Разказвали сме за бивши правителствени резиденции, но за настоящи все още не сме. Е, време е. В началото на септември прекарахме 2 дни в Евксиноград — действаща държавна резиденция край Варна, в която има специален режим на достъп и в която все още летуват държавни ръководители. И да, от 2 години и обикновени хора имат право да почиват там.

Как като обикновени хора можете да се възползвате от това си право? Ето как:

1. Обаждате се през май, за да направите резервация. Казват ви, че места има за септември (юни и юли са заети вече, а август е само за управляващите) и че трябва да попълните формуляр за кандидатстване от сайта. Обясняват ви, че след това ще бъдете проучени и — евентуално — одобрени.
2. Попълвате формуляра — с ЕГН и други лични данни.
3. Чакате одобрение. Минават няколко месеца. Подтискате се.
4. В средата на август ви се обаждат и казват, че сте одобрени за септември и че трябва да преведете цялата сума по банков път предварително.
5. Превеждате сумата.
6. Трябва да ви издадат карта. Но в деня преди пътуването се оказва, че сумата ви не е получена. След няколко телефонни схватки и изпращане на копие от платежното нареждане, недоразумението е разрешено и сте поканени тържествено да си получите картата — тя ще ви бъде оставена при портиера на Министерски съвет, на бул. “Дондуков” 1.
7. Час след поканата за получаване на картата друга служителка ви се обажда и ви казва любезно, че ако желаете, тази карта може да бъде изпратена направо в Евксиноград и така няма да има нужда да се разхождате до “Дондуков”, за да я получите. Желаете ли? Желаете. (Не е ясно кой би предпочел другото и защо изобщо трябва да се избира.)

В Евксиноград — без коли

Пред портала на комплекса има бариера, пропускателен пункт и паркинг. Зад портала започва алея с палми в саксии. Спирам колата пред бариерата и наивно чакам тя да се вдигне, сякаш съм Бойко Борисов. Естествено, не се вдига. От охраната ми казват, че с кола в комплекса не се влиза. Оставям я на паркинга отвън и веднага идва микробус — тъмносин Форд, — който ни кара до хотела.

Разстоянията в комплекса са големи, затова вътрешно-комплексният транспорт е поверен на микробуси. (А явно Форд е марката на държавните администрации — и на българската, и на американската, както сме гледали по филмите.)

Евксиноград е голям парк

Първото впечатление от Евскиноград е, че това е един огромен парк. Сгради не се виждат. Има ботаническа градина, оранжерии, лозя и аранжирани гледки. Между дърветата и храстите се показва я полянка, я къс море.

А всъщност сгради има и то доста. Всяка власт си е строила своя сграда за почивка тук. Има дворец (като истински) на Александър Батенберг, къща на Фердинанд, хотел от времето на Вълко Червенков (ранния соц), вили, бунгала и спортен комплекс от времето на Тодор Живков. Само сегашната власт не е построила своя сграда — Бойко Борисов и Първанов ползват най-луксозната соц вила.

Хотел “Тунела”

В този хотел настаняват повечето гости, за тук е и нашата резервация. Казват, че е най-реновираният.

На неговото място е имало манастир, манастирът е съборен и през 50-те е построен хотелът. Доста странен представител на сталинската архитектура. Курортна сталинска архитектура. С бели капаци на прозорците и бели мебели.

Шкафът-сгъваемо бюро е част от обзавеждането на апартаментите. Детайлът долу вляво е от стълбищен парапет

Баните са реновирани в късния соц. С внимание към детайлите. Фаянсовите плочки са със сини орнаменти, леко неравномерни, като че ли рисувани на ръка, а кранчетата, закачалките и поставките са в синьо и златисто.

Съвсем същата баня видяхме и в една друга соц резиденция това лято — в ловно стопанство Росица в Стара планина. Явно през 80-те е имало серия обзавеждане за баня за резиденции.

Дворецът

Дворецът се посещава само с група и екскурзовод и е, както казах по-горе, съвсем като истински. Френски дворец с градина, езерце и скулптури сякаш излезли от Версай.

Строежът му е започнат от княз Александър Батенберг и е завършен от Фердинанд. Сега е музей и отвреме навреме в него се провеждат срещи от “най-високо равнище”. Така и не разбрах за какво е бил ползван през социализма, но ни увериха, че в него не са спели соц ръководители. Реставриран е през 70-те.

Отворен е за посещения и от външни групи, така че ако видите нахилени японски туристи с Nikon-и на вратовете, те със сигурност отиват да щракат в двореца, а автобусът им ги чака отвън.

Силуетът на двореца всъщност е и лого на Евксиноград — издълбан е на металните ключодържатели на стаите, както и на печата, с който подпечатват фактурите на рецепцията.

Вила “Магнолия”

Е, това е вече соц класика и, за съжаление, в нея няма посещения с екскурзовод. В тази вила, казват, е отсядал най-често Тодор Живков. В нея има зала и апартаменти. Отдалечена е от морето, потънала е в дървета и храсти, сякаш иска да се скрие. До нея няма тържествена алея, пред нея няма пищна градина. Само мраморната облицовка показва, че е по-специална. Ако не бяха детайлите по корниза, можеше да мине и за минимализъм.

Входът

Плъзгащи се врати с подобни орнаменти (долу вляво) се ползват в почти всички морски соц резиденции — и в Ривиера, и в Слънчев ден

Слънчевото бунгало

Тук отсядат Бойко Борисов и Георги Първанов и гледат да не се засекат. “Слънчевото бунгало” всъщност не е бунгало, а голяма вила на плажа. През соца е била за хора като Людмила Живкова и Иван Славков.

Разположена е много по-ниско от парка и до нея се слиза с асансьор (свободностоящ асансьор — насред парка). През септември във вилата няма никой и може свободно да се слезе (по стълбите, асансьорът е заключен) и да се разгледа отвън.

Кулата на асансьора към парка е доминиращят архитектурен елемент

Поглед от парка (горе вляво); кръглите прозорци на сауната (долу вляво); вратата на асаньора към парка (по средата); асансьорът, гледан от нивото на вилата (вдясно)

Плажът пред вилата е малък и се ползва само от нейните обитатели. Казват, че когато тук са държавните мъже, тази част от Евксиноград е отцепена, а в морето сноват охранителни катери, така че и папарак не може да прехвръкне.

На плажа има 2 шатри, лодка и гимнастически лост

Вила “Чинар” и вила “Кипарис”

Следващите 2 вили са закътани на малки поляни сред дърветата в парка и са добри примери за вилния соц модернизъм. Интересното е, че на картата на комплекса, поставена пред хотел “Тунела”, тези вили се наричат “Платан” и “Кедър”, а в сайта и на рецепцията ги знаят като “Чинар” и “Кипарис”.

Фердинандова къща

Не разбрах дали Фердинанд е отсядал в тази къща вместо в двореца, но е факт, че на картата фигурира като “Фердинандова къща”. Сравнително скромна е и орнаментите са от мазилка, вместо от камък.

Спортният център

Спортният център е сградата, която обслужва плажа (ходенето на плаж също се е смятало за спорт). Има басейн, “барче”, боулинг и най-хубавите плажни съблекални — кабинки от кафява алуминиева ламарина със стъкло на вратите като в соц хол:

Кабинка от съблекалните. Всичките са с остъклени врати

Политическa декорация

Както казах в началото, в Евксиноград всяка власт си е строила свои сгради. Може би затова тук е толкова висока гъстотата на декоративни монархически и комунистически символи. Лъвове с корони и гербове в двореца; петолъчки в капителите и по стъклата в “Тунела”.

Лукс, но държавен

Евксиноград е държавна собственост и това си личи. Комплексът има запуснат вид — доста от сградите и алеите не се поддържат. Но пък в стаите е най-евтиният хотелски минибар — голяма бутилка минерална вода е 1.50 лв. (Освен вода, в хладилника има фанта и кока-кола. Нищо друго — няма мини-бутилчици уиски, няма тоблерон.)

Ресторантът в комплекса е само един, до хотел “Тунела”, което го прави неудобен за останалите вили. Но пък кухнята е добра и менюто е разнообразно. Обслужването — и в хотела, и в ресторанта — е на ниво. Учудващо за държавен обект.

Държавен, но лукс

И все пак, Евксиноград притежава лукс, какъвто луксозните курорти нямат — луксът на качествената околна среда, ниската гъстотата и доброто местоположение.

Както казах, основното усещане тук е, че си в огромен парк. Гъстотата на сгради и хора е нищожно малка — с часове можеш да се разхождаш из парка и да не срещнеш никого. Плажната ивица е широка, по нея няма чадъри, а шатри, разположени на големи разстояния една от друга. Водата е чиста и прозрачна, а пясъкът — ситен като пудра захар. По дъното няма водорасли. Заливът е стратегически — закътан и тих.

***

Когато си тръгваме, рецепционистката изказва съжаление, че сме останали тук само 2 дни. Питаме я на шега дали, за да останем още 1 ден, трябва да минем пак процедурата от 7 точки, която описах в началото. Оказва се, че да. Сложна работа. Е, друг път.

Идва синият микробус, шофьорът натоварва багажа и ни откарва до паркинга.

Още снимки

Соц носталгията взе да се изтърква. Експлоатираха я в реклами на салам, в клипове, заиграващи се с диско-естрадата, в снимки на телевизори “Опера” и архивни москвичи, във възродените бонбони “Амфора” и лютеница “Хорце”, в цитирането на реплики от “Оркестър без име” и “Опасен чар”.

Членуваме във Facebook групи като “Режисьор на дублажа Трендафилка Немска” и “Когато бозата беше от 6”. И се заглеждаме, ако случайно хванем по телевизията поредното повторение на “Синьо лято” и “Васко да Гама от село Рупча”.

Но за 2 дни в бивша правителствена резиденция установих, че соц носталгията в туризма (и в архитектурата) все още не е достатъчно експлоатирана. Дори там, където може да бъде.

Свети Врач и Тодор Живков

“Свети Врач” сега е само тризвезден хотел край Сандански, а навремето е бил луксозна резиденция за партийната и държавна върхушка.

Слуховете твърдят, че Тодор Живков никога не е спал там, но всичко е направено така, сякаш винаги са го очаквали. Има апартамент за него, зала за заседания, огромен парк, спа център, много мрамор, бръшлян и фикуси.

Как се стига до там?

По пътя за резиденцията се изгубих няколко пъти, докато накрая, на едно кръстовище, видях тази табела:

Ако се съди по шрифта и, хм, специфичния стил, табелата не е от соца

Хубаво, има табела, казах си, но наляво или надясно да тръгна? След дълго взиране забелязах малката стрелкичка в долния й ляв ъгъл и успокоен подкарах наляво. А можеше да се направи хубава табела в тържествена соц стилистика.

Паркът, ах, паркът

Резиденциятя носи потенциал да е много повече от тризвезден хотел — влизайки, първото нещо, което виждаш, е огромен личен парк-ботаническа градина, в която многото видове дървета, храсти и треви са композирани като по учебник. И езеро като за картичка.

И понеже никога в резиденцията не е имало много хора, големците са се разхождали в този парк като в райска градина.

И за да се допълни райската картинка, ще разкажа как едно дете бягаше из парка, хванало черен заек за ухото. След него бягаше и баба му и крещеше: “Пусни зайчето, пусни го, ще умре!” Най накрая бабата настигна детето и то пусна заека в близките храсти. Колко луксозни хотели имат такъв парк, в който дете може да хване заек?

Интериорите са сравнително запазени

Фоайетата и коридорите са си класически луксозен соц от 80-те. Настилките са от мрамор, няма мокети, а персийски килими (предполагам тъкани специално за тук), стените са облицовани с врачански варовик или дървена ламперия, окачените тавани са дървени и на нива. Всичко е сравнително добре запазено и чисто.

12 вида лампи и полилеи в 2 фамилии: с висящи стъкълца (тип полилей, ползват ги в по-луксозните фоайета, зали и апартаменти) и със сфери (на долния ред вдясно — за тераси, бани, коридори, има варианти от 9, 4, 2 тела)

Войната на шрифтовете. Старите месингови букви с изчистения и типичен за времето си шрифт Футура (вляво) изчезват. За сметка на надписи от лепено фолио с някакъв гробищен шрифт (вдясно).

Някои стаи са нови, други — не

Искаше ми се някой да ме разведе из резиденцията и да разкаже: “В тази стая е спал Хонекер пез 87-ма, тук е идвала делегация от Куба” (Можеше и да са измислени истории.) Но нямаше такъв тур.

Част от стаите са ремонтирани и обзаведени с нови мебели, а големите апартаменти са си с оригиналното обзавеждане.

Част от президентския апартамент

Дневната в президентския апартамент

“Стаята на Живков? Нищо особено”

Докато снимам залите на т. нар. президентски апартамент (който е на целия последен етаж), виждам, че най-голямата врата е отворена за чистене. Питам камериерката дали може да вляза да снимам.

— Па може, то не е нищо особено — казва тя. — Стаята на Живков е това, но има и по-луксозни от нея. С тераси.

“Стаята на Живков” се състои от кабинет с празна библиотека и бюро, спалня и огромна баня с огромен прозорец. Няма тераса.

Според камериерката това е “стаята на Живков”

И “банята на Живков”. С голям прозорец на стената, която не се вижда

Репликата “То не е нищо особено” я чух още веднъж, когато поисках да снимам заседателната зала. Кое не е нищо особено?

Закуската е тематична

Няма шведска маса.

— За закуска предлагаме чай комплѐ — казва белокос сервитьор с бяла риза и черен панталон, който сякаш е бил тук и преди 25 години и пак е изглеждал така.
— Какво е чай комплѐ?
— Чай, сирене, хамбургски салам, яйце, чисто масло, конфитюр. Но ако желаете нещо друго, можем да ви направим пържени филии…
— Нека е чай комплѐ.

Не съм ял чай-комплѐ от казармата. А преди това от почивните станции, в които съм бил с нашите като малък. Но тук си изглежда съвем тематично.

Терасата на ресторанта

Басейнът

Музей на соца с вехтории

В едно помещение над басейна (нещо средно между кабини за коментатори и “барче”) е устроен умилителен “музей на соца”. С портрети на другари от ЦК на БКП и КПСС. С пионерски калпачета, чавдарски поръчения, томовете на Ленин, Маркс, Енгелс и Живков, стари плочи и бюстове. Да, и телевизор “Опера”. Няколко чужденци гледаха и се усмихваха.

Музеят на соца. Портрети, книги, знамена. И фризер на Делта

***

В хотела цари едно особено, да го наречем, соц спокойствие. Наоколо е тихо, пеят птички. Нищо че в единия от дните имаше някаква сватба — младоженците се снимаха кротко до езерото, а вечерта вдигнаха малко шум в ресторанта.

А соц остатъците могат да се използват много по-силно и пазарно.
И не само с кичозно събрани в една стаичка знамена, бюстове и червени връзки, които могат да се намерят във всеки антиквариат (ако не и все още във всяко мазе).

Така както в Лондон си пазят 60-тарските бруталистични бетонени комплекси и днес те са туристическа атракция, “Свети Врач” би бил доста по-интересен, ако рекламира повече соц миналото си. Ако реставрира старите настилки, облицовки и надписи. Ако това, което не може да се възстанови, се замени със съвременни елементи, така че да изпъква старото. Ако умишлено се казва, че чаят-комплѐ и пържените филии са традиционни Балкантурист закуски. Ако се измислят истории за посещения на държавни ръководители. И най-вече, ако се приложи яка (с извинение) дизайн стратегия за подчертаването на характерния стил.

***

132 снимки от резиденцията, филмче от фойетата и пост за една друга (морска) резиденция.

В края на мандата на кабинета Станишев, точно преди летните отпуски, от вече несъществуващото Министерство на държавната администрация дойде неочаквана новина.

На мястото на Тодор Живков

На правителствен туристически сайт всеки българин щял да може да си резервира почивка в някоя от правителствените резиденции (ако има свободни от държавни мъже места). Идвали избори, свободни места се очаквали бол, а сред включените в сайта бази били такива класически парчета като Евксиноград и любимата на Тодор Живков Шабла.

Ние видяхме новината една юнска събота, докато четяхме вестник в градината на някакво кафе, и веднага се размечтахме. Как ще си букнем по 2-3 дни във всяка резиденция поред и ще си направим летен архитектурен тур — български луксозен соц модернизъм със запазен синтез на изкуствата и адаптирани национални елементи.

Места няма

Обадихме се в Министерството. Оттам кисела служителка ни информира, че места, естествено, нямало, особено пък за лятото, изобщо да не си правим илюзии. Явно Ники Василев беше попрескочил етикета в българската държавна бюрокрация, пардон, администрация с неочаквано демократичната си инициатива.

Но! Човек като си науми нещо и край. Трябваше да е море в ретро соц лукс и толкоз.

В Ривиера също е соц лукс

Най-близки до желаното бяха приватизираните бивши резиденции — макар че там имаше опасност реновирането на баните (добре) да е преминало и в реновиране на общите части (лошо, отидоха касетираните тавани, мрамора и полилеите). В крайна сметка се спряхме на т.нар. ваканционен клуб Ривиера — бивша правителствена база на АОНСУ, приютявала Хонекер и Горбачов навремето и приватизирана в средата на 90-те.

И така, по някое време през август се оказах на двайсетина километра северно от Варна, сред борова гора и 3 стари и яки хотела.

Империал

Хотелът е строен в края на 70-те с идеята да бъде най-представителния от цялата група. И до днес работи цяла година, обект е на конгресен туризъм, а аз още помня възхитените спомени на една приятелка на майка ми, която през 80-те беше ходила на лекарска конференция там. Днес интериорът е претърпял ужасяваща реновация в стил “дребен руски олигарх идва на море в България”, но поне полилеите в ресторанта стоят.

Входът. Обилната пълзяща зеленина е била любим декоративен елемент навремето. А днес съвсем е избуяла.

Хотелът има характерните обеми от късния соц със задължителните шапки от медна ламарина на покрива. Витрините на залата за закуска, която гледа към морето, са тип “гилотина” — отварят се като се спускат надолу и се скриват напълно в шлиц в пода. Такива са и витрините на сладкарницата на хотел България в София. Двата примера вече са станали учебникарски.

Хотелът е облицован с един от най-българските и най-соц камъни — балчишки варовик, чието находище вече е изчерпано. Детайлите са много хубави, макар и позанемарени днес.

Лотос

Хотелът е строен горе-долу по времето на Империал. Но е по-семпъл.

Отново пълзяща зеленина, каменна облицовка и метални парапети. Вижда се и дървения сачак на терасата на последния етаж (задължителния в соца национален елемент). На долните етажи го бяха махнали, явно при реновация. Жалко.

Ресторантът. И той с медните шапки и с хубав детайл за отводняване.

Оазис

Това е най-старият хотел в комплекса. Строен е още през 50-те години и си личат силни средиземноморски влияния тип италианска вила или княжеския дворец в Евксиноград. Предполагам затова и днес този е най-луксозният хотел в Ривиера. Брои се за бутиков, реконструкцията му завърши през юли с фанфари и статии по всички лайфстайл, спа, голф, премиум и прочие издания. В интерес на истината успява да изглежда наистина добре и наистина италиански.

Хотелът е ситуиран на нива, надвиснал над морето. Стаите са малко, с лоджии и дървени капаци.

Комо или Калиакра?

Интериорът е последователен и издържан в стила на сградата. Вярно, има много неща и изглеждат наблъскани, но не се плашете. На живо е супер.

***

Хубаво беше. От такава база обаче може да се направи много повече — гледайте какво правят със старите хотели в Ница и на Lago Maggiore. На Ривиера й трябва малко — още съвременен дизайн (за контраст със запазения соц), по-добро обслужване (тогава бих преглътнала и алуминиевата дограма) и... запазен соц (онези двата гадни нови хотела в края що не ги махнете?). И готово. Не всичко е масово и зле на бг Черноморието.