WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Категория: Алпите
Супермаркетен туризъм
от Христо Говедаров, 7.08.2009 | 2 коментара
Никога не ми е хрумвало, че мога да обикалям супермаркети като архитектурни забележителности. Рядко помня сградите им — те се различават само по цвета на веригата.
Скоро в стар брой на сп. Detail попаднах на странен супермаркет — не жълт, зелен или син, а с много стъкло и метална мрежа по фасадите. Къде? В Тирол, любимо място от миналата година.
Кратко проучване в нета показа, че повечето супермаркети от същата верига MPREIS са страхотни сгради. Всяка е проектирана от различен архитект и е съобразена със спецификата на мястото. Печелили са куп архитектурни награди и са представяли Австрия на Биеналето във Венеция през 2004.
А най-хубавото е, че са в съседни градове. На шега опитах да направя маршрут в Google Maps и взе, че се получи много добре.
И така, туристическо-архитектурна обиколка по супермаркети. Ако не те интересуват сградите, можеш да сравняваш цени, колко прясна им е шунката и колко вида бира продават.
Мюнхен е най-близкият голям град. Пътят до първия супермаркет от маршрура е около час, а целия маршрут отнема близо 7 часа, без времето за разглеждане. Възможно е да се пътува и от Виена — с кола е по-дълго, но пък дотам летят low-cost авиокомпании.
MPREIS Niederndorf. Дървените колони не са просто дизайн. Те оптимизират проникването на слънчева светлина и така намаляват нуждата от електричество.
MPREIS Brixlegg. Дървените обшивки по сградтите на MPREIS са резултат от позиция на компанията е да се използват предимно естетвени материали — камък и дърво.
MPREIS Wattens. Проектирана е от Доменик Перо —същият, който спечели конкурса за 4-ти километър в София. А ако на този етап от пътуването вече сме се уморили от архитектура, във Wattens има и музей на кристалите Swarowski.
MPREIS Innsbruck. Такъв таван може да се види по-скоро в бар, отколкото в супермаркет. Интересен подход.
MPREIS Zirl. Още една сграда на Перо. От MPREIS предпочитат да работят с местни архитекти, но когато разбрали, че Перо ще прекара няколко години в Инсбрук, за да строи тамошното кметство, веднага го поканили.
Заслужава си да се иде и до MPREIS Matrei in Osttirol. Малко е встрани от маршрута, но по пътя сигурно ще има и нещо друго интересно.
Малкото отклонение от пътя ще си струва усилието.
Добра реклама направихме на MPREIS. Ако някоя туристическа агенция иска да ползва този маршрут, може да се разбере с веригата да й плаща за реклама. Ние подаряваме маршрута.
А дали ще го пробваме? Очертава се да остане в плановете за догодина. Но ако някой го осъществи преди нас, чакаме снимки и полезна информация.
Ваканция: Zermatt — Банско в Алпите
от Анета Василева, 5.08.2008 | 3 коментара
Тръгнахме към малкото градче Zermatt в кантона Valais с нагласата, че е популярна туристическа дестинация в Швейцария. С всичките хубави и лоши страни на това.
Аз лично предполагах, че ще видя нещо като Копривщица в Алпите. Очаквания за зашеметяваща съвременна архитектура нямах и ми беше много спокойно. Още повече, че районът на Zermatt е обявен за зона без автомобили — да не би замърсяване на въздуха да помрачи класическата панорама към връх Матерхорн.
Оказа се обаче, че всеки туристически курорт е красив по своему, но в недостатъците всички си приличат.
Тревата е зелена, но я поливат; гледката е красива, но пък има строежи; традиционната архитектура е запазена, но пред къщите има сергии с китайски стоки.
Пълна почивка — туризъм, дървени къщички, мушката по прозорците и вурстове
Кран. Развали ми идеалната снимка-картичка Връх Матерхорн в хубав летен ден с малко пухкаво облаче встрани
Намаления по главната и китайски тениски.
Главният площад. В Zermatt лятото е слаб сезон (въпреки летните ски писти и пешеходния туризъм). Ето защо реконструкциите и новото строителство кипят с пълна сила.
***
До Zermatt се стига най-лесно с влак – през Brig и Visp от Милано, Женева и Цюрих. Природата е чудесна.
Южен Тирол през май 2
от Жана Стоилова, 15.05.2008 | Коментирай
В дъното на долината Val Senales/Schnalstal се намира зимния курорт Мaso Corto/Kurzas. На 4-ти май, всички паркинги бяха пълни, а съоръженията работеха. Лифтовете те качват на гледчера Schnalstal, където се карат ски целогодишно.
Противно на очакванията ни имаше само 3 вехти хотела. Този факт ме наведе на тежки мисли за рентабилността на повечето зимни курорти в BG, които закриват сезона в края на март.
А за това че по-ниската част на долината е зелена и красива, мисля че няма нужда да споменавам.
Във Val d’ultimo/Ultental всички селища са с имена на светци. Предполагам, има сериозно основание, защото според мен това е най-красивата долина в района.
В St. Gertraud (на края на пътя) ни изненада дизайнерското разширение на гробището, отличен пример за съжителство на традиционна и съвременна архитектура.
Южен Тирол през май
от Жана Стоилова, 12.05.2008 | Коментирай
По случай дългите априлско-майски празници с Христо пътувахме из Южен Тирол (автономна провинция в Северна Италия).
Защо там? Ами защото обичаме планини и палми, а там има много и от двете.
Дълго се чудихме как да подредим всичките си снимки и впечатления и решихме да е в хронологически ред. Така че:
Хотелът ни е в Мерано, а това е гледката от терасата.
В Dorf Tirol има повече семейни хотели, отколкото жилищни сгради. Беше събота и неможехме да се разминем от австрийски туристи.
В района гледат предимно ябълки – виждала съм от тях дори на софийския пазар.
Кабинков лифт те качва от 650 на 1400м надморска височина. Толкова е стръмно, че усещането е подобно на това в самолет.
Hochmuth – една от многобройните Gasthaüser, накацали по алпийските склонове. Сервират шпек с бира и ябълков пай с прясно издоено овче мляко.
Лозе
Замъка на Dorf Tirol, който работи като музей.
Това за начало. Съвсем скоро ще разкажем повече за пътуването и ще качим още снимки в нашия Flickr.
В алпийски стил
от Христо Говедаров, 3.07.2007 | 5 коментара
Докато пътувах по добре организираните алпийски пътища, забелязах няколко неща:
В Aлпите няма големи туристически центрове. Планинските курорти са малки, много на брой и за хора с различни финансови възможности — от аристократични вили до къмпинги. Това първо.
Повечето от къщите са в традиционен „алпийски” стил, но във всяко село има поне по една съвременна сграда, достойна за списание DETAIL. Това второ.
На запад караваните, моторите и ретро автомобилите са на почит. Това трето.
Допълнение (9.07): Още снимки от Сейнт Мориц.
Още постове? Влез в архива или избери категория...