Докато мързеливо ровихме купчината архивни броеве на списание “Архитектура”, решихме, че ще е интересно да се покаже как са се изменяли логото и графичният дизайн на единственото българско списание за архитектура.

От самодейните корици през 60-те, през хладния професионализъм на 80-те, до пълната дизайнерска катастрофа на 90-те. При това с един и същ “художник-оформител” през повечето време.

Художествено оформление: арх. Йордан Тангъров

Художествено оформление: арх. Йордан Тангъров

Художествено оформление: Любомир Купенов

Художествено оформление: Любомир Купенов

Художествено оформление: Любомир Купенов

Художествено оформление: Любомир Купенов

Художествено оформление: Любомир Купенов

Художествено оформление: Любомир Купенов

Художествено оформление: Любомир Купенов

Нямаше да ви занимаваме с елитарно архитектурно списание, ако този брой не беше толкова силен и навременен.

Темата на новото Abitare естествено продължава разговора от Abitare Talks (дискусията за музеите, организирана в края на февруари, от която хората разбраха единствено, че Жан Нувел бил в Бг, но не и че официалното говорене за музеи и изкуство у нас е тотално сбъркано).

Ако не знаете, от известно време у нас има редица инициативи за музеите, концепции и прочие. Примерно за първата копка на т.нар. български Лувър сигурно всички сте чули.

Лувърът обаче не е всичко. Досега се направи следното:

• Концепция за музеите в София, поръчана от Министерство на културата през декември 2009, разработена от екип архитекти, посочен от министерството, и обявена официално през февруари 2010
• Мечта за български Лувър (почти като мечтата на президентшата от “Мисия Лондон” за прабългарски спектакъл пред кралицата). Та тази мечта е обявена от министъра на културата Рашидов през декември 2009 и е подсигурена с финансиране от 2.5 милиона лева засега. Необходими са общо 25 млн лева
• Проект за Музей на съвременното изкуство в София, разработен от арх. Бойко Кадинов без конкурс и обявен през май 2009 след осигурено европейско финансиране. Проектът предизвика бурни дебати, всеобщо неодобрение и даже възмутена група във Facebook
• Първа копка на българския Лувър (мда, същия, наречен още каре 500 до паметника Левски) през април 2010

А ето какво разбрахме пък ние за музеите от списанието:

Музеят на Кадинов щял да се строи

Министерство на културата ще възложи конкурс за работна фаза по идейния проект на арх. Кадинов за Музея за съвременно изкуство в София. Доколкото вече е осигурено финансиране, обществен дебат за сградата и колекцията на музея би бил контрапродуктивен.
— Тодор Чобанов, зам. министър на културата

“Контрапродуктивен” ни стана новата любима дума.

Българският Лувър щял да е само козметичен ремонт

Конкурс няма сигурно защото сградите са там. Нужно е само малко да се поразчистят и да се пребоядисат интериорно.

Имаме обща концепция за музеите. Имаме и проблем

Има проблем с концепцията — често я правят хора, които много лошо си представят какво е съвременно изкуство (…) Ние национален ли си го представяме този музей? Говорим за него през 2010, когато национална представа за съвременна култура практически не съществува. Тя се глобализира (…) А ние, какво, ще правим някакво българско гето да дойдат хората да го гледат, защото е много екзотично (…) Въпросът каква трябва да е сградата е вторичен след въпроса какъв трябва да е този музей — какво ще излага, как ще функционира, как ще живее.
—Яра Бубнова, куратор

Артисти и куратори са против

Ето цитати от разговор между Мария Василева (куратор на СГХГ), Недко Солаков (художник), Александър Кьосев (културолог) и Георги Станишев (архитект):

Всяка концепция за музейно дело в София и България, която обратно централизира нещата, е изначално проблематична (…) Схващането, че Министерство на културата се грижи за единството на ценностите и ги опазва, вместо да създава условия за тяхното културно ползване, намирам за много погрешно (АК)

Концепцията, която министерството представя, е старомодно патриотична (АК)

Държавата не привижда никакви експерти и не търси контакт с тях. Смята го за контрапродуктивно. Не е възможно да не се прави концепция от изкуствоведи какво ще се изложи в този бъдещ музей (българския Лувър, каре 500) (МВ)

В момента се говори само за картини. Включително и когато става въпрос за музея за съвременно изкуство, пак се говори само за картини. Със същия успех можеше да се говори за икони (НС)

В една нормална обстановка това би трябвало да изглежда така. Министърът публикува своите идеи по въпроса. Разгаря се обществена дискусия. Обявява се конкурс едновременно за урбанистична, изкуствоведска и музейна концепция. Най-добрият колектив печели. Така би трябвало да стане (АК)

Нашето мнение: Български Лувър не е нужен, нито български Ермитаж, нито българска Китайска стена. Архитектурата е най-малкият проблем на която и да е от тези инициативи. Колкото и “контрапродуктивно” да е, общественото обсъждане на експертно ниво на всяка обществено-значима инициатива от ранга на абсурдния Лувър е абсолютно необходимо. И патриотарското говорене пред безкритични медии не го заменя.

Сградите икони, точно като марковите дрехи, се забелязват отдалече, създават добър имидж на притежателя и струват скъпо. Доскоро цената нямаше значение, но в разгара на кризата нещата бързо се променят.

Свърши ли ерата на иконичните сгради?

Според сп. DETAIL по-скоро да. На мода е икономически ефективното строителство. Това е и темата на бр. 4 от тази година.

Как изглеждат икономически ефективните сгради?

Като кокошарник, биха казали някои.

Повечето сгради в този брой имат няколко характеристики — проста форма, сглобяема конструкция, ламарина и поликарбонат по фасадите. Целта е да се строи бързо, благодарение на сглобяемата конструкция и да се използват вече използвани материали.

Детски център в Австралия. Сглобен е от използвани товарни контейнери. Материалът, който е изрязан, за да се направят прозорци, е използван за парапет и козирка.

Къща в историческия център на Овал, Португалия. Едната фасада е изцяло от поликарбонат, за да се намалят разходите за строителството.

Колко дълго се използват?

Броят завършва с интересна таблица, в която се сравнява продължителността на живота на различни покривни покрития и тяхната цена.

Битумните керемиди са по-евтини, но могат да се използват 20 години, а традиционните керемиди — 100 години

Ако сградата се използва дълго, а сте сложили материал с по-ниска цена, ще трябва да го сменяте често и ще ви излезе по-скъпо. Да не говорим за разправията по ремонта.

Е да, всички сме чували, че евтиното излиза скъпо.

В статията обаче се засяга и друга гледна точка — защо се строи с материали имащи живот 100 години, ако сградата ще се ползва 20? В крайна сметка тя стои изоставена и рушаща се и става проблем не само на собственика, но и на обществото.

Примери в София колкото искате.

Типично по немски, прост и логичен е изводът на списанието — за да строите икономически ефективно трябва да предвидите точно колко време и за какво ще използвате една сграда. Тогава подбирате правилните материали така, че физическият и икономическият живот да съвпадат.

Добре казано, но малко се съмнявам, че е реалистично. Дългосрочните прогнози обикновено не се сбъдват и това важи от метеорологията до архитектурата. Особено в България.

Случайно ми попадна списание UpGrade и ме накара да гледам известно време неразбиращо.

Това издание го дават безплатно ако си купиш дреха от един магазин. То е от категорията lifestyle списания и според сайта на Argenta Communication Agency предлага по-добрия стил на живот за тези, които вече са опитали по малко от всичко вече познато.

Очевидно целта на изданието е да ни информира какво ще е модерно през новия сезон — нови колекции на дрехи, нови модели коли, актуалните джаджи, нови книги, нови филми, нови музикални албуми, нови туристически дестинации и... добре позната архитектура.

Рубриката за джаджи: Нови видео очила

Рубриката за коли: Новото BMW 7

Рубриката за архитектура: “Новият” дворец Белведере

В рубриката Design and Architecture примерът е дворецът Белведере във Виена от 18-ти век. Разбирам да става въпрос за история на архитектурата, но когато се говори за модни неща, такава сграда съвсем не е на място.

Издания от типа на UpGrade създават определена представа как трябва да изглежда съвременният cool човек. Така че не се учудвайте, когато собственик на последен модел кола и дрехи от най-нова колекция поиска да си построи къща в бароков стил.

Традиционно в първата работна седмица на януари списание Wallpaper публикува годишните си дизайн награди.

Пак традиционно журито на конкурса е също толкова интересно, колкото и победителите в отделните категории. Освен утвърдени имена в архитектурата и дизайна като Жан Нувел и Марк Нюсън, сред поканените бяха и френският модел и моден дизайнер Ines de la Fressange, по-известна като бившата муза на Лагерфелд, и рапърът Kanye West.

А сред победителите си струват:

Най-добра къща на годината

Дървената Final Wooden House на японеца Sou Fujimoto е по-скоро градински павилион, но е много забавна. Препоръчвам на всички, които обичат да играят дженга.

Къщата-дженга отвън

Къщата-дженга отвътре. Photos: Iwan Baan

Най-подобряващ начина на живот продукт на годината

Вярно, името на категорията е дълго, но прозорецът-тераса Bloomframe на холандците Hofman Dujardin Architects е супер. Вече я виждам как подобрява начина на живот на стотици жертви на българското жилищно строителство.

Прозорецът-врата. Photos: Matthijs van Roon from Hofman Dujardin Architects

***

Разгледай всички номинирани и победители. Обещават и филмчета от кухнята на наградите след 26 януари.

Вчера си купих първия брой на българското Abitare. Това е поредното лицензно списание, което излиза у нас в началото на ноември. И докато Casaviva и Harper’s Bazaar не впечатляват особено, Abitare започва обещаващо:

• Рекламира се като списание за архитектура и дизайн и засега наистина е такова
• Италианският оригинал не се продава в България
• Има добър графичен дизайн
• Показани са няколко интересни къщи, има малко дискусии и дори опит за теоретичен анализ на архитектурното Биенале във Венеция. Анализът (автор Olivier Boissiere) е със силен дъх на френски коняк, но иначе е забавен
• Прочетох цялото списание

Проблемът на специализирани издания като Abitare в малка страна като България е, че темите и героите рано или късно се изчерпват. По-скоро рано. А да се разчита само на преводни материали не върви.

Да видим какво ще стане в следващия брой.

Италианският Vogue обикновено идва в България с около месец закъснение. Този брой на L’Uomo определено си струва чакането — Рем Кулхас на корицата и цял куп арх и дизайн звезди вътре, при това в яки фотосесии.

Има интервю с Рем, няколко забавни неизвестни дизайнери, още повече известни дизайнери, офисът на Норман Фостър и актуалните мъжки парфюми за сезона.

На италиански е.

Но пък Рем е в риза Prada, колекция есен-зима 2008.

Явно януари ни е месец на списанията. Ето още един пост в този дух.

През изминалата година се бях абонирал за две архитектурни списания — А+U и DETAIL. Логиката на избора е следната: А+U показва нови архитектурни явления и определя тенденции; DETAIL е практически насочено издание, от което може да научиш най-добрия детайл за улук например.

Изненадващо, през годината и двете списания публикуваха една и съща къща — DETAIL в броя си за металните конструкции, а A+U в този за Австралия. Стана ми интересна разликата в подхода:

Планове в списание DETAIL

Планове в списание A+U

И двете списания показват плановете, но DETAIL дават два разреза и нито една фасада, а A+U ситуация, фасада и план на покрива, без разрези (разрезът е един от най-информативните чертежи за всеки проект).

Детайл в DETAIL

Снимки в A+U

В DETAIL има 3-4 малки снимки и огромен, подробен детайл. В A+U снимките са големи, а на фокус са атмосферата на къщата и елементи от интериора.

Текста в DETAIL накратко информира за два чифта стоманени колони, които поддържат металния скелет и че обшивката е от предварително окислена метална решетка.

От текста на A+U разбираме как са организирани пространствата и най-вече идеята на къщата.

За да премине от едно помещение в друго (например от спалнята в банята), обитателят трябва да излезе в буферно пространство, представляващо дълъг неостъклен коридор, изложен на лятната жега и студа през зимата. Това е било изискване на собствениците, които искат в извънградската си вила да избягат от неестествената среда на климатизираните си дом и офис.

Трябва да призная, че A+U ми харесва повече, но по-често се налага да отварям DETAIL.

След като от началото на януари ни подгряват всеки ден, списание Wallpaper най-сетне пуснаха и тазгодишната порция дизайн отличници.

От обикновен експеримент преди четири години (все пак има неизброими класации за къщи и предмети), наградите на Wallpaper взеха да придобиват класически култов статус.

В началото просто си купувах февруарския брой на списанието и доволно си го складирах. Миналата година изтеглих всички номинирани още през януари. А тази година се хванах, че от 1.01.2008 г. чакам номинациите в различните категории, които в холивудски маниер ни бяха пускани онлайн, на порции, с необходимата доза фанфари.

Да не говорим колко интересно става журито с всяко изминало издание. Всеки път е забележителна извадка от ретро и суперстар архитекти, дизайнери, режисьори, актьори или пък просто личности. Никога не са най-популярните в момента, винаги има по нещо извън тълпата в тях. Групичката тази година включва сред останалите и Tadao Ando (архитект), вездесъщата Patricia Urquiola (мебелен дизайнер), корейския режисьор Wong Kar-wai и дори Donatella Versace

Сега и за наградите. Обърни внимание на:

• Най-добър ресторант на годината
  Шведският Mathias Dahlgren е по скандинавски семпъл и шик, със смели цветове и ретро мебели.
• Най-добра обществена сграда на годината
  Новият музей на модерното изкуство в Ню Йорк, дело на японците от SANAA, изпревари даже Zumptor само месец, след като беше отворен и всички (дори ние) писаха за него.
• Най-добра къща на годината
  Хитроумната Ring House на TNA е доказателство, че зад всяка велика къща стои по една малка, но добра идея. Още за Ring House.

А най-добре разгледай всичко подробно. Все пак Wallpaper ни учат на добър вкус от години.

В поста ни 10 неща, които да подариш на един архитект за Коледа една от идеите е колекция архивни броеве на списание Наш дом. Забележи — не нови, а архивни.

Преди няколко дни наистина намерих куп стари броеве на Наш дом — родителите ми бяха абонирани през 80-те. А тe не са нито архитекти, нито интериорни дизайнери. Всъщност Наш дом е било доста влиятелно списание сред българските домакини през соца и в много апартаменти може да се изрови по една подобна купчина.

Ето няколко типични страници от един брой от 84-та година:

На корицата пише “Списание за интериор и битова култура номер 6/1984”. Всеки брой си има тема. Темата на този е МАНСАРДАТА.

Страницата с редакционния екип и съдържанието. Винаги когато разглеждам списания, дизайнът на тези страници ми е любопитен. Тук художникът-оформител (така са се наричали графичните дизайнери тогава) се е развихрил в композиция от дебели разделителни линии и рамки.

Рубриката “Бележити архитекти” представя Жорж Кандилис. В другите броеве соц домакините са можели да прочетат за Мис Ван дер Рое, Корбюзие, Франк Лойд Райт, Марсел Бройер и други известни архтекти от модернизма. Наскоро една позната ме попита къде може да чете за известни архитекти, но на достъпен език. Не можах да й кажа, но сега мога: в броевете на Наш дом от 84 година.

Основната тема на броя — мансардата. Редакцията гостува в няколко мансарди. Както е и нормално, около 60% от списанието са снимки от хубави наши домове. Любопитното е, че във всички броеве повечето примери са от жилища на архитекти, художници, музиканти, писатели, които са си направили почти всичко сами.

Рубриката “Из бележника на архитекта”. Показани са варианти за обзавеждане на мансарда. Нямало е компютърни 3D визуализации — архитектите чертаят перспективи и след това рисуват с туш и флумастер. Сега рисуването пак се връща на мода.

Още една подобна рубрика — “Нашият проект”. Представен е проект за реконструкция на действително таванско помещение. В други броеве има и рубрика “Идеи, родени от читателски писма” — читатели изпращат планове на своите жилища, а архитектите от списанието им дават идеи как да ги обзаведат или преустроят. Доста полезно, възпитателно и безплатно.

“Гостува ни списание domov”. Почти във всеки брой има материал от братското чешко (пардон, чехословашко) списание Domov. Тук тематично е показано жилище-мансарда.

И накрая, така модния от онова време почин “Направи си сам”, тук видоизменен в “Направете сами”. Мъжете са правели сами мебели и са зидали камини, докато жените са си шиели сами дрехи по кройки от Burda. Може би оттук идва и днешната увереност, че не ти трябва архитект, а сам можеш да си измислиш къща.

***

За да се издържа едно списание в соца, не е било нужно да публикува PR статии и реклами. През няколко броя е имало по някоя и друга идеологическа статия за постиженията на социалистическата ни архитектура, но тях, предполагам, никой не ги е четял, а днес стават за рап парчета.

Спирам дотук със списанийната соц носталгия. И няма да снимам броеве на Лада и Жената днес — те са за други блогове.

В тон с разгарящите се предизборни bg страсти списание Monocle публикува списък с 25 градски елемента, които правят един град модерен или поне такъв, какъвто го искаме — с настилки, точен градски транспорт, добре проектирани сгради и мярка във всичко.

Гледай и записвай!

Видна е нашата страст към списание Wallpaper. Макар и с месец закъснение мисля да отдадем дължимото и на годишните им награди, които от три години добавят по един дизайнерски брой към купчината списания в ъгъла, с която членовете на WhATA се гордеят.

Сред извадката от забележителни сгради, мебели, дрехи и кухненски приспособления бих отличила изключително остроумната комбинация душ — плочки за баня на Studio JSPR

както и не по-малко ироничната Къща на годината на Джон Посън