Тук ще представим резултатите от анкетата, която пуснахме две седмици преди уъркшопа за детските площадки към SAW11.

За работилницата разказахме в отделен пост, но резултатите решихме да извадим, за да могат да се ползват самостоятелно.

Препоръчваме на всички общински дружества, дизайнери, производителни на детски съоръжения и амбициозни кметове да ги прегледат. И да ги преглеждат всеки път, преди да започнат поредната детска площадка.

384 родители попълниха анкетата. Ето акцентите.

Организация на детските площадки

• Над 50% от родителите предпочитат площадките да са за максимум 10 деца.
• Над 75% не желаят около площадките да има и други увеселителни и шумни развлечения като батут, надуваем замък, мотори, клатещи се колички и други “пасивни развлечения”
• Около 68% от родителите предпочитат детската площадка да има ограда, за да се пази от уличните кучета (и не само). Едва 37% от тях предпочитат местата за разхождане на кучета да са оградени с ограда.

Макар че една майка от Бургас споделя, че любимата площадка на децата в града е Морската градина, до “кучешката полянка” именно защото кучетата се разхождат на оградено място, а децата имат свободата да тичат навсякъде из парка.

• Според голяма част от родителите на площадките липсват:
  • тоалетни
  • чешми
  • пейки
  • сянка

Така те се принуждават да водят децата си до тоалетна до най-близкото дърво или храст (33.7%). Нека общината да си запише, че химическите тоалетни изобщо не са разрешение. Едва 9% от родителите биха водили децата си там.

Оборудването на детските площадки

• Най-омразен е пясъчникът и то заради ниската хигиена и уличните (а понякога и домашните) кучета и котки. Близо 40% от родителите биха махнали пясъчника от детските площадки веднага.
• Сред най-любимите уреди са пързалките (24%), люлките (23%) и катерушките (23%). Интересно, че и пясъчникът има фенове (16.7%), което само показва, че лоши места за игра няма, всичко е въпрос на добра организация и поддръжка.
• Предпочитаният материал за уредите на площадката е дървото (59%)
• Най-омразните настилки са асфалта и тротарните плочки (по напълно разбираеми причини).

Инциденти

• Най-много описани в анкетата инциденти (21 броя) има с люлки — падане или удряне от люлка. Родителите дават редица решения за избягването им — отделяне на люлките, ограда около тях, люлки с прегради, гумирана настилка
• Следват инцидентите с пързалки, но драстично по-малко — 4 броя. Решението на попълнилите анкетата е по-добра поддръжка на пързалките и подходяща настилка около тях (и покриваща достатъчно обширна площ).
• А накрая са инцидентите с пясъчника — намиране на стъкла и нечистотии (толкова малко просто защото родителите не пускат децата си на пясъчника) и сблъскването между деца — по 3 броя за всеки.

Най-хубавата детска площадка (във вашия град)

В София най-харесваните детски площадки са:

1. в парка Заимов (Пирамидата)
2. до НДК, при паметника (да, онзи)
3. в Борисовата градина (при Слона)

Площадката в парка Заимов

Често споменавани са също Корабът в Св. Троица и площадката до ритуалната зала Красно село.

За Варна най-споменавани са площадката в комплекс Младост, а в Бургас — тази в Морската градина.

Родителите харесват въпросните площадки, защото:

• имат безопасна (гумена/дървена) настилка
• имат ограда (Заимов)
• има достатъчно свободно пространство за игра (Борисовата)
• имат разнообразни съоръжения за повече от една възраст (Заимов, Борисова, НДК)
• развиват способности у децата (Заимов – катерене, мислене)

Не им харесва, че

• не се поддържат
• наоколо има батути, коли и кафенета (Борисовата, Заимов)
• винаги са претъпкани

Това, което родителите винаги са искали да кажат за детските площадки, но е нямало на кого

По тази точка дадохме право на хората да пишат свободен текст. Отговорите най-добре ги прочетете сами. Ние четохме и се съгласявахме с почти всичко.

И все пак ето няколко добри цитата:

“…ще ми се в проектирането да участват повече специалистите по физическото развитие на децата и съответно да има съоръжения, които да подпомагат физическия интелект. Пързалки, люлки, пясъчник – все едно и също…“

“Липсва креативност не в направата, а в начина, по който да играе детето“

“Всичките новоизлюпени площадки в кв Стрелбище са еднотипни и грозни прототип на обор. Без никаква растителност, просто ужасно. Сякаш някой е гледал да отбие номера и да усвои пари“

“Безобразие е на почти всяка прощадка да има въртележки или колички или нещо друго такова. Освен че натоварва бюджета на родителите, привлича много силно вниманието на детето и то забравя да играе на пързалката, пясъчника и другите места, където може да се развива двигателно и социално. Това го сравнявам с висене пред телевизора. Мисля, че трябва да се забрани законово, да се приеме текст за отстояние на такива атракциони от площадките“

“ТОАЛЕТНИ, ТОАЛЕТНИ, ТОАЛЕТНИ МОЛЯ!“

“Обожавам детските кътове в града, в който в момента живеем – Саррбрюкен, Германия. Тук площадките са направени чудесно. Катерушките са от оплетени като на паяжина въжета, които често стигат до високата пързалка. Има и малки за по-малките деца, както и люлки за тях. В парка до реката има и място, където има стара чешма, която се помпа на ръка и ведата се стича по дървена каскада. Децата обожават да се мърлят там. Обаче се ползват гумени ботуши и непромокаем комплект, когато е по-студено. Често има и дървена катерушка с пързалка във формата на замък, стена за катерене или ходене по въже. Където има пътеки за туризъм също се мисли на децата да не им е скучно. Има прости катерушки от дървени трупи или телефон от две консервни кутии с канап, или табелки за интересни факти за познаване на дървета например. Изглежда всичко е просто направено, без претенции, но поддържано. От общината или местната доброволна дружинка“

“Харесаха ми площадките в Швеция…непретенциозни от небоядисано дърво и стари гуми, евтини и безопасни“

***

Всички резултати от анкетата

Снимка: Михаил Новаков, Едно

Досега не бяхме организирали workshop (или работилница по нашему). Работилницата за детски площадки към SAW11 ни беше първата. Обаче се оказа забавно и не чак толкова трудно.

Колкото и да сме мързеливи по душа, предварително направихме сайт, пуснахме онлайн анкета и започнахме да разменяме дълбокомъдрени мейли с американския ни другар и съорганизатор Томас Конг, архитект, преподавател и баща.

Откъде започнахме

Детските площадки в София адски ни дразнят (особено откакто започнахме да ги ползваме по предназначение). Да, малко са, мръсни и некачествени, но не това е най-лошото. След като дълго време спорихме помежду си и анализирахме как играят нашите деца тук, децата на съседите, на братовчедката и на Томас Конг в Чикаго, установихме, че големият проблем е, че детските площадки са скучни.

Пред 60-те и 70-те години в детски площадки са експериментирали култови имена на архитектурата и дизайна, но откакто се появили съвременните изисквания за безопасност, изведнъж пространствата за игра се ограничили до няколко еднообразни (обикновено фабрични) съоръжения върху гумирана настилка с безупречно ISO по сигурност.

Скулптурни катерушки от 60-те. Подобни на тях са така добре познатите у нас костенурки с дупки.

И това се случва по цял свят, не само в България. Но особено в България, защото е най-лесно.

Сертифицирани детски съоръжения в САЩ и в България. Разликата е минимална.

Анкетата

Анкетата адресирахме към родителите и пуснахме 2 седмици преди уъркшопа. Попълниха я 384 човека. Резултатите се оказаха толкова интересни и поучителни, че решихме да ги извадим в отделен пост (очаквайте скоро). Засега са ги виждали само участниците в работилницата (показахме им ги преди да започнат работа).

Имаше едно мнение в анкетата: Защо всяка нова детска площадка се строи като квадрат с ограда? Този стандартен начин, по който всичко се прави, изобщо не е най-добрият за нашите деца и тяхното обучение.

Тогава Томас Конг разказа за неформалните детски игри в големия град и ни изпрати снимки от Чикаго. И оттук тръгна всичко.

Участниците

Поканихме да участват архитекти, дизайнери, ландшафтни архитекти, но също и родители, които не са в “бранша”. За няколко часа искахме да съберем на едно място ползватели на площадки и професионалисти, които в няколко екипа да си поиграят на измисляне.

Заданието

Решихме, че ще е супер да направим стандартна площадка като използваме неформалните, спонтанни начини за игра на децата — например ходене по шахтите, катерене по кривите клони на дърветата, балансиране по бордюрите, ровене в листата, скачане по дънерите и т.н.

Избрахме три детски площадки (запуснати) в София, които покриват три основни типа:

• малка площадка в центъра на града (Докторската градинка),
• площадка в парк (Борисовата градина, зад футболните игрища и конната база на Егида)
• площадка в панелен жилищен квартал (между блоковете в Дружба 2).

Заданието имаше две основни точки, които могат да се обобщят така:

1. Съставете списък със забавления, които сте виждали, че децата измислят спонтанно извън детската площадка (скачане в локви, ходене по бордюри…)
2. По съставения списък се опитайте да направите среда за игра (а не просто съоръжения) в някоя от трите посочени площадки.

Идеите се показват със скици и текст.

Работилницата

Много се радваме на хората, които дойдоха — бяха позитивни, направиха хубави отбори, измислиха хубави площадки. Дойдоха и майки-архитекти и дизайнери, и “чисти” дизайнери и архитекти и “чисти” родители (по нашия жаргон).

Участниците. Снимкa: Михаил Новаков, Едно

Томас Конг. Снимкa: Михаил Новаков, Едно

Децата пък сформираха импровизирана площадка на закрито от кашони и всъщност доказаха, че идеалната детска площадка наистина може да не струва хиляди и пак да е забавна за цели 4-5 часа.

Резултатите

Ето и какво се получи в крайна сметка:

Докторската градинка

Площадката в Докторската градинка е трудна — малка е, минават много хора, старите уреди са изрязани като опасни и е останал само един пясъчник.

Решението на групата, която взе тази площадка:

• дървена платформа за катерене, която е повдигната от земята, за да не възпрепятства минаването на децата и под нея
• амфитеатър със сцена и пънчета за сядане и катерене, както и дупки – хралупи (авторите ни казаха, че се вдъхновили от амфитеатъра пред хижа Планинарска песен на Витоша, който наистина е много як и децата го обожават)
• основните неща, които могат да се правят на тази структура, са криене, катерени, люлеене, но тя служи и за сянка през лятото. Изобщо хитра и много функционална.

Борисовата градина

Площадката в Борисовата градина е толкова неизвестна, че е направо ъндъргаунд. Обаче е голяма, слънчева, с дървета и полезни остатъци от соц ландшафт дизайна — хълмчета, дупка, една дървена камила-пързалка и няколко разбити дървени кучета.

По нея работиха два отбора. И двата отбора използваха вече съществуващите структури и даже ги дообогатиха. Което само идва да покаже, че равната, оградена площадката за игра съвсем не е желана.

Първи вариант Игри със сетивата:

• игра с водата с елемент на изненада
• игра с различния мащаб на съоръженията на площадката — детски мащаб, хиперболизиран и т.н.
• музикални инструменти — ксилофон с крака и др. подобни
• игри, интегрирани в настилката
• игри със светлината

Втори вариант Околосветско пътешествие за деца:

• пустиня — около камилата и съществуващото полукръгло задигане в терена. Има пясъчник, локви-оазиси и други атракции
• вулкан — около съществуващото хълмче. Там настилките са различни, има пързалки, места за босо ходене и катерене
• джунгла — с въжен парк за катерене и люлки в отделено, оградено място
• стена за (до)рисуване — с екзотични растения и животни
• животни за яздене — около съществуващите кучета
• ледовит океан (за деца над 12 г.) – воден басейн със структури за прескачане, катерене, групиране

Дружба 2

Площадката в Дружба 2 е типова за панелните комплекси — ограден от блокове правоъгълник. Но е много голяма, слънчева, с пораснали дървета.

Решението беше забавна и евтина игра с терена:

• чрез задигане и издълбаване на терена се формират различни зони за игра и по възрасти — вдлъбната зона с пънчета за най-малките, дупки в изкуствени хълмчета с въжета за катерене, зона за скейтборд, лабиринт с места за ходене по бордюр, балансиране и криене
• зеленчукова градина с домати, магданоз и др. — с образователна цел, а и за да се впише в стереотипите на панелния комплекс
• различни хватки за използване на природните ресурси — осветителни тела със слънчеви батерии, резервоар за събиране на повърхностните води за поливане и др.

Въпросите

При представянето някои от минаващите наблизо попитаха А как се поддържат тези ваши площадки? И колко струват?, Кой ще се навие да ги направи?

Точно тези въпроси ни амбицираха да докажем, че подобни решения могат да се направят без да струват много и да изискват сложна поддръжка. И още повече се амбицирахме да намерим кой да се навие да ги направи.

Тъй че започваме работа. Официално.

Ако някой има идея как може да се повиляе благотворно на столичните Зелени системи (които отговарят за детските площадки в София), да пише. Дотогава ние ще я караме по каналния ред с мейли и ще разчитаме на здравата частна инициатива.

Човек и добре да живее, му се раждат деца и тръгва по детски площадки.

И ние така.

Оказа се, че (…изненада!) детските площадки в София са:

• малко
• некачествени (грозни, мръсни, опасни, добави от себе си)
• правени без въображение
• правени без идея кой ще ги ползва

И когато от списание Едно се обърнаха към нас да направим yъркшоп в рамките на Sofia Architecture Week 2011, който да се занимава с някой актуален проблем на града ни, решихме да се захванем с детските площадки.

Защо? Защото се дразним, че нямаме право на избор. Избираме си ресторантите по интериора и по шоколадовото суфле, дрехите по дизайн, джаджите по хипстърия, обаче прекарваме половината си свободно време на общинските детски площадки, които са обидно зле като дизайн и овладяване на средата и на които в нормални обстоятелства би ни било срам да си заведем приятелите.

Ще пробваме да се занимаем с популисткия проблем внимателно. Да стане интересно, забавно и полезно, без да влизаме в ролята на досадни политици или истерични майки (е, поне не много).

И така:

• работилницата ще е един ден (събота, 5 ноември)
• какво ще се прави на работилницата, ще разкажем след няколко дни. Но споко, няма да ви караме да режете картончета през цялото време, ще има готови
• преди това пускаме онлайн анкета, на която се надяваме да отговорят цялата bg-mamma. Или поне една четвърт
• ще имаме другарче от чужбина на гости (арх. Томас Конг, САЩ, баща на 7-годишна дъщеря)
• ще има шоколад и мъфини

Повече на: whata.org/ploshtadka

Така че започвайте с анкетата. И я попълвайте с устрем и плам, а ние обещаваме да не оставим нещата да затихнат.

Че утре пак трябва да водим децата на детска площадка.

Наред с останалите си… ммм… достойнства, Столична община има интересен подход към облагородяване на градската ни среда. Заменя рекламно пространство в най-атрактивните градски части срещу някой и друг фонтан, украсена коледна елха или детска площадка.

В резултат София (особено около Нова година) прилича повече на Лас Вегас, а този почин, мисля, е официализиран още от времето на бившия кмет и настоящ премиер. Фонтанът “Банкя” пред Президентството ми е особено любим.

Но сега, по повод 1 юни, а и понеже сме на такава вълна, ще разкажем за няколко детски площадки.

Една площадка в София

Единствената нова детска площадка, построена в община Средец през последните сигурно 10 години, се появи миналата есен зад прословутия паметник пред НДК благодарение на “финансовата подкрепа” на LIDL. Има не повече от 7-8 съоръжения сумарно за всички възрасти, обслужва голяма част от центъра, винаги е препълнена, но въпреки това е ок, защото е нова, настилките са безопасни и… казах ли вече, че е нова?

Площадката е разделена на две зони по възраст

Още не разбирам защо в зоната на деца до 3 години няма нито една люлка

И една в Шумен

Наскоро бях в град Шумен. Оказа се, че там се намира най-яката и голяма детска площадка, която съм виждала досега в България. Сигурно ще стигне за всички деца от община Средец. Намира се в местната градска градина и излиза (според табелите), че е част от проекта за подобряване на градската среда, спечелен от Община Шумен по програма “Регионално развитие” на ЕС.

Табелата стои на входа на градската градина. Казват, че сам Бойко Борисов дошъл на първата копка, нищо че кметът на града е от БСП

Оказа се, че можело да се сложат нелоши пейки, малко цветен асфалт, чешми, цветя, автоматизирана система за парково напояване и много, много детски съоръжения и всичко това да не дразни като дизайн и да върши работа.

На площадката има няколко големи зони за деца до 3 и над 3 години. Безупречно чисто е, а настилките са безопасни

Хубаво е, че са запазили и почистили старите детски пързалки и катерушки от соца (онези белите са, ако не ги различавате)

Пясъчникът

Частта за най-малките деца. От тези люлки не може да падне дори 10-месечно бебе

Щастливо 10-месечно бебе

Междувременно демонтираха детската площадка пред театъра Иван Вазов, която от доста време беше станала опасна. Да видим с какво ще я заменят.

***

Центърът на Шумен преди и сега си е повод за отделен пост, но от рубриката Каква я мислехме, каква стана. Очаквайте скоро включване, след като изровим оригиналния проект (в който май е участвал дори настоящият главен архитект на София Петър Диков).

Не знам дали е заради коледната украса по витрините или писмата до Дядо Коледа, но този път сме на детска вълна. И не само. Става дума за детските неща, които се ползват от малки, големи и още по-големи.

За малки…

Направо е удивително колко излишна енергия имат децата. А когато няма подходящо място да я изразходят, мебелите в къщата са сериозно застрашени. Освен ако не са направени точно за катерене или пързаляне. Малко повече място за стълбата или импровизирана стена за катерене може да осигури целодневно занимание за децата.

Различните начини на придвижване винаги са забавни (via Remodelista)

… големи…

Един от най-популярните офиси на Google — този в Цюрих, много прилича на детска площадка. Площта на личното работно място е сведена до минимум за сметка на общите пространства. Идеята е по всякакъв начин да се стимулира креативността на служителите.

Пързалките се ползват обикновено от деца, но и от служители на Google (via archdaily)

… още по-големи…

Преди време арт-инсталация в Tate Modern провокираше посетителите да се движат различно — по гигантски пързалки между етажите. Авторът Carsten Holler я нарича “игрище за тялото и мисълта” и твърди, че пързалките могат да бъдат част от обществения транспорт. И хората наистина ги ползваха.

Пететажните пързалки в Tate Modern наистина се ползваха. (Photo: Sonny Side Up!, flickr)

И Дядо Коледа

По темата с писмата до Дядо Коледа могат да помогнат шведите от Playsam. Те правят дървени играчки за деца, но много вероятно е да ги поискат и бащите им. Моделите са сред класиките в шведския дизайн.

***

А кои са детските неща, които и вие ползвате?