WhATA AWARDS

Дълго се колебахме какво да се случи тук в края на 2020. В началото смятахме, че нищо не пречи да направим архитектурните награди по същия начин както и досега – в крайна сметка сгради се завършваха и архитектурни скандали не липсваха.

Само че забелязахте ли колко кратки и скучни бяха класациите за най-добрите филми на 2020? Киносалоните бяха затворени, фестивалите бяха виртуални, блокбастърите така и останаха в шкафа. Един “Борат” година не прави.

Обърнахте ли внимание колко нелепи бяха наградите “Сграда на годината” 2020? На живо, от Операта, абсурдни в претенцията си да правят същата церемония както винаги и в усилията си да награждават сгради като от друга ера – офисни кули с десетки хиляди метри застроена площ във времена, когато офисите стоят празни вече 9 месеца, гигантски градски и морски хотели в година, в която туристическата индустрия бележи рекорден спад.

В една обикновена година и тук щеше да има пълен сайт с десетки номинации, подредени в обичайните осем категории. Щяхме да ви призоваваме да четете, да гласувате, да се вълнувате и да се ядосвате. Но 2020 не беше обикновена година. Затова днес тук номинации и награди няма. Биха изглеждали странно и извън времето си.

Всяка година обаче има нужда от своята равносметка, независимо каква е тя. Затова, вместо класация, ще се опитаме да обобщим архитектурната 2020 макар и само с няколко едри щриха.

Градовете не умряха

Добре е, че градовете не умряха през пролетта, по време на първото затваряне, когато имаше всички признаци за това. Здравната криза обаче оголи много от проблемите на съвременния град — сегрегация, социално разслоение, неефективна инфраструктура, недостатъчно публични пространства, некачествен жилищен фонд, различно качество на държавното образование. Тепърва предстои да обсъждаме голямата тема “Здраве и архитектура” и да видим как работата от вкъщи ще се отрази на отделните типове сгради.

В крайна сметка пандемията потвърди, че посоката към „градове за хората“ е вярната. Трябват ни населени места, които умело да съчетават обществен транспорт с пешеходно и велосипедно движение, достатъчно широки тротоари и качествени публични пространства. Стъпки в тази посока бяха обявяването на част от софийската ул. “Съборна” за пешеходна в средата на май, забраната за движение на автомобили по 3 улици в София през лятото, фестивалът Реките на София, който успя да се проведе през септември и, разбира се, приетата Стратегията за развитие на столицата до 2050, т.нар. “Визия за София”.

Протестите обогатиха публичните пространства

Добре е, че покрай политическите трусове през 2020 г. у нас публичните пространства сякаш станаха по-малко скучни. Колажите и постер-графитите на Станислав Беловски покрай протестите в София направиха живота ни една идея по-забавен.

Излезе, че и в България има политически ангажирани студенти и транспарант “Кой построи сараите” се появи на фасадата на Архитектурния факултет на УАСГ в средата на юли и дори остана за няколко часа. А идеалният саундтрак към него би бил това неприлично парче от протеста.

Не боляло, оказа се, да имаме временни инсталации на политически обременени пространства – като светлинната “Един човек” на Венелин Шурелов в Софийска градска градина (на мястото на Мавзолея).

Границите на културното наследство започнаха да се разширяват

Добре е, че отношението към културното наследство и на институции, и на публика продължава да се развива. Разширява се понятието за “наследство”, включват се нови периоди и нови обекти, а надеждата е, че така и обществото ще става все по-образовано на тема ценност, противоречия, памет и идентичност. През 2020 паметникът “Създатели на българската държава” в Шумен получи статут за културна ценност от национално значение, лагерът “Белене” – също.

Дом-паметникът на БКП на връх Бузлуджа получи втори грант от американската фондация “Гети”, този път за консервиране на мозайките в изоставената сграда.

Във Варна показаха, че наследството може спокойно да бъде дигитализирано и вкарано в онлайн регистър, а АБVA ни демонстрират колко добре може да изглежда визуалният архив на Царство и Народна република България. По същия начин съвсем адекватно, оказа се, могат да изглеждат и пространствата на държавни, при това провинциални музеи — новият сувенирен магазин на Дома на хумора и сатирата в Габрово или новата постоянна експозиция в Историческия музей в Попово.

Добрите сгради бяха отново малки къщи, пристройки и реконструкции

Не е добре, че архитектурата ни за поредна година не съумя да произведе достатъчно качествени и значими сгради и пространства. Приятно изключение са някои еднофамилни къщи, жилищата от контейнери, които заменят част от Виетнамските общежития в София, новата зала към Първа английска гимназия във Варна, винарната “Драгомир” в с. Брестник, както и фактът, че в Бургас по принцип реконструират Културен дом. Но не може вече 10 години съвременната българска архитектура да разчита на малки къщи, пристройки и реконструкции.

При скандалите нямаше нищо изненадващо, освен един преместен парламент

Не е добре, че именно архитектурен проект – т.нар. подпорна стена-хотел в Алепу беше сред искрите, които запалиха първите протести срещу бетономорието това лято, а те прерастнаха в голямата антиправителствена вълна след това.

Не е добре, че отново имаме фалшиви реставрации като възстановяването на т.нар. “Двойна къща в София (дори и незавършено) и неадекватни реконструкции на емблематични сгради (като “Енергопроект”) или нови сгради на емблематични места (хотел “Hyatt Regency на мястото на съборения хотел “Сердика”). Новите намеси по правило пак са по-лоши от оригиналите.

Съвсем не е добре, че само няколко месеца след като беше обявена за (частично) пешеходна, столичната псевдолуксозна ул. “Съборна” отново бе отворена за автомобили и превърната в платен паркинг, с което се дискредитират многогодишни усилия за устойчиви градски политики в посока свързани пешеходни пространства.

И никак не е добре, че точно през 2020 българският парламент реши да се премести в нова пленарна зала в бившия Партиен дом, с което едновременно показа как се съсипва оригинален интериор и как се отправя противоречиво политическо послание в най-неподходящото време.

В търсене на новата нормалност

Казвали сме го многократно, архитектурата е пословично бавна и винаги реагира последна. Силата на инерцията в строителния бранш е огромна, а инвестициите и градските политики са задвижени години преди това. 2020 обаче беше неочаквана пауза. Възможност да спрем за малко, да се огледаме, а ние, архитектите, да преценим кое от стария свят действително ни е толкова важно и без кое можем да продължим напред — леко, с по-малко багаж, готови да си представим един нов свят. Защото нещо приключи през тази година и дано това не е глобалният свят, който бяхме започнали да приемаме за даденост.

P.S. А книга WhATA Awards 2010-2020, която бяхме обещали и не направихме през 2020, ще има. Дължим го на света от вчера.

За WhATA Awards 2020 помогнаха:
Илюстрации и анимация: Атанас Филипов
Скриптове: Николай Колев

WhATA са признателни за подкрепата на:
Мариета Иванова, Елена Балабанска