Жилищен бум 2

от Анета Василева, 15.02.2008 | 7 коментара

Комплексите от затворен тип

Комплекси от затворен тип край София в процес на изграждане

Така и не разбрах кога точно модата на тези комплекси изтика настрани устойчиви в бг съзнанието жилищни форми като еднофамилната къща и жилищната кооперация. Може би когато свободните парцели в централните градски части попривършиха. Или пък когато се появи необходимост от още един статус символ.

Всъщност жилищният комплекс от затворен тип (т. нар. gated community) представлява група от къщи, по-рядко малки блокове, в обезопасена среда с охрана и ограда, контрол на достъп и видео наблюдение.

Управата на комплекса предоставя пакет от комунални услуги, за които се дължи годишна такса — плащане на ток, вода, газ, чистачка, градинар, ползване на спа, сауна, басейн, лекарска помощ и т.н.

Тези комплекси са критикувани, че създават фалшиво чувство за сигурност, засилват социалното съревнование между обитателите си, отчуждават ги от нормален градски живот.

Чети J. G. Ballard и романа му Super Cannes по темата.

В България обаче жилищният комплекс от затворен тип все още се приема за крайна форма на лукса. Имаш охрана, ограда, СОТ, съседи, какво по-хубаво. Това, че тук нямаме агресивно местно население, от което да се пазим, или пък чак такава висока престъпност като в Южна Африка например (където тези комплекси се радват на голяма популярност), няма значение. И кво като е на пуста поляна в Бистрица или Бояна.

А на мен ми писна да проектирам насляпо. Това, което ме интересува, е:

  • Защо си купуваш къща в този точно комплекс?
  • Какво работиш, по колко часа на ден?
  • Каква кола караш?
  • Женен ли си? Деца?
  • Как се обличаш?
  • Къде почиваш?
  • Къде пиеш след работа?

А, да, и:

  • Какво е луксът за теб?
  • Наистина ли държиш толкова на тези климатици? Борът пред прозореца в Бояна няма ли да свърши същата работа? Знаеш ли, че има енергоефективни начини за охлаждане? За затопляне да не говорим...
  • Не е ли по-яко без съседи? Или поне със съседи на маалко по-големи разстояния?

Май това е. Вие сте на ход. Надявам се един ден като строим за вас да знаем какво пиете, къде пазарувате и дали ви пука за природата.

Коментари

  1. Sylvia (15 февруари)

    От кога чакам някой да ми ги зададе всичките тези въпроси. Ще бъда кратка (този път) защото нямам време, но покрай едногодишният ми лов за дом се чувствам експерт-клиент и имам папка с проучвания. И без да смятам подобни комплекси за луксозни и предпочитани, ще обитавам скоро точно един от тях ( за добро или зло).
    Решението ми е съвсем съзнателно и мотивирано. Ето и няколко отговора на въпросите: – Купувам си къща в комплекс, защото като вляза след портата улицата е без дупки, няма кал и кучешки фекалии в които да газя с безцените си обувчици на ток, които си харесвам и не искам да спра да нося. Мога да имам претенции към почистването на входа и хигиената изобщо, за разлика от съжителството с 3 бабички във входа. Имам дворче. – Карам MINI, не ново. – Обличам се от дрехите на марката, за която работя. – Почивам си НАВСЯКЪДЕ извън София. – Пия в кубчето, Мотто, JJ Murphis общо взето навсякъде, където те поят и хранят професионално – не измекярски или измамнически.
    Ти всъшност перфектно си улучил големият недостатък на комплексите – прекалената близост със съседите. И несъобразеността им с екологията. Също така липсата на всякакви стандарти в строежите – всичко ново е луксозно строителсто според обявите на брокерите, което е абсолютна лъжа. Има добри нови сгради и много лоши нови сгради.
    Има и още много неща да кажа, но само при поискване :)
    А да – комплексът в които май ще живея е до едно дере в Бояна и не е климатизиран :)

  2. 23-year-old (16 февруари)

    - Живея под наем – още не мога да си позволя собтвено жилище, а и не знам дали искам да имам собствено жилище. Бих си купила апартамент в голяма/висока сграда, заради опцията да е на висок етаж и да имам супер гледка.

    - Работя като онлайн казино хост, 8 часа на ден, 5 дни в седмицата.

    - Не карам кола и нямам шофьорска книжка, както и съпруг и деца.

    - Купувам си маркови дрехи от разпродажби и аутлети, нося само естествени материи. Важни са удобните обувки.

    - Почивам рядко, но активно – на море или на планина, най-често практикувам city tourism.

    - Пия вино вкъщи, с приятели.

    “Жилищният” лукс за мен е свободата да моделираш пространството спрямо моментните си нужди и настроения; нямам климатик, защото имам бор пред прозореца и си плащам парното с огромно закъснение; съседите са ужасни, дори милата жена, с която си говоря през терасата, вляво от бора.

    Хайде, дано това инфо помогне за една по-яка София (и не само).

  3. Анета (18 февруари)

    Мерси за коментарите. Много полезни.

    Супер щеше да е всеки строителен предприемач да поръчва по едно такова проучване на бъдещите си таргет новодомци. Така няма да има недоразумения и недоволни потребители и архитекти. Хората няма да се дразнят от съседите си, защото ще се припознават в тях. А архитектите ще имат оправданието да пробутват тъй скъпите, не, невъзможно енергоефективни решения например, защото бъдещите купувачи също ще четат gorichka.

    И тогава София наистина щеше да стане поне малко по-яка.

  4. j. (29 февруари)

    мисля, че “статус символ” е нещо в което се вярва, но не задължително нещо съществуващо :-).

    ако приемем, че има “статус символ”, то интересена е психографията на хората, които бихме сложили в тази, хм – група (?).

    чудесно е да живееш в gated community или town house (опитвах), ако ти харесва да се самоограничаваш.

    не, не бих напуснала “неприятната” градска кооперация заради подобен “статус символ”.
    работя по-често от къщи по толкова, колкото се налага.
    не карам кола и нямам деца.
    почивам на терасата си, а когато излезна от града предпочитам да отида в друг град.
    пия с приятели вкъщи, или на вечеря в тихо заведение.
    нямам климатик, предпочетох апартамент до малкото останали паркове в града.

    не е яко без съседи. стига да не са изхакани гъркини, чиято идея за разположение на баня над дневна е екзалтирала архитекта (строител?) и той се вдъхновил да го приложи в действителност.

    луксът е в излъчването ти, не нещо, което се придобива.

  5. Еленко (15 април)

    Super Cannes ми е любимата книга на всички времена. Поздравления за референцията!

    Тези нано-квартали у нас се правят с идея за дистанция от “скапания град” и стейтмънт за пари / VIP, а не от практическа полза. Нещо като скъпите SUV-та, които нямат смисъл тук. Българинът обича бостана, дувара и двора, т.е. нещо което е оградено и негово си. Та и до днес.

    Виждах подобни преди 5-6 години в квартал Бъкстон, но бяха поръчани от чуждестранни фирми за техните работници тук, за което има логика. Но заграждения тип “макси” или “бистрица гардънс” са пълно безумие.

  6. nc. ( 5 юни)

    Поздравления за хубавия сайт!
    Информация и статии. Много ми харесва.
    Относно комплексите от затворен тип не мисля, чак толкова черно за тях. Живея в един такъв – не на пустата поляна в бистрица.
    Ето и мооите отговори на въпросите
    Защо си купуваш къща в този точно комплекс? Защото искам да живея на чисто и спокойно, да си оставя колелото пред терасата, да оставя отключено докато ходя до магазина, и дори да си отавя отворен прозореца през деня, без да се притеснявам. (Живеем на партерен етаж)

    Какво работиш, по колко часа на ден?

    IT сфера. Около 9 часа

    Каква кола караш? нямам лична кола, имаме семейна – Волво. Предпочитам да карам колело или пеша – ако времето го позволява.
    Женен ли си? Деца? Да. Нямаме
    Как се обличаш? Спортно и удобно
    Къде почиваш? В България и чужбина

    Къде пиеш след работа? Понякога ходим при приятели
    А, да, и:
    Какво е луксът за теб? не е важен. Удобството е по важно

    Наистина ли държиш толкова на тези климатици? Борът пред прозореца в Бояна няма ли да свърши същата работа? Знаеш ли, че има енергоефективни начини за охлаждане? За затопляне да не говорим...

    Нямаме климатик – със северно изложение е апартамента ни.

    Не е ли по-яко без съседи? Или поне със съседи на маалко по-големи разстояния?
    По-яко е, но не можахме да си го позволим.

  7. Калина (30 април)

    Здравейте и благодаря за прекрасния блог (един от малкото, на който не пропускам статия). Днес реших да прочета (почти) всички по-стари постове, докато стигнах и до този – още е абсолютно актуален.
    Относно темата: първото, което ми идва на ум, е една купчина от блокчета, встрани от магистрала Тракия. Намират се между Ихтиман и София, по-бизо до София, но доста далече от вливането на магистралата в Цариградско. И изглеждат наистина сякаш някой ги е стоварил с вертолет сред нивите наоколо (най-близкото дърво се намира в далечната планина). На мен това не ми харесва и се чудя дали на някой, освен на инвеститора, му допада подобна идея.
    В момента обаче аз самата живея в такъв комплекс – в Манастирски Ливади, София. И да, мястото по-скоро ми допада, отколкото противното. Блокчетата са нови: след 5 годишен живот в Студентски град ми е писнало от оръфани коридори, течове и мухъл в банята, и процепи между стените. Сградите са още в гаранция и контактът със строителя е доста по-лесен във връзка с оправяне на строителни дефекти (нещата могат да се случват, когато хората имат воля). Друго нещо, което си е изцяло плод на изкривените разбирания на хората – тъй като за повечето собственици на такива апартаменти притежанието им е въпрос на лукс, то те не пестят пари относно комуналните проблеми. Като резултат на това блока се чисти редовно, токът винаги е платен, а зеленината се поддържа. На никой не му се занимава, но това не пречи да се наеме фирма домоуправител. Живея под наем, апартамента е на последния етаж и има убийствена гледка към Витоша. Това пък не ми позволява да чувам съседите. Уви, вътрешните стени не просто са тънки, а като че ли увеличават шума от съседните апартаменти. За сметка на това липсват кисели бабички и с подходящ тон и предварителна уговорка не е проблем да се правят купони. Негативи – както казах, тънки стени, доколкото знам, в най-новите сгради има производствени дефекти, които проличават при първоначалното ползване, много от ползвателите са наистина снобарски настроени, идеята със СОТ не ми харесва (според статистиката, процентът на насилие в дома е над 60% от всички случаи). Блоковете са много нагъсто, но затова съм и на покрива. А, да не забравя, има и осигурени паркоместа. В момента живея под наем и избирам квартирата: 1. според местоположението; 2. спроред цената и условията.
    Анкетата:
    Ще си купя даден апартамент, ако е на удобно място и в добър/поносим квартал. Къща извън София – когато мога да си го позволя като финанси и време. Работя в сферата на правото, по колкото часа се наложи. Не карам кола в момента, обществения транспорт ми е по-удобен. Нямам деца, не съм женена, но съм обвързана. Обличам се винаги според събитието (работа, нощен клуб, гости, разходка, театър и т.н.), с леко (понякога и повече) екстревагантен момент. Почивам на море, планина, на палатка или хотел, понякога просто пътувам, за да се видя с приятели. Заведения – непретенциозни, с дух и настроение; обичам да съм сред хора, но също така и да се събираме по домашно му. Луксът (от към дом) е апартамент в града, на последния етаж с голяма тераса, и къща в Банкя или Бояна (ако е София) с много дървета в двора. Да си наема декоратор и да успея да му обясня в какъв дом искам да живея, а той да ме разбере и да го изпълни. Зелената идея е част от представата ми за лукс, не защото е скъпо или неизпълнимо, а защото в момента строителството ни не е е обърнато натам.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории