От няколко години архитектурата страда. Стои в едно стилистично и нравствено безвремие, търси корените си (казват някои, включително кураторът на следващото Архитектурно биенале във Венеция) и, иронично, именно заради кризата, архитектите могат да спрат, да погледнат назад към наследството от бума и да помислят. Поне ние се надяваме да е така. Преди от хотели и комплекси от затворен тип просто не оставаше време.

Някои архитекти продължават както досега и ги спасява фактът, че винаги са били бутикови, а не масови. Други сменят професията, трети записват докторантури. И така е по цял свят

Какво общо има последният холивудски блокбастър Oblivion (у нас идва като “Забвение”) с това лирично начало? Винаги сме търсили архитектурата в попкултурата и откриването на хубави къщи на неочаквани места от филмите за Джеймс Бонд до Mad Men ни радва всеки път. През последните години обаче (и филмовите критици, вярвам, ще се съгласят) киното и телевизията от своя страна борят кризата с исторически, приказни или откровено фентъзи сюжети и място за съвременна архитектура измежду перфектно реставрираните интериори на Downton Abbey или съвършено измоделираните замъци в Game of Thrones няма. И за нас остана само да се радваме на страхотния лофт на Дон Дрейпър в Манхатън, който на всичкото отгоре си е все същия mid-century modern и през шестия сезон на Mad Men. Обаче ни писна от носталгия.

Дневната в Downton Abbey. Photo: christonium.com

Замъкът The Red Keep в Game of Thrones. Photo: twcenter.com

И тук влезе Том Круз. По-скоро влетя с някакъв странен летящ апарат и кацна високо над облаците в една от най-добрите sci-fi къщи, които сме виждали напоследък: т.нар Sky Tower в Oblivion. Ето че било възможно филмите с хубава архитектура не само да се връщат към миналото, но и да пробват с бъдещето. В крайна сметка не мечтаеха ли всички само допреди 40 години, че в началото на 21 век ще живеем в sci-fi колонии на Луната, Марс и където Артър Кларк каже?

The Sky Tower Photo: Universal Pictures

Сега, не трябва да се забравя, че Джоузеф Казински, режисьорът на Oblivion, е дипломиран архитект и, оказа се, сам е направил първото 3D на Кулата. Успял е да направи много добра минималистична интерпретация на Заха Хадид и останалите 3D визионери с намигване към 50-те и майсторите на класическия модернизъм.

3D-то на Казински. Photo: Universal Pictures

Къщата във филма. Photo: Universal Pictures

Къщата, в която Том Круз и неговата червенокоса половинка живеят в едно постапокалиптично бъдеще, е издигната на невъобразима височина върху невъобразимо тънка основа, има стъклен (да кажем) фронт и плътен гръб, площадка за кацане и прозрачен басейн, който буквално виси в небитието. Екстериорът е микс между Farnsworth House на Мис, яхта на Филип Старк и някой барплот на Заха, а интериорът включва най-доброто, което Dada Cucine (примерно) може да предложи.

Като цяло е опит за високотехнологично преосмисляне на бъдещето, когато не се знае колко въздух, вода и природа ще имаме на разположение. И някакси не е същото като чудесата от 3D или параметрична храброст, които наблюдаваме всеки ден в Archdaily. A ние, въпреки че по душа сме носталгици, приветстваме всеки опит на архитектите да мислят в бъдеще, а не в минало време.

През уикенда гледах филма It’s complicated — развлекателна комедия, много добра за събота следобед. Сюжетът няма общо с архитектурата, но пък един от главните герои Адам (Стив Мартин) е архитект, нает да построи пристройка на къщата на главната героиня Джейн (Мерил Стрийп).

Архитектът

Винаги ми е било много интересно, как хорaта (или в случая холивудските сценаристи) си представят архитектите. Този се оказа леко смотан, чувствителен, нямаше нито един дизайнерски предмет (обикновено по филмите архитектите имат поне някой Мас на бюрото), но все пак се обличаше предимно в черно и накрая спечели момичето (Мерил Стрийп имам предвид).

Презентацията

Някъде между репликите на основното действие се промъкна и процесът на проектиране на къщата или по-скоро на нейното представяне на клиента. Лошото в архитектурата е, че за клиентите е трудно да си представят нещата и когато накрая ги видят готови, ако не им харесват, е късно за промени. Затова презентацията е важна.

Във филма клиентката е написала на архитекта 47 мейла, за да обясни какво точно иска, после той показва чертежи, тя нанася корекции и накрая се виждат на мястото на бъдещата къща и там, с колчета и цветни ленти, са очертани контурите на сградата. Има го мястото на кухненската маса и две високи стълби — когато се качиш разбираш какво ще се вижда от леглото ти в спалнята на втория етаж.

Страхотна презентация:

Клиентката и архитектът обсъждат чертежите.

С цветни ленти са “построени” всички помещения на къщата.

Архитектът разказва идеята си, вървейки по коридора.

Отваря вратата на кухнята.

Клиентката може да “седне” на масата.

Да се качи на втория етаж.

И да види гледката от леглото си.

Отвъд чертежите и картинките

Традиционно къщи се презентират с чертеж и 3D модел. От тях клиентите разбират колко сантиметра ще има между трапезарната маса и дивана и как ще изглежда къщата отвън.

А за това, че пространството ще им бъде точно по мярка, трябва да се доверят на думата на архитекта.

Замислих се, че ако аз съм клиент, не разбирам много от чертежи и някой трябва да ми разкаже как ще изглежда бъдещия ми дом, ще предпочета начина на архитекта Адам от филма.

А като архитект ми се струва, че такава презентация спестява доста часове работа пред монитора и куп недоразумения, когато реалната къща се различава от излъсканото 3D.

Ние мислим да пробваме.

А вие как си представяте презентацията на вашата къща?

Предполагам, че вече сте гледали Quantum of Solace. Ако не, бързо към някой мол, дават го през час. Нищо, че филмът не е толкова як, колкото Casino Royale. И е съкратен до скандалните 106 минути, което го прави най-краткия Бонд-филм в историята.

Освен Даниъл Крейг, поредния потрошен Aston Martin DBS, костюмите на Том Форд и роклите Prada, в новия филм има и няколко сгради, които трябва да се отбележат.

Фестивалният комплекс в Брегенц, Австрия

Разположена на бреговете на живописното езеро Констанс, сградата е строена на няколко етапа. Последната реконструкция е дело на местните архитекти Dietrich/Untertrifaller.

Действието във филма се развива из най-екстремните части на комплекса, разбира се — плаващата оперна сцена в езерото и конзолната входна част

Интериорът e по австрийски спретнат. (Photo: Bruno Klomfar)

Хотел ESO, Чили

Хотелът всъщност не е хотел, а по-скоро научна творческа база, построена до най-големия наземен телескоп на планетата VLT.

Намира се в пустинята Атакама, където климатичните условия са екстремни. И на сградата това много й личи.

Бруталната архитектура включва оцветен с железен окис видим бетон, малки отвори, прости обеми. Отлична работа на немските архитекти Auer und Weber Architecten

Растерът на фасадата е чудесен. (Photo: Roland Halbe)

Не мога да се сдържа. А и Николай ме подканва. Последните една-две седмици успях да изгледам номинациите за “любимци 2007“ на Американската филмова академия. Та...

От другата страна (The Departed) — много Скорсезе; чудесен апартамент на Мат Деймън (лошото ченге)

Вавилон (Babel) — много си е повярвал този филм, нищо чудно и да спечели; не съм предполагала, че Мароко прилича толкова много на Афганистан

Кървав диамант (Blood Diamond) — Ди Каприо, нощен бар на брега на океана във Фритаун, столицата на Сиера Леоне; много мъка има в Африка

Кралицата (The Queen) — перфектен английски... език, и стил, и филм, и, както казват в традиционния блог за Оскарите на New York Times, “Кой ще спечели за най-добра женска роля? Мирън, Мирън или Мирън?”

Мис Слънчице (Little Miss Sunshine) — любимият ми..., и толкова жълто — хипарски микробус WV, калифорнийски полета, поли... прекалено хубав и откровен, за да го “изберат“

Завръщане (Volver) — прекрасен колорит, но Алмодовар си го може. Чудя се дали точно това оранжево с това синьо няма да станат поредната отлична интериорна комбинация. Стига ябълковозелено и патладжанено...