WhATA Awards 2013: Победителите

от WhATA, 17.02.2014 | 14 коментара

И така, за нас е удоволствие да ви представим четвъртите поред WhATA Аwards 2013. Време е да започнете да колекционирате комикси.

Решихме да вкараме малко устойчивост в наградите, колкото и въображаеми да са те. От тази година церемониите ще се провеждат в сградата-победител от предишната, независимо дали тя има зала или не. В крайна сметка и покрив, поляна или подземен паркинг могат да свършат работа, ако се наложи. А и сградата-победител в една архитектурна класация заслужава специално внимание.

Всъщност тук спечели не точно Sofia Architecture Week, а фактът, че се премести в Пловдив (и после, за щастие, се прекръсти на One Architecture Week, че иначе се получаваха вестникарски заглавия като за виц). Твърдо сме убедени, че децентрализацията на добри събития е начинът България да преодолее културния провинциализъм, който я обрича на вечна европейска периферност. Почти научно го формулирахме, нали?

Излиза, че утопичната европейска идея да се сее равномерно култура с надеждата това да доведе до икономически и социален възход работи. Поне в предварителния етап за избор на българска Европейска столица на културата 2019. Здравословната конкуренция винаги е от полза.

Бяхме решили да наградим конкурса за центъра на София не защото беше добре организиран или честен или какъвто там трябва да бъде добрият конкурс, а защото искахме да подкрепим конкурсното начало, което трябва да решава съдбата на всеки град. Просто друг по-добър начин няма измислен. Но резултатите сериозно ни разочароваха, така че в крайна сметка размислихме. Все още чакаме достоен за награда общински конкурс за публични пространства (с достойни за награда резултати).

Тази година сме забележително последователни в награждаването на обществено полезни тенденции. Витошка претърпя логична трансформация от място за шопинг в място за пиене на кафе. Нито дизайнът, нито обслужването във всички нови заведения там са кой знае колко забележителни, но смятаме, че улицата само ще спечели от новия си образ. Ако беше и с по-нормални плочи… И без онзи фонтан…

И наздраве за Ракетата, която една година по-късно все още ни харесва.

Палентологичният музей в село Дорково е далеч от перфектна сграда. Той е като сблъсък на два свята: светът на архитекта, който идва с идеалната си визия, и светът на местните, които слагат контактите, пейките и кошчетата. Но няма как да не подкрепим факта, че подобна смислена сграда се появява някъде в планините около язовир Батак, далеч от всяка магистрала.

И тук отново се връщаме на първа точка. Добрата архитектура трябва да се случва навсякъде: и в града, и на морето, и на село. За лошата вече видяхме, че може.

Фонтанът на Витошка е от онези абсурдни неща, на които вече ти е неудобно да се смееш, толкова са жалки. Но за главен бъг определяме новото кръстовище на Лъвов мост, защото залага притеснително последователна тенденция за бъдещото развитие на София, в която са намесени много пари, интереси и непреодолима засега корупция.

Destructive Creation ни радват много. И все пак наградихме новите тротоари, защото това един задължителен минимум, който най-сетне започна да се случва в София. Сега не е лошо да се надгражда и в посока бул. Климент Охридски, бул. Сливница или Студентски град. Защото София не е само малките Пет кьошета.

Ако трябва да избираме като учени, Holidays After the Fall е книга-събитие. За пръв път експорт на българската морска архитектура с качествен анализ и отлични снимки. Но наградихме смелостта на I/O Architects да разкрият кухнята на проектите си пред всички.

Ето пълната класация от гласуването на публиката.

Необходимо уточнение: Имената и образите на хората, които връчват наградите, са използвани без тяхно позволение, но пък с най-добри чувства. Молим да не ни се сърдят.

14 коментара

Малки градски нормалности, Атина

от Анета Василева, 14.02.2014 | 1 коментар

Рубриката Малки градски нормалности се завръща. Решихме, че една София не стига, за да покажем какво добрият град за живеене трябва да предлага на своите жители.

И така, какво да прави един архитект в Атина през февруари, ако е там по работа и му останат 12 свободни часа?

00:00-08:00. Хотел

Най-лесният начин да се види малко добър интериор. А и дизайнерските хотели в Атина са съвсем достъпни. В случая става дума за един хотел на Карим Рашид.


Semiramis hotel, дизайнер Карим Рашид

Оказа се, обаче, че поп-артът в архитектурата не остарява добре. И въпреки това всеки град има нужда от истински дизайнерски хотели с приятелски персонал


Стаята и ресторантът

08:00-14:00. Разходка

Пешеходна настилка на автомобилна улица в атинския квартал Кифисия. Автоматично намалява скоростта на движение и придава жилищен характер на целия район. Очевидно работи даже в държава, където подбират керемидени тротоарни плочи като в София (да, BMW-то е спряло на тротоара).

Наистина, Кифисия е сред най-добрите квартали в Атина, но интересно защо Бояна не изглежда така.

14:00-16:00. Нова сграда

New Acropolis Museum на швейцарско-американския (почти) стархитект Бернар Чуми е чудесна сграда, каквато има все по-малък шанс да се появи в България. Голяма обществена постройка в много трудна историческа среда, която е перфектно мащабирана, въздейства силно и предлага фина сценография на посетителя, без шанс да му омръзнат безбройните късове мрамор и керамика, изложени вътре.


Как се експонира археология


Как се експонира археология, част 2. Книжарницата на музея

16:00-17:00. Кафе


Пешеходен площад на най-туристическото място. Можело и без претенции в центъра

1 коментар

Вие сериозно ли? Или защо София няма да стане по-добър град след конкурса за Централна градска част

от WhATA, 29.01.2014 | 67 коментара

Написахме този текст за онлайн изданието Sofia Live. Днес излиза едновременно в техния сайт и тук.

Сега ще ви кажем нещо неприятно. Конкурсите не са решението. Няма да направят архитектурата в България по-добра. Няма да направят градовете ни по-удобни за живеене. Няма да дадат шанс на талантливите пред посредствените.

Не и такива конкурси. Не и организирани по този начин. Не и с такива резултати.

И това го казваме ние, които от години твърдим в блога си, че архитектурните конкурси са начинът София да заприлича на Копенхаген, а Пловдив — на Грац. Ние, които вярваме, че добрият продукт (особено архитектурен) се ражда в здравословна конкуренция. И че няма друг начин да се пробие статуквото.

Какво се случи?

През октомври Столична община и по-точно Направление Архитектура и Градоустройство (вездесъщото НАГ под ръководството на главния архитект Петър Диков) обявиха конкурс за изграждане, възстановяване и обновяване на публичните пространства в центъра на София. Центърът беше разделен на четири части:

  • Канала
  • Графа и Шишман (грубо казано)
  • градината пред Народния театър заедно със зоната около Двореца
  • районът около храм-паметник “Ал. Невски”.

Конкурсът придоби неочаквана популярност не без помощта на патрона си Петър Диков, който в характерния си стил подгряваше за него цяла година и накрая обяви “Искате конкурси, ето ви конкурси. Вместо да критикувате, колеги, участвайте”.

И колегите участваха. Всякакви знайни и незнайни консорциуми с абсурдни имена (“Инфра Про Консулт”, “Урбан Груп” и особено “Форум консултанти” са ни сред любимите), както и няколко добре познати играчи, титани на казионния кич (Амфион, Стефан Добрев, АДА, Никифоров, Никонсулт). Наградният фонд беше зашеметителен. Победителите започват да проектират и си разделят проектантски хонорар от 900 000 лв. за четирите зони.


Арх. Петър Диков и арх. Георги Бакалов (председател на САБ) при обявяването на победителите в конкурса за Централна градска част. Снимка: Дарик радио

Защо конкурсът беше обречен от самото начало?

Сама по себе си идеята да направиш архитектурен конкурс за центъра на столицата е чудесна. Макар че центърът е най-малкия проблем на тази точно столица. Но ок, центърът не изглежда добре, а пръв прави впечатление, така че разбираемо е.

