Категория: Еко неща

Еко снобизъм

от Анета Василева, 15.05.2009 | 19 коментара

Винаги сме се опитвали да бъдем умерени по еко темата.

От една страна ни е грижа за природата, обичаме да ходим в планините (е, поне някои от нас), обичаме и естествените материали, възобновяемите енергийни източници са ни интересни и наистина смятаме, че т.нар. green architecture е смислена алтернатива.

От друга страна обаче е ужасно дразнещо, когато същата тази еко тема служи за прикритие на безумни строителни намерения (и у нас, и в чужбина), когато с нея се кокетира, защото е много cool, яко и престижно някакси, а най-дразнещо е, че е на път да се превърне в мода, която лишава екологията и енергоефективността от смисъл, а ги използва само като кухи обвивки.

По-долу следва един пример от дразнещите.

Еколодж под връх Перелик

Еколодж под Перелик

В един от последните броеве на сп. Наш дом попаднахме на емоционална статия от симпатичната авторка Ива Петрони (която наистина обича планините от сърце). Разказваше се за The Bears House (Къщата на мечките) — първият български еколодж, току в подножието на връх Перелик. Стигало се само с джип или моторна шейна (през зимата). Гледката към върховете на Родопите била уникална.

Еколодж, WTF!?

Всъщност Къщата на мечките е направена в стар каменен заслон, където местните имали дългогодишна традиция да си правят събори и чевермета. Сградата няма ток и вода, слуша се само акустичен джаз, а бали със слама служат за изолация от бръснещия вятър зимно време. Менюто е специално, поръчва се предварително и достига 200 евро на човек. Храната е изключително органик.

Изолация от слама
Притеснителна е изолацията от слама точно в този й вид. Особено в съседство с множеството свещи

Места за спане няма. Предполагам, че след като си изядат органик чевермето, гостите са извозвани я с джип, я с моторна шейна до близките модни дестинации Гела, Широка лъка или Солища. Но... собственикът имал идея. В бъдеще да настанява гостите в термопалатки, където да спят като на експедиция в Хималаите. Смятай!

Собственикът, между другото, е известен смолянски бизнесмен, двигател на проекта Супер Перелик и един от основните акционери в него.

Нататък става още по-пикантно

Къщата на мечките била първият обект, изграден по общия архитектурен код, определен от община Смолян за бъдещия ски и туристически център Перелик. Тя била любимо място за посланици, депутати и бизнесмени, които държат на дискретността. Даже новата светска двойка Соломон Паси и Гергана Грънчарова направили сватбеното си тържество там. Брех!

Само не разбрах защо, ако наистина са еко, тези скъпи гости просто не метнат една раница и не отидат до заслона на Тевното езеро например. Там и на палатка ще спят, и песни ще пеят край лагерния огън, може и акустична китара да има. А на сутринта хазайката ще им направи чудни мекици. Може и по 200 евро на човек да им вземе, ако толкова държат.

19 коментара

Екология на улица Шишман

от Анета Василева, 24.11.2008 | 2 коментара

Ябълки

Почти всяка сутрин се отбивам в един малък плод-зеленчук на ъгъла на Шишман и Славянска. Собствениците са симпатична възрастна двойка, които никога не гледат лошо и обичат да пожелават приятен ден.

Преди няколко дни сложих на кантара 2-3 ябълки, жената ми ги претегли, аз автоматично казах “Без торбичка, моля” и заизмъквах пазарската чанта.

Жената обаче се усмихна широко, показа някакви червени найлонови торбички в ъгъла и триумфално заяви “И нашите вече са екологични, разграждат се. Много хора като вас ми отказват торбички и ние ги сменихме”. Тогава прочетох надписа Degralen над торбичките.

В крайна сметка торбичка не взех. Пак автоматично.

Но се замислих какво е накарало възрастната продавачка да смени стандартните опаковки с бързоразграждащи се на фона на всеобщата любов към найлоновите торбички, която цари по цялата улица Шишман.

В диетичния магазин малко по-нагоре например обожават торбичките с всякакъв размер. Ако си купиш соленки, кисело мляко и вода, ще ти ги сложат в 3 отделни торбички и после доволно ще ги окрупнят в една хубава, голяма найлонова торба. Както и да е.

Значи все пак имало смисъл от леко позьорското и малко рекламно вадене на платнени торбички из магазини и пазари. И явно малките жестове дават резултат, ако са упорити и постоянни. А може би и еко-осъзнатата редакция на вестник Капитал наблизо е дала едно рамо.

Само ако можеше скоро да се появи и завод за преработване на отпадъци в София.

2 коментара

Награди за устойчива архитектура

от Жана Стоилова, 16.10.2008 | 2 коментара

В края на септември в Mадрид бяха връчени наградите Holcim за устойчива архитектура за регион Европа.

След като разгледах победителите, паралелът с един очакван мащабен софийски проект и с един необходим такъв беше неизбежен.

Зелен 4-ти километър

Наградата печели проект за нов правителствен център в Будапеща на Peter Janesch и Kengo Kuma.


Комплексът. Зеленина има не само по покривите, но и по стените


Новата структура е реплика на съществуващата


Системите за климатизация

Сградата трябва да бъде разположена в центъра на града, до/над действаща гара и до популярен търговски център.

Авторите взимат модели от вече съществуващата градска структура, за която са характерни множеството тесни вътрешни дворове. Към нея прибавят зелени площи, не само по покривите, а и по стените. Създават системи за климатизация, които използват постоянната температура на земята.

Проектът е много добър, защото се съобразява със средата, решава проблема с липсващите зелени площи и при експлоатацията ще пести енергия.

Пожелаваме такъв и на София.

Словенският Суходол

Втората награда е за проект за възстановяване на естествения вид на терен на сметище в Марибор, Словения на ecosistema urbano.


Изглед към рекултивираното сметище

Предвижда се архитектурата да има „срок на годност” — 25 години, периода за който земята ще се възстанови. Създава се нов релеф на терена и зоната ще се използва основно за обществени дейности — спорт, рекреация, панаири, концерти. В периферията ще има и временни сглобяеми жилища. Те са отворени на юг и под земята от север, което ги прави изключително енергоефективни.

А след 25 години всичко лесно може да се демонтира и земята да се използва за друго.

2 коментара

Работа: Къщи под Стара планина (част 1)

от WhATA, 2.10.2008 | 26 коментара

Трябва да проектираме пет къщи край едно селце в подножието на Стара планина. По задание това трябва да бъдат еко къщи с добра енергоефективност.

Къщите се проектират върху бивши ниви с хубава гледка на север към планината.


Гледката на север

Близкото село си е обикновено българско село без някаква уникална архитекура. Интересното е, че доста от къщите са построени с малки кирпичени тухли и стоят неизмазани.


Типична къща в селото: каменен цокъл и стена от кирпичени тухли.


Детайл: кирпичените тухли и каменната зидария

Какво правим

Винаги, когато проектираме, търсим връзка с конкретното място, която може да се прояви и по най-налудничав начин (а не “силуетът на къщата повтаря силуета на планината” например).

В този случай си съчинихме историята на мястото и от нея стигнахме до принципи в решението.

Историята

Някога тук е имало поляни между селото и планината:

Хората са ги превърнали в ниви. Изравнявали са нивите и са се получили тераси. Така нивите са придобили граници с различна височина:

Махнали са камъните от нивите и са ги струпали по границите – така границите станали по-осезаеми. Границите са маркирани и с орехови дървета:

Къщите

Ние адаптираме бившите ниви в къщи като:

  1. Връщаме камъните от границите във вътрешността на нивите
  2. Използваме върнатите камъни за северните стени на къщите
  3. За стените на изток и запад използваме кирпичените тухли от селото — имат много добри топлотехнически показатели, а и са местен материал
  4. Правим затревен едноскатен покрив с наклон на север, към планината. По този начин къщата изглежда като изникнала от нивата, просто е отместила парчето земя нагоре. Затревения покрив предлага и добра естествена изолация
  5. Южната фасада е остъклена и тя е най-високотехнологичния енергоефективен елемент в къщата
  6. Оставяме орехите по границите, но засаждаме и малини


Схема на “образуване” на къщата. Къщата в окончателния си вид няма да изглежда така, това е само принципна схема. Камъните от синура (границата на парцела) отиват в северната стена, тухлите от селските къщи отиват в източната и западната, а слънцето се лови от южната и колектори на покрива. Тревата от нивата под къщата се качва на покрива

По този начин когато идваш от селото виждаш къща (село), а когато гледаш от планината виждаш затревените покриви (природа). Използваме буквално местните материали, за да получим смесица между low-tech и hi-tech.


От селото виждаш село, от планината — планина

Поуката

Преди бяхме писали за лофтовете. Това също е лофт. Или поне принцип на лофт. Защото лофтовете са адаптация на бивши производствени сгради (фабрики или складове) в жилища. А това е адаптация на производствена земя (нива) в жилища. При лофтовете се стремиш да запазиш колкото се може повече от оригиналната сграда. Ние се стремим да запазим колкото се може повече от нивата и материалите около нея.

***

Скоро ще пуснем и нов пост за селището в Родопите — другият проект, който отразяваме в блога.

26 коментара

Изчезващи махали

от Жана Стоилова, 21.07.2008 | 13 коментара

Ако поне веднъж сте си имали работа с брокери, непременно сте чували следните изрази: „перфектна локация”, „комуникативно място”, „невероятна гледка”, „подходящо за инвестиция”. Не съм видяла и един имот в София, за който всички да са верни.

Но една изчезваща махала в Източните Родопи напълно отговаря на описанието. Изчезваща, защото няма нито един жител, а догодина къщите ще бъдат окончателно загубени сред къпини и храсти.

Махалата е почти невидима от пътя
„Перфектна локация”! Склонът не е стръмен, наблизо има поточе и извор с чешма. Къщите не се виждат от никъде — един човек от съседна махала ни упъти, така че забравете за нежелана компания.

Горски ягоди по пътя
„Комуникативно място”! До махалата се стига за около 30 минути пеш, по нелош черен път. Ягодите край пътя са допълнителната екстра.

Гледката
„Невероятна гледка”!

Къщите са за сериозен ремонт
Да, къщите са за ремонт. Но в случай, че искаш всичко да е по твой вкус, това е едно голямо предимство.

Махалата е електроснабдена
„Подходящо за инвестиция”! Веднага си представих едно дизайнерско село с около 5 къщи, за силно мотивирани клиенти.

Сигурна съм, че след бетонирането на утвърдените туристически дестинации, такива махали са нова възможност за зелено, тишина и спокойствие.

Аз бих си направила лятна къща на такова място. А вие?
Къде бихте си направили вила?

13 коментара

Енергийна независимост

от Жана Стоилова, 1.02.2008 | 6 коментара

Много хубав първи брой за годината на списание Hauser, с основна тема Good and inexpensive и няколко примера за енергоефективна архитектура.

Обърни внимание на I-box. Къщата е в северната част на Норвегия, на границата на полярния кръг. Площта и е 150 м2, а енергията, която собствениците употребяват, е около 185 кВтч на месец.

За сравнение в България, на границата на субтропика, средният разход на енергия за жилище от 65 м2 е 850 кВтч на месец.

Да си построиш енергоефективна къща не е толкова трудно. Следвай няколко прости правила:

  1. Добра организация на пространството, така че всички важни помещения да са на юг
  2. Конструкция — използвай дърво
  3. Топлоизолация — колкото повече толкова повече
  4. Добиване на енергията — поне от два независими източника. Най-достъпни са слънчевите колектори и геотермална енергия
  5. Вентилация – виж схемата
  6. Покани ни на откриването.

Kак работи пасивната къща

Как работи норвежката къща?

Енергията от слънчевите колектори и земната повърхност захранва топлообменник в сутерена на къщата.

Засмуканият външен въздух минава през топлообменника и след това, вече затоплен, се разпределя в помещенията.

Изсмуканият топъл въздух от къщата също минава през топлообменника, за да отдаде топлината си преди да се изхвърли навън.

Kогато природната енергия е недостатъчна (при поредица от облачни дни), топлообменника може да работи и с конвенционален тип гориво.

Ако още не си сигурен, че това е твоята къща, виж oще един пример за пасивна архитектура.

6 коментара

“Go eco” ли?

от Анета Василева, 2.11.2007 | Коментирай

Био кисело мляко и реклама на зелен жилищен комплекс

Днес луксът в обитаването все повече се обвързва с лукса да “притежаваш” качествена околна среда — дърво пред прозореца, къща на покрива на небостъргач или пък овощна градина в центъра на Манхатън. Защо не и “зелена” офис сграда, при която няколко екологични трика, рециклирани настилки и 2-3 слънчеви панела опрощават доста предприемачески грехове.

Оказва се, че обозначаването на едно инвестиционно намерение като “еко” е хитър маркетингов трик, който спечелва на твоя страна тълпи от симпатични и бъбриви защитници на околната среда. И прерязва в зародиш всички критики, че сградата евентуално е неестетична, безинтересна, несъобразена с околната среда и просто поредния “да забогатеем бързо” проект.

Интересна статия по темата в BLDGBLOG и съпътстващо интервю с японския архитект и урбанист Джефри Инаба за екологичната мода в архитектурата или защо днес т.нар. зелени градове приличат на осемдесетарски голф курорти.

Идеално подготвително четиво какво предстои на България след модата на комплексите от затворен тип и евтиното ски и морско курортно строителство.

Коментирай
Начало

Категории