Категория: Книги

Две книги и едно списание

от Жана Стоилова, 23.02.2012 | 5 коментара

Какво друго му остава на човек в студеното време, освен да се свие под одеалото и да се захване с четене. Ето малко литература, която ни впечатли напоследък.

Witnesses of stone

Тази година пропуснахме да ви посъветваме какво да подарите за Коледа на приятелите си архитекти. Но архитектите имат и рождени дни. Така че не е късно.

Албумът Witnesses of stone беше коледният подарък на Ицо тази година.

Изданието разказва за паметниците на червена България в страхотни снимки. Автори са Николай Вуков и Лука Пончироли, а снимките са на Линда Ферари.

Издателството е италианско, текстовете са на английски и италиански. Тоест, това не е българска книга. Но се продава и в българските книжарници.

Всяка част от албума е посветена на регион от страната — Северозападна България, Югозападна, Северна Централна и т.н.

Частите започват с карта, показваща къде се намират представените паметници. Следват снимки както на големи паметници като Бузлуджа или паметника в Шумен, така и на единични склуптури в никому неизвестни села.

Авторите са се постарали да намерят историята на всеки от паметниците — кога е построен, кое събитие упоменава и какво е значението му.

Според предговора целта и е да се разбере Стратегията на паметниците, която е била провежданa през времето на соца и да се създаде географска представа за разпределението на тези „свидетели от камък“.

Ние препоръчваме книгата и с надежда чакаме нещо подобно да бъде направено и за сградите от соца, този път на български.

Сградостроителство в България, Том 1, 681-1940

Автор на книгата е Чавдар Ангелов. За неархитектите, той е автор на учебниците по които архитектите учат Сградостроителство.

Сигурно за това ние очаквахме много и подробни детайли от времето на хан Аспарух, та до 1940-та година. Е, има няколко, но книгата прави по-скоро исторически преглед на строителните техники, а конкретиката е малко.

Ако архитектите са пропуснали лекция, може да научат нещо ново за сухата зидария или дървения покрив. На неархитектите без съмнение книгата ще е скучна.

ABITARE, декември-февруари

15-ти брой на списанието е много интересен. Посветен е на една теза, която и ние подкрепяме — в бъдеще все по-малко ще са новопостроените сгради, а все повече тези, които се реконструират и използват отново.

Говорейки за реконструкции, в списанието се коментират идеите за промяната на бул. Витоша. Представени са проектите на проф. Булев (онзи с покритието) и на OП Софпроект.

Ние обаче сме съгласни с мнението на арх. Йоши Ямазаки за Витошка, също публикувано в броя. Според него “понякога минималната намеса е много по-добро решение от излишната грандомания”. Той предлага целия булевард да се покрие с павета и да се превърне в един дълъг площад.

“…нека оставим главната роля в тази среда да е на Булеварда, а не на Архитекта”. Не бихме го казали по-добре.


Идеи на арх. Йоши Ямазаки за реконструкцията на бул. Витоша.

Мисли за Витошка споделят също и брокер на недвижими имоти, известен жител на булеварда и съдържатели на заведение там. Като цяло доста изчерпателна картина.

Сред останалите неща в броя са няколко примера за това как на стари промишлени сгради може да бъде дадена нова функция.

Гледайки какво правят в Барселона и Германия, не ни беше трудно да си представим Захарна фабрика като комплекс от лофтове, Кремиковци като център за изкуство и индустриална култура и сметището в Суходол като градски парк.

Дано.

5 коментара

Книга за износ

от Николай Ангелов, 24.03.2010 | 12 коментара

Когато преди 3 седмици четиримата от WhATA прелиствахме книгата България — архитектурни фрагменти, реакциите ни бяха:

— Ехаа, това българска сграда ли е! Баси!
— А тоя хотел в Поморие знаете ли го?
— Гледай колко пясък е имало на Слънчев бряг тогава!

Ставаше дума за снимки отпреди 30 или 80 години.

След седмица, когато прочетох и текстовете в книгата, реакцията ми беше: “Скука”. Другите казаха, че дори не са ги и завършили.

Каква е тази книга?

Преди 3 години в архитектските среди се вдигна шум за една изложба на българската архитектура във Виена. Стари и млади бг архитекти бяха подбрани в представителна извадка за пред света.

Казват, че изложбата минала добре. И специално за нея е направена книга, която представя основните периоди от българската архитектурна история пред виенчани. На 2 езика. Издадена в австрийско издателство.

Оказа се обаче, че книгата се продава и в книжарниците тук.


Сгради от 30-те. На големите снимки: Почивен дом на Министерството на финансите в Несебър (Крум Плакунов, 1936)

Много снимки

Може би такъв сборник не е правен от времето на Людмила Живкова насам. Най-ценното са многото снимки — особено на соц сгради, за които не сме и подозирали.

Тук може би е първият по-сериозен опит да се систематизира историята на соц архитектурата. Както и на съвременната ни архитектура — с примери от I/O аrchitects, ZOOM Studio, Атанас Панов, Аедес студио (общо взето сградите, които бяхме класирали и ние като сгради на десетилетието).

Отделните глави са писани от различни български архитектуроведи (ползва ли се тая дума?), а предговорът е от австриец.


Зала за тенис, София (Стефка Георгиева, 1968)

Някой чете ли текста?

Статиите в книгата показват, че българските архитектурни историци и критици не умеят да пишат четивно. Текстовете в повечето случаи са сведени до дъъълго изброяване на имена и години. Или пък са патетично-претенциозни. Ето 2 цитата от Анета Булант:

Въпреки че възрожденските къщи не са по-стари от около 250 години, като че ли философският им хинтергрунд лежи далеч назад при първоначалното формиране на натурата на българския народ.

Тази [...] архитектура, без претенции за потвърждаване на миналото, със своя диалектически хинтергрунд и със своята трансформируемост, има един напредничав, демократичен характер и сочи, учудващо, винаги към бъдещето.

Ех, тази палава думичка “хинтергрунд”.

Вярно е, че в такива книги (с много картинки) обикновено никой не чете текста, но лошото е, че и самите текстове не правят усилия да спечелят внимание.

Е, да, двете аналитични статии на Георги Станишев са интересни, но академичният им жаргон, моден през 90-те, би отказал доста читатели.

Българските текстове в книгата показват и липсата на коректор — пълни са с правописни грешки. Може би е редактирана само от австрийска страна?


Примери от 70-те. Велико Търново, Смолян и Враца


Хотел в Поморие (Николай Дамов, 1973)

Национален PR

Всъщност това е книга “за износ”. Целта й е да прави PR на България. И като че ли изпълнява успешно тази цел. Защото представя българската архитектура доста по-добра отколкото всъщност тя е. Създава един нереален образ. Ако човек гледа само подбраните примери в книгата, ще си каже, че сме били съвсем адекватни със света в цялата ни история. Дори сме го изпреварвали.

А, да, имаме си и нова легенда. Льо Корбюзие. На няколко места в книгата, в различни глави, различни автори (може би без да се влияят един от друг) споменават как Корбюзие се е вдъхновил от българската възрожденска къща, за да постигне своя стил и да застане на върха на модернизма. Явно това е архитектурното “И ний сме дали нещо на света!” За книга за износ — става.

12 коментара

Една книга, която да подариш на архитект за Коледа

от Анета Василева, 12.03.2009 | 10 коментара

От известно време си мисля, че библията на архитектите не е нито Нойферт, нито дори S M L XL на Рем Кулхас, а един (наивно-романтичен) философски роман от 40-те години на миналия век, при това писан от жена.

Във времена, когато най-продаваните книги в България са вампирската любовна история Здрач и Как да отслабнем завинаги на д-р Пиер Дюкан, архитектите около мен започват да се делят на две групи. Тези, които са прочели, и тези, които скоро ще прочетат... Изворът на Айн Ранд.

Книгата

Книгата е издадена за пръв път през 1943 г. в САЩ. У нас е преведена преди две години — достатъчно отдавна, за да набере популярност. Но пък има отблъскваща корица, нищо общо с чудесната графика от първото издание в САЩ. Аз лично я прочетох наскоро (въпреки корицата) по няколко причини:

  • Главният герой е архитект
  • Ролята на главния герой в едноименния филм от 1949 г. се изпълнява от Гари Купър
  • Срещнах една позната преди няколко месеца, която сподели, че вече е купила 10 броя от книгата за коледен подарък на всичките си приятели архитекти. В Книгомания била изчерпана, да съм тичала към Хеликон, дано имам късмет
  • Случайно попаднах на есе от Рем Кулхас, в което иронично сравнява Мис ван дер Рое с главния герой Хауърд Роарк

Какво се оказа, след като прочетох книгата

Главният герой е най-харизматичният архитект, който можете да си представите. Талантлив, червенокос, мрачен, решителен, безпрекословен. Мъж, който еднакво вдъхновено проектира, ломи камъни в кариерата, изнасилва жена и е ужасно романтичен. Нищо чудно, че скорошно изследване в нета обяви архитектурата за най-сексапилната мъжка професия.

Архитектурата е избрана просто за да илюстрира теориите на авторката за величието на творческия акт, за ценността на индивида извън тълпата, за съзидателната сила на егоизма и прочие.

Ето и клипче с ключова сцена от филма по книгата:

Ако сте настроени философски, клипчето обобщава теориите на Ранд за има-няма 5-6 минути. Ако не сте в настроение, припомням, че става дума за Гари Купър все пак.

Защо точно архитект?

Предполагам, че Хауърд Роарк можеше да е писател, борсов играч или пък рап певец. Но през 30-те и 40-те години на миналия век архитектурата е била романтична, модернистите (като Роарк) са поставяли под съмнение всички установени ценности, а и... казах ли вече коя мъжка професия била най-секси?

Какъв е изводът?

Книгата е добро четиво за архитекти, особено в условия на глобална икономическа криза. Повдига самочувствието, действа ласкателно и стимулиращо. Даже действието се развива по време на Голямата депресия от 20-те години в САЩ.

Книгата е добро четиво и за всеки, който е гложден от съмнения, че егоизмът е лошо нещо. Спокойно, няма нищо подобно.


Photo: Георги Варзоновцев

Или както е модерно вече да се завършват даже презентациите по уебдизайнерските конференции: “Бъдете като Хауърд Роарк, а не като Питър Кийтинг!”

10 коментара

Съвременната архитектура на карта

от Николай Ангелов, 23.02.2009 | 1 коментар

Какво е “догматичен модернизъм”? А “рефлективен модернизъм”? В кой стил попада Филип Джонсън? А Рем Кулхас и MVRDV? Ааа, не знам.

Преди няколко седмици дойде поредната порция книги от Amazon. Едно от нещата беше Architecture – a Synoptic Vision — карта на теченията в съвременната архитектура от 1897 до 2008.

Ще кажете, че това е информация само за сухи критици и луди историци. Може. Но ние се кефим на историята и теорията.

Картата

Картата е голяма, със свеж дизайн и показва едновременно няколко неща: цветни облаци със стиловете и архитектите, които попадат в тях, както и сградите на по-известните архитекти по години. Плюс важни архитектурни книги, които са излизали през съответната година, събития и паралелните стилове в изобразителното изкуство.

Има архитекти, които попадат в няколко стила. Рекордьор е споменатият горе Филип Джонсън. Пристъства в почти всеки цветен облак на картата. А има и такива, които не попадат в никой стил.

Естествено, тази класификация е на авторите на картата — немски професори, а не е общоприета.


Снимки: Христо

Книжката

Към картата има и тънка книжка, която всъщност не е обяснение на самата карта, а критически анализ в 3 глави, озаглавени претенциозно: “Център”, “Хоризонтал” и “Трето измерение”.

  • В главата “Център” става дума за сгради с централна симетрия. Започва с пример от Шинкел (19-ти век), минава през Луис Кан (50-те години) и стига до Алваро Сиза (2008)
  • В “Хоризонтал” се говори за сгради с “разлят” план, които са общо взето плоски. С примери от Уудсуърд, през Франк Лойд Райт и Мис ван дер Рое та чак до Херцог и де Меурон и SANАA
  • В “Третото измерение” са сгради с характерен обем. От Корбюзие и Адолф Лос до Франк Гери и Тойо Ито.

Обложката

Картата и книгата (плюс същата карта, но в джобен формат) са опаковани в доста приятна, макар и сапунено-зелена, обложка.

Ето и филмче, в което за минута и нещо разгръщаме картата, прелистваме книгата и показваме как е събрано всичко:

Практическо приложение

Когато клиент иска нещо безумно, му покаваш картата и казваш:

Виж сега, терасата, която искаш, попада в този стил (показваш му долния десен край на розовия облак от картата примерно), а останалите неща, които искаш са от този (и му посочваш горния ляв край на жълтия облак). Е, как да стане?

Само внимавай да не ти каже, че смесването на стилове е на мода.

1 коментар

Книги

от WhATA, 24.04.2008 | 1 коментар

Това е верижен пост — блогъри пишат за книгите, които четат в момента. И.Е. Станков ни е посочил като едно от продълженията.

Ние се почесахме по главите, погледнахме красивите си библиотеки и нощни шкафчета (на които книгите са подредени по цветове и големина, как иначе) и измъдрихме ето това.

В момента четем:

  • AA Gill is Away — доста забавни пътеписи от AA Gill, прословутия колумнист на Sunday Times и GQ. Предлагат безпардонен поглед върху места, за които се говори по-често в новините на CNN, отколкото в туристическите брошури.
  • Опиум, Геза Чат — дневник на унгарския писател и лекар Геза Чат, пристрастен към морфина и саморазрушителния живот. Не е лесна книга.
  • Al Manakh — по навик не можехме да пропуснем новата книга на Рем Кулхас и OMA/AMO. Разказва за последните арабски проекти на любимото ни архитектурно студио. Рем твърди, че е грехота да се изпусне Дубай, една от последните tabula rasa в света. Звучи малко като оправдание, а и книгата ни върви бавно.
  • The Elements of Typographic Style — всички казват, че това е най-добрата книга за шрифтове и типография. От нея научихме примерно, че никой не ползва правилно Drop cap и Initial cap (много по-голяма буква от останалите в началото на параграф). Особено в-к Капитал.
  • Letting Go of the Words: Writing Web Content that Works — как се пише добре в уеб. Не се отнася за блогове, а за сайтове, в които трябва да се стигне лесно и бързо до желаната информация. Как да се пише така, че човек да сканира с поглед информацията, без да се зачита. Кога заглавията да са въпроси, кога изявления и кога отглаголни съществителни... Много добре написана книга с много грозна корица. Остават ни около 10 страници, които четем от 2 месеца в такситата.

Купили сме си, но не сме прочели още:

  • Spiro Kostof, A History of Architecture: Settings and Rituals — открихме Spiro Kostof случайно. Във форумите на arhicnect имаше дискусия кои са хубавите книги за история на архитектурата, доста хора препоръчаха Spiro Kostof. Оказа се, че той е роден в Турция (никъде не се казва, че е българин, но турчин с такова име няма), емигрирал в Америка и е един от най-популярните преподаватели и автори за история на архитектурата. New York Times нарича тази му книга шедьовър. Да видим.
  • Две от книгите на Edward Tufte: Beautiful Evidence и Visual Explanations — класически книги за информационен дизайн. Как се правят разбираеми графики, таблици, диаграми, легенди, как се илюстрират процеси и принципи. Bдъхновяващи примери от стари ръкописи и документи.

Докархме го на бройка, все пак сме 4 човека.

Следващите във веригата са TableHopper и I only eat vitamin D — обичаме блогове за храна.

1 коментар
Начало

Категории