Обаче:

  • конкурсът имаше изключително амбициозен обхват (засяга де факто целия исторически център на София)
  • сроковете бяха твърде кратки за такава задача (участниците имаха 40 дни, за да дадат решение)
  • до края на конкурса не стана ясен конкретния състав на журито (освен че в него ще има “представители” на всички трибуквени административни структури, за които можете да се сетите). Нали ви е ясно как журира един чиновник на заплата?
  • конкурсът беше явен (което си е присъда в една корумпирана страна като нашата)
  • конкурсът нямаше амбиции да бъде популярен и да привлече много участници. Нито начинът, по който беше написано заданието, нито рекламата му предполагаха това. В резултат постъпиха между 7 и 14 проекта за всяка зона.
    Искаме само да припомним (с риск да станем досадни): международният конкурс за Метростанция 20, организиран от Столична община и Sofia Architecture Week през 2011 г. (и успешно бламиран от същата Столична община през 2013 г.) привлече 130 участника от 22 държави. За една метростанция в Дружба. Да не говорим за частния конкурс за катерачески център на Walltopia, при който постъпиха 369 проекта от 63 страни.

Какво им е на наградените проекти?

Игнорирайте лошите 3д-та на победителите. Толкова могат хората. Но:

  • Кръговите кръстовища няма да решат всички проблеми на София. Журито, Общината, Диков, вярвате ли си, че кръстовището на Гурко и Канала ще стане едно по-приятно място за преминаване, ако сложим кръгово с венец от пешеходни пътеки? И пешеходно кръгово пред Двореца, разбиващо жълтите павета с подземен тунел за автомобили? Вие сериозно ли?


Кръгово кръстовище на т.нар. Площад на спорта (пред стадион Васил Левски). От Стефан Добрев Архитектура и Дизайн.


Пешеходно кръгово пред Двореца. От Никонсулт

  • Квадратният растер на плочките, независимо дали ортогонален или под 45 градуса, е част от славното ни соц минало. Само че пешеходните улици на образцовите ни соц-градове през 80-те бяха решени с далеч по-добър детайл и с доста по-голямо въображение от “светлобежов гранит, комбиниран с теракота в блед керемиденочервен цвят”


Диагоналните алеи пред църквата Св. Седмочисленици, които отразяват (цитат) “характерното зигзагообразно движение в София.” От А.Д.А. ООД


Тематични площади Бокс и Борба. От Стефан Добрев Архитектура и Дизайн.

  • Не може да подхождаш по един и същ начин (а именно диагонален квадратен растер) и за района пред Александър Невски, и за пазара на Графа


Пространството пред Александър Невски. От А.Д.А. ООД

  • И накрая, не може гръмко обявен конкурс за визия на центъра на София да се сведе до подреждане на плочки и оформяне на живописни градинки с рози и теменуги.

Всеки град има характер и съвременната градска среда печели именно когато се съобразява с него. Малките локални неща, които правят големия глобален град интересен за всички. Засега София не успява нито в локалното, нито в глобалното.

И съвсем накрая. Защо много архитекти, които знаеха за конкурса, не участваха?

Наистина ли искате да ви кажем? Е, добре. Ще илюстрираме с пример. През един топъл октомврийски ден на малка улица в центъра на София срещнахме познат геодезист, който правеше подробно (и доста скъпо, вярвайте ни) заснемане на цялата улица. Конкурсът още не беше обявен. А нашият познат не работеше за Общината. Дали възложителят му спечели първа награда за точно тази зона? Вие как мислите?

67 коментара

Конкурс площад Централен, Пловдив — какво ново

от WhATA, 9.01.2014 | 5 коментара

Преди 2 месеца обявихме, че участваме в организирането на международен конкурс за обновяването на площад Централен в Пловдив. И пуснахме онлайн анкета, за да проверим нагласите и очакванията на хората.

В анкетата се включиха 2543 ентусиасти, а резултатите вече са достъпни за всички. Благодарим ви. Не знаем за някой обществен проект досега толкова хора да са дали мнението си (Бърза клюка: оказа се, че феновете на “Стружката” са 2 пъти повече от хейтърите ѝ).

Кога, кога, кога?

Мнозина ни питат кога ще бъде обявен конкурсът и откъде могат да изтеглят заданието. Е, трябва да потърпят още малко.

Проектозаданието мина през (бурно) обществено обсъждане в една зала на Община Пловдив в края на ноември, беше разкостено от многоуважаемата пловдивска архитектурна колегия, но вече, по-здраво и силно, пое по своя път между институциите, от които зависи финалното му одобрение. А те не са малко.

Скоро

Ако всичко върви по план (и някое черно Задкулисие не му мине път), вярваме, че има шанс конкурсът да стартира през февруари. Естествено, вие ще сте сред първите, които ще разберат.

А ако искате да сте съвсем в час с новините и нещата “от кухнята”, следете страницата на конкурса във Facebook.

***

И не забравяйте — конкурсът си е конкурс, но до края на гласуването за годишните ни награди WhATA Awards остават 7 дни.

5 коментара

WhATA Awards 2013: Номинациите

от WhATA, 23.12.2013 | 12 коментара

Ето ги и поредните (вече четвърти поред) номинации за годишните награди на WhATA. Отново правим безпрекословно субективен опит да съберем най-доброто (както и най-лошото) от архитектурата, дизайна и градската среда, което се случи у нас през 2013 година.

Вярваме, че класациите в края на годината носят онзи дух на европеидна нормалност, който почти се загуби през 2013-та в България. Нещо като едно малко 18-годишно single malt уиски в някой бар в Шордич след цял ден шопинг и преди live на Arctic Monkeys.

Затова затворете за малко политическите и икономическите анализи и прогнози, налейте си по едно and here’s to 2013.

Номинираните са:

Архитектурно събитие на годината

Sofia Architecture Week 2013 се премести в Пловдив

Започваме отново с най-упорития български архитектурен фестивал. И колкото и номинацията му да е рутинна за нас и всяка година да внимаваме да не се повтаряме с написаното от миналата, признаваме, че този път събитието успя да ни изненада — с локацията си.

Да, през 2013 Sofia Architecture Week беше в Пловдив. При това без да си смени името. Каквито и да са причините за преместването, подкрепяме с две ръце изнасянето на културни събития в други градове и отварянето им към други публики. За разлика от София, където на фестивала присъстват основно млади архитекти, на мероприятията в Пловдив, освен обичайните отворковци с шалчета и кецове, виждахме и достолепни белокоси пловдивчани. Което е хубаво.

Това, което ще запомним:

  • Интересен студентски конкурс
  • Чужди архитекти говорят как се правят метростанции (въпреки че в Пловдив метро няма)
  • Отпорът на пловдивските архитекти срещу заданието ни за площад Централен
  • Епичното вестникарско заглавие “Пловдив под софийско архитектурно робство”

Изложба 10 години I/O архитекти


Снимка: Phelia Barouh

I/O архитекти — или Вяра Желязкова и Георги Кътов — отбелязаха 10 годишнината на студиото си с изложба и книга. Ако не знаете, I/O влизат по дифолт във всяка селекция за най-добри бг архитекти от последните години със своите мислени контекстни сгради.

Всъщност основният експонат в изложбата беше книгата им (незнайно защо наречена “монография”), събрала всички проекти на студиото и любопитни истории към тях. Но за книгата ще разкажем няколко категории по-надолу.

Пространството на зала “Райко Алексиев” беше изпълнено с огромни висящи от тавана фотографии с фрагменти и текстури от сгради на I/O, а на другата стена бяха изложени чертежи. Пред всяко пано имаше стойка с книгата, първоначално отворена на страницата със съответния проект.


Снимка: Phelia Barouh

В залата имаше 3 точки, от които изложбата се възприема по различен начин — от едната точка се виждаше само името на студиото, от другата не се виждаше нищо, а от третата — всичко. Изобщо — амбициозно овладяно пространство от студио със самочувствие, черни дрехи и харизма. (И печена организаторка — Боряна Зафирова, екс-SAW).

Изложба на Conveyer


Снимка: Conveyer

Conveyer са от онзи тип студиа, които имат як офис в бивша фабрика, работят много, правят добри сгради, но покрай тях не се шуми особено. А трябва.

През ноември подредиха изложбата си “In progress” в галерия Suspacious и всички видяха, че от хубавия офис излизат и качествени проекти. При това показани добре — с пипнати макети, наредени на рекордно дълга маса (днес все по-малко архитекти правят макети, а в България — съвсем). Изложбата наблягаше не само на резултата, но и на процеса по създаване на архитектура, затова и експонатите бяха най-разнообразни: от вече споменатите макети, чертежи и фотографии до строителни детайли и машина за рязане на стиропор (по техен дизайн).

Подреждането на изложбата, откриването и развалянето ѝ могат да се видят в това 2-минутно филмче:

А за детска градина KiТА на Conveyer ще разкажем няколко категории по-надолу.

Архитектура от България проби в Wallpaper

Британското списание Wallpaper говори достатъчно на всеки дизайн-сноб, а за останалите ще кажем, че то само по себе си е дизайн-икона още от създаването си в края на 90-те. Wallpaper издават и поредица от туристически пътеводители, които помагат на внимаващия в дизайна турист да намери добрите, но непопулярни места в един град.

Та точно това списание тази година публикува цели 2 български сгради. През януари един хотел в село Гела влезе в селекцията на Wallpaper за ски-хотели, а през септември хотел Sense попадна в шортлиста за най-добри градски хотели за 2013 (за хотел Sense — няколко категории по-надолу).

Както и да са научили от Wallpaper за тези сгради, фактът, че те са публикувани, е събитие — и за PR-ите на въпросните хотели (които явно добре са си свършили работата), и за нас. Кога ли Wallpaper ще издаде пътеводител за София?

Конкурс на годината

Номинираните в тази категория са само от София, но искрено се надяваме догодина да имаме качествени участници и от други градове. Пловдив, теб гледаме.

Конкурсът на Walltopia за Collider Activity Center

В края на миналата година българската компания Walltopia, която се оказа най-големия производител на изкуствени катерачни стени в света, обяви открит международен архитектурен конкурс за новия си катерачески център в Младост 3. Това на пръв поглед нормално изречение всъщност е шокиращо, защото разказва за едва втория успешен международен конкурс, който се случва в най-новата история на България (другият, за Метростанция 20, завърши с фиаско, но за това по-долу).

Та ентусиазираният млад екип на Walltopia и свръхнепринуденият им шеф Ивайло Пенчев успяха да привлекат 369 проекта от 63 страни, сред които имаше и доста добри попадения. Конкурсът беше организиран отлично, протече спокойно и завърши с холивудски блясък на оскарова церемония за обявяване на победителите (българо-холандския консорциум MARS + Intoarch).

Все още не знаем дали конкурсът на Walltopia ще има щастлив край (това в архитектурата значи реално построена сграда, която по възможност доста да прилича на отличения победител). Но начинанието показа как един честен архитектурен конкурс може да осигури супер мощна положителна реклама за една частна фирма. Питайте PR отдела на Walltopia. Бас ловим, че за тях 2013 е била една доста добра година.

Конкурсът за площад Света Неделя в София


Един от двата първопремирани проекти. Визуализация: Конкурент 90

През май приключи конкурсът за площад Св. Неделя в София. Той можеше да се превърне в събитие, защото беше обявен като международен и засягаше съвременна градска територия с неразкрита археология и куп транспортни проблеми. Много интересна задача.

Само че конкурсът не се превърна в събитие. Напротив, завърши трагикомично с потна презентация на предадените проекти в една непроветрена зала на Съюза на архитектите, след куп конфузи като от английски комедиен сериал. За председател на журито беше поканен популярният архитект Даниел Либескинд, ама той не дойде. Работният език на конкурса беше английски, но в журито нямаше нито един чужденец. Всъщност и всички предадени проекти бяха български.

В крайна сметка проектите-победители никак не изглеждат добре (ние ви показваме победителя с най-прилична презентация). Което само доказва, че един конкурс сам по себе си не е панацея, ако има лошо задание, смотан пиар и неадекватно жури.

Конкурс за Централна градска част на София


Снимка: Бойка Огнянова

Конкурсът за Централната градска част на София е най-амбициозното начинание, предприето от Столична община през последните години, в които тя претърпя редица критики за лошите си конкурсни практики и за некачествените нови публични пространства, които произвежда на конвеер.

Главният архитект Петър Диков обяви конкурса с апломб и вкара любимата си реплика: “Колегите, които толкова ни критикуват, да участват. Да заявят позицията си с проекти”. И така накара дори своите отявлени критици Група Град да седнат и да направят проект за целия център на София (разделен на четири зони) за твърде недостатъчното конкурсно време от под 2 месеца.

Всички подадени проекти са качени на сайта на общината, а в края на декември минаха и обществените им обсъждания. Процедурата изглежда коректна. За резултатите сме скептични, но ще сме най-щастливи, ако от Столична община покажат, че грешим.

Архитектурна тенденция на годината

Български градове се състезават за Европейска културна столица (а общините работят с отворени млади хора)

Цели 8 български града бяха кандидати за Европейска столица на културата 2019, а 4 от тях продължиха на втори кръг. Това число може и да звучи смешно за дереджето на България, но всъщност тези кандидатури доведоха до интересни инициативи и здравословна конкуренция между градовете. А общините започнаха да работят с отворени млади хора (които обикновено ги критикуват), вместо да оставят кандидатурите си в ръцете на заспали чиновници. Няколко примера (и сигурно пропускаме много):

Ударно се експонират археологически обекти


Цари Мали Град. Снимка: Александър Попов

Дали заради усвояване на евросредства, или за да се изгради добър образ на България пред чужденците, напоследък има бум в експонирането на археологически обекти. За пръв път след соца. Бутафорната възстановка на Цари Мали Град, новият проект по укрепване на Перперикон, Ларгото и метростанция Сердика в София — това са все благородни в същността си инициативи, но, както става винаги, изпълнени лошо, набързо и със съмнителна концепция.

Авторите им възстановяват образи, за които нямат достатъчно доказателства, но са твърдо уверени, че така правят България магнит за културен туризъм. Или просто добавят нови неща с лоша архитектура и детайл. Е, резултатите са по-скоро парченца от кичозна картичка, която обаче не може да създаде илюзията, че оттук би минал Индиана Джоунс.


Малката базилика в Пловдив

Има и изключения, разбира се. Като т.нар. Малка базилика в Пловдив, която е имала късмета на млади архитекти, необременени от съмнителния български модел за експониране на археология. В резултат имаме културни детайли и добър ландшафт. Сградата обаче би имала смисъл, ако наистина се обживее с редовни културни събития. Но така и не разбрахме кой е решил, че виненочервени облицовъчни панели са доброто решение за екстериор на подобен тип сграда между панелните блокове в Пловдив.

Правят се повече архитектурни конкурси

Е, доживяхме да го кажем и да го впишем като тенденция — тази година обявените общински конкурси са доста. Дори повече, отколкото един средно зает архитект може да си позволи. “Разбихте ни от конкурси!”, каза на майтап Димитър Паскалев от Архитектоника, когато му казахме, че сме намесени в организирането на конкурса за центъра на Пловдив.

Все още обаче никой от тези конкурси не е дал очаквания резултат — реализирана сграда или градска среда. Някои се провалиха комично (вижте по-горе категория “Конкурс на годината”), други все още не са приключили, трети са още в зародиш, четвърти служат само за PR на инициаторите си. Стискаме палци количеството да доведе до качество и дано един поне се реализира. Амин.

Сграда на годината

Red Apple, София


Снимка: Aedes Studio

Поредната емблематична сграда на Sofbuild беше завършена тази година и на живо изглежда точно като 3D-то си, което в този случай приемаме за плюс. Очевидно изглежда и точно като името си, защото фасадните видими тухли (задание на инвеститора) са червени и безпогрешно напомнят на сграда някъде в “голямата ябълка” Ню Йорк.

Защо на един инвеститор ще му хрумне да поиска индустриален вид и видими тухли за жилищна сграда, разположена до Южния парк сред соц кооперации в квартал без никакъв лофт характер, за нас остава енигма. Но трябва да признаем, че Aedes studio са свършили работата отлично и са постигнали максималното от ъгловия парцел. Хрумката с двойните височини, играта с различното подреждане на тухлите във фасада, всеки един детайл и дори графичният инфо дизайн на сградата наистина са много добри. Само на онези балкони с решетките не излизаме.

Детска градина KiTA, Драгалевци


Снимка: Conveyer

До този септември изглеждаше невъзможно в София да се появи хубава детска градина (под хубава имаме предвид нещо поне малко по-различно от бяла алуминиева дограма, стандартна топлоизолация с жълта мазилка, нескопосани прозорци и лош детайл при входа).

Е, този септември нещата се промениха за добро и в Драгалевци беше завършена детска градина KiTA — сграда за деца, от която най-после да не ни е срам. Детската градина е частна (вие да не си помислихте, че общините са дръпнали толкова бързо), малка (само за две групи, хитро разделени с цвят и обеми) и обмислена до последния детайл. От Conveyer са контролирани осъществяването на архитектурната си идея до самия й край: от първоначалния изкоп през разполагането на резервоара за вода в задния двор до последното шкафче, мивка и парапет.

Така и трябва. Добрата архитектура е бавно и съвсем не романтично начинание. Изисква време, упоритост и газене в калта, точно както са направили момчетата от Conveyer, когато майсторите все не успявали да наредят гумираните плочи на настилката в двора както трябва. Ами хванали се и ги наредили сами.

Палеонтологичен музей, село Дорково

Палеонтологичният музей в забутаното родопско село Дорково е категоричната изненада на тази архитектурна година. Появи се изневиделица по някое време през есента и впечатли съвсем оправдано със скандинавска естетика, семпла форма и фотогеничен силует.

Куполообразната постройка маркира световноизвестно (оказа се) находище на праисторически фосили (от началото на плиоценската геоложка епоха, ако държите да сме съвсем коректни). Още през 80-те години на миналия век били осъществени първите френско-български разкопоки там.

Днес находките най-после са експонирани в сградата на новия музей, който според нас има потенциала да привлича не само любители на природните науки, но и на архитектурата. А архитектурният туризъм определено е новост у нас.

В тази връзка се сещаме за една статия, на която попаднахме в някакъв съботен брой на в-к Труд Най-безсмислено изхарчените пари от евросубсидии, в която на първо място грееше музеят в Дорково. Ами не, не са безсмислено похарчени точно тези пари. Крайно време е качествена архитектура да започне да се появява и в дълбоката българска провинция. Значи в Швейцария можело дизайнерска тоалетна от видим бетон навръх прохода Симплон или пък минималистично арт кафене до краварника в Мерано, Южен Тирол, а у нас не може музей в Дорково, така ли?

Хотел Sense, София


Снимка: Wallpaper

Хотел Sense е първият официално регистриран дизайнерски хотел в България, (нали знаете, онези хотели със странните бани, при които обикновено тоалетната е в средата на стаята точно до леглото и това е най-малкото). Та хотел Sense, който се появи на жълтите павета, почти до Народното събрание, се причисли към тази група, така че нямаше как да го пропуснем.

Сградата изглежда добре като за нова архитектура в обременения исторически център на столицата. Стаите са с непреходен дизайн и спокойно можеха да се намират в който и да е петзвезден хотел в Торонто или Сидни. А барът на последния етаж наистина си е придобивка за София, в духа на манхатънските потайности.

Очевидно е желанието на инвеститора да вкара допълнителен етаж, от което хотелът само е загубил. Лобито и рецепцията му са потънали под нивото на жълтите павета, което изглежда абсурдно за случайния минувач, а растерът на етажите е тотално разминат с този на съседните сгради. За засенчването на покривните тераси просто ще замълчим.

И все пак хотел Sense си струва, дори и само като опит за читав хотелски дизайн в многострадалната ни столица.

Hilltop, София

Hilltop е нова жилищна кооперация в онази най-хубава, но най-отвратително застроена част на горен Лозенец, точно зад хотел Кемпински. Насред морето от 90-ски архитектурни изстъпления, тази сграда грее като слънце. Сериозно.

Облечена с дърво, което иронично повтаря популярното през соца нареждане на паркета тип “рибя кост”, разпространено в холовете на всички съседни лозенски кооперации, Hilltop носи духа на добрата архитектура с характер, който е едновременно глобален и локален. Чакаме да видим какво ще направят с цокълния етаж.

Ресторант/бар на годината

Бар JJ’s на ул. 6-ти септември, София


Снимка: sValio

Бар JJ’s (екс-Wonder bar) в онази най-тиха част на ул. 6-ти септември между бул. Васил Левски и Патриарха е радост за очите ни всеки път, когато минем оттам. Малкото помещение има достатъчно космополитна атмосфера, постигната с еклектичен микс от мебели, лампи, декорации и няколко лофтаджийски интериорни похвати (като недоизмазаните стени и видимите тухли).

През лятото витрините се отварят и хората плъзват на тротоара, на възглавници и импровизирани сядания, а обстановката продължава да изглежда по-скоро северноевропейска, отколкото софийска. Чудесен начин да започнем да променяме софийските улици от частното към общото. Браво на собствениците, които и да са те.

Ателие или ресторантът на Белослава на ул. Оборище, София


Снимка: Цветелина Белутова

Една определена отсечка от софийската улица Оборище постепенно се превърна от просто добър софийски адрес в много приятна смесица от качествени ресторанти, кафенета, хлебарници и млекарници. Ателие беше един от първите и даде добър старт за целия квартал. Има атмосферата на класическо бистро, запазило духа на сградата (и чернобелите плочки на пода) и непринуден шик, който собствениците успяват да вкарат в повечето си хотелско-ресторантски начинания.

Новите барове и кафенета по бул. Витоша

През последните години столичната Витошка преживя много: първо я напуснаха високите марки, после започнаха да строят метрото и заприлича на строителна площадка, а накрая я реновираха и вече на нищо не прилича.

Но свободният пазар, казват, празни ниши не търпи. Така стана и с Витошка: от улица с бутици се превърна в улица с кафенета и ресторанти и това всъщност много й подхожда. Още повече, че повечето заведения се стараят с интериорите. Въпреки че кой знае какви единични дизайн постижения да няма, посоката е добра. Надяваме се заведенията да стават все повече и по-хубави и с добре подбрани външни столове, маси, саксии и тенти да успеят да скрият поне малко жалките плочки по улицата.

***

Тук щяхме да сложим и барът laMaison, който списанията на QM си спретнаха до яхтеното пристанище в Созопол. Рядко срещана комбинация от средиземноморска dolce vita и най-голямата концентрация на дизайнерски мебели на квадратен метър в български крайморски бар. Обаче ни учудиха снимки като тази, докато по същото време в София се случваше това. Някакси прекалено dolce vita ни дойде. А и имаха проблем с достъпа и информационния дизайн. Ние един час не успяхме да намерим входа през август (и си бяхме съвсем трезви).

Градски бъг на годината

Проектът за кръстовището на Лъвов мост

В края на лятото в медиите изтече визуализация на новия проект за кръгово на Лъвов мост. Според нея историческият мост вече ще е едно малко мостче в средата на един огромен кръг, по който се движат коли и трамваи, а насред кръга — пауново озеленяване с ювелирни орнаменти, пред които бледнеят дори фигурките от маникюра на руса кифла с богато въображение. Но да оставим историческите и естетическите забележки — новото кръгово не решава кой знае какви транспортни проблеми: отново има светофари (заради трамвая), затруднява се пешеходното движение, а трафикът по Мария Луиза не е толкова голям, колкото по Сливница, за да оправдава наличието на такова съоръжение — достатъчни са само 2 транзитни ленти.

Група Град се възмутиха и направиха алтернативен проект-подарък за Общината. След това, на обществено обсъждане главният архитект Петър Диков заяви твърдо, че кръгово ще има, само озеленяването ще се поправи “естетически”. Нищо друго не ни остава, освен да “логнем” поредния бъг.

Метростанция 20 на софийското метро


Инж. Братоев, директор на Метрополитен ЕАД. Снимка: Строителство Градът

Разказвали сме много пъти тази сага, но ето пак в резюме: За метростанция 20 имаше обявен международен конкурс, който се проточи 2 години. След крокодилски отлагания и преработки, все пак беше избран победител — британците Amin Taha.

Диков беше твърд, че конкурсът отива към реализация, докато не прочетохме в едно интервю на шефа на Метрополитен София инж. Братоев през май, че е нужна голяма подготовка, за да си архитект на метростанция и затова, въпреки международния конкурс, метростанция 20 се проектира от арх. Красен Андреев, авторът на всички останали метростанции в София.

Не ни остана нищо друго, освен… да се присмеем на костюма на Братоев.

Фонтанът на Витошка

Тук обясненията са излишни. Ето някои от прякорите на фонтана в социалните мрежи (светва червена точка): Циреят, Цицка с 5 бозки, Фандъковата цица, Данчина сълза, Легнал полицай тип кръгъл с водно охлаждане, Адското пръцкало и много други

И все пак, да го погледнем и от хубавата страна — за кой друг обект от съвременните градски ремонти се е изписало толкова и си има свой хаштаг в Twitter , където дори се редят стихове за него? По-голяма социализация от това здраве му кажи.

“Стъклената” къща на Кристал

На това място, над колоните на Кристал, винаги е имало заведение, още от соца. Затова когато през лятото го оградиха и започнаха ремонт, решихме, че ще е поредния ресторант. Когато иззад огражденията започнаха да се показват кичозни неокласицистични детайли тип ваканционната мечта на средно корумпиран руски държавен служител, решихме, че ще е просто ресторант с лош дизайн. И когато какрая махнаха строителните скелета и видяхме, че всички кичозни, макар и отлично изпълнени детайли са скрити зад дебело стъкло, не повярвахме на очите си.

Че сградата прилича на театрален декор, добре. Че е лоша като архитектура и неадекватна на времето си, ок. Но че място, което винаги е било обществено, изведнъж става неприкрито частно и недостъпно, ни се стори сериозна архитектурна наглост.

Всъщност съвременният град се развива в точно противоположната посока — създаване на все повече споделени публични пространства и на все по-малко затворени, “клубни” и недостъпни места. Поне онзи съвременен град, в който ние предпочитаме да живеем.

Бизнес център и спа хотел “Земята и хората” на Околовръстното

Ако карате по Околовръстното, няма как да не забележите това голямо зелено нещо до изхода за бул. “България”, съчетаващо в себе си бизнес център, спа-хотел, база на лошите от мрачен sci-fi комикс и… музейното име “Земята и хората”, което в sci-fi контекста придобива нов смисъл.

Архитектите винаги се оплакват, че сградите им не са изпълнени 100% според проекта. Все има нещо недовършено, променено, спестено от инвеститора или развалено от майсторите. По една случайност бяхме видели проекта на тази сграда преди години. Беше пълен с абсурди, но, успокоявахме се, абсурдите са толкова големи, че едва ли ще ги изпълнят. Е, оказа се, че проектът е 100% изпълнен (мечтата на всеки архитект), в това число и наклоненият асансьор, и терасите с безумно остри ъгли, и перголите, и… всъщност цялата сграда.

През 90-те кичът в бг архитектурата се оправдваше, че всъщност е постмодернизъм. Тук оправданието може би е, че постмодернизмът е срещнал деконструктивизма. Но явно не са се разбрали.

Нормалност на годината

Това е нова категория, която въвеждаме с цел да подкрепим малките добри неща, които упорито се случват въпреки всичко и които, ако са много и заедно, биха направили града ни едно по-приятно място за живеене.

One More Cinema


Снимка: One More Cinema

One More Cinema е лятното кино, което създателите на One More Bar направиха през август в парка пред НДК. Киното се намира в дупката точно до детската площадка, която дупка последователно беше заведение с Део за барман, боклучарник и после подарък от Главболгарстрой за софиянци с трагична дървена конструкция и патетична кула.

Kumar office са поправили нещата с бели дъски, хубави лампи и цветни акценти и в крайна сметка киното изглежда прилично. Е, ако бяха махнали кулата, щеше да стане още по-добре, но това — другото лято.

Новите тротоари в центъра на София

Отдавна твърдим, че София ще стане един съвсем различен град, ако просто оправят тротоарите навсякъде. Столична община все едно ни чу. От известно време в центъра тече акция по подменяне на тротоарните настилки при това с прилични сиви бетонни павета. Има още какво да се желае от нивото на детайл при шахтите, колчетата и кръстовищата, но Шишман, Хан Крум и Малките Пет кьошета вече изглеждат далеч по-добре.

Уличните акции на Destructive Creation


Снимки: Destructive Creation

След като боядисаха Паметника на съветската армия и влязоха в новините, енигматичната организация Destructive Creation продължиха да правят акции на софийски терен, вече далеч по-кротки и нереволюционни, но все така на място. И сцените им за улични музиканти в подлези и градинки, и боядисаните и преправени с много виц и ирония пейки пред църквата Свети Седмочисленици, и катерушките в Студентски град носят духа на берлинския Kreuzberg и правят София да изглежда като един смислен град (какъвто все още не e).

Книга на годината

Holidays After The Fall


Снимка: Wallpaper

През септември австриецът Michael Zinganel, архитектурен критик и историк, събра в книгата Holidays After The Fall историята на соц курортите в две от най-популярните морски ваканционни дестинации в бившия Източен блок — България и Хърватска. Книгата е писана в съавторство с Elke Beyer и Anke Hagemann, има забележителен архивен снимков материал, а статиите за съвременната съдба на българското Черноморие са писани с отношение и лична позиция (предполагаме от цитираните в началото български сътрудници на автора, поздравления за което). Снимките от съвременна България са дело на добре познатия ни фотограф Никола Михов.

Повечето от нас осъзнаваме какво сме загубили “after the fall” що се отнася до хотели по морето. Но чужденците рядко си дават сметка колко смислени са били морските ни курорти едно време и как именно там са правени повечето забележителни експерименти в българската соц архитектура. На всичкото отгоре Holidays After The Fall беше включена в октомврийската селекция на Wallpaper за нови заглавия, които си струват. Ние като ви казахме, че пробихме.

I/O архитекти

Юбилейната книга на I/O архитекти включва според нас почти пълен преглед на проектите им от последните 10 години. Направена е добре, умишлено low-cost и прилича на книгите, които разни култови холандски архитекти обичат да издават от време на време. Хубаво е, че проектите са придружени с лични истории, това прави 392-те страници съвсем смилаеми.

Добрите български архитектурни книги са изчезваща рядкост и смятаме, че през последните десет години в България се появиха редица студиа, които трябва да разкажат за сградите си именно в книги (както има и редица студиа, които по-добре да се въздържат от това).

Личност на годината

Група Град


Снимка: Група Град

Група Град се появи неочаквано в края на миналата година с една акция и с много медиен шум. Акцията се казваше Витошка боза и за да покажат отношението си към лошия дизайн на едноименния, прясно реновиран столичен булевард, от групата раздаваха боза на минувачите (оттогава “витошка боза” се превърна в устойчива фраза в градския фолклор, макар ние лично да очаквахме от тях едно малко по-фино и иронично заглавие на акцията). А медийният шум беше напълно оправдан, защото се оказа, че Група Град включва някои от най-популярните архитекти в София.

След акцията Група Град продължиха да показват активна гражданска позиция и да критикуват на всички възможни нива съмнителните инициативи на Столична община: конкурсът за площад Св. Неделя, реконструкцията на Женски пазар, новопроектираното кръгово на Лъвов мост и т.н.

Номинираме Група Град, защото загърбиха удобното положение на успели в частния сектор архитекти, които шестват по дизайнерски събития и бутикови списания и влязоха в блатото на общественополезната дейност. И въпреки че (обичайно за архитектурната гилдия) ги подозират във всички възможни корупционни грехове, смятаме, че тяхното поведение е вярното. Както смятаме, че държавата ни трябва да се управлява от успели професионалисти, а не от професионални политици. Но това е друга тема.

Ивайло Пенчев


Снимка: Цветелина Ангелова

Номинираме собственика на Walltopia Ивайло Пенчев, защото показа как една голяма частна фирма трябва да избира проектант за една голяма обществена сграда — с голям и отлично организиран международен конкурс (всъщност, и една малка фирма трябва да избира проектант по същия начин). Дори и конкурсът да не се реализира, той създава положителен образ на компанията — 369 проекта от 63 страни и публикации в множество български и европейски списания и блогове не са шега работа.

Иначе Ивайло Пенчев се държи непринудено дори на сериозни обществени събития, бързо скъсява дистанцията, носи бели ризи с навити ръкави, участва в TEDx, и дава вид на човек, който се весели като Великия Гетсби.

Протестиращите от юни

Е, няма как да подминем темата на годината, която ни накара за няколко месеца да спрем да се вълнуваме за провалените конкурси и неоправените тротоари, а да се вторачим в жълтите павета. И да осъзнаем, че всички дребни архитектурни проблеми, освен от лош вкус, всъщност произтичат от едно по-голямо зло — “задкулисието” (извиняваме се за клишето, но то може да претендира за дума на годината) на всички нива в държавната и общинската администрация.

Освен това на протестите видяхме накуп архитекти от всички възрасти, организатори на софийски седмици и изложби, основатели на сдружения, блогове и инициативи, или просто корпоративни проектанти — все хора, които не сме очаквали, че ще видим със знамена, плакати и свирки на площада. Дори само за това (ако забравим за нещата от предишния абзац), тази номинация си е съвсем на място в архитектурна класация.

***

Гласуване на публиката

И тази година, поне тук, имаме демокрация. Освен наградите на журито (които, както и да ги погледнеш, са си награди от “задкулисието”), отново ще има и награди на публиката. Затова — гласувайте смело и информирано”:http://whata.org/awards-vote.

Гласуването ще приключи в 24:00 на 15-ти януари.

В края на януари ще обявим резултатите и ще раздадем наградите. А нашите церемонии, както знаете, са пищни.

Гласуването на публиката приключи. Очаквайте резултатите.

12 коментара

WhATA на хартия

от WhATA, 18.12.2013 | 1 коментар

През последните месеци се оказа, че WhATA пишат повече на хартия, отколкото онлайн (и драскането в тефтери не го броим).

Точно ние, които самоуверено твърдяхме през 2008, че всички списания ще умрат, ако не до 3 месеца, то най-много до края на годината. Че никога повече няма да си купуваме списания и че всичко смислено може да се намери в нета. Е, днес, след 5 години, продължаваме да сме абонирани за Monocle, да си купуваме всеки все по-рядко излизащ брой на Abitare, че и да трупаме Wallpaper, Vogue, GQ, Bravacasa, Detail и каквото се сетиш още.

Така че докато ви готвим поредните номинации за WhATA Awards (очаквайте ги, страстно и нетърпеливо, ще изгреят около Коледа), ето я и нашата равносметка за част от текстовете, които написахме офлайн и смятаме, че си струва да бъдат споделени и тук

A10

Холандското A10 е от добрите европейски списания за нова архитектура, което обръща достойно внимание на Източна Европа и Балканите. През пролетта се съгласихме да станем кореспонденти за България и изведнъж ни се наложи да погледнем родната архитектура с други очи.

Оказа се (очаквано), че нови сгради, които у нас са събитие, изобщо не впечатляват извън България. Оказа се, че българският архитектурен соц все още е неизследван и интересен. И накрая, оказа се, че дори протестите в България са по-интересни на А10 от който и да е от финалистите за Сграда на годината 2013.

Нашата цел беше да успеем да вкараме сгради и новини от България във всеки брой, най-малкото за да легитимираме супер непознатата българска архитектура, обречена на периферност. И успяхме донякъде — във всеки брой има българска новина, въпреки че публикуваха около половината от всичките ни предложения.

От април досега на страниците на А10 са излезли:

  • международният конкурс на Walltopia за катерачески център в Младост 3 плюс преглед на петте финалисти.

  • резиденция Бояна в чудесната секция Out of obscurity. Buildings from the margins of modern history (мерси на Никола Михов за снимката)

  • палеонтологичният музей в село Дорково

  • детската градина на Conveyer

Abitare

За детските площадки пишем и говорим по архитектурни седмици, в общини и в Зелени системи вече 2 години. Реализирана адекватна детска площадка в София все още няма, но, както би казал героят в един от добрите нови бг романи, общественото дело е тежко и неблагодарно, че и време отнема.

За последния (августовски!) брой на Abitare направихме дълъг преглед на детските площадки по света и у нас и попитахме любимата ни блогърка за детски площадки Paige Johnson, Милена (която така и не успя да се пребори с Общината да направим различна площадка при Славейковите дъбове) и Ева (която освен майка е и доста добър ландшафтен архитект) какъв им е проблемът на съвременните масови детски площадки.

Капитал

През ноември написахме един от най-песимистичните си текстове. За юбилейният си брой от Капитал попитаха как ще изглежда бъдещето след 20 години, а нас конкретно — как си представяме градовете на бъдещето.

Мрачно, но продължаваме да смятаме, че щом не сме способни да прогнозираме и да планираме бъдещето, трябва просто да създадем условията нещата да се случват. Да създадем условията за свобода. Това е ролята на добрия политик, на успешния мениджър, на кмета-визионер, независимо дали в Найроби, в Копенхаген или в София. За да можем да живеем в град (а не в ад) за хората.

1 коментар

Конкурс Площад Централен Пловдив — aнкетата

от WhATA, 30.10.2013 | 15 коментара

Конкурсите в България са неприятна тема. Архитектурните конкурси не правят изключение. Те са предопределени, сведени до търгове за подизпълнители, корумпирани, с неясно задание, тайни, формални и най-вече липсващи.

Изобщо нямаше да ви занимаваме с тази неприятна тема, ако не се бяхме хванали да организираме нормален международен конкурс в България. Този път по покана на Община Пловдив и Sofia Architecture Week 2013. И въпреки проваления конкурс за Метростанция 20, въпреки смешката със Света Неделя и мегаломанските непрозрачни конкурсни амбиции на Столична община за Централната градска част, които, на бас, пак ще са фиаско.

Какъв конкурс?

Темата е Площад Централен в Пловдив (или площада до Пощата, за по-незапознатите). Целта, естествено, е да стане активно градско пространство, вкупом с цялата археология, със соц Партийния дом, с Пощата – мастодонт и голия плочник. Конкурсът ще бъде международен, отворен и обявен в края на ноември 2013.

За к‘во се занимавате, нищо няма да излезе

И ние така мислехме в началото. После решихме, че всеки пропуснат опит за нормален конкурс намалява шансовете честната конкурсна практика изобщо някога да стане норма в България. И се навихме, с всички рискове, които ясно съзнаваме.

А и Община Пловдив изглежда искрено решена да си направи добър международен пиар с добър международен архитектурен конкурс и в крайна сметка да получи едно качествено пространство в резултат на честна конкуренция. Дано.

Анкетата

Конкурсът се прави наопаки. Първо се питат хората (специалисти и неспециалисти) и после се пише задание. За целта, наред с обществените обсъждания, които ще продължат да се организират в Пловдив по темата (първото беше на 18 септември, за второто ще съобщим навреме), пускаме и онлайн анкета. За всички жители и гости на Пловдив, както се казва. Ето я:

Анкета за площад Централен в Пловдив

Попълвайте смело и пращайте на приятели. Всичко, което кажете, ще бъде чуто.

15 коментара

Лъвов мост

от WhATA, 12.09.2013 | 32 коментара

През последните месеци България (поне тази онлайн) изкара ускорен курс по политико-икономическа история и теория във вид на безброй статии, анализи, постове и Facebook статуси. Разбираемо, предвид събитията по улиците. Така някъде откъм средата на юни ние започнахме да се автоцензурираме. Решихме, защо да занимаваме хората с дребните си архитектурни проблеми, те трябва да мислят и да четат и да имат мнение по далеч по-важни неща. После ще се върнем към архитектурата.

Обаче сбъркахме. Защото когато хората най-сетне решат в каква политико-икономическа система искат да живеят, ще заварят ремонтиран Женски пазар, съмнителен регулационен план за центъра на София и още куп други неща. А, да, и ще трябва да минават през новото кръстовище на Лъвов мост.


Проектът

И тъй като не ни се ще да се впускаме в дълги и досадни урбанистични обяснения защо проектът за кръстовището на Лъвов мост е сбъркан (а той е, нямайте съмнение), просто ще ви разкажем една история.

Историята на Жана:

Преди няколко години живеех до пл. Св. Неделя. Когато времето беше хубаво и нямах много багаж, ходех до гарата пеш. Отнема около 20мин, ако зяпаш по витрините — половин час. В рамките на това кратко време виждаш как градът се променя — от лъскавите витрини на магазините при Шератон и по Съборна стигаш до висящите джапанки и хавлии в района на Лъвов мост.

И хората се променят — от такива с костюми, тръгнали на работа в някой банков клон, до баби с колички, на мисия за най-ниската цена на чушките на Женския пазар.

И това му е хубавото на един град като София — разнообразието, противоречията и контрастите.

Докато ходех до гарата, много често срещах и чужденци, с раници, току-що слезли от влака. И те ходеха пеш — не се сещам за по-добър начин да се запознаеш с нов град.

Проблемите на проекта за новото кръгово

Новото кръгово на Лъвов мост обаче би поставило бариера на пешеходната и велосипедна връзка между центъра и зоната на града около гарата.

И още проблеми:

  • извън мащаба на средата е, а тя на всичкото отгоре е и историческа
  • колите, които идват от центъра към гарата и обратно, са много малко, както и тези, които искат да завият в някоя от посоките. Естествено, че е достатъчен само транзит под моста

Проекта за озеленяването няма да коментираме.

За да разберете останалите недостатъци, може да прочетете становището на Група Град за Лъвов мост и да разгледате алтернативния им проект.


Алтернативният проект на Група Град

Утре, петък (13 септември) в сградата на Съюза на архитектите Група Град и приятели организират пресконференция по темата. Подкрепяме ги с две ръце.

32 коментара

Каменна къща в Лозенец

от Анета Василева, 13.08.2013 | 9 коментара

Това е първият от поредица “морски постове”. Ще разкажем за един-два добри примери по нашето крайбрежие, които не е лошо да бъдат отбелязани. Ще покажем и малко овехтял соц. Лошите примери ги пропускаме.

Тази къща можеше спокойно да стои някъде в Швейцария или в долината на река Рона в Южна Франция, но всъщност се намира в село Лозенец, до комплекс Оазис. В този район още кипи строителна дейност и сдържаната архитектура на къщата не изпъква на фона на купчините строителни материали. Но все пак си струва усилията на нейните архитекти и собственици да бъдат отбелязани.


Къщата е на един етаж

Рядко край морето някой се решава да строи на един етаж (а трябва). Един от малкото подобни примери в района са тези едноетажни къщи пак в Лозенец, за които писахме преди време.

Къщата очевидно има използваемо подпокривно пространство, а би спечелила от един по-полегат наклон на покрива.


Има асмалък…

Детайлите на каменната зидария (забележете, зидария, а не облицовка) са отлични. Бетонните щурцове, дървения асмалък и оградата от видим бетон и дъски само допълват доброто впечатление.


… и дървени капаци

И въпреки че подобна архитектура носи повече духа на родопските села, отколкото на старите крайморските селища като Созопол, все пак ни се иска подобни къщи (като детайл и отношение към архитектурата) да станат масово явление, а не изключения.


Къща в смолянското село Момчиловци


Къщата в Лозенец е като нейна съвременна интерпретация

Вече се уморихме дори да си представяме какво би станало, ако крайбрежието ни беше застроено по подобен начин, вместо с розово-жълтите многоетажни купчини бетон и тухли.

9 коментара

Малки градски нормалности, част 3

от WhATA, 20.06.2013 | 4 коментара

И докато повечето ни читатели са всяка вечер на протест и правят плакати с революционни шрифтове, ето едно малко четиво за “междучасията”. Дребните неща от града, които ни радват напоследък. Освен протестите.

Кооперация в кв. Лозенец

Тази кооперация на улица Галичица в Лозенец се строи от доста време. Направиха качествен бетон, хубава зидария и довършителните работи също не разочароваха.

Без претенции за сграда-икона или брокерски жълто-розов лукс, с много прости обеми и немски вид, сградата е това, което бихме искали да виждаме по-често в кварталите.

Панелка във Варна

Умението да превърнеш дефекта в ефект е качество достойно за отбелязване.

В случая дефектът е обикновен панелен апартамент във Варна. И тъй като да правиш канали за нови кабели в панел е трудна задача, Лора и семейството ѝ прекарват цялата електроинсталация видима. Ярките текстили и икейски мебели довършват интериора.

За терасата поканват познат графитаджия да изрисува стените. Много як жираф-водосточна тръба.

Паркинг до болница Токуда

Да си сложиш мрамор в банята, в кухнята, в коридора, или дори на терасата, някакси е нормално. Но за пръв път виждаме мраморен паркинг.
И даже не материалът ни впечатли толкова, колкото детайлите и елементите направени точно за това място.

Не са много паркингите с ограничители за гумите на колите, а за ограничители от мрамор да не говорим.

4 коментара

Две къщи, две съдби

от Анета Василева, 13.06.2013 | 3 коментара

Преди доста време бяхме написали пост за 3 стари софийски къщи, който се казваше Три къщи, три съдби. Продължаваме темата с още 2 къщи от същата епоха — примери за успешно и за не толкова успешно запазване на духа на стара сграда.

Наскоро, случайно и по различни поводи, успяхме да влезем в две от емблематичните софийски къщи от началото на XX век: къщата на Арсов на ул. Мальовица 6 (с характерния си балкон със сецесионови дървени декорации) и Доходното здание на Балабанов (или т.нар. “Къща с титаните”) на ул. Граф Игнатиев 1. И двете носят носталгичния чар на предвоенна София, и двете са паметници на културата и на пръв поглед отвън и двете са запазени и обживени добре. Нещата отвътре обаче не стоят по същия начин.

Наше дълбоко убеждение е, че фасадата не е всичко при сградите по принцип (и при паметниците на културата в частност). Ефимерният “дух на сградата” е капризно нещо и обича да се крие и под оберлихта на главното стълбище, в черното коридорче между кухнята и трапезарията, до кахлената зидана камина или около парапета на стълбата примерно. Вярно, усилията да запазиш нещо повече от главната фасада са далеч по-сериозни, но резултатът винаги си струва.

И споменатите две къщи го илюстрират чудесно.

“Къщата с титаните” — достолепие, климатици и кабели

Доходното здание на Коста Балабанов на ул. Граф Игнатиев 2 е построено през 1914 година. Проектирано е от видния предвоенен архитект Никола Лазаров, който е оставил неизтребимо наследство из целия софийски център (ще споменем само сградата на Гендович до Народния театър, къщите-близнаци на Канала и Оборище и Министерството на земеделието измежду много други). Учил е в Париж и това си личи.

Сградите му са богати на детайл, идеални за декор на костюмна драма за царска България и самоуверено са уловили европейския дух на епохата. Идеално стават за представителни институции, за резиденции и за галерии.

“Къщата с титаните” обаче е офис. При това се ползва съвсем по предназначение и интериорът, за съжаление, е последното нещо, което вълнува забързаните икономисти под наем вътре. В резултат имаме запазена, но неподдръжана дървена дограма, климатици и окабеляване под гипсовите орнаменти на таваните и около порталите, евтин 90-арски гранитогрес, покрил оригиналните мозайки и паркет и асансьор, облечен с шперплат, в окото на централното стълбище, който тотално е ликвидирал сецесионовото осветление с поредица от прозорци във височина, предвидено от далновидния арх. Лазаров.


Входът. Запазен е добре, но прасковеният цвят идва вповече


Стълбището и новият асансьор, който запушва пространството

Къщата вероятно е пострадала още през соца, когато е била просто поредното учреждение и буржоазният дух не е бил на мода. Оттогава сигурно е асансьорът, както и абсурдната надстройка със смешни прозорци и странен контакт със съседния калкан.


Поглед от (и към) надстройката


Интериорът: кабели и климатици


Вътрешният двор


Коридорът: протекла розова боя, мръсна мозайка и дръжки от Практикер

И все пак на къщата й трябва малко, за да заблести с пълния си блясък. И всичко е въпрос на уважение към себе си и средата, която обитаваш. Както и на немалка инвестиция, но с паметниците на културата е така.

Снимки: Борис Стаменов

“Къщата с дървения балкон” — куполи, мозайки и един чужденец

Когато миналата година започна ремонтът на “Къщата с дървения балкон” на ул. Мальовица и я обградиха със скелета, ние си казахме: ето, замина си поредната романтична софийска къща. Оказа се обаче, че тази къща е една от малкото стари сгради в града, която е случила на собственик. Проектирана е през 1910 г. не от български, а от приходящ архитект: от австриеца Карл Хайнрих. И пак чужденец, от стар аристократичен род, стои зад запазването й.


Къщата преди…


… по време
Снимки: Блог Стара София


… и след края на реставрацията. Куполите са по оригиналните чертежи

В последните години чужда компания с офис в София е под наем в сградата. Когато се появява възможност, я купуват и започват планове за реновация. Амбицията на новият собственик е не само да запази къщата, но и да я възстанови в оригиналния й вид. Все пак нали да имаш сграда-паметник на културата е привилегия, а не тежест?

Започват с издирване на оригиналните чертежи. Не намират нищо, нито в общината, нито в НИНКН (екс-НИПК) или някоя друга институция (оказва се, че запазени документи няма никъде). Намират ги в едно австрийско архитектурно студио, все още пазещо архива си 102 години по-късно.

От чертежите се разбира, че в оригиналния си вид сградата е имала 2 купола. Започва се борба за възстановяването им с НИНКН и проектът за реновация „отлежава” там почти година, но в крайна сметка получава карт-бланш.

Реконструкцията не блести с оригиналност или смели решения, но е осъществена с безкрайно уважение към архитектурата и използваните материали.

Отвън основната промяна е възстановяването на двата купола, фигуриращи в оригиналния проект. Сменена е дограмата само на прозорците на приземното ниво, на всички останали е реставрирана.

В интериор плановата схема не е променена. Запазени са подовете (от дюшеме от мура), стъпалата на стълбището (вити и каменни, само изчистени с песъкоструйка), парапетите. Свалени са отливки от гипсовите орнаменти на таваните и са възстановени абсолютно точно. Все още стоят две работещи кахлени печки в две от стаите на първия етаж.


Гипсовите корнизи


Всички оригинални мозайки са запазени и почистени


Витото стълбище


Кахлената печка в една от стаите

Основната промяна е осъществена в подпокривното пространство. Подменена е цялата конструкция на покрива и така таванът става допълнително офисно пространство. За да се достигне до него е изградено ново продължение на старата вита стълба, отново с вити стъпала, отново облечени с камък, само парапетът тук е стъклен.

Като цяло можем отговорно да заявим, че къщата на ул. Мальовица 6 е идеален пример как безпроблемно могат да съжителстват удобствата на съвременната офис сграда с духа на старата софийска къща. И как всеки бизнес стои една идея по-достолепно в такава среда.

3 коментара

Малки градски нормалности, част 2

от WhATA, 4.06.2013 | 14 коментара

Малки градски нормалности е нашата рубрика за оптимизъм. Опитваме се да намерим и да ви покажем онези дребни добри примери около нас, заради които настроението ни все още не е терминално въпреки Диков, Сидеров и пушенето на закрито.

В предишния пост ви показахме една кооперация в центъра на София, една пейка от видим бетон и малко инфо табели. Сега е ред на:

Фризьорски салон на ул. Любен Каравелов, София

Поредният европеиден фризьорски салон се появи на ул. Любен Каравелов. След отличният NЕUHAU, наскоро отвори и PHIBA в едно на пръв поглед странно партерно помещение, което беше офис, магазин за 1 лев и какво ли не преди това.

Интериорът е нискобюджетно изпълнение, разчитащо по-скоро на хрумки, цветове и видими инсталации, отколкото на дизайнерски мебели. И въпреки несъвършените детайли един яркозелен радиатор, смела жълта лепенка и малко червени възглавници на стълбите са напълно достатъчни, за да направят улицата доста по-добро място за минаване.


Че салонът е нов, се разбира отдалеч.


Етажерки от хубав шперплат, а в дъното, пред прозореца, много масивната метална конструкция. Само не можахме да разберем тази конструкция необходимост ли е или декор?


Икейски диван, видими цветни кабели и щайги от вехтошарника – обичайната печеливша комбинация.

Пейките на Destructive Creation

Хората, които боядисаха Паметника на Съветската армия, стават все по-активни с малките градски акции. Започнаха с полицейската будка до НДК, продължиха със сцени за улични музиканти, а напоследък са подхванали пейките из емблематични софийски градинки.

Сега ще попитате какво им е нормалното на тези набързо сковани, леко неглиже и определено нетрайни неща. Ами нормално е във всеки град да има такива форми на уличен арт. Може да не дават трайни решения, но посочват проблемите. А и в един град постоянно нещо трябва да се се случва.


Сцените за улични музиканти пред Народния театър и в подлеза на СУ. Напоследък се ползват и по предназначение


Пейка с място за книги, навес и детски занимавки до Спортната палата

Апартамент в София

Архитект да помага на приятели за интериора на жилището им е особена работа — те невинаги го приемат на сериозно, а той не смее много-много да се налага. В този случай, който наш познат пусна във Facebook, нещата са се получили. Или, както Миро каза, “започнаха да ми се връзват на акъла”.

На пръв поглед жилището е с неголям бюджет (макар че столовете на Иймс не са от най-бюджетните). Има смело използвани цветове, интересни настилки и много ИКЕА.

Особено ни хареса моментът с текстилната лента-етажерка и добре изпълнените връзки между пода и стените (т.нар. на професионален жаргон “холкери”).

Photos: Евгений Кондев. Интериор: Миро и приятели

14 коментара

Категории