WhATA Awards 2013: Номинациите

от WhATA, 23.12.2013 | 12 коментара

Ето ги и поредните (вече четвърти поред) номинации за годишните награди на WhATA. Отново правим безпрекословно субективен опит да съберем най-доброто (както и най-лошото) от архитектурата, дизайна и градската среда, което се случи у нас през 2013 година.

Вярваме, че класациите в края на годината носят онзи дух на европеидна нормалност, който почти се загуби през 2013-та в България. Нещо като едно малко 18-годишно single malt уиски в някой бар в Шордич след цял ден шопинг и преди live на Arctic Monkeys.

Затова затворете за малко политическите и икономическите анализи и прогнози, налейте си по едно and here’s to 2013.

Номинираните са:

Архитектурно събитие на годината

Sofia Architecture Week 2013 се премести в Пловдив

Започваме отново с най-упорития български архитектурен фестивал. И колкото и номинацията му да е рутинна за нас и всяка година да внимаваме да не се повтаряме с написаното от миналата, признаваме, че този път събитието успя да ни изненада — с локацията си.

Да, през 2013 Sofia Architecture Week беше в Пловдив. При това без да си смени името. Каквито и да са причините за преместването, подкрепяме с две ръце изнасянето на културни събития в други градове и отварянето им към други публики. За разлика от София, където на фестивала присъстват основно млади архитекти, на мероприятията в Пловдив, освен обичайните отворковци с шалчета и кецове, виждахме и достолепни белокоси пловдивчани. Което е хубаво.

Това, което ще запомним:

  • Интересен студентски конкурс
  • Чужди архитекти говорят как се правят метростанции (въпреки че в Пловдив метро няма)
  • Отпорът на пловдивските архитекти срещу заданието ни за площад Централен
  • Епичното вестникарско заглавие “Пловдив под софийско архитектурно робство”

Изложба 10 години I/O архитекти


Снимка: Phelia Barouh

I/O архитекти — или Вяра Желязкова и Георги Кътов — отбелязаха 10 годишнината на студиото си с изложба и книга. Ако не знаете, I/O влизат по дифолт във всяка селекция за най-добри бг архитекти от последните години със своите мислени контекстни сгради.

Всъщност основният експонат в изложбата беше книгата им (незнайно защо наречена “монография”), събрала всички проекти на студиото и любопитни истории към тях. Но за книгата ще разкажем няколко категории по-надолу.

Пространството на зала “Райко Алексиев” беше изпълнено с огромни висящи от тавана фотографии с фрагменти и текстури от сгради на I/O, а на другата стена бяха изложени чертежи. Пред всяко пано имаше стойка с книгата, първоначално отворена на страницата със съответния проект.


Снимка: Phelia Barouh

В залата имаше 3 точки, от които изложбата се възприема по различен начин — от едната точка се виждаше само името на студиото, от другата не се виждаше нищо, а от третата — всичко. Изобщо — амбициозно овладяно пространство от студио със самочувствие, черни дрехи и харизма. (И печена организаторка — Боряна Зафирова, екс-SAW).

Изложба на Conveyer


Снимка: Conveyer

Conveyer са от онзи тип студиа, които имат як офис в бивша фабрика, работят много, правят добри сгради, но покрай тях не се шуми особено. А трябва.

През ноември подредиха изложбата си “In progress” в галерия Suspacious и всички видяха, че от хубавия офис излизат и качествени проекти. При това показани добре — с пипнати макети, наредени на рекордно дълга маса (днес все по-малко архитекти правят макети, а в България — съвсем). Изложбата наблягаше не само на резултата, но и на процеса по създаване на архитектура, затова и експонатите бяха най-разнообразни: от вече споменатите макети, чертежи и фотографии до строителни детайли и машина за рязане на стиропор (по техен дизайн).

Подреждането на изложбата, откриването и развалянето ѝ могат да се видят в това 2-минутно филмче:

А за детска градина KiТА на Conveyer ще разкажем няколко категории по-надолу.

Архитектура от България проби в Wallpaper

Британското списание Wallpaper говори достатъчно на всеки дизайн-сноб, а за останалите ще кажем, че то само по себе си е дизайн-икона още от създаването си в края на 90-те. Wallpaper издават и поредица от туристически пътеводители, които помагат на внимаващия в дизайна турист да намери добрите, но непопулярни места в един град.

Та точно това списание тази година публикува цели 2 български сгради. През януари един хотел в село Гела влезе в селекцията на Wallpaper за ски-хотели, а през септември хотел Sense попадна в шортлиста за най-добри градски хотели за 2013 (за хотел Sense — няколко категории по-надолу).

Както и да са научили от Wallpaper за тези сгради, фактът, че те са публикувани, е събитие — и за PR-ите на въпросните хотели (които явно добре са си свършили работата), и за нас. Кога ли Wallpaper ще издаде пътеводител за София?

Конкурс на годината

Номинираните в тази категория са само от София, но искрено се надяваме догодина да имаме качествени участници и от други градове. Пловдив, теб гледаме.

Конкурсът на Walltopia за Collider Activity Center

В края на миналата година българската компания Walltopia, която се оказа най-големия производител на изкуствени катерачни стени в света, обяви открит международен архитектурен конкурс за новия си катерачески център в Младост 3. Това на пръв поглед нормално изречение всъщност е шокиращо, защото разказва за едва втория успешен международен конкурс, който се случва в най-новата история на България (другият, за Метростанция 20, завърши с фиаско, но за това по-долу).

Та ентусиазираният млад екип на Walltopia и свръхнепринуденият им шеф Ивайло Пенчев успяха да привлекат 369 проекта от 63 страни, сред които имаше и доста добри попадения. Конкурсът беше организиран отлично, протече спокойно и завърши с холивудски блясък на оскарова церемония за обявяване на победителите (българо-холандския консорциум MARS + Intoarch).

Все още не знаем дали конкурсът на Walltopia ще има щастлив край (това в архитектурата значи реално построена сграда, която по възможност доста да прилича на отличения победител). Но начинанието показа как един честен архитектурен конкурс може да осигури супер мощна положителна реклама за една частна фирма. Питайте PR отдела на Walltopia. Бас ловим, че за тях 2013 е била една доста добра година.

Конкурсът за площад Света Неделя в София


Един от двата първопремирани проекти. Визуализация: Конкурент 90

През май приключи конкурсът за площад Св. Неделя в София. Той можеше да се превърне в събитие, защото беше обявен като международен и засягаше съвременна градска територия с неразкрита археология и куп транспортни проблеми. Много интересна задача.

Само че конкурсът не се превърна в събитие. Напротив, завърши трагикомично с потна презентация на предадените проекти в една непроветрена зала на Съюза на архитектите, след куп конфузи като от английски комедиен сериал. За председател на журито беше поканен популярният архитект Даниел Либескинд, ама той не дойде. Работният език на конкурса беше английски, но в журито нямаше нито един чужденец. Всъщност и всички предадени проекти бяха български.

В крайна сметка проектите-победители никак не изглеждат добре (ние ви показваме победителя с най-прилична презентация). Което само доказва, че един конкурс сам по себе си не е панацея, ако има лошо задание, смотан пиар и неадекватно жури.

Конкурс за Централна градска част на София


Снимка: Бойка Огнянова

Конкурсът за Централната градска част на София е най-амбициозното начинание, предприето от Столична община през последните години, в които тя претърпя редица критики за лошите си конкурсни практики и за некачествените нови публични пространства, които произвежда на конвеер.

Главният архитект Петър Диков обяви конкурса с апломб и вкара любимата си реплика: “Колегите, които толкова ни критикуват, да участват. Да заявят позицията си с проекти”. И така накара дори своите отявлени критици Група Град да седнат и да направят проект за целия център на София (разделен на четири зони) за твърде недостатъчното конкурсно време от под 2 месеца.

Всички подадени проекти са качени на сайта на общината, а в края на декември минаха и обществените им обсъждания. Процедурата изглежда коректна. За резултатите сме скептични, но ще сме най-щастливи, ако от Столична община покажат, че грешим.

Архитектурна тенденция на годината

Български градове се състезават за Европейска културна столица (а общините работят с отворени млади хора)

Цели 8 български града бяха кандидати за Европейска столица на културата 2019, а 4 от тях продължиха на втори кръг. Това число може и да звучи смешно за дереджето на България, но всъщност тези кандидатури доведоха до интересни инициативи и здравословна конкуренция между градовете. А общините започнаха да работят с отворени млади хора (които обикновено ги критикуват), вместо да оставят кандидатурите си в ръцете на заспали чиновници. Няколко примера (и сигурно пропускаме много):

Ударно се експонират археологически обекти


Цари Мали Град. Снимка: Александър Попов

Дали заради усвояване на евросредства, или за да се изгради добър образ на България пред чужденците, напоследък има бум в експонирането на археологически обекти. За пръв път след соца. Бутафорната възстановка на Цари Мали Град, новият проект по укрепване на Перперикон, Ларгото и метростанция Сердика в София — това са все благородни в същността си инициативи, но, както става винаги, изпълнени лошо, набързо и със съмнителна концепция.

Авторите им възстановяват образи, за които нямат достатъчно доказателства, но са твърдо уверени, че така правят България магнит за културен туризъм. Или просто добавят нови неща с лоша архитектура и детайл. Е, резултатите са по-скоро парченца от кичозна картичка, която обаче не може да създаде илюзията, че оттук би минал Индиана Джоунс.


Малката базилика в Пловдив

Има и изключения, разбира се. Като т.нар. Малка базилика в Пловдив, която е имала късмета на млади архитекти, необременени от съмнителния български модел за експониране на археология. В резултат имаме културни детайли и добър ландшафт. Сградата обаче би имала смисъл, ако наистина се обживее с редовни културни събития. Но така и не разбрахме кой е решил, че виненочервени облицовъчни панели са доброто решение за екстериор на подобен тип сграда между панелните блокове в Пловдив.

Правят се повече архитектурни конкурси

Е, доживяхме да го кажем и да го впишем като тенденция — тази година обявените общински конкурси са доста. Дори повече, отколкото един средно зает архитект може да си позволи. “Разбихте ни от конкурси!”, каза на майтап Димитър Паскалев от Архитектоника, когато му казахме, че сме намесени в организирането на конкурса за центъра на Пловдив.

Все още обаче никой от тези конкурси не е дал очаквания резултат — реализирана сграда или градска среда. Някои се провалиха комично (вижте по-горе категория “Конкурс на годината”), други все още не са приключили, трети са още в зародиш, четвърти служат само за PR на инициаторите си. Стискаме палци количеството да доведе до качество и дано един поне се реализира. Амин.

Сграда на годината

Red Apple, София


Снимка: Aedes Studio

Поредната емблематична сграда на Sofbuild беше завършена тази година и на живо изглежда точно като 3D-то си, което в този случай приемаме за плюс. Очевидно изглежда и точно като името си, защото фасадните видими тухли (задание на инвеститора) са червени и безпогрешно напомнят на сграда някъде в “голямата ябълка” Ню Йорк.

Защо на един инвеститор ще му хрумне да поиска индустриален вид и видими тухли за жилищна сграда, разположена до Южния парк сред соц кооперации в квартал без никакъв лофт характер, за нас остава енигма. Но трябва да признаем, че Aedes studio са свършили работата отлично и са постигнали максималното от ъгловия парцел. Хрумката с двойните височини, играта с различното подреждане на тухлите във фасада, всеки един детайл и дори графичният инфо дизайн на сградата наистина са много добри. Само на онези балкони с решетките не излизаме.

Детска градина KiTA, Драгалевци


Снимка: Conveyer

До този септември изглеждаше невъзможно в София да се появи хубава детска градина (под хубава имаме предвид нещо поне малко по-различно от бяла алуминиева дограма, стандартна топлоизолация с жълта мазилка, нескопосани прозорци и лош детайл при входа).

Е, този септември нещата се промениха за добро и в Драгалевци беше завършена детска градина KiTA — сграда за деца, от която най-после да не ни е срам. Детската градина е частна (вие да не си помислихте, че общините са дръпнали толкова бързо), малка (само за две групи, хитро разделени с цвят и обеми) и обмислена до последния детайл. От Conveyer са контролирани осъществяването на архитектурната си идея до самия й край: от първоначалния изкоп през разполагането на резервоара за вода в задния двор до последното шкафче, мивка и парапет.

Така и трябва. Добрата архитектура е бавно и съвсем не романтично начинание. Изисква време, упоритост и газене в калта, точно както са направили момчетата от Conveyer, когато майсторите все не успявали да наредят гумираните плочи на настилката в двора както трябва. Ами хванали се и ги наредили сами.

Палеонтологичен музей, село Дорково

Палеонтологичният музей в забутаното родопско село Дорково е категоричната изненада на тази архитектурна година. Появи се изневиделица по някое време през есента и впечатли съвсем оправдано със скандинавска естетика, семпла форма и фотогеничен силует.

Куполообразната постройка маркира световноизвестно (оказа се) находище на праисторически фосили (от началото на плиоценската геоложка епоха, ако държите да сме съвсем коректни). Още през 80-те години на миналия век били осъществени първите френско-български разкопоки там.

Днес находките най-после са експонирани в сградата на новия музей, който според нас има потенциала да привлича не само любители на природните науки, но и на архитектурата. А архитектурният туризъм определено е новост у нас.

В тази връзка се сещаме за една статия, на която попаднахме в някакъв съботен брой на в-к Труд Най-безсмислено изхарчените пари от евросубсидии, в която на първо място грееше музеят в Дорково. Ами не, не са безсмислено похарчени точно тези пари. Крайно време е качествена архитектура да започне да се появява и в дълбоката българска провинция. Значи в Швейцария можело дизайнерска тоалетна от видим бетон навръх прохода Симплон или пък минималистично арт кафене до краварника в Мерано, Южен Тирол, а у нас не може музей в Дорково, така ли?

Хотел Sense, София


Снимка: Wallpaper

Хотел Sense е първият официално регистриран дизайнерски хотел в България, (нали знаете, онези хотели със странните бани, при които обикновено тоалетната е в средата на стаята точно до леглото и това е най-малкото). Та хотел Sense, който се появи на жълтите павета, почти до Народното събрание, се причисли към тази група, така че нямаше как да го пропуснем.

Сградата изглежда добре като за нова архитектура в обременения исторически център на столицата. Стаите са с непреходен дизайн и спокойно можеха да се намират в който и да е петзвезден хотел в Торонто или Сидни. А барът на последния етаж наистина си е придобивка за София, в духа на манхатънските потайности.

Очевидно е желанието на инвеститора да вкара допълнителен етаж, от което хотелът само е загубил. Лобито и рецепцията му са потънали под нивото на жълтите павета, което изглежда абсурдно за случайния минувач, а растерът на етажите е тотално разминат с този на съседните сгради. За засенчването на покривните тераси просто ще замълчим.

И все пак хотел Sense си струва, дори и само като опит за читав хотелски дизайн в многострадалната ни столица.

Hilltop, София

Hilltop е нова жилищна кооперация в онази най-хубава, но най-отвратително застроена част на горен Лозенец, точно зад хотел Кемпински. Насред морето от 90-ски архитектурни изстъпления, тази сграда грее като слънце. Сериозно.

Облечена с дърво, което иронично повтаря популярното през соца нареждане на паркета тип “рибя кост”, разпространено в холовете на всички съседни лозенски кооперации, Hilltop носи духа на добрата архитектура с характер, който е едновременно глобален и локален. Чакаме да видим какво ще направят с цокълния етаж.

Ресторант/бар на годината

Бар JJ’s на ул. 6-ти септември, София


Снимка: sValio

Бар JJ’s (екс-Wonder bar) в онази най-тиха част на ул. 6-ти септември между бул. Васил Левски и Патриарха е радост за очите ни всеки път, когато минем оттам. Малкото помещение има достатъчно космополитна атмосфера, постигната с еклектичен микс от мебели, лампи, декорации и няколко лофтаджийски интериорни похвати (като недоизмазаните стени и видимите тухли).

През лятото витрините се отварят и хората плъзват на тротоара, на възглавници и импровизирани сядания, а обстановката продължава да изглежда по-скоро северноевропейска, отколкото софийска. Чудесен начин да започнем да променяме софийските улици от частното към общото. Браво на собствениците, които и да са те.

Ателие или ресторантът на Белослава на ул. Оборище, София


Снимка: Цветелина Белутова

Една определена отсечка от софийската улица Оборище постепенно се превърна от просто добър софийски адрес в много приятна смесица от качествени ресторанти, кафенета, хлебарници и млекарници. Ателие беше един от първите и даде добър старт за целия квартал. Има атмосферата на класическо бистро, запазило духа на сградата (и чернобелите плочки на пода) и непринуден шик, който собствениците успяват да вкарат в повечето си хотелско-ресторантски начинания.

Новите барове и кафенета по бул. Витоша

През последните години столичната Витошка преживя много: първо я напуснаха високите марки, после започнаха да строят метрото и заприлича на строителна площадка, а накрая я реновираха и вече на нищо не прилича.

Но свободният пазар, казват, празни ниши не търпи. Така стана и с Витошка: от улица с бутици се превърна в улица с кафенета и ресторанти и това всъщност много й подхожда. Още повече, че повечето заведения се стараят с интериорите. Въпреки че кой знае какви единични дизайн постижения да няма, посоката е добра. Надяваме се заведенията да стават все повече и по-хубави и с добре подбрани външни столове, маси, саксии и тенти да успеят да скрият поне малко жалките плочки по улицата.

***

Тук щяхме да сложим и барът laMaison, който списанията на QM си спретнаха до яхтеното пристанище в Созопол. Рядко срещана комбинация от средиземноморска dolce vita и най-голямата концентрация на дизайнерски мебели на квадратен метър в български крайморски бар. Обаче ни учудиха снимки като тази, докато по същото време в София се случваше това. Някакси прекалено dolce vita ни дойде. А и имаха проблем с достъпа и информационния дизайн. Ние един час не успяхме да намерим входа през август (и си бяхме съвсем трезви).

Градски бъг на годината

Проектът за кръстовището на Лъвов мост

В края на лятото в медиите изтече визуализация на новия проект за кръгово на Лъвов мост. Според нея историческият мост вече ще е едно малко мостче в средата на един огромен кръг, по който се движат коли и трамваи, а насред кръга — пауново озеленяване с ювелирни орнаменти, пред които бледнеят дори фигурките от маникюра на руса кифла с богато въображение. Но да оставим историческите и естетическите забележки — новото кръгово не решава кой знае какви транспортни проблеми: отново има светофари (заради трамвая), затруднява се пешеходното движение, а трафикът по Мария Луиза не е толкова голям, колкото по Сливница, за да оправдава наличието на такова съоръжение — достатъчни са само 2 транзитни ленти.

Група Град се възмутиха и направиха алтернативен проект-подарък за Общината. След това, на обществено обсъждане главният архитект Петър Диков заяви твърдо, че кръгово ще има, само озеленяването ще се поправи “естетически”. Нищо друго не ни остава, освен да “логнем” поредния бъг.

Метростанция 20 на софийското метро


Инж. Братоев, директор на Метрополитен ЕАД. Снимка: Строителство Градът

Разказвали сме много пъти тази сага, но ето пак в резюме: За метростанция 20 имаше обявен международен конкурс, който се проточи 2 години. След крокодилски отлагания и преработки, все пак беше избран победител — британците Amin Taha.

Диков беше твърд, че конкурсът отива към реализация, докато не прочетохме в едно интервю на шефа на Метрополитен София инж. Братоев през май, че е нужна голяма подготовка, за да си архитект на метростанция и затова, въпреки международния конкурс, метростанция 20 се проектира от арх. Красен Андреев, авторът на всички останали метростанции в София.

Не ни остана нищо друго, освен… да се присмеем на костюма на Братоев.

Фонтанът на Витошка

Тук обясненията са излишни. Ето някои от прякорите на фонтана в социалните мрежи (светва червена точка): Циреят, Цицка с 5 бозки, Фандъковата цица, Данчина сълза, Легнал полицай тип кръгъл с водно охлаждане, Адското пръцкало и много други

И все пак, да го погледнем и от хубавата страна — за кой друг обект от съвременните градски ремонти се е изписало толкова и си има свой хаштаг в Twitter , където дори се редят стихове за него? По-голяма социализация от това здраве му кажи.

“Стъклената” къща на Кристал

На това място, над колоните на Кристал, винаги е имало заведение, още от соца. Затова когато през лятото го оградиха и започнаха ремонт, решихме, че ще е поредния ресторант. Когато иззад огражденията започнаха да се показват кичозни неокласицистични детайли тип ваканционната мечта на средно корумпиран руски държавен служител, решихме, че ще е просто ресторант с лош дизайн. И когато какрая махнаха строителните скелета и видяхме, че всички кичозни, макар и отлично изпълнени детайли са скрити зад дебело стъкло, не повярвахме на очите си.

Че сградата прилича на театрален декор, добре. Че е лоша като архитектура и неадекватна на времето си, ок. Но че място, което винаги е било обществено, изведнъж става неприкрито частно и недостъпно, ни се стори сериозна архитектурна наглост.

Всъщност съвременният град се развива в точно противоположната посока — създаване на все повече споделени публични пространства и на все по-малко затворени, “клубни” и недостъпни места. Поне онзи съвременен град, в който ние предпочитаме да живеем.

Бизнес център и спа хотел “Земята и хората” на Околовръстното

Ако карате по Околовръстното, няма как да не забележите това голямо зелено нещо до изхода за бул. “България”, съчетаващо в себе си бизнес център, спа-хотел, база на лошите от мрачен sci-fi комикс и… музейното име “Земята и хората”, което в sci-fi контекста придобива нов смисъл.

Архитектите винаги се оплакват, че сградите им не са изпълнени 100% според проекта. Все има нещо недовършено, променено, спестено от инвеститора или развалено от майсторите. По една случайност бяхме видели проекта на тази сграда преди години. Беше пълен с абсурди, но, успокоявахме се, абсурдите са толкова големи, че едва ли ще ги изпълнят. Е, оказа се, че проектът е 100% изпълнен (мечтата на всеки архитект), в това число и наклоненият асансьор, и терасите с безумно остри ъгли, и перголите, и… всъщност цялата сграда.

През 90-те кичът в бг архитектурата се оправдваше, че всъщност е постмодернизъм. Тук оправданието може би е, че постмодернизмът е срещнал деконструктивизма. Но явно не са се разбрали.

Нормалност на годината

Това е нова категория, която въвеждаме с цел да подкрепим малките добри неща, които упорито се случват въпреки всичко и които, ако са много и заедно, биха направили града ни едно по-приятно място за живеене.

One More Cinema


Снимка: One More Cinema

One More Cinema е лятното кино, което създателите на One More Bar направиха през август в парка пред НДК. Киното се намира в дупката точно до детската площадка, която дупка последователно беше заведение с Део за барман, боклучарник и после подарък от Главболгарстрой за софиянци с трагична дървена конструкция и патетична кула.

Kumar office са поправили нещата с бели дъски, хубави лампи и цветни акценти и в крайна сметка киното изглежда прилично. Е, ако бяха махнали кулата, щеше да стане още по-добре, но това — другото лято.

Новите тротоари в центъра на София

Отдавна твърдим, че София ще стане един съвсем различен град, ако просто оправят тротоарите навсякъде. Столична община все едно ни чу. От известно време в центъра тече акция по подменяне на тротоарните настилки при това с прилични сиви бетонни павета. Има още какво да се желае от нивото на детайл при шахтите, колчетата и кръстовищата, но Шишман, Хан Крум и Малките Пет кьошета вече изглеждат далеч по-добре.

Уличните акции на Destructive Creation


Снимки: Destructive Creation

След като боядисаха Паметника на съветската армия и влязоха в новините, енигматичната организация Destructive Creation продължиха да правят акции на софийски терен, вече далеч по-кротки и нереволюционни, но все така на място. И сцените им за улични музиканти в подлези и градинки, и боядисаните и преправени с много виц и ирония пейки пред църквата Свети Седмочисленици, и катерушките в Студентски град носят духа на берлинския Kreuzberg и правят София да изглежда като един смислен град (какъвто все още не e).

Книга на годината

Holidays After The Fall


Снимка: Wallpaper

През септември австриецът Michael Zinganel, архитектурен критик и историк, събра в книгата Holidays After The Fall историята на соц курортите в две от най-популярните морски ваканционни дестинации в бившия Източен блок — България и Хърватска. Книгата е писана в съавторство с Elke Beyer и Anke Hagemann, има забележителен архивен снимков материал, а статиите за съвременната съдба на българското Черноморие са писани с отношение и лична позиция (предполагаме от цитираните в началото български сътрудници на автора, поздравления за което). Снимките от съвременна България са дело на добре познатия ни фотограф Никола Михов.

Повечето от нас осъзнаваме какво сме загубили “after the fall” що се отнася до хотели по морето. Но чужденците рядко си дават сметка колко смислени са били морските ни курорти едно време и как именно там са правени повечето забележителни експерименти в българската соц архитектура. На всичкото отгоре Holidays After The Fall беше включена в октомврийската селекция на Wallpaper за нови заглавия, които си струват. Ние като ви казахме, че пробихме.

I/O архитекти

Юбилейната книга на I/O архитекти включва според нас почти пълен преглед на проектите им от последните 10 години. Направена е добре, умишлено low-cost и прилича на книгите, които разни култови холандски архитекти обичат да издават от време на време. Хубаво е, че проектите са придружени с лични истории, това прави 392-те страници съвсем смилаеми.

Добрите български архитектурни книги са изчезваща рядкост и смятаме, че през последните десет години в България се появиха редица студиа, които трябва да разкажат за сградите си именно в книги (както има и редица студиа, които по-добре да се въздържат от това).

Личност на годината

Група Град


Снимка: Група Град

Група Град се появи неочаквано в края на миналата година с една акция и с много медиен шум. Акцията се казваше Витошка боза и за да покажат отношението си към лошия дизайн на едноименния, прясно реновиран столичен булевард, от групата раздаваха боза на минувачите (оттогава “витошка боза” се превърна в устойчива фраза в градския фолклор, макар ние лично да очаквахме от тях едно малко по-фино и иронично заглавие на акцията). А медийният шум беше напълно оправдан, защото се оказа, че Група Град включва някои от най-популярните архитекти в София.

След акцията Група Град продължиха да показват активна гражданска позиция и да критикуват на всички възможни нива съмнителните инициативи на Столична община: конкурсът за площад Св. Неделя, реконструкцията на Женски пазар, новопроектираното кръгово на Лъвов мост и т.н.

Номинираме Група Град, защото загърбиха удобното положение на успели в частния сектор архитекти, които шестват по дизайнерски събития и бутикови списания и влязоха в блатото на общественополезната дейност. И въпреки че (обичайно за архитектурната гилдия) ги подозират във всички възможни корупционни грехове, смятаме, че тяхното поведение е вярното. Както смятаме, че държавата ни трябва да се управлява от успели професионалисти, а не от професионални политици. Но това е друга тема.

Ивайло Пенчев


Снимка: Цветелина Ангелова

Номинираме собственика на Walltopia Ивайло Пенчев, защото показа как една голяма частна фирма трябва да избира проектант за една голяма обществена сграда — с голям и отлично организиран международен конкурс (всъщност, и една малка фирма трябва да избира проектант по същия начин). Дори и конкурсът да не се реализира, той създава положителен образ на компанията — 369 проекта от 63 страни и публикации в множество български и европейски списания и блогове не са шега работа.

Иначе Ивайло Пенчев се държи непринудено дори на сериозни обществени събития, бързо скъсява дистанцията, носи бели ризи с навити ръкави, участва в TEDx, и дава вид на човек, който се весели като Великия Гетсби.

Протестиращите от юни

Е, няма как да подминем темата на годината, която ни накара за няколко месеца да спрем да се вълнуваме за провалените конкурси и неоправените тротоари, а да се вторачим в жълтите павета. И да осъзнаем, че всички дребни архитектурни проблеми, освен от лош вкус, всъщност произтичат от едно по-голямо зло — “задкулисието” (извиняваме се за клишето, но то може да претендира за дума на годината) на всички нива в държавната и общинската администрация.

Освен това на протестите видяхме накуп архитекти от всички възрасти, организатори на софийски седмици и изложби, основатели на сдружения, блогове и инициативи, или просто корпоративни проектанти — все хора, които не сме очаквали, че ще видим със знамена, плакати и свирки на площада. Дори само за това (ако забравим за нещата от предишния абзац), тази номинация си е съвсем на място в архитектурна класация.

***

Гласуване на публиката

И тази година, поне тук, имаме демокрация. Освен наградите на журито (които, както и да ги погледнеш, са си награди от “задкулисието”), отново ще има и награди на публиката. Затова — гласувайте смело и информирано”:http://whata.org/awards-vote.

Гласуването ще приключи в 24:00 на 15-ти януари.

В края на януари ще обявим резултатите и ще раздадем наградите. А нашите церемонии, както знаете, са пищни.

Гласуването на публиката приключи. Очаквайте резултатите.

Коментари

  1. ivailo yordanov angelov (23 декември)

    prekrasno e no bih jelal da vidia v povetce gradove i sela takiva krasivi sgradi i hoteli i da ima povetce takiva proekti

  2. stf (23 декември)

    Бях се притеснил, че тази година няма да има Архитектурни оскари и малинки :) Отивам да гласувам.

  3. станчо (27 декември)

    Има една детска градина от преди 2-3 години на Червена стена в Лозенец, доста добра архитектурно и от вътре, и от вън. Не по-лоша от тази, за която сте писали

  4. Мария Стоянова (28 декември)

    Не смятате ли, че инициативата на младите архитекти на Пловдив за спасяването на кино Космос също е достойна да влезе във вашата класация. С много усилия и личен труд, те показаха на управниците, че има възможност и начин да се спасят загиващите ценни сгради в града и спечелиха уважението на пловдивчани.

  5. Теменужка Захариева (28 декември)

    Много и много точни попадения – като избор и представяне! Поздравления! А за това – ‘Кога ли Wallpaper ще издаде пътеводител за София?’ – вероятно когато освен дизайнерски хотели и заведения имаме и дизайнерски събития, в които не само се говори за дизайн, но и се показва дизайн, за който да има смисъл да се пише. Засега сме само в началото, за съжаление.

  6. Милен (28 декември)

    Червеното нещо до Южния парк е истинско недоразумение с безумна цена на квадрат (€2800 доколкото разбрах). Ще стане весело като срещу него построят 2-3 други сгради, както май е планирано и му закрият гледката към парка. Затова пък музеят в Дорково и детската градина са истински добри попадения.

  7. тодор обрешков (29 декември)

    ! трябва да споменавате авторите на нещата, които показвате и номинирате. знаете някои от тях, а неизестните ви издирвайте.
    !! конкурсът на Walltopia/Ивайло Пенчев сякаш ще сподели участта на конкурса за метростанция20?
    propertyindex.bg/sho…
    или не?

  8. Maria (31 декември)

    Danke Anke за книгата Holidays After The Fall. Съпругът ми проявява голям интерес към соц. архитектурата в България. Запленен е от Forget your past. Communist-Era Monuments in Bulgaria

  9. знайко ( 1 януари)

    Харесва ми опита да се отдели хубавото от грозното, както и да се насърчават млади архитекти и т.н. НО нека да не отиваме в крайностите, всичко по-класическо да се изкарва демоде, а сгради от термопанели и с прозорци само от юг да се изкарват плод на гениално вдъхновение. Просто и тази мода ще отмине и след 10 години ще изглеждат като строшени НЛО-та. А и честно казано всичките ви номинации до една са просто копиране на нещо видяно по Скандинавия, САЩ, северна Германия, т.н. Съответно носят чуждата атмосфера на тайга. За Бога, тук е ЮГ и средиземноморската архитектура винаги ще е актуална (освен в чисто планинските области).

  10. emo ( 2 януари)

    някак си не срещнах коментар за нещото, което залепиха до х-л Слав. беседа…. то (нещото) добре балансира тухления каприз до южен парк хоризонталната права на софабсурда .

  11. мда (13 януари)

    “Конкурсът беше организиран отлично, протече спокойно и завърши с холивудски блясък на оскарова церемония за обявяване на победителите”

    В по-нагласен конкурс с толкова неориентиран архитектурно инвеститор скоро не бяхме участвали. А церемонията по награждаването беше пълна скръб. Такова напрежение се усещаше в хората- все едно някой те е стиснал за гърлото.

  12. колега (13 януари)

    Дам, конкурсът беше нагласен от Станишев, а гологлавият инвеститор даже и не разбра … но поне си направи реклама на продуктите по цял свят.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории