WhATA Awards 2016: Номинациите

от WhATA, 27.12.2016 | 10 коментара

WhATA Awards 2016

Гласуването приключи. Очаквайте резултатите през февруари.

Има години, в които се радваме, че правим класации за архитектура, а не за политически и каквито и да било други събития. Тази е една от тях. Пред вас са поредните номинации за най-важните архитектурни тенденции, сгради, успехи и провали на 2016. Седнете някъде на топло, налейте си по едно и се насладете на факта, че живеете в страна без бомби, където имате възможността да се ядосате на някоя архитектурна глупост. Това е лукс, който много хора, на много места по света не могат да си позволят. Приятно четене.

Архитектурно събитие на годината

Ян Гел в България


Ян Гел (вдясно) с главния архитект на София Здравко Здравков при представянето на книгата “Градове за хората” в Софийска градска художествена галерия. Снимка: Градът

Датският архитект и общественик Ян Гел от години учи света как да прави градовете си по-приятелски и удобни за живеене. Той пише, издава книги и съветва общини от Ню Йорк през Москва до Мелбърн и Оман. Тази есен се появи и в България и за 2 дни успя да изнесе лекция в Пловдив, презентация в София, да даде серия интервюта пред всички възможни медии, да се види с Фандъкова и да се снима с куп ентусиазирани млади урбанисти. А е на 80 години. Евала.

Трябва да отбележим, че Гел е виден противник на модернизма, градове като Бразилия го карат да сънува кошмари, а Корбюзие му е зъл гений като Жокера в Батман. Съгласни сме, че малкият мащаб във всеки град е прекрасен, и ние обичаме пешеходните улици с малки магазинчета и постмодерното разнообразие обичаме. Обаче смятаме, че голямото предизвикателство е да направиш и чистите градове на модернизма “за хората” (мислете си за панелните квартали). Тогава ще го признаем Гел.

One Architecture Week в панелния квартал Тракия, Пловдив


Снимка: Megan Lueneburg

Като си говорим за панелни квартали, тази година архитектурният фестивал One Architecture Week направи може би най-силното си издание, откакто се е преместил в Пловдив. Тракия е журнален панелен квартал от зрелия соц, а фестивалът успя да “разкаже” мястото и да разшири темата до неформални намеси, самоучастие и прочие актуални глобални теми чрез серия фокусирани изследвания, акции и тематичен форум. А основната изложба “Живи пространства” беше категорично на ниво Венецианско биенале.

Изложба “Монументални истории”


Макет на Националния театър в Лагос, част от изложбата “Монументални истории”. Снимка: Монументални истории

Знаете ли, че Националният театър в Лагос, Нигерия е пълно копие на Двореца на културата и спорта във Варна? През втората половина на ХХ в. между новоизпечените постколониални държави в Африка и Близкия изток и техните социалистически посестрими от други части на света са се обменяли не само комунистически идеи и оръжие, но и научно-технически кадри, все в името на прогреса. Така след 1960 г. една мощна вълна български архитекти и инженери създават редица значими обществени сгради в страни като Нигерия, Мали, Гана, Либия, Йемен и Обединените арабски емирства. През юни сдружение Punct’o събра материали за този все още непознат период от българската архитектурна история в изложбата Монументални истории. Освен любопитни снимки и архивни картички, за изложбата бяха направени и фини 3D принтирани макети на ключови сгради от тази наша “експортна” архитектура.

Изложба “Съвременна полска архитектура”

В началото на юли Полският културен институт подреди скромна изложба на необичайно място: оградата на полското посолство на ъгъла на Канала и ул. “6-ти септември” в София. Скромна, но важна и то по минимум три причини. Първо, представи отлична селекция от продукцията на новото европейско архитектурно чудо (включително сгради като филхармонията в Шчечин с награда Мис ван дер Рое за 2015, и научния център “Коперник” във Варшава). Второ, всички показани сгради бяха строени след 2010, повечето от тях бяха обществени, построени с държавни или европари и след конкурси. И трето, всички сгради на плакатите демонстрираха завидна архитектурна модерност, от която ни се доплака. Оттогава се чудим: как ли би изглеждала изложба на съвременната българска архитектура, построена с европари? После си спомняме за конкурса Сграда на годината и потръпваме от срам.

Португалската архитектура в изложба


Снимка: Envitecture

Португалската архитектура е лаконична, локална и много силна като въздействие. Освен това е световно известна до степен на култ, който у нас все още не е достигнал популярността, която заслужава. Стъпка в правилната посока беше направена през март, когато в старата Централна баня (сега Музей на София) бяха представени 11 проекта, построени в Португалия през последните 15 години. Изложбата беше кръстена повече от удачно “Архитектура в контекст” и бе съпроводена от смислена дискусия за търсенето на архитектурна идентичност (което португалците правят с лекота и без грам комплекси). Единствената ни забележка е: още проекти можеше.

Architects for Urbanity подписаха договор с Община Варна за новата библиотека в града


Ирген Саланджи от Architects for Urbanity в Община Варна. Снимка: Аrchitects for Urbanity

Вероятно помните, че преди година съорганизирахме конкурс за нова библиотека във Варна, който събра 370 проекта от цял свят. Е, през лятото на 2016 победителите Architects for Urbanity сключиха договор за изработване на технически проект с община Варна и станаха първите чуждестранни архитекти, наети от българска община след отворен международен конкурс. Няма как да не сме доволни от такова нормално (засега) развитие на нещата — все пак живеем в страна, в която по правило конкурсите не се осъществяват, а в общественото съзнание “обществена поръчка” е синоним на “крупна кражба.”

Architects for urbanity са група ентусиазирани младежи, които са работили в известни холандски бюра (MVRDV, OMA, Mecanoo), развиват ясни и чисти идеи, представят ги добре, участват в по няколко конкурса на година, а вече и летят редовно до България. Стискаме им палци. 

Конкурс на годината

С мъка на душа сме принудени да обявим 2016 година за нулева в категорията “Конкурс”. Годината беше богата на обществени поръчки, наистина, но никоя от тях не получи “опаковката” и влиянието на реален архитектурен конкурс за идеи. В същото време две намерения за смислени конкурси бяха отложени за зимата на 2017 (конкурсът за нов център на Боровец и конкурсът за реконструкция на бившата топлоцентрала на НДК), така че надяваме се догодина номинации тук да има.

Въвеждаме обаче новата позиция Honourable Mention, за единични герои като:

Конкурс “Тютюневият град на Пловдив” (Honourable Mention)


Снимка: tutun.kab-plovdiv.com

Конкурсът за архитектурна и бизнес (!) идея какво да правим с тютюневите складове в Пловдив беше провокиран от нещастната съдба на първия полуразрушен склад през март и се оказа в разгара си тъкмо навреме за опожаряването на други 4 през август. Като цяло ситуацията около т.нар. “Тютюнев град” в бъдещата столица на културата 2019 е отвъд всякакво възмущение (виж по-долу), но желанието на пловдивските архитекти да дефинират ценността на мястото и как то може да бъде от полза под формата на конкурс-диалог заслужава поздравления. Сега, доколко събраните предложения ще бъдат ползвани от Община Пловдив, е съвсем друг въпрос.

Бел. До уебдизайнера: Само по-леко с копирането на чужди (датски) сайтове, а?

Архитектурна тенденция на годината

Архитектурата помага на хората

През 2016 архитектурата самоосъзнато заяви: днес архитектът трябва да е първо в служба на хората и после на капитала, егото си… допълнете списъка. Стана модерно да заявяваме, че архитектурата не трябва да бъде елитарна професия. Социално и политически ангажирани бяха повечето архитектурни форуми и събития през годината: Архитектурното биенале във Венеция (с тема “Reporting From the Front”), Архитектурното триенале в Осло, Архитектурното биенале в Ротердам, фестивалът Миксер в Белград (на тема “Sensitive Society”), както и българските One Architecture Week в Пловдив (“Действие!”) и One Design Week (“Мога ли да помогна?”).

Тенденцията е дотолкова благородна, че всеки опит да се припомни, че пълната социалност се провали някъде в края на ХХ в., засега звучи неуместно.

Граждански организации работят с институциите


Снимка: ЗА градско развитие

Оставката на главния архитект на София в края на 2015 сякаш отпуши цунами от гражданска и експертна активност с цел промяна (към по-добро) на градските политики. Отделно, изострената политическа чувствителност на най-голямата партия в България, която “усеща с кожата си” настроенията на хората, доведе ако не до чуваемост, то поне до флирт на общините с недоволните. Резултатът е все повече обединения, форуми и комитети, които говорят, действат и реално искат да повлияят на развитието на градовете ни днес. Проведен беше Форум ЗА градско развитие, някои от ключовите играчи в него после сформираха екип към главния архитект на София за изработване на Визия за София, представители на организации като “Група Град” и “Спаси София” са канени на всички разширени експертни съвети към Столична община и т.н.

София “преоткрива” небостъргачите


Поглед от една от строящите се високи сгради до НДК. Снимка: Георги Петев

100 години след другия свят и София започна да се отърсва от равномерната си градска застройка и да се труфи с високи сгради където трябва и където не трябва. Новите софийски небостъргачи по правило изглеждат по-скоро дубайски, отколкото нюйоркски и пет пари не дават за характера и силуета на града. Новостроящата се сграда на площад “Македония” вече се вижда от целия център, а чутовните билдинги до НДК промениха панорамата завинаги (и то не с добро). Пак ще повторим каквото казахме още през юли, когато в пресата изгря проекта на турската компания “Гаранти Коза” до Пирогов:

Имаме ли право да регулираме и протестираме срещу законни частни инвестиции, на частни терени, разрешени от Общия устройствен план само защото са големи като мащаб, лоши като архитектура и далеч от представата ни за “град за хората”? Ами всъщност да. И не защото частните инвестициите трябва да бъдат контролирани, а походът на капитала спрян. А защото всичко опира до качество на предложената архитектура, до чувствителност на урбанистичната намеса към заварената среда, до прост, демодиран професионализъм.

