В списание  SPIEGEL правят хубави интервюта със стархитекти (star architects, архитекти-звезди), в които им задават доста неудобни въпроси, притискат ги да се оправдават и изобщо не бръснат звездния им статус. Както Коритаров интервюира(ше) политици.

Ако българска медиа интервюира световноизвестен архитект, въпросите биха били прекалено общи и изпълнени с възхищение, а отговорите също толкова общи. Докато в SPIEGEL въпросите са конкретни и заядливи. И е интересно как архитектите понякога дават малко... хм, странни отговори.

Например Рем Кулхас обяснява за своите сгради, за своите теории (понеже той е преди всичко теоретик), оправдава се, че му е много интересно да проектира в Дубай и Китай и т.н.

Рем Кулхас и сградата на китайската телевизия в Пекин. Photos: DPA; AFP

Журналистът го пита защо след като той се е изказвал винаги против стремежа да се правят сгради-икони, е направил някои от най-типичните сгради-икони като телевизията в Пекин например. На което Кулхас отговаря, че той е и критик, и архитект едновременно, но не е длъжен да спазва винаги собствените си теории в сградите, които проектира. Хубав отговор.

***

Herzog & de Meuron: Олимпийският стадион в Пекин. Photo: Reuters

Лятото, преди откриването на олимпиадата в Китай, имаше интервю с Жак Херцог (от Herzog & de Meuron). Естествено, интервюто се върти около проектирането на новия олимпийски стадион в Пекин.

Херцог обяснява защо са приели да проектират толкова голяма правителствена поръчка в недемократична страна като Китай (”Само идиот би отказал“), но според него стадионът е акт на съпротива срещу режима в Китай (съпротива, платена от правителството?).

Журналистът се учудва: “Вашата архитектура като акт на съпротива? Не преувеличавате ли?”. След което архитектът обяснява, че стадионът е един вид Троянски кон в Китай. Защото е пълен с ниши и малки чупки, и в тези ниши китайците можели да се срещат на малки групички, ненаблюдавани от властта, и да говорят свободно. Това било съпротива.

***

Мислим да пробваме и ние няколко интервюта с бг стархитекти. Кои според вас са българските стархитекти? И какво бихте ги питали?

Започваме нова рубрика — Архитектски жаргон.
В нея ще разказваме за лафовете и клишетата, които ползват архитектите, когато говорят и пишат за архитектура.

И така, започваме със сентенцията:
Архитектурата е пространство.

Как се използва: Използва се с аристократична насмешка към събеседника, с идеята, че той не е прозрял същината на нещата, които архитектът прави.

Какво би трябвало да значи: Че архитектурата не е стените, подовете и таваните на една сграда. Стените, подовете и таваните (както и мебелите) са дизайна на сградата, а архитектурата е въздухът, който остава между тях. Пак е неясно, нали. Но най-често означава: Слушай ме кво ти говоря, аз ги разбирам нещата.

Как се обяснява в интервю: В едно тв предаване гостуваха 2 популярни архитектки (пардон — архитекти, професиите не е културно да са в женски род) и при неизменния разговор за Пространството, водещият попита: “Имате предвид празното пространство?“. Отгворът беше нещо от сорта: “Не, пространството не може да бъде празно или пълно. То е пространство“.

***

Често се улавям, че и аз употребявам клишето за пространството, а хората ме гледат, кимащи многозначително.