WhATA Awards 2017: Номинациите

от WhATA, 28.12.2017 | 5 коментара

Гласуването приключи. Вижте резултатите.

2017 беше годината, в която всички заговориха за “big data” и всички разбраха, че живеят в балони. А ние, също като носителя на тазгодишната Нобелова награда за литература, осъзнахме, че нашият свят – “цивилизовано, стимулиращо място, изпълнено с иронични хора с либерална нагласа” – е всъщност много по-малък, отколкото някога сме си представяли. В тазгодишните номинации това си личи.

И така, номинираните за 2017 са:

Архитектурно събитие на годината

Тръгва “Визия за София”


Любомир Георгиев, ръководител на координационния екип на “Визия за София”. Снимка: Визия за София

“Визия за София” е амбициозен общински проект, който цели да планира дългосрочно развитието на столицата ни. Проектът се разгръщаше бавно и напоително с пределна прозрачност през цялата година и в първата си фаза изглежда съсредоточен върху събирането на данни – за транспорт, култура, околна среда, икономика и т.н. Данните са огромна сила и работата с тях е ключова за изграждането на правилни политики. Оттук и двата риска за следващите етапи на “Визията” – как и от кого се тълкуват събраните данни и кога ще бъдат готови политиките, базирани на тях.

Лошите промени в един град могат да стават светкавично бързо, а екипът на “Визия за София” в момента се надбягва с времето. И те, и ние обаче знаем, че и при най-чудесните данни, и зад най-смислените политики, трябва да стои политическа сила с волята да ги приложи.

Пътуваща изложба “Български архитектурен модернизъм”


Източник: “Български архитектурен модернизъм”

През пролетта Фейсбук страницата Български архитектурен модернизъм (екс- “Българска архитектура от 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век”) превзе родния интернет и постави предвоенната архитектура под светлините на прожекторите с пътуваща изложба. Изложбата гостува във Варна, Бургас, Казанлък, Стара Загора, Пловдив и на няколко места в София. Помним страницата от преди няколко години, когато бурно и с право се възмути от абсурдното сменяне на дограмата на Дома на железничарите в София. Тази година те успяха да вкарат думата “модернизъм” в речника на много хора, което е добре. Едно обаче трябва да стане ясно — модернизмът не е само естетика, а проявленията му в България далеч не се изчерпват само с времената на златния български лев.

Събитията на “Дом на хумора и сатирата” в Габрово


Директорката на “Дом на хумора и сатирата” Маргарита Доровска. Снимка: Росина Пенчева

През 2017 Домът на хумора и сатирата стана на 45, но забележимите и извън Габрово активности на този единствен по рода си музей на смеха у нас започнаха още миналата година, когато начело застана избраната след конкурс и завършила във Великобритания Маргарита Доровска. Хубавото е, че музеят бяга рязко от битовия хумор и вицаджийство и дава глобални заявки като тематични събития за родения в Габрово Кристо (с изложби, прожекции, детско ателие за опаковане), интерактивни инсталации и дори архитектурно проучване с цел опазване на всички слоеве идентичност на хубавата си сграда.

Варна, Младежка столица 2017


3D мапинг върху стари сгради. Снимка: Съедини Точките / Join the Dots

През 2017 Варна се включи сърцато в европейската инициатива за младежка столица, която е като подгряващ, алтернативен вариант на мастодонта “Европейска културна столица” и пак цели децентрализация на културните събития и създаване на чувство за общност. Варна направи редица намеси в градската среда, повече или по-малко познати като формула, но все пак нейни си — от градски куест под формата на 3D мапинг по стари сгради (Join The Dots) през оживяване на Гръцката махала с проекта Таляна до отлична библиотека на открито (“Рапана”) и хубав нов кът за съзерцание на крайбрежната алея.

Протест на “Спаси София” срещу некачествените ремонти


Снимка: Спаси София

Доживяхме, както каза един виден български интелектуалец, и протест срещу ремонтите в София. Същият интелектуалец направи притеснителна за властта аналогия с 1989, когато протестите започнали като екологични, за да не изглеждат политически. Само че ние номинираме шествието по новоремонтирания бул. “Дондуков” не защото е екологичен протест, а защото намирисва на естетически, а това много ни радва. Крайно време беше някой да се възмути видимо и физически от лошите детайли, кривите колчета и тоталната липса на визуална култура при “отремонтирането” на средата около нас.

Пърформанс “Мemoreality” в Червената къща


Поялник разтопява шоколадов макет на паметник “1300 години България”

В края на юни, малко преди да започне разрушаването на паметника “1300 години България” пред НДК, в Червената къща се проведе мистичен пърформанс с организатори Трансформатори и Kristian Ape. В тъмна зала, върху театрално осветена маса гостите изпитаха садистичното удоволствие да разрушават шоколадови фигурки на злополучния паметник с различни инструменти за мъчение — поялник, ютия, пистолет с горещ въздух, преса, котлон, чук. Събитието беше рядко силна артистична акция с привкус на ъндърграунд, а от такива има нужда.

Срещи “Архитектура разговаря” в УАСГ


Режисьорът Явор Гърдев (в гръб) в първата среща от поредицата “Архитектура разговаря”, март 2017. Снимка: Студио ПроЖектиране

Българското архитектурно образование често прилича на технически грамотен щраус, който е заровил глава в тясната си специализирана сфера и изобщо не поглежда встрани. Серията “Архитектура разговаря”, организирана от активна група около студио ПроЖектиране в УАСГ, се опитва да промени нещата като среща студентите по архитектура с другите в българската култура. Разговорите стартират през март с Явор Гърдев и продължават с писатели, музиканти, сценографи. Хубаво е да не спират и догодина, а още по-добре да отидат далеч извън близките до архитектурата визуални изкуства и смело напред в цялата дълбока култура.

ЕАСА България печели INCM 2018


Тениска от инициативата на ЕАСА България за възстановяването на хижа Боерица. Снимка: EASA Bulgaria

Преведено, това кодирано на пръв поглед заглавие означава следното: българската секция на Европейската асамблея на студентите по архитектура (ЕАСА) спечели правото да организира ежегодната среща на координаторите на организацията през 2018 в изоставената хижа Боерица на Витоша. Събитието е категорично нишово, няма какво да се лъжем, не е като да организираш европредседателство. Но си струва да се отбележи дори само заради ентусиазма на едни български студенти по архитектура, които си казали “хайде да докараме света и при нас, вместо само ние да ходим при него”. Че и да го качим на Витоша. Университетите у нас имат нужда от повече ентусиазъм и инициативност. За да не се тюхкаме после за рейтинги.

Казусът “Бронзовата къща”


Визуализация: Plamen Deyanoff

Бронзовата къща на българо-австрийския артист Пламен Деянов (a.k.a. Plamen Deyanoff) се появява като номинация не само заради себе си, а заради здравословния начин, по който разбуни водите в културния ни живот през есента. Проектът за над 10 м висока ажурна арт-инсталация от бронзови елементи, интерпретираща едновременно декорациите в арбанашките къщи и силуета на Хрельовата кула в Рилския манастир, ще бъде реализиран на мястото на съборения Мавзолей за времето на българското европредседателство с подкрепата на Австрийското посолство и Столична община. “Бронзовата къща” беше подложена на поне 5 обществени обсъждания, при това многолюдни, и в крайна сметка доказа, че когато има външен дипломатически натиск родната консервативна администрация може светкавично да одобрява нестандартни артистични акции на спорни места, обременени с тоталитарни спомени. Което е забавно само по себе си. Нека шокираме обществото с култура, нека спорим за изкуство.

Изложба “Re-Forget Your Past” на Никола Михов


Колаж: Станислав Беловски

През 2012 фотографът Никола Михов издаде книгата “Forget Your Past” с първите арт снимки на паметници от соца. През 2017 той унищожи същата тази книга в изложба, проведена в рамките на Sofia Art Book Fair в галерия Synthesis. Над 30 артисти бяха поканени да късат, режат, лепят и драскат книгата, а някои даже я заключваха с катинари, сгъваха от нея самолетчета, пишеха отгоре готварски рецепти и изобщо я направиха на нищо. Но с миналото най-добре така — да го направим на нищо, весело и с ирония, вместо с потни спорове за вечния ни и вездесъщ комунизъм и материалните му следи.

Архитектурен конкурс на годината

Конкурс Топлоцентралата, София


Проектът-победител. Автори: Мариана Сърбова и Антон Колев

Идеята за превръщането на бившата топлоцентрала на НДК в Център за съвременно изкуство и култура е любима инициатива на Столична община, която тази пролет навлезе в нов етап с помощта на архитектурен конкурс. Победители са комплект млади архитекти (Мариана Сърбова и Антон Колев), спечелилият проект е умерен и възможен, а бъдещият културен център вече си отглежда ползватели, което е важно, за да проработи. Столична община е заложила много на този проект, така че искрено се надяваме да бъде доведен до успешен край. Остава въпросът защо такъв конкурс не беше направен и за реконструкцията на самото НДК (а не само на запустялата му бивша топлоцентрала), но с тези въпроси обикновено така си и оставаме.

Конкурс за нов център на Боровец


Източник: Borovets Competition

Конкурсът за нов център на курорта Боровец беше обявен тази есен след дълга подготовка. Организацията е прилежна и ентусиазирана (дори само броят на проведените обществени обсъждания уморява страничния наблюдател). Виден е фактът, че курортът има проблем (т.нар. “Златен триъгълник”, обект на конкурса, е ужасяващо хаотична територия в центъра на Боровец), но също толкова видно е, че възложителят не знае какво да прави и какво точно иска и очаква конкурсът да му даде всички отговори – от урбанистична концепция, през бъдещи функции до детайли в 1:10. Много е това за един конкурс. Но да видим какво ще се получи накрая.

Конкурс за реконструкция на хотел “Странноприемница”, Етъра


Източник: hotelmuzeietar.com

Конкурсът за реконструкция на хотела към етнографски комплекс “Етъра” край Габрово е част от цялостната стратегия за модернизиране на мястото – от смяната на визуалната идентичност, през отваряне към нови публики, та до добре популяризиран конкурс за ремонта на хотела. Но така и трябва. Задачата е симпатична, заданието е с добър графичен дизайн и снимки и е събрало много пълна информация, която сама по себе си е интересна. Сградата на хотел “Странноприемницата” е с отчетлива идентичност, която интерпретира българското Възраждане със средствата на късния соц и това вероятно ще бъде взето предвид от участниците.

Дано подобни конкурси започнат да се правят преди ремонтите на всички емблематични хотели в България.

Архитектурна тенденция на годината

Патриотичният кич

Патриотичният кич отдавна мина отвъд татуиран на прасеца Левски, възстановки на битки от руско-турската война или абитуриенти с народни носии и вече гордо се настанява в архитектурата и “официалната” градска среда. Някои от следващите примери може би не са кич сами по себе си, но се превръщат в кич (т.е. проява на лош вкус) заради свръхпретенциите си и смехотворната си неадекватност към средата и времето. И така, ето някои от върховете на 2017:

  • Жилищна сграда, прославяща глаголицата. Според авторите ѝ “нашата писменост е с божествен произход, а българският народ — благословен”
  • Саниран блок със стихотворение на Ботев на фасадата
  • 15 декаров тематичен парк България в миниатюри
  • Нови паметници на царе, полковници и генерали, изработени така, сякаш сме XVIIIXIX век и нацията тепърва трябва да се “измисля” и доказва чрез прослава на битки и войни
  • Настаняване на миниатюрен бронзов лъв пред НДК, който държи карта на Велика България
  • Целият имидж по Европредседателството и налагането на тефтерчето на Левски като фетиш

И тъй като национал-популизмът е отчайващо глобална тенденция, а Орбан, Путин и Тръмп се превръщат в поп икони, очакваме през 2018 още по-здрава прегръдка между патриотичния кич и властта у нас.

Протестите срещу високите сгради


Изображение via SkyscraperCity Bulgaria

Има три неща, за които жителите на София са постигнали максималната степен на единодушие, възможна на родните географски ширини — ремонтът на бул. “Дондуков” е зле, въздухът в София не може да се диша и на небостъргачите мястото им не е в града. В тази връзка след поредицата скандални проекти, които започнаха да се обявяват, строят и завършват навсякъде, естествено дойдоха и протестите – в кв. “Стрелбище”, в “Борово”, в “Лозенец”. Интересно как ще реагира властта на това ясно изразено гражданско недоволство и дали ще приеме законовите предложения на главния архитект на София за ограничаване на високото строителство, които бяха внесени в Народното събрание през октомври.

Фигурална композиция вместо съвременна скулптура в градска среда


Снимка:БТА

Фигуралната композиция доминира при всички нови скулптури в градска среда, които се появяват през последните години у нас. Имаме статуи на царе, лъвове и пълководци, на индустриалци, писатели и артисти. И всичко е “като истинско”, величествено положено на гранитен постамент (тип “Цар Самуил”) или небрежно монтирано на паважа, в опит за псевдореализъм (тип “Братя Прошек”). Скулптурата в градска среда не е задължително да бъде триизмерна илюстрация като за деца от детската градина, а дори и децата със сигурност биха понесли сблъскване с абстрактно изкуство и арт провокации. За възрастните да не говорим.

Сграда на годината

Лятна къща в стар склад, Каварна

Архитект: Борислав Игнатов




Източник: Borislav Ignatov

Изоставените сгради с вековни каменни зидове са благодарна основа за добри архитектурни реконструкции независимо дали се намират на някой обрулен английски хълм или на пристанището в Каварна. Този склад от XIX век е превърнат в сезонно жилище след уважителна намеса, която пази духа, без да инквизира тялото. Интериорът е малко битов, в спалните вероятно е тъмно, но хубавата каменна зидария има способността да компенсира всички леки неудачи.

Реконструкция на къща до Античния форум в Стара Загора

Архитекти: I/O архитекти



Източник: I/O архитекти

Голяма част от архитектурния XX век е минал в мечти да се строят велики нови сгради на гола поляна. Съвременният свят обаче предлага все по-малко tabula rasa и все повече сложни ситуации, в които новото и старото трябва да съществуват заедно. Тази къща в Стара Загора показва как уважението към средата не пречи на архитектурния експеримент, а културното наследство не може да спре строителния устрем. Разположена в центъра на града, близо до Античния форум, къщата е построена през 1920-те, а основите й лежат върху римски зидове. Надстоена е смело, категорично съвременно, а експерименталният бял бетон (все пак тук не сме Хърватска и бетонът обикновено ни се получава сив) прави деликатна препратка към античното наследство.

Можело значи без огледални стъкла, фалшиви камъни и грозни детайли.

Социализация на Триъгълна кула на Сердика, София

Aрхитекти: Aтелие 3 и АДМ Студио




Източник: Aтелие 3

Още един пример за добра работа в условията на тежко културно наследство. Дълги години северната триъгълна кула на антична Сердика беше погребана в пълното с плъхове мазе на бившия магазин “София”. Вярно, достъп имаше, но долу беше тъмно, потънало в прах и стар бетон, а единствено впечатляваща беше стоманената конструкция, премостила останките от кулата и върху която е стъпила с цялата си тежест единайсететажната сграда отгоре. От тази година мястото е обновено и триъгълната кула най-после се забелязва. Нещо повече, запазени и показани по най-добър начин са всички исторически пластове — от римските камъни през боядисаната в ярко червено метална конструкция до мозайката от времето на соца.

Археологията няма нужда от натруфени декори. Достатъчни са добро осветление и неутрален черно-бял фон. Остава да оправят вентилацията и да сменят бюрото на входа и ще имаме цяла археологическа галерия.

Хотел при винарна, Коларово

Aрхитекти: ZOOM Studio и Тодор Обрешков




Източник: ZOOM Studio

Винопроизводството в България вече е сериозен бизнес, който започна да инвестира не само в лозя, технология и чужди енолози, но и в добра архитектура. Избите отдавна не са скучни промишлени халета, а пробват да докарат минимум атмосферата от “Една добра година” с куп екстри, включително прилежащи хотели и ресторанти. Разбира се, у нас романтичното влияние на Италия и южна Франция все още е непреодолимо, но има случаи, когато архитектурата е успяла да се измъкне от клишето “тосканска къща” или “френско шато”. Такъв пример е сдържаният минималистичен хотел до изба “Коларово”, който предлага аскетично общуване с природата сред лозя, видим бетон и много стъкло. Място за съзерцание и писане на романи сред изгорелите от слънцето треви на тракийското поле.

Временна библиотека “Рапана”, Варна

Архитекти: Downtown Studio



Снимка: Emanuil Alber

Тази любопитна временна структура е част от ентусиазма, който кипеше цяло лято във Варна по време на събитията около титлата “Европейска младежка столица 2017”. Направена с програми за параметричен дизайн от 240 дървени парчета, “Рапана” е библиотека на открито, която стъпва леко и небрежно в града, без да оставя дълбокия отпечатък, с който сме свикнали съвременната българска архитектура да се стоварва върху публичните пространства у нас. Именно затова тя намери мястото си и в тези номинации.

Ресторант/бар на годината

Със съжаление обявяваме 2017 за нулева в категорията Ресторант/ бар на годината. Не защото хубавите места за ядене и пиене са се свършили, напротив. Но интериорите им замръзнаха в рециклирането на 2-3 познати ни от чужбина клишета и нищо изненадващо не се появи през годината. Видимите тухли, новият индъстриъл, хипстърската носталгия и скандинавските дървении ги овладяхме. Всички стари мебели претапицирахме. Всички черни дъски изписахме. Хайде сега нещо ново. Чакаме българската Нома или поне Palácio Chiado.

Градски бъг на годината

Ремонтът на НДК




Снимки: Vassil Tochev, Rossitsa Tsanova

От 1 януари 2018 България за пръв път ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. За целта започнаха ударни ремонти на ключови за изпълнението на отговорната мисия сгради в София, включително Националния дворец на културата, като основна локация. Че трябваше да се повиши нивото на сигурност, да се оправят отоплителната и информационната система, изобщо да се осъвременят невидимите сградни карантии, трябваше. Но мечтите ни, че НДК ще покаже как се прави номерът с ремонтите в голяма сграда с характерна идентичност не се сбъднаха. Както каза един приятел: “Ама то проект ли има? Изглежда все едно са отишли до някой склад за плочки и са питали: “От кои имате 8 декара?”

Събарянето на Двойната къща на бул. Васил Левски, София


Снимка: Изгубената София

Това събаряне беше нагло. През първия от трите почивни дни в началото на май, когато София беше полупуста, въпреки всички протести и телевизионни репортажи. Но това събаряне беше напълно законно — на частна собственост (принадлежаща на небезизвестния Кирил Кирилов – Японеца), със свален статут за културна ценност, с изрядни документи от всички институции по веригата. И е тук като бъг не защото поредната къща от предвоенна София вече я няма (този филм не слиза от кината, сюжетът го знаем наизуст), а защото някакси пак не успя да провокира реални реформи в системата за опазване на културното наследство въпреки очевидно единодушния граждански натиск.

Събарянето на “Паметник 1300 години България” пред НДК



Снимки: Станислав Беловски

Преди години бяха нарекли “Естествен роман” на Георги Господинов “машина за истории”. Паметникът “1300 години България” беше също машина за истории — дълго можеше да се разказва какъв е бил някога, как е построен, защо сега е в такова състояние, защо носи такъв прякор. Една история пораждаше втора, втората — трета, третата — четвърта. Ако не го харесваш, пак можеш да разказваш истории — за него, за автора му, за поръчителите му, за строя. Малко са паметниците, които могат да бъдат наречени “машини за истории” и носят памет извън паметта, за която уж са издигнати. Противоречивите паметници са най-ценните паметници.

През юли Столична община събори паметника “1300 години България” и благозвучно нарече събарянето “демонтаж”. Заместник-кметът по културата Тодор Чобанов обясни, че вишегласието взима превес, както бил казал “архитектът на българската държавност Васил Левски”. Така общината, подобно на Киро Японеца, свали от себе си отговорността да поддържа тази своя собственост; пространството пред НДК беше лишено от важен композиционен елемент; властта показа, че не зачита мнението на експертите; обществото показа, че все още не може да мисли спокойно за близкото минало; а историята показа, че грешките се повтарят, маскирани като въздаване на историческа справедливост. Все бъгове.

Три месеца след “демонтажа” на мястото на паметника се възкачи мъничък, мъничък лъв.


Паметникът при откриването си през 1981. Снимка: Изгубената България

Лъвът на мястото на “Паметник 1300 години България” пред НДК



Снимки: Юлия Лазарова/Дневник, Иво Паунов/7dnisofia.bg

В началото на ноември Столична община постави на място на паметника “1300 години България” бронзов лъв, който държи щит с карта на една хипертрофирала България. Някога лъвът е стоял пред казармени стени с имена на загинали войници, които били махнати при строежа на НДК, а според общината връщането на лъва сега било началото на възстановяването им. Няма да повтаряме, че възстановяването на нещо в среда, която е тотално различна от средата, в която то е живяло някога, е фалшиво възстановяване. В огромното пространство пред НДК това е един чисто нов паметник, който не се вписва нито мащабно, нито стилово там, а е поставен само защото властта иска да се легитимира на патриотичното поле и безпардонно да заяви, че може да заличава и възкресява исторически периоди. И защото един зам. кмет, който закопчава долното копче на сакото си, с плам в очите е приел тази кауза за свещена.

А последиците са, че вече факелните шествия на националистите завършват с преклонение пред горкото животно.

Пловдив се готви за културна столица


Художествената галерия на ул. Гладстон, Пловдив, по време на Sofia Architecture Week 2013

Година преди заветната 2019 бъдещата европейска културна столица Пловдив се държи като болен от биполярно разстройство. От една страна действа енергично и съсредоточено да оправдае титлата (включително с добре направено и отлично обосновано ново лого), от друга ни сервира маниакално депресивни архитектурни новини (бутат галерията на Дружеството на пловдивските художници на ул. Гладстон, строят нова след инженеринг; ремонтират кино “Космос” за 2 млн. лв., познахте, след инженеринг; на площад Централен в крайна сметка сменят само плочките, не разбрахме какво стана с Гарнизонната фурна и т.н.). Вярно, гледаме отстрани и не знаем какво действително се случва в пловдивската глава, но ако трябва медикаментозно лечение през 2018, давайте. Време не остана.

Нормалност на годината

Ново площадно пространство, Крайбрежна алея, Варна



Снимки: Ginovvv/skyscrapercity

Смислени публични пространства напоследък се появяват толкова рядко, че дори един малък кът за наблюдение на морето до Северния плаж във Варна предизвиква сълзи от умиление. Площадчето е пауза в застройката и кадрира морето, правейки фин, аристократичен реверанс към шейсетарските сгради наоколо. Терасовидно слизане води към плажа, усещането е за черно-бяло безвремие, а ние се чудим защо подобни чувствителни намеси обикновено са малки и тихи, а големите по правило са шумни и безпардонни към средата около себе си.

Gifted, София



Снимки: Gifted

С наплива на Райънеър туристи, София се нуждаеше от адекватно място за сувенири и смислени продукти, които представят по съвременен и самоироничен начин града и България. Магазинчето-галерия Gifted, създадено от Валери Гюров (член на “Трансформатори” и студио “Гараж”), е точно такова място. Там се продават неща на съвременни български дизайнери — постери, игри, тениски, торби, книги с фотографии, а също и български крафт бири, вина и сапуни. Специално място заемат сувенирите с дизайн от соца — значки с логата на Стефан Кънчев, картички с корици на списание “София” от 70-те и 80-те, макети на автобуси Икарус и Чавдар, и т.н. Gifted предлагат и място за багаж, наем на Halfbike, тематични турове из непопулярни локации на града. Изобщо, това е едно от местата, които вкарват необходимата доза туристическа нормалност в един, сякаш станал без да иска, средно посещаем град.

Generator, София



Снимки: Under the line, Generator

Generator е място, което спокойно можеше да е в Берлин, Лисабон или Бруклин, но за наш късмет се намира в задния двор на завод “Витоша” в София. Нормалност е, защото събира дизайн, идеи и хора по познатата “куул” рецепта (екс-индустриално място плюс бар плюс събития и лекции); защото започна ударно с гостуване на топ дизайнери и защото ето такива места действително могат да убедят някого, че София е евтин креативен хъб с потенциал и да оправдаят икономическия оптимизъм (полетите на Райънеър и европредседателството не стигат).

Водната кула арт фест в Хладилното депо “Подуяне”



Инсталацията “Connected — but not attached” на Йоханес Герард, Холандия. Снимки: artday.bg, fakti.bg

Работата на старите хладилни депа е точно това — да приютяват съвременно изкуство в траш обстановка. Съвременното изкуство не може винаги да е пригладено, сресано, с изрязани нокти и дизайнерски обувки. Ето защо браво на БДЖ, че за втора година пуска “Водната кула Арт Фест” да събира пърформанси и инсталации от най-различни държави между ръждясалите вагони.

Галерия “Структура”, София



Снимки: Galia Yotova

Тълпата, задръстила малката софийска улица “Кузман Шапкарев” няколко дни преди Коледа, доказа, че градът явно изпитва вълчи глад за големи, добре оформени, прилично отремонтирани и правилно таргетирани пространства за съвременно изкуство. Галерия “Структура” има няколко стартови предимства — централна локация, опитен екип и добра реконструкция. Дори голямата стъклена витрина зад пощата, светеща в червено от неоновата инсталация вътре в мъгливата софийска вечер, е достатъчна, за да докара дозата нормалност за място сред тези номинации.

Ремонтът на водната каскада в центъра на Плевен


Снимки: plevendnes.com

Водната каскада в Плевен са 10 декара парково-пешеходна зона в центъра на града, завършена през 1982, когато проектите са били с размах, естествен камък е имало в изобилие, а водата е била до колене. После впечатляващият ансамбъл запустява, обраства с трева, а водата спира до този ноември, когато след дълъг ремонт каскадата започва да работи отново. Нагледахме се на неадекватно “обновени” градски зони и затова този пример от Плевен ни се струва удачен повод да припомним, че когато един град има добре замислено и изпълнено публично пространство, по-добре просто да го пази и да го ремонтира уважително (само новите плочки не са ли прекалено червени?).

Монументът “Камбаните” и “Спаси София”


Камбаните с осветление. Снимка: spasisofia.org

През 2017 инициативната неправителствената организация “Спаси София” вдигна поглед от счупените софийски плочки към бетонния монумент “Камбаните” в район Панчарево. Проектът им Сподели Камбаните цели поддръжка и популяризиране на овехтелия символ на детската асамблея “Знаме на мира” като за няколко месеца обектът е заснет, видимият бетон е почистен с песъкоструйка (не с боя, държим да подчертаем), поставено е нощно осветление, сложени са кошчета, табели, знамена, заснети са клипове, прави се дискусия. Истинска градска нормалност. Иронията в случая е, че всичко става с пари по Програма “Европа” на Столична община.


Преди и след почистването на бетонните постаменти. Снимка: spasisofia.org

Ян Геел прави доклад за София


Илюстрация от “Доклад за публичните пространства и обществения живот”, Gehl, 2017

Преди една година датският урбанист Ян Геел влезе рязко в България. Издаде на български книгата си Градове за хората, сключи договор със Столична община да направи София по-добър град за живеене, изнесе няколко лекции, обиколи всички телевизионни студия и даде интервюта за повечето вестници. Една година по-късно докладът на екип “Геел” за публичните пространства и обществения живот в столицата е факт, представен бе на общината и широката публика и се обсъди страстно в социални мрежи и офлайн кафенета. Какво по-нормално от това една община с проблеми да покани световноизвестен градски консултант за съвет как да реши тези проблеми. Докладът вече е написан, препоръките са дадени. Сега чакаме.

Книга на годината

Каталог “Български архитектурен модернизъм”

Това, формално погледнато, не е архитектурна книга, а каталог към пътуващата изложба на фейсбук групата “Български архитектурен модернизъм” (прочетете за изложбата в категория “Архитектурно събитие на годината”). Заслужава място тук заради приятния дизайн и най-вече заради систематизираната информация за един доскоро недотам популярен период от архитектурното ни минало — а именно предвоенния модернизъм. Освен това се продава по книжарниците, нещо, което малко каталози имат смелостта да правят.

“София. Идеология, градоустройство и живот през социализма”, Елица Станоева

Книгата излезе в края на 2016, но тъй като беше широко представена и обсъдена през 2017, я считаме за книга от тази година. Показва как един историк и социолог търси и дава обяснения за архитектурата на социалистическа София — през идеология, архиви, всекидневие и политически решения. Технически погледнато и това не е архитектурна книга, но ако преодолеете тежкия научен език (все пак е писана върху докторска дисертация), със сигурност ще ви е от полза да тествате отношението си към емблематични обекти от соца, анализирани от “категорично дясно-либерален човек”* като Елица Станоева

*Tака беше определена авторката на представянето на книгата в СУ.

“The House of Government”, Yuri Slezkine

Този масивен том от над 1000 страници пробва да разкаже историята на болшевишката революция през историята на една сграда и нейните обитатели. “Дом на набережной” (The House of Government) е гигантска апартаментна сграда с над 500 жилища, в която бил настанен съветският номенклатурен елит. Построена е в началото на 1930-те върху мочурище в центъра на Москва, архитект е любимецът на Сталин Борис Йофан, а до края на същото десетилетие, след “Голямата чистка”, над 70% от обитателите и техните семейства вече ги нямало. Авторът Юрий Сльозкин е професор по руска история в Бъркли, а книгата е с една от най-добрите корици на 2017.

“Four Walls and а Roof”, Reinier der Graaf

Това е първата собствена книга на Рение де Грааф, участвал в много други като партньор в холандското суперстудио Оffice of Metropolitan Architecture (OМА) и директор на неговия тинк-танк АМО. Книгата е колекция от 44 есета, които обясняват с прости думи архитектурата на нашето време и унищожават повечето митове за архитектурната професия — че е авторитетна и независима, че е загубена без личното вдъхновение, че служи на добри каузи, че има контрол над продукта си, че е отдадена на прогреса и най-вече, че архитектът е герой. Уви, не е. Не сме.

Личност на годината

Иво Божков, общински съветник

На 6 април, в рамките на едно бурно заседание на Столичния Общински съвет, проектът за небостъргача “Парадайс тауър” бе одобрен с гласовете на ГЕРБ, ВМРО и Атака. Записът от заседанието си струва всяка една минута, а обществото ни дължи много на общинския съветник Иво Божков, който излъчва на живо и нагледно ни демонстрира що е то демократична прозрачност и как тя трябва да се прилага у нас.

Иво Божков е член и на постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика на Столична община и всъщност излъчва във Фейсбук всяко заседание на СОС. Той е онова, което наричат “политик от нов тип” – открит, в постоянна връзка с избирателите си (но наистина), който заема ясни и обосновани позиции по всички проблеми в градската среда — от високите сгради до въздуха в София. Освен това умее да се подиграва със себе си (това го могат не повече от 5 живи политици в България). Да се надяваме, че няма да се умори да плува срещу течението.

Ивайло Дичев, професор-културолог

През последните години Ивайло Дичев бетонира образа си на популярен публичен интелектуалец. Публичният интелектуалец се изказва често и влиятелно по теми извън неговото експертно поле, но интересното при Дичев е, че неговите позиции по темите, от които ние разбираме (архитектура и градска среда), не носят обичайната надменна арогантност на българския хуманитарен професор (поне не чак толкова) и често дават любопитна гледна точка. В резултат ето го за втори път и в тези номинации.

Ивайло Дичев зае ярка позиция още през 2015 в дебата за крепостите и против фалшификацията на наследството, а тази година продължи да се изказва по “горещи” архитектурни теми като събарянето на паметника пред НДК, отношението към паметниците от комунизма, ремонтите в София и доклада на Ян Геел. На пръв поглед няколко статии, телевизионни интервюта и онлайн постове са нищо, но в страна със сложни мрежи на контрол и засилващо се усещане за медийна несвобода и това не е малко.

Спаси София, неправителствена организация

Хиперактивната неправителствена организация Спаси София участват в няколко от номинациите ни тази година. Само това е достатъчно да получат логична групова номинация и за личност на 2017, но не е единствената причина. От създаването си през 2015 те шумно спасяват трамваи, подават сигнали срещу некачествени ремонти, борят се срещу мръсния въздух, работят за нощен транспорт и по-добри табели и като цяло използват всички лостове за контрол на гражданското общество над властта. Властта не ги обича, но работи с тях и все още сякаш не успява да ги опитоми. Което е добре.

***

Това бяха номинациите за 2017. Вие сте на ход.

Гласуването приключи. Вижте резултатите.

Коментари

  1. Андриана Коцева (28 декември)

    Едно от трудните неща в гласуването тази година за мен беше да определя фаворит в категория “Нормалност на годината”. В крайна сметка определих моя победител “Каскадата в Плевен” може би и по лични причини. Тъй като в анкетата не можем да слагаме бележки, а аз имам такива – пиша:) Малка поправка в текста: каскадата никога не е преставала да работи, винаги част от нея е функционирала, за съжаление в последните 10-15 години, само по-малката част от ансамбъла – големите и малките фонтани, пеещия фонтан, който никога не пропя, а водопада и коритото почти не бяха пускани. Обновяването на централна градска част в Плевен стана почти “поносимо”, новите гранитни плочи на площата в сиво и бледо жълто са ненатрапващи, лошото е че никой не помисли за това щом от дясната страна на каскадата настилката е сиво-жълта, то лоично е и от другата ѝ страна тя да е такава. Вместо това сложиха зле направени, прекомерно активни като цвят червени плочки, които напомнят старите. Мрамора и гранита от каскадата бяха премахнати, но затова пък – пейките, отляти от мозайка са страхотни – да ги бяха сложили из целия център. Този ремонт можеше да бъде емблематичен, особено, ако бяха запазили и шахтите за оттичане на вода (центъра на Плевен е най-ниската точка в града и като завали става интересно) и бяха направили градската мебел и настилка в един стил. Надявам се следващите подобрения да са по-добри, с качествени материали, добре обработени и с мисъл и желание за подобряване. Засега все още съм скептична и раздвоена, но ако трябваше да гласувам между Витошка и центъра на Плевен – определено второто бих избрала.
    П.С. Остава само да махнат измислените велоалеи по пешеходната и да ги поставят на места където наистина има нужда.
    П.С. (2) Успех с анкетата!

  2. Usted (29 декември)

    Хубави и напоителни номинации, за които благодарим от сърце!

    Аз лично не видях в “Човек на годината” Теодор Караколев и Васил Макаринов, които поведоха истинска и на този етап успешна битка против “мансардирането” на х-л България, в рамките на която се повдигнаха и някои по-общи, но базови въпроси, като например кога и доколко е допустим компромис при реконструкцията на архитектурното културно наследство. Като прибавим към номинираната изложба също така и архитектурните им разходки Вътре в сградите (и то не само по леко изтърканите вече икони), може да кажем, че тези двама “любители” са не по-малко ангажирани от Спаси София.

    В този ред на мисли не видях и като тенденция специализираните архитектурните разходки – както споменатите по-горе, така и някои наскоро появили се. Ако щете и Sofia Graffiti Tour прикачете към него.. (не мисля, че е по-малко събитие от магазинчето Gifted).

    И ми се струва, че 1300 беше по-скоро генератор на Полемика, отколлкото на истории – задача, с която Бронзовата къща се справи по-добре, най-малкото защото разкри един изненадващ аспект на граждански бунт срещу системата – колкото и противоречив да е един обект, щом е временен, хората изведнъж се успокояват – нещо като обяснението на министъра на културата, че събарянето на двойната къща е един вид “временно”, защото собственикът щяло да трябва да я възстанови в оригинален вид.

  3. Л. Стоилова (29 декември)

    Разнообразни и многобройни номинации!
    В някои групи е непосилно да се избере само една.
    Други номинации са подходящи за няколко групи.
    Е, винаги може да се добавят и още.

    Към тенденциите и аз бих допълнила специализираните културни маршрути, особено тези на модернизма, осъществени от Васил Макаринов и Теодор Караколев. Те направиха повече за популяризиране на модерното културно наследство от много статии, книги, подписки и постове. Защото пази този който цени, а цени този, който познава. В архитектурата е важно и личното преживяване на пространствата.

    Патриотичният кич с фасадния аранжимент на глаголица върху съвременна луксозна апартаментна сграда на ул. “Латинка” в София на една от най-успешните фирми в бранша през последните години – “Артекс” и арх. Пламен Мирянов, придружена от клип на арх. Пламен Мирянов (Jr.?) с разказ за братята Св. Св. Кирил и Методий и фрагменти от библейски текстове, получи награда в годишния преглед “Сграда на годината”.
    Този пример е достоен и за групата на градските бъгове.

  4. Дияна ( 5 януари)

    Традиционно започвам годината с вашата класация :) И благодаря за обзора и иронията в поднасянето му.

    Моята лична тенденция на 2017-та е растящата гражданска ангажираност и осъзната нужда от проява на отношение към разноородни градоустройствени и културни решения, традиционно оставени на волята на институциите. Оптимист съм че, макар и бавно, тази нужда сякаш дава заявка за навлизане във фаза на градивни действия от все по-широк кръг граждани.

    Действително, най-голямо колебание имам в категорията “нормалност” и почти всяка от номинациите ме радва много, макар да не може да заличи горчивия вкус от общественото безсилия по отношение на безвъзвратно загубените и трансформирани вече обекти.

    Критична, дейна и смислена 2018 на всички ни!

  5. yana (29 август)

    Страхотна класация – представя доста вярно актуалните теми в архитектурата.

    Да си призная, има сгради които изобщо не бих си направила и труда да номинирам – просто защото за мен са кич и липса на какъвро и да е вкус.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории