Жилищен бум 2
от Анета Василева, 15.02.2008
Комплексите от затворен тип
Така и не разбрах кога точно модата на тези комплекси изтика настрани устойчиви в бг съзнанието жилищни форми като еднофамилната къща и жилищната кооперация. Може би когато свободните парцели в централните градски части попривършиха. Или пък когато се появи необходимост от още един статус символ.
Всъщност жилищният комплекс от затворен тип (т. нар. gated community) представлява група от къщи, по-рядко малки блокове, в обезопасена среда с охрана и ограда, контрол на достъп и видео наблюдение.
Управата на комплекса предоставя пакет от комунални услуги, за които се дължи годишна такса — плащане на ток, вода, газ, чистачка, градинар, ползване на спа, сауна, басейн, лекарска помощ и т.н.
Тези комплекси са критикувани, че създават фалшиво чувство за сигурност, засилват социалното съревнование между обитателите си, отчуждават ги от нормален градски живот.
Чети J. G. Ballard и романа му Super Cannes по темата.
В България обаче жилищният комплекс от затворен тип все още се приема за крайна форма на лукса. Имаш охрана, ограда, СОТ, съседи, какво по-хубаво. Това, че тук нямаме агресивно местно население, от което да се пазим, или пък чак такава висока престъпност като в Южна Африка например (където тези комплекси се радват на голяма популярност), няма значение. И кво като е на пуста поляна в Бистрица или Бояна.
А на мен ми писна да проектирам насляпо. Това, което ме интересува, е:
- Защо си купуваш къща в този точно комплекс?
- Какво работиш, по колко часа на ден?
- Каква кола караш?
- Женен ли си? Деца?
- Как се обличаш?
- Къде почиваш?
- Къде пиеш след работа?
А, да, и:
- Какво е луксът за теб?
- Наистина ли държиш толкова на тези климатици? Борът пред прозореца в Бояна няма ли да свърши същата работа? Знаеш ли, че има енергоефективни начини за охлаждане? За затопляне да не говорим...
- Не е ли по-яко без съседи? Или поне със съседи на маалко по-големи разстояния?
Май това е. Вие сте на ход. Надявам се един ден като строим за вас да знаем какво пиете, къде пазарувате и дали ви пука за природата.
Коментари
Sylvia (15 февруари, 16:16)
От кога чакам някой да ми ги зададе всичките тези въпроси. Ще бъда кратка (този път) защото нямам време, но покрай едногодишният ми лов за дом се чувствам експерт-клиент и имам папка с проучвания. И без да смятам подобни комплекси за луксозни и предпочитани, ще обитавам скоро точно един от тях ( за добро или зло).
Решението ми е съвсем съзнателно и мотивирано. Ето и няколко отговора на въпросите: – Купувам си къща в комплекс, защото като вляза след портата улицата е без дупки, няма кал и кучешки фекалии в които да газя с безцените си обувчици на ток, които си харесвам и не искам да спра да нося. Мога да имам претенции към почистването на входа и хигиената изобщо, за разлика от съжителството с 3 бабички във входа. Имам дворче. – Карам MINI, не ново. – Обличам се от дрехите на марката, за която работя. – Почивам си НАВСЯКЪДЕ извън София. – Пия в кубчето, Мотто, JJ Murphis общо взето навсякъде, където те поят и хранят професионално – не измекярски или измамнически.
Ти всъшност перфектно си улучил големият недостатък на комплексите – прекалената близост със съседите. И несъобразеността им с екологията. Също така липсата на всякакви стандарти в строежите – всичко ново е луксозно строителсто според обявите на брокерите, което е абсолютна лъжа. Има добри нови сгради и много лоши нови сгради.
Има и още много неща да кажа, но само при поискване :)
А да – комплексът в които май ще живея е до едно дере в Бояна и не е климатизиран :)
23-year-old (15 февруари, 23:19)
- Живея под наем – още не мога да си позволя собтвено жилище, а и не знам дали искам да имам собствено жилище. Бих си купила апартамент в голяма/висока сграда, заради опцията да е на висок етаж и да имам супер гледка.
- Работя като онлайн казино хост, 8 часа на ден, 5 дни в седмицата.
- Не карам кола и нямам шофьорска книжка, както и съпруг и деца.
- Купувам си маркови дрехи от разпродажби и аутлети, нося само естествени материи. Важни са удобните обувки.
- Почивам рядко, но активно – на море или на планина, най-често практикувам city tourism.
- Пия вино вкъщи, с приятели.
“Жилищният” лукс за мен е свободата да моделираш пространството спрямо моментните си нужди и настроения; нямам климатик, защото имам бор пред прозореца и си плащам парното с огромно закъснение; съседите са ужасни, дори милата жена, с която си говоря през терасата, вляво от бора.
Хайде, дано това инфо помогне за една по-яка София (и не само).
Анета (18 февруари, 09:41)
Мерси за коментарите. Много полезни.
Супер щеше да е всеки строителен предприемач да поръчва по едно такова проучване на бъдещите си таргет новодомци. Така няма да има недоразумения и недоволни потребители и архитекти. Хората няма да се дразнят от съседите си, защото ще се припознават в тях. А архитектите ще имат оправданието да пробутват тъй скъпите, не, невъзможно енергоефективни решения например, защото бъдещите купувачи също ще четат gorichka.
И тогава София наистина щеше да стане поне малко по-яка.
j. (29 февруари, 12:17)
мисля, че “статус символ” е нещо в което се вярва, но не задължително нещо съществуващо :-).
ако приемем, че има “статус символ”, то интересена е психографията на хората, които бихме сложили в тази, хм – група (?).
чудесно е да живееш в gated community или town house (опитвах), ако ти харесва да се самоограничаваш.
не, не бих напуснала “неприятната” градска кооперация заради подобен “статус символ”.
работя по-често от къщи по толкова, колкото се налага.
не карам кола и нямам деца.
почивам на терасата си, а когато излезна от града предпочитам да отида в друг град.
пия с приятели вкъщи, или на вечеря в тихо заведение.
нямам климатик, предпочетох апартамент до малкото останали паркове в града.
не е яко без съседи. стига да не са изхакани гъркини, чиято идея за разположение на баня над дневна е екзалтирала архитекта (строител?) и той се вдъхновил да го приложи в действителност.
луксът е в излъчването ти, не нещо, което се придобива.
Еленко (15 април, 14:42)
Super Cannes ми е любимата книга на всички времена. Поздравления за референцията!
Тези нано-квартали у нас се правят с идея за дистанция от “скапания град” и стейтмънт за пари / VIP, а не от практическа полза. Нещо като скъпите SUV-та, които нямат смисъл тук. Българинът обича бостана, дувара и двора, т.е. нещо което е оградено и негово си. Та и до днес.
Виждах подобни преди 5-6 години в квартал Бъкстон, но бяха поръчани от чуждестранни фирми за техните работници тук, за което има логика. Но заграждения тип “макси” или “бистрица гардънс” са пълно безумие.