Говори се за архитектурата (а не само за паметниците) на социализма


Дебат за архитектурното наследство на комунизма. Снимка: One Architecture Week

Безкритичната носталгия по социализма е едно от най-лошите неща, които могат да се случат на този спорен период от нашата история. Другото лошо нещо знаете кое е (точно така, с разрушаването на неудобно минало проблеми не се решават). Тази година обаче ни се струва, че дебатът мина на едно друго ниво, отвъд очевидно нерешимите спорове около монументите. Започнаха да се правят дискусии, събития и конференции, които най-накрая стигнаха и до архитектурата (дискусия “Архитектурата от комунизма като ресурс” в НДК, филмът, който открива авторите на панелния квартал “Тракия” в Пловдив, семинарите на магистърската програма по културна антропология в СУ и т.н.).

Защо това е важно? Ами огледайте се. Огромна част от средата, в която живеем, е била построена през соца и е крайно време да започнем да я възприемаме като архитектура, а не като идеология. И да спрем да топлоизолираме видимия бетон на брилянтни сгради, които спокойно можеха да се намират в Лондон или Берлин.

В пряка връзка с горното идва и последната тенденция за тази година:

Соц модернизмът в България се “реновира” зле


Площад Бдинци, Видин. Снимка: Wikimapia

През август избухнаха спорове около проектите за обновяване на централния площад “Бдинци” във Видин, където архитектурната гилдия и обществото скочиха срещу намеренията на общината за тотална реконструкция и “унифициране” на настилките с цел смяна на инфраструктурата и “усвояване на пари по еврофондове”. Последната мантра е на път да прецака всички смислени ансамбли от късния модернизъм у нас. Настилки се сменят поголовно, без оглед на контекст, среда и околни сгради, с пълно неуважение към архитектурната, градоустройствена и дизайнерска последователност на оригиналите. Да наречем това просто невежество е като да го похвалим.

Сграда на годината

2016 беше една от най-слабите откъм знакови сгради архитектурни години откакто тези награди съществуват. Недоумяваме къде може да е проблемът и се успокояваме, че вероятно икономическото благополучие е довело до по-големи сгради, които се проектират и строят по-бавно и ще започнат да изскачат една след друга до година-две. Защото ако не е това, то тогава българската архитектура яко го е закъсала. И все пак, някъде през есента, се появиха няколко “тихи” сгради, които “отсрамиха” категорията. А и си струват отвсякъде.

Общежитие от контейнери, София


Репортаж на БНТ2

С морските товарни контейнери архитектурата експериментира отдавна, особено в някои по-северни европейски страни с големи пристанища. В България това относително евтино и бързо строителство е все още непознато. Ентусиасти обаче се намират, при това не в Бургас (където контейнерите щяха да са си съвсем в контекста), а в София. През септември в кв. Надежда беше завършено първото общежитие от контейнери
, в което ще живеят 30 ученици от 153-то Спортно училище.

Сградата изглежда добре, но още по-хубавото е, че технологията е супер подходяща за конкретната функция. Да правиш бутикови жилища от контейнери е маниерно, но да ги използваш за общежитие е съвсем ок. Една седмица след българската сграда из световните архитектурни медии се завъртя плаващо студентско общежитие от разместени контейнери, разположено в пристанището на Копенхаген и проектирано от датското дете-чудо на архитектурата Бярке Ингелс (BIG). И ето как изведнъж се оказахме с рядък случай на местна архитектурна адекватност.

Архитекти: Пам Консулт и студио Contraster

Magazia 1, Бургас


Снимка: Мариана Сърбова (Facebook)

В Бургас може да не проектират с контейнери, но имат пълното право да се похвалят с една от най-добрите реконструкции напоследък. На терминал Изток-1 на Бургаското пристанище се появи нов културен център в преустроен склад от началото на ХХ век. Сградата демонстрира съвременност и изключителна последователност в архитектурната намеса, прокарана от околното пространство (обърнете внимание на крана) през внимателно съхранената метална конструкция в интериор до графичния дизайн и визуалната идентичност. Такъв категоричен и последователен архитектурен език е нужен винаги и навсякъде.

Архитекти: “ОББ Контролинг”, арх. Десислава Стоянова, арх. Мариана Сърбова, арх. Петя Танъмова

Чери Орчард Резиденс, София


Снимка: Цветомир Джерманов

Въпреки странното си име и още по-странното предназначение (“частен клуб за събития”, хм…) в Чери Орчард няма плюшени червени завеси, а суров и драматичен интериор, който напомня на ранния Джеймс Стърлинг. Сградата е реконструкция и надстройка на съществуваща относително безлична вила, но намесата носи силен дух на регионален модернизъм и заслужава аплодисменти. Това е архитектура, която не прави уау-кадри за корици на списания, а влияе бавно, трудно и след осмисляне. Сигурно затова сградата е една от само трите български номинации за последния рунд награди за нова европейска архитектура Мис ван дер Рое.

Архитекти: Студио bureau XII

Печатница на ул. Карнеги, София


Снимка: L6 studio

Допреди година това беше антиутопично място като за филм: тясна улица в центъра на София, нито едно дърво, излющени високи фасади, които кънтят в пустите горещи августовски следобеди и са зловещо тъмни вечер. И една синьо-зелена дограма като очна линия на склададжийка от късния соц. В един момент обаче сградата на печатницата беше реконструирана и мястото изведнъж придоби различен вид. Цветът на дограмата плисна по фасадата, появиха се последователно проведени нови елементи, а интериорът беше издържан в индустриалния минимализъм, който всяка подобна сграда заслужава (по-малко гипсокартон, повече честни материали). Особени фенове сме на карирания растер на черните метални решетки.

Архитекти: L6 studio

Ресторант/бар на годината

ХлеБар на Оборище


Снимка: Цветелина Белутова

След като тесничката закусвалня ХлеБар на ул. “Шишман” стана една от основните спирки на внимаващия-какво-яде централно-софийски хипстър, тя отвори и нов, много по-просторен клон на ул. “Оборище”. Менюто изглежда обогатено (спокойно, баниците с манатарки са си там), а интериорът, без да променя стилистиката на стария ХлеБар, се е качил с ниво-две нагоре. Впечатляваме се от свободното пространство, черната стоманена дограма (запазена марка на ХлеБар), грубия под, металните исторически колони (находка), тезгяхът на колелца и голямата обща маса. Само дебелите книги на Monocle, уж небрежно нахвърляни на масата, идват леко престарани — все пак сме с мазни пръсти и бухаме баница, макар и в чиния.

Beer Box


Снимка: Go Guide

Ресторант Beer Box е направен от 4 товарни корабни контейнера и внася автентична доза индустриалност край най-натоварения младостки булевард “Александър Малинов”. Инвеститорът и архитектите са същите, направили и общежитието от контейнери в кв. Надежда (виж няколко номинации по-горе). Интериорът на BeerBox е симпатично съчетание от дърво и метал, контейнерната повърхност не е скрита (е, екстериорът можеше да е още по-“контейнерен”), в менюто преобладава качествената скара и, както личи от името, има добра селекция от вносна бира. Beer Box е отличен пример как липсващата у нас prefab архитектура може да изглежда несравнимо по-бутикова от псевдо луксозните чудеса от лъскав гранитогрес.

Космос


Снимки: Funkt

Космос е най-новият ресторант на собствениците на “Ракета ракия бар” и “Спутник” и предлага хай-тек интерпретации на традиционни балкантуристки ястия (като шопска салата с магданоз на пяна, например). Интериорът си играе с ретро футуризма от 60-те (осъзнато или не), комбиниран с щипка самоирония и пипнати метални детайли. Освен сгънатите български одеяла в метални кафези на тавана, които иронично приземяват космическата тематика, интересни са и ретро столовете, и инсталацията от планети/диско-топки, но и различните дизайн интерпретации на завъртени кубове — огледални кубове на стените, метални кубове-кошове за бутилки и проекции на кубове в паркета. Изобщо, “Космос” е място на контрасти, в което Дон Дрейпър от “Mad Men” среща Джена от “Седморката на Блейк”, пее й “Земля в илюминаторе” и я черпи с кюфтета и миш-маш.

Бар Public


Снимка: Марияна Петрова

Бар Public се появи тихомълком миналата зима в онази част на ул. “Ангел Кънчев”, където в момента животът, така да се каже, ври и кипи. Барът носи онази космополитна атмосфера с видим бетон, дърво, черно желязо и виенски столчета, която безотказно работи в центъра на всеки уважаващ себе си град. Но в тази класация Public присъства заради “онази” лампа в средата. Направена е от медна ламарина, смесва сай-фай с декоративност и параметризъм и в същото време прилича на онези лъскави играчки за елха от 80-те, които изтегляш и превръщаш в 3д. Без нея барът щеше да е просто едно добро софийско място, а не Мястото, където пиеш с приятелите си от чужбина.

Новият бар Петък

Новият бар Петък вдигна летвата откъм пространство и напусна буквалния ъндърграунд, за да се засели в неочаквана траш индустриална находка до МВР на ул. “Гурко”. Стената с живи растения е силен ход, височината е един път, а видеото с ремонта тип “the making of…” е една крачка напред към култа.

Градски бъг на годината

Ларгото


Снимка: Сграда на годината

Ларгото имаше заложби за многопластов бъг още миналата година, когато го номинирахме за новоиззиданите тухлени стени върху античните руини, но тази година разгърна потенциала си с окончателното завършване на общественото пространство там. Същото това обществено пространство има най-лошите качества, които една публична зона може да има: ниско е, празно е, няма случки. Пак да кажем: нищо не си струва подобно брутално експониране на руини и нищо не оправдава трите стъклени цирея насред Ларгото.

Реконструкцията на зала “София” в Борисовата градина


Зала “София” при откриването си през 1968 и след реконструкцията през 2016

Покритата тенис-зала “София” в Борисовата градина е построена през 1968 г. за Деветия световен младежки фестивал и е блестящ пример за навреме и добре отигран брутализъм по нашите провинциални земи. През октомври залата “светна като нова” след ремонт за 1.8 млн лв., а лентата преряза лично премиерът Бойко Борисов.

Когато по-горе написахме, че модернизмът от соца у нас се реновира зле, имахме предвид случаи точно като този.

Няколко неща правят зала “София” забележителна сграда. Нито едно от тях не е останало след ремонта:

  1. 8-те триъгълни конструктивни рамки от видим бетон са обезличени. Видимият бетон е топлоизолиран и боядисан. Не знаем колко време трябва да мине и килограми думи да се кажат, за да стане ясно, че сградите от видим бетон НЕ се “санират” по такъв начин.
  2. Оригиналната дъбова дограма на двете челни фасади е сменена с бяла, пластмасова. Трябва да подчертаем: материалите, които определят вида на тази сграда, са видимият бетон на конструкцията и дървото на дограмата, а контрастът им е класически прийом на брутализма. Това вече сме го загубили.
  3. И накрая, сградата е добре балансирана контрастна композиция от бетонни триъгълници, опрени на точка, и масивни каменни подпорни стени. Всяка пристройка унищожава тази композиция.

Има много още да се каже и за покрива, и за интериора, за надписите, че и за жълтите нови седалки. Но тук вече ще замълчим от яд.

Ремонтът на Централна гара


Преди и след. Снимки: iSofia, Монитор

Този ремонт бележи поредната победа на топлоизолацията (и инженеринговите поръчки) над архитектурата и е още една илюстрация, че модернизмът у нас се реновира, меко казано, с неуважение. Фасадата на Централна гара досега разказваше простичката история как една огромна козирка се носи с лекота от стройни Х-образни колони от видим бетон, а между тях стърчат 3 куба, облицовани със светъл камък (първият — с надпис на български, вторият — с часовник, третият — с надпис на френски). След ремонта обаче козирката изглежда тежка и тромава, топлоизолираните усилените X-образни колони вече не са така стройни, а от видимият им бетон няма и следа (Втори закон на WhAТА: видим бетон не се топлоизолира и боядисва отвън! Вижте и горната номинация).

Трите куба сега са черни и лъскави, френският, логично, е заменен с английски, а характерният модернистичен шрифт е подменен с доста по-безличен (и междуредието в надписите е непропорционално голямо).

Най-хубавото на ремонта е, че от гаровия салон се виждат добре влаковете на първи перон. Най-лошото — че гаровият салон изглежда малък и евтин. Подът е лъскав (как ли ще се пързаля на киша?), по-голямата част от художествените релефи ги няма, а за мозайката на Атанас Яранов се бил разразил скандал да й се махне петолъчката.

Скандалите около тютюневите складове в Пловдив


Снимка: Костадин Палазов

Сигурни сме, че вече знаете всичко и за съборения тютюнев склад през март, и за изгорелите през август. Отношението към това индустриално наследство в Пловдив е един от толкова категоричните бъгове на 2016, че думите просто са излишни.

Събарянето на хотел и кино “Сердика”


Снимка: webcafe.com

През юли София осъмна с прах и руини около паметника Левски и възмущението на певеца Стефан Вълдобрев във Фейсбук. Започнало беше разрушаването на легендарните хотел и кино “Сердика”, от които до есента не беше останала и тухла. На тяхно място започна изграждането на многозвезден хотел от веригата “Хаят”.

Вярно, че животът си върви и ако плачем за разрушени сгради, животът ни ще мине в плач, но разрушаването на кино “Сердика” е действително пропусната възможност за важно място в столицата ни. В София имаше два емблематични кръгли площада, обрамчени с емблематични извити хотели: площадът пред Народното събрание с хотел “Радисън” (бивш “София”) и площадът при паметника на Васил Левски. Единият вече никога няма да бъде същия.

Надстройката на хотел “Маринела”

След като блестящо чалгаризира интериора (и името) на бившия хотел “Кeмпински”, собственикът Ветко Арабаджиев се зае да надстроява едно от ниските му тела. ДНСК забрани строежа под предлог, че няма необходимите документи, но строителството не спря (работело се, казват, в извънработно време). Междувременно Mинистерството на културата отказа да обяви сградата за културна ценност и така май се изчерпаха законовите инструменти да се контролират ветковщините в нея. А Ветко имал планове и за 10-етажна надстройка в западната част на комплекса. Проследете сагата

Нормалност на годината

Интерактивна карта “Наследството на София”


Изображение: Morphocode

Българското дизайн студио Morphocode от години работи по визуализацията на данни, инфографики, анализи и картографиране на едно съвсем друго, космическо ниво. Тази година те небрежно намигнаха и на софийската действителност като успяха да съберат, обработят и качат в отлична интерактивна карта всички над 800 декларирани паметници на културата в центъра на София. Картата е абсолютно достоверна, базирана е на данните на архива на НИНКН (Националният институт за недвижимо и културно наследство) и доказва, че няколко човека, с малко ентусиазъм и адекватен за времето си софтуеър могат за 3 месеца да свършат работа, която държавните служители отлагат от години.

Качествените урбанистични проучвания


Част от изследването “Сподели квартала”, Съюз на урбанистите в България

Градовете ни имат нужда от качествени проучвания, оформени добре, които да ни говорят на ясен и разбираем език. Тази година видяхме поне няколко такива. Група урбанисти и неправителствени сдружения направиха чудно изследване на развитието на средата по софийската улица Цар Иван Асен II и ж.к. Яворов, а фестивалът One Architecture Week произведе забележително подробна онлайн интерактивна карта на актуалното състояние на панелния квартал Тракия в Пловдив. Пожелаваме си повече такива.

Цветово решение на санираните сгради в Бургас по квартали


Изображение: Община Бургас

Бургас продължава похода си на община-отличник с още една заслужаваща отбелязване европеидност: таблица с цветове по RAL, които да се ползват при боядисване на новосанираните сгради в града. Цветовете са безконфликтни, а особено яки са логата, различни за всеки квартал, с които съответният блок трябва да се идентифицира. Вижте няколко санирани блока.

Промяната в КАБ

В средата на май, в Албена, се проведе общото събрание на Камарата на архитектите в България (по-известна като КАБ). След колоритно гласуване, предшествано от видеовизитки и страстни изказвания, беше избрано ново ръководство, което заяви желание за промяна. В резултат от няколко месеца дори и такива разсеяни административно архитекти като нас започнаха да виждат в КАБ не просто “онзи офис, от който се вземат удостоверенията за пълна проектантска правоспособност”, а организация, която действително работи за членовете си.

Има усещане за прозрачност и промяна, която се прави по съвременен начин. Не се изолира провинцията. Използват се модерни канали за комуникация: streaming на заседанията, разяснителни клипове, собствен YouTube канал, жива Фейсбук страница. КАБ има ясно мнение и взема навременно отношение по актуални казуси като реконструкцията на хотел “Кемпински” (извинете, “Маринела”), Младост и т.н. Да не говорим колко беше полезна последната инициатива, в която събраха всички тълкувания на ЗУТ от МРРБ и ДНСК (всички неархитекти да ни извинят за чуждия език, обаче това последното наистина е супер).

Дай боже всяка трибуквена организация у нас да се промени по подобен начин.

Книга на годината

Granta “Градът”

Granta е онова списание, което прилича на книга и събира нова литература и публицистика в тематични броеве. Последният брой беше с тема “Градът”, съответно архитектурата и градските въпроси бяха достойно засегнати. Ние се зачетохме повече в публицистиката, отколкото в литературата, но във всички случаи стигнахме до края на томчето и не съжаляваме. Вижте поне историите за Корк, Мумбай и тоалетните на НДК.

“Архитектурни теории в монолози”

Георгий Станишев е един от малкото чисти теоретични умове на родния архитектурен небосклон и отдавна се чудехме кога ще издаде книга. Е, книгата се появи тази година и събира не само интервютата му с редица световни архитектурни звезди (проведени, между другото, като равностойни диалози), а и основните му теоретични постановки. Хвърлете едно око, за да се успокоите, че всъщност не е срамно да сме архитектурна периферия, напротив. Дава много възможности, важното е да го практикуваме без комплекси.

“Алманах на панелна Тракия”


Изображение: programata.bg

Книгата събира изследванията на панелния квартал “Тракия” в Пловдив, направени във връзка с темата на тазгодишния фестивал One Architecture Week. Има текстове, карти, архивни данни и интересно подбрани нови теми, разделени по ключови елементи на квартала (беседки, читалища, градинки и т.н.). В изследването се включват над 60 души, а вътре има статии от поне 10 различни човека. Книгата е много добре оформена графично, а както писахме по-горе, имаме голяма нужда от все повече качествени градски проучвания като това.

“Градове за хората”

80-годишният герила урбанист и архитект Ян Гел сигурно вече е по-известен в България, отколкото в родната си Дания. Той направи впечатляващ блиц тур в България тази есен с кулминация представяне на българското издание на книгата му Градове за хората в СГХГ, което събра куп хора от всякакви възрасти. От издаването си през 2010 книгата е преведена на близо 30 езика и нищо чудно. Тя се чете за един ден и рядко има урбанистични текстове написани на толкова лесен и разбираем език. Ние все пак оставаме с едно наум заради негативното отношение на Ян Гел към модернизма (но ние сме си такива).

Личност на годината

Новият архитектурен администратор


Изображение: Oliviu Stoian from Noun Project

През 2016 се смениха хората начело на ключови административни структури в голямата българска архитектурна игра. Две от най-популярните различни лица са новият главен архитект на София Здравко Здравков и новият председател на Камарата на архитектите в България Борислав Игнатов. Но освен тях има още редицa повече или по-малко известни архитекти, които решиха да зарежат предишните си поприща и да влязат с тяло в по правило затлачената ни администрация, за да пробват реформи.

Това е и единствената номинация за личност на годината през 2016. Смятаме, че рано или късно всичко архитектурно опира до администрацията, за да излезе от света на пожелателното и да стане действителност. Затова нека фокусираме вниманието си върху новия архитектурен администратор. Да му дадем шанс и да го държим под око. Заявката за промяна е направена. Сега чакаме резултатите.

***

Това бяха номинациите. Сега сте вие.

Гласуването приключи. Очаквайте резултатите през февруари.

Коментари

  1. Asya (27 декември)

    Съгласна съм с доста от номинациите, НО Хлебар на оборище можеше да бъде направен много по-добре. Минимализмът не се е получил, пространството крещи “затвор” и “болница” погледнато отвън.

  2. Добрина Желева-Мартинс (27 декември)

    в рубриката си “Качествените урбанистични проучвания” класирате като такова “Сподели Квартала”. Обаче, може ли да се нарече качествено едно урбанистично проучване, което заличава съзнателно(!) цяла сграда от к-с “Яворов” – бивш “Ленин”? При това не каква да е, а емблема на модернизма, каквато е сладкарница “Фея”? Проучване, което е подминало факта, че к-с “Яворов”/“Ленин” е вписан през 1996г. в Международния регистър на ДОКОМОМО?

  3. Георги Грозданов (28 декември)

    Номинациите са супер! Но относно топлоизолирането на X образните колони на Централан гара – това просто не е вярно. – “ Поради конструктивното укрепване Х-образните колони са увеличени с 10 см от всяка страна, сложена е и нова подсилваща армировка заради изискванията на еврокодовете – конструктивният модел показа, че и тези колони трябва да бъдат усилени.” – goo.gl/AZs2Sx

  4. Светозар Ц (28 декември)

    Whata, a тази книга от 2016?

    knigabg.com/index.ph…

  5. Теменужка (28 декември)

    Харесва ми първото място на Ларгото в класацията за Градски бъг на годината, но не виждам нищо за решението за оформяне на бани като научни центрове?!

  6. Огнян Димитров (29 декември)

    Зачуден съм на епитетите използвани за Ларгото и че изобщо е в подобна класация.

    Самите стъклени куполчета ми изглеждат добре и ненатрапчиви – отдалеч не се стърчат, а отблизо мога да погледна надолу. Също мога да се разходя между тях. С когото и да съм разговарял – майка ми и баща ми, познати, колеги – относно куполчетата винаги впечатлението е било много добро и на никого не са му изглеждали грозни или недодялани или че загрозяват площада.

    Какви са реалните грешки, които доведоха до употребата на такива епитети? Питам, защото не съм архитект, а обикновен програмист и преценявам нещата на око – харесват ли ми или не като вътрешно чувство, когато ги видя. Хората, с които съм ги обсъждал също не са архитекти и техните мнения пак са чисто лаически.

    Когато ми разказаха какво всъщност са руините и каква е историята на тези пътища, които минават отдолу, ми беше много интересно. Относно самата Сердика има и информационни табели в метростанциите. Според мен ако човек се разходи из цялото място – не само тези руини отдолу и прочете историята на Сердика и/или му разкажат какви неща са се случвали на това място и как е бил организиран живота тогава, то тези “руини” всъщност оживяват и стават много интересни. Според мен е добро място и за развеждане на туристи. Всичко IMHO.

  7. Сам Ваймс (15 януари)

    Здравейте WhATA,

    Статията: „WhATA Awards 2016: Номинациите“ е с автор WhATA. От вашата страница whata.org/about е видно, че WhATA са: Анета Василева, Жана Стоилова, Николай Ангелов, Христо Говедаров.

    Текста на гореспомената статия номинира лицето Георгий Станишев, като го представя като: „един от малкото чисти теоретични умове на родния архитектурен небосклон“ в категория: „Книга на годината“ – whata.org/blog/whata

    Дотук добре, едни индивиди номинират за награда друг индивид, всичко би било наред, ако само това е връзката между тях. Обаче, едно от гореспоменатите лица, е в пряка зависимост от друго от гореспоменатите лица:
    Лицето Анета Василева е: „Докторант изследващ архитектурата от периода на социализма в България към катедра История и теория на архитектурата в УАСГ, член на асоциация WhATA“, както става известно от страницата: icomos
    Лицето Георгий Станишев работи в УАСГ и заема длъжността: „Ръководител катедра“ в „Катедра История и теория на архитектурата“ според страницата: uacg.bg/?p=182

    Тази публично достъпна информация показва, че лицето Анета Василева номинира лицето Георгий Станишев, въпреки че е напълно наясно с факта, че той е ръководител на катедрата, в която тя прави своята докторантура. Това поставя лицето Анета Василева в конфликт на интереси и компрометира начинанието „WhATA Awards 2016“.

    Обществото лесно би могло да се усъмни, че лицето Анета Василева четка самочувствието на ръководителя си лицето Георгий Станишев, с цел лична облага. За да бъде избегнато подобно тълкувание на създалата се ситуация, е добре лицето Георгий Станишев да отпадне, заедно съ своята книга от номинациите на „WhATA Awards 2016“.

    Успех с начинанията WhATA и бъдете почтени граждани,
    ваш Ваймс

  8. Бегемот (16 януари)

    Уважаеми господин Ваймс!
    В колективистичното общество човешките единици не са “граждани”, а “другари”. И имат нужда да четкат самочувствието на макар и провалилата се кокошкарска епоха, заради нуждата от лично присъствие в качеството на “някой” с “ценности”. Защото иначе би било по-адекватно да бъдат “асистент-продавачи” във H&M или някоя друга капиталистическа организация…но като “анализатори” и “защитници” на една кокошкарска епоха, занимаващи се със “стойностите на паметта” те вече са буржоа и нещо повече. Затова е цялата история с вкус на юфка. Няма нужда да се мисли за нещо повече.

  9. Сам Ваймс (17 януари)

    Уважаеми господин Бегемот,

    За съжаление сте прав, но заразата на социализма не засяга само образовани хора, като лицата основали WhATA, които видимо, ако се съди от писанията им, имат своеобразен стокхолмски синдром към псевдоархитектурната част от гореспоменатата болест. Ако състоянието им продължи да се влошава, неминуемо ще трябва да добявят по едно „псевдо“, към титлата архитект, която стои пред имената им, защото преклонението пред несвободната архитектура на миналото, види до нетрезви размисли относно архитектурата на настоящето.

    Заразата на социализма е изкривила множество съзнания, с толкова пагубен ефект, че може да се определи като душевен бяс. Повечето хора разположени в останките от България, искат да потребяват капиталистически блага, създадени в конкурентна среда, и въпреки това носталгично си мечтаят да живеят в една отминала епоха на монополизъм – социалистическата, забравяйки че в нея единственото, което се е предлагало безплатно и в големи количества е бил боят и нищо друго. Боят, който е унищожавал неудобните граждани, които не са желаели да бъдат другари на биещите бандити, наричащи себе си другари.

    Четвъртвековното тотално безразличие на мнозинството от настоящите хора, смеещи да се нарекат българи, по отношение на боят през социализма, ясно показва че голяма част от това постсоциалистическо общество, явно са или латентни садисти или откровени глупци. Нито един антибългарски социалистически концентрационен лагер не е превърнат в държавен музей, показващ отношението към свободолюбивия гражданин през социализма. Това отличава българското общество от германското, което ако се съди по делата му е осъзнало напълно жестокостта и блокирало до голяма степен възможността на техния щам социализъм – националсоциализма, да причини още страдания.

    Образовани хора като архитектите, също не са имунизирани срещу опияняващия садизъм на социализма, и могат да се превърнат в апологети на социалистическата архитектура. Всъщност подобни действия лесно могат да бъдат разбрани. Говоренето и писането на неща, който се харесват на големи части от обществото, ги кара да се чувствуват силни и част от мнозинството в обществото, но реално единствената сила, която отглеждат в себе си е силата на конформизма, сила която неизменно се стреми да изпълни цялата душа на човека, и да изхвърли извън нея неговия талант. Архитектите-пустословци не осъзнават, че прежните им колеги от епохата на социализма, не са притежавали истинна, свободна воля за творчество, защото над тях и техните роднини винаги е висял Дамоклевия меч на безплатния социалистически бой.

    Ако мнозинството от български лица не осъзнае жалкото си състояние на интелектуална нищета, съчетана с псевдорелигиозно преклонение пред мумията на социалистическата култура-диктатура, запълнила стаята на съзнанието им, няма да се случи нищо по-различно от това което се случва вече четвърт век, а именно, множество души живеещи в самоналожено страдание, ще продължат да живеят по този начин, докато времето не ги откъсне от тази земя.

    Така че, ако разума на индивида не се намеси и сложи точка на страданието, създавайки условия за просветено възприемане на заобикалящия го свят и адекватно взаимодействие с богатата му култура, времето ще се намеси и ще спаси индивида от страданието, наричано от него живот, след известно време.

    Бъдете винаги жив и здрав, и никога конформист,
    тоест бъдете щастлив човек,
    ваш Ваймс

    Послепис до WhATA: Славословието ви за архитектурата на социализма, което се прокрадва в писанията ви, неминуемо ще ви постави в позицията на Дамокъл в бъдеще, ако продължите по настоящия си път.
    Още не е късно да спасите душите си от разрастващия се в тях конформизъм. Можете да кажете няколко думи за архитектурата на антибългарските социалистически концентрационни лагери, те изобилстват на българска територия. Концентрационните лагери също са част от социалистическото архитектурно наследство, към което вие имате опредена слабост.
    Между другото, попитахте ли лицето Георгий Станишев, преди да замесите безценното му име в толкова низък конфликт на интереси? Той не е щастлив да е публично известен по този начин.

  10. Николета Добрева (31 януари)

    В “Градски бъг” много се колебаех между Тютюневите складове в Пловдив и хотел Маринела. И в двата случая има престъпване на издадени административни актове, абсолютно ненормално и неморално отношение към обектите от техните собственици и доста активна гражданска подкрепа и подкрепа от архитектурната гилдия. Всички останали “отличени” също са покъртителни – много труден избор!
    А в нормалност на година залагам на цветовите решения по санираните панелни блокове в Бургас, защото ми се струва най-елементарното нещо, нещо, което не е обвързано с допълнителни финанси или с промяна в закони, а е просто едно олицетворение на Нормалността. Ако можехме да виждаме такива нормалности във всички администрации…ах, дано!

    Поздрав най-сърдечен!
    Николета

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории