направо екзистенциално важна: The Fundamentals (на архитектурата), националните павилиони трябваше да интерпретират не по-малко сложната и теоретична подтема Absorbing Modernity 1914-2014, а куратор беше най-размишляващият от живите стархитекти Рем Кулхас (който, няма да крием, ни е повлиял доста в съзнателния ни архитектурен живот и да, знаем, че вероятно с “о” е по-правилно да се изписва името му).

Как се прави силно Биенале

1. Със силен и авторитетен куратор

Във Венеция го наричат “Директор на биеналето”. Избирането на Рем беше отличен ход и се отплати многократно. Оказва се, че един успешен куратор трябва да е повече от добър архитект (справка SANAA, 2010) и повече от добър критик (справка Aaron Betsky, 2008). Трябва да е и двете с добавка популярност на архитектурна рокзвезда, твърда маса фенове и легендарно авторитарен характер.

2. С кратка и ясна тема, която се следва безотказно от всички

Обикновено Венецианското архитектурно биенале е един хаос от изложби и инсталации, които изморяват още на втория час. Всички национални павилиони и всички поканени интерпретират централно поставената тема по свой си начин (ако изобщо) и винаги с огромното желание да няма втори като тях. А какво се случва, когато влезеш в една голяма зала, в която всички крещят, за да надвикат другите? Правилно, просто си излизаш.

Е, тази година е различно. Световният архитектурен елит е строен в две редици, измит и послушен като Хор на софийските момчета. И себеотрицателно помага на Рем Кулхас да смъкне архитектите от облаците, да изгони звездите и да разпадне архитектурата до баналните й основни елементи.

Какво си струва да се види

Елементи на архитектурата в Централния павилион

Забавна, отлично структурирана изложба, която разказва историята на 15-те основни елементи на архитектурата: таван, прозорец, коридор, под, балкон, фасада, камина, стена, тоалетна, ескалатор, асансьор, стълба, рампа, покрив, врата.


Балкони


Балкони с известни личности


И балкон от България (другото косвено бг участие беше снимка на Тодор Живков с Брежнев в Руския павилион)


Прозорци


Тоалетни, много тоалетни

Monditalia в Арсенале

Пълна архитектурно-попкултурна дисекция на страната-домакин на биеналето: от нощните клубове, гарите на Мусолини, разкопките на Помпей до резиденциите на италианските мафиоти, вилите на остров Капри и разтапящите се ледници в Алпите. Общо 42 изложби, всяка достойна за дисертация, които обаче не доскучават дори за минута, тъй като същите теми са издирени в десетки култови италиански филми, които се прожектират едновременно.


Една от многото изложби в италианския павилион показва къщи на мафията


Една от “сочените за” къщи на мафията. Кич няма

Аbsorbing Modernity 1914-2014 в националните павилиони

За пръв път изложбите в националните павилиони бяха подчинени на една обща тема и в резултат се разглеждаха супер леко и се допълваха взаимно. И показваха период, чиято архитектура традиционно се мрази (да, и панелките са представител на модернизма). А всъщност сградите от модернизма са най-общото нещо в целия свят. Навсякъде е имало панелки, навсякъде е имало бетон.

Британският павилион

Отново отлично чувство за хумор, този път смесващо британски модернизъм, култови бруталистични проекти, цикламен поп-арт, плочите на Клиф Ричард, романите на Балард и стария ни уокмен от 1987 година.

Чилийският павилион

Историята на чилийските панелки между политиката и архитектурата: от първият панел, внесен от СССР по времето на Алиенде до наши дни.


Спецификациите на 28 панелни системи в конвейрна лента на пода


Възстановка на панелен апартамент на действително чилийско семейство

Германският павилион

Макет в мащаб 1:1 на изящната модернистична вила (бунгало) на немския канцлер от 1964 (т.нар. Kanzlerbungalow в Бон), буквално вписан във фашистката архитектура на немския национален павилион от 1938 година. Перфектната метафора за разказване на историята чрез пространство (и ние можем да бъдем поети понякога).


Германският павилион отвън — фашистка архитектура от 1938. И мерцедесът от 90-те на германския канцлер


Възстановка на бунгалото от 60-те на германския канцлер в сградата на павилиона


Интериор на бунгалото


Вписване на модернистичното бунгало във фашистката сграда — вижда се само, ако постерът се гледа срещу светлина

Израелският павилион

Забележително поетичен, с плотери, които чертаеха нови градове и поселища в истински пясък.

Павилионът на Косово

Младата държава Косово упорито участва във венецианските биеналета, доказвайки политическа легитимност. Този път те заявяват, че нямат какво да покажат от модернизма и че нищо добро не се е случило за тях през този период, затова правят кула от трикраки столчета, от които се получава модернистична структурна решетка.

Руският павилион

Е, това беше най-самоироничният павилион. Представя ключови моменти от последните 100 години местна архитектурна история под формата на пародийно търговско изложение, в което Чернихов, конструктивистите, Шчусев, дачите и панелките са просто фирми-изложителки с хитроумни имена. Въпреки че спонсор на павилиона беше Газпром, ние лично се смяхме на глас, на моменти неприлично високо.


Посрещането


Псевдо-регистрация


Купи си руска дача. Според рекламата върви с автентична руска баба


Един от известните руски конструктивисти от началото на 20-ти век Яков Чернихов, представен като фирма за телени изделия


Гавра с почитаните от путиновата власт руска традиция и православие. “Православен свещеник” рекламира орнаменти на т.нар. фирма ЕСТЕТИКА LTD

Защо България имаше какво да покаже

Българските Министерство на културата, Министерство на външните работи и разните съсловни архитектурни организации проявяват към Венецианското архитектурно биенале упорито безразличие, което продължаваме да не разбираме. България има само едно участие в новата си история, през 2008 година, което така и не се повтори.

Склонни сме да се съгласим, че всяко участие, което се опитва да покаже съвременната архитектура на България под формата на архитектурна провокация (както обикновено се прави във Венеция) би имало съмнителен успех. Особено ако не бъде придружено от адекватен избор на куратор и кураторска идея (само си представете Бойко Кадинов прави стъклена инсталация с финансовата подкрепа на Главболгарстрой и под патронажа на Министерството на културата, брр).

Но тази година трябваше просто да разкажем по интересен начин нашата, българска история на модернизма: от къщите на Нено Ямантиев до соца. Не стига, че все още сме световно непознати от тази гледна точка, а и имахме какво да покажем.

Как да не ни е яд.

***

Ако не успеете да отидете до Венеция, гледайте нашите 6-секундни видеа от Биеналето

2 коментара

5 неща, които Рига има, а София (все още) не

от Анета Василева, 20.05.2014 | 3 коментара

През скандално дългите майски празници не бяхме в Гърция. Някои от нас даже рискуваха, разопаковаха зимните палта и шапки и отлетяха за Прибалтика. Където разбрахме, че бившите соц страни (очаквано) са различни и че има поне 5 неща, за които ни е яд, че в София липсват.

Съвременна реконструкция на бивши складове и индустриални зони


Боксов клуб

Складовите зони на Рига носят духа на индустриализацията от XIX и началото на ХХ в. и са претърпели отлична реконструкция с възстановени фасади, добра сива алуминиева дограма и бурен живот наоколо. Намират се близо до централна гара, до тамошния Женски пазар и в тях се помещават боксови клубове, галерии, магазини и какво ли още не.


Ако в Рига има битак, вероятно това е той

За Захарна фабрика просто не ни се отваря дума пак.

Музей на окупацията

Знаем, че прибалтийските държави не са фенове на Русия. Но не сме очаквали, че в един град ще има 3 (три) музея, посветени на антикомунизма: Музей на окупацията (който всъщност покрива двете окупации на Латвия според организаторите: от Хитлер и Сталин), Музей на КГБ (аналогичен на Музея на терора в Будапеща и всъщност истински музей на антитоталитаризма, който у нас така и не се появи) и дори Музей на барикадите, ознаменуващ отделянето от СССР в началото на 90-те.


The Corner House, централата на НКВД и КГБ в Рига


На места интериорите са запазени почти без промяна


На горните етажи има различни изложби по темата

Добри интериори навсякъде


Кафене с десетина маси и най-доброто лате в града

От най-обикновеното кафене през ресторантите за туристи и дори празните магазини за отдаване под наем, в Рига влиянието на скандинавските страни си личи. Нищо не дразни погледа, а добри хрумки се виждат даже в моловете.

Истинска сталинска высотка

Учените казват, че у нас комунизмът не стигнал никога до крайности и затова така и не сме успели истински да го отхвърлим. В Рига Академията на науките се помещава в мракобесна сграда като от 50-арски комикс в типичен сталинистки стил. У нас т.нар. Дворец на съветите на мястото на днешната Булбанк така и не е бил построен, а със сигурност щеше да бъде още по-впечатляващ.

Запазена и обгрижвана колекция от сецесионови сгради

В Рига, която е немалко пристанище, влиянието на Брюксел и Виена си личат. Но браво на местните, че са си избрали една марка: “Градът с най-много запазени сгради от сецесиона” (иди проверявай дали наистина е така) и упорито работят за славата й. Културно реновират сградите, които в момента са най-скъпите недвижими имоти в града, и имат Музей на сецесиона, в който всеки е дал каквото е намерил на тавана.


Реновираното стълбище в сградата, където се намира Музеят на сецесиона

В София преди няколко дни тъжно се отпразнува 140 годишнината от рождението на арх. Георги Фингов, чиято брилятна сецесионова къща на ул. Шипка се саморазрушава пред очите на всички и по ясни за всички причини.

***

За сведение, Рига е столицата на Латвия, средната от трите прибалтийски държави. Рига е Европейска столица на културата за 2014 и не, изобщо не бяхме там заради това. Научихме го от листовките в хотела.

3 коментара

Конкурс площад Централен, Пловдив — обявен

от WhATA, 30.04.2014 | 8 коментара

Ако се чудите защо не сме писали повече от 2 месеца, отговорът е прост: копаем на обществената нива и често иначе острите ни сечива удрят на камък или затъват в кал до дръжките. Или по друг начин казано, организираме общински конкурс — конкурсът за площад Централен в Пловдив, съвместно с Община Пловдив и One Architecture Week.

За 6 месеца направихме задание, подложихме го на обществено обсъждане, променяхме го, чакахме одобрението му от бързите като гепарди институции (4 месеца), тествахме го с архитекти, сковахме сайт и бекенд система и преди 2 седмици конкурсът тихо беше обявен:

plovdivsquare.com

Оттогава обяви за него излязоха в Archdaily, Bustler и още около 40 световни сайта и започнахме да отговаряме на въпроси на хора от Великобритания до Индия и от Сърбия до Япония. Често изпадаме в стрес и за успокоение пием топло мляко и гледаме сериали.

След този увод нищо друго не ви остава, освен да разгледате сайта (ако още не сте), да свалите заданието, да харесате конкурса в социалните мрежи (Facebook, Google+) и ако сте архитекти, да участвате, а ако не сте, да хвърляте по едно око от любопитство до средата на юли.

8 коментара

WhATA Awards 2013: Победителите

от WhATA, 17.02.2014 | 15 коментара

И така, за нас е удоволствие да ви представим четвъртите поред WhATA Аwards 2013. Време е да започнете да колекционирате комикси.

Решихме да вкараме малко устойчивост в наградите, колкото и въображаеми да са те. От тази година церемониите ще се провеждат в сградата-победител от предишната, независимо дали тя има зала или не. В крайна сметка и покрив, поляна или подземен паркинг могат да свършат работа, ако се наложи. А и сградата-победител в една архитектурна класация заслужава специално внимание.

Всъщност тук спечели не точно Sofia Architecture Week, а фактът, че се премести в Пловдив (и после, за щастие, се прекръсти на One Architecture Week, че иначе се получаваха вестникарски заглавия като за виц). Твърдо сме убедени, че децентрализацията на добри събития е начинът България да преодолее културния провинциализъм, който я обрича на вечна европейска периферност. Почти научно го формулирахме, нали?

Излиза, че утопичната европейска идея да се сее равномерно култура с надеждата това да доведе до икономически и социален възход работи. Поне в предварителния етап за избор на българска Европейска столица на културата 2019. Здравословната конкуренция винаги е от полза.

Бяхме решили да наградим конкурса за центъра на София не защото беше добре организиран или честен или какъвто там трябва да бъде добрият конкурс, а защото искахме да подкрепим конкурсното начало, което трябва да решава съдбата на всеки град. Просто друг по-добър начин няма измислен. Но резултатите сериозно ни разочароваха, така че в крайна сметка размислихме. Все още чакаме достоен за награда общински конкурс за публични пространства (с достойни за награда резултати).

Тази година сме забележително последователни в награждаването на обществено полезни тенденции. Витошка претърпя логична трансформация от място за шопинг в място за пиене на кафе. Нито дизайнът, нито обслужването във всички нови заведения там са кой знае колко забележителни, но смятаме, че улицата само ще спечели от новия си образ. Ако беше и с по-нормални плочи… И без онзи фонтан…

И наздраве за Ракетата, която една година по-късно все още ни харесва.

Палентологичният музей в село Дорково е далеч от перфектна сграда. Той е като сблъсък на два свята: светът на архитекта, който идва с идеалната си визия, и светът на местните, които слагат контактите, пейките и кошчетата. Но няма как да не подкрепим факта, че подобна смислена сграда се появява някъде в планините около язовир Батак, далеч от всяка магистрала.

И тук отново се връщаме на първа точка. Добрата архитектура трябва да се случва навсякъде: и в града, и на морето, и на село. За лошата вече видяхме, че може.

Фонтанът на Витошка е от онези абсурдни неща, на които вече ти е неудобно да се смееш, толкова са жалки. Но за главен бъг определяме новото кръстовище на Лъвов мост, защото залага притеснително последователна тенденция за бъдещото развитие на София, в която са намесени много пари, интереси и непреодолима засега корупция.

Destructive Creation ни радват много. И все пак наградихме новите тротоари, защото това един задължителен минимум, който най-сетне започна да се случва в София. Сега не е лошо да се надгражда и в посока бул. Климент Охридски, бул. Сливница или Студентски град. Защото София не е само малките Пет кьошета.

Ако трябва да избираме като учени, Holidays After the Fall е книга-събитие. За пръв път експорт на българската морска архитектура с качествен анализ и отлични снимки. Но наградихме смелостта на I/O Architects да разкрият кухнята на проектите си пред всички.

Ето пълната класация от гласуването на публиката.

Необходимо уточнение: Имената и образите на хората, които връчват наградите, са използвани без тяхно позволение, но пък с най-добри чувства. Молим да не ни се сърдят.

15 коментара

Малки градски нормалности, Атина

от Анета Василева, 14.02.2014 | 1 коментар

Рубриката Малки градски нормалности се завръща. Решихме, че една София не стига, за да покажем какво добрият град за живеене трябва да предлага на своите жители.

И така, какво да прави един архитект в Атина през февруари, ако е там по работа и му останат 12 свободни часа?

00:00-08:00. Хотел

Най-лесният начин да се види малко добър интериор. А и дизайнерските хотели в Атина са съвсем достъпни. В случая става дума за един хотел на Карим Рашид.


Semiramis hotel, дизайнер Карим Рашид

Оказа се, обаче, че поп-артът в архитектурата не остарява добре. И въпреки това всеки град има нужда от истински дизайнерски хотели с приятелски персонал


Стаята и ресторантът

08:00-14:00. Разходка

Пешеходна настилка на автомобилна улица в атинския квартал Кифисия. Автоматично намалява скоростта на движение и придава жилищен характер на целия район. Очевидно работи даже в държава, където подбират керемидени тротоарни плочи като в София (да, BMW-то е спряло на тротоара).

Наистина, Кифисия е сред най-добрите квартали в Атина, но интересно защо Бояна не изглежда така.

14:00-16:00. Нова сграда

New Acropolis Museum на швейцарско-американския (почти) стархитект Бернар Чуми е чудесна сграда, каквато има все по-малък шанс да се появи в България. Голяма обществена постройка в много трудна историческа среда, която е перфектно мащабирана, въздейства силно и предлага фина сценография на посетителя, без шанс да му омръзнат безбройните късове мрамор и керамика, изложени вътре.


Как се експонира археология


Как се експонира археология, част 2. Книжарницата на музея

16:00-17:00. Кафе


Пешеходен площад на най-туристическото място. Можело и без претенции в центъра

1 коментар

Вие сериозно ли? Или защо София няма да стане по-добър град след конкурса за Централна градска част

от WhATA, 29.01.2014 | 68 коментара

Написахме този текст за онлайн изданието Sofia Live. Днес излиза едновременно в техния сайт и тук.

Сега ще ви кажем нещо неприятно. Конкурсите не са решението. Няма да направят архитектурата в България по-добра. Няма да направят градовете ни по-удобни за живеене. Няма да дадат шанс на талантливите пред посредствените.

Не и такива конкурси. Не и организирани по този начин. Не и с такива резултати.

И това го казваме ние, които от години твърдим в блога си, че архитектурните конкурси са начинът София да заприлича на Копенхаген, а Пловдив — на Грац. Ние, които вярваме, че добрият продукт (особено архитектурен) се ражда в здравословна конкуренция. И че няма друг начин да се пробие статуквото.

Какво се случи?

През октомври Столична община и по-точно Направление Архитектура и Градоустройство (вездесъщото НАГ под ръководството на главния архитект Петър Диков) обявиха конкурс за изграждане, възстановяване и обновяване на публичните пространства в центъра на София. Центърът беше разделен на четири части:

  • Канала
  • Графа и Шишман (грубо казано)
  • градината пред Народния театър заедно със зоната около Двореца
  • районът около храм-паметник “Ал. Невски”.

Конкурсът придоби неочаквана популярност не без помощта на патрона си Петър Диков, който в характерния си стил подгряваше за него цяла година и накрая обяви “Искате конкурси, ето ви конкурси. Вместо да критикувате, колеги, участвайте”.

И колегите участваха. Всякакви знайни и незнайни консорциуми с абсурдни имена (“Инфра Про Консулт”, “Урбан Груп” и особено “Форум консултанти” са ни сред любимите), както и няколко добре познати играчи, титани на казионния кич (Амфион, Стефан Добрев, АДА, Никифоров, Никонсулт). Наградният фонд беше зашеметителен. Победителите започват да проектират и си разделят проектантски хонорар от 900 000 лв. за четирите зони.


Арх. Петър Диков и арх. Георги Бакалов (председател на САБ) при обявяването на победителите в конкурса за Централна градска част. Снимка: Дарик радио

Защо конкурсът беше обречен от самото начало?

Сама по себе си идеята да направиш архитектурен конкурс за центъра на столицата е чудесна. Макар че центърът е най-малкия проблем на тази точно столица. Но ок, центърът не изглежда добре, а пръв прави впечатление, така че разбираемо е.

Обаче:

  • конкурсът имаше изключително амбициозен обхват (засяга де факто целия исторически център на София)
  • сроковете бяха твърде кратки за такава задача (участниците имаха 40 дни, за да дадат решение)
  • до края на конкурса не стана ясен конкретния състав на журито (освен че в него ще има “представители” на всички трибуквени административни структури, за които можете да се сетите). Нали ви е ясно как журира един чиновник на заплата?
  • конкурсът беше явен (което си е присъда в една корумпирана страна като нашата)
  • конкурсът нямаше амбиции да бъде популярен и да привлече много участници. Нито начинът, по който беше написано заданието, нито рекламата му предполагаха това. В резултат постъпиха между 7 и 14 проекта за всяка зона.
    Искаме само да припомним (с риск да станем досадни): международният конкурс за Метростанция 20, организиран от Столична община и Sofia Architecture Week през 2011 г. (и успешно бламиран от същата Столична община през 2013 г.) привлече 130 участника от 22 държави. За една метростанция в Дружба. Да не говорим за частния конкурс за катерачески център на Walltopia, при който постъпиха 369 проекта от 63 страни.

Какво им е на наградените проекти?

Игнорирайте лошите 3д-та на победителите. Толкова могат хората. Но:

  • Кръговите кръстовища няма да решат всички проблеми на София. Журито, Общината, Диков, вярвате ли си, че кръстовището на Гурко и Канала ще стане едно по-приятно място за преминаване, ако сложим кръгово с венец от пешеходни пътеки? И пешеходно кръгово пред Двореца, разбиващо жълтите павета с подземен тунел за автомобили? Вие сериозно ли?


Кръгово кръстовище на т.нар. Площад на спорта (пред стадион Васил Левски). От Стефан Добрев Архитектура и Дизайн.


Пешеходно кръгово пред Двореца. От Никонсулт

  • Квадратният растер на плочките, независимо дали ортогонален или под 45 градуса, е част от славното ни соц минало. Само че пешеходните улици на образцовите ни соц-градове през 80-те бяха решени с далеч по-добър детайл и с доста по-голямо въображение от “светлобежов гранит, комбиниран с теракота в блед керемиденочервен цвят”


Диагоналните алеи пред църквата Св. Седмочисленици, които отразяват (цитат) “характерното зигзагообразно движение в София.” От А.Д.А. ООД


Тематични площади Бокс и Борба. От Стефан Добрев Архитектура и Дизайн.

  • Не може да подхождаш по един и същ начин (а именно диагонален квадратен растер) и за района пред Александър Невски, и за пазара на Графа


Пространството пред Александър Невски. От А.Д.А. ООД

  • И накрая, не може гръмко обявен конкурс за визия на центъра на София да се сведе до подреждане на плочки и оформяне на живописни градинки с рози и теменуги.

Всеки град има характер и съвременната градска среда печели именно когато се съобразява с него. Малките локални неща, които правят големия глобален град интересен за всички. Засега София не успява нито в локалното, нито в глобалното.

И съвсем накрая. Защо много архитекти, които знаеха за конкурса, не участваха?

Наистина ли искате да ви кажем? Е, добре. Ще илюстрираме с пример. През един топъл октомврийски ден на малка улица в центъра на София срещнахме познат геодезист, който правеше подробно (и доста скъпо, вярвайте ни) заснемане на цялата улица. Конкурсът още не беше обявен. А нашият познат не работеше за Общината. Дали възложителят му спечели първа награда за точно тази зона? Вие как мислите?

68 коментара

Категории