WhATA разговaря с Бярке Ингелс от BIG

от WhATA, 23.03.2009 | 12 коментара

Бярке Ингелс е основател на датската архитектурна група BIG. Той е работил в OMA, носи тениски с щампи и говори за голямата архитектура със забележителна увереност.

Въпреки че BIG се появяват през 2006, днес те (и Бярке) са навсякъде — печелят конкурси, пишат за тях в блогове, снимат ги в списания и в новия Атлас на съвременната архитектура на Phaidon. Техните проекти са смели, запомнят се лесно, а и BIG обичат да ги презентират със смешни комикси, макети от Лего и забавни истории.

Харесваме BIG. Вече писахме за тяхната изложба в Копенхаген Yes is More. А Елена, която се оказа в Дания в момента, ни прати снимки от мястото на събитието.

Ние на свой ред поканихме Бярке Ингелс на чат интервю и той прие. Говорихме си за любимите му комикси, за Матрицата, за Дарвин и еволюцията, за естествения подбор на идеи и за архитектурата в криза. За нас беше чест. И доста забавно. Благодарим, Бярке!

***

WhATA: Някога давал ли си чат интервю?

Bjarke Ingels: Не, давал съм по email. Това ми е за пръв път.

WhATA: Надяваме се, че няма да боли. И ние не сме давали :)
Четеш ли блогове? И ако да, кои?

Bjarke I: Любимият ми блог е failblog. Чета също блога на Wired, както и dezeen, designboom, archinect, iconographia и хиляди други.

WhATA: Супер. Използваш много елементи от комиксите в презентациите на архитектурни проекти. Кой е любимият ти комикс?

Bjarke I: Може би Return of the Dark Night на Франк Милър ми е най-любим. Но определено харесвам и сериите за John Difool на Moebius, Quest for the Time Bird на Letendre и Loisel и Indian Summer и Тhe Monkey King на Manara.

Много се изкефих, когато братята Уашовски (бивши автори на комикси) направиха Матрицата. Те използваха професионални илюстратори на комикси, за да създадат тези невероятни сцени. Композираха ги повече като за анимация, отколкото като сцени за филм. Самите филми за Матрицата са тотален комикс — създават герои-икони, използват симетрия, прости геометрични форми като кръг и сфера и внимателно композирани планове с балансирана информация на преден и заден план.

Аз мисля, че пренасянето на знания, идеи и усещания от една медия в друга е супер източник на вдъхновение.


Историята на т. нар. “Ren Building” на BIG, разказана в техния Архикомикс

WhATA: И ти ли правиш същото? Използваш комиксов стил и иконография, за да направиш архитектурните идеи по-достъпни?

Bjarke I: Сега ще се направя на хитър като копирам тук част от архимангата, която направихме за изложбата Yes is More [Пейства]:

Веднъж Брус Мау посети нашия офис и ние му показахме няколко проекта, включително и едно проучване за датските пристанища. Проучването много му хареса и той ни помоли да му изпратим по мейл power point презентацията, тъй като трябваше да си заминава на следващия ден.

Когато получи мейла, той веднага ни отговори: “Не, не. Исках да ми изпратите презентацията, която ми обяснихте, когато бяхме заедно онзи ден.” Ние го уверихме, че сме изпратили същата. И той каза: “Интересно. Обикновено когато човек гледа работите на архитектите, те са скучни чертежи и изкуствени визуализации. Но когато архитектът развежда из офиса си или пък из строеж, човек усеща енергията и хваща всички онези малки важни неща и невидими истории, които дават живот на сградите. Колко жалко, че това е толкова трудно да бъде уловено в една изложба, да не говорим за книга!”

Това е нашата амбиция: да уловим усещането за посещение на живо в един офис, в сграда или на строителната площадка. И да предадем енергията наживо, сякаш сме лице в лице.

Не е лесно обаче да се пренесат наживо енергията и често сложния сбор от идеи, които провокират една архитектурна идея и оформят нейния дизайн.

Така че искахме — по най-бруталния възможен начин, да съберем образи, чертежи, макети, факти, случки и конфликти, възможности и опортюнизъм.

Изнасяме много лекции, където използваме визуализации и всякакъв илюстративен материал като графики, диаграми, чертежи, карти, числа и т.н. Всичко в огромни количества — понякога до над 1000 слайда за една лекция. Заедно с това говорим много и ръкомахаме, за да покажем как са възникнали идеите ни.

Тези лекции имат и филми, и музика, вмъкнати между образите. Нашето начално намерение беше да преобразуваме формата автоматично в книга или в изложба. Нарекохме този формат “bookture” (бел. WhATA: bookture=book+lecture; книга-лекция)

Книгата-лекция обаче стана много дълга и беше много трудно да регулираме скоростта. Колко дълго човек разглежда една картинка, колко бързо минава през поредица от диаграми. И постепенно цялата работа започна да изглежда скучна.

Тогава осъзнахме, че комиксите всъщност се занимават точно с това — предават действие, движение, развитие и дори еволюция като заменят композицията и мащаба за сметка на времето. Един голям детайлен образ кара читателят да го разглежда по-дълго, да го изучава, а серията от малки диаграми просто да прегледа набързо.

Изведнъж се оказа, че не трябва да изобретяваме нещо ново, а просто да използваме добре познат формат, който ни е толкова близък до душата!


Проектът за Кулите LEGO на изложбата Yes is More

WhATA: Успешно създаваш нови думи — “bookture”, “ecolomy”...
Оставаме с впечатлението, че сблъсъкът на противоположности не те притеснява. Напротив, обичаш да правиш компромис между тях. Например BIG (голям) идват от МАЛКА Дания; обичаш и Гауди, и прословутата правоъгълна улична мрежа на Барселона; за теб екологията не е наивна хипи-Грийнпийс история, а заедно с икономиката има нов смисъл и създава новата дума “ecolomy” (ecology+economy). В крайна сметка мислиш ли, че архитектурата е един голям компромис?

Bjarke I: Ние се интересуваме от обратното на компромиса.

Нашата изложба се нарича Yes is More. Идеята е, че не трябва да се противопоставяш на никого, за да бъдеш радикален. Можеш просто да превърнеш удовлетворяването на противоречащи си желания в радикална програма.

Мислехме даже да й дадем име — БИГАМИЯ — ДА МОЖЕШ ДА ИМАШ И ДВЕТЕ (но приятелката ми не би позволила ;-) )

Вместо да избирате между противоположности, можете просто да съчетавате противоположни крайности...


Бярке пред постерите за Yes is More

[Пейства още един цитат.]

Целият свят иска конфликти. Медиите мечтаят за конфликти, а политиците, които си мечтаят за медийно присъствие, трябва да се въвлекат в конфликт, за да попаднат в медиите.[...]

Какво би станало, ако дизайнът е обратното на политиката? Не като пренебрегва конфликтите, а като се храни от тях. [...] Една по-скоро инклузивна, отколкото ексклузивна архитектура. Една архитектура, необременена от концептуалната моногамия да е обвързана с единствен интерес или идея. Една архитектура, в която не трябва да избираш между частно и обществено, плътно застроено или открито, между град и покрайнини, атеисти и мюсюлмани, достъпни апартаменти и футболни игрища.

Една архитектура, която ти позволява да кажеш “да” на всички аспекти на живота, без значение колко си противоречат те! Една архитектурна форма на бигамия, в която не трябва да избираш едно нещо пред друго, а можеш да имаш и двете.

Една прагматично-утопична архитектура, която се занимава със създаването на перфектни социално, икономически и природно места и това е основната й цел.

Yes is More

Да живее еволюцията!

Между другото трябва да ви изпратя копие от комикса ни.

WhATA: Чудесно :) Значи по повод на архитектурата и идеите, ти си за “да имаме и двете” (всичко), а не “нещо по средата” (компромис).
Често говориш за естествения подбор, за еволюцията и за теориите на Дарвин. Как осъществявате естествения подбор на идеи във вашия офис от 50 архитекти?

Bjarke I: Теорията на еволюцията на Дарвин е базирана на излишъка и подбора.

Във всяко поколение има излишък от индивиди (и идеи). Само най-успешните оцеляват достатъчно дълго, за да узреят, да се чифтосат и да предадат своите гени на следващото поколение.

В природата това е процес на естествен подбор — надбягване между хищник и жертва, приспособяване към околната среда, коеволюция, устойчивост на паразити и т.н. Всички критерии за естествен подбор са параметри (един вид “дизайн” параметрите на природата), от които произхожда цялото многообразие от форми, цветове, звуци и движения в биосферата.

В офиса един колектив произвежда масирана атака от идеи. След това сравняваме идеите с дизайн параметрите, които вече сме определили като водещи за конкретния проект. Може би ще харесаме как един модел отговаря на заданието или пък как друг взима предвид контекста и след това ще опитаме да ги “чифтосаме”.

Това чифтосване може да създаде множество мутирали потомци — някои грозни, други красиви, някои успешни, други не.

И постепенно, по време на различните етапи на дизайна, ние произвеждаме нови идеи, нови модели и така дизайнът ни еволюира чрез един процес на творчески излишък и архитектурен естествен подбор.


Макет на Ren Building. Виж по-горе комиксовата версия на сградата

WhATA: Преди няколко години за млади бяха считани архитекти и над 40 години. Ти си сред онези архитекти, които изведнъж дръпнаха надолу тази възрастова граница — до под 30 години. Смяташ ли себе си за продукт на строителния бум или просто за умен тип, на когото не му пука и има късмет?

Bjarke I: Първо (тук ще говорим за “ние”, а не за “мен”), ние в BIG сме група от повече от 20 националности и аз съм щастлив, че имам привилегията да работя с толкова много интелигентни, страстни, талантливи, неуморни хора от всякакви възрастови и етнически групи, религии, националности и полове (всъщност от два основни пола де...)

Второ, когато започнахме преди няколко години (аз се дипломирах през 1999, преди близо 10 години!), много завиждах на всички онези деветнайсетгодишни интернет предприемачи, които станаха мултимилионери за една нощ, след като пуснаха на борсата новосъздадените си интернет компании и Yahoo! (например) ги изкупи! Смятах, че е нечестно, че аз съм затънал в такъв джентълменски бизнес, в който на човек се дава възможност да строи, след като е станал на средна възраст.

Но всичко се оказа мит. И след 6 месеца, след като участвахме на всевъзможни конкурси, спечелихме три от тях и получихме първата си поръчка за сграда.

В крайна сметка не построихме конкурса, който спечелихме, но той ни даде начален тласък. И получихме друг проект междувременно, който действително беше построен.

Така че, да, разбира се, много късмет — и много лош късмет също — и твърда увереност, че всичко може да се случи.

И за ваше сведение вече клоня към 35 години.


Mountain Dwelling. Всички апартаменти имат покривни тераси и идеална гледка

WhATA: Харесваме иконографията ви (между другото, архикомикса, който току-що ни изпрати, е велик :) )

Bjarke I: Мерси

WhATA: Един последен въпрос. Възприемаш ли вашите сгради като икони (бел. WhATA: “икони” не в православен смисъл, а като много опростени и запомнящи се форми)? Съгласен ли си с преобладаващото напоследък мнение, че ерата на сградите-икони вече отминава (поради финансовата криза) и в каква посока според теб трябва да върви архитектурата във време на рецесия?

Bjarke I: Ние се интересуваме от иконография (погледнете дори само нашия сайт big.dk ;-) ), но за мен иконичен не е същото като забележителен — или крещящ — или поразителен. Иконичен е просто една мярка, която показва, че максимално количество информация е събрана в минимална форма. Да се комуникира колкото се може повече с възможно най-малко думи, да се постига максимално въздействие с минимални жестове.

Това е вид икономия на формата — дистилираш една идея до най-чистата й форма.

В дизайна на компютърни игри се използва термина “gameplay” (атмосферата, която създава играта). Най-добрата компютърна игра не е тази с най-сложна история или с най-красива графика, или с най-необятна околна среда, или пък с най-много чудовища. Най-добрата игра е тази, която създава максимална забава с минимални средства (бързо зареждане, изчислителна мощ и т.н.)

Изкушавам се да кажа Less is More ;-)

В софтуерното програмиране най-сложно е да се представи възможно най-голям обем полезна информация чрез минимален обем данни.


Мис ван дер Рое в Архикомикса

В своята същност сложността е най-висшата форма на простотата. Затова и иконичното (сградите-икони например) ни интересува като крайната форма на сложност.

Мисля, че по време на рецесия точно от такъв тип архитектура имаме нужда. Архитектура, която създава максимален ефект с минимални средства. Максимален комфорт с минимално потребление на енергия. Максимална функционалност на минимална площ и максимално качество на живот с минимален разход на ресурси.

WhATA: Благодарим много за отделеното време и за това интервю! За нас беше удоволствие

Bjarke I: И аз благодаря. Беше забавно.

***

Интервюто на английски.

С този пост пускаме и английската версия на блога. Ако искате да покажете някой пост на другарче в чужбина или да пуснете коментар на езика на Тери Пратчет и Клайв Оуен, read on.

Коментари

  1. Mok (23 март)

    Поздравления, това е добро интервю. Начинанието ви е супер, дано повече пичове като вас да има, на които да “им се занимава”.

  2. martinangelov (23 март)

    Чудно интервю, казвам го като голям BIG фен. Бярке за мен е типичният архитектурен суперстар (старархитект) много го бива с популяризирането на идеи.

    Айде и успех с цялостния принос, творческия патос и съвременна архитектурна полемика (вие знаете за какво говоря :)))

  3. Елена Даскалова (23 март)

    Логичният завършек на темата Yes Is More или началото на още по-засилен интерес към темата:Скандинавска Архитектура!(към което силно апелирам)...Поздравления и от мен:))...Това интервю за мен е: усещането и внушението от изложбата(Yes Is More) изразено в думи :))

  4. Кирил (23 март)

    ...ами освен да се учим от датчаните... 5.5 милиона, но имат архитектура на световно ниво.
    btw…един от ‘мутиралите потомци’(както ги нарича Бярке Ингелс) на Ren Building може да влезе в статията ‘Когато сградите приличат на нещо друго..’ ;)

    Поздрави за интервюто!

  5. Creator (24 март)

    Не е истина – толкова запалено не съм чел от отдавана.Поздравления за “първото чат интервю”.Като четях някой от мислите на тоя човек – сблъсаци на идей ,комикси и игри имах чуството за “мисловно де жаву”.Оказва се май ,че мисленето ни е “рожба на своето време” повече от колкото си мислим :) .

  6. Павел Янчев (25 март)

    Поздравления, много идейно е това с чат-интервюто :-). Интересни неща казва този момък. Чувам, че може да изнесе лекция в София тази есен.

  7. Николай Ангелов (25 март)

    @ Павел Янчев: Откъде чуваш такива неща :)?

  8. Creator (26 март)

    Впрочем и аз съм чувал въпросни яслух ,ама къде не помня :(

  9. Павел Янчев (26 март)

    @Николай Ангелов: Чух, че Sofia Architecture Week искат да го поканят за конференцията октомври. Но мисля, че няма нищо сигурно още.

  10. Mariana Sarbova (27 март)

    Браво за chaterview-то :) много е надъхващо и заразително, когато в архитектите и архитектурата има оптимизъм и чувство за хумор! И усещането, че няма невъзможни неща /извинявам се за плагиатството с цитата/...

  11. Ицо (29 март)

    Добро начинание!
    И наистина, тези пичове са, поне за мен най-запомнящи се.
    И аз съм фен на цитатите, символите и т.н., в тях наистина има най-много.
    Това че правят големи сгради е доста подвеждащо, всъщност използват всевъзможни модулни елементи, сякаш увеличени под микроскоп, много от тези неща имат безброй много приложения. Просто в комикса са само в една равнина ;)

  12. martinangelov (31 март)

    video.google.com/vid… луд е този Бярке

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории