Този вторник беше интересен ден за българските архитектурни конкурси. По-интересен дори от американските избори, които напоследък досадно зациклиха. Какво се случи:

КАБ Пловдив обявиха победителите в конкурса за идея “какво да правим” с Тютюневите складове в Пловдив

Тютюневите складове се оказаха големия “проблем” за кипрата бъдеща Европейска столица на културата 2019. Имат способността да горят, някой все ги разрушава, културно наследство са, хората правят живи вериги, всички са недоволни, Общината пелтечи.

Конкурсът беше добре замислен и организиран като конкурс за задание “какво да правим” (такива трябва да се правят), а Община Пловдив изтренира номера “да вземем да направим конкурс за проблемите”, а ясните работи да си ги правим без конкурс, ако може с чужди пари (тук можете да си представите кмета Тотев, гордо застанал пред новата спортна зала в града например).

В конкурса има 3 наградени проекта, които дано бъдат взети предвид на някакъв етап.

Община Пловдив обяви, че няма да изпълни проекта на португалците FORA, победител в конкурса за Площад Централен

Проектът на FORA, Португалия. Видео: FORA

В конкурсната афера около Площад Централен бяхме яко въвлечени (заедно с One Architecture Week) и вероятно поради горната причина, няма какво да се лъжем, мълчахме упорито, по партизански, 2 години с надеждата Община Пловдив все пак да осъществи (по един или друг начин) победилия на крупен международен конкурс проект на португалците от FORA. Е, в случая не стана работата. Миналата година Общината елегантно “разкара” победителите, като откупи проекта им за крупна сума, а този вторник медиите обявиха, че Националният институт за недвижимо културно наследство (известен с дългата абревиатура НИНКН) не били одобрили откупения проект и затова се прави задание за нов.

Обратът в цялата сага може да се проследи дори само от забавните заглавия в медиите:

17 август 2015

Реновират бившия партиен дом и площад Централен до 2019

Община Пловдив подготвя процедура за откупуване на авторските права от екипа на португалското студио „Фора”, спечелило международния конкурс за проектиране на Централния площад. Според кмета Иван Тотев инициативата ще даде оперативна възможност на Общината да взима решения за самостоятелни действия и промени през следващите 100 години, в съответствие с българското законодателство.

28 юни 2016

Площад Централен влиза в НИНКН

Експертният съвет по устройство на територията разгледа техническото задание за инженеринга на площад Централен. (…) Основата на заданието е проектът на архитектурно студио FORA и всички предложения, които трябва да бъдат направени за дизайн, функционалност, настилка, трябва да бъдат максимално близо до този идеен проект, категоричен е Иван Тотев.

4 юли 2016

Махат катмите до Пощата, тотална промяна за централния площад в Пловдив!

Става един наистина голям проект. Желаем до 2019 година да имаме един завършен площад”, коментира Тотев.

3 октомври 2016

НИНКН пуска заданието за пл. Ценрален

Националният институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ е дал положително становище по техническото задание за инженеринга на площад Централен. (…) Единствената съществена бележка на експертите е да не се проектира премостване върху ул. Гладстон. (…) Идеята, заложена в проекта на португалското студио FORA за две нива на бъдещия площад, отпадна още при гледането от Експертен съвет на община Пловдив като скъпа и отдалечена във времето за изпълнение. (…) От НИНКН са се произнесли положително за залегналата в проекта идея за свързване на пешеходните пространства на археологическия пласт с подлезите и Голямата базилика. Кметът Иван Тотев се надява до края на 2016-та да се обяви процедура по Закона за обществените поръчки за инженерингов и технически проект на пл. Централен, който да ползва идеи от идейната концепция на FORA, но не задължително.

3 октомври 2016

НИНКН не одобри проекта на португалците за площад Централен

“Община Пловдив има положително становище на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за бъдещата реконструкция на площад „Централен“. Това съобщи кметът Иван Тотев

4 октомври 2016

Нов проект ще правят за площад Централен за 9 млн лева

Община Пловдив ще избере как да продължи конкурса за реконструкция на площад „Централен“. Ние ще надградим проекта на португалската фирма „Фора“. Проектът ще бъде на едно ниво, а не с подземно ниво. Това каза кметът на Пловдив Иван Тотев.

4 октомври 2016

Нов проект, а не този на ФОРА ще определи облика на централния площад

***

Всъщност, доколкото разбираме, НИНКН не е издало никакво становище, касаещо португалския проект. В НИНКН има внесено ново задание за Площад Централен, което ликвидира връзката с подземното археологическо ниво (залегнало даже в Общия устройствен план на Пловдив за развитие на културно-историческото наследство). Де факто община Пловдив иска нов проект за площада, по ново задание, коренно различно от заданието, по което беше проведен международния конкурс и което беше одобрено от НИНКН и МК. А, да, и НИНКН отдавна вече не издава становища. Издава ги Министерство на културата,

In the other news:

Община Варна подписа договор с победителите в конкурса за нова сграда на библиотеката в града

Награденият проект, Architects for Urbanity

Тук пак бяхме яко въвлечени и пак мълчахме от суеверие почти цяла година (това с архитектурните конкурси се оказа руска рулетка, чувстваме се почти като в Ловеца на елени). Е, засега всичко изглежда наред. Община Варна подписа “истински” договор за технически проект с победилия измежду 370 проекта холандски екип Architects for Urbanity, които станаха първите чуждестранни архитекти, наети от българска община след отворен международен конкурс.

Снимка: Architects for Urbanity

Architects for Urbanity вече редовно летят до България, намериха си български партньор и, гледаме, започнали са да проектират

***

Ей заради това не сме се отказали. Продължаваме да вярваме в конкурсите и смятаме, че само добро могат да направят за българската архитектура и милото ни отечество като цяло. Затова превъртяхме барабана като Робърт де Ниро и пак сме със собственоръчно насочен пистолет в главата. Този път ще правим конкурс със Столична община. Очаквайте през декември.

Архитектурните конкурси, знаете, са сложна работа. Толкова сложна, че хората в стара Европа се сдружават в ред независими организации, правят конференции и се опитват да вдигат шум на законодателно и наднационално ниво. Всичко това в името на честната конкуренция, качествения архитектурен продукт и равния шанс за всички.

Пловдивският конкурс — сред добрите примери в Европа

Голямо беше учудването ни, когато се оказахме поканени (заедно с Любо Георгиев от ONE Architecture Week) да представим конкурса за Площад Централен в Пловдив на конференцията Heat in the Delta в Амстердам, организирана от Architectuur Lokaal. Бяхме в панел Competitions, при добрите примери, заедно с новите норвежки банкноти (да, и ние още не можем да повярваме, че България е при добрите примери, щипем се да се събудим и пием за успокоение).

Конференцията

Конференцията се оказа сравнително сериозна, пълна с костюмирани европейци, обсъждащи законодателната рамка на конкурсите, търговете и обществените поръчки, облекчаването на процедурите и обществената отговорност на гилдията (това последното трябва да го изпратим до шефовете на САБ и КАБ).

Нашият панел явно беше за разведряване на обстановката с колоритни примери от екзотични страни, защото беше разделен кинематографично на три части по Серджо Леоне: The Good (България и Норвегия), The Bad (Турция с новата джамия на Ердоган в Истанбул и Сърбия със скандалните проекти за брега на река Сава в Белград) и The Ugly (съмнителни конкурси без ясен клиент и с лоша процедура в Испания и Холандия).

Ние разказахме за процеса по организирането на конкурса, популяризирането му и комуникацията с институциите и обществеността. И чухме проблемите на други организатори и участници от Европа.

Проблемите с конкурсите

Какво беше нашето успокоение, когато разбрахме, че проблемите с конкурсите в България са общоевропейски проблеми (поредното доказателство, че сме станали повече европейци, отколкото предполагаме, докато пишем гневно във Facebook и Twitter):

Ограничителен праг

Все повече конкурси (наричаме ги конкурси, но вероятно става въпрос и за обществени поръчки по българското законодателство, нека юристите ни поправят) се правят с органичителен праг. Това означава, че едно архитектурно бюро, което иска да участва, трябва да има определен минимален годишен оборот, да е проектирало Х подобни сгради в близките години и т.н. Така достъпът на млади архитекти и нови идеи до интересни публични проекти е силно органичен. Вярно, уж качеството предвид дългогодишния опит е гарантирано, но от това страдат и обществото, което получава скучна архитектурна среда, и архитектурата като цяло.

За да обясним просто и с две думи: ние и вие трудно бихме могли да спечелим самостоятелно търговете за сградите в София Тех Парк, които в момента се строят от анонимни хиперконсорциуми с гигантски годишни обороти. Не ни се иска да предполагаме кой носи отговорността за качеството на архитектурния продукт и кой всъщност измисля и чертае тези сгради.

Затвореност

Правят се все по-малко отворени архитектурни конкурси (такива, в които могат да участват всички, а не само поканени фирми). Което, правилно, ограничава изявата на млади архитектурни бюра без силно портфолио. И което ни обяснява неимоверния интерес към отворения и напълно безплатен конкурс на частната българска компания Walltopia преди година (369 проекта от 63 страни), както и сравнително голямата бройка участници в също толкова отворения и безплатен конкурс за Площад Централен в Пловдив (125 проекта от 41 страни).

Чужди архитекти реализират трудно

Реализирането на спечелен конкурс (до построяването на истинска сграда) в чужда страна е все още трудно и силно органичавано от местни архитектурни организации.

В крайна сметка май всичко все още зависи от добрата воля на възложителя (бил той частна компания или община) и от обществения образ, който иска да има. Защото провалените конкурси се помнят, а лошата архитектура може да стои с векове.

Какво друго правихме в Амстердам

Спахме в як хотел, бивша печатница, точно срещу редакцията на Het Parool

Хотелът отвън

Стаята

Видяхме реновирания Rijksmuseum, който си струва заради класическата тържественост на новото входно фоайе, смелия избор на цветове за стените (съвсем не само бяло) и идеалния контраст старо-ново (както и заради най-добрата самореклама на музей, която сме виждали)

Покритото фоайе

Интериор зала

Разбрахме, че Амстердам има по-големи проблеми от софийските счупени тротоари. Всеки град с проблемите си.

Петък вечер е, а ние стоим с табелка Plovdiv Central Square Competition на Tерминал 2. Вратите се отварят, излиза висок мъж с очила и чанта за лаптоп. Първият член на журито е пристигнал.

В колата първият въпрос на Асер Хименез Ортега от MVRDV е колко е пътят до Пловдив. Вторият — дали има шанс конкурсът да се реализира.

Ние се занимаваме с конкурси отдавна — първо като участници, после като организатори, че и като жури. Засега само един от всички БГ конкурси е успешен и резултатът върви към реализация — този на Walltopia от 2013. Надяваме се пловдивският да се окаже втори.

Ако сте нетърпеливи и не ви се чете нататък, можете да разгледате всичките 125 проекта на plovdivsquare.com. Но по-интересно ще ви стане, ако си дочетете статията.

В Пловдив

Журирането в събота започва с обиколка на мястото. Показваме на журито площада, Пощата, бившия Паритиен дом. Елена Аргирова, която родом е от Пловдив, разказва как е било, когато е била дете, а чужденците коментират, че прекарването на ул. Гладстон е най-голямата грешка за центъра.

В 10 вече всички сме в залата, проектите са заредени на 2 лаптопа, журито — подредено срещу два големи плазмени екрана и журирането започва.

Процедурата или как се журират 125 проекта

Този ден журито гласува с ДА и НЕ. На втори кръг минават проектите, получили повече от четири ДА. Всеки член на журито има право да спаси за втори кръг (давайки жокер) до 3 проекта, неполучили достатъчно ДА.

Журито вижда само служебните номера на проектите, но не и имената и държавите на участниците (имената им се разкриха няколко минути преди началото на пресконференцията по обявяване на резултатите в понеделник).

За наша изненада (все пак журито е съставено от много и различни архитекти) повечето проекти този ден са отхвърлени с единодушните 7 гласа.

Задачата

Задачата Площад Централен Пловдив е противоречива — трябва да се обособят зони, където да се случват различни неща, но без пространството да изглежда разделено. Трябва да се покаже археологията, но и да има атрактивно съвременно градско пространство. Строителството в по-голямата част от зоната е забранено.

И както не е било леко на участниците, така не беше леко и на журито.

Кое не минаваше

Категорично отпадаха проекти, които показваха фалшив историцизъм. Според журито буквалните възстановки на Античния Форум не са правилния подход.

Отпадаха проекти, даващи категоричен превес на археологията или обратно, неглижиращи я за сметка на съвременния площад. Търсеше се баланс.

И, разбира се, отхвърляни бяха нереални, технологично сложни или непрактични решения: висящи мостове на 20 м височина, стъклени пътеки и изкуствени планини.

Денят приключва в 19:30. Отхвърлени са 108 проекта, а на втори кръг минават 17. Само един от тях е събрал пълните 7 гласа ДА.

Ден втори, неделя

Мястото е същото, имаме само 17 проекта и всички се надяваме, че ще свършим до обяд. Всъщност се оказа, че и до вечерта няма да успеем.

Още в началото журито разделя оставащите проекти на три групи в зависимост от подхода им към задачата. Условно кръщават групите Unifying surface, Structure и Void. Идеята им е на финал да отиде най-добрият проект от всяка група.

““

Unifying surface

Проектите в тази група създават непрекъсната нова повърхност, която се издига или потъва, където е необходимо, има дупки, ако се налага, но обединява всички елементи на площада.

Дискусиите започват и завършват с проектa на португалците от FORА. В тази категория те нямаха конкуренция и станаха финалисти със седем гласа от седем възможни. Може би тук е моментът да кажем, че FORA бяха и единственият проект, който получи пълните 7 гласа ДА на журито в предишния кръг.

Проектът на португалците от FORA е единственият, който устойчиво получаваше 7 гласа ДА на всяко гласуване. Създава 2 свята — долен, археологически, и горен — съвременен, които контактуват по интересен начин — чрез отвори, капаци, рампи, подлез, парк

Част от дървената настилка се отваря и затваря, като така дава възможност на площада да се преобразява и на него да се случват различни неща (вижте схемите вдясно)

Разкрива се археологията в цялата зона, прави се метална конструкция, която носи обединяващо дървено покритие — новият съвременен площад

Structure

Този тип проекти запазват разкритата археология в сегашния й вид, някои разкопават повече, други по-малко, но всички предлагат достъп до нея чрез допълнителни структури: мостове, пътеки, стълби и рампи.

След разгорещени дискусии и гласуване проект 28 стана финалист с 5 от 7 гласа.

Проект 28 на SMARCK Studio, финалист от група Structure

Проект 68 на израелците AL/Arch, отпаднал след гласуването

Void

Този тип проекти създават сериозни отвори спрямо съвременното ниво на площада и най-смело го прекрояват със системи от дупки, рампи и отвори.

Проект 44 се оказа най-издържлив, но в крайна сметка загуби с 4 гласа НЕ срещу 3 ДА.

Проект 44, на френски екип беше най-издържлив в групата, но накрая отпадна_

Проект 49 на испанците от Hoz Fontan Arquitectos конкурираше френския проект до последно

Оказа се, че от категория Void победител няма да се излъчи, а на негово място във финалната тройка се нареди проект 96, който през цялото време пробиваше с помощта на жокери от журито и на финалното гласуване успя да вземе 4 пъти ДА.

Изненадата на конкурса, проект получил 6 гласа НЕ на първия кръг, в крайна сметка стана финалист

Резултатите

И така, в края на втория ден имахме трима финалисти: първият единодушно избран, а останалите минали с повече или по-малко крехко мнозинство.

Можете да прочетете мотивите и препоръките на журито за всеки един от 3-те проекта.

Какво следва

Сега, след като получи истински международен конкурс със 125 участници от 41 страни, Община Пловдив трябва да избере окончателния победител измежду тримата финалисти. Искрено се надяваме, че периодите на обществени обсъждания и експертни съвети ще минат бързо, гладко и безпроблемно и накрая ще бъде обявен победител, който ще успее да сключи договор с Общината и ще построи своя площад в центъра на Пловдив.

Каква беше нашата роля

За нас, като организатори и автори на заданието, на сайта на конкурса, на системата за предаване на проектите и журирането, и на цялата комуникация с участниците, конкурсът е успех.

По-голям успех е, че това се случи с общински конкурс. Стана популярен, беше действително анонимен, с ясна процедура по предаване и оценяване на проектите.
Стремихме се целият процес по организацията да бъде максимално прозрачен и да говорим на участниците на разбираем език, а не с институционално-бюрократичен жаргон. Направихме (казват) модерен сайт, написахме (надяваме се) лесно за ползване задание, ангажирахме хората в социалните мрежи, реагирахме навреме, ако имаше въпроси, и най-важното, разгласихме за конкурса в над 40 архитектурни сайта по света. Всички тези неща доведоха до големия брой (чуждестранни) участници.

Къде са българските проекти?

Трябва да отбележим, че българските архитекти де факто не участваха в конкурса. 23 проекта от 125 е много малко. Обясняваме си го с почти фатално изгубеното доверие в конкурсното начало у нас. А общинските конкурси по подразбиране се смятат за предварително решени и формални.

Надяваме се Община Пловдив да опровергае това мнение. И се надяваме, че Община Пловдив осъзнава огромната отговорност, която носи в момента не просто да създаде едно качествено ново съвременно пространство в наситения си с история център, но и да върне доверието на българските архитекти, че публичната среда може да се променя към по-добро след честна и прозрачна конкуренция.

И накрая: на кого искаме да благодарим

На всички, без които нямаше да се справим:

• на Любо Георгиев, директор на One Architecture Week, че безкористно ни помогна в популяризирането на конкурса и не само
• на Николай Колев, който стоически изпрограмира системата за предаване на проекти и журиране (и още много други неща), и който нито веднъж не се оплака от интерфейсните ни капризи
• на Андрей Велинов и Валя Едрева, които тестваха заданието
• на Калоян и Георги, които бяха най-яката техническа комисия
• на Пламена, Еми, Ленко и останалите, които ни помагаха в дебрите на държавната админстрация и бюрокрация
• на Асен Асенов, че застана зад нас на всички обществени обсъждания
• на Владислав Костадинов и всички наши приятели и познати от Пловдив, които ни разказваха много и постоянно за града
• на Бойка, Павел и Орлин, с които започна всичко
• на Община Пловдив затова че и за миг не си помисли, че може сама да организира този конкурс, а нае външен организатор в наше лице
• и на всички, които сега забравяме.

Получи се съвсем като на Оскарите. Ние бяхме дотук. Сега остава един кмет да излезе и да връчи статуетката.

Ако се чудите защо не сме писали повече от 2 месеца, отговорът е прост: копаем на обществената нива и често иначе острите ни сечива удрят на камък или затъват в кал до дръжките. Или по друг начин казано, организираме общински конкурс — конкурсът за площад Централен в Пловдив, съвместно с Община Пловдив и One Architecture Week.

За 6 месеца направихме задание, подложихме го на обществено обсъждане, променяхме го, чакахме одобрението му от бързите като гепарди институции (4 месеца), тествахме го с архитекти, сковахме сайт и бекенд система и преди 2 седмици конкурсът тихо беше обявен:

plovdivsquare.com

Оттогава обяви за него излязоха в Archdaily, Bustler и още около 40 световни сайта и започнахме да отговаряме на въпроси на хора от Великобритания до Индия и от Сърбия до Япония. Често изпадаме в стрес и за успокоение пием топло мляко и гледаме сериали.

След този увод нищо друго не ви остава, освен да разгледате сайта (ако още не сте), да свалите заданието, да харесате конкурса в социалните мрежи (Facebook, Google+) и ако сте архитекти, да участвате, а ако не сте, да хвърляте по едно око от любопитство до средата на юли.

Преди 2 месеца обявихме, че участваме в организирането на международен конкурс за обновяването на площад Централен в Пловдив. И пуснахме онлайн анкета, за да проверим нагласите и очакванията на хората.

В анкетата се включиха 2543 ентусиасти, а резултатите вече са достъпни за всички. Благодарим ви. Не знаем за някой обществен проект досега толкова хора да са дали мнението си (Бърза клюка: оказа се, че феновете на “Стружката” са 2 пъти повече от хейтърите ѝ).

Кога, кога, кога?

Мнозина ни питат кога ще бъде обявен конкурсът и откъде могат да изтеглят заданието. Е, трябва да потърпят още малко.

Проектозаданието мина през (бурно) обществено обсъждане в една зала на Община Пловдив в края на ноември, беше разкостено от многоуважаемата пловдивска архитектурна колегия, но вече, по-здраво и силно, пое по своя път между институциите, от които зависи финалното му одобрение. А те не са малко.

Скоро

Ако всичко върви по план (и някое черно Задкулисие не му мине път), вярваме, че има шанс конкурсът да стартира през февруари. Естествено, вие ще сте сред първите, които ще разберат.

А ако искате да сте съвсем в час с новините и нещата “от кухнята”, следете страницата на конкурса във Facebook.

***

И не забравяйте — конкурсът си е конкурс, но до края на гласуването за годишните ни награди WhATA Awards остават 7 дни.

Конкурсите в България са неприятна тема. Архитектурните конкурси не правят изключение. Те са предопределени, сведени до търгове за подизпълнители, корумпирани, с неясно задание, тайни, формални и най-вече липсващи.

Изобщо нямаше да ви занимаваме с тази неприятна тема, ако не се бяхме хванали да организираме нормален международен конкурс в България. Този път по покана на Община Пловдив и Sofia Architecture Week 2013. И въпреки проваления конкурс за Метростанция 20, въпреки смешката със Света Неделя и мегаломанските непрозрачни конкурсни амбиции на Столична община за Централната градска част, които, на бас, пак ще са фиаско.

Какъв конкурс?

Темата е Площад Централен в Пловдив (или площада до Пощата, за по-незапознатите). Целта, естествено, е да стане активно градско пространство, вкупом с цялата археология, със соц Партийния дом, с Пощата – мастодонт и голия плочник. Конкурсът ще бъде международен, отворен и обявен в края на ноември 2013.

За к‘во се занимавате, нищо няма да излезе

И ние така мислехме в началото. После решихме, че всеки пропуснат опит за нормален конкурс намалява шансовете честната конкурсна практика изобщо някога да стане норма в България. И се навихме, с всички рискове, които ясно съзнаваме.

А и Община Пловдив изглежда искрено решена да си направи добър международен пиар с добър международен архитектурен конкурс и в крайна сметка да получи едно качествено пространство в резултат на честна конкуренция. Дано.

Анкетата

Конкурсът се прави наопаки. Първо се питат хората (специалисти и неспециалисти) и после се пише задание. За целта, наред с обществените обсъждания, които ще продължат да се организират в Пловдив по темата (първото беше на 18 септември, за второто ще съобщим навреме), пускаме и онлайн анкета. За всички жители и гости на Пловдив, както се казва. Ето я:

Анкета за площад Централен в Пловдив

Попълвайте смело и пращайте на приятели. Всичко, което кажете, ще бъде чуто.