И преди сме давали примери как някои прояви на самодейност в България много приличат на умишлено търсени ефекти в сгради-икони по света. След мрежите по балконите, аналогични на мрежата на Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк на японците от SANAA, скоро попаднахме на пример и с облицовка.

Обработката на партера на жилищна кооперация от началото на 90-те в София много прилича на фасадите на сграда на MVRDV в Амстердам.

Сградата в София

Кооперацията не се отличава с нищо, освен с характерната облицовка на партера.

На романтични вълни — поредно свидетелство за бягството от правия ъгъл в началото на 90-те.

Ужасният детайл при прозорците позволява да се види как е изпълнена обработката.

Сградата в Амстердам

Parkrand Building нa MVRDV в Амстердам.

Обработката на стените прилича на тази в София.

Но качеството на детайла е несравнимо.

Не сме сигурни за технологията на направа — вероятно и на двете места са ползвали специaлно направен кофраж.

И ако не обръщаме внимане на качеството на изпълнение, ефектът е доста сходен.

Изпълнението на сгради от видим бетон в България продължава да е трудно и скъпо. Изпълнява се обикновено при строителството на еднофамилни къщи на силно мотивирани собственици. Затова много се изненадахме, когато видяхме кооперация от видим бетон, току срещу Mинистерство на регионалното развитие и благоустройството.

Кооперацията не е лоша — тъмно и светло сиво, разместени прозорци, стъклени парапети. Да, клишета, но все пак доста по-различна от останалите жълтооранжеви и къдрави нови сгради в района.

Кооперацията.

Ентусиазмът ни обаче бързо спадна, когато се приближихме. Последният етаж е недовършен и се вижда структурата на стената – бетон, топлоизолация и завършващ слой, не по дебел от няколко милиметра. Просто няма как това да е видим бетон. По-скоро е някакъв експеримент.

Горният етаж не е завършен и се вижда структурата на стената. Завършващият слой от няколко милиметра не може да е видим бетон.

Но изглежда все едно е.

Принципно не харесваме фалшификатите, но пък харесваме експериментите. В българската архитектура те са рядкост, така че е добре да се поощряват.

Неписано правило е, че дизайнерските неща стават за гледане, но не и за ползване. Аз имам личен опит със сокоизтисквачката на Starck, с която съм счупил две чаши и съм разлял литри сок.

Вибрират ли конзолните стълби?

Последно проектирах за една къща стълба с конзолни стъпала (това са стъпала, закрепени за стената само от едната си страна, а от другата стърчат свободно). Освен това стълбата трябваше да е и без парапет — който се страхува от високо, да не се качва!

Когато пратих проекта на конструктора, се заформи спор. Tой каза, че не са хубави тези стълби, вибрират, когато ходиш по тях, и създават усещане за нестабилност. Аз, разбира се, си държах на дизайна и не се отказах от стълбата. Той каза, че ще направи всичко възможно да изчисли стъпалата така, че да не вибрират и се чухме отново след няколко дни. Конструкторът беше доволен. Oбясни, че смятал стълбата с разни програми и излязло, че няма да вибрира. Проектът се довърши, предаде и скоро ще се строи.

Някои вибрират. Други не

Междувременно попаднах на конзолна стълба, същата като моята, изпълнена в соц сграда — една обсерватория. Качих се, слязох — стълбата вибрира. Вероятно и с моята ще е така и неписаното правило ще се потвърди.

Конзолната стълба на тази соц сграда е почти като моята.

Но си има парапет.

В съседна на обсерваторията сграда — разпадащ се ресторант също от соца, имаше друг вид стълба с конзолни стъпала, но с носеща греда по средата. Тя не вибрираше.

Въпреки лошото си състояние, стъпалата са много добре изпълнени.

***

Струва ли си да се правят такива стълби? Конструкторите ще кажат, че не, защото се правят трудно и в тях има само дизайн, нищо повече. Архитектите ще кажем, че си струва, защото придават “еди-какъв си характер на пространството”.

А какво ще кажат хора, които имат такава стълба вкъщи или в офиса?

По фасадите на старите сгради в Амстердам има куки.

Тъй като къщите са тесни, а стълбищата им стръмни, с кука и въже по фасадата е бил единственият начин да се качи легло, гардероб или нещо друго на горните етажи.

Куките в Амстердам са високо, за да се качват обемисти неща през прозорците на всички етажи

Случайно попаднах на куки и в София. За разлика от амстердамските, те са на партерните етажи на стари кооперации и са предназначени за измъкване на нещо голямо от мазето.

Куки на 2 съседни софийски кооперации

Какво ли са качвали от мазето до тротоара?

Infinity pool е вид гъзарски басейн, който няма видим ръб и изглежда сякаш се слива с околната среда. Проектира се трудно, струва скъпо и е най-подходящ за стръмни места, за да бъде максимална илюзията, че водата от басейна прелива в морето/небето/езерото или каквото там красиво нещо имаме налично.

Досега изпълнен такъв басейн в България не бях виждала. Виждала съм проекти, чувала съм за намерения и може би има няколко осъществени в тайни частни къщи, за които никой не подозира.

Басейнът по-долу е нов. Резултат е от реконструкцията на хотел Оазис (бивша правителствена резиденция, днес част от курортен комплекс Ривиера, за който писахме в предишен пост). Хотелът се води “бутиков” и такъв басейн определено спомага за подобна слава. Но защо пак така се е получило, че ефектната фасада има запуснат заден двор?

Ефектната фасада

Басейнът е разположен на стръмен склон и от определени ъгли наистина се “прелива” в морето.

Туристите се убиваха да се снимат на този фон. Определено беше хит.

Впечатлението леко се разваля от двете джакузита, разположени симетрично в двата края на басейна. Парапетът също е с натрапчива конструкция. Но като цяло е ефектно и добре се вписва в духа на хотела.

Ръбовете на двете джакузита определено не са infinite.

Запуснатият заден двор

Обаче гърбът на басейна убива всякаква романтика. А се вижда от морето, от плажа и от яхтата, която съответният луксозен човек би си наел в този курорт.

Още стоят строителни отпадъци, преливникът не е замаскиран достатъчно, до инсталационното помещение се стига по прашна козя пътека от парчета камъни и тухли.

Надявам се някой ден по подпорната стена да пуснат зеленина. Тогава нещата биха се позамаскирали. И да измислят нещо за бялата стена, че е като на градска тоалетна.

Днес са модни къщите от товарни контейнери, материалите втора употреба и всичко що е рециклирано.

Ето и една “рециклирана” пейка край Чепеларе. Или една идея какво да направите със старите си ски.

Извитите върхове на страничните ски придават аеродинамична форма

В двата края не се седи удобнo

Когато има сняг, може да се използва и за шейна

Някой спомня ли си как се казва този материал?

Напоследък мозайката е незаслужено забравена и на местата, на които се използваше преди, масово се лепят плочки.

Опитайте при някой ремонт да кажете на майстора, че искате настилката на терасата да е мозайка. Несъмнено ще ви обясни как вече никой не изпълнява подобни неща и деликатно ще намекне колко е грозно.

А материалът е хубав. Ако е изпълнен добре, е много дълготраен, не рискувате да се отлепи, да падне, да се деформира или видимо да посивее от градския прах (като плочките например). Не е скъп и от него лесно се правят различни форми.

С една дума, идеален е за ограда-цветарник.

Преди известно време писахме за каменните фасади. Е, оказа се, че нямало нужда да ходим до Швейцария или Китай, за да попаднем на съвременна каменна къща.

Тази тук открихме съвсем наблизо, в едно малко софийско село в подножието на Стара планина. Все още е в строеж, изглежда недовършена и недодялана. Но не се подвеждайте от снимките. Хубавата къща се познава още от строежа.

Хареса ни по няколко причини:

Местоположението

Къщата е на баир и на завой. Вижда се отдалеч. Изненадва, което е супер. Няма начин местните да не са й измислили вече и прякор — я трафопоста, я цитаделата.

Формата

Всъщност харесваме къщи като трафопост. Особено когато е съвременна интерпретация на трафопост. Северната стена е под ъгъл, прозоречните отвори са големи и семпли или малки, в композиция.

Материалите

Характерното в тази къща е, че всички стени са стоманобентонни. Каменната зидария отвън е от стари камъни, явно са взети от някоя разрушена къща или воденица примерно и използвани отново.

Интересно ми е как ще решат детайла с дограмата.

Това е то къща, която да оставиш на идните поколения. С толкова много бетон и камък и склонът да тръгне надолу, тя ще остане. Ще устои и на архитектурни моди, и на природни катаклизми.

Много харесваме естествените материали. Харесваме ги още повече, когато са използвани нетрадиционно и ни изненадват. Като цяло обичаме архитектурата да ни изненадва.

Сега ще погледаме малко камъни. По-долу следват две наскоро публикувани сгради, при които камъкът (традиционно) е използван като фасаден елемент, но въздейства неочаквано.

Исторически музей в Нингбо, Китай

Архитекти: Amateur Architectural Studio

Зидарията е изпълнена от различни по вид и фрактура камъни. Фасадата прилича на абстрактна композиция. За сметка на това обемите са стерилно прости.

За цвят на места са вмъкнати дори керемиди.

Друга фасада на същата сграда. Тук в композицията с камъни се включват и небрежно разхвърляни отвори. (Photos: Iwan Baan)

Обществена библиотека във Виянуева, Колумбия

Архитекти: Meza + Pinol + Ramirez + Torres

Сградата е пример за еко-строителство в бедна държава, в която еко означава по-скоро естествено и евтино, отколкото престижно и модерно. Състои се от два обема — дървен, за който е използван материал от контролирани гори, и каменен — с габиони (камъни в телени щайги или мрежи), камъните за които са взети от близката река.

Каменният обем. Габионите са местно производство.

В строителството на библиотеката помагали и местни хора. Затова конструкцията и детайлите са прости и low tech, но пък доста успешни (Photos: Nicolas Cabrera, Alejandro Pinol)

Допълнение: Няколко месеца след този пост направихме чат-интервю с един от архитектите на библиотеката — колумбиеца Алехандро Пиньол.

Медта е един от материалите, които остаряват красиво.

Това е учебния корпус и библиотеката на Американския университет в Благоевград.

Година след построяването на сградата ламарината вече е потъмняла и изглежда дори по-добре.

Така изглежда медната ламарина една година след поставянето

Детайл на закрепването на листовете

Находчивият начин на подреждане позволява смяната на отделни листове без да се нарушава целостта на обшивката.

Това, освен че е практично, има и дизайнерски ефект — сградата се променя при всяка подмяна на стари елементи с нови.

Подменени наскоро елементи. При следваща подмяна тази фасада ще изглежда различно. Което е хубаво

Напоследък в архитектурата е модерно да се използват материалите по изненадващ начин — ръждива ламарина, изрязана като бабина дантела, керемиди по стената или тента за втори етаж.

От ляво по часовниковата стрелка: ръждива ламарина с орнаменти (CaixaForum Madrid от Herzog & de Meuron); керемиди по стената (Waterwijk Ypenburg от MVRDV); втори етаж от тента (Casa CR, Smiljan Radic)

Така погледнато тази къща в Източните Родопи е много вчас.
Вместо традиционна стена от плет и кал, на втория етаж са експериментирали с камък за пълнеж.

Паянтова стена с пълнеж от камък

На втория етаж — два начина на използване на камък: зидан при носещата стена и небрежно нахвърлян при неносещата. На първия етаж — традиционна стена от плет и кал

Имате си палто, марково и скъпо, освен това си го харесвате. За ваш ужас откривате дефект, не е голям, но разваля иначе чудесната линия. Няма да го носите така, нали?

Това е детайл за отводняването на покрива на Kемпински Хотел Гранд Арена в Банско.

Ако беше моето палто/хотел, със сигурност щях да направя рекламация.

Представете си, че отивате на фризьор, обяснявате точно какво искате, показвате снимка, сядате смело на стола и накрая един кичур стърчи зад ухото ви, очевидно не на място.

Горе-долу така се чувства архитектът, когато види парапета в новата си сграда, изпълнен с една метална струна по-малко и с нескопосани заварки.

Започваме нова рубрика Детайл, където ще говорим за добри и лоши детайли и строителни практики.

***

Това е метална врата на двор в Италия. Без каса е и контактува със стените само в 3 точки — двете панти и бравата. Чудесен детайл в случаите, когато изолация не е необходима.

Това не е къща, в която бихме живели, но е добър пример за копие на българска възрожденска архитектура.

Не коментираме дали е хубаво или лошо да се имитират възрожденски къщи, просто отбелязваме добрата имитация.

Мястото е прекрасно, с гледка към Витоша от юг.

Къщата е в края на селото

Все още в строеж. Оградата впечатлява с добрата зидария