Ако все още има хора, които не знаят, миналата седмица приключи конкурсът за нов правителствен център на 4-ти километър, в който бяха поканени да участват 4 световноизвестни архитектурни бюра и 2 български екипа. Спечели французинът Доминик Перо. Резултатите ги има дори в ArchDaily и Bustler.

Досега не бяхме писали за конкурса, защото:

• не са ни интересни участниците. Може да е малко по детски, но не харесваме точно тези стархитекти
• целият конкурс е очевидно лобистки. Но не ни се отваряше дума за правителството, че щеше да стане дълго
• шумът около конкурса ни се струваше досаден и не ни изненадваше достатъчно.

Защо пишем сега? Защото разгледахме изложбите и на официалните участници в Галерията за чуждестранно изкуство, и на участниците в алтернативния конкурс, организиран от КАБ и САБ и имаме някакво мнение.

По принцип не сме против чужди стархитекти да строят в БГ. Напротив, смятаме, че е полезно за имиджа на града. Не сме против да има и вторичен градски център на Цариградско. Обаче изобщо не ни е ясно откъде ще намерят финансиране, особено по време на криза. И тук отново идва реч за правителството и ще стане дълго.

Всъщност разгледахме изложбата най-добронамерено. Ето впечатленията оттам:

Норман Фостър е изненадващо земен

Решението му е постно, но логично обяснено. Той събира всички сгради в периферията — тръгва от идеален кръг, а в средата оставя парк.

Сградите са в периферията, по средата — парк

След това въвежда три “магнита” — EU център, център на познанието и изложбен център, които със своето привличане деформират идеалния кръг. Така прави хоризонталната композиция.

После въвежда слънцето и вятъра и прочие еко и природни стихии, деформира и така прави композицията по вертикала.

И накрая въвежда изследвания за енергоефективност, роза на ветровете за София и т.н. и в крайна сметка прави от модернистичната кутия нещо като сградите в Албена, с нелогични на места форми.

Заха Хадид е добре обясняваща плетачка на дантели

Неочаквано ясно представена идея, с хубави обяснителни схеми, на бял фон, с добър шрифт и добър информационен дизайн на таблата. Това много ни изненада, между другото — приятно. От Заха Хадид очаквахме сложни визуализации на черен фон.

Тя, обратно на Фостър, събира всичко в центъра, а оставя максимално зелено в периферията. В центъра прави всички сгради като една скулптурна композиция — красивка една такава.

А от зеленото наоколо прави ландшафтен патерн — като дантела, като дамаска за хубава пола или диван. Много красиво, наистина.

Но... самоцелно, егоистично. Както Ицо каза, само тя може да си изпроектира после всички сгради от това решение. Както Жана каза, Заха Хадид е егоистична стара мома, боднала пръста си в една точка и около нея започнала да плете дантели.

Доминик Перо е старателен и демократичен

По френски дърдорлив, със супер много обяснения, ужасно нечетими. Таблата са пълни с изследвания, с големи, малки и още по-малки графики и графички.

Прави един плътен квартал, после го разбива в едното направление с парк и комуникационна ос. Обемите, получени след разбиването, деформира като следва силуета на Витоша. Така правел планина в града. Сиреч — нова природа.

Планинските силуети на Перо. Не си мислете, че това са самите сгради. Това са обемите, в които трябва да се впишат сградите, затова са и прозрачни на макета

Перо вкарва и екологичната тема, естествено. Част от таблата бяха посветени на това колко точки по LEED може да спечели правителствения център по този дизайн.

Прави и изследвания за живота там по дни и часове. Подрежда жилища и офиси и изследва ли, изследва различни съотношения на обитателите им.

Част от многобройните изследвания. Тези тук показват защо Перо променя съотношението на живеещите там към работещите там от 1:10 (по задание) на 1:2 и как от това се вдигат точките по LEED

В крайна сметка получава едни неправилни форми (подобно на Заха, но по-ръбати и по-малко красивички), които са силуетните граници, в които да влизат новите сгради. Тоест, това, което се вижда на макета, не са самите сгради, а рамката, в която трябва да влязат те.

Перо е демократичен — по неговата схема и други архитекти могат да проектират отделните сгради в комплекса, важното е да спазват силуета и организацията.

Перо показва и няколко примерни сгради, които могат да се впишат в силуета

Фуксас е... хм... неразбиреам

Масимилиано Фуксас прави три центъра — разпределя ясно функциите и пуска аморфно парково пространство между тях.

Но стъклото на визуализациите му беше пукнато (явно при пренасянето) и залепено с бяло тиксо. Бели букви на черен лъскав фон, пукнато стъкло с бяло тиксо и аморфни форми — как да разглеждаш такъв проект.

Българите яко бичат композиции

Много ВИАС-аджийски композиции при това. Докато чужденците организират, българските екипи композират. “Завихряне”, “Ин и Ян”, “вселенско око” (или пък форма, достойна за гинекологичната клиника от онзи виц). Много монументалност и опиянение от дъги, спирали, прогресии — все неща, които мислехме, че са останали дълбоко в българските 90-те години (когато сребристите повърхности и синята светлина се смятаха за върха на модерното).

Проектът на консорциум АДАИС — по-сериозният от българските участници (photo: arhitektura.bg)

Другият бг участник: Г-3 (photo: arhitektura.bg)

По принцип смятамe търсенето на композиция в градоустройството за отживелица — то трябва да предлага система за развитие, а не застинал краен резултат. И точно затова проектът на Перо е най-добър.

***

Алтернативният конкурс

Изложбата на алтернативния конкурс, организиран от САБ и КАБ като протест срещу официалната версия, също не изненадва особено. Преброихме до три проекта, в които има действителен опит за алтернатива. В останалите битуват самоцелни композиции и лош графичен дизайн. Но това е обяснимо. В официалния конкурс на шестте колектива са гарантирани по едни 100 000 евро за самото участие, поне могат на визуализатори да си платят. Участниците в конкурса на САБ/КАБ са направили всичко от добра воля и за малко време и пари.

***

Още снимки от изложбата

Снощи бяха обявени победителите в конкурса Сграда на годината.

Събитието беше съпътствано със солидна доза PR. Няма лошо. Даже познати ни питаха за професионално мнение за номинираните.

Нашата класация се доближаваше доста до фаворитите на Биляна от Capital Light. Като цяло конкурсът е твърде инвеститорски, изборът е беден, резултатите — доста прогнозируеми, а победителите във всяка секция според нас си личаха и с невъоръжено око. Та бяхме решили да пасуваме.

Но!

Изненади имаше и то толкова големи, че ни извадиха от равнодушното сеирджийство.

Ваканционен комплекс “Св. Тома” в Аркутино грабна голямата награда Сграда на годината, защото според журито отчита екологичните изисквания и архитектурният образ на традиционната созополска къща се вписва хармонично в околната среда.

Ваканционен комплекс “Св. Тома”

А си мислехме, че фалшивите и нескопосани копия на традиционна архитектура из природни резервати и идилични пусти плажове са останали в миналото. Или поне, че вече не се толерират явно. И еко-нишката ни дойде вповече. Айде без подобни маркетингови трикове вече, а?

Парк-хотел “Пирин” в Сандански спечели в категорията Ваканционни хотели.

Хотел Пирин, Сандански. Общ изглед

Успехът в конкурса не го дължа на купуването на гласовете на журито, а на това, че съм кум и на проектанта, и на изпълнителя и се сработихме отлично, проявил чувството си за хумор собственикът Стефан Шарлопов.

План

А си мислехме, че подобно градоустройство се прави от студентите втори курс и че Lucky Bansko няма конкуренция в тази секция.

Складът на “Софарма” АД печели при производствените сгради.

Складът на “Софарма”

А бяхме решили, че сивият Etalbond е омръзнал на всички. И че Air Trade Centre с холандската си фасада няма как да не спечели.

Сградата на Air Trade Centre

***

Добре, че Жаклин взе наградата на публиката и наградата в своята категория Жилищни сгради. Бяхме започнали да се тревожим.

Снимки: Сграда на годината, официален сайт

В края на септември в Mадрид бяха връчени наградите Holcim за устойчива архитектура за регион Европа.

След като разгледах победителите, паралелът с един очакван мащабен софийски проект и с един необходим такъв беше неизбежен.

Зелен 4-ти километър

Наградата печели проект за нов правителствен център в Будапеща на Peter Janesch и Kengo Kuma.

Комплексът. Зеленина има не само по покривите, но и по стените

Новата структура е реплика на съществуващата

Системите за климатизация

Сградата трябва да бъде разположена в центъра на града, до/над действаща гара и до популярен търговски център.

Авторите взимат модели от вече съществуващата градска структура, за която са характерни множеството тесни вътрешни дворове. Към нея прибавят зелени площи, не само по покривите, а и по стените. Създават системи за климатизация, които използват постоянната температура на земята.

Проектът е много добър, защото се съобразява със средата, решава проблема с липсващите зелени площи и при експлоатацията ще пести енергия.

Пожелаваме такъв и на София.

Словенският Суходол

Втората награда е за проект за възстановяване на естествения вид на терен на сметище в Марибор, Словения на ecosistema urbano.

Изглед към рекултивираното сметище

Предвижда се архитектурата да има „срок на годност” — 25 години, периода за който земята ще се възстанови. Създава се нов релеф на терена и зоната ще се използва основно за обществени дейности — спорт, рекреация, панаири, концерти. В периферията ще има и временни сглобяеми жилища. Те са отворени на юг и под земята от север, което ги прави изключително енергоефективни.

А след 25 години всичко лесно може да се демонтира и земята да се използва за друго.

Докато кметът на София открива патриотични паметници със съмнителна визия, кметът на Тирана Еди Рама прави международен конкурс за реконструкция на централния площад на града и паметника на албанския национален герой Скендербег.

Площад Скендербег е типичен пост-комунистически плацдарм — голям, пуст, с тъй наречения синтез на изкуствата по фасадите на музеите наоколо.

Конкурсът за площад Скендербег

Конкурсът е международен, отворен, с международно жури и вече е приключил. Победители са белгийците от 51N4E. Те правят площада пешеходен, обграждат го със зелен пояс, слагат непостоянни водни площи, драматично осветление и твърдят, че проектът им придава човешки мащаб на града.

Предложението на 51N4E

Интересното е, че сред шестте финалисти попадат Daniel Libeskind и MVRDV. MVRDV например превръщат площада в огромен парк. Дърветата се разреждат към центъра, за да отворят място за алеи, сцени, кафенета. Сложна система от лампи, вградени в настилката, създава театрален ефект нощем.

Площадът нощем от MVRDV

Конкурсът за езерото Тирана

Въпреки че за площада не се класират, MVRDV все пак ще строят в Тирана. Наскоро стана ясно, че холандското архитектурно студио ще проектира жилищен и парков комплекс на брега на езерото Тирана. Този път сред финалистите на конкурса са били Bolles + Wilson, David Chipperfield Architects и Carlos Ferrater.

Блазе им на албанците.

Проектът се нарича Tirana Rocks и предвижда висока гъстота на застрояване в няколко нахвърляни обема, за да остане максимално озеленяване наоколо. Фасадното решение, предполагам, е само проектно.

Езерото Тирана пък трябва да се превърне в атрактивно място за разходка и почивка.

***

Интересно как ще се развият нещата в София. С планирания нов правителствен комплекс на Цариградско шосе например.

Ще има ли конкурс, международен ли ще бъде, а дали ще бъде открит или с покани? И дали Foster+Partners ще участват пак? Всъщност това не са въпроси.

Дали резултатите на всеки етап ще бъдат обявявани в сайта на общината и в пресата? Най-вероятно всеки ще може да си изтегли проектите на подбраните финалисти, нали? И отсега чакам как международните архитектурни форуми и блогове ще започнат да пишат за новото лице на София. Голям шум ще се вдигне. Мда.

***

Еди Рама е обявен за най-добър кмет в света за 2004 година. През своето управление той е изградил 97 600 кв. м паркове и е засадил 1 800 дървета. Критикуват го за комунистическо минало и корупция, нормално, но поне е обявил, че смята да превърне Тирана в зелен град.

Празното място между Canal St и Varick St. (Photo: New York Magazine)

Празно място в центъра на Манхатън едва ли дълго може дa остане празно. Почти като в центъра на София.

Собствениците са го “разчистили” преди известно време и докато решат какво ще правят с него, временно ще бъде скулптурен парк.

Независимо от това обаче, New York Magazine кани четири архитектурни студиа да дадат идеи за бъдещето на това място. Архитектите са свободни да правят каквото си искат, единственото условие е да има жилищен елемент. Без реален клиент. Без задание.

Ето два от проектите (заглавията, предполагам, са на New York Magazine, а не на авторите):

The Locavore Fantasia на WORK AC. Многоетажна ферма.

Утопична многоетажна ферма в центъра на Манхатън. На всеки етаж са посяти различни култури, а под тях има апартаменти. Незасятите площи ще се ползват за игра. Иронична вариация на познатите теми за вертикален парк или зелена ивица в Манхатън.

The Subsidized Solution на FLAnk. Сградата-билборд.

А това е жилищна сграда, която е и едновременно огромен триизмерен билборд (виждаш ли логото на TARGET?). Отново ироничен проект — да се продават евтини апартаменти точно в тази част на Ню Йорк. Идеята е, че приходите от билборда ще намалят цените на жилищата.

Другите два проекта:

• Site-Specific Sculpture на at architects (този проект не го разбрах)
• The Realistic Proposal на Karl Fischer Architecture (в Curbed, клюкарския блог за строителството в NY, скъсват от подигравки автора, тъй наречения Hot Karl)

***

Сега чакаме проектите от уъркшопа във ВИАС.