Ментов чай в Ротердам

Приключваме серията постове за пътуването ни до Холандия и Германия с малко практическа информация.

Ето какво ползвахме:

Транспорт

• София-Кьолн и обратно: полети на Germanwings
• Кьолн-Есен-Амстердам-Ротердам-Кьолн: автомобил под наем за 7 дни от Sixt чрез Vizivo

Хотели

• Есен: Maximilians (препоръчваме)
• Амстердам: Leidse Square Hotel (средна работа); Qbic (разказахме за него)
• Ротердам: Maritime (никога повече)

Храна

• La Place: верига ресторанти с традиционна кухня на самообслужване. Край магистралите и в моловете V&D в градовете. Печените гъби са като от картинка
• Wagamama: японски ресторанти с пресни продукти и хубав интериор. На Max Euweplein и в WTC в Амстердам

Друго

• Бензиностанция: на летището Кьолн-Бон. Препоръчваме да се зарежда в Германия, защото в Холандия бензинът е един от най-скъпите в Европа
• Coffeеshop: Rokeri’j
• Интернет: Почти навсякъде можеш да се закачиш за безплатен Wi-Fi
• Карти: Google Maps
• Photo: Leica D-Lux 3
• Дрехи: Хм… няма значение

И накрая, събрахме всички постове от пътуването на отделна страница и качихме доста снимки във Flickr.

Казват, че Ротердам е най-нехоландския град в Холандия.

На нас ни направи впечатление на много български град. Центърът му бил напълно разрушен от хитлеристките бомбардировки и възстановен през 60-те и 70-те години. Точно когато са строили и съвременните български градове.

И като центъра на всеки български град, изглежда овехтял. Явно просто модернизмът не умее да остарява елегантно.

Сгради и хора в центъра на Ротердам

Не ни разбирайте погрешно. За добро или лошо Ротердам е истинско сити — с офисни и жилищни небостъргачи, пристанище, моряци, паркове, боклуци по улиците и разнородна тълпа.

Видяхме и преживяхме Kunsthall-a на Rem Koolhaas, пред хотела ни беше Erasmus Bridge, минахме и през задължителните уж кубове, поседнахме на пейките на площада Schouwburgplein. Но най-любопитно беше състоянието на сградите от късния модернизъм (именно тези от 60-те и 70-те). Модернистите са смятали, че ще ликвидират терзанията на архитектите веднъж завинаги, че са задраскали миналото и са открили пътя към “светлото бъдеще”. Е... бъдещето се отразява в огледалните стъкла, но дограмата е стара и алуминиева, точно като на НДК.

*С тези думи шофьорът на едно такси изсипва поредната група щастливи американци до Leidesplein Hotel.

Последната вечер в Амстердам бяхме решили да експериментираме с чисто новия нискобюджетен дизайнерски хотел Qbic. Qbic, защото всичко от първа необходимост (легло, баня, WC и TV) е събрано в метална структура-куб в средата на стаята.

Скрит по етажите на една от офис сградите в амстердамското сити, хотелът е супер за една нощ, особено ако нямаш проблем със стаите без прозорец. Е, ние се паднахме в точно такива. И нямаше на кого да се разсърдим — регистрацията в хотела се извършва на автомат, без персонал, с кредитна карта, а раздаването на стаите става по случаен принцип. Лобито беше много cool наистина, с iMac и wireless, а съседите ни — холандски юпита.

“Входът” на хотела е във фоайето на офис сграда

Check yourself in. Автоматът — рецепция

Лобито. Прегради от грубо дърво в контраст с лъскавата офис сграда

В стаята

Надпис на стената вместо прозорец

***

Съвсем друго е в Lloyd Hotel до доковете. Бивше общежитие за незаконни имигранти, преди да бъдат екстрадирани към Латинска Америка, хотелът е смел микс между висок и нисък дизайн. Преустройството е дело на любимото ни архитектурно студио MVRDV. Хапни супа в ресторанта, качи се по главната стълба, избери си стая със звезди според възможностите ти. Има стаи от 1 до 5 звезди.

Lloyd Hotel

Рецепцията

Ресторантът преминава в лоби на няколко нива

Запазен коридор от оригиналната сграда

Фотьойл, направен от вързани дрехи; стълба, останала от оригиналната сграда

Е, няма как да сме в Холандия и да не си направим мини тур през сградите на любимото ни студио MVRDV.

Започнахме с класиката им — домът за стари хора Wozoco в Амстердам. Отбихме се до един от доковете, за да видим Silodam — сграда над водата, струпана сякаш набързо от различни по цвят контейнери. След това спряхме до една от последните им построени жилищни кооперации — Parkrand. И накрая се разходихме в експерименталното им селище Waterwijk на 2 острова край Хага.

Наживо са също толкова яки, колкото в списание. Даже повече.

Wozoco — дом за стари хора

Wozoco — детайл

Wozoco — южната фасада. Сградата е 10 годишна, но заради използваните дървени облицовки не изглежда стара. Представете си софийска кооперация от 97-ма

Silodam — сградата над водата

Parkrand. Прясно построен проект. Досега го гледахме само на 3D визуализации

Parkrand. Ето ги и бутафорно големите саксии с дървета и огромните полилеи на открито

Селище Waterwijk. На този остров къщите са отгоре до долу с един материал. Има няколко вида къщи: от рифелна ламарина (черна или бяла), от дърво, от керемиди (до долу!), от обикновена ламарина (синя или зелена).

Бяхме любопитни да видим жилищата на съвременните холандци. Тия, които живеят далеч от туристите, в един от новопостроените квартали до старите докове на Амстердам.

Реконструкцията на района е започнала през 90-те години.
Впечатлиха ни еднофамилните къщи със съвсем малко междуосие, липсата на пердета и едни от най-добрите форми на колективно обитаване, които сме виждали.

Искаш къща с градинка, но живееш в кооперация? Вземи си на първия етаж. Искаш покривна тераса с дърво и гледка към морето? Има.
Разни хора, разни архитекти, чудесен краен резултат.

Характерна поредица многофамилни къщи-градини

Еднофамилните къщи край канала са проектирани от различни архитекти

Фасадите им откъм водата. Всяка има малка тераска-кей, за да си паркираш лодката

Фасадите откъм улицата

Гаражна врата

Още фасади откъм улицата

***

Кита е една от малкото едромащабни жилищни сгради тук — огромна като футболен стадион и облечена в поцинкована ламарина. Под нея се минава, търбухът е озеленен. Задължителна спирка.

Сградата отвън

Под Кита се минава

Представете си стар софийски подлез и тоалетните на Централна гара отпреди ремонта. Почти в такова състояние е старата поща на Амстердам до доковете, в която са събрани Музей на съвременното изкуство, архитектурни ателиета, офиси, медии.

Чудехме се дали всичко е оставено толкова запуснато, за да е по-арт и алтернативно. Накрая решихме, че е такова, защото предстои мащабна реконструкция на района, за която имаше билборд пред сградата.

Кафенето на 11-ия етаж е почти неоткриваемо. Добре, че се огледахме. Гледката и ябълковият пай си струваха. Препоръчваме.

Сградата

Проектът за реконструкция

Ресторант на 11-ия етаж ли?

11-ият етаж. Кое е входът за кафенето?

Празна зала, явно за партита и други събития, води до целта

Кафенето отвисоко

Седнахме. Има гледка, Vitra и жълт бар

Университетският комплекс в Утрехт ни се стори като каталог за съвременна архитектура.

Zollverein е бивша фабрика за преработка на въглища до Есен.
През последните години в Европа доста такива бивши фабрични сгради се преустройват в арт центрове. Тук обаче освен че го има задължителния арт център, и индустрията е превърната в музеен експонат като са запазени всички поточни линии и машини. Преустройството е проектирано от ОМА.

По магистралата в района видяхме доста табели за фабрики-забележителности. Явно в южна Германия забележителност са замъците, а в северна — фабриките.

Видяхме новата сграда на японците Sanaa — училище за мениджмънт и дизайн в Есен. През август списание GQ я класира сред 10-те най-екологични сгради в света за 2007 година. Геотермална енергия поддържа постоянна температура от 22 градуса чрез система от тръби, вградени в бетонните стени. Задължителна сграда.

През следващата седмица ще пишем дневни коментари от Германия и Холандия. Без бирени фестивали, квартал на червените фенери и къщата на Рембранд.

Маршрутът е: София – Кьолн – Есен – Утрехт – Амстердам – Алмеер – Делфт – Ротердам – Кьолн.