Знаете ли бившата топлоцентрала на НДК? И ние не я знаехме. Скрита е зад изкуствени хълмове в парка зад музея Земята и хората, до нея има река, нашарена е с графити, доскоро е приютявала бездомници, а сега е опасана с ламаринa, и е едно от най-хубавите празни и леко потрошени халета в центъра на София.

И понеже изоставените индустриални пространства са ни стара тема и болка, приехме да организираме архитектурен конкурс за реконструкцията на Топлоцентралата и превръщането й в център за съвременни изкуства. Възложител е Столична община, а конкурсът е продължение на тригодишни инициативи и проучвания на артисти и архитекти.

Журито ще е международно, процедурата ще е по ЗОП (с дежурната си бюрокрация, извинете), а реализацията изглежда доста вероятна. Поне според амбициите на новия главен архитект на София.

На 25 октомври организираме публично обсъждане на основните параметри на заданието.

Условията на конкурса ще бъдат обявени през декември, така че, скъпи архитекти, освободете си зимата и ранната пролет на 2017 за работа.

Подробности за конкурса.

P.S. А ако се чудите не е ли и това бошлаф работа като всеки общински конкурс, да знаете — холандското студио Architects for Urbanity, победители в конкурса за нова библиотека във Варна (в който бяхме замесени миналата година), сключиха договор с Община Варна и вече работят по техническия проект.

Този вторник беше интересен ден за българските архитектурни конкурси. По-интересен дори от американските избори, които напоследък досадно зациклиха. Какво се случи:

КАБ Пловдив обявиха победителите в конкурса за идея “какво да правим” с Тютюневите складове в Пловдив

Тютюневите складове се оказаха големия “проблем” за кипрата бъдеща Европейска столица на културата 2019. Имат способността да горят, някой все ги разрушава, културно наследство са, хората правят живи вериги, всички са недоволни, Общината пелтечи.

Конкурсът беше добре замислен и организиран като конкурс за задание “какво да правим” (такива трябва да се правят), а Община Пловдив изтренира номера “да вземем да направим конкурс за проблемите”, а ясните работи да си ги правим без конкурс, ако може с чужди пари (тук можете да си представите кмета Тотев, гордо застанал пред новата спортна зала в града например).

В конкурса има 3 наградени проекта, които дано бъдат взети предвид на някакъв етап.

Община Пловдив обяви, че няма да изпълни проекта на португалците FORA, победител в конкурса за Площад Централен

Проектът на FORA, Португалия. Видео: FORA

В конкурсната афера около Площад Централен бяхме яко въвлечени (заедно с One Architecture Week) и вероятно поради горната причина, няма какво да се лъжем, мълчахме упорито, по партизански, 2 години с надеждата Община Пловдив все пак да осъществи (по един или друг начин) победилия на крупен международен конкурс проект на португалците от FORA. Е, в случая не стана работата. Миналата година Общината елегантно “разкара” победителите, като откупи проекта им за крупна сума, а този вторник медиите обявиха, че Националният институт за недвижимо културно наследство (известен с дългата абревиатура НИНКН) не били одобрили откупения проект и затова се прави задание за нов.

Обратът в цялата сага може да се проследи дори само от забавните заглавия в медиите:

17 август 2015

Реновират бившия партиен дом и площад Централен до 2019

Община Пловдив подготвя процедура за откупуване на авторските права от екипа на португалското студио „Фора”, спечелило международния конкурс за проектиране на Централния площад. Според кмета Иван Тотев инициативата ще даде оперативна възможност на Общината да взима решения за самостоятелни действия и промени през следващите 100 години, в съответствие с българското законодателство.

28 юни 2016

Площад Централен влиза в НИНКН

Експертният съвет по устройство на територията разгледа техническото задание за инженеринга на площад Централен. (…) Основата на заданието е проектът на архитектурно студио FORA и всички предложения, които трябва да бъдат направени за дизайн, функционалност, настилка, трябва да бъдат максимално близо до този идеен проект, категоричен е Иван Тотев.

4 юли 2016

Махат катмите до Пощата, тотална промяна за централния площад в Пловдив!

Става един наистина голям проект. Желаем до 2019 година да имаме един завършен площад”, коментира Тотев.

3 октомври 2016

НИНКН пуска заданието за пл. Ценрален

Националният институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ е дал положително становище по техническото задание за инженеринга на площад Централен. (…) Единствената съществена бележка на експертите е да не се проектира премостване върху ул. Гладстон. (…) Идеята, заложена в проекта на португалското студио FORA за две нива на бъдещия площад, отпадна още при гледането от Експертен съвет на община Пловдив като скъпа и отдалечена във времето за изпълнение. (…) От НИНКН са се произнесли положително за залегналата в проекта идея за свързване на пешеходните пространства на археологическия пласт с подлезите и Голямата базилика. Кметът Иван Тотев се надява до края на 2016-та да се обяви процедура по Закона за обществените поръчки за инженерингов и технически проект на пл. Централен, който да ползва идеи от идейната концепция на FORA, но не задължително.

3 октомври 2016

НИНКН не одобри проекта на португалците за площад Централен

“Община Пловдив има положително становище на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за бъдещата реконструкция на площад „Централен“. Това съобщи кметът Иван Тотев

4 октомври 2016

Нов проект ще правят за площад Централен за 9 млн лева

Община Пловдив ще избере как да продължи конкурса за реконструкция на площад „Централен“. Ние ще надградим проекта на португалската фирма „Фора“. Проектът ще бъде на едно ниво, а не с подземно ниво. Това каза кметът на Пловдив Иван Тотев.

4 октомври 2016

Нов проект, а не този на ФОРА ще определи облика на централния площад

***

Всъщност, доколкото разбираме, НИНКН не е издало никакво становище, касаещо португалския проект. В НИНКН има внесено ново задание за Площад Централен, което ликвидира връзката с подземното археологическо ниво (залегнало даже в Общия устройствен план на Пловдив за развитие на културно-историческото наследство). Де факто община Пловдив иска нов проект за площада, по ново задание, коренно различно от заданието, по което беше проведен международния конкурс и което беше одобрено от НИНКН и МК. А, да, и НИНКН отдавна вече не издава становища. Издава ги Министерство на културата,

In the other news:

Община Варна подписа договор с победителите в конкурса за нова сграда на библиотеката в града

Награденият проект, Architects for Urbanity

Тук пак бяхме яко въвлечени и пак мълчахме от суеверие почти цяла година (това с архитектурните конкурси се оказа руска рулетка, чувстваме се почти като в Ловеца на елени). Е, засега всичко изглежда наред. Община Варна подписа “истински” договор за технически проект с победилия измежду 370 проекта холандски екип Architects for Urbanity, които станаха първите чуждестранни архитекти, наети от българска община след отворен международен конкурс.

Снимка: Architects for Urbanity

Architects for Urbanity вече редовно летят до България, намериха си български партньор и, гледаме, започнали са да проектират

***

Ей заради това не сме се отказали. Продължаваме да вярваме в конкурсите и смятаме, че само добро могат да направят за българската архитектура и милото ни отечество като цяло. Затова превъртяхме барабана като Робърт де Ниро и пак сме със собственоръчно насочен пистолет в главата. Този път ще правим конкурс със Столична община. Очаквайте през декември.

Какъв е този конкурс за нова библиотека във Варна? А защо точно в градинката? Откъде накъде се появиха 370 участника? Защо е толкова важно, че били 370? Кои са тези в журито? Как избраха победителите? Ама какви са тези победители без опит? Нагласено ли е всичко? Ще се построи ли?

Е, за всичко това, четете по-долу.

Да вметнем. Пишем този текст от две позиции: първо на съорганизатори на конкурса, автори на заданието, сайта и прочие медиен образ на цялото начинание. И после от позицията на хора, които от години активно пишат и говорят за архитектура. Тоест имаме от една страна неблагодарната роля на “общественици”, които рискуват “доброто си име”, за да осигурят добър архитектурен продукт чрез честна конкуренция и от друга страна сме в удобната роля на “архитектурни критици” (добре де, “публицисти”, защото критиката предполага и доза академичност).

На пръв поглед тези роли са несъвместими, обаче всъщност не е така. Никога не бихме се заели с организирането на архитектурни конкурси в България, ако не бяхме изтощени от липсата на добра обществена архитектура, за която да пишем като критици. И дори и да нямахме нищо общо с варненския конкурс, пак бихме коментирали резултатите и победителите по абсолютно същия начин.

И така:

Какъв е този конкурс за нова библиотека във Варна

Подготовката за конкурса стартира през пролетта на 2015, когато Община Варна и нейният главен архитект Виктор Бузев, както и КАБ Варна се свързаха с нас с покана за съдействие. И ние съдействахме. Проучвахме и писахме задание цяла пролет, борихме се със ЗОП и тествахме заданието цяло лято и в началото на септември конкурсът беше обявен.

От самото начало конкурсът имаше две цели: да осигури добър проект за нова сграда на Варненската регионална библиотека “Пенчо Славейков” и да бъде международен, отворен и честен.

Aрхитектурните конкурси според както се случват в момента по света можем да разделим на две основни групи:

А. Затворени, с покани и висок бюджет: Това са конкурсите, при които инвеститорът кани няколко архитектурни бюра и в повечето случаи заплаща на всички хонорар за участието им. В такива конкурси често участват големите имена в архитектурата. Инвестицията в тях също е голяма. В България единственият засега подобен пример е конкурсът за нов правителствен център на 4-ти километър, организиран през 2009 г. от правителството на Сергей Станишев, който събра Норман Фостър, Заха Хадид, Доминк Перо и Масимилиано Фуксас и струваше доста над половин милион евро като организация и хонорари на участниците.

B. Отворени, анонимни, безплатни, сериозно популяризирани с цел да съберат много идеи от неочаквани места:
Това са конкурсите, в които се дава шанс на младите архитекти, които иначе никога не биха имали достъп до онези, големите конкурси с покани. Това са конкурсите, където архитектурата е в най-чистия си вид — състезания на идеи, а не на интереси, лобита и лична харизма на съответния стархитект. Тези конкурси, разбира се, са и най-евтини. Какъвто и награден фонд да се определи, винаги е многократно по-нисък от хонорара и на най-провинциалния стархитект.

Това са и конкурсите, които българските общини като най-активни създатели на нови публични пространства в момента, могат да си позволят (и трябва редовно да го правят). Ето защо такъв, логично, беше и изборът на Община Варна, след като им предложихме горните два варианта.

Конкурсът и ЗОП

Годините на провалени, непрозрачни и формални “конкурси”, организирани от българските институции след 1989 г., доведоха до болезнено недоверие у българската архитектурна гилдия в конкурсната практика. Ето защо архитектите, разбираемо, искат гаранции, че идеалистичното състезание на идеи (каквото по своята същност е архитектурния конкурс) ще завърши с реален договор за проектиране.

Тук се намеси и ЗОП.

Конкурсът за новата библиотека във Варна е не само достъпен, съвременен и популярен, но едновременно с това… изненада! и напълно законен, обявен по Закона на обществените поръчки и Наредбата за конкурсите в България. Комбинацията от двете съвсем не е лесна и на нас като организатори ни беше изключително трудно да синхронзираме многобройните пречки и изисквания на ЗОП, излезли сякаш от друго бюрократично време, с идеята за популярен, приятелски и недискриминационен конкурс. (И въпреки че говорим за комбинация, лошото чувство между нас и ЗОП остана).

Малко ни е срам обаче. Очаквахме фиаско предвид абсурдните пречки, които ЗОП предлага на всяка крачка. Очаквахме липса на участници, сбъркани декларации и вече пишехме фейлетон “Как се организира архитектурен конкурс по ЗОП в България”.

А се оказа, че конкурсът за нова библиотека във Варна постави рекорд в историята на обществените поръчки в България: 370 участници. За да направите разлика, за обществени поръчки обикновено се състезават по 3-4 участника (например доставчици на тротоарни плочки) и всички казват, че победителят винаги е известен предварително. Какво дирят архитектурните конкурси в процедура по ЗОП е друг въпрос.

А защо точно в градинката?

от всички проекти за варненска библиотека най-яка е градинката сега – и зеленко, и малко простор сред сградите,

— Gradinko (@_gradinko) December 1, 2015

За терен на бъдещата библиотека варненските власти определиха общинския паркинг до сградата на Община Варна заради ясната собственост и централното местоположение (за неварненци — сградата на Община Варна е другото най-високо нещо в центъра, освен хотел Черно море). По принцип сме против застрояването на зелени места, били те и добре озеленени паркинги като в случая. Но също така по принцип сме за наличието на съвременни библиотеки във всеки град. А мястото на една съвременна библиотека в смисъла й на нов тип културно пространство, на “градска дневна” (извинете за шаблона) е в центъра. Сега, днешните градове (особено стари градове като Варна) са микс от много епохи, с уплътнена градска структура и шансът да се намери достатъчно голям празен парцел в центъра, който да не е градинка, да не е паметник на културата или да не е експонирана археология клони към нула.

За компенсация едно от ключовите изисквания в заданието беше да се комбинира новата сграда с различни видове зелени публични пространства около, над и в нея. Огромното мнозинство от участниците се бяха съобразили с това изискване.

Откъде накъде се появиха 370 участника?

elenko</a> <a href="https://twitter.com/Coblin_King">Coblin_King Конкурсът е много широко обявен, дори в държ. унив. в САЩ знаеха за него, заданието било перфектно => много участници.

— Земемер Венци (@atarimatari) December 1, 2015

Успехът на един конкурс зависи от ясното и добре написано задание, от добрата комуникация с участниците, от наличието на полезен уебсайт, от подбирането на качествено експертно жури и като цяло от създаването на усещане, че зад конкурса стоят живи хора, на които им пука и за участниците, и за резултата, а не безлика чиновническа институция.

Броят на участниците е функция на горното плюс качественото международно популяризиране — ако един конкурс не е публикуван в определени световни архитектурни портали, него все едно го няма. И това не е самоцел. България далеч не е най-вдъхващата доверие конкурсна дестинация и трябват доста усилия, както и още няколко такива конкурси като варненския, за да можем да влезем в групата на “нормалните” и да си позволим да правим и конкурси с покани (без да е необходимо да сме лични приятели с Фостър примерно).

Всичко това, познахте — за да получаваме все по-добра архитектура.

Защо е толкова важно, че били 370?

Не съм архитект, ама нормално ли е да има 370 конкурсни проекта за 1 сграда. Защо не 20?

— Elenko (@elenko) December 1, 2015

Защото колкото повече, толкова по-голяма е вероятността да изскочат интересни идеи. А и този тип конкурси наистина стават “витрина”/учебник/изследване на тенденции за съвременната архитектура. Искате да знаете как се прави музей на съвременното изкуство — вижте 1715-те проекта на участниците в първия кръг на конкурса за Гугенхайм Хелзинки от миналата година (журито му се справи за 4 дни). Музей на архитектурата? Конкурсът за музей на Баухаус събра 815 проекта тази пролет. И така нататък.

Кои са тези в журито?

What is up with those jury pictures? Are they in a band ? https://t.co/E8ey5W1l0T

— SanderBoer (@SanderBoer) December 2, 2015

Повечето членове на журито са популярни архитекти с международен опит в проектирането на значими обществени сгради и особено на библиотеки. Търсихме ги дълго и внимателно. Трудностите произлизаха по-скоро от това, че някои изявени специалисти гледат с недоверие на отворените конкурси, всички са много заети, а и България не е държава, която буди доверие от раз. Положихме доста усилия за убеждаване (с помощта на немалко приятели).

Как журито избра победителите?

В крайна сметка се оказа, че сме събрали учудващо единомислещ журиращ екип от експедитивни и съсредоточени архитекти, които успяваха да разгледат всеки проект бързо и ефективно. Разбира се, журито беше предварително запознато с цялото задание и конкурсната програма, отделихме половин ден (в петък, денят преди журирането), за да ги разведем из конкурсното място и Варна, минахме няколко пъти през основните ограничения и критерии за оценяване. Все пак още при писането на заданието се бяхме консултирали по ключови моменти с някои от тях (като автори на реално построени библиотеки). Така че те бяха подготвени.

Още докато разглеждаха района (и малко преди да се шокират от условията, в които работи в момента Регионалната библиотека във Варна), членовете на журито някакси едновременно стигнаха до извода, че сградата на Общината е прекалено характерен вертикален акцент и печелившият проект би следвало да бъде по-скоро хоризонтален и спокоен обем (въпреки разрешения по ЗУТ обем на застрояване, който позволява развитие и във вертикала).

При оценяването на проектите журито търсеше силна, добре проведена идея, по-скоро контекстуалност, отколкото гръмки архитектурни жестове и държеше избраната сграда да не бъде “модна” и хипер “актуална”, за да може да остарее по-добре. Обръщаше се особено внимание на вътрешните пространства и разпределенията, на връзките между функционалните зони, на “преживяването”, което бъдещата библиотека ще предлага.

Добра идея на Община Варна беше да покани по време на журирането представители на Регионалната библиотека, включително нейната директорка Емилия Милкова, които даваха мнението си на “потребители” на бъдещата сграда, без обаче да имат право на глас или да влияят директно на процеса на журиране. Аналогична беше ролята на двама инженери, представители на КИИП (част “Строителни конструкции” и част “Енергийна ефективност”), които успяха да прегледат разширената селекция от проекти и да напишат ключови препоръки и забележки по отношение тяхната изпълнимост, отношение към противоземетръсните правила в България, енергоефективност и т.н. Тяхното писмено становище беше взето предвид от журито при разглеждането на всеки проект.

И накрая, както става с всеки конкурс за идеи, а не за оферти, журито прецени, че ще награди силни идеи, макар и с поправими технически несъвършенства, вместо да награди посредствени, но технически съвършени проекти.

Ето и част от проекта на екипа от Холандия, класиран на първо място:

А ето някои и някои от коментарите на журито за качеството на проекта:

“Сградата има потенциала да създава богат и сложен вътрешен живот като едновременно с това остава визуално семпла.“
Матя Бевк

“Идеята на проекта е за голяма читалня, която се развива през целия обем на сградата (…) Стъпаловидният обем на читалните организира цялата сграда. Те са сърцето на библиотеката, дневна за посетителите.“
Матя Бевк

“Проектът има убедителен разрез: огромна рампа с книги се развива на стъпки през бибилиотеката. Движението в разреза се възприема като приветлив жест и приканва града и посетителите да влязат в библиотеката.“
Трине Бертхолд

“Проектът предлага впечатляващо интериорно решение, отваряне и свързване на центъра на библиотеката с външното пространство.“
Калоян Еревинов

Разбира се, журито изреди и препоръки и неща за дообмисляне, които скоро ще бъдат публикувани в сайта на конкурса.

Ама какви са тези победители без опит?

В анонимните конкурси имената на победителите се разкриват накрая, след като са избрани. Оказа се, че победителите в този конкурс са млад екип (под 30 години) и това стресна някои в социалните мрежи.

А ние се радваме, че конкурсът доказа смисъла си — отворените конкурси дават шанс на младите архитекти. Това напоследък е упорита тенденция в световен мащаб, когато най-големите и популярни конкурси се печелят от никому неизвестни малки бюра без опит (за справка — победителят в Гугенхайм Хелзинки е бюро, основано през 2011). Много ни се иска тези ентусиазирани млади архитекти да получат първата си реализирана сграда именно след този конкурс (все пак и Snøhetta бяха никои, без нито една реализирана сграда, преди да спечелят конкурса за Александрийската библиотека през 1989 и да я завършат 12 години по-късно).

Нагласено ли е всичко? Ще се построи ли?

Със сигурност нищо не беше нагласено. За това гарантираме със собственото си име на хора, които нито са кандидатствали, нито са печелили нито една обществена поръчка в живота си и които реагират веднага и първосигнално на всеки намек за непрозрачност и корупция (просто не ги разбираме, объркваме се и прецакваме всеки опит да ни корумпират).

Вече разказахме в какво се измерва успехът на един конкурс в конкурсната му част.

А успехът на конкурса във фазата му на реализация се крие изцяло в доброто желание на инициатора (в случая Община Варна) да сключи договор с победителя и да реализира проекта му максимално коректно въпреки всички трудности, което инвестиционното проектиране в България неминуемо крие. Искрено се надяваме, че архитектурната общност и общинските власти ще спомагат, а няма да пречат на този процес, защото Варна има нужда от нова библиотека, а страната ни има нужда от успешно завършил общински конкурс.

Нали знаете, че нито ще бъде лесно, нито ще бъде бързо?

И накрая, на кого искаме да благодарим

На всички, без които конкурсът нямаше да се случи:

• на главния архитект на Варна Виктор Бузев, които инициира цялото начинание
• на арх. Мартин Христов и цялата регионална колегия на КАБ Варна, че го подкрепяха всячески докрай
• на Емилия Милкова и целия екип на варненската библиотека, които доказаха, че с ентусиазъм планини се повдигат
• на адвокат Цвета Стоева, че ни съветва себеотрицателно и си вдигаше телефона даже по време на лятната отпуска
• на арх. Йоана Иванова за нейната неуморност и забележителни умения да решава светкавично всякакви проблеми и на всички нейни колеги от Дирекция “Архитектура, градоустройство и устройствено планиране” на Община Варна, които ни убедиха, че има държавни служители, способни да работят денонощно за една кауза
• на Ина, Иво, Явор, Настя, Йордан, Димо, Златина, Пламен и Даниела, които успяха да обработят 370 проекта забележително бързо и бяха най-добрата техническа комисия
• на архитектите Павел Янчев, Боряна Габровска и Недялко Драгнев, които задълбочено и внимателно тестваха заданието в най-големите жеги това лято
• на Hans Ibelings, Indira Van’t Klooster, Maja Vardjan, Бойка Огнянова, Здравко Русев, Димитър Караниколов и всички други, които ни помогнаха да съберем най-желязното жури
• на Николай Колев, който отново стоически изпрограмира системата за публикуване на проекти и журиране (и още много други неща), и който нито веднъж не се оплака от непрекъснато променящите се изисквания.
• на Община Варна за доверието
• и на всички, които забравяме сега

Пожелаваме си: нека се построи.

Две съвсем различни неща са, оказва се, да се пише и говори за градските архитектурни проблеми (както ние правим от години) и реално да се работи за решаването им (както правим от далеч по-малко години). Ако се вършат както трябва, положението е или едното, или другото. Поне с нас се оказа така.

Затова последните месеци, вместо справедливо да се възмущаваме от събарянето на хубави къщи в София, да оплюем от сърце гротеската, в която превръщат българското културно наследство, да се посмеем ехидно на бъдещия Каньон в Младост или да похвалим някоя нова сграда, ние писахме задание за международен архитектурен конкурс за библиотека.

Защо се занимаваме с архитектурни конкурси

Още се чудим защо. Особено силно започнахме да се чудим след събитията в Пловдив в края на август, когато стана ясно, че Общината няма да успее да сключи договор с победителите от конкурса за Площад Централен.

Но все още не можем да приемем, че ключовите обществени пространства в България — площади, пешеходни улици, антични руини, спортни зали, детски градини, училища и, да, библиотеки, е редно да се проектират непрозрачно, от сервилни архитекти на корумпирани строителни фирми, без явни конкурси и честна конкуренция.

И, отделно, много искаме да покажем, че може и нещо обществено значимо да е направено добре, с хубав дизайн, със смислен текст, с отношение към участника и потребителя. Защото у нас винаги се получава така, че хубавите неща са все някак незначими и поне в голямата си част частни: къща, която никой не вижда, сайтче на нещо дребно, което никой не отваря, градска намеса на група бутикови ентусиасти. А големите, обществено значими неща като по правило са винаги лошо и глупаво направени.

Чертахме, смятахме, писахме, подреждахме

Затова ние седнахме, изчетохме всички издания на Neufert на всички езици, които имахме, консултирахме се многократно с библиотекари, изровихме архивите в библиотеките си и из старите соц архитектурни списания, задълбахме в швейцарския графичен дизайн от 60-те, в историята на Варна, в десетки други конкурси, които харесваме. Чертахме, смятахме, писахме, сглобявахме и накрая произведохме задание от 88 страници, което, чуваме, в момента даже дават за дипломнa работa из архитектурните университети.

Конкурс по ЗОП

Но не този конкурс е поводът да пишем този пост. Конкурсът е обявен, бъдещите участници, предполагаме, мислят и чертаят отдавна, вече наместват функционалните зони и вдигат 3D-то, а за неархитектите важни са резултатите, които ще имаме в началото на декември.

Поводът за този пост е, че за пръв път участваме в организирането на международен архитектурен конкурс по ЗОП. Не вярваме да има незапознати, но все пак: ЗОП е умалителното име на Закона за обществените поръчки в България, който е единственият законен механизъм за българските общини да възлагат и изпълняват публични проекти.

Винаги сме се страхували от ЗОП. Има прекалено много пречки и изисквания, излезли сякаш от друго бюрократично време — за начин на предаване, за език, един куп декларации и документи, които трябва да се предадат на български и т.н. — все неща, които няма как да привлекат чуждестранни архитекти, че и нормални, небюрократизирани български архитекти. От друга страна, казахме си, конкурс по ЗОП е единствената гаранция, че бъдещият победител може да разчита на директно договаряне с една община.

И се хвърлихме в блатото на българското законодателство. Така — цяло лято.

Ние, разбира се, не правим процедурата по ЗОП, в крайна сметка не сме
юристи. Но съгласуването на нашето задание със закона и твърдото ни настояване за нормална конкурсна процедура беше тежко и протече след инфарктна комуникация с куп отегчени общински служители. В крайна сметка, на 7 септември Възложителят Община Варна обяви абсолютно законен конкурс, по Закона за обществените поръчки и Наредбата за конкурсите в инвестиционното проектиране в България, който е ясен и максимално гарантиращ сигурност на участниците.

ЗОП трябва да се забрани

Тези месеци ни убедиха, че ЗОП е виновен ако не за всичко, то за голяма част от лошата архитектура в България. Дори да приемем идеалната ситуация, че в общините има само изрядно честни и некорумпирани чиновници и кметове, пак законът, в настоящия му вид, пречи за осигуряване на качествена архитектурна среда. А ситуации като последния скандал около Ларгото в София са просто симптом на генерално сбъркани практики за поръчване и проектиране на публичните сгради и пространства в България.

Поредица за приключенията ни със ЗОП

В следващите седмици ще пуснем серия от статии тук, както и в големи български медии, в които подробно ще разкажем какво не е наред в основния закон, по който се харчат обществени пари в България (поне що се касае до архитектурата), защо в България законите работят за инерцията и против “прогреса” и защо скоро няма да сме като Естония, важните обществени проекти няма да изглеждат добре, а младите архитекти у нас ще са все по-отчаяни. Ще има и весела част.

***

Държим да отбележим, че конкурсът за нова библиотека във Варна беше искрено и себеотрицателно иницииран от Регионална библиотека “Пенчо Славейков” и директора ѝ Емилия Милкова, от КАБ Варна (и особено нейният заместник-председател Мартин Христов), които неуморно ни съдействат при всички проблеми, и лично от главния архитект на Община Варна Виктор Бузев, който застана с лицето и името си зад конкурса и гарантира неговия честен и успешен край.

***

Допълнение: Малко преди да пуснем този пост, излезе аргументирано мнение за архитектурните конкурси в България на арх. Ангел Захариев от Група Град. Ние се припознахме сред ентусиастите от точка 3, но продължаваме да смятаме, че дори реформирана администрация в комбина с енергични ентусиасти не би могла да надвие българските закони, ако те не се променят. Решението не е приспособяване на конкурсите към ЗОП, а приспособяване на ЗОП към добрите конкурсни практики.

Архитектурните конкурси в България станаха толкова дискутирана тема, че чак ни е неудобно да ви занимаваме пак с нея. Отново да повтаряме, че добрият архитектурен продукт се ражда в честна, оспорвана и международна конкуренция. Че Закона за обществените поръчки в настоящия си вид не помага, а напротив, пречи за провеждането на честен, оспорван, камо ли международен архитектурен конкурс. Както и да говорим, че нещата все пак се променят, макар и с малко, макар и трудно.

Пътят към идеалния архитектурен конкурс е неравен и кофти асфалтиран, знаем го от опит. Но вярваме, че всеки нов опит ни приближава все повече до целта.

Eдин добър пример струва колкото хиляда думи

Когато през март от Камарата на архитектите (КАБ) Варна се обърнаха към нас с идеята “Градът ни има нужда от нова библиотека, но искаме честен и международен архитектурен конкурс, точно като в Пловдив, ще го организирате ли?”, отначало не повярвахме. Варна? (Да, същия град с трибуквената организация, на която никой не споменава името, с конкурса за Алея Първа, с протестите и Пламен Горанов…). После си казахме, че ще бъде чудесно, ако всеки български град реши да променя публичните си пространства на основата на нормален конкурс.

И приехме.

Варна има нужда от нова библиотека

Варненци действително имат нужда от нова библиотека (хората четат буквално в коридорите на трите филиала на регионалната библиотека), архитектурната общност в града е ентусиазирана и позитивно настроена към начинанието (и съдейства по безпрецедентен досега начин за гладката организация на конкурса), а Община Варна изглежда решена да пробва нов имидж.

Всъщност, замислихме се, че и в България все още няма подобна сграда — библиотека от нов тип, не просто сграда, а публично пространство, отворено едновременно за книгите, за всички други канали на информация и за хората. Сграда, в която с удоволствие човек би постоял, дори и да няма конкретна работа.

Или, както гласят модните архитектурни клишета, съвременната библиотека би трябвало да е дневната на един град.

Библиотеката в Сиатъл. Фоайе с места за четене

Техническата библиотека в Прага. Photo: i.lidovky.cz

Новата градска библиотека в Щутгарт. Photo: Victor Brigola

Анкетата

Но имаме нужда от помощ. Независимо дали сте жители на Варна или не, дали ходите често на библиотека или “тези мрачни сгради” ви плашат, ще ни бъде полезно да разберем как четете и какво би ви накарало да прекарвате повече време в една бибиотека. Направихме онлайн анкета, която ще ни помогне в написването на заданието за конкурса. Ето я

Анкета за Библиотека Варна

Попълвайте смело и разчитайте, че отговорите ви ще бъдат чути.

***

Конкурсът за нова сграда на Регионална библиотека “Пенчо Славейков” Варна се очаква да бъде обявен в края на май. Стискайте ни палци (на нас и на варненци).

Написахме този текст за онлайн изданието Sofia Live. Днес излиза едновременно в техния сайт и тук.

Сега ще ви кажем нещо неприятно. Конкурсите не са решението. Няма да направят архитектурата в България по-добра. Няма да направят градовете ни по-удобни за живеене. Няма да дадат шанс на талантливите пред посредствените.

Не и такива конкурси. Не и организирани по този начин. Не и с такива резултати.

И това го казваме ние, които от години твърдим в блога си, че архитектурните конкурси са начинът София да заприлича на Копенхаген, а Пловдив — на Грац. Ние, които вярваме, че добрият продукт (особено архитектурен) се ражда в здравословна конкуренция. И че няма друг начин да се пробие статуквото.

Какво се случи?

През октомври Столична община и по-точно Направление Архитектура и Градоустройство (вездесъщото НАГ под ръководството на главния архитект Петър Диков) обявиха конкурс за изграждане, възстановяване и обновяване на публичните пространства в центъра на София. Центърът беше разделен на четири части:

• Канала
• Графа и Шишман (грубо казано)
• градината пред Народния театър заедно със зоната около Двореца
• районът около храм-паметник “Ал. Невски”.

Конкурсът придоби неочаквана популярност не без помощта на патрона си Петър Диков, който в характерния си стил подгряваше за него цяла година и накрая обяви “Искате конкурси, ето ви конкурси. Вместо да критикувате, колеги, участвайте”.

И колегите участваха. Всякакви знайни и незнайни консорциуми с абсурдни имена (“Инфра Про Консулт”, “Урбан Груп” и особено “Форум консултанти” са ни сред любимите), както и няколко добре познати играчи, титани на казионния кич (Амфион, Стефан Добрев, АДА, Никифоров, Никонсулт). Наградният фонд беше зашеметителен. Победителите започват да проектират и си разделят проектантски хонорар от 900 000 лв. за четирите зони.

Арх. Петър Диков и арх. Георги Бакалов (председател на САБ) при обявяването на победителите в конкурса за Централна градска част. Снимка: Дарик радио

Защо конкурсът беше обречен от самото начало?

Сама по себе си идеята да направиш архитектурен конкурс за центъра на столицата е чудесна. Макар че центърът е най-малкия проблем на тази точно столица. Но ок, центърът не изглежда добре, а пръв прави впечатление, така че разбираемо е.

Обаче:

• конкурсът имаше изключително амбициозен обхват (засяга де факто целия исторически център на София)
• сроковете бяха твърде кратки за такава задача (участниците имаха 40 дни, за да дадат решение)
• до края на конкурса не стана ясен конкретния състав на журито (освен че в него ще има “представители” на всички трибуквени административни структури, за които можете да се сетите). Нали ви е ясно как журира един чиновник на заплата?
• конкурсът беше явен (което си е присъда в една корумпирана страна като нашата)
• конкурсът нямаше амбиции да бъде популярен и да привлече много участници. Нито начинът, по който беше написано заданието, нито рекламата му предполагаха това. В резултат постъпиха между 7 и 14 проекта за всяка зона.
  Искаме само да припомним (с риск да станем досадни): международният конкурс за Метростанция 20, организиран от Столична община и Sofia Architecture Week през 2011 г. (и успешно бламиран от същата Столична община през 2013 г.) привлече 130 участника от 22 държави. За една метростанция в Дружба. Да не говорим за частния конкурс за катерачески център на Walltopia, при който постъпиха 369 проекта от 63 страни.

Какво им е на наградените проекти?

Игнорирайте лошите 3д-та на победителите. Толкова могат хората. Но:

• Кръговите кръстовища няма да решат всички проблеми на София. Журито, Общината, Диков, вярвате ли си, че кръстовището на Гурко и Канала ще стане едно по-приятно място за преминаване, ако сложим кръгово с венец от пешеходни пътеки? И пешеходно кръгово пред Двореца, разбиващо жълтите павета с подземен тунел за автомобили? Вие сериозно ли?

Кръгово кръстовище на т.нар. Площад на спорта (пред стадион Васил Левски). От Стефан Добрев Архитектура и Дизайн.

Пешеходно кръгово пред Двореца. От Никонсулт

• Квадратният растер на плочките, независимо дали ортогонален или под 45 градуса, е част от славното ни соц минало. Само че пешеходните улици на образцовите ни соц-градове през 80-те бяха решени с далеч по-добър детайл и с доста по-голямо въображение от “светлобежов гранит, комбиниран с теракота в блед керемиденочервен цвят”

Диагоналните алеи пред църквата Св. Седмочисленици, които отразяват (цитат) “характерното зигзагообразно движение в София.” От А.Д.А. ООД

• Дори и само като концепция поредица от тематични площади на тема спорт (борба, бокс, волейбол и т.н.) ще стоят доста по-добре в Пхенян (Северна Корея), отколкото край Канала в София

Тематични площади Бокс и Борба. От Стефан Добрев Архитектура и Дизайн.

• Не може да подхождаш по един и същ начин (а именно диагонален квадратен растер) и за района пред Александър Невски, и за пазара на Графа

Пространството пред Александър Невски. От А.Д.А. ООД

• И накрая, не може гръмко обявен конкурс за визия на центъра на София да се сведе до подреждане на плочки и оформяне на живописни градинки с рози и теменуги.

Всеки град има характер и съвременната градска среда печели именно когато се съобразява с него. Малките локални неща, които правят големия глобален град интересен за всички. Засега София не успява нито в локалното, нито в глобалното.

И съвсем накрая. Защо много архитекти, които знаеха за конкурса, не участваха?

Наистина ли искате да ви кажем? Е, добре. Ще илюстрираме с пример. През един топъл октомврийски ден на малка улица в центъра на София срещнахме познат геодезист, който правеше подробно (и доста скъпо, вярвайте ни) заснемане на цялата улица. Конкурсът още не беше обявен. А нашият познат не работеше за Общината. Дали възложителят му спечели първа награда за точно тази зона? Вие как мислите?

Преди 2 месеца обявихме, че участваме в организирането на международен конкурс за обновяването на площад Централен в Пловдив. И пуснахме онлайн анкета, за да проверим нагласите и очакванията на хората.

В анкетата се включиха 2543 ентусиасти, а резултатите вече са достъпни за всички. Благодарим ви. Не знаем за някой обществен проект досега толкова хора да са дали мнението си (Бърза клюка: оказа се, че феновете на “Стружката” са 2 пъти повече от хейтърите ѝ).

Кога, кога, кога?

Мнозина ни питат кога ще бъде обявен конкурсът и откъде могат да изтеглят заданието. Е, трябва да потърпят още малко.

Проектозаданието мина през (бурно) обществено обсъждане в една зала на Община Пловдив в края на ноември, беше разкостено от многоуважаемата пловдивска архитектурна колегия, но вече, по-здраво и силно, пое по своя път между институциите, от които зависи финалното му одобрение. А те не са малко.

Скоро

Ако всичко върви по план (и някое черно Задкулисие не му мине път), вярваме, че има шанс конкурсът да стартира през февруари. Естествено, вие ще сте сред първите, които ще разберат.

А ако искате да сте съвсем в час с новините и нещата “от кухнята”, следете страницата на конкурса във Facebook.

***

И не забравяйте — конкурсът си е конкурс, но до края на гласуването за годишните ни награди WhATA Awards остават 7 дни.

Конкурсите в България са неприятна тема. Архитектурните конкурси не правят изключение. Те са предопределени, сведени до търгове за подизпълнители, корумпирани, с неясно задание, тайни, формални и най-вече липсващи.

Изобщо нямаше да ви занимаваме с тази неприятна тема, ако не се бяхме хванали да организираме нормален международен конкурс в България. Този път по покана на Община Пловдив и Sofia Architecture Week 2013. И въпреки проваления конкурс за Метростанция 20, въпреки смешката със Света Неделя и мегаломанските непрозрачни конкурсни амбиции на Столична община за Централната градска част, които, на бас, пак ще са фиаско.

Какъв конкурс?

Темата е Площад Централен в Пловдив (или площада до Пощата, за по-незапознатите). Целта, естествено, е да стане активно градско пространство, вкупом с цялата археология, със соц Партийния дом, с Пощата – мастодонт и голия плочник. Конкурсът ще бъде международен, отворен и обявен в края на ноември 2013.

За к‘во се занимавате, нищо няма да излезе

И ние така мислехме в началото. После решихме, че всеки пропуснат опит за нормален конкурс намалява шансовете честната конкурсна практика изобщо някога да стане норма в България. И се навихме, с всички рискове, които ясно съзнаваме.

А и Община Пловдив изглежда искрено решена да си направи добър международен пиар с добър международен архитектурен конкурс и в крайна сметка да получи едно качествено пространство в резултат на честна конкуренция. Дано.

Анкетата

Конкурсът се прави наопаки. Първо се питат хората (специалисти и неспециалисти) и после се пише задание. За целта, наред с обществените обсъждания, които ще продължат да се организират в Пловдив по темата (първото беше на 18 септември, за второто ще съобщим навреме), пускаме и онлайн анкета. За всички жители и гости на Пловдив, както се казва. Ето я:

Анкета за площад Централен в Пловдив

Попълвайте смело и пращайте на приятели. Всичко, което кажете, ще бъде чуто.

В събота (9 март) приключи първият отворен частен конкурс с международно жури в новата ни история. Може да звучи помпозно, но всъщност това си беше един отлично организиран и надлежно проведен конкурс. И може и да не ви се вярва, но това беше максимално открит и честен конкурс. Сериозно. Като членове на журито решихме, че си струва да ви разкажем малко истории от кухнята. Най-малкото защото са забавни, а и за да покажем проекти, които не стигнаха до финалната петица, но го докараха до финалната десятка: на журито и нашата лична (които не се припокриваха твърде)

Предисторията

През ноември българската фирма за изкуствени катерачни стени Walltopia обяви отворен безплатен конкурс за нов спортен център в Младост 3. Ще кажем само три неща за организацията и за конкурса:

1. Фирмата получи 369 проекта от 63 страни (За сравнение досега екипите, закупили материали за участие в международния конкурс за площад Света Неделя, организиран от Столична община, са 25).
2. Надяваме се такива конкурси да станат норма, а не изключение
3. И ако всички значими сгради в България (дори само частните) се правеха след подобни конкурси, средата ни щеше да изглежда по коренно различен начин, а за архитектурата ни щеше да се говори, при това много и по цял свят.

Толкова.

Журирането

Журирането протече в дух на взаимно уважение, британска любезност и немска методичност. Нямаше как иначе — за два дни трябваше от 369 проекта да останат 5.

Въпреки че организаторите от Walltopia бяха качили на сървър всички проекти една седмица преди началото на журирането и въпреки че надлежно бяха пратили мейл с парола за достъп, оказа се, че почти никой от членовете на журито не беше се запознал предварително нито със заданието, нито с предадените решения. Заети хора.

Първия ден журиращите имаха между секунди и минута на проект, за да гласуват с Yes/No. Без аргументи. 5 гласа и проектът минава. Визуализациите решаваха. Познайте дали някой четеше текстовете.

В крайна сметка обаче възрастта и опита на мнозинството от журито си каза думата и в края на деня останаха 30 от най-качествените предадени проекти. Добра идея беше всеки член на журито да има право на жокери, с които да “спаси” проект, който не е успял да събере необходимите 5 гласа, за да влезе в тази трийсетица. Проектите с жокери се разгледаха (и четоха) допълнително и по-спокойно.

Втория ден, след оживени дискусии и “публични защити” на личните фаворити на всеки от журито, от 30-те проекта останаха 10. А финалната петица беше получена след анонимно гласуване и преброяване на гласовете. Смятаме, че по-прозрачно и справедливо не би могло да бъде.

Възможно е някой да оспори, че не може да е справедлив конкурс, в който имената на участниците не са скрити. Е, трябва да ви кажем, че при 369 проекта в 8 вечерта вече няма никакво значение кой какъв е и откъде е. Бройката си казва думата и всичко потъва в една обща мъгла от анонимност. А нашите местни, популярни дизайнерски студия не говореха нищо на чужденците и въпреки задружната понякога подкрепа от страна на бг членовете на журито, много от тях отпаднаха още в началната селекция.

Нашите критерии

Ние, като най-млади и ентусиазирани, подходихме към журирането като към проектиране. Една събота разгледахме мястото отвъд панелките на Младост 3. После седнахме и след бурни дебати, 2 бутилки вино и поне 6 изядени пържоли, си определихме нашите лични критерии за журиране.

Критериите ни бяха:

• ясна идея на проекта
• анализ на мястото и на времето, в което живеем. Предпочитахме сгради, които някакси показват, че ще стоят точно сега и точно в София сред панелките на Младост 3. Дори и да отричат горното ожесточено. Важното е да са му обърнали внимание
• забележима/забележителна сграда или поне фасада (за да се материализира и стане популярен този пръв добър пример на конкурсна практика у нас. А и на Walltopia такава реклама нямаше да навреди)
• чувство за хумор или поне ирония. На това държим винаги и във всичко
• рационален дизайн с мисъл за конструкция

Изключвахме всички:

• самоцелни сгради без силна идея
• чудесата от архитектурна храброст
• и, разбира се, примитивните метафори. Като в тази група попаднаха всички скали, планини, каньони, процепи, пещери (ако ще би и от Деветашката да се бяха вдъхновили), криле на скални орли и прочее първосигнални идеи. За сгради с формата на картата на България и българската роза ще си замълчим (имаше и такива).

След това си разделихме тези прословути 369 проекта между четиримата и след една седмица и няколко срещи за обсъждане имахме няколко фаворита.

Фаворитите на WhATA

FABRIC, които бяха сред малкото успели да направят хубав социално-икономически анализ на развитието на София и бяха извели силна идея за миксирана градска тъкан за обитаване, а не просто сгради за живеене. Резултатът обаче можеше да е по-добър:

Funkt, които блокират улицата, отварят сградата към парка и добавят нови, нелоши функции. Подобен тип решения имаше няколко (и сме ги виждали при BIG), но тяхното беше може би най-добре изведеното и в крайна сметка успяха да влязат в 30-ицата:

Iniesta Nowell Architects, заради pre-fab елементите и смелостта да направят буквално панелен комплекс за катерачи. Оказа се, обаче, че наклоните им са сбъркани и всъщност не стават много за катерене:

I/O Architects, които направиха може би най-контекстния проект. Харесваме сглобяемите елементи, заигравката с прословутия “Софийски канал” (която според нас никой от журито така и не разбра) и умната, комплексно решена по “Ремски” функция. Това беше единственият ни фаворит, който успя да влезе във финалната петица:

MBA-S, които правят умна и едновременно с това забележителна потънала сграда-лого, в която катеренето е реклама, без да стига до каньон-крайности. Това беше един от фаворитите ни, на който малко не му стигна за финалната петица (класиран беше на 6-то място):

Olexandr_Kolesnykov, които прави добро ландшафтно решение от типа “сграда-терен” и една от най-добрите разработки на парка, модерно раздробен на ивици. Презентацията също е хубава. Докара го до 30-ицата:

Re-Аct Now Architecture, които със самочувствие блокират улицата със сграда-билборд, реклама на Walltopia, и разпадат сградата към парка. Билбордът можеше да е по-интерактивен, а лампите в парка ни дойдоха вповече, но проектът влезе във финалната десятка:

Rellam Architects, заради умишлената, доведена до крайност модулност и тържествените, тип Луис Кан пространства, които постигат с нея:

Special Mentions

Имаше няколко проекта, които много ни харесаха със своята наглост, чувство за хумор и яки презентации. Те, естествено, бяха нереализируеми, но според нас заслужават “Специална награда”, каквато не е лошо да има на всеки конкурс за онези нестандартните, от които всъщност тръгват новите идеи.

Това са

Design with Company, заради ироничния постмодернизъм и осъзнатото чувство за хумор, с които правят един Дисниленд от туристически бг-икони:

Unitory design, които подчиняват сградата изцяло на катеренето и стигат до утопични крайности и тераси с нископланинска и високопланинска растителност:

и полу-адашите от Лондон

WHAT Architecture, които пък извеждат до осъзната крайност любимата на повечето участници метафора “скала”, правят една съвсем смислена сграда и имат една от най-хумористичните презентации starring Бойко Борисов, Бербатов и … Графа:

***

Победителите

Ето и петте финалисти, от които Walltopia избра един за реализация:

I/O Architects, България

Целият проект (PDF)

1A Studio, България

Целият проект (PDF)

Fissure, Испания

Целият проект (PDF)

MARS Architects + Intoarch, Холандия/България

Целият проект (PDF)

Radionica Arhitekture, Хърватска

Целият проект (PDF)

Проектът, който ще бъде реализиран, е на Mars Architects + Intoarch.

Хубаво е, когато конкурсите завършват с един реален победител и всички си тръгват доволни.

Ако все още има хора, които не знаят, миналата седмица приключи конкурсът за нов правителствен център на 4-ти километър, в който бяха поканени да участват 4 световноизвестни архитектурни бюра и 2 български екипа. Спечели французинът Доминик Перо. Резултатите ги има дори в ArchDaily и Bustler.

Досега не бяхме писали за конкурса, защото:

• не са ни интересни участниците. Може да е малко по детски, но не харесваме точно тези стархитекти
• целият конкурс е очевидно лобистки. Но не ни се отваряше дума за правителството, че щеше да стане дълго
• шумът около конкурса ни се струваше досаден и не ни изненадваше достатъчно.

Защо пишем сега? Защото разгледахме изложбите и на официалните участници в Галерията за чуждестранно изкуство, и на участниците в алтернативния конкурс, организиран от КАБ и САБ и имаме някакво мнение.

По принцип не сме против чужди стархитекти да строят в БГ. Напротив, смятаме, че е полезно за имиджа на града. Не сме против да има и вторичен градски център на Цариградско. Обаче изобщо не ни е ясно откъде ще намерят финансиране, особено по време на криза. И тук отново идва реч за правителството и ще стане дълго.

Всъщност разгледахме изложбата най-добронамерено. Ето впечатленията оттам:

Норман Фостър е изненадващо земен

Решението му е постно, но логично обяснено. Той събира всички сгради в периферията — тръгва от идеален кръг, а в средата оставя парк.

Сградите са в периферията, по средата — парк

След това въвежда три “магнита” — EU център, център на познанието и изложбен център, които със своето привличане деформират идеалния кръг. Така прави хоризонталната композиция.

После въвежда слънцето и вятъра и прочие еко и природни стихии, деформира и така прави композицията по вертикала.

И накрая въвежда изследвания за енергоефективност, роза на ветровете за София и т.н. и в крайна сметка прави от модернистичната кутия нещо като сградите в Албена, с нелогични на места форми.

Заха Хадид е добре обясняваща плетачка на дантели

Неочаквано ясно представена идея, с хубави обяснителни схеми, на бял фон, с добър шрифт и добър информационен дизайн на таблата. Това много ни изненада, между другото — приятно. От Заха Хадид очаквахме сложни визуализации на черен фон.

Тя, обратно на Фостър, събира всичко в центъра, а оставя максимално зелено в периферията. В центъра прави всички сгради като една скулптурна композиция — красивка една такава.

А от зеленото наоколо прави ландшафтен патерн — като дантела, като дамаска за хубава пола или диван. Много красиво, наистина.

Но... самоцелно, егоистично. Както Ицо каза, само тя може да си изпроектира после всички сгради от това решение. Както Жана каза, Заха Хадид е егоистична стара мома, боднала пръста си в една точка и около нея започнала да плете дантели.

Доминик Перо е старателен и демократичен

По френски дърдорлив, със супер много обяснения, ужасно нечетими. Таблата са пълни с изследвания, с големи, малки и още по-малки графики и графички.

Прави един плътен квартал, после го разбива в едното направление с парк и комуникационна ос. Обемите, получени след разбиването, деформира като следва силуета на Витоша. Така правел планина в града. Сиреч — нова природа.

Планинските силуети на Перо. Не си мислете, че това са самите сгради. Това са обемите, в които трябва да се впишат сградите, затова са и прозрачни на макета

Перо вкарва и екологичната тема, естествено. Част от таблата бяха посветени на това колко точки по LEED може да спечели правителствения център по този дизайн.

Прави и изследвания за живота там по дни и часове. Подрежда жилища и офиси и изследва ли, изследва различни съотношения на обитателите им.

Част от многобройните изследвания. Тези тук показват защо Перо променя съотношението на живеещите там към работещите там от 1:10 (по задание) на 1:2 и как от това се вдигат точките по LEED

В крайна сметка получава едни неправилни форми (подобно на Заха, но по-ръбати и по-малко красивички), които са силуетните граници, в които да влизат новите сгради. Тоест, това, което се вижда на макета, не са самите сгради, а рамката, в която трябва да влязат те.

Перо е демократичен — по неговата схема и други архитекти могат да проектират отделните сгради в комплекса, важното е да спазват силуета и организацията.

Перо показва и няколко примерни сгради, които могат да се впишат в силуета

Фуксас е... хм... неразбиреам

Масимилиано Фуксас прави три центъра — разпределя ясно функциите и пуска аморфно парково пространство между тях.

Но стъклото на визуализациите му беше пукнато (явно при пренасянето) и залепено с бяло тиксо. Бели букви на черен лъскав фон, пукнато стъкло с бяло тиксо и аморфни форми — как да разглеждаш такъв проект.

Българите яко бичат композиции

Много ВИАС-аджийски композиции при това. Докато чужденците организират, българските екипи композират. “Завихряне”, “Ин и Ян”, “вселенско око” (или пък форма, достойна за гинекологичната клиника от онзи виц). Много монументалност и опиянение от дъги, спирали, прогресии — все неща, които мислехме, че са останали дълбоко в българските 90-те години (когато сребристите повърхности и синята светлина се смятаха за върха на модерното).

Проектът на консорциум АДАИС — по-сериозният от българските участници (photo: arhitektura.bg)

Другият бг участник: Г-3 (photo: arhitektura.bg)

По принцип смятамe търсенето на композиция в градоустройството за отживелица — то трябва да предлага система за развитие, а не застинал краен резултат. И точно затова проектът на Перо е най-добър.

***

Алтернативният конкурс

Изложбата на алтернативния конкурс, организиран от САБ и КАБ като протест срещу официалната версия, също не изненадва особено. Преброихме до три проекта, в които има действителен опит за алтернатива. В останалите битуват самоцелни композиции и лош графичен дизайн. Но това е обяснимо. В официалния конкурс на шестте колектива са гарантирани по едни 100 000 евро за самото участие, поне могат на визуализатори да си платят. Участниците в конкурса на САБ/КАБ са направили всичко от добра воля и за малко време и пари.

***

Още снимки от изложбата

Снощи бяха обявени победителите в конкурса Сграда на годината.

Събитието беше съпътствано със солидна доза PR. Няма лошо. Даже познати ни питаха за професионално мнение за номинираните.

Нашата класация се доближаваше доста до фаворитите на Биляна от Capital Light. Като цяло конкурсът е твърде инвеститорски, изборът е беден, резултатите — доста прогнозируеми, а победителите във всяка секция според нас си личаха и с невъоръжено око. Та бяхме решили да пасуваме.

Но!

Изненади имаше и то толкова големи, че ни извадиха от равнодушното сеирджийство.

Ваканционен комплекс “Св. Тома” в Аркутино грабна голямата награда Сграда на годината, защото според журито отчита екологичните изисквания и архитектурният образ на традиционната созополска къща се вписва хармонично в околната среда.

Ваканционен комплекс “Св. Тома”

А си мислехме, че фалшивите и нескопосани копия на традиционна архитектура из природни резервати и идилични пусти плажове са останали в миналото. Или поне, че вече не се толерират явно. И еко-нишката ни дойде вповече. Айде без подобни маркетингови трикове вече, а?

Парк-хотел “Пирин” в Сандански спечели в категорията Ваканционни хотели.

Хотел Пирин, Сандански. Общ изглед

Успехът в конкурса не го дължа на купуването на гласовете на журито, а на това, че съм кум и на проектанта, и на изпълнителя и се сработихме отлично, проявил чувството си за хумор собственикът Стефан Шарлопов.

План

А си мислехме, че подобно градоустройство се прави от студентите втори курс и че Lucky Bansko няма конкуренция в тази секция.

Складът на “Софарма” АД печели при производствените сгради.

Складът на “Софарма”

А бяхме решили, че сивият Etalbond е омръзнал на всички. И че Air Trade Centre с холандската си фасада няма как да не спечели.

Сградата на Air Trade Centre

***

Добре, че Жаклин взе наградата на публиката и наградата в своята категория Жилищни сгради. Бяхме започнали да се тревожим.

Снимки: Сграда на годината, официален сайт

В края на септември в Mадрид бяха връчени наградите Holcim за устойчива архитектура за регион Европа.

След като разгледах победителите, паралелът с един очакван мащабен софийски проект и с един необходим такъв беше неизбежен.

Зелен 4-ти километър

Наградата печели проект за нов правителствен център в Будапеща на Peter Janesch и Kengo Kuma.

Комплексът. Зеленина има не само по покривите, но и по стените

Новата структура е реплика на съществуващата

Системите за климатизация

Сградата трябва да бъде разположена в центъра на града, до/над действаща гара и до популярен търговски център.

Авторите взимат модели от вече съществуващата градска структура, за която са характерни множеството тесни вътрешни дворове. Към нея прибавят зелени площи, не само по покривите, а и по стените. Създават системи за климатизация, които използват постоянната температура на земята.

Проектът е много добър, защото се съобразява със средата, решава проблема с липсващите зелени площи и при експлоатацията ще пести енергия.

Пожелаваме такъв и на София.

Словенският Суходол

Втората награда е за проект за възстановяване на естествения вид на терен на сметище в Марибор, Словения на ecosistema urbano.

Изглед към рекултивираното сметище

Предвижда се архитектурата да има „срок на годност” — 25 години, периода за който земята ще се възстанови. Създава се нов релеф на терена и зоната ще се използва основно за обществени дейности — спорт, рекреация, панаири, концерти. В периферията ще има и временни сглобяеми жилища. Те са отворени на юг и под земята от север, което ги прави изключително енергоефективни.

А след 25 години всичко лесно може да се демонтира и земята да се използва за друго.

Докато кметът на София открива патриотични паметници със съмнителна визия, кметът на Тирана Еди Рама прави международен конкурс за реконструкция на централния площад на града и паметника на албанския национален герой Скендербег.

Площад Скендербег е типичен пост-комунистически плацдарм — голям, пуст, с тъй наречения синтез на изкуствата по фасадите на музеите наоколо.

Конкурсът за площад Скендербег

Конкурсът е международен, отворен, с международно жури и вече е приключил. Победители са белгийците от 51N4E. Те правят площада пешеходен, обграждат го със зелен пояс, слагат непостоянни водни площи, драматично осветление и твърдят, че проектът им придава човешки мащаб на града.

Предложението на 51N4E

Интересното е, че сред шестте финалисти попадат Daniel Libeskind и MVRDV. MVRDV например превръщат площада в огромен парк. Дърветата се разреждат към центъра, за да отворят място за алеи, сцени, кафенета. Сложна система от лампи, вградени в настилката, създава театрален ефект нощем.

Площадът нощем от MVRDV

Конкурсът за езерото Тирана

Въпреки че за площада не се класират, MVRDV все пак ще строят в Тирана. Наскоро стана ясно, че холандското архитектурно студио ще проектира жилищен и парков комплекс на брега на езерото Тирана. Този път сред финалистите на конкурса са били Bolles + Wilson, David Chipperfield Architects и Carlos Ferrater.

Блазе им на албанците.

Проектът се нарича Tirana Rocks и предвижда висока гъстота на застрояване в няколко нахвърляни обема, за да остане максимално озеленяване наоколо. Фасадното решение, предполагам, е само проектно.

Езерото Тирана пък трябва да се превърне в атрактивно място за разходка и почивка.

***

Интересно как ще се развият нещата в София. С планирания нов правителствен комплекс на Цариградско шосе например.

Ще има ли конкурс, международен ли ще бъде, а дали ще бъде открит или с покани? И дали Foster+Partners ще участват пак? Всъщност това не са въпроси.

Дали резултатите на всеки етап ще бъдат обявявани в сайта на общината и в пресата? Най-вероятно всеки ще може да си изтегли проектите на подбраните финалисти, нали? И отсега чакам как международните архитектурни форуми и блогове ще започнат да пишат за новото лице на София. Голям шум ще се вдигне. Мда.

***

Еди Рама е обявен за най-добър кмет в света за 2004 година. През своето управление той е изградил 97 600 кв. м паркове и е засадил 1 800 дървета. Критикуват го за комунистическо минало и корупция, нормално, но поне е обявил, че смята да превърне Тирана в зелен град.

Празното място между Canal St и Varick St. (Photo: New York Magazine)

Празно място в центъра на Манхатън едва ли дълго може дa остане празно. Почти като в центъра на София.

Собствениците са го “разчистили” преди известно време и докато решат какво ще правят с него, временно ще бъде скулптурен парк.

Независимо от това обаче, New York Magazine кани четири архитектурни студиа да дадат идеи за бъдещето на това място. Архитектите са свободни да правят каквото си искат, единственото условие е да има жилищен елемент. Без реален клиент. Без задание.

Ето два от проектите (заглавията, предполагам, са на New York Magazine, а не на авторите):

The Locavore Fantasia на WORK AC. Многоетажна ферма.

Утопична многоетажна ферма в центъра на Манхатън. На всеки етаж са посяти различни култури, а под тях има апартаменти. Незасятите площи ще се ползват за игра. Иронична вариация на познатите теми за вертикален парк или зелена ивица в Манхатън.

The Subsidized Solution на FLAnk. Сградата-билборд.

А това е жилищна сграда, която е и едновременно огромен триизмерен билборд (виждаш ли логото на TARGET?). Отново ироничен проект — да се продават евтини апартаменти точно в тази част на Ню Йорк. Идеята е, че приходите от билборда ще намалят цените на жилищата.

Другите два проекта:

• Site-Specific Sculpture на at architects (този проект не го разбрах)
• The Realistic Proposal на Karl Fischer Architecture (в Curbed, клюкарския блог за строителството в NY, скъсват от подигравки автора, тъй наречения Hot Karl)

***

Сега чакаме проектите от уъркшопа във ВИАС.