Ако си падате по класическия стил в архитектурата, ви препоръчваме сталинските кооперации.

Изберете такава с каменна облицовка (небоядисана), масивни корнизи и премерен брой добре изпълнени орнаменти — това е сигурна гаранция, че ще живеете в сграда с луксозна фасада, била тя и от времето на соца.

Сталинската кооперация с бившия Детмаг е част от комплекса, включващ още Шератон и Президентството. Не се сещам за жилищна сграда в друг стил, с такива съседи. За съжаление, наскоро я боядисаха.

Варианти с мазилка. Не изглеждат така монументално, но комбинацията цветна мазилка-каменни орнаменти е много сполучлива.

Първо едно уточнение. Лофтове (жилищно пространство със свободна планировка, разположено в адаптирана промишлена/складова сграда с по-висока от обичайната височина на етажите) в София все още няма. Не слушайте агентите за недвижими имоти.

Да живееш в лофт изисква определено състояние на духа и привкус към арт неудобство, наличието на активна смесица от неугледни постройки и бурен живот в тях. Не е задължително и да си артист. В Ню Йорк актуалните юпита се нанасят в Meatpacking District, но се изселват в класическа suburban house след сватбата.

Интересни места, където този тип живеене да се случи и в София, все още има. Някои паднаха жертва на инвестиционни напъни като завод Балканкар на бул. Борис III и Прошековата бирена фабрика на ул. Сан Стефано. Но пък изложбени площи като Склада на Мартиком в печатница Мадара са глътка свеж въздух.

Ето и един класически пример:

Захарна фабрика

Бившата фабрика има бърза връзка с центъра (бул. Сливница) и вътрешна улична мрежа. По-богатото озеленяване не е невъзможна мисия. За музей на съвременното изкуство и няколко галерии също може да се намери място.

Сградата е красива (колкото и субективно да е това понятие), добър пример от времето си е, има достатъчна височина за лофт пространства вътре и чудесни прозорци.

Помещенията са високи, светли, подходящи за оформяне на две нива на места.

Производствените халета са с достатъчна големина и добра пропорция за разделянето им на жилищни единици.

Нанасяме се! Мерилин Монро на стената, черен кожен диван, един чипровски килим под него и – готово!

Снимки: Христо

Това е сграда, която лесно може да подминеш.

Защо бихме живели в нея?

Защото е сдържана и ненатрапчива, с добре балансирани пропорции и отличен детайл. Има дървени ролетни щори, каменна облицовка, а не мазилка, и наистина луксозни общи части. Обърни внимание на стълбището.

Чудесен представител на ранния софийски модернизъм.

Както сме споменавали и друг път, каменната облицовка носи духа на града и остарява красиво.

Недостатъци: съседните кооперации са доста близо, сградата не е поддържана и обитателите очевидно не се притесняват да слагат климатици по фасадата.

Дървените щори са характерни за доста софийски кооперации от това време.

Входното фоайе е голямо, с декоративни елементи, мрамор и мозайки.

Парапетът.

Снимки и находка: Христо.

Писнало ви е да ви показваме соц сгради?

Добре, ето и един носталгичен пример за софийски необарок и сецесион от преди Първата световна война.

Защо бихме живели в тази къща?

Защото има добро местоположение и балансът постройка – двор е като по учебник. Има вход за карети и в градината растат ягоди. И защото ако много скоро някой не започне да живее в нея, ще рухне.

Започваме нова рубрика: Къде бихме живели. В нея ще снимаме жилищни сгради, които по някаква причина биха ни накарали да живеем в тях. Критериите ни, разбира се, са крайно субективни и спекулативни.

Ето една софийска соц кооперация.

Защо бихме живели в нея?

Има добро местоположение, oградена е със зеленина (през зимата не се вижда, сори), а прането на съседката от отсрещния блок не е на една ръка разстояние. Архитектурата е сдържана, носи стила на времето, в което е построена и, според нашите промити и професионално изкривени мозъци, е чудесен пример за жилищна сграда.