Този текст беше написан по покана на списание Bravacasa, затова е и леко дълъг за този блог. Оказа се обаче, че имаме различия с редакторите на списанието за стила и фокуса на текста и всеки си държеше на своето. Така че… публикува се само тук. А ако се припознаете в някой от героите, ще ни е забавно да чуем и вашата икейска история.

Всички имена са измислени, а приликата с действителни лица и събития е случайна.

Жоро е бизнесмен. Има заведения — в София, на плажа в Лозенец, в Банско, общо взето там, където е тълпата. Жоро си разбира от работата — заведенията му бързо стават “новото яко място”, където кухнята е фюжън, хората са готини, а интериорите винаги правят впечатление. Нищо, че обикновено са пълни с евтини лампи, възглавнички, прибори и други джунджурии от ИКЕА-та в Солун. В България те не евтинеят. Напротив, хората им се кефят, а и изглеждат толкова добре за цената си, разсъждава Жоро.

Дани е фотограф и майка с малко дете. Семейството живее под наем, но според Дани това не значи, че трябва да се примиряват с грозен интериор. ИКЕА много й помага — в крайна сметка къде другаде можеш да намериш чисто бяло детско креватче без барокови извивки? Да не говорим за детските играчки, чаршафи, а и онази етажерка в хола в комбинация с бюро върши толкова добра работа в малкия апартамент. С няколко тура до ИКЕА-та в Букурещ и апартаментът направо светва – става почти като за списание.

Тодор е архитект. Не се притеснява да смесва ИКЕА с разни дизайнерски мебелчета в интериорите, които прави — независимо дали са офиси в промишлено предприятие, нечие жилище или подобното на лофт ателие на приятел фотограф. И винаги, когато се връща от солунската ИКЕА, носи по нещо за собствения си апартамент, някоя и друга черна чаша за офиса и каквото са успели да му поръчат приятелите.

***

Какво ще се промени за Жоро, Дани и Тодор, когато през 2011 г. първият официален магазин на ИКЕА в България най-сетне отвори врати?

Кой си купува ИКЕА сега

ИКЕА е сигурно най-обсъжданата и чакана у нас глобална марка. И нищо чудно. Предвид дизайн катастрофите, които предлагат традиционните нискобюджетни супермаркети за строителство и обзавеждане в България, на ИКЕА се гледа с добро око. Приличен дизайн, ниски цени, носи се отвън.

Но все още продуктите на шведската верига са по-скоро рядкост, отколкото ежедневие в българските домове. Купуват ги отворени момичета, които ходят до Солун и четат интериорни списания. Архитекти и дизайнери, които обичат да боядисват стените си в бяло и черно и да използват икейските текстили и червени метални шкафове като акцент. Собственици на заведения, които искат солта да стои в нещо по-различно от предлаганото в магазините за 1 лев. И всички, които са пътували, учили и живели в чужбина и са свикнали мебелите в общежитията им да изглеждат семпло и да вършат работа.

Ниските цени гарантират масовост

Философията на шведската мебелна верига е да бъде масова. Да присъства във всеки дом, да се продава на най-ниски цени, така че като ви омръзне диванът след 1 година или 1 седмица да не се поколебаете да го изхвърлите на боклука и да си купите нов. Естествено, пак от ИКЕА. Това в България тепърва предстои.

Всъщност онова, с което ИКЕА промени света, е именно нейната тотална масовост. Масово достъпни мебели с добър дизайн, които се сглобяват като на шега и пасват навсякъде. Интериори с ИКЕА се правят лесно, дори от лаици. Почти няма шанс да сбъркаш. Като да се обличаш с дрехите на една и съща марка е. Зеленото на Benetton примерно винаги си подхожда с лилавото им, а райето им стои добре дори и с най-абсурдния пепит.

ИКЕА не лекува лош вкус

От друга страна мебелите от ИКЕА не са панацея за лошия вкус.

Спомням си веднъж товарехме поредната порция бели мебели на паркинга в Солун и до нас едно семейство се опитваха да натикат в багажника на автомобила си гигантски пластмасови неща в бозави цветове, контейнери от най-евтините и всякакви други боклуци за евро-две, за които можете да се сетите. В техния багажник ИКЕА изглеждаше ужасно.

Въпреки всичко продължавам да съм убедена, че качествените масови продукти възпитават качествен масов вкус. А именно качественият масов вкус прави града и държавата по-хубави. И за това ИКЕА трябва да помогне.

След ИКЕА

Жоро ще се замисли дали да купи пак от онези лампи за новия си бар в София, след като сума ти хора ще ги разпознаят: “Я, виж, като наш’та лампа в хола”. И ще измисли хитър начин да направи лампите по-различни — ще ги пребоядиса, ще им скъси дръжките или ще им смени шапките. Или ще наеме някой да му измисли нещо още по-хитро. А хората ще си кажат: “Я, колко як интериор, нищо че е с ИКЕА”.

Дани ще продължи да си купува мебели от Околовръстното, както правеше от Букурещ или Солун. Защото ИКЕА върши работа.

А Тодор може би ще мръдне до Истанбул. Знаете ли, че там е най-близкият магазин на Muji?

След като проучихме интериорните течения в списанията и тези във вашите домове, стартираме нова поредица: WhATA прави ремонт. В нея ще ви разкажем как WhATA (или по-точно 50% от асоциацията) се сдобиха с нов апартамент и наживо ще покажем как правим ремонта му.

Как избрахме апартамента?

Учудващо лесно. Мислехме, че избирането ще отнеме няколко месеца, а си харесахме този апартамент още при първия оглед. (Да не сме чули, че архитектите били претенциозни).

Строителството е от 1967 година. Когато се запознахме със съседите, една мила възрастна жена ни попита: ”Ама вие защо не си купихте в нова кооперация?”

При избора имахме няколко условия:

• да е старо строителство
• да е на последен етаж
• да е в малка кооперация.

Ето и причините:

Да е старо строителство

Харесваме по-старите жилища — имат дух. А от прагматична гледна точка помещенията са с нормални размери, имат отделна кухня, а и не се налага да купуваш общи части колкото половината апартамент.

Да е на последен етаж

На последен етаж, защото е по-лесно да направиш ремонт на покрива (ако се налага), отколкото да накараш безпаричния си съсед отгоре да си смени канализационната тръба, която тече. Последният етаж дава повече независимост — зависиш основно от наличието на пари, а не от непознати хора.

Да е в малка кооперация

Струва ни се, че колкото по-малка е кооперацията, толкова начинът на живот е по-близък до този в индивидуална къща. А и колкото по-малко съседи имаш, толкова е по-голяма вероятността да се пребоядиса стълбището например.

Какво следва?

Ремонтът, който предстои, ще включва прекрояване на стени, промяна на функциите на помещения, нови инсталации и настилки, топлоизолация и много други неща, за които ще разкажем в следващите постове.

Знаете ли как да познаете кога една новострояща се сграда е получила разрешение за ползване (Акт 16)?

Когато вместо строителството да спре, то тепърва започва, особено по последните етажи. Ето един пример от нова кооперация в ж.к. Яворов:

Наскоро направеният покрив е развален, коминът също се разбива.

Монтира се нова конструкция, интересно какво следва?

Причината това да се случва масово е, че след издаване на разрешението за ползване контролните органи повече не се интересуват какво се случва със сградата. А собствениците бързат да превърнат цялата свободна тераса в допълнителна стая, нищо че е незаконно.

Наивизмът винаги умилява.

В един от новите черноморски комплекси (не знам защо наричан “малтийски”) ресторантът добросъвестно те “потапя” на дъното.

Как разбираш, че е дъно? Като погледнеш нагоре. На тавана са закачени дъна на лодки, яхти и рибраски мрежи — все едно че са отрязани от водата и ти виждаш само долните им части. Следователно си под тях, т.е. на дъното. Има даже и подводна част на кей. А самият таван имитира водната повърхност, гледана отдолу.

Какво има на дъното? Не, няма миди, риби или останки от потънали кораби, а декоративни руини — явно от пoтопен град. И маси със синьо-бели покривки. И руска реч.

Малтийският комплекс

Дъното на малка рибарска лодка — и мрежите на рибаря

Всъщност рибарските лодки са 2

Има и по-сериозен плавателен съд, с илюминатори в трюма

Но явно и той е рибарски, хвърлил е мрежи

Така сигурно изглежда кеят, погледнат от дъното

А може би всичко това е сюжет от стара малтийска легенда?

Всъщност не очаквах да видя подобни къщи на морето, още по-малко край Лозенец. Не че са архитектурен връх, но са любопитни, защото:

• едноетажните къщи в България са рядкост;
• къщите с ниски огради в България са рядкост;
• къщите с проста форма и голямо ексхибиционистично остъкляване в България са рядкост.

А в този комплекс всичките къщи са такива — едноетажни, с ниски огради, прости и с големи витрини. Първо си помислих, че са купени от чужденци. След това видях, че всички спрели коли в дворчетата са с български (софийски) номера.

Комплексът е малък, с една централна павирана “улица”, всички къщи са в един стил и размер. Различават се по десена на завесите и градинските елементи в двора.

Къщите са прости — квадратни в план, с четирискатен покрив с малък наклон. Всъщност точно скатният покрив ги прави някакси “несмели” — ако бяха с плосък покрив, биха изглеждали по-морски, а и стилът би бил друг

Ниските огради служат само за маркиране на имота

В някои дворове има храсти, дървета и люлки…

… а в други все още растителността не се е развила

Всички къщи са с бяла мазилка, а само тази — с дървена обшивка

Има няколко празни (непродадени?) къщи

***

Отдавна се чудим защо в България не вирее едноетажната къща. Освен практичните причини като желанието за максимално усвояване на разрешената височина, като че ли има и някакъв ирационален страх “да спиш на земята”. Но за ваканционна къща може би хората са по-склонни да “рискуват”. Чакаме да видим подобни едноетажни комплекси и за постоянно обитаване.

Вие бихте ли живели в едноетажна къща?

Помолиха ни да помогнем в разгласяването на една инициатива. Клубът на младите архитекти към САБ организира конкурс на тема “Как България да участва в Биеналето във Венеция без бюджет”. Наградата: 4-ма архитекти или студенти по архитектура да отидат на Биеналето на разноски на САБ. Подробности.

Вчера излезе интервю с нас в онлайн изданието ViewSofia. Позволяваме си да го “препечатаме” тук, защото досега май не сме обяснявали подобни неща в блога. Въпросите подготви Никола Енчев, който се оказа студент по архитектура в Уелс. Отговорите са колективни.

Кои са WhАТA и защо това име?

Четирима архитекти, които пишат в блог и правят проекти заедно. За името: в началото решихме да се измайтапим с това, че никой не ни знае и си казахме “Що пък да не се наречем “Who Are They Association”. После решихме, че е претенциозно, а и много дълго и остана с абревиатура: “WhAT Association”. Разбира се, никой не знае, че това е абревиатура.

Името има и 3 степени на съкратеност: официалното е WhAT Association, съкратеното е WhATA, а най-съкратеното ?A. Колкото по-неформален е поводът, толкова по-кратка версия ползваме. В Twitter и Facebook например логото ни е ?A, докато в блога и в чертежите ползваме дългата версия. Съвсем обратното на правилото, че трябва да се налага една марка навсякъде.

Какви са целите на асоциацията?

Целите на асоциацията са, хм…, високо хуманни :) Решихме да правим блог преди 3 години, защото българската архитектурна преса беше на обидно ниско равнище, пишеше се с патетични клишета и си оставаше ведомствено и възрастово ограничена. Така да се каже, не беше “секси”.

Смятаме, че проблемът на българската архитектура не е толкова в качеството на архитектите, колкото в липсата на развит масов вкус. Та направихме архитектурен блог за неархитекти с надеждата, че ще помогнем за развитието на някакъв масов вкус. Разбира се, един блог не може да влияе толкова върху масовия вкус, колкото влизането на бг пазара на качествени и евтини масови продукти като ИКЕА примерно, но не пречи да се вярва и да се опитва.

Какви са ви любимите теми за дискутиране?

Между четиримата ни ли? Винаги говорим за ядене. Политиканстваме редовно (поне половината от нас). Е, естествено, че и за архитектура си говорим. За дизайн и прочее снобски неща, вие какво си помислихте. За дрехи. За джаджи.

Каква архитектура харесвате и каква не? (+ защо)

Това блогът най-добре го показва. Поне ние си мислим така. Четете и архива. Понякога не можем да повярваме колко умни и прозорливи сме били преди 1 или 2 години (шегуваме се)

А каква архитектура правите?

Отдавна ни питат защо нямаме портфолио. Бяхме решили, че блогът може достатъчно добре да покаже не само каква архитектура харесваме, но и каква бихме правили/правим. При това в един идеален вид. Защото реализираната архитектура винаги е компромис – компромис между архитект и инвеститор, компромис с материали и технологични възможности и т.н.

Обаче се оказа, че блогът заблуждава. Изкушаваме се да заемаме обществени позиции, пишем за какво ли не. И в крайна сметка хората започнаха да ни възприемат повече като медиа, отколкото като архитектурно студио. А пък сме и двете. Та най-вероятно скоро ще пуснем не само портфолио, а и ценоразпис. Като ще е – да е.

Защо Apple и защо Рем Кулхас?

Явно сте чели страницата За нас в блога.

Харесваме Apple, защото доказват, че хубавите продукти са не най-сложните и с най-много възможности, а простите, с по-малко функции, но с които се работи по-приятно и имат добре разработени хитри (и дори забавни) детайли. Това може да е и отговор на по-предишния въпрос каква архитектура харесваме. (А и такава архитектура се опитваме да правим.)

Рем Кулхас е задраскан, защото това е, да кажем, част от еволюцията ни. Навремето много го харесвахме. Сега гледаме на него малко по… весело.

От гледната точка на архитекти, накъде отива София? А България?

Не знаем. Следващият въпрос.

Напоследък се говори за големи и значими проекти, въпреки кризата: нов център на София, български „Лувър”, и т.н. Какви са мненията ви за този тип проекти и осъществяването им?

Познато правило е, че в криза обществените проекти помагат. Но ако се правят както трябва – след прозрачен конкурс, с уважавано жури, ясни и логични правила и срокове и т.н. Това гилдията го дъвче от години. Засега конкурс, който да е “както трябва”, няма.

Какво мислите за Sofia Architecture Week и Sofia Design Week?

Добри инициативи, макар и много тясно специализирани за супер малка аудитория. Tвърде елитарни и достигат до ограничен кръг хора, това им е лошото. Иначе трябва да има такива.

Не забравяйте, че и списание Abitare направи нелош дискусионен панел тази зима, може да се превърне в традиция.

Как се отразява кризата на българските архитектура и дизайн?

Надяваме се оздравително.

Каква е комуникацията на идейно ниво между българските и чуждестранните архитекти?

Еднопосочна засега. Българските архитектите копират чуждите, а чуждите изобщо не подозират, че български архитекти съществуват. За съжаление все още не успяваме да повторим другите балкански архитектурни сензации – словенското чудо, хърватските архитекти, сръбските отворковци.

Какво искате да е бъдещето на WhATA?

Боже, блестящо, разбира се. Искаме да сме куратори на следващото българско участие в Архитектурното биенале във Венеция. Да караме Aston Martin DBS Volante дотам. А междувременно нямаме против да построим поне една къща в България, за която да пишат в Wallpaper.

Преди близо 2 месеца се поровихме и ви показахме как да си направите апартамент като за списание. После ни стана по-интересно как хората си правят сами къщите, без помощта на интериорни дизайнери, и ви приканихме да ни покажете домовете си.

Импровизираното ни проучване приключи. Благодарим на всички, които пратиха снимки и линкове. Видяхме, че и вие като нас харесвате ИKEA, не бързате да изхвърлите стария фотьойл, ако може да се претапицира, и обичате да смесвате различни стилове.

Малко факти

• От хората, които ни писаха, съотношението жени:мъже е равно. Ако приемем, че са ни писали авторите (инициаторите) на интериорите, то се руши митът, че жената измисля и избира интериора и че на мъжът му е все тая, стига да има бира.
• Бялото е най-популярния цвят за стени, на второ място е жълтото. Тапетът е рядкост.
• Ламинатът и паркетът са преобладаващите настилки. Няма ги теракотените холове, които се смятаха за лукс през 90-те — теракотата остава само в антретата и баните. Няма ги и традиционните соц мокети и балатуми.
• В 80% от апартаментите се виждат библиотеки с книги.
• Само в 1 от жилищата се вижда така популярната навремето витрина със стъклен сервиз.

Опитахме се да разделим резултатите на няколко типа:

Интериор тип “Бяла ИКЕА”

Общото в тези примери са белите мебели и красивите текстилни акценти. И че всичките са изпратени от жени. Отива им да има моменти на небрежен безпорядък и се съчетават добре с етно елементи като плетени кошове и черги. Стават за нови и стари жилища, хора с малки и поотраснали деца и за всички, които си падат по бяло. Много подходящо, ако сте под наем.

Комбинацията от бели стени, бели мебели и силни цветни акценти от пердета, покривки и джунджурии винаги работи. Дори и ако сте под наем

В този интериор свежите цветове заемат много по-големи площи, а белите мебели отново служат за уравновесяващ фон

А този апартамент изглежда направо “архитектски”. Даже лампите са от една от популярните в бранша бг фирми

Заслужава отбелязване кухненската маса, направена от троянски майстор. А и подходът като цяло е една по-носталгична ИКЕА

И накрая малко детски стаи. Тук ИКЕА отново помага, защото да намериш бяло креватче в българските детски супермаркети е почти непостижима задача.

Интериор “Направи си сам”

Става за хора, които не си падат по мебелна конфекция, харесват старите си мебели и не се плашат да поръчат на бай Пешо да им направи нещо в работилничката.

Тези интериори са смесица от различни периоди и стилове. Обикновено има добри идеи за повторно използване на мебели и пространства след малка преработка, както и за създаването на нови мебели от наглед “банални” елементи, но съчетани по хитър начин. Най-близо до класическия vintage.

Собственикът ни написа: “Маса от кухненски плот по поръчка от фабриката в село Негован, залепен с анкерпласт върху стоманен стелаж от Метро. 5 различни стола, сред които “скъпият” е китайско менте.”

Тук ни зарадва прозорецът, превърнат в библиотека. Историята: “Библиотеката над двете бюра е всъщност стар прозорец (външна стена на калкан, след като събориха ниската къща в съседство и построиха 5 етажен блок, прозорецът се задъни) и решихме да оползотворим пространството като махнахме крилата на прозореца и направихме рафтчета за книги. Получи се доста добре според мен и за доказателство — съседите под нас като видяха, и те направиха същото”

А тук ни разказаха следното: “Боядисахме всичко в бяло, с изключение на спалнята/ детската, за да не мислим много после при мебелите. Събрахме неща от баби и купихме 1 диван за хола. Всичката дървения, която виждате, е правена от баща ми. Моя идея, но с негова помощ”

Къщата на художника

Двама човека ни изпратиха снимки от жилища, в които цари симпатичен хаос. Любопитното е, че и двамата са художници/ дизайнери. Приемаме снимките като арт инсталации и подозираме, че собствениците винаги знаят кое къде им е в хаоса.

Новото жилище и супермаркетите за мебели

Може би това са типичните интериори от новите кооперации и изобщо от новото време. Във всичките получени примери от този тип мебелите са от тъмно дърво (венге), а подовете — от тъмен ламинат (паркет?). И за да продължим сексисткото делене, всички примери от този тип са ни изпратени от мъже.

Ретро и новото ретро

Подходящо е за наследствени къщи със запазена атмосфера и апартаменти, в които се търси бабиния уют. Познават се по многото дребни детайли, закачалки от ковано желязо, стари шкафове, часовници и шахматни настилки.

Този пример заслужава да влезе и в категорията “Направи си сам”: “Сивият кухненски шкаф е на около 60 години,” разказва собственичката. “Посредством лентов и вибро шлайф, три ръце различни блажни бои, нови дръжки, плот, силикон, кит, меден смесител, осветление, малко дърводелски услуги, шнапери и прочие, той се превърна в чудесно убежище за бонбони, пълни бутилки с вино и празни такива от бира.”

И още малко снимки от същия апартамент. Детайлите си заслужават

Това е друга стая от апартамента с прозореца-библиотека, за който писахме в категорията “Направи си сам”. Столовете са наследство от прадядото, а масата е от соца. Любопитно: “Часовникът над масата е леко „обезобразен” тъй като липсват резбованите декоративни елементи отгоре и отдолу, защото едно време при разните премествания на семейството баба ми е решила, че тия чудесии заемат твърде много място и хванала триона и ги изрязала”

***

Награди няма, но резултатите, убедени сме, ще бъдат доста поучителни за специфичната раса, наречена “интериорен дизайнер в БГ”.

Сигурни сме, че всички, които ни изпратиха снимки, са хора, които харесват жилищата си. Те нямат нужда от интериорен дизайнер, защото се чувстват добре у дома си и не се срамуват да го покажат.

Ако и вие се чувствате добре в жилищата си, но не ни ги показахте, защото се притеснявате, можете да ни ги пратите тайно — няма да ги публикуваме, но пък можем да ви дадем съвет как да се подобрят. А ако пък не си харесвате жилищата, тогава пращайте смело — ще ви помогнем.

И преди сме давали примери как някои прояви на самодейност в България много приличат на умишлено търсени ефекти в сгради-икони по света. След мрежите по балконите, аналогични на мрежата на Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк на японците от SANAA, скоро попаднахме на пример и с облицовка.

Обработката на партера на жилищна кооперация от началото на 90-те в София много прилича на фасадите на сграда на MVRDV в Амстердам.

Сградата в София

Кооперацията не се отличава с нищо, освен с характерната облицовка на партера.

На романтични вълни — поредно свидетелство за бягството от правия ъгъл в началото на 90-те.

Ужасният детайл при прозорците позволява да се види как е изпълнена обработката.

Сградата в Амстердам

Parkrand Building нa MVRDV в Амстердам.

Обработката на стените прилича на тази в София.

Но качеството на детайла е несравнимо.

Не сме сигурни за технологията на направа — вероятно и на двете места са ползвали специaлно направен кофраж.

И ако не обръщаме внимане на качеството на изпълнение, ефектът е доста сходен.

Скоро писахме за апартамент, който умишлено е оставен неремонтиран, за да се ползва само за партита. Сега ще покажем един парк, който пък няма за какво друго да се ползва, освен за партита.

Та въпросният парк се намира точно до Терминал 2 на софийското летище и този уикенд в него се проведе второто (и по-мокро) издание на фестивала Park Live. Но сега няма да разказвам за концертите и дъжда, а за парка, който спокойно може да се класира в топ 3 на софийските потайности.

Нито аз, нито някой от моите познати сме предполагали, че на летището, точно до самолетните писти, може да съществува такъв парк. Наоколо няма нито жилищни квартали, нито маршрути за разходка. Далеч е за майки с колички, за чичковци с кучета, за пенсионери с мрежички, за влюбени с рози, за тичащи с айподи, за разпускащи с бири, за расти с тарамбуки. За кого е тогава?

Имало пари за усвояване

Поразтърсих се и намерих новини отпреди 1 година за откриването му лично от тогавашния министъра на транспорта. Паркът струвал 7 милиона лева и бил финансиран по някаква програма със съучастие на държавния бюджет. Имали са явно пари за усвояване, направили са парк. От летището се надявали част от парите за поддръжка да идват от театрални представления и изложби на открито.

Все още, както и преди 1 година, няма пейки и кошчета за боклук, но си има езеро, помпена станция към езерото, дървен мост, поддържани алеи и малък амфитеатър (типичен ВИАС-аджийски парков атрибут). И изобщо изглежда доста чист и нов. Има и къде да се паркира, макар и за по 2 лв. на час — точно там е многоетажният паркинг на летището, който, между другото, не е лош. И шумът от самолетите всъщност далеч не е силен.

Поглед от многоетажния паркинг на летището. Вдясно е голямата сцена на Parklive. Дърветата не са много. Като цяло е “парк-поляна”, а не “парк-гора”

“Входната” алея. Сградата вляво е паркингът на летището

Самолетите не вдигат чак толкова много шум. Теренът на целия парк изглежда като вкопан в пейзажа наоколо

Според публикациите тук, където е неокосената трева между паркинга и алеята, ще има метростанция. Тогава парка може би го чакат по-добри времена

Амфитеатърът е точно до езерото

Дървена пергола с лампи и избуяла трева

 Парапетът на мостчето е с интересен детайл, въпреки, че металните струни под ръкохватката са леко излишни

“Крайбрежната” алея е с чакъл. Дори сградите на паркинга и летището стоят адекватно в цялата тази гледка

За какво може да се ползва

Сигурно греша, но си представям как организаторите на Park Live са отишли в общината да искат разрешение за ползване на Борисовата градина до 12 през нощта. И може би от общината са им казали: “Абе има един парк на летището, в него стойте и до сутринта, ако искате!”

Добре, за партита до сутринта е идеален. Интересно е обаче за какво друго може да ползва. Хубаво ще е, ако след Park Live хората научат за него и почнат да си правят пикници примерно. Все пак е парк, все пак е нов. Това, че е на абсурдно място, може и да се обърне в нещо положително — няма да е толкова пренаселен като Борисовата и никой няма да ви гледа как играете народна топка по боксерки.

А вие за какво бихте го ползвали?

Преди повече от месец организаторите на арт-фестивала Водната кула ни помолиха да драснем няколко реда за сгради, които биха били подходящи за алтернативни арт пространства в София. Тази година в рамките на събитието (25-30 юни) даже се провежда международен дебат по темата.

Ние седнахме, помислихме, качихме се на колата и тръгнахме да снимаме. В резултат се загубихме безславно в Банишора, пазачът на едно трамвайно депо ни изгони, а на улица Росица бабите се чудеха какво толкова има за снимане.

В крайна сметка събрахме за брошурата на феста 5 сгради, които според нас са отлични за арт инвестиция и имат много по-голям потенциал за интересна архитектура от т.нар. квартал 500 (където, не вярвам да не знаете, ще се строи българският Лувър).

Комплекс Захарна фабрика

Местоположение: бул. “Сливница”, общ. Илинден

Статут: Групов паметник на културата от национално значение

Собственост: TBI Real Estate, Кипър и Столична община

Подходящо за: Изложби, постановки, ателиета, музей, жилища – абе… за всичко, каквото се сетите

Защо става: Защото е на комуникативно място, зелено е и е на входа на парк (Западен). Производствените халета са с добра височина. Сградите са интересни и имат характер. На бас, че “спасителят” на Захарна фабрика ще остане в историята на София редом с Драган Цанков и Мусман.

Какво пречи:

• голяма и скъпа инвестиция
• неясни собственици
• неясни и непредвидими икономически интереси
• вече е в много лошо състояние. През ноември 2009 г. двама крадци на старо желязо бяха затрупани в срутила се сграда, част от комплекса.

***

Бившето кино “Модерен театър”

Местоположение: бул. “Княгиня Мария Луиза”

Собственост: “Бългериан технолоджис” ЕООД (дъщерна компания на гръцката медийна група Tanweer)

Подходящо за: Прожекции, постановки, изложби, уъркшопове

Защо става:
Защото е на лесно и комуникативно място с история. Било е първото кино в България. Има 4 кинозали, които дават възможност за добри арт пространства или пък прожекции. Не е голяма сграда. Продава се.

Какво пречи:

• сигурно е скъпа
• досега в България не е имало успешна реконструкция на бивше кино. Но никога не е късно това да се поправи

***

Хале в трамвайно депо “Банишора” (депото е по-известно със старото си име “Пенка Михайлова”)

Местоположение: бул. “Княгиня Мария Луиза” 193, до детелината за Илиянци и Надежда

Статут: Паметник на културата

Собственост: Столична община и неизвестен частен собственик

Подходящо за: Изложби, постановки

Защо става: Защото има големи пространства – 36 метрови подпорни разстояния и площ около 3 декара. И защото главният архитект на София каза така в едно интервю. От 6 години халето било празно и той бил задействал процедура по отделянето му от парцела на депото. Харесал го бил за Музей на (хм) модерното изкуство. Други екстри: на комуникативно място е, а името на депото е популярно в софийския градски фолклор (питайте Евгени Минчев).

Какво пречи: Собствеността. Общината води дела с частни собственици. И все още халето си е в рамките на действащото трамвайно депо. Една събота отидохме да го видим. Питахме пазача къде е старото хале, а той ни каза: “Няма старо, няма ново, всичко е едно! А вие какви сте?” — “Архитекти.” — “Щом сте архитекти, елате в понеделник като са тук началниците!”

***

Опожарена сграда на ул. “11 август”

Местоположение: ул. “11 август” до пресечката с ул. “Росица”

Статут: Зона за обществено обслужване според новия Общ устройствен план на София

Собственост: Неизвестна

Подходящо за: Изложби, уъркшопове

Защо става: В центъра е, необитаема е, помещенията са сравнително големи, а в съседната сграда се помещава галерия “11-ти август”

Какво пречи:

• Неясна собственост
• Неясно състояние след пожарa

***

Силози в Банишора

Местоположение: Ж. К. Банишора 124, на детелината между бул. “Княгиня Мария Луиза” и бул. “Рожен”

Статут: Смесена многофункционална зона според новия Общ устройствен план на София

Собственост: Неизвестна

Подходящо за: Специфични изложби

Защо става: Интересни пространства с голяма височина, създават необичаен контекст за излагане. Отвън сградата изглежда неизползвана. А и срещу нея е трамвайно депо “Пенка Михайлова” (сега депо “Банишора”), на чието хале, както казахме, главния архитект е хвърлил око и го готви за арт пространство. Това хале заедно със силозите биха заформили хубав комплекс от двете страни на детелината.

Какво пречи:

• Неясна собственост
• Неясно конструктивно състояние

***

И петте сгради, изброени по-горе, са примерни. Не ни е известно засега към тях да има инвестиционни намерения (да, и за Захарна не ни е известно да има официални такива).

Ако се сещате за други, пишете смело. А ние ще посрещнем с бурен възторг всеки, осмелил се да прави бизнес от арт в подобни промишлени реликви.

Напоследък чуждите блогове с красивички сгради, интериори и 3д-та са ни далеч по-безинтересни от множеството новини за архитектурни конкурси, проекти и обществени поръчки в Бг. Още повече в светлината на активно говорене за актуализации на бюджета, дефицити и финансиране на спортни зали от държавния резерв по време на криза.

Та от нещата, които ни направиха впечатление напоследък, подбрахме по едно голямо и едно малко недоразумение.

Българският Лувър ще се строи с конкурс

Photo: Надежда Чипева за Дневник

Напоследък темата се поизчерпа. Медиите писаха, а колегите сигурно вече чертаят, но ето все пак ситуацията с две думи.

За всеобща изненада преди две седмици Министерство на културата обяви конкурс тип “да преизпълним петилетката за 49 дни” за най-голямата обществена културна сграда от последните години.

Конкурсът е:

• със смешно кратък срок за подобен тип музеен комплекс (49 дни, както написахме по-горе)
• със смешни (предполагам кризисни) награди тип студентски конкурс (10 000 лв първа награда при обявена стойност на инвестицията от 25 млн лева)
• с недообмислено задание
• с липса на информация за непоказваните колекции, с които този Лувър ще направи от София Флоренция (по Вежди Рашидов). Изключение правят подробно изброените, но до болка познати колекции на НХГ и НГЧИ
• на всичкото отгоре има съмнения, че е нагласен като условия и срокове, за да бъде спечелен от направения още през 2002 г. проект на арх. Владислав Николов за реконструкция на сградите от т.нар. квартал 500

В резултат архитектурната гилдия избухна в справедлив гняв — писаха се статии, сатири и даже КАБ се обяви против. Нищо чудно вече да има група във Facebook Да бойкотираме участието в конкурса за българския Лувър!

Ние пък сме раздвоени.

От една страна:

• конкурс е все пак, при това отворен (макар и обявен по Закона за обществените поръчки)
• а всички твърдим, че с явни и отворени конкурси трябва се правят тези неща

От друга страна:

• самата идея за български Лувър е абсурдна и не бива да се поощрява, още по-малко с конкурси и сгради
• конкурсите трябва да са прозрачни, навременни, с ясни правила и уважавано жури
• и да се обявяват поне толкова гръмко по масовите медии, колкото първите копки, рязането на ленти и откриването на паметници (защото не всички четат Държавен вестник всеки ден)

А в очите на зрителите на bTV (примерно) архитектите ето, пак недоволстват. Такава хубава инициатива е това, с Лувъра, толкова гордо звучи. И конкурс им направиха.

Така нито гилдията печели, нито държавата ще спечели смислена сграда.

Руският културен център — продължението

Преди известно време писахме, че топлоизолират Руския културен център на ул. Шипка в София и така градът има опасност да загуби една от емблематичните си сгради с видим бетон. Но се надявахме все пак, че става дума само за страничната фасада откъм ресторанта.

Е, вече официално Руският център е не само топлоизолиран изцяло, но и се боядисва в жълто (дори не в червено, както някои коментираха).

Путин, казват, орязал бюджета на културните ведомства по света. А поддържането на представителна архитектура от 70-те години е всичко друго, но не и евтино. Очаквам да сменят и дограмата всеки момент. С пластмасова. Все пак зима идва.