WhATA прави ремонт: Майсторите и съседът

от WhATA, 12.10.2010 | 13 коментара

Досега в “WhATA прави ремонт”: 1) избрахме апартамент, 2) планирахме промени в разпределението, 3) постигнахме съгласие за интериора. Следва най-трудното.

Изпитваме тих ужас всеки път, когато започваме работа по обект и се появи майсторът. Защото опитът ни показва, че колкото и добре да си измислил нещо, колкото и подробно да си го начертал, дори обяснил, никога няма гаранция как ще бъде изпълнено.

Та с едно такова особено чувство и с табличката с необходимите дейности (от предишния пост) под мишница тръгнахме да си търсим майстор.

Как си избрахме майстор

Има два варианта:

Първият е да си наемаш различни хора за отделните дейности — една бригада за разбиването, друг човек за банята, трети за замазката и т.н. Предимството е, че ако имаш късмет, ще наемеш най-добрия плочкаджия и най-добрия майстор за замазката, но огромен недостатък е, че трябва да се занимаваш с организацията и доставката на материали.

Вторият вариант е да се наеме един човек в ролята на технически ръководител на обекта. Той наема хора в зависимост от необходимите дейности, следи за правилната последователност и осигурява необходимите материали.
Предимството е, че не се занимаваш, а недостатъкът — че излиза по-скъпо.

Ние си избрахме втория вариант. Разпитахме познати, разровихме старите тефтери с телефони и намерихме 6 (шест!) майстора, на които да пуснем табличката за оферта. По принцип е достатъчно да се сравнят 2 или 3 оферти. Признаваме, че малко прекалихме.

Отделихме и доста време, защото всеки един от тези 6 човека трябваше да бъде заведен на обекта, да разгледа и да му се обясни какво трябва да се свърши.

А когато получихме цените, те се оказаха доста подобни. В офертите с по-ниска цена, след внимателно разглеждане, установявахме, че просто не са дадени цени за някои дейности.

Как избрахме? Не избрахме най-евтината оферта. Избрахме тази, която беше най-пълна. Така се надяваме да избегнем изненади от рода: „ Ааа, ама тука съм направил допълнително еди-какво-си и трябва да ми платиш още.”

Ремонтът започва с къртене и протести на съседа

И майсторите започнаха с къртене. Малко е стряскащо да видиш цялата къща разбита, а още по-стряскащ е шумът, който тази работа произвежда. Но с проекта, който бяхме направили, няма друг начин.


Всички врати са демонтирани. Отворите ще се оформят наново.


Банята с разбита стена и свалени плочки.


Най-драстичното преустройство — тоалетната става вход към новата спалня. Водомерите ще се преместят, а тоалетната чиния ще се демонтира.

Въпреки че бяхме предупредили съседите отдолу, те започнаха да се обаждат още на следващия ден почти в истерия, че рушим блока.

За да са спокойни всички, помолихме наш познат конструктор да погледне апартамента и намерението ни за преустройство и да напише конструктивно становище. В него се казва, че промените, които правим, няма да компрометират конструкцията на сградата. Закачихме го на вратата.

След няколко дни обаче разбрахме, че проблемът на съседа отдолу не е толкова шумът или устойчивостта, колкото алкохолът. В определено състояние, той редовно се качваше да се кара с майсторите, а на нас ни звънеше по телефона — дори една вечер в 11:30 (не, никой не работеше в апартамента тогава).

В началото майсторите го черпеха, за да го омилостивят, а ние се извинявахме и молехме за ден-два търпение. Накрая обаче той така прекали, че майсторите спряха да го черпят, ние престанахме да му вдигаме телефона и с това се приключи.

Интересното е, че човекът не помни почти нищо от тези моменти и сега, след края на шумните работи, сме си в добри отношения.

Новото пространство

След като новите отвори бяха направени, вече видяхме пространството, което сме замислили. Харесваме си го, особено как в дневната част погледът стига от единия край на апартамента до другия. Едната спалня — бившата кухня — наистина е доста малка, но ние не прекарваме много време в спалнята.


Поглед от дневната към кухнята. Новият отвор между двете стаи позволява погледа да стига от единия край на апартамента, до другия.


И от кухнята към дневната.

Следват инсталациите и поставянето на топлоизолацията. За това ще разкажем в следващия пост.

***

Искате архитектурен проект от WhATA?

Пишете ни на contacts@whata.org.

Коментари

  1. Апостол (12 октомври)

    Все едно гледам любимите мои английски предавания за ремонти в бг вариант. :) Страхотно!

  2. Aq (12 октомври)

    Към Апостол: Би ли цитирал името на английското предаване, че си издирвам нещо такова? мерси

  3. Boat (12 октомври)

    Какво е това, което стърчи от тавана на дневната?

  4. Creator (13 октомври)

    Заготовките за гипсократонния таван.

  5. Боби (13 октомври)

    Чудесно ще е ако поместите името на фирмата / бригадата, защото зверски трудно се намират читави хора, да не кажа, че е невъзможно (след ремонта на 2 апартамента съм се отказал почти).

  6. Апостол (13 октомври)

    Aq – не знам точно какви предавания те интересуват. Аз следя всички за строителство, имоти, обзавеждане и прочее, до които мога да се докопам, и си ги събирам . :) А като заглавия, ето: A Place in …, BBC Design Rules, Colin and Justin on The Estate, Country House Rescue, Cowboy Builders, Cracking Antiques, Design Star, Grand Designs, HOME, Kevin McCloud & The Big Town Plan, Kirstie’s Homemade Home, Living With The Future, Mad About The House, Ruth Watson’s Hotel Rescue, The Home Show, The Landscape Man, The Restoration Man, Tommy Walsh Makes it Big, Top Design…

  7. WhATA (13 октомври)

    @Boat
    Да, това са заготовки за конструкцията на окачения таван – топлоизолация и гипсокартон. По-подробен детайл ще покажем в следващия пост.

    @Боби
    Не сме доволни от фирмата. По-нататък ще разкажем защо. Ако след това още искаш техни координати – няма проблем.

  8. цецо (13 октомври)

    Някъде бяхте писали, че сте малко асоциални, но се вижда че стъпка по стъпка, ставате от социални по социални и разговорливи и разказвателни. Хубаво е:) дано да се чувтсвате и добре, все пак това е ремонт! успех
    п.с. “поляхте” ли вече апартамента?:) или съм пропуснал някой пост и тост?

  9. Боби (14 октомври)

    ОК, ще следя развитието. Аз съм далеч не толкова взискателен колкото един архитект (хеле па дизайнер), а и фирма, която въобще си е играла да даде подробна оферта вместо бърз оглед и “миии между 5 и 10 хиляди” е достойна за внимание!

    пп: Защо ми казва “Nice try” непрекъснато блога, в опит да пусна коментар?

  10. veal (14 октомври)

    Гледайки от кухнята през дневната, погледът ми (както се беше засилил) се спъна в зидарията под прозореца – не може ли да се трансформира в цяла “витрина” заедно с вратата? Гледката навън е приятна, сякаш, и усещането за простор ще се засили. Даже май не противоречи на интериорния замисъл.
    …или има радиатор там?
    В същия контекст – височината на вратите ще се запази ли след преоформянето? “Рав-нение по-о-о-о”… горния ръб на прозорците, евентуално? Или направо до тавана, ако се върнем на варианта с витрината. :-)

  11. djeims (19 октомври)

    Докато стане готово винаги изглежда страшно. Хубавото е че малко по малко качеството на работа на нашенските майстори доближава това в чужбина. Е не на всички но да кажем, че има шанс.

  12. Ивайло Рашев (27 октомври)

    Пффффф ужас, представете си ако вие си правите ремонта сам :)

  13. Дърт архитект (13 февруари)

    към Ив.Рашев
    Не само си представям, а и си го правя.
    Истинският ужас е когато ти го направят “майстори”.
    За да не си помислиш, че си по-велик – ще те поохладя.
    Практикувам вече тридесет години тая професия-занаят – архитектурата. Винаги съм поставял тъпия, нагъл некадърник, наречен незнайно защо “майстор”, там където му е мястото – малко под ръба на калните си подметки. Понякога съм се упреквал, че съм се държал толкова “несправеливо” към представителите на едно ниско интелигентно съсловие, като съм ги унижавал с твърденията си, че са калпави, мързеливи, некадърни, с две леви ръце и те и двете завряни в ануса им.
    Имал съм и класически изпълнения, когато майстор отказва да изпълнява детайл направен с влагане на изключителни количества от коефицента на идиотоустойчивост, само и само да му бъде по-лесно и просто да няма възможността да сбърка включително, ако проспи част от времето си с маламашката на обекта. Обикновенно “козът” на “майстора” в присъствието на Възложителя е, че тази работа не може да стане, защото е много сложна и тези пари за които са се разбрали не са достатъчно. Е, питам Възложителя, за какви пари става въпрос и разбирам, че платата на архитекта бледнее пред договорения гипсо-хонорар или плочко-хонорар и се обзалагаме там на обекта, че ще покажа на майстора как се изпълнява този сложен детайл, но само при условие, че съответната плата ще дойде в моя джоб, а ако не успея – ще заплатя лично поисканите от наглеца-майстор пари. Майстора е екзалтиран и се вижда едва ли не в Порше или Q7, но много скоро след началото на експеримента започват молби и извинения (достойнството при тези хора е нещо непознато) и аман заман разбрахме какво трябва да се направи, ще стане. Ще стане ама някой друг път.
    Електричарите запушват тръбите на отоплителната инсталация, за да не работи ефективно. Гипсаджията преди да шпаклова прекъсва силовите кабели на готварската печка и ги свързва с едни много тънки жички, които при прозвъняване на инсталацията показват, че всичко е наред, но когато се натовари с пълна мощност тези тънки жички изгарят като бушон при късо съединение и майстора има осигурена работа пак срещу заплащане.
    Мазачът – неговите “хитринки” – лепи върху бетоновите шайби лентички от тиксо през един два сантиметра и след това нахвърля мазилката върху тях. Около 12 месеца няма видими проблеми, но след това следствие на температурните деформации мазилката се напуква и отлепва на големи кори – да го хванеш тоя майстор и с две тухли да му чукнеш веднъж това което виси под т.нар. му “мъжко” достойнство, а и честно казано тази пасмина няма друго достойнство -само едни органи.
    Така, че драги ми Рашев всеки ремонт който ми се налагало да правя е приключвал с истинско удовлетворение и никога и по никакъв повод не бих допуснал в собствеността си да мърсува представител на тази пасмина.
    В София има три или четири момчета – виетнамци, които са МАЙСТОРИ, а останалите – ла.на да ядат.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории