Категория: WhATA прави ремонт

WhATA помага: Апартаментът на Николай, част 2

от WhATA, 19.11.2012 | 12 коментара

Вече разказахме защо Николай е решил да ремонтира стар наследствен апартамент в Троян и как се спря на вариант с минимална, но ключова за общото впечатление намеса.

Едно от най-важните неща в началото на всеки ремонт или, ок, интериорен проект, е бюджетът. Така още от самото начало или ще се хвърлиш на трислойния дъбов италиански паркет и рекламираните в Wallpaper* батерии за баня или ще знаеш, че ИКЕА и мазето на баба са твоето място.

С апартамента на Николай беше ясно, че бюджетът трябва да е 10 000 лв максимум. Плюс още малко отгоре в краен случай, ако излязат някакви строителни изненади. А пък ако стане за 7 000 лв, още по-добре.

Как променихме старото разпределение


Старото разпределение. Стаите са почти еднакви, въпреки различната им функция.

  • Бутнахме стените между сервизния коридор, отделната тоалетна и малката баня, за да стане една нормално голяма баня
  • Бутнахме половината от стената между дневната и преходната спалня, както и част от стената между кухнята и старата дневна. Така се оформи логичен преходен тракт кухня – трапезария – дневна. Останалите две спални запазихме както са си, а в новата дневна решихме, че е удачно да се сложи разтегателен ъглов диван (от ИКЕА), който да я превръща в спалня за гости при нужда.
  • Разширихме отвора между кухнята и трапезарията

Така спестихме инвестицията в 4 интериорни врати и спечелихме малко въздух и повече светлина и гледка в стаите.


Новото разпределение. Вече има оформени зона ден и зона нощ. Мебелите в оранжево са от запазените стари, но за тях — в другия пост

Какво се оказа, когато влезе строителната бригада

Големият проблем се оказа не завареното състояние на апартамента — много лошо, но поправимо, а качеството на строителството (от 60-те) — изключително лошо. Всичко това много дърпа назад нещата, когато става въпрос за нискобюджетен ремонт, а пък кривите стени все така те дразнят.

Съответно разходите за ремонта започнаха да растат бавно и невъзвратимо.

Проблемите

Банята

Когато паднаха преградните стени в бившите баня и тоалетна се оказа, че всяко помещение има различно ниво на пода. Т.е. строителите през 60-те (някоя затворническа бригада по мнение на главния майстор по ремонта) първо са направили стените, после са слагали замазка и мозайка както дойде.

Получената голяма баня не само нямаше и една права стена нито в хоризонтала, нито във вертикала, но и всяка стена чупеше по два пъти (там, където преди са били преградните стени). Налагаше се нова замазка на цялата баня, изправяне на стените, промяна на сифоните и съобразяване на наклоните така, че да няма стъпало към съществуващата мозайка в коридора (която искахме да запазим). Не искахме да вкарваме гипсокартон в банята, но и това се наложи (повече за банята — в отделен пост)

Дневната

Паркетът в т.нар. трапезария се оказа безвъзвратно съсипан от някакъв теч преди десетки години. Изгнил и за подмяна. Отдолу основата му се оказа най-елементарна сгурия. И тук се налагаше нова циментова замазка и ново решение за настилка (след като намерението ни просто да изциклим съществуващия паркет и да го запазим, изгърмя).

Коридора

Коридорът имаше подтискаща тъмна соц ламперия, която махнахме. Имаше и два антресола (понижаване на тавана в части от коридора, което се използва за складово помещение), които смятаме за много полезни и запазихме.

При махането на ламперията се оказа, че первазите на старите врати трябва да се правят наново. А тъй като нови интериорни врати не искахме да поръчваме (по причини онзи бюджет от началото), се наложи да търсим и дърводелец, който да направи само первази.

Стаите

Всички стени и тавани в стаите се оказаха напукани. Изпълнени бяха от груба и некачествена мазилка и простото пребоядисване нямаше да свърши работа. Трябваше да се изправят и замажат наново и чак след това да се боядисат с латекс.

В следващия пост ще разкажем как опитахме (поне частично) да компенсираме новите строителни разходи с малки промени на първоначалния интериорен проект.

12 коментара

WhATA помага: Апартаментът на Петър, част 2

от WhATA, 31.10.2012 | 9 коментара


Апартаментът на Петър по проект.

След като важно казахме на Петър, че апартаментът му има потенциал, трябваше и да го докажем.

Петър живее с приятелката си. През деня и двамата са на работа, често вечерят навън, понякога готвят.

Какво може да се промени в бъдеще?

Ами може да решат, че ще готвят по-често. А може семейството да се увеличи и да им потрябват две отделни спални.

С минимум средства и усилия — вариант за двама души, често вечерящи навън

В апартамента няма ТЕЦ и трябва да се предвиди място за бойлер. Банята е достатъчно малка, така че обособяваме ниша в антрето за пералня, бойлер и всякакви домакински неща.

Това е и единствената нова стена в този вариант. Всъщност може да минем и без нея като бойлера и пералнята се вградят в мебел.

Леко преорганизираме кухнята, без да се променят радикално местата на мивката и печката — все пак не искаме да местим инсталации. Преместваме хладилника — вграден в шкаф, той отделя зоната на мивката (където често има купчина мръсни чинии) от мястото за хранене (където може да сте поканили гости).

Ако гостите окъснеят, могат да ползват разтегателния диван в дневната.

На банята обаче ремонтът няма да и се размине. В оригиналния проект е предвидена вана. Петър не ползва вана, предпочита ниша за душ. За вана са предвидени 80 см широчина, на място обаче се оказа че помещението е по-малко и всъщност сантиметрите са 60. Това за душ е ужасно недостатъчно. Ако увеличим широчината на кабината, ще отнемем от пространството на мивката и тоалетната. Това ще затрудни нормалното им ползване.

Така че тук предлагаме радикален вариант (още повече че сме минимизирали бюджета за другите помещения) — мивка срещу вратата, с огледало по цялата стена над нея, вградена тоалетна и оптимална душ кабина. Инсталациите се променят изцяло — няма как.

Златната среда — вариант за двама души, които готвят, или за младо семейство с малко дете и често гостуваща баба

В този вариант кухнята може да се затвори благодарение на наличието на прозорец. Групираме шкафовете на високи (хладилник, колона за фурна) и ниски (мивка, котлони, плот). Това ще доведе до цялостна промяна на инсталациите в кухнята. От друга страна в дневната няма да мирише на готвено и бабата може комфортно да спи на разтегателния диван.

За да компенсираме средства, ще се опитаме да запазим оригиналното разпределение на банята. Заради намалените размери на банята, вероятно опитът ще е неуспешен, но все пак ще проверим на място.

Двустаен, преустроен в тристаен — вариант за четиричленно семейство

Когато прочетем “двустаен, преустроен в тристаен” в сайт за недвижими имоти, смръщваме вежди и минаваме нататък. Много малко апартаменти могат да се трансформират успешно. Е, на Петър е един от тези, които стават.

Това е сериозен ремонт — имаме нови стени, нови отвори, нови врати. Правим компромис с факта, че дневната ще е малка, но пък получаваме голяма баня и две отделни спални. Ето как:

Сегашната спалня става детска стая. Достатъчно е голяма за 2-3 деца.

Разделяме другото пространство на кухня с импровизирана трапезария и дневна с разтегателен диван.

През деня вратите са отворени и пространството кухня-трапезария-дневна е общо. През нощта вратите се затварят, диванът се разтяга и на практика получаваме две самостоятелни спални с индивидуален достъп до кухнята и банята.

При подобен ремонт няма как да се впишем в концепцията за нисък бюджет.

Но все пак собственикът си решава.

В следващия пост ще разкажем на кой вариант се спря Петър и за дилемата вградено казанче или моноблок.

9 коментара

WhATA прави ремонт: Помогни на приятел

от WhATA, 18.10.2012 | 8 коментара

Едно време в сп. Наш дом имаше рубрика “Идеи, родени от читателски писма” (не, това няма да е поредният носталгичен пост, обещаваме). Та в тази рубрика хора, обикновени притеснени соц новодомци, изпращаха по някой нов двустаен панелен апартамент и питаха как да стане подходящ и удобен за живеене за: тях, детето и бабата; за тях, двете близначета и новото бебе и т.н.

Редакцията на Наш дом викаше известни и по-малко известни архитекти, те правеха предложения, илюстрирани със сочни скици. от които още можем да се поучим на икономични интериорни хрумки (само и до днес не разбираме как са давали 48 квадрата на семейства с близнаци, но няма значение).

На нас това лято ни се случи на два пъти да помагаме на близки хора как да направят икономични преустройства: веднъж на чисто нов апартамент, класически двустаен в София и веднъж на петдесетгодишно, западнало жилище в Троян. В следващите няколко поста “Помогни на приятел” ще разкажем как пробвахме да преустроим двустайно жилище в тристайно и как (не) може да се направи ремонт за под 10 000 лв в наше време, дори и с ИКЕА и кризата наоколо.

Новият апартамент на Петър

Преди да започне да търси апартамент, Петър ни попита: “Старо или ново?”.
Ние харесваме старото строителство – заради по-добрите локации на старите сгради, заради по-големите помещения и духа.
Но в стара кооперация неизбежно се сблъскваш със сърдити съседи, неподдържано стълбище и огромен ремонт.

Така че все пак Петър заложи на ново строителство. Съветите ни към него бяха:

  • Проучи строителя
  • Внимавай с изложението и гледката
  • Избягвай последни и предпоследни етажи – никога не може да се разчита на добро изпълнение на покривните изолации.

Верен на принципа “Времето е пари”, за няколко седмици Петър беше ходил на редица огледи и в крайна сметка ни изпрати плана на апартамента, който е харесал най-много. Намира се в комплекс от 2007 година, в южните квартали на София.

Ние също харесахме апартамента, защото помещенията са нормално големи и кухнята има прозорец. Или както архитектите важно казват: “Има потенциал”.

И Петър сключи предварителен договор.

В следващия пост ще разкажем как от двустаен направихме тристаен и започнахме подготовката за ремонта.

Наследственият апартамент на Николай

Апартаментът на Николай е стар (но не чак толкова), 90 квадрата и се намира на тиха улица с липи в центъра на Троян — малък и близък до курортен град. Целта на ремонта беше с минимум (но наистина минимум) средства жилището да стане годно за временно обитаване — през уикендите, като изходна база за някой планински преход или спокойно каране на ски в малък курорт. Николай иначе живее в София със семейството си.

Първоначалният бюджет беше 10 000 лв.


Апартаментът е стар, правен с малко пари и не е виждал ремонт откакто е построен


Както във всеки стар апартамент, най-трагично е положението в кухнята и банята

Предложенията ни към него бяха:

  • запазва се максималното възможно, включително паркета (след изцикляне) и част от старите мебели (след лека реставрация)
  • банята и кухнята се изриват. Няма как
  • всичко се боядисва бяло (и тук-там сиво), за да не омръзва
  • дограмата не се сменя (защото не е трагична)
  • апартаментът не се топлоизолира (в крайна сметка ще се ползва сезонно)
  • където нещо липсва, се ходи в ИКЕА
  • залага се на смели цветове и щампи и на гледката на зелените хълмове и покривите на къщите наоколо

В крайна сметка направихме вариант с минимално, но ключово за общото впечатление бутане на стени.

И Николай започна ремонта.

В следващия пост ще разкажем какви изненади се появиха, когато в апартамента влезе строителната бригада, първоначално наета за 4500 лв да свърши всичко. И как сумата набъбна до 7000 лв и пак никой не беше доволен.

8 коментара

WhATA прави ремонт: Нощни шкафчета от библиотекарски чекмеджета

от WhATA, 17.05.2011 | 9 коментара

След като успяхме да направим лампа от геодезически триножник, амбициите ни пораснаха. Следващото, с което се заехме, е да пригодим библиотекарски чекмеджета за нощни шкафчета.

Библиотекарските чекмеджета, 4 на брой, намерихме в мазето, когато купихме апартамента. Не бяха в много добро състояние, но пък с добри размери, така че ги запазихме без ясна представа какво точно ще ги правим.


Библиотекарските чекмеджета в мазето.

В процеса на ремонта обсъждахме различни варианти какво да правим с чекмеджетата — да направим шкаф до дивана, хоризонтален, с метална основа или пък да е вертикален с колелца или да ги закачим на стената тук и там.

Накрая обаче решихме, че мястото им е в спалнята, поставени 2 по 2 едно върху друго. Ето какво направихме, за да можем да ги ползваме:

Първо демонтирахме старите пластмасови дръжки и изчистихме шкафчетата с обикновен препарат за почистване. За жалост няма снимки от процеса.

После ги изшкурихме. Шкафчетата не са от масивно дърво, затова не може да се очаква при шкурене те да придобият равен цвят. Останаха си на петна, но поне махнахме малко мърсотия и петна. Шкуренето на четирите шкафчета отне около 2 часа.

После ги лакирахме с безцветен лак — 2 ръце по препоръка на производителя на лака.

Монтирахме колелца на две от шкафчетата. Избрахме тези, чиито плотове бяха по-лоши, защото те ще са долните шкафчета.

Ето какво се получи.


Изшкурено шкафче.


Лакирано шкафче.


С колелца.


Сглобени без чекмеджета.


И с чекмеджета. Петното от бяла блажна боя оставихме умишлено — за да изглеждат чекмеджетата по-автентични.

Засега толкова. Останаха ни дръжките. Харесали сме дръжки от ИКЕА, но ще сме благодарни ако някой знае откъде да намерим подобни тук.

9 коментара

WhATA прави ремонт: Кое от къде

от WhATA, 18.03.2011 | 43 коментара

Доста време ни отне да напишем този пост. Бяхме заети — местихме се. А и сега, когато вече близо 2 седмици живеем в новия апартамент, не искаме да се сещаме много-много за неволите по ремонта.

Често в коментарите хората ни питат кое от къде е или кой ни го е направил. Досега умишлено избягвахме да споменаваме фирми — не искахме да правим реклама (или антиреклама) на никого.

Но в крайна сметка, нали сме решили да сме полезни, запретнахме ръкави и спретнахме един списък на магазините, фирмите и хората, с които работихме. Ето го:

Строител

Всички строителни работи, подмяната на инсталации, монтирането на изолация, лепенето на плочките и боядисването изпълниха “СИД 2005” ЕООД. Тези, които следят рубриката от началото, си спомнят как избирахме строителната фирма — с таблица на дейностите, оферти от 5 фирми и много чудене. Е да, ама пак не сме много доволни. Проблемите и неточностите в изпълнението бяха много, забавянето в сроковете също.

Дограма

От J&M engineering. Дограмата е дървена, на словенската фирма Jelovica. Доставиха я сравнително навреме (като се има предвид, че беше период на отпуски), никакви проблеми по монтаж и експлоатация досега.

Настилки

  • Паркет — от NS parquet. Дъбов паркет, за редене на рибена кост, размер на ламелите 30х5 см. Нямахме проблем при доставката и монтажа, както и в експлоатацията досега.
  • Плочки — AB Vitra от серията VITRA Architect.
  • Мрамор (на снимката долу) — склад по пътя към с. Лозен. Води се македонски мрамор, с максимална ширина на парчетата 40 см.
  • Дървена настилка на терасата – НОРТОП.

Врати

Вратите са от Ванком — обикновените са произведени тук, а плъзгащата е с италиански механизъм. Направихме поръчката през август, монтажът започна през декември и завърши в края на февруари след ужасно много обаждания, молби и заплахи от наша страна. Определено не препоръчваме.

Мебели

  • Кухня, гардероби, библиотека в дневната и в детската, плотове за маси (1, 2, 3) — изпълнени от ЕТ “Евгени Лумбев” по наш проект. Добра цена и коректно отношение в по-голямата част от времето. За жалост съвсем на финала спряха да си вдигат телефона, което много ни ядоса.
  • Диван, стол, легло, скринове, шкаф за обувки, аксесоари — от ИКЕА в Солун.
  • Антикварни неща: столове и триножник — от мазето на църквата Св. Параскева; ракла — от магазини „Ретро” на ъгъла на ул. „Братя Миладинови” и „Симеон”; крака на шевни машини — от антиквариат на ул „Княз Борис I”
  • „Дизайнерски” столове — от магазин „Алети”, кв. Борово. Мебелите се продават за оригинални, но дори ако се съди само по цената, не са. Защо си купихме реплики? Решихме, че в случая е важен дизайнът, а не дали продуктът е произведен от американци или китайци. Колкото до качеството — да, направихме компромис заради около 5 пъти по-ниската цена на репликата. Сега галено казваме на стола „ментето” и много се забавляваме, когато синът ни го използва като въртележка или скривалище за динозаври. Ако беше оригинал, вероятно нямаше да ни е толкова забавно.
  • Уреди в банята — санитарията е на Catelano, от Ceramice Classic. Много коректни, с добри цени за определени продукти.

Осветителни тела

Текстил

  • Плат за пердета, килим, калъфки за декоративни възглавници — от ИКЕА.
  • Няколко метра черен плат за седалката в кухнята — от ББР – Дом Хармония. Да намериш хубави текстили на достъпна цена в България е трудна работа.

***

След този пост рубриката “WhATA прави ремонт” ще се появява по-рядко, но все още няма напълно да изчезне — имаме нощни шкафчета да реставрираме (от стари библиотечни картотеки, които намерихме в мазето), ще докладваме ако си купим нова възглавничка или “ментето” се счупи. Надяваме се да сме били полезни, а за да не скучаете ви готвим нови неща.

Следващата седмица ще публикуваме нови снимки от завършения апартамент в блога и доста повече във Flickr.

43 коментара

Как се прави лампа от геодезически триножник

от WhATA, 2.03.2011 | 31 коментара

Поредицата “WhATA прави ремонт” навлиза във финална фаза. По повода не само ще пренасяме сакове с дрехи и кашони с тенджери по празниците, но и решихме да съчиним няколко практични поста.

В коментарите доста хора обърнаха внимание на стоящата лампа в дневната, която ние мъчително, нескопосано, но амбициозно си сглобихме сами от антикварен геодезически триножник. Затова по-долу следва импровизирано ръководство как се прави такава лампа стъпка по стъпка.

Необходими материали

  • Геодезически триножник (01) — от антикварен магазин или от мазето
  • Фасунга (02), кабел (03), щепсел (04), ключ (05) — всичко от най-близката железария или от Практикер
  • Крушка (06) — от същата железария или от супермаркета
  • Шапка (на снимките по-долу) — по избор, може и без, нашата е от ИКЕА

Как се прави

Триножникът се почиства, по желание изшкурява и лакира. Ние оставихме нашия както си беше.

Фасунгата се свързва с единия край на кабела. Кабелът се срязва някъде по средата и там се монтира ключът, а в края на кабела — щепселът.

Фасунгата се поставя в дупката на триножника отдолу, отгоре се слага пръстенът към нея. Завинтвате крушката, слагате шапката и затягате всичко с пръстена.

Ако си цените паркета, под краката може да се сложат подложки.

Voila!

***

А ето и цялото ръководство като PDF — удобно за отпечатване.

Версия за печат

Онези от вас, които са били на Форум Дом, вероятно са намерили в тубусите си черно-бяла разпечатка, на която се мярка нещо подобно. Не, не е реклама на Дженезис, същото това ръководство е. Сега можете да си го отпечатате цветно.

***

Очаквайте Какво ползвахме — пост с майстори, фирми и впечатленията ни от тях, както и още пердета, дреболии и декорации

31 коментара

WhATA прави ремонт: Текстил, бюра и дреболии

от WhATA, 15.02.2011 | 37 коментара

Никога не сме си предствяли, че ще ходим до ИКЕА през януари. Прогнозата за София беше сняг, но за Солун — 8 градуса, и решихме да тръгнем.

Това беше най-ранното пристигане (в 10:15, при положение че магазинът отваря в 10), с най-малко български коли по пътя и с най-дългата касова бележка, която сме постигали, но слава богу не с най-висока стойност.

Целта на пътуването беше да си купим дреболии и още малко текстил.


Дреболии от ИКЕА.

Не устояхме на един метален стол, който не е в каталога за 2011. Купихме го за детската стая, но май ще го сложим в трапезарията. Колебахме се за цвета и избрахме син — стои страхотно до червените крака на масата.

Старата закачалка

Едно от последните неща, които мебелджиите монтираха преди да изчезнат и да спрат да си вдигат телефона, беше стара закачалка в антрето. Ето как седеше тя преди ремонта:


Закачалката в антрето, както изглеждаше преди ремонта.

Монтирахме я на същото място, над огледалото и шкафовете за обувки.


Закачалката сега.

Бюро от шевни машини

Бяхме писали, че си търсим старо бюро, по-скоро малък секретер. Е, не намерихме нищо подходящо. Затова пък в един антиквариат на “Борис” видяхме конструкция на стари шевни машини. Взехме ги и сложихме върху тях плот от водоустойчив шперплат. Това засега ще е бюрото в дневната.


Бюрото в дневната.

Плот от водоустойчив шперплат има и бюрото в детската стая. Там е монтиран върху крака от ИКЕА.


Бюрото в детската стая.

В трапезарията: плот от паркет върху крака от чертожна дъска

Третата маса, която имаме, е трапезарната. За нея използвахме две стари магарета, които в годините са видели студенството на двама архитекти. Чертожната дъска складирахме на тавана (може пак да потрябва някога), и направихме нов плот от паркета, който ни остана.


Трапезарната маса и синият стол.

Пердета и килими

Сложихме пердета, застлахме килим (за където имаме) и започна да прилича на къща.

Детският килим

Детската стая е голяма, бяла и празна. Това не е лошо — в крайна сметка на едно 4-годишно дете най-много му трябва пространство. Но липсата на килим придава на стаята неуютен и недовършен вид.

В ИКЕА нямаше нищо подходящо, така че миналата седмица се впуснахме в търсене по местните магазини.

Имаме няколко изисквания:

  • пердето определя гамата — толкова е шарено, че най-логичното решение е едноцветен килим;
  • естествена материя — не искаме детето да се търкаля по изкуствени неща;
  • да не е „рошав” (с дълги влакна), защото малките играчки ще се изгубват;
  • да е бюджетен — на края на ремонта сме все пак.

Първо проверихме за мокет. Имаше лилав, което става, дори би изглеждал добре с кант в различен цвят, но се отказахме, защото беше от изкуствена материя.

Памучните и вълнените килими, които видяхме, не ни харесаха — хората, които правят дизайн на килими, явно не си падат по едноцветни решения, особено пък в ярък цвят.

Накрая се сетихме се за фирмата, която направи килим за сегашното ни жилище — вълнен, ръчно тъкан. Така ще можем сами да решим как да изглежда.


Килимът, който си представяме (вляво) и пердето. В крайна сметка стигнахме до райе.

Никога не е късно да се изложиш

Това важи с пълна сила за фирмата, която ни прави вратите, и тази, която изработи мебелите.

За трети път хора от фирмата с вратите се опитаха да монтират каса и первази на плъзгащата се врата. Отново неуспешно, така че пак чакаме да изработят нови первази и все още имаме монтажна пяна в дневната.

Само преди няколко седмици си казвахме, че мебелджиите са единствените, с които не сме имали проблеми. Вече не мислим така.

Остана да монтират осветление под горния ред кухненски шкафове и две четчици против прах в детската стая. Обещаха да дойдат след 2-3 дни да довършат и ние им платихме дължимата сума. А те изчезнаха и спряха да си вдигат телефона. Чак да му стане обидно на човек.

Така че за събота и неделя имаме важни задачи — лично ще монтираме осветление под шкафчета, четчици и разни други дреболии.

Ако някой знае как се монтира диодна лента — да каже. А ние ще ви държим в течение как се справяме.

37 коментара

WhATA прави ремонт: Какво свършихме по празниците

от WhATA, 26.01.2011 | 13 коментара

Досега в “WhATA прави ремонт”: 1) избрахме апартамент, 2) планирахме промени в разпределението, 3) постигнахме съгласие за интериора, 4) развълнувахме се покрай къртенето, майсторите и съседа, 5) подменихме инсталациите и топлоизолирахме, 6) сменихме дограмата, избрахме уредите за банята и сушихме пода, 7) ядосахме се за банята и започнахме да мислим за мебелите, 8) сложихме настилки и обиколихме вехтошарниците, 9) започна монтажа на мебели и врати

Не си мислете че ремонтът е спрял, върви си. Само че с леееко закъснение. И както Анета правилно отбеляза: „Всички инвеститори искат да са готови за Нова година, a влизат в средата на февруари.“ Очевидно ние не правим изключение.

Всичките майстори накуп

Преди празниците бяхме събрали всички майстори, които имаха да довършват неща — сглобяваха мебели, поставяха первази и монтираха лампи. В един момент дори започнаха да се оплакват, че няма място за всички.

Лампите

С лампите сме почти готови. Ето ги светнати:


Основната лампа в дневната.


Лампата в кухнята, от ИКЕА.


Лампите в антрето, също oт ИКЕА.


Лампите в детската стая. Разбира се, ще има още – на бюрото и до леглото.


Тази лампа е от апартамента преди ремонта. Висеше на същото място, тогава в кухнята, и освен хубавата конструкция имаше две зелени стъклени шапки. Решихме да я запазим, складирахме я “на сигурно място” в мазето, но работниците все пак успяха да счупят стъклата. Засега я монтираме така, докато измислим интересни нови шапки.

Кухнята и сбърканият плот

Идеята беше да сме готови преди Коледа, но… сбъркаха плота на кухнята.

Плотът е от неръждавейка, мивката е част от него, така че да няма фуги. Особеното беше, че ъгълът между стената и комина не е прав, а по-скоро тъп. Въпреки че мебелджиите бяха мерили няколко пъти, плотът дойде с остът ъгъл, вместо с правилния. Предложиха ни разни варианти, които стават сравнително бързо и замазват положението — да се снадят парчета, да се обърне плота нагоре по стената и т.н.

Да, ако се бяхме съгласили, щяхме да имаме кухня преди Коледа. Но не си падаме по кръпки, върнахме целия плот, за да го направят наново.

Нямаме снимки от сбъркания плот. Новия донесоха през първата седмица на януари и кухнята започна да изглежда завършена.


Кухнята, почти готова.


Мивката е готов продукт, купен отделно. Хората, които направиха плота, са я заварили и са обработили връзката, така че да не личи и всичко да изглежда като едно цяло. Отворите до мивката са два — единият е за батерия, а другият за вграден контейнер за сапун.


Колоните на хладилника и фурната. Решихме да не вграждаме микровълновата — моделите за вграждане са ужасно скъпи, без да имат много по-добри параметри от свободностоящите. Купихме си обикновена микровълнова, а за да не пречи отворената врата на шкафа когато я ползваме, вратата се отваря нагоре.

Сглобяваме мебели сами

Междувременно нарамихме отвертката и се впуснахме в сглобяване на мебелите от ИКЕА. Имат си хубави ръководства.


Tози стол е за кухнята. Височината на седалката му се регулира лесно, което ще е удобно при готвене.


Още икейски мебели, сглобени от нас: скринове в спалнята и шкафчета за обувки в антрето.


Леглото в спалнята също е от ИКЕА, от серията на скриновете. Икейската табла обаче не ни хареса, не я купихме, а си направихме наша — от паркета, който ни остана.


Библиотеката в дневната започва да се запълва.

След пренасянето на едно радио и малко книги може да се каже, че сме се нанесли с единия крак.

Какво остава

На практика в апартамента вече може да се живее — имаме си мебели, врати, кухня, баня, легло. Не е довършен порталът между кухнята и дневната. На фирмата производител и отнема близо 2 месеца за да произведе правилните каса и первази. Не ни питайте защо.

Нямаме едно декоративно стъкло за терасата — счупиха го по време на монтажа и сега чакаме да дойдат отново.

Котлоните и фурната не са свързани към елeктрическата мрежа (трябва да са на „твърда връзка“, т.е. свързват се два кабела, а не се използва контакт и щепсел), но това е уговорено да се свърши в края на седмицата.

Междувременно миналата събота отскочихме до ИКЕА (за трети, последен път, надяваме се), докараха „дизайнерските“ мебели и монтирахме една стара закачалка точно на мястото, на което беше и преди ремонта. Но за това в следващия пост.

13 коментара

WhATA прави ремонт: Врати и мебели — in progress

от WhATA, 16.12.2010 | 4 коментара

Досега в “WhATA прави ремонт”: 1) избрахме апартамент, 2) планирахме промени в разпределението, 3) постигнахме съгласие за интериора, 4) развълнувахме се покрай къртенето, майсторите и съседа, 5) подменихме инсталациите и топлоизолирахме, 6) сменихме дограмата, избрахме уредите за банята и сушихме пода, 7) ядосахме се за банята и започнахме да мислим за мебелите, 8) сложихме настилки и обиколихме вехтошарниците

Продължаваме да ви занимаваме с ремонтните си неволи (и воли). В началото на седмицата монтираха вратите, а тези дни и мебелите. Ето как вървят нещата — този път накратко.

Ако се чудите с какво е застлан подът на снимките — това са листове велпапе или, иначе казано, кашон.


Плъзгащата се врата между дневната и кухнята — крилата се прибират в този джоб, който ще бъде затворен с лист гипсокартон.


Вратата в детската стая, все още без первази и дръжка. Такива са и вратите на спалнята и банята — бели и гледки.


Гардеробът в детската стая.


Гардеробът в спалнята. Ако сравните с чертежите, ще видите че е обърнат “надолу с главата” — грешка при монтажа, която вече поправиха.


Библиотеката в дневната. Доста се притеснявахме дали не сме я задали прекалено висока, но височината е точна. Ще има още един модул, разбира се.


Кухнята отвътре. Вратичките от дъбов фурнир още не са монтирани. Колоните с хладилника и фурната също ще се монтират малко по-късно, заради затварянето на джоба на вратата (от най-горната снимка) с гипсокартон.

4 коментара

WhATA прави ремонт: Настилки и стари мебели

от WhATA, 9.12.2010 | 20 коментара

Досега в “WhATA прави ремонт”: 1) избрахме апартамент, 2) планирахме промени в разпределението, 3) постигнахме съгласие за интериора, 4) развълнувахме се покрай къртенето, майсторите и съседа, 5) подменихме инсталациите и топлоизолирахме, 6) сменихме дограмата, избрахме уредите за банята и сушихме пода, 7) ядосахме се за банята и започнахме да мислим за мебелите

Краят на ремонта вече се вижда. Знаем, че вие още не го виждате, но това е, защото досега постовете вървяха в хронологичен ред и в действителност доста изостават от реалните работи в апартамента. Всъщност стените вече са боядисани, всички настилки са готови, а тези дни ще монтират вратите.

Но нали не очаквате да разкажем всичко наведнъж.

Настилките

Нали сме си навили на пръста да е ретро и соц, та имаме мрамор в коридора и паркет, подреден на „рибена кост” в останалите помещения. Доста обикаляхме, за да изберем мрамора — трябваше да е бял с малки сиви нишки и на големи парчета, да не изглежда като плочки.

Намерихме мрамора в един склад до с. Лозен, бил македоски. Изглежда точно както искахме, а парчетата, на които се продава, са с рaзмери 40×180 см. Направихме схема колко парчета трябват, изпратихме я в склада, а там отрязаха мрамора с необходимите размери.


Мраморът в антрето.

Мислехме да използваме мрамор и за плота и гърба в кухнята. Отказахме се заради ширината на парчетата — за кухнята трябва ширина 60 см, а от нашия мрамор не намерихме такива. Освен това естествения камък се цапа невъзвратимо с петна от мазнина например.

Паркетът в стаите разпределихме по следния начин: старият — в спалните, нов за дневната. Купихме си дъбов, ламелите са 5х30 см.


Старият паркет нареден, без да е циклен и лакиран.


Старият паркет — готов.


Новият паркет в дневната.

Оказа се, че след цикленето между стария и новия паркет почти няма разлика.

На терасата сложихме дървена настилка, накована върху скара. Дървото е лиственица, не е обработено с лакове или импрегнанти, така че очакваме с времето да посивее.


Дървената настилка на терасата.

Още малко мебели

Между другото направихме и първа обиколка по разни вехтошарници за стари мебели. Резултатът е два стола и геодезически триножник от подземието на Св. Параскева и една соц ракла от магазинче на Женския пазар. Триножникът ще използваме, за да си направим лампа. Столовете са за трапезарията и са нарочно избрани изцяло дървени — за да е по-лесно да ги реставрираме.


Tриножник-основа за бъдеща лампа; и стари дървени столове.


Класическа ракла от соца.

Продължаваме да търсим бюро или секретер, но не по-голямо от 120х60 см. Оказва се доста сложна задача да се намери такова заради размерите, а и заради стила — бюрата от соца явно не се смятат за много ценни и въобще не попадат в магазините, а отиват директно за подпалки.

20 коментара

WhATA прави ремонт: Oще от банята и мебели

от WhATA, 26.11.2010 | 19 коментара

Досега в “WhATA прави ремонт”: 1) избрахме апартамент, 2) планирахме промени в разпределението, 3) постигнахме съгласие за интериора, 4) развълнувахме се покрай къртенето, майсторите и съседа, 5) подменихме инсталациите и топлоизолирахме, 6) сменихме дограмата, избрахме уредите за банята и сушихме пода

Следват детайли от банята, а след това отваряме толкова чаканата тема за мебелите. Тя е дълга и ще се проточи в няколко поста.

Банята — всичко кратно на 10 см

Искахме плочките в банята да се режат минимално. Още повече, че ако се отреже от размер 10х10 см, нищо не остава от плочката.

И тъй като две от четирите стени на банята са на практика нови, от гипсокартон (зад тоалетната, душа и мивка правим нещо като инсталационна стена, за да минат тръбите без проблеми, а фасадната стена е с предстенна обшивка, както писахме в поста за изолацията), имахме възможност да съобразим размерите в банята с плочките.

В нашия случай всички зададени размери са кратни на 10 см (размерът на плочката).

А прав ъгъл?

Докато майсторите поставяха инсталации, изолации и накрая гипсокартон, непрекъснато им напомняхме да спазват зададените размери — всички кратни на 10 см. И те ги спазваха — проверявахме редовно с ролетка.

Това, което обаче не проверихме, е дали ъгълът между двете нови стени от гипсокартон е прав.

Никога не бихме предположили че не е. Честно. За ъгъл между стара и нова стена — да, очакваме всичко, но за ъгъл между две нови…

Липсата на мисъл и внимание у майсторите и липсата на контрол от наша страна доведе до доста неприятности. Формата на банята в план не е правоъгълник, а успоредник. Така плочкаджията, и магьосник да е, няма как да нареди плочки без да се разминат фугите на пода и стените.

E, oбрахме разминаването в зоната под мивката, по-късно там ще сложим кутии или малък шкаф.


Долу в дясно се вижда как се разминават фугите между пода и стените. Това е зоната под мивката и вероятно там ще сложим шкаф.

Грешката на пода обаче нямаше как да се обере. И сега в дъното на банята, по фасадната стена, имаме „клинче” — триъгълна ивица от изрязани плочки, за да се компенсира разликата. Много ни дразни, но просто нямахме сили да разбиваме цялата баня и да започваме отначало. Надяваме се да свикнем.


Грешката на пода — клинче по фасадната стена.

А относно цокъла на банята — бяхме решили да е бял. В един момент обаче размислихме и поръчахме още тъмни плочки, като тези на пода. Количеството бели, което ни остана, използвахме за кухнята.


По-скорошна снимка от банята, вече почти готова.

Мебелите

Една част от мебелите ще си проектираме сами и ще се произведат по поръчка, други ще си купим.

Хубаво е преди да започне проектирането на мебели, човек да е наясно кое къде ще си слага — къде ще са висящите дрехи, къде ще прибира прахосмукачката.

Така че една вечер се разходихме по стаите, разпределихме си багажа и начертахме чертежи.


Гардероб и библиотека за детската стая.


Библиотеката в дневната.


Мебелите в кухнята.

Не търсим кой знае какъв дизайн за гардеробите и библиотеките — искахме да се простички и да вършат работа. Ще се бели, от ламинат.

Кухнята я бяхме харесали отдавна, от каталога на ИКЕА — серия NEXUS. Начертахме си модулите от системата, за да видим как ще се разпределят в нашето помещение. Долните и гоните шкафове на едната стена ще са във фурнир, а колоните за фурна и хладилник на другата ще са бели.

Другото сигурно нещо, мислехме си, е дивана — от серията Stockholm на ИКЕА.

Вторият въпрос беше кой какво ще ни произведе и какво откъде ще купим. Имаме три варианта:

  • БГ фирма за мебели — те ще ни произведат вградените гардероби по нашите чертежи, защото са с характерни размери.
  • ИКЕА — искаме да купим максимално много неща от там, защото виждаш какво купуваш и товариш.
  • Вехтошарници – искаме да има 1-2 стари неща. Харесваме как изглеждат, а и духа който носят. За целта смятаме да преровим таваните на баби и родители и да обиколим софийските антиквариати. Дано изскочи съкровище.

Ще сложим и два класически дизайнерски стола от средата на 20-ти век — един Eames Lounge Chair и един Tulip chair.

Направихме си колаж в два варианта на нещата, които харесваме. Накрая избрахме първия вариант, но с масичките от втория.

Планът е добър, но има едно неизвестно — колоко ще ни струват мебелите, поръчани тук и колко ще струват ако ги купим от ИКЕА. Защото пазаруването от ИКЕА на големи неща като кухня и гардероби си е приключение — трябва да се организира сложен транспорт и да се осигури човек, който да сглобява.

За да направим проучването, изпратихме чертежите на мебелистите за оферта и си организирахме едно проучвателно пътуване до солунската ИКЕА, за да ни изчислят колко би ни струвала кухнята оттам.

В крайна сметка се отказахме от кухня ИКЕА. Кухнята, както и всички корпусни мебели (тези от чертежите), ще бъдат произведени тук. Подробности — в следващите постове.

19 коментара

WhATA прави ремонт: Дограма, замазка, баня

от WhATA, 10.11.2010 | 16 коментара

Досега в “WhATA прави ремонт”: 1) избрахме апартамент, 2) планирахме промени в разпределението, 3) постигнахме съгласие за интериора, 4) развълнувахме се покрай къртенето, майсторите и съседа, 5) подменихме инсталациите и топлоизолирахме.

Всеки си има приоритети в ремонта — за някои неща човек е склонен да даде повече пари, а от други да спести. Според нас нещата, с които не бива да се правят компромиси, са дограмата, настилките и — ако има такива — вградените уреди в банята (вградено казанче, вградени части на батериите).

Ако при дограмата се получава конденз, паркета се надуе или батериите не работят, трябва да се разбива, което си е нов ремонт и ще струва повече.

Дограмата

Според коментарите към предишния пост за това как жилището няма да „диша”, вероятно трябва да си оставим старата дограма с фуги, за да се проветряваме. Но ние упорито продължаваме да се изолираме добре от външния свят.

За дограмата нямахме никакви колебания — дървена, словенска, от Jelovica. Вече веднъж купихме такава за сегашното си жилище и за 5 години нямаме проблеми.

Ще кажете, че е скъпа. Да, цената е малко по-висока от тази на хубава PVC дограма, но нали имаме правило — без компромиси при дограма, настилки и вградени части.

Начертахме си план на дограмата с начините на отваряне, които искаме, и изпратихме файла за оферта.


Спецификация на дограмата, която изпратихме за оферта.

За да се пазим от слънцето, сме предвидили външни алуминиеви щори за прозорците на кухнята и детската стая. Пред останалите два прозореца има тераси, така че там слънцето няма да е проблем.

Искахме още и комарници и подпрозоречни первази от същата фабрика, за да получим цялостен продукт. Цената обаче започна да се доближава до критичния максимум и се отказахме от комарниците.

Срокът за доставка беше 6 седмици, дограмата се забави с още 2, ние леко се изнервихме. Но пък беше лято, така че забавянето е разбираемо. С монтажа нямаше никакви проблеми.


Монтираната дървена дограма на прозореца в детската стая.


Външните алуминиеви щори.

Подовата замазка

Когато купихме апартамента, много харесахме паркета и решихме да го запазим, като го демонтираме, сортираме и наредим отново. Оказа се обаче, че няма да е лесно, защото под паркета няма здрава основа. Всичко трябваше да се изрине до плоча и да се направи нова замазка.


Под стария паркет няма здрава основа.

Имахме няколко варианта за обработка на пода под паркета:

  • Вариант “сух под” — слага се суха посипка за изравняване на неравностите на плочата, а върху нея плоскости от гипсокартон. Предимството е, че става бързо, много леко и няма мокър процес.
  • Вариант “плаващ под” — полага се 4 см топлоизолация XPS (твърда топлоизолация) , a отгоре традиционна цименто-пясъчна замазка. Този детайл дава добра топло и звукоизолация. Недостатък е че има мокър процес и трябва да се изчака замазката да изсъхне добре, преди да се сложи паркета.

Избрахме втория вариант, защото по изчисления на майстора е по-евтин. А и беше края на лятото и се надявахме на топла есен, за да изсъхне бързо замазката.


Етапите на полагане на замазката.

Шумният осушител

Сметките обаче излязоха криви — октомври беше студен, а и за да изсъхне замазката по естествен път, явно са необходими повече от месец-два. И за да не отлагаме поставянето на паркета за пролетта, в момента в апартамента работи осушител — машина за строителни обекти с капацитет 300 куб. м. Взехме го под наем за една седмица. В петък ще направим измерване и ще разберем колко е влагата и дали е имало полза от него.


Осушителят. Надяваме се до края на тази седмица вече да е сухо.

Осушителят работи денонощно и, както се оказа, шуми. Толкова, че след първата нощ съседи се оплакаха, че не могат да спят. Сега всяка вечер местим машината в малката спалня, която граничи само със стълбището, а на сутринта го връщаме в дневната, която е най-голямото помещение и има най-много нужда от изсушаване.

Избрахме материали за банята

Не можехме да си представим банята ни де е друг цвят освен бяла. Много трудно харесваме фризове, декори и други красоти (и обикновено, ако харесаме нещо такова, то се оказва ужасно скъпо).

Допълнително окуражени от логиката че искаме интериора да е със соц привкус, а какво по-характерно за соца от бяла баня, избрахме плочки на Vitra.

А за да не е съвсем скучно, използваме 3 размера плочки — 10х10 см, 10х20 см и 10х30 см. И отново за да не прекаляваме с бялото, за пода ще използваме цветни плочки, 20х20 см.


Разгъвка на стена в банята — основните плочки са с размер 10х10 см. Имаме “корниз” от плочки 10х20 см и “цокъл” от плочки 10х30 см. Плочките за корниза и цокъла са със същия цвят като останалите — бели.

За санитарните уреди харесахме една серия за хотели. Затова и цените бяха добри. А на вид мивката е с ретро привкус и голяма — съвсем като за нас.


Мивката е голяма и ретро.


Тоалетната e от серията на мивката, но не е толкова ретро (снимката не е от нашата баня).

Аксесоарите в банята ще бъдат дървени, от ИКЕА.

Толкова за идеята. А какви бяха проблемите при изпълнението на банята, ще разкажем в следващия пост.

16 коментара

WhATA прави ремонт: Инсталации и топлоизолация

от WhATA, 28.10.2010 | 26 коментара

Досега в “WhATA прави ремонт”: 1) избрахме апартамент, 2) планирахме промени в разпределението, 3) постигнахме съгласие за интериора, 4) развълнувахме се покрай къртенето, майсторите и съседа.

След разбиването на стените, за което разказахме в предишния пост, започна подмяната на електро- и ВиК инсталациите. Лампи, контакти, санитарни уреди — всичко трябваше да бъде изяснено и начертано.

Електро

Схемата на електроинсталацията (или “архитектурното електро”) беше един от първите чертежи, които дадохме на майсторите. От “архитектурното електро” се разбира къде какъв контакт има, местата на осветителните тела и откъде се включват, къде стоят компютърът и телевизорът. (Ние, архитектите, не определяме мощности, типове кабели и други технически параметри.)


Схема на електроинсталацията и разгъвки с нанесените места на ключове и контакти.


Таблата за силни и слаби токове — изглеждат като че ли ще изстрелваме ракети.

Майсторите прекараха електрото за няколко дни, точно по схемата. Нямахме забележки.

ВиК

В сегашния ни апартамент имаме проблем — оказва се, че пътят на канала от душа до вертикалния щранг е прекалено дълъг — около 3 метра, и често се запушва. Освен това навремето бяхме купили евтин сифон, който не може да се ревизира.

Така че сегашните ни изисквания за ВиК инсталацията са:

  • максимално кратки пътища;
  • максимално големи наклони на тръбите;
  • хубав сифон.

Тъй като хубавите сифони обикновено са доста дълбоки, решихме да повдигнем нивото на цялата баня с 10 см. Така се получава едно стъпало, но пък всички канали минават спокойно.

С ВиК-то са свързани и едни от първите ни покупки — батерии и санитария. Тъй като искахме батериите и казанчето да са вградени в стената, се наложи да ги изберем и купим бързо — те се монтират заедно с прекарването на инсталацията. По препоръка на майстора си купихме вградено казанче и сифон на Grohe.


Монтираното казанче за вграждане.


Вградените части при душа.

С батериите беше по-трудно, избирахме дълго. Научихме наизуст колекциите на Grohe, Hans Grohe, Ideal Standart, Roca.

В крайна сметка не избрахме от тях. По препоръка на познат разгледахме Paffoni и ни харесаха. Купихме си такива, защото изглеждат добре, цената е добра, а за качеството… ще ви държим в течение.


Батерията за кухнята.

Топлоизолацията

В предишен пост казахме, че искаме да запазим духа на сградата. Това се отнася и за старата и олющена фасада.

Дразним се как външната топлоизолация обезобразява, а в някои случай и обезличава старите сгради. Освен това никой от блока не си е сложил външна топлоизолация — дори и ремонтираните апартаменти. Решихме, че и ние няма да слагаме. Но тъй като искаме да имаме поносими сметки и да ни е топло, ще сложим изолация отвътре. По фасадните стени и тавана.

На последен етаж сме, а над нас е тъй наречената конструкция “студен покрив” — две стоманобетонни плочи с разстояние между тях. Теоретично, в това разстояние трябва да има топлоизолационен материал, но нямаме вяра на топлоизолациите от 60-те.

Затова изолираме целия таван. Ще се намали височината в помещенията, но ще използваме факта, че преди ремонта тя е 270 см (при норматив 260). Очакваме окончателната височина да е около 255 см.

Нашият детайл

Изолираме с минерална вата, дебела 8 см, а където може и повече.

Когато изолацията се слага отвътре, има риск от конденз между стената/тавана и топлоизолацията. Или обяснено по-просто, па́рите от стаята преминават през топлоизолацията и, достигайки до студената повърхност на фасадната стена, се втечняват. А това води до мухъл.

Проблемът се решава ако топлоизолацията се защити с пароизолация (тънък слой PVC или друг водонепропусклив материал). Така, когато па́рите не могат да проникнат в дълбочина и да достигнат до студената стена, не би трябвало да се появи конденз.

А това е детайлът на тавана:

Детайлът на майсторите

Дадохме чертеж с детайла на техническия ръководител, казахме да купи минерална вата и пароизолация. Обърнахме внимание, че проблемните зони са местата на закрепване на гипсокартона, защото там пароизолацията ще трябва да се пробие. Важно е на тези места, както и между отделните парчета пароизолация, да има свързващи ленти.

Когато отидихме на обекта да видим как върви работата, се оказа, че вместо пароизолация, са купили паропропусклива мембрана — точно обратното на това, което ни трябва.

Започнаха да се оправдават, че това (което те са купили) се слага по покриви, под керемидите. Да, ама да виждате при нас керемиди?

Хората не разбираха какво точно искаме и накрая, за да няма нови грешки, им казахме да купят някакъв найлон — в крайна сметка важното е да не пропуска влага. Това и купиха, а връзката между отделните парчета направиха с тиксо.


На тавана се монтираха носачи за гипсокартона.


После се прикрепи ватата.


Сложи се пароизолацията. Следва гипсокартона.


И детайлът при стената.

Къде сбъркахме

Когато обсъждахме какво се обърка и защо в крайна сметка детайлът не е изпълнен точно, решихме, че в България е трудно да накараш майстор да изпълни нещо, което не е правил преди. Дори и да го опаковаш в чертежи като Кристо Райхстага.

Втората ни грешка е, че не отидохме да си купим пароизолацията сами, все бяхме заети, а не искахме да бавим ремонта. Ако бяхме намерили време, вместо найлон с тиксо можехме да имаме специализиран продукт.

И все пак мислим, че детайлът ще работи — логикaта на материалите е спазена. Дано.

26 коментара

WhATA прави ремонт: Майсторите и съседът

от WhATA, 12.10.2010 | 13 коментара

Досега в “WhATA прави ремонт”: 1) избрахме апартамент, 2) планирахме промени в разпределението, 3) постигнахме съгласие за интериора. Следва най-трудното.

Изпитваме тих ужас всеки път, когато започваме работа по обект и се появи майсторът. Защото опитът ни показва, че колкото и добре да си измислил нещо, колкото и подробно да си го начертал, дори обяснил, никога няма гаранция как ще бъде изпълнено.

Та с едно такова особено чувство и с табличката с необходимите дейности (от предишния пост) под мишница тръгнахме да си търсим майстор.

Как си избрахме майстор

Има два варианта:

Първият е да си наемаш различни хора за отделните дейности — една бригада за разбиването, друг човек за банята, трети за замазката и т.н. Предимството е, че ако имаш късмет, ще наемеш най-добрия плочкаджия и най-добрия майстор за замазката, но огромен недостатък е, че трябва да се занимаваш с организацията и доставката на материали.

Вторият вариант е да се наеме един човек в ролята на технически ръководител на обекта. Той наема хора в зависимост от необходимите дейности, следи за правилната последователност и осигурява необходимите материали.
Предимството е, че не се занимаваш, а недостатъкът — че излиза по-скъпо.

Ние си избрахме втория вариант. Разпитахме познати, разровихме старите тефтери с телефони и намерихме 6 (шест!) майстора, на които да пуснем табличката за оферта. По принцип е достатъчно да се сравнят 2 или 3 оферти. Признаваме, че малко прекалихме.

Отделихме и доста време, защото всеки един от тези 6 човека трябваше да бъде заведен на обекта, да разгледа и да му се обясни какво трябва да се свърши.

А когато получихме цените, те се оказаха доста подобни. В офертите с по-ниска цена, след внимателно разглеждане, установявахме, че просто не са дадени цени за някои дейности.

Как избрахме? Не избрахме най-евтината оферта. Избрахме тази, която беше най-пълна. Така се надяваме да избегнем изненади от рода: „ Ааа, ама тука съм направил допълнително еди-какво-си и трябва да ми платиш още.”

Ремонтът започва с къртене и протести на съседа

И майсторите започнаха с къртене. Малко е стряскащо да видиш цялата къща разбита, а още по-стряскащ е шумът, който тази работа произвежда. Но с проекта, който бяхме направили, няма друг начин.


Всички врати са демонтирани. Отворите ще се оформят наново.


Банята с разбита стена и свалени плочки.


Най-драстичното преустройство — тоалетната става вход към новата спалня. Водомерите ще се преместят, а тоалетната чиния ще се демонтира.

Въпреки че бяхме предупредили съседите отдолу, те започнаха да се обаждат още на следващия ден почти в истерия, че рушим блока.

За да са спокойни всички, помолихме наш познат конструктор да погледне апартамента и намерението ни за преустройство и да напише конструктивно становище. В него се казва, че промените, които правим, няма да компрометират конструкцията на сградата. Закачихме го на вратата.

След няколко дни обаче разбрахме, че проблемът на съседа отдолу не е толкова шумът или устойчивостта, колкото алкохолът. В определено състояние, той редовно се качваше да се кара с майсторите, а на нас ни звънеше по телефона — дори една вечер в 11:30 (не, никой не работеше в апартамента тогава).

В началото майсторите го черпеха, за да го омилостивят, а ние се извинявахме и молехме за ден-два търпение. Накрая обаче той така прекали, че майсторите спряха да го черпят, ние престанахме да му вдигаме телефона и с това се приключи.

Интересното е, че човекът не помни почти нищо от тези моменти и сега, след края на шумните работи, сме си в добри отношения.

Новото пространство

След като новите отвори бяха направени, вече видяхме пространството, което сме замислили. Харесваме си го, особено как в дневната част погледът стига от единия край на апартамента до другия. Едната спалня — бившата кухня — наистина е доста малка, но ние не прекарваме много време в спалнята.


Поглед от дневната към кухнята. Новият отвор между двете стаи позволява погледа да стига от единия край на апартамента, до другия.


И от кухнята към дневната.

Следват инсталациите и поставянето на топлоизолацията. За това ще разкажем в следващия пост.

13 коментара

WhATA прави ремонт: Интериор и бюджет

от WhATA, 21.09.2010 | 8 коментара

Досега в поредицата “WhATA прави ремонт” разказахме за избора на жилище и за пренареждането на помещения. Продължаваме с интериора.

Дали е лесно двама архитекти да постигат съгласие как да изглежда домът им? Би трябвало да е лесно, но всъщност въобще не е. Отдаваме го на спецификата на проектирането на интериор — в представите на всеки домът изглежда различно.

И в един момент спорът за интериора става ежедневен.

Снимките от блогове помиряват

Основните ни източници на информация за интериор вече не са списанията, а блоговете — тъй като списанията излизат веднъж месечно и в тях виждаме неща, които отдавна сме видели в интернет.

Когато стана ясно, че ще правим интериор за себе си, започнахме да запзваме снимки — всеки поотделно. След като в един момент ни писна да спорим, си казахме: „Дай да видя твоите”.

Оказа се че сме запазили едни и същи неща, доста различни от интериора на сегашното ни жилище.

В сегашното си жилище имаме старо изциклено дюшеме с гигантски фуги, една стена от теракол (с ефект на небоядисана груба повърхност), друга ярко зелена стена, метален складов стелаж вместо етажерка и няколко стърчащи кабела. Ако имахме високи тавани, можеше да мине за лофт.

Но по примера на стикерите “Другата ми кола е Ферари”, вече не искаме това. Искаме интериорът да е спокоен, но не скучен, и акцентите да са не в цветовете на стените, а в по-малките неща, за да можем лесно да ги променяме, когато ни омръзнат.

Като отправна точка събирането на снимки от блогове върши работа, но, както и преди сме казвали, добрите интериори са тези с характер и дух. Затова потърсихме нещо характерно в новия апартамент — или в сградата, — около което да сглобим всичко останало.

Как да запазим характера на сградата

Както вече писахме, сградата е от 67-ма, а апартаментът не беше ремонтиран оттогава. Типичен соц, а ние харесваме добрите примери от соца.

Решихме да тръгнем от нещата, с които свързваме интериорите от онова време — паркет на рибена кост, врата със стъкло към дневната и мрамор в коридора.

Паркетът на рибена кост си го има и в момента, както и вратата със стъкло към дневната. Вратата не е в добро състояние, затова няма да я пазим, а ще си поръчаме нова, в същия стил.

Наличният паркет обаче не е лош. Смятаме да го демонтираме, сортираме и пренаредим в двете спални. Тъй като вероятно няма да ни стигне, за дневната и кухнята ще поръчаме нов, отново дъб и отново нареден на рибена кост.

Освен това в мазето открихме симпатични библиотекарски чекмеджета, които смятаме да използваме. Запазихме също няколко лампи и здравеца на терасата.

Дали тези неща ще са достатъчни за да запазим духа на мястото? Още не е ясно.

Бюджет

След като вече имате основна идея за интериора, добре е да се направи максимано точен бюджет. Промените в него да се следят по време на целия ремонт и така винаги ще знаете колко пари ви остават и ще можете да прецените за какво си струва да се дадат повече и от кое може да се спести.

Един съвет — не пестете от настилки, топлоизолация, санитария и батерии.
Ние си направихме таблица с всички дейности и материали и изчислихме необходимите количества. Средни цени на някои неща намерихме в интернет, за други обиколихме магазини.

А за да се напълнят всички графи, ни трябва оферта от майстор. Но темата с майсторите, топлоизолацията и детайлите е доста обширна, за тях ще разкажем в следващия пост.

8 коментара

WhATA прави ремонт: Стени и помещения

от WhATA, 7.09.2010 | 24 коментара

В първия пост от поредицата “WhATA прави ремонт” разказахме за избора на апартамент. Сега следва планирането на основните и най-шумни промени — събарянето и изграждането на стени.

Едно от предимствата да си купиш апартамент, който се нуждае от основен ремонт, е че спокойно можеш да прекроиш пространството както ти харесва. В разумни конструктивни граници, разбира се.

Какво намерихме

В оргиналното разпределение на апартамента имаше две неща, които не ни харесаха:

  • няма директна връзка между кухнята и дневната, а ние сме свикнали пътя между масата и дивана да е кратък;
  • банята и тоалетната са в отделни помещения. Много хора ще кажат че така е по-удобно — могат да се ползват едновременно от двама. Да, но при малки семейства не се налага.

Какво променяме

  • кухнята става спалня;
  • едната спалня става кухня и се отваря портал между нея и дневната. Порталът е с плъзгащи се врати, които могат изцяло да се скрият в стената;
  • черното коридорче пред кухнята се присъединява към банята и се получава едно общо помещение — мокро, тоалетна и баня;
  • бившата тоалетна изчезва — половината става вход към новата спалня, а другата половина е импровизирано мокро помещение.

Дали такова преустройство ще е възможно, т.е. дали няма да попаднем на носеща конструкция (от бетон) при разбиването на отвори, проверихме още преди да купим апартамента — на втори оглед си носихме чук и пирон (за да пробием малки дупки в мазилката и да видим дали стената под нея е от тухла или от бетон). След това изизскахме план на сградата от общината и се консултирахме с конструктор.

Следващата стъпка е да имаме обща идея за интериора и да си направим бюджет.

24 коментара

WhATA прави ремонт

от WhATA, 6.08.2010 | 13 коментара

След като проучихме интериорните течения в списанията и тези във вашите домове, стартираме нова поредица: WhATA прави ремонт. В нея ще ви разкажем как WhATA (или по-точно 50% от асоциацията) се сдобиха с нов апартамент и наживо ще покажем как правим ремонта му.

Как избрахме апартамента?

Учудващо лесно. Мислехме, че избирането ще отнеме няколко месеца, а си харесахме този апартамент още при първия оглед. (Да не сме чули, че архитектите били претенциозни).

Строителството е от 1967 година. Когато се запознахме със съседите, една мила възрастна жена ни попита: ”Ама вие защо не си купихте в нова кооперация?”

При избора имахме няколко условия:

  • да е старо строителство
  • да е на последен етаж
  • да е в малка кооперация.

Ето и причините:

Да е старо строителство

Харесваме по-старите жилища — имат дух. А от прагматична гледна точка помещенията са с нормални размери, имат отделна кухня, а и не се налага да купуваш общи части колкото половината апартамент.

Да е на последен етаж

На последен етаж, защото е по-лесно да направиш ремонт на покрива (ако се налага), отколкото да накараш безпаричния си съсед отгоре да си смени канализационната тръба, която тече. Последният етаж дава повече независимост — зависиш основно от наличието на пари, а не от непознати хора.

Да е в малка кооперация

Струва ни се, че колкото по-малка е кооперацията, толкова начинът на живот е по-близък до този в индивидуална къща. А и колкото по-малко съседи имаш, толкова е по-голяма вероятността да се пребоядиса стълбището например.

Какво следва?

Ремонтът, който предстои, ще включва прекрояване на стени, промяна на функциите на помещения, нови инсталации и настилки, топлоизолация и много други неща, за които ще разкажем в следващите постове.

13 коментара
Начало

Категории