От няколко години архитектурата страда. Стои в едно стилистично и нравствено безвремие, търси корените си (казват някои, включително кураторът на следващото Архитектурно биенале във Венеция) и, иронично, именно заради кризата, архитектите могат да спрат, да погледнат назад към наследството от бума и да помислят. Поне ние се надяваме да е така. Преди от хотели и комплекси от затворен тип просто не оставаше време.

Някои архитекти продължават както досега и ги спасява фактът, че винаги са били бутикови, а не масови. Други сменят професията, трети записват докторантури. И така е по цял свят

Какво общо има последният холивудски блокбастър Oblivion (у нас идва като “Забвение”) с това лирично начало? Винаги сме търсили архитектурата в попкултурата и откриването на хубави къщи на неочаквани места от филмите за Джеймс Бонд до Mad Men ни радва всеки път. През последните години обаче (и филмовите критици, вярвам, ще се съгласят) киното и телевизията от своя страна борят кризата с исторически, приказни или откровено фентъзи сюжети и място за съвременна архитектура измежду перфектно реставрираните интериори на Downton Abbey или съвършено измоделираните замъци в Game of Thrones няма. И за нас остана само да се радваме на страхотния лофт на Дон Дрейпър в Манхатън, който на всичкото отгоре си е все същия mid-century modern и през шестия сезон на Mad Men. Обаче ни писна от носталгия.

Дневната в Downton Abbey. Photo: christonium.com

Замъкът The Red Keep в Game of Thrones. Photo: twcenter.com

И тук влезе Том Круз. По-скоро влетя с някакъв странен летящ апарат и кацна високо над облаците в една от най-добрите sci-fi къщи, които сме виждали напоследък: т.нар Sky Tower в Oblivion. Ето че било възможно филмите с хубава архитектура не само да се връщат към миналото, но и да пробват с бъдещето. В крайна сметка не мечтаеха ли всички само допреди 40 години, че в началото на 21 век ще живеем в sci-fi колонии на Луната, Марс и където Артър Кларк каже?

The Sky Tower Photo: Universal Pictures

Сега, не трябва да се забравя, че Джоузеф Казински, режисьорът на Oblivion, е дипломиран архитект и, оказа се, сам е направил първото 3D на Кулата. Успял е да направи много добра минималистична интерпретация на Заха Хадид и останалите 3D визионери с намигване към 50-те и майсторите на класическия модернизъм.

3D-то на Казински. Photo: Universal Pictures

Къщата във филма. Photo: Universal Pictures

Къщата, в която Том Круз и неговата червенокоса половинка живеят в едно постапокалиптично бъдеще, е издигната на невъобразима височина върху невъобразимо тънка основа, има стъклен (да кажем) фронт и плътен гръб, площадка за кацане и прозрачен басейн, който буквално виси в небитието. Екстериорът е микс между Farnsworth House на Мис, яхта на Филип Старк и някой барплот на Заха, а интериорът включва най-доброто, което Dada Cucine (примерно) може да предложи.

Като цяло е опит за високотехнологично преосмисляне на бъдещето, когато не се знае колко въздух, вода и природа ще имаме на разположение. И някакси не е същото като чудесата от 3D или параметрична храброст, които наблюдаваме всеки ден в Archdaily. A ние, въпреки че по душа сме носталгици, приветстваме всеки опит на архитектите да мислят в бъдеще, а не в минало време.

Сигурно заради пролетта и заради всеобщия предизборен негативизъм, който ни залива, решихме да започнем поредица с малките добри неща, които се случват в града (да, и такива има). Ще ви показваме от добри архитектурни решения, през опити за градски активизъм, до цвят, кош за боклук и табела. Все неща, които ако са много и заедно, биха направили града ни едно по-приятно място за живеене.

Частен двор в Кремиковци

Има оптимизъм в това как някой се е съгласил да доведе докрай и е намерил някой да изпълни толкова добре една дизайнерска хрумка. В резултат, конзолни пейки от видим бетон има и в България, не само из чуждите списания.

Подновена фасада на ул. Шишман

Тази сграда се подновява последователно и културно от няколко години. И бавно се превърна в една от малкото реновирани стари кооперации с добре подчертан детайл и цветове, които не водят до мигрена.

Нова сграда на ул. Паренсов

Рядък случай на скромна намеса в стария градски център. Сградата е с хубави материали, добре балансирани отвори и показва уважение към корниза на съседа (в частност) и общата застройка (като цяло).

Инфо иконите на Bulgaria Mall

Най-после мол, в който се обръща внимание на навигационния дизайн. Иска ни се да вярваме, че пиктограмите са правени специално за там.

В събота (9 март) приключи първият отворен частен конкурс с международно жури в новата ни история. Може да звучи помпозно, но всъщност това си беше един отлично организиран и надлежно проведен конкурс. И може и да не ви се вярва, но това беше максимално открит и честен конкурс. Сериозно. Като членове на журито решихме, че си струва да ви разкажем малко истории от кухнята. Най-малкото защото са забавни, а и за да покажем проекти, които не стигнаха до финалната петица, но го докараха до финалната десятка: на журито и нашата лична (които не се припокриваха твърде)

Предисторията

През ноември българската фирма за изкуствени катерачни стени Walltopia обяви отворен безплатен конкурс за нов спортен център в Младост 3. Ще кажем само три неща за организацията и за конкурса:

1. Фирмата получи 369 проекта от 63 страни (За сравнение досега екипите, закупили материали за участие в международния конкурс за площад Света Неделя, организиран от Столична община, са 25).
2. Надяваме се такива конкурси да станат норма, а не изключение
3. И ако всички значими сгради в България (дори само частните) се правеха след подобни конкурси, средата ни щеше да изглежда по коренно различен начин, а за архитектурата ни щеше да се говори, при това много и по цял свят.

Толкова.

Журирането

Журирането протече в дух на взаимно уважение, британска любезност и немска методичност. Нямаше как иначе — за два дни трябваше от 369 проекта да останат 5.

Въпреки че организаторите от Walltopia бяха качили на сървър всички проекти една седмица преди началото на журирането и въпреки че надлежно бяха пратили мейл с парола за достъп, оказа се, че почти никой от членовете на журито не беше се запознал предварително нито със заданието, нито с предадените решения. Заети хора.

Първия ден журиращите имаха между секунди и минута на проект, за да гласуват с Yes/No. Без аргументи. 5 гласа и проектът минава. Визуализациите решаваха. Познайте дали някой четеше текстовете.

В крайна сметка обаче възрастта и опита на мнозинството от журито си каза думата и в края на деня останаха 30 от най-качествените предадени проекти. Добра идея беше всеки член на журито да има право на жокери, с които да “спаси” проект, който не е успял да събере необходимите 5 гласа, за да влезе в тази трийсетица. Проектите с жокери се разгледаха (и четоха) допълнително и по-спокойно.

Втория ден, след оживени дискусии и “публични защити” на личните фаворити на всеки от журито, от 30-те проекта останаха 10. А финалната петица беше получена след анонимно гласуване и преброяване на гласовете. Смятаме, че по-прозрачно и справедливо не би могло да бъде.

Възможно е някой да оспори, че не може да е справедлив конкурс, в който имената на участниците не са скрити. Е, трябва да ви кажем, че при 369 проекта в 8 вечерта вече няма никакво значение кой какъв е и откъде е. Бройката си казва думата и всичко потъва в една обща мъгла от анонимност. А нашите местни, популярни дизайнерски студия не говореха нищо на чужденците и въпреки задружната понякога подкрепа от страна на бг членовете на журито, много от тях отпаднаха още в началната селекция.

Нашите критерии

Ние, като най-млади и ентусиазирани, подходихме към журирането като към проектиране. Една събота разгледахме мястото отвъд панелките на Младост 3. После седнахме и след бурни дебати, 2 бутилки вино и поне 6 изядени пържоли, си определихме нашите лични критерии за журиране.

Критериите ни бяха:

• ясна идея на проекта
• анализ на мястото и на времето, в което живеем. Предпочитахме сгради, които някакси показват, че ще стоят точно сега и точно в София сред панелките на Младост 3. Дори и да отричат горното ожесточено. Важното е да са му обърнали внимание
• забележима/забележителна сграда или поне фасада (за да се материализира и стане популярен този пръв добър пример на конкурсна практика у нас. А и на Walltopia такава реклама нямаше да навреди)
• чувство за хумор или поне ирония. На това държим винаги и във всичко
• рационален дизайн с мисъл за конструкция

Изключвахме всички:

• самоцелни сгради без силна идея
• чудесата от архитектурна храброст
• и, разбира се, примитивните метафори. Като в тази група попаднаха всички скали, планини, каньони, процепи, пещери (ако ще би и от Деветашката да се бяха вдъхновили), криле на скални орли и прочее първосигнални идеи. За сгради с формата на картата на България и българската роза ще си замълчим (имаше и такива).

След това си разделихме тези прословути 369 проекта между четиримата и след една седмица и няколко срещи за обсъждане имахме няколко фаворита.

Фаворитите на WhATA

FABRIC, които бяха сред малкото успели да направят хубав социално-икономически анализ на развитието на София и бяха извели силна идея за миксирана градска тъкан за обитаване, а не просто сгради за живеене. Резултатът обаче можеше да е по-добър:

Funkt, които блокират улицата, отварят сградата към парка и добавят нови, нелоши функции. Подобен тип решения имаше няколко (и сме ги виждали при BIG), но тяхното беше може би най-добре изведеното и в крайна сметка успяха да влязат в 30-ицата:

Iniesta Nowell Architects, заради pre-fab елементите и смелостта да направят буквално панелен комплекс за катерачи. Оказа се, обаче, че наклоните им са сбъркани и всъщност не стават много за катерене:

I/O Architects, които направиха може би най-контекстния проект. Харесваме сглобяемите елементи, заигравката с прословутия “Софийски канал” (която според нас никой от журито така и не разбра) и умната, комплексно решена по “Ремски” функция. Това беше единственият ни фаворит, който успя да влезе във финалната петица:

MBA-S, които правят умна и едновременно с това забележителна потънала сграда-лого, в която катеренето е реклама, без да стига до каньон-крайности. Това беше един от фаворитите ни, на който малко не му стигна за финалната петица (класиран беше на 6-то място):

Olexandr_Kolesnykov, които прави добро ландшафтно решение от типа “сграда-терен” и една от най-добрите разработки на парка, модерно раздробен на ивици. Презентацията също е хубава. Докара го до 30-ицата:

Re-Аct Now Architecture, които със самочувствие блокират улицата със сграда-билборд, реклама на Walltopia, и разпадат сградата към парка. Билбордът можеше да е по-интерактивена, а лампите в парка ни дойдоха вповече, но проектът влезе във финалната десятка:

Rellam Architects, заради умишлената, доведена до крайност модулност и тържествените, тип Луис Кан пространства, които постигат с нея:

Special Mentions

Имаше няколко проекта, които много ни харесаха със своята наглост, чувство за хумор и яки презентации. Те, естествено, бяха нереализируеми, но според нас заслужават “Специална награда”, каквато не е лошо да има на всеки конкурс за онези нестандартните, от които всъщност тръгват новите идеи.

Това са

Design with Company, заради ироничния постмодернизъм и осъзнатото чувство за хумор, с които правят един Дисниленд от туристически бг-икони:

Unitory design, които подчиняват сградата изцяло на катеренето и стигат до утопични крайности и тераси с нископланинска и високопланинска растителност:

и полу-адашите от Лондон

WHAT Architecture, които пък извеждат до осъзната крайност любимата на повечето участници метафора “скала”, правят една съвсем смислена сграда и имат една от най-хумористичните презентации starring Бойко Борисов, Бербатов и … Графа:

***

Победителите

Ето и петте финалисти, от които Walltopia избра един за реализация:

I/O Architects, България

Целият проект (PDF)

1A Studio, България

Целият проект (PDF)

Fissure, Испания

Целият проект (PDF)

MARS Architects + Intoarch, Холандия/България

Целият проект (PDF)

Radionica Arhitekture, Хърватска

Целият проект (PDF)

Проектът, който ще бъде реализиран, е на Mars Architects + Intoarch.

Хубаво е, когато конкурсите завършват с един реален победител и всички си тръгват доволни.

За да сме в крак с времето, когато една сметка за ток събаря цяла държава, когато фейсбук е пълен с колажи на всички политици от прехода с какви ли не закани под тях, написани с грозен шрифт, и когато скандираш: “Българи юнаци!” и “Оставка!”, а после питаш: “Защо си я подаде?”, решихме и ние да яхнем протеста.
Публикуваме списък на всички, които ни тровят живота архитектурно (и не само).

И така, искаме оставките на:

• Вежди Рашидов (ама вече му я подадоха)
• Заха Хадид, защото не ни кефи
• Клиентът, който смята, че ако подредиш стените на първия и втория етаж една над друга и къщата е готова
• Вестник “Арх и Арт борса”, защото не става за четене
• Петър Диков, защото ходи с едно и също кожено яке и бяла риза по всички събития и телевизии

Коженото яке и бялата риза с джобове на Петър Диков

• Иво Андонов, защото уби Косъма
• Незнайният архитект, проектирал метростанциите
• Човекът, който реши да сложи топлоизолацията на Руския културно-информационен център
• Оригиналният стол Иймс, защото е безбожно скъп
• Шефът на Amazon app store, защото не продава апликейшъни за Kindle Fire в България
• Всички от софийските митници, защото за една книжка от Щатите, минаваш през хиляди стаи и гишета
• Майсторите ни, заради “клинчето“ в банята
• Майсторите ни, заради кривата стена в кухнята
• Майсторите по принцип
• Конструкторът на проекта ни в Ярема, защото се бави половин година
• НИНКН (екс НИПК), защото не ни дава да направим детска площадка в Борисовата

А да видим.

Очакваме контрапротести в защита на гореизброените.

Продължаваме поредицата интервюта с архитектите, които селектирахме за книгата Българската нова вълна на списание Едно. Досега представихме Петър Торньов (+ архитектура) и Пламен и Теодор от ZOOM Studio.

С Conveyer се срещнахме една заспала юлска събота в собствения им офис — изпълнената ни мечта за лофт в бивша захарна фабрика (е, не “онази”, разрушената, а една по-малка, от 1925 г., до Дондуков). Запознахме се за пръв път наживо, но не ни се тръгваше.

В разговора участваха и тримата: Ангел Савлаков, Ивайло Андреев и Иво Драгошински (Иво се включи по Skype от Лондон), за да ни разкажат как са се събрали, каква архитектура харесват и какъв ѝ е проблемът на параметричната архитектура.

Междувременно, Conveyer, ще следим как върви онази детска градина, която правите в Драгалевци. Много ни се иска да има поне една читава сграда за деца, построена в България през последните години (е да, частна е, вие да не си помислихте, че общината дава на някакви дизайнерски архитектурни бюра да проектират държавните детски градини).

Отдясно наляво: Ивайло Андреев, Ангел Савлаков, Иво Драгошински (на екрана на лаптопа)

WhATA. Проектирането на собствен офис ли е най-голямата свобода, която сте имали досега?

Иво Драгошински. Да, там имахме най-голяма свобода.

Ангел Савлаков. Всъщност офисът ни е една успешна реализация на тема лофт в България и нов живот на промишлените територии. Нещо, което в Англия и САЩ е практика от десетилетия.

WhATA. В България така и не се стигна до качествена лофт-архитектура въпреки богатото наследство от изоставени и фалирали фабрики и производствени сгради от соц миналото, че даже и от царско време. Вашият офис прави изключение. Как си харесахте това място за офис?

ИД. Ние имахме идея, че търсим такова пространство, но случайно попаднахме на сградата, тъкмо беше започнала да се реконструира. Ние още отвън, по прозорците видяхме, че вътре има много добро пространство.

АС. Между другото, през лятото на 2007 г., когато се оглеждахме за подобно пространство, ходихме и в Склада (бел. авт. в печатница Мадара), който тогава още не съществуваше. Гледахме подобни пространства и на Сливница. И по някаква чиста случайност се оказа, че това пространство в тази стара захарна фабрика “Лиляна Димитрова” — 100 квадрата, 4 метра високо, 7 метра широко — ни е точно по мярка.

Офисът на Conveyer в бившата захарна фабрика “Лиляна Димитрова”

WhATA. Ако 90-те бяха времето за експеримент, когато българската архитектура пробва свободата и демокрацията по най-първичен начин, през последните 10-12 години се появиха архитекти, които опитваха да правят архитектура, от която не ни е срам. Всички те обаче изглеждат свързани един с друг — в някакъв етап все някой на някого е бил шеф или са работили заедно. Ако можем да оформим, да кажем, 3 поколения през последните 10 години, вие към кое ще се причислите? За кого работихте през последните 10 години?

АС. Ако върнем лентата назад, някъде към 2003-2004 година и тримата работихме в +архитектура.

ИД. Ние бяхме в една група.

АС. Да, ние завършихме заедно ВИАС. Работихме с Петър и Стефан (бел. авт. Петър Торньов и Стефан Петков, основателите на +архитектура) по сградата на Соравия на Цариградско шосе и по тенис клуб Малееви. И по реда, в който влязохме в +архитектура, така и излязохме оттам.

WhATA. И къде се разпръснахте?

ИД. На въпроса за поколенията искам да се върна. Ние сме третото поколение.

АC. Да, ние сме третото поколение. След +архитектура Ивайло започна да работи с Пламен Братков. А ние с Иван се събрахме и пробвахме да работим самостоятелно, без да имаме фирма. И през 2006 г. случайността ни събра с ОБИА и деляхме с тях офис на Веслец. През 2007 решихме ние да потърсим ново пространство. И това ни е връзката.

WhATA. Може ли да се говори за нова вълна в българската архитектура?

ИД. Аз мисля, че има. И тези фирми, които сте избрали (като +архитектура, Aedes, ZOOM studio) са точно от тази вълна. Те се опитват да правят авангардна архитектура и се борят и то в България, където изобщо не е лесно, с вкуса на хората. И правят неща, които са абсолютно достойни и конкурентни.

АC. Аз се опитвам да си подредя нещата с архитектурата в България през последните 20 години. Може би през 90-те е продължавал постмодернизмът. Някакси българските архитекти много си го харесаха този постмодернизъм. Че и до днес продължават да се появяват проекти, които носят черти на постмодернизма и то не на същината на постмодернизма.

ИД. И проблемът е, че постмодернизмът в България дойде от това, че силните архитекти бяха от старото поколение и те бяха повлияни от постмодернизма. И след 90-те години те имаха възможност да го реализират.

А в България нещата станаха със закъснение. Сега като се замисля за българска Нова вълна, първите сгради, които се появиха и промениха архитектурата в България, бяха на колеги от старото поколение като Михов, Наско Панов, Георги Станишев.

Следващото поколение, второто, което се появи в лицето на +архитектура, Кътов, Братков, ZOOM, за тях беше малко по-лесно да направят в България сгради, подобни на тези, които се строят в Европа по това време.

Т.е. България се опитва да догонва това, което се случва в другите страни. Не мисля, че става въпрос за революция. Просто се появяват прилични сгради, които биха могли да бъдат и в Западна Германия, и в Лондон. Което в никакъв случай не е лошо, защото в България възможностите и на технология, и на материали, и на вкус, са страшно ограничени.

WhATA. Българската архитектура така и остана неизвестна. Защо стана така? Защото догонва?

АC. Според мен нещата опират до традиция. Държави като Чехия, Словения, Хърватска, Румъния, Унгария някакси исторически са по-близо до западната традиция. Ние през строителния бум направихме същите грешки като Испания по отношение на презастрояването.

ИД. И другият въпрос е политически. Тези 20 години, които минаха, бяха турбо-капитализъм. Някакви мутренски времена, в които архитектурата беше на заден план.

WhATA. В много кофти време дойде кризата. Тъкмо бяха започнали да се появяват добри примери и икономическата обстановка отряза това еманципиране на българския инвеститор. Дали ще тръгнем от това ниво нататък или ще почнем пак отначало да се борим?

ИД. Аз смятам, че кризата ще изиграе положителна роля.

Ивайло Андреев. Тя играе вече положителна роля.

ИД. Тя ще отрезви много хора и ще повлияе на мисленето им в положителен аспект.

АC. Аз съм напълно съгласен, че количествените натрувания водят до промяна на качеството. Много се строи, може би има шанс процент от това, което се появява, да бъде пример за добра архитектура.

ИД. И няма да почнем отначало, ще почнем оттам, където сме стигнали.

АC. И масовият вкус няма как да се промени. Примери за кич и посредствена архитектура има в цял свят, и в Холандия, и в Германия.

WhATA. Разкажете малко за вашата детска градина. Бяхме много щастливи да открием една детска градина тук и много нещастни, че тя е частна, а не е общинска т.е. не е направила пробива в статуквото, но прави пробива в типологията сгради, сградите за деца, които са под всякаква критика.

АC. Това е една от последните ни работи. Частна детска градина в Драгалевци. Да, наистина, проучването, кото направихме преди да започнем работа беше потресаващо, сравнявайки нашите нови общински детски градини с това, което се строи по цял свят. Дори това, което се строи сега като детски градини, е на много по-ниско ниво и от това, което се е строило като детски градини през 70-те и 80-те години у нас.

Имахме големия късмет инвеститорът да ни се довери изцяло. И за момента нещата като че ли се случват, имаме шанса да се опитаме да изведем тази задача докрай с добър резултат.

Макет на детската градина в Драгалевци.

WhATA. Какво мислите за архитектурата преди ‘89-та?

ИД. Аз съм фен.

АC. Мога да ви дам един страхотен пример. Може би два, които днес за съжаление са много зле пострадали. Руският културно-информационен център на ул.Шипка и сградата на Метрополитена.

Руският център има изключително голям потенциал: и за пространствата, и за големите подпорни разстояния, и за материала видим бетон, от който е направена сградата, и за изключително интересната схема. Тази сграда съчетава освен представителни пространства и жилищна част. А не ѝ личи. Тези жилища са с гръб плътна бетонена стена. Изключителна схема.

А сградата на Метрополитена има огромна конзола, постижение за конструктивната мисъл в България. Така че и аз съм фен на архитектурата преди ‘89-та година.

ИД. Аз, за съжаление, с носталгия гледам на това време. С какъв мащаб и с какво градоустройство са правили нещата тогава.

АC. Днес я няма едрата мисъл, няма го размаха. Истински късмет е, ако човек не строи между два калкана, а е свободностоящ. Сега градоустройство няма.

ИД. Не, градоустройство няма, има самослучващ се урбанизъм (смях).

АC. Някакcи не ценим това, което имаме отпреди ‘89-та година.

ИД. Архитектите бяха така афектирани от това време, че бяха неспособни да се обърнат и да оценят добрите неща.

WhATA. Имате ли притеснения за бъдещето на архитектурата?

ИД. Ами всички архитекти ги е страх от бъдещето и затова ходят в черно облечени (смях).

АC. Малко вероятно е в световен мащаб да се случи революция в мисленето като през 20-те и 30-те години на ХХ век.

ИД. Модернизмът така или иначе се изчерпа като движение и в момента, ако търсим ново течение, това е параметризмът. Архитектура, която се продуцира от фирми като Заха Хадид.

АC. Но не може да се остави компютърът да измести човека в проектирането. Много е лесно въпросите и отговорите да бъдат в софтуеъра. В което няма нищо лошо, но когато технологията изземе всичко и в проектантския процес не остане нищо друго, това е страшно.

WhATA. А вие искате ли нещо да промените с вашата работа (това е въпрос, който задаваме на всички)?

АC. Нашата фирма се казва Конвеер. Мисля, че Иво, който е кръстникът, най-добре ще обясни от трима ни.

ИД. Решихме, че ако се кръстим така поне, ако правим конвеер, няма да ни е срам (смее се).

АC. Най-важното е човек да не се взима много насериозно.

ИД. Не се опитваме да променим нещо, а се пробваме с това, с което разполагаме в България, да правим нормални неща, такива, които се правят в цял свят.

***

И за край — още снимки от офиса на Conveyer:

Докато ние се занимаваме с обществени дейности, ремонтът на Петър си върви. Е, хвърляме по едно око и там.

Какво избра Петър

В предишния пост разказахме как предложихме на Петър три варианта за ремонт, всеки изискващ различни средства и усилия.

Вариант 1

Вариант 2

Вариант 3

След кратко колебание между вариантите Петър направи нещо по средата. От втория избра кухнята и банята, a от първия – спалнята.
Предвидихме обзавеждане от ИКЕА (разбира се, откъде другаде).

Защо така

Ами като се има предвид ипотеката, ходенето по ресторанти ще трябва да се ограничи за сметка на готвенето у дома. Така че не е лошо кухнята да може да се затваря.

А тъй като ремонтът трябва да е с поносим бюджет, Петър предпочете да не мести изводите за уреди в банята. Така че запазихме местата на тоалетната и мивката както са в първоначалния проект, а изводите за ваната решихме да се ползват за душ.

Какво има да се върши

Като теглим чертата, ремонтът ще се състои в следното:

• Изграждане на няколко гипсокартонени стени – при кухнята и в антрето.
• Преправяне на електроинсталацията. Колкото и да се стремихме да съобразим обзавеждането със съществуващите изводи, все пак няколко контакта ще трябва да се преместят.
• Монтиране на уредите в банята и слагане на плочки.
• Боядисване, слагане на паркет, первази и обзавеждане.

Банята — проектът и реалността

Намеренията ни да не местим инсталациите в банята бяха чудесни, но както често се случва, нереални. След подробно заснемане банята се оказа по-плитка с около 20 см. Това означаваше, че ако запазим това разпределение, мястото за душа щеше е 60см шороко. Не става, трябваха ни минимум 80.

И така започнахме с варианти. Техният брой се увеличи доста и от факта, че Петър непрекъснато променяше заданието моноблок или вградено казанче. А и цената има значение.

В крайна сметка въпросът с банята се реши бързо, когато на Петър му направиха голяма отстъпка и той си купи вградено казанче. Да, да, изненада ни.

Мястото на душа пък се определи от факта, че на инсталационния пакет има ревизионен отвор. Да се премести, означаваше да се преправят инсталационните тръби на кооперацията, а да се водоизолира е почти невъзможно. Така че в крайна сметка най-лесно и евтино се оказа да отдалечим душа оттам.

Ето какво се получи

И точно когато майсторите тръгнаха да правят банята, от апартамента на горния етаж протече, точно там. И работата спря.

Тази година почитаемото жури имаше сериозни колебания. Заседава, яде, пи, философства и почти се подхлъзна да обяви по двама победители в някои категории (в лошите традиции на българските архитектурни конкурси). В крайна сметка постигнахме съгласие и не, никъде нямаме по двама победители, не се прави така. Благодарим и на всичките 408 гласували за WhATA Awards. Супер сте.

И така, настанете се удобно, церемонията започва.

Все пак Захарна фабрика заслужаваше поне една истинска церемония преди да се срути окончателно. Но — напред към първата категория.

Това може и да не беше най-силното издание на Sofia Architecture Week, но и The Departed не беше най-силния филм на Скорсезе. Обаче си струваше Оскарите. Е, и със SAW12 стана така — засегна достатъчно архитектурни проблеми на днешния ден и пробва с всички сили да ги популяризира извън архитектурните среди. Архитектурата отдавна не е елитарно занимание за избрани.

Ние избрахме Walltopia за конкурс на годината, защото смятаме, че е хубаво да има колкото се може повече конкурси за реални сгради и то организирани от частни инвеститори. Чакаме с нетърпение първата сграда в България, която ще се построи докрай след именно такъв конкурс. Тогава ще отворим бутилка Bollinger.

Очевидно няма съмнение, че новите обществени пространства в София са големия проблем на изминалата година. Вече се чудим дали и гл. арх. Петър Диков искрено ги харесва или само се прави.

Наградата на публиката не беше категорична (28% за временната библиотека срещу 23% за Urban model), но и ние зациклихме с 2:2 гласа за Urban model срещу къщата на Йоши Ямадзаки. В крайна сметка офис сградата на бул. Стамболийски спечели, защото решихме, че е крайно време в България да се натрупа критична маса от качествени големи нови сгради на видими места. Е, още сме далеч от целта, но Urban model е крачка във вярната посока.

Много ни дразни това метро.

Lavanda спечели трудно, но заслужава поощрение, защото харесваме интериори, които не копират директно, а дават усещане за време и място.

Статиите на Павел Попов са елитарни, сериозни и непопулярни. По принцип не харесваме такива неща и ги консумираме тайно. На всичкото отгоре е малко странно да наградиш статии за книга, но много ни се искаше да подкрепим единствения опит за качествена архитектурна критика през изминалата година.

О, да! Сега всички заедно: Поклон, о незнайни сътворители на метростанции, площади, паркове, детски градини, поклон!

***

Това беше. Eто и цялата класация на публиката.

Догодина пак.

За трета поредна година ще пробваме да съберем на едно място the best & the brightest на българската архитектурна сцена — архитектурните събития, личности, сгради, ресторанти и бъгове, които направиха (поне нашата) 2012-та.

Годината се оказа доста по-богата на архитектурни номинации отпреди. И дори в традиционно най-проблемната ни категория — “Сграда на годината” — сега имаме цели 6 номинирани, при това напълно реални.

Тази година за пръв път въвеждаме и онлайн гласуване и награда на публиката. За да смекчим донякъде недемократичността едно и също жури (а именно ние, четиримата от WhATA) едновременно да номинира и да награждава.

И така. Номинираните са:

За финал на тазгодишната архитектурна седмица, бяхме на дискусията за Метростанция 20.

Нали помните онзи конкурс от миналата година, за една метростанция в Дружба, международен, със 130 участвали проекта и два (ама разбира се, колко да са) проекта на първо място, които трябваше да се доработват.

Цяла година журито не се събра, за да разгледа доработените проекти и да излъчи краен победител, защото председателят, главният архитект на София Петър Диков, не намери време да се включи.

И в края на ноември, изненадани от информацията в медиите, че започва строителството на 4 метростанции, една от които е и Метростанция 20 в Дружба, всички се почудихме по какъв проект ще се строи?

В дискусията участваха Павел Янчев и Орлин Манолов, които написаха заданието и организираха конкурса, Георги Кътов и Петър Торньов, които бяха част от журито и ние, заради беглия ни опит от лятото с конкурса на БНТ. Разбира се, беше поканен и главният архитект Петър Диков, който беше председател на журито на Метростанция 20.

Когато говорихме с колеги преди дискусията, някои казаха, че не мислят, че арх. Диков ще се появи да отговаря на гневни въпроси на организаторите на конкурса, на другите членове на журито и на недоволни архитекти от новите обществени пространства в София като цяло. Ние обаче вярвахме, че ще дойде (не е от хората, които бягат от дискусии, това трябва да му се признае), но отговорите на въпросите няма да ни харесат.

И за жалост бяхме прави.

Арх. Диков дойде, а вместо на дискусия, присъствахме по-скоро на серия от кратки въпроси и дълги монолози. Вярно е, че отношението в залата беше “всички срещу Диков”, но пък главният архитект въобще не се притесни и ни обясни как стоят нещата.

Спокойно, нещата се случват!

Арх. Диков обясни положението с конкурса за Метростанция 20 и по принцип с конкурсите ясно и логично. Както винаги. Може да усещаш, че в тази логика има нещо сбъркано, но не можеш да го докажеш и това си е твой проблем.

Защо досега не е избран окончателен победител в конкурса Метростанця 20?

Ами защото „само преди няколко дни” е станало ясно, че въобще ще се намерят пари за тези 4 станции. И тепърва се започва. Да, един от двата премирани проекта ще се избере и ще се осъществи.

Само не стана ясно как точно ще стане това, след като вече е избран изпълнител след търг за инженеринг, проведен още през април. Тогава май също не се е знаело дали пари ще има.

Та какво задължава изпълнителя да построи точно премирания проект като няма такава клауза в договора му? И как този изпълнител предлага адекватна цена за изпълнение на неизвестен му проект?

На тези въпроси арх. Диков отговори като повтори, че спечелилият конкурса проект ще бъде изпълнен.

Предполага се, че трябва да му повярваме.

Бързайте да бързаме!

Харесва ли ви новата Витошка? А Попа? А парапетите на подлеза на НДК? А Ларгото?

На нас не, но както арх. Диков казва, това че на група хора не им харесва, нищо не значи. Мнозинството ги харесва, а той работи за обществото.

Е, не виждаме смисъл тогава обществото да плаща за образованието на архитекти. Да реди жълти и червени плочки криво може всеки майстор.

А архитектите са налагали на обществото естетическите си разбирания в едни други, отдавна минали времена. Демокрацията може да е много смотано нещо понякога, а?

И как всъщност става така, че няма конкурси за обществените пространства?

Единият вариант е за всяко малко или голямо нещо да се обявява архитектурен конкурс. После се обявява конкурс за изпълнение на спечелилия проект. Всичко това обаче отнема време. А с нашата тромава администрация и неработеща съдебна система — много време. Иначе арх. Диков е категорично “за” конкурсите, повтори го неколкократно.

Затова в общината предпочитат другия начин –- обявяват търгове за инженеринг. В тези търгове печелят най-ниската цена и най-краткият срок, а архитектурата и дизайнът не са фактор.

Но, както каза арх. Диков, той „ не иска да чака вече светлото бъдеще, чакал е достатъчно. Иска нещата да се случват сега.”

Е, ние обаче сме склонни да почакаме, даже много искаме да почакаме, за да получим качествена градска среда след една година, а не некачествена след един месец.

И ще сме истински щастливи, когато повече от вас поискат същото.

Photos: Phelia Barouh

Малко закъсняхме с този пост и все пак. В понеделник (27 26 ноември) се откри петата поред Sofia Architecture Week. И за да не се чудите какво си струва да се види там (както ние се чудихме за Sofia Contemporary и накрая Иван Мудов ни разказа играта), спретнахме един списък с нещата, които ни се струват интересни и на част от които ние лично смятаме да отидем.

Този път изборът ни е много информиран, повярвайте. През последния месец цялата програма ни мина през ръцете, защото трябваше да напишем повечето рекламни и информативни текстове за събитията — за уеб сайта на SAW, за брошури и книги. Бройката беше колосална (а изреченията с удивителните не са наши).

Предварителната програма вече сте я пропуснали (ние ходихме на представянето на филма за НДК на Agitprop), но за останалото, давайте:

• Архитектурни разходки — НДК
  Идеята да се организират архитектурни разходки из емблематични за София сгради е супер, особено ако сградите са интересни и пълни с клюки. Ние избрахме само НДК, останалите сгради са ясни. Записването е тегаво (с мейл на Люба Турс), не гарантираме за клюките
• Работилници за архитекти в Бетахаус
  Като в соц детските школи по изкуствата архитекти ще бъдат обучавани на танц, музика, писане, изкуство и т.н. в Бетахаус. Иронично, надяваме се. На нас ни станаха интересни лекторите, особено Недко Солаков (обучение по съвременно изкуство), Мисирков и Богданов (фотография), Манол Пейков (литература)
• Лекция на чешкото Projektil Studio
  Заради великата им Техническа библиотека в Прага
• Лекция на Недко Солаков
  Защото по принцип го харесваме
• Презентация на норвежците от Fantastic Norway
  Правят непринудена акционерска архитектура като обикалят Норвегия с червена каравана
• Азиатските лектори в събота
  Азия ни е омръзнала, честно. Особено архитектурно. Но ще отидем да видим лекторите, достатъчно известни са.
• Български архитекти на нови сгради за култура у нас и в чужбина
  Предполагаме, че добрите примери ще са повече от лошите, защото липсват авторите на най-дразнещите от вълната некачествени обществени пространства, която ни заля напоследък. За съжаление. Много ни е яд, че го няма Бойко Кадинов, честно
• Какво стана с Метростанция 20
  Съжаляваме, че това стана поредния неосъществен архитектурен конкурс у нас и искаме да чуем с ушите си какво точно се прецака
• 5 години SAW
  Интересно ни е да чуем какво ще кажат кураторите на предишните издания на Архитектурната седмица. Надяваме се на истории от кухнята, естествено.

И накрая — 2 събития, на които няма как да не отидем, защото участваме в тях.

• Панел Индустриално наследство
  Тук ще участваме в дискусията какво да се прави с изоставените индустриални сгради в България и ще споделим злощастен опит със Захарна фабрика
• Какво стана с идеалната детска площадка в София
  Тук ще изнасяме презентация. За всички, които се чудят какво се случи една година след уъркшопа ни за детски площадки.

***

Всички останали събития, лекции, презентации, изложби, филми, работилници — в пълната програма.

За да не се лутате: за всички събития в НДК се влиза от южния вход (към бул. България и Макдоналдс).

Докато се възмущаваме, че обществените поръчки у нас се правят без реални конкурси и в резултат имаме некачествени метростанции, главни улици и спортни зали, ето че една частна фирма обявява амбициозен архитектурен конкурс, при това международен и с доста мотивиращ награден фонд.

Лятото, след участието ни в журито и организацията на конкурса на БНТ, почти се бяхме отчаяли за бъдещето на конкурсите тук. И погледнахме малко скептично, когато преди месец получихме покана да сме част от журито в конкурса на фирма Walltopia за голям “спортно-културен” (както го наричат те) център. Но след среща със собственика, решихме да участваме.

Защото инициативата е частна, т.е. има мотивация да се реализира, фирмата е сериозна и условията в заданието са недвусмислени. А и собственикът ни хареса.

И най-важното, защото продължаваме да вярваме, че всички големи частни инвестиции (за обществените да не говорим) е добре да минават през конкурс. Добре е за самите инвеститори и за парите им.

Конкурсът

Walltopia произвежда изкуствени стени за катерене и макар че е българска фирма, за 16 години е станала световен лидер (клишето е вярно) в своята ниша.

Ето защо Walltopia може да си позволи инвестиция в голям спортен комплекс със зали за катерене, фитнес, аеробика, йога, бойни изкуства, басейни, игрища, SPA, ресторант, бар и парк — всичко това ще бъде Collider Activity Center в Младост 3, София.

Според заданието това трябва да е място, където катерачът отвреме на време да може и да потича на открито, да поплува или вдига тежести, докато приятелката му е на аеробика или на SPA, а след това двамата да хапнат в ресторанта или да се срещнат с приятели в бара — все неща, които в момента им отнемат много време, защото са на различни места в града.

Амбицията на Walltopia е да изгради подобни центрове и в други страни. Пак след конкурси.

Срок, награди и жури

В конкурса може да участва всеки правоспособен архитект, а срокът за предаване на проектите е 28 февруари, 2013.

5-те най-добри проекта, номинирани от журито, ще бъдат наградени с по 5000 евро, а след това Walltopia, вслушвайки се в препоръките на журито, ще избере кой от 5-те проекта да реализира. Тази яснота ни хареса — журито е само консултант, инвеститорът решава.

Победителят ще изготви технически проект на цена 15 евро на квадратен метър.

Журито е международно, а в българската му част фигурираме и ние, заедно с арх. Георги Станишев и арх. Атанас Панов.

Този път обичайните “лоши” ги няма в журито — няма главен архитект на София, няма представители на САБ и КАБ (макар че конкурсът е съгласуван с тях). Това им е хубавото на частните конкурси.

И въпреки печалната българска практика конкурсите да не се реализират, се надяваме този да бъде успешен.

Ще ви държим информирани.

Повече за конкурса: collider.eu

С Пламен Тодоров от ZOOM се видяхме една задушна лятна вечер в офиса на студиото. Изпуснахме брат му Теодор за малко, но въпреки това бяхме късметлии. ZOOM не обичат да дават интервюта или да шестват по списания и кул дизайнерски софийски събития, напротив. А Пламен пък съвсем. “Капсулирани сме”, каза ни той.

Между другото, нали знаете кои са ZOOM (въпреки че са капсулирани)? Да, Уго на Славейков и “онази” кооперация с черната стена на ул. Доспат. И не само. Студиото с най-яростната любов към детайла, което вече десет години се опитва да прави качествен минимализъм и видим бетон в една държава, в която топлоизолират Руския културно-информационен център.

С Пламен поговорихме, а с Теодор си пописахме за любимият им цвят, за клиентите, които им стават приятели, и за това какъв е проблемът на българската архитектура.

WhATA. Как започна всичко? С Уго на Славейков или с кооперацията на Доспат?

Пламен. Истината е, че се събрахме за Уго. Е, преди Уго, но Уго ни беше първата значима реализация, по-голяма от два шкафа за книги примерно. Но минавайки през Уго, за мен голямото ни постижение като сграда беше Доспат. Тя ясно дефинира работата и на нас, и на Братков (бел. авт. Пламен Братков, aedes studio, работи със ZOOM в периода 2003 – 2005 г.). Тя беше повратна точка и даде нов начин на мислене за всички ни като материали и архитектура. След това нещата се подредиха в главите ни.

Теодор (отговорите на Теодор са от имейл). Не зная кое всичко имаш предвид. Ако е – дали тогава е започнала нашата дейност – не е. Тя датира от 10 години по-рано. Но с Уго и Доспат започна и продължава и до сега едно смислено и резултатно партньорство между няколко човека, които споделят общи възгледи и естетика за архитектурата и дизайна. В годините екипът се променяше, но идеята за качествена архитектура (поне според нашите виждания) остана непроменена.

WhATA. Кой беше най-лошият ви проект? Защо той стана най-лош?

П. Има няколко такива, но те не придобиха публичност. Особено последните години се принудихме да поемаме задачи, които са жизнеспасяващи, за съжаление. Щастлив съм за други колеги, които успяха да запазят чистотата на ума и работата си.

Т. Най-лошият проект сме самите ние, защото за всичките тези години поставяхме удоволствието от съзиданието и качествено свършената работа над всичко друго. Но се оказа, че всеки месец трябва да си плащаш лизинга за живота, който си избрал. А без манифактура няма приходи.

WhATA. Смятате ли, че проектирането и особено реализирането на качествени обществени или обществено достъпни сгради влияе върху масовия вкус повече от дизайнерските частни апартаменти и офиси? И е ли това валидно за фабриката в Шумен?

П. Много естествено и много смислено е да се вярва, че добре направените пространства, добре измислените обществени сгради оставят отпечатък във всеки един от нас. Така не само създават нови качества на средата, но и създават нов маниер на мислене.
Фабриката в Шумен беше първата истинска задача, която направихме за тези инвеститори. Оказа се, че те насочиха по съвсем различен начин и самата фирма. Те я извадиха от руслото на масово изглеждащия продукт и се опитаха, инвестирайки немалко в дизайн, тотално да променят идеята за бързооборотните храни на нашия пазар. И се оказа, че успяха не само на нашия пазар, но и на всички пазари, до които се докоснаха. И аз съм убеден, че много им повлия самият процес на проектиране на фабриката.

Т. Масовият вкус няма нужда от дизайн, под каквато и да е форма. Той се интересува от количество, не от качество.

WhATA. С приятели сме си стиснали ръцете, че ако не знаеш какво да правиш с някой елемент в един архитектурен проект, най-добре го боядисай в бяло или в черно. Няма грешка. Кой е любимият ви цвят?

П. Без бяло и без черно аз не знам какво ще правим. Ако ги нямаше, сигурно щях да сменя професията (смее се).

Т. Съгласен съм за бялото и черното в ахроматичен проект. Но същото се отнася и за всеки друг цвят, съобразно съответната среда и контекст.

WhATA. Има ли още криза? Колко поръчки имахте за 2011 г.?

Т. Колкото да си плащаме наема, но се преживява и така. Аз не мисля, че има криза. Пазарът сега е там, където трябваше да бъде много отдавна. Тогава нямаше да сме свидетели на тези щети навсякъде около нас.

П. Тя кризата беше в мисленето. Аз мисля, че точно тази криза в идеите и мисленето, която беше в предходните години доведе до много сериозна промяна и в самото проектиране, и в търпението, което проявяват всички инвеститори и в желанието да получат максимума срещу хонорарите, които са платили. Така се получават много по-добре измислени сгради и интериори, много по-добри детайли.

WhATA. Бумът повдигна все пак нивото на архитектурата в България. В един момент, някъде към края на този период на охолство, започнаха да се появяват качествени неща, къде случайно, къде нарочно. Дали кризата отряза нещата или надграждането ще тръгне пак от тази точка нагоре?

П. Нищо не се е променило според мен. Глупаците ще си останат глупаци. Както казва моят приятел Жаро Агопян, глупаците няма нужда да ги поливаш, те сами си растат.
Това, което вие наричате успехи, са успехи на шепа хора.
За съжаление даже наблюдавам и нещо друго. Появява се една междинна архитектура, между добрата архитектура и онези сбиртоци от тухли, киречи и дограма. Всеки един опит на онези, които не могат, да се докоснат до добрите примери, които виждаме в другите страни, води до една междинна архитектура. Не знам дали тя не е по-лоша от онази, която аз наричам “сбиртоци”. Тя е една куха обвивка, която не може да се развие.
И аз лично много се притеснявам от това, че пазарът ни не е достатъчно широк. Не може да има една шепа добри фирми. Трябва да има конкуренция.

WhATA. В тази връзка можем ли да говорим за Нова вълна в българската архитектура? Кое отличава българската архитектура през последните 10 години от архитектурата преди това? Какво попречи българската архитектура да стане известна?

П. Аз лично смятам, че има нова вълна, защото виждам много широка палитра вече, а не само една или две добри сгради. Интериорът например започна да става съвсем спокоен. Почти няма българско списание, което да отвориш и да не видиш добър нов интериор от Русе, Варна, Пловдив или София, естествено, Върнете се 5 години назад и ще видите колко по-обикновени бяха нещата.
Макар че вълна… може би неща все пак. За да привлечеш внимание трябва наистина да натрупаш обем. Всичко ще си дойде с времето. Ние все още не сме доказали, че качеството ни може да бъде постоянно.

Т. Новата вълна е революционна промяна. Не мисля че има такава в България. Не мисля, че въобще има такава в световната архитектура. Напротив, вярвам че световния дизайн има отчаяна нужда от нови форми и изразни средства. Това, на което сме свидетели в повечето случаи, са естествени реплики на архитектурни елементи, стилове и сгради от цял свят, които са пренесени понякога умело, а понякога комично и у нас.
А що се отнася до разликите с архитектурата преди 10, 20 години — с някои малки изключения новата архитектура е хаотичен и безумен микс от стилове и елементи. Никакво планиране, никакъв архитектурен код, никаква естетика. Или по-скоро неразбираема за мен естетика.
Има ли нещо, което отличава българската медицина, кино, журналистика, футбол от световните такива? Когато се появят българските аналози на Гюел Гугенхайм, Порше ще имаме и архитектура на световно ниво .

WhATA. И накрая един въпрос, който задаваме на всички: Искате ли да промените нещо с работата си?

П. Не, определено не. Ние сме доста капсулирана фирма и никога не сме търсили изяви. Не знам дали е заради егоизъм или защото не намираме време. За добро или лошо, ние се пазим от всякакви обществени прояви.

Т. Ако може да спрат да си остъкляват терасите и да „подобряват” фасадите на сградите, които проектираме.

***

И накрая — ето как изглежда офисът на ZOOM:

И няколко снимки от библиотеките им:

Списанията тук са, разбира се, DETAIL

Етикетчета с теми на всеки рафт