WhATA разговаря с колумбийския архитект Алехандро Пиньол

от WhATA, 2.06.2009 | 12 коментара

Това интервю идва тъкмо навреме след постовете за музея за съвременно изкуство в София. Ето как стоят нещата с конкурсите и обществените поръчки в една друга държава, не по-добре уредена от нашата.

Алехандро Пиньол е млад архитект от Колумбия. С какво е известен? Проектирал е обществената библиотека във Виянуева заедно с Карлос Мейса, Джермен Рамирез и Мигел Торес.

Ние попаднахме на библиотеката във Виянуева в Archdaily и писахме за нея в пост, посветен на каменните фасади. Харесаха ни габионите и най-вече честната, евтина и истинска енергоефективност и екологичност на сградата, разположена в беден, размирен район в Колумбия.

Алехандро, на свой ред, попаднал на нашия блог и тъй като не знае български, помоли да му преведем поста, в който става дума за библиотеката. Преведохме го.

Това си беше чудесен шанс за интервю и веднага се възползвахме от възможността. Така налице е второто ни чат интервю (първото беше с Бярке Ингелс от BIG)

Алехандро се оказа наш човек — носи обувки Camper, вярва в социалната роля на архитектурата и харесва енергоефективността. Беше забавно интервю. Благодарим ти, Алехандро!

***

WhATA: Разкажи ни повече за себе си — коя марка кецове харесваш, кой архитект най-много мразиш, кой е най-якият концерт, на който си бил?

Алехандро Пиньол: Харесвам кецовете на Camper, не са евтини, а изглеждат обикновени. Не понасям Заха (Хадид). А José Gonzalez е музикална машина. Няма равен на себе си, а свири на най-обикновена акустична китара.

WhATA: Супер :) И ние инвестираме в Camper редовно.

Алехандро П: Ха-ха

WhATA: Завършил си университета Javeriana в Богота, нали? Как се случи така, че сега живееш в Мадрид?

Алехандро П: Всъщност аз съм наполовина испанец и се възползвах от това. А и брат ми, който е художник, живее в Мадрид и ние искахме да поработим и поживеем заедно за малко. Третата причина беше, че се подготвям за заминаване в UK, но исках да поработя и в Испания преди това. Колкото да опитам водата, така да се каже, а то се оказа, че водата ми е вече до шията…

Когато завърших университета Javeriana, веднага започнах да работя с един приятел. Правехме всичко, което ни попаднеше под ръка — основно интериорен дизайн и реконструкции. Научих много. След това решихме да пробваме късмета си с архитектурни конкурси, заедно с други приятели. За късмет спечелихме първия, на който се явихме (бел. WhATA: библиотеката във Виянуева).

Междувременно ми предложиха почасова работа в университета Javeriana — да преподавам на първокурсници. Беше си работа-мечта. Всичко, което трябваше да върша, беше да им разказвам за ежедневието си на архитект в професионален клас, наречен “Въведение в архитектурата”.

WhATA: Аха… Къде е по-забавно да се прави архитектура — в Колумбия или в европейска страна? Построил ли си нещо в Испания?

Алехандро П: Да, строил съм тук, но нищо от ранга на библиотеката, разбира се. Никой на моята възраст не би могъл да построи нещо такова тук, в Испания, най-вече защото всичко е толкова обвързано и оплетено. А когато спечелихме конкурса в Колумбия, ние дори нямахме собствени компютри…

В Испания се уча на различни неща. Участвам в големи проекти, но те не са мои. Всички мои неща, което съм построил, са дребни — отново предимно магазини и интериори.

Така че за мен Испания се оказа фалшив нов старт. Аз продължавам да работя с колумбийските си приятели и си движа мои собствени проекти (примерно наскоро привърших една къща в Колумбия, на която правех авторски надзор по Skype като говорех директно с клиентите и им давах инструкции по снимките, които те качваха в Picassa). Пътувах и до Ню Йорк за интервю за работа. С ей такива работи се занимавам.

Колумбия е измамна страна, но като изключим това, всичко някакси тече и има шанс да се пробват нови неща. А в това има приключенски дух. Тук, в Испания, може и да има такъв, но моят барут е мокър за момента.

WhATA: В Колумбия няма компютри, но има добра архитектура. На това му се вика “сух барут” :) Поне доколкото четем блогове и гледаме списания… Оставаме с впечатлението, че в Колумбия архитектурата се използва като политическо и социално лекарство. Вашата библиотека във Виянуева например е построена по програма на колумбийското Министерство на културата за изграждане на образователни и културни центрове в райони на политическа нестабилност и сепаратистки боеве. Има ли реална полза от “лечебната” роля на архитектурата?

Алехандро П: Да. Инициативата да се извоюват обратно обществените пространства чрез културни съоръжения, ландшафтна архитектура и образователни проекти се тласка от нуждата да се създаде общо публично пространство. Пространство, което сега е изключително силно засегнато от военните конфликти. Ето защо архитектурата играе тук главна роля и много архитекти са се ангажирали с тази мисия.

Аз мисля, че архитектурата трябва дори да надскочи тази си мисия, да надскочи самия архитект като личност и да протегне ръка към всички обикновени хора, към реалната ситуация, в която е поставен всеки един проект. Не просто да се подхвърлят проекти и да се участва в конкурси с надеждата за победа с помощта на тримерна визуализация. Цялата тази мисия може да бъде успешна, ако хората в архитектурата и всичко, което я съпровожда, рискуват и са по-оптимистични. Няма нищо по-ужасно от страха и от цензурата и с тях трябва да се борим.

WhATA: Може ли архитект да изгради кариера в Колумбия само чрез участие в конкурси? Имате ли проблеми с корупцията при тези конкурси, с лобизъм и т.н.? (Защото тук в България има.)

Алехандро П: Хм, от моя личен опит мога да кажа, че архитектурните конкурси в Колумбия са прозрачни. Официалните институции в страната се опитват много усилено да изградят дизайн демокрация и в резултат се произвежда най-различна архитектура. Колкото до лобитата, разбира се, че откъм кухнята винаги понамирисва, но архитектите нямат нищо общо с това.

Абсолютно е възможно да се изгради кариера на базата на конкурси. Аз лично познавам няколко архитекти, които за 5 години от малки неизвестни фирми стигнаха до корицата на Abitare или привлякоха вниманието на Iwan Baan (бел. WhATA: Един от най-влиятелните архитектурни фотографи в момента. Не само снима сградите на най-добрите, но често и сам открива добрата архитектура по света).

Така че нещата не са толкова заплетени. Винаги има по някоя пролука. Аз дори виждам в безредието възможност, защото, ако се движиш малко по-бързо, би могъл да предусетиш бъркотията и да се фокусираш върху твоята работа.

WhATA: Значи обществените конкурси са допринесли за тази добра колумбийска архитектура, която напоследък обикаля из интернет… Поздравления! Библиотеката във Виянуева е отличен пример и за енергоефективна и екологична архитектура, която е точно на място. Това част от условията в конкурса ли беше или си е ваша идея, резултат от ограничените средства и трудностите в региона?

Алехандро П: Енергоефективността никога не е била част от условията в конкурса и, честно, ние не възнамерявахме да правим сградата “зелена”, а просто “местна”, което автоматично означаваше местни материали и местна работна ръка, както и най-простата възможна сграда за правоъгълния парцел, който имахме.

Преди пет години енергоефективността не беше особено популярна в Колумбия, и сега не е, мисля. Енергоефективността е станала знак за някаква “новаторска” архитектура, докато при библиотеката ние искахме всичко да е възможно най-просто и интуитивно.

Авангардът не е в образите, а в ценностите. А ценностите за обществената архитектура са функционалност и технологичност. Това са и основните идеи при Виянуева и ние смятаме, че полученият образ почти отговаря на ценностите.

WhATA: Какъв е климатът във Виянуева? Как осигурихте топлоизолацията и конструктивната устойчивост? Разкрий ни нещо от кухнята — детайли на стените, системата за отводняване?

Алехандро П: В момента, в който човек стъпи във Виянуева, веднага разбира какви са климатичните особености там. Много е влажно и слънцето удря вертикално. Може да е сухо като в аризонската пустиня и после неочаквано да се излее силен дъжд.

[Пейства снимка:]

Тази снимка е в 5 часа сутринта, по поречието на една от многобройните реки, които извират от Андите и стигат до тази долина на слънцето, в която е разположена Виянуева.

Основната идея в сградата беше да е максимално отворена, проветрива и никога, ама никога да няма директен прозорец, гледащ навън. Заради водата трябваше да направим специален дизайн на покрива и се принудихме да събираме водата в различни зони, така че да разпределяме обилните валежи. В периметъра на сградата направихме естествени дренажи, които вписахме в градината наоколо.

WhATA: Много харесваме снимките от библиотеката, защото показвате не само готовия резултат, но също и целия процес на строителство. Това е и полезно, и честно. Вместо напудрени снимки на една готова сграда, вие ни разказвате цялата истина от кухнята. Как се справихте с местните работници? Забавно ли беше?

Алехандро П: Забавно? Беше си урок за цял живот.

WhATA: :)

Алехандро П: Аз бях на строежа от момента, когато там нямаше нищо, през времената, когато организирахме местни работилници, за да правим габионите и дървената фасада (и двете — наши “изобретения”), до края, когато дръпнах една прочувствена реч.

[Пейства панорамна интериорна снимка на библиотеката:]

Това си беше моят собствен старт в живота и аз мисля, че и сградата, и начина, по който я приемат хората, ни дава повече, отколкото очаквахме.

WhATA: Заслужавате :)

Alejandro P: Мда

WhATA: А, между другото, местните измислиха ли вече прякор на сградата — например “бараката”, “бункера” или нещо подобно?

Алехандро П: Отначало й казваха “затвора”, защото няма ни врати, ни прозорци (поне не на пръв поглед). А и им се струваше разположена погрешно.

Сега не знам как я наричат. Но проверих местната интернет страница и видях, че много събития в града се провеждат в библиотеката: кинопрожекции, лекции, откриване на празнични паради и т.н.

Станала е културно място за срещи, може би защото е библиотека, но главно сигурно заради големия засенчен площад, който се оформи и е популярен архитектурен елемент.

WhATA: Вие сте направили прости, но ефективни детайли и за стените с габиони, и за дървената обшивка. Как се държат тези детайли във времето?

Алехандро П: Много е рано да се каже още, но по каменната фасада вече са плъзнали растения, което я обвързва още повече с околната среда. Дървената фасада е посивяла леко, но това е нормално. Дървото има гаранция за още 20 години, след това ще видим.

WhATA: Сега един жълт въпрос за финал. В България мафиотите обичаха да си правят кичозни къщи в псевдобароков стил. Как изглеждат домовете на колумбийските наркобосове?

Алехандро П: Български

WhATA: Ха-ха. Е, благодарим ти за това интервю и късмет! Надяваме се един ден да се видим и на живо

Алехандро П: Със сигурност. Аз ви благодаря и ще поддържаме връзка.

WhATA: Чао! Приятна петък вечер!

Алехандро П: Вече стана приятна!

***

Няколко дни по-късно Алехандро ни изпрати 135 снимки от строежа, детайлите и интериора на библиотеката.

А ето и интервюто на английски

Коментари

  1. Ина Динева ( 2 юни)

    Заредихте ме с настроение и ентусиазъм :) Страхотно интервю и със сигурност много полезно!

  2. ева ( 2 юни)

    Браво, голяма радост са хората с чувство за хумор.
    Ако ми позволите това може ли да го разказвам като виц.

    >Как изглеждат домовете на колумбийските наркобосове?
    Алехандро П: Български >

    А за конкурсите мъка, ама не колумбийска, ами българска.

  3. колега ( 2 юни)

    Благодаря ви за интервюто. Стопли ми душата и ме зареди с енергия и оптимизъм.

  4. Creator ( 2 юни)

    Страхотно интервю и страхотна находка със сградата :)

  5. Bobarev ( 2 юни)

    Много свежо интервю:) И мен ме обхвана едно ведро настроение и арх. ентусиазъм. Алехандро П. звучи така непринудено, без грам снобизъм и позьорство...дали и Заха Хадид би споделила 135 снимки с детайли и прочие...? ) Очаквам с нетърпени следващото чат интервю...кой ли ще бъде..SAANA, Herzog & de Meuron….?: )

  6. Павел Янчев ( 2 юни)

    Интервюто е супер яко и много надъхващо. Поздрави

  7. shamans ( 2 юни)

    Много добро интервю!

  8. кошница ( 3 юни)

    приятно...

  9. mic ( 5 юни)

    2-ро страхотно попадение, след Б. Ингелс :-) и със сигурност добър пример за младите “прохождащи” архитекти.
    Поздравления за подходящата чат-форма, която сте
    измислили/избрали за интервюиране! Дава добри резултати
    Желая ви успех

  10. sculpt (15 юни)

    космополизирах се тъй както съм си пред pc-то
    нещо като кабинетната нирвана на ракшиев
    все по добри сте ?a

  11. Боби (21 юни)

    Браво, ако продължавате така няма да си купувам нито “Абитаре”, нито “Аркитекчъръл дайджест”... Това интервю беше първото смислено нещо за архитектура, което съм чел от години насам.

  12. emilyjane (17 април)

    Nice work! Here found good service for interior designers. Share link www.archicgi.com/

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории