WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Vivа Brasil!
от Анета Василева, 11.02.2009 | 37 коментара
Минат се не минат няколко години и светът си избира някоя държава и пре-открива нейната архитектура. Това сполетя холандците (Why Dutch Design is so Good), португалците, а напоследък и словенците.
Наскоро New York Times отишли в Бразилия и... каква изненада, открили там много интересна архитектура. И то не само от златните години на бразилския модернизъм (средата на миналия век), но и по-съвременни парчета.
Видим бетон, странни форми, тропици и плажовете на Копакабана. Ladies and gents, моля, Бразилия!
Музеят на съвременното изкуство в Рио де Жанейро — суров модернизъм от най-чист вид.
SESC Pompeia е стара фабрика в Сао Паоло, която е превърната в културен и развлекателен център през 80-те години на миналия век. Двете кули и бетонните мостове са построени по време на реконструкцията (Photos: Thomas Locke Hobbs)
Тротоарите край плажа Copacabana в Рио изглеждат като шесткилометрова абстрактна картина. Дело са на бразилския ландшафтен архитект Burle Marx (Photo: Lalo de Almeida for The New York Times)
Бразилия си има и един жив архитектурен национален герой — Оскар Нимайер, който миналата година навърши 101 години.
Паркът Ibirapuera в Сао Паоло е проектиран от Оскар Нимайер още преди да се захване с новата столица Бразилия
На Музея на съвременното изкуство в Нитерой не му личи особено, че е от 1996 година. Твърде монументален е. Но все пак е с автор Оскар Нимайер (Photo: Celso Pupi)
Нимайер е сред архитектите, проектирали новата столица Бразилия преди близо 50 години, замислена като манифест на прогреса и модернизма. Спомням си един култов брой на сп. Космос от 80-те, в който се разказваше за новия град.
Централната част на Бразилия пък е обявена за паметник на архитектурното наследство под защитата на UNESCO, нищо че обичайно се цитира като пример за провал на монументалното градоустройство от епохата.
Главната ос с правителствените постройки и Конгреса в столицата Бразилия
Катедралата (Photos: Frank Camhi)
Но Нимайер не спира да проектира. И наскоро самите бразилци се разбунтували срещу поредния му монумент (300-метров обелиск), предвиден за центъра на столицата Бразилия. Развалял собствените си шедьоври отпреди 50 години, време било да се пенсионира вече.
Неизбежните аналогии
Е, не може да не направим асоциация с нашата Бузлуджа или Спортния дворец във Варна например, които са напълно равностойни представители на същия стил. И нямаме нужда от New York Times да ни го кажe. Или имаме?
Мемориалът на Бузлуджа и Дворецът на спорта във Варна. Видим бетон, кръгла форма, типичен модернизъм от 60-те и 70-те (Photos: sasso, dangerov)
Отдавна, мисля, ни личи пристрастието към соц архитектурата. Kоято, оказва се, е била съвсем адекватна за времето си в световен мащаб. За разлика от днешната.
Още постове с примери от модернизма (и соца)
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
И.Е. Станков (11 февруари)
Поздравявам ви най-искрено за последните две изречения от поста!
Ако се абстрахираме от менията за режима и гледаме само естетиката и архитектурата особено на показните сгради, не панелките, виждаме, че архитектите ни са били наравно със световния авангард. Няма какво да се лъжем.
Сега сме на ниво кулички с цел 3 кв. м. повече.
Павел (11 февруари)
Прав е Станков! А проблема е, че сега неспособни да се реабилитираме от режима, изкарваме цялата си злоба към него върху паметниците му. Разрушаваме Мавзолея, Паметника пред НДК... Какво следва?
Мок (11 февруари)
Ако не гледате панелките, респективно не гледайте и “куличките с цел 3 м2 повече”
bb (11 февруари)
това не е призив към архитекктите, а към инвеститорите. за това sofia architecture week беше според мен добра идея. такива поводи + стихването на строителния бум може да ни повлияе оздравитело.
инъче истината е, че градоустройството (не само в България, а и в /други/ развити страни) отдавна е преминало в ръцете на инвеститори и пазарната икономика. стискам палци и двете да претърпят развитие в България.
Боко (11 февруари)
През соц-а са построени някои красиви модернистични сгради, като например споменатите две. Проблемът е, многото copy paste тогава (партийните домове във всеки окръжен център са идентични например), и разбира се панелките. Друг проблем е лошите материали, които водят до отвратителния вид на тези сгради към момента , липсата на поддръжка и т.н.
И.Е. Станков (11 февруари)
@Мок: ако не гледам куличките не ми остава нищо какво да гледам. Най-много някоя визуализация. И то копирана най-често.
Може да се спори за естетиката и целесъобразността на соц. модернизма и от двете страни на Желазната Завеса. Но едно е ясно – имало е авангард сред архитектурните среди в България, който не е отстъпвал на западния. Сега на практика нямаме наистина с нищо да се похвалим.
Шестокрилият пред НДК може и да е “грозен”, но е изпреварил с доста годинки “грозните” разчепатени структури (също претъпкани с прекалена идеология, символизъм и помпозност) на Либескинд.
Комитата (12 февруари)
Страхотен постинг, но малко непълен. Действително има прилики между бразилските сгради и българските, но те по-скоро са жанрови, отколкото цитати. Знаете, разбира се, за сериозното участие на български архитекти в Бразилия през 70-те години на 20 век.
И имам малък коментар по горните снимки.
По семейни причини знам, че най-близкият аналог на варненския дворец на културата и спорта се намира в град Лагос в Нигерия (понеже дядо ми е бил тех. директор на строежа и на двете сгради;-))
http://www.skyscrapercity.com/showthread.php?...
А летящата чиния на Бузлуджа има много по-пряк аналог в православната църква на Франк Лойд Райт в Милуоки, САЩ
http://www.bluffton.edu/~sullivanm/Wisconsin/Milwaukee/...
begemot (12 февруари)
абе от много време ме дразните, че сте тъпи и посредствени, ама напоследък е прекалено.
Няма да се гледаме, то се е видяло, ама сега като афиширате “пристрастието към соц архитектурата” вече почвам да се дразня като гражданин – не дай Боже да стигнете до моя роден град, столицата. Защото нали – е чиста случайност, че сте тук, а не примерно микроби на марс?
Някак си единствено микроби или едноклетъчни биха сравнявали шедьоври с тоалетната соц “мисъл”...и ХА-ХА-ХА-ХА кои сте вие да обявявате кое е провал и кое не в градоустройството на света?
Желая ви приятна игра
Creator (12 февруари)
Бразилия е много интересна страна – много гета,престъпност и същевременно доста успехи.Неслучайно доста се пише за нея ,а архитектурата и киното и са световно известни.Столицата “Бразилия” от 10-20 години вече е населена и не е въпросния пример за “мъртъв град” ,а напротив.Соц.модернизма ни/щото имаме и сталински барок/ макар и на световно ниво е позакъсняла с 10-20 годиники и в голяма част е копирана както казва “Комитата” ,но въпреки всичко тя май е най-голямото ни достижение на световния архитектурен подиум.Единствено бих добавил “Гранд хотел Велико Търново” и доста на брой отречени вече монументи.
Bobarev (12 февруари)
“абе от много време се дразня” на хора, които тенденциозно отричат “хубавото” и са контра на всичко....Като видях ник-а Бегемот...някак си ми познато и неприятно и като погледнах архива на блог-а....и какво да видя – коментарите за сградата “тостер” или “кутийка за обувки”(според него) в Банско....и коментари за проекта на Whata за селския площад( “чергите” с метални ламели)..и не се сдържах:)
С цялото ми уважение,Бегемот(незнам хипопотам ли си, дявол ли си или просто вдъхновен от Булгаков) мисля, че имаш проблеми с разграничаването на социализма като политически строй и като архитектура, за което става въпрос в този блог. С риск да навлека гнева ти ще кажа,че в ТВОЯ град има страхотни соц-модернистични примери за чудесна архитектура, за която се надявам ще продължават да пишат тук:)И аз съм случайно тук и съм микроб от Марс, не се съмнявай и грам в това:)Какъвто и да е бил социализмът, той е част от съвременната ни история,както и архитектурата от онова време(или поне част от нея).Мисля ,че ти си бил сред първите редици, аплодиращи безумното взривяване на Мавзолея на Георги Димитров, а ако имаше възможност мисля, че би съборил със собствените си ръце и НДК :)Ирония или парадокс, но името ти звучи доста руско, като за човек така критикуващ творенията на социализма;)
jabalka (12 февруари)
Много ми е тъжно, че монументът на Бузлуджа се руши... Него може да не го взривят, но ще го оставят да се саморазруши... Срам за народ, дето не иска да помни историята си...
Мок (12 февруари)
Чичо ви begemot определено буни духовете, но има право отчасти. Не е много уместно да се сравняват тукашните със световните примери. Вярно е, че има ярки примери от онова време (изключая мавзолея – за мен това беше елементарна и чужда нам като идея сграда), но те са малко. Масата соц строителство е елементарно, скучно, сухо. А това, че напоследък нямаме с какво да се похвалим – то е ясно. Но голяма архитектура (и най-вече уникална) се прави с големи пари – тогава държавата е наливала, сега кой да налива?
Ще отмине и този период, обаче, не му берете грижата.
aa (12 февруари)
Аз ви чета и ви се чудя.
Не пиша често, че ме мързи пък и не се вдъхновявам лесно но днес не издържах. Това което не разбирам е: защо ние българите сме все с поглед забит в миналото, настоящето все е от зле, по-зле, а миналото ни достойно, героично винаги на пиедестал. Не ме разбирайте погрешно, не съм против социалистическата архитектура. Напротив. Но ми е много чудно как като сте толкова недоволни от настоящето положение не правите нищо по въпроса, имам предвид нищо, кото да промени поне малко това дето не харесвате. Ако си спомняте, когато социализма си отиваше, всичко свързано с него, и архитектурата в това число, беше гадно. На нас винаги настоящето не ни изнася, все се оплакваме, с ръце в джобове, докато времето си тече.
Различни времена, различни инструменти с които се работи. Едно време партията е била ограничител, днес са инвеститорите. Ами ако искаме да живеем сред добра архитектура май трябва да спрем да си чоплим носа и да се заловим за работа. И да имаме търпение.
творчески колектив арх Георги Кътов арх. Пламен Братков арх. Росица Браткова и Недко (13 февруари)
Изключително много се радвам, че ви откривам в глобалното интернет пространство...вие сте един чудесен млад колектив, способен да прави толкова много красиви неща...намирам вашата “страница” за един малък оазис, в който да се скривам и да търсия красота и спокойствие в кича и хаоса, който цари в нашата иначе толкова хубава България...спомням си още когато бях млад като строяхме слънчев бряг, когато нямаше още нищо там, прекрасни градини, под ръководстово на Колю Николов, колко хубави дни бяха, градяхме едно прекрасно светло бъдеще за нашите внуци – вие прекрасни мои деца...вие носите на плещите си отговорността да превърнете България в онова хубаво място което всички ние заслужаваме...
към бегемот
“Някак си единствено микроби или едноклетъчни биха сравнявали шедьоври с тоалетната соц “мисъл”...и ХА-ХА-ХА-ХА кои сте вие да обявявате кое е провал и кое не в градоустройството на света? “
Бих искал да ти кажа заблудени неориентирани младежо, че езикът ти е крайно неподходящ за сериозната тема, която се разисква тук...за да заслужиш право да коментираш, трябва да дадеш нещо преди да бъдеш негативен, трябва да цениш това което родителите ти са остави ли преди тебе...това че нещо е направено по време на социализма не значи че е лошо..да не би Людмила Живкова да е направила нещо лошо или я наричаш нея безмозъчна...доста смело за малкия опит който имаш зад гърба си и многото неща които тепърва те очакват в този прекрасен живот...
Анета (13 февруари)
@аа: много се стараем да не сме с поглед забит в миналото. По принцип. В частност и в блога — чети рубриката Можело значи примерно. Тук просто пробвахме с една аналогия, която, оказа се, е доста болезнена тема. Защото миналото трябва да се помни и уважава, а не всеки път да се започва начисто, с революции.
С ръце в джобовете не стоим. Поне блог пишем :) За да променим това, което не харесваме. Понякога се получава. И имаме най-голямото търпение, за което можеш да се сетиш.
@ до колектива от предходния коментар: вашият отзив ме изпълва с творчески плам и дръзновение! :) Но Кътов и Братков знаят ли какво са казали току-що?
mo4a (13 февруари)
mnogo twor4eski kolektivi tuka mnogo neshto. vui4eta,vmesto da su4ete dumi4ki…daite da spretrnem brigada i da poopravim malko Buzludjza 4e me e sram da ia gledam kato iztarvan kenef na izvanzemnite e tam.strah i trapki me pobiwat da otida tam noshtem.
daite da izmislim konkurs li ,neshto da se napravi ili prosto izvnzemnite da si ia vzemat.
mo4a (13 февруари)
i denem sashto !
begemot (13 февруари)
до творческите колективи – ма разбира се, господа, вие да не помислихте, че ако обсъждаме вашите особи и “мисли” (били те и “проектни” ще се поддържа тон сякаш говорим за Лувъра?
искам само да вметна, че това което родителите ми са оставили – НЕ Е ТОВА КОЕТО ВАШИТЕ РОДИТЕЛИ СА ОСТАВИЛИ, ХА-ХА-ХА-Ха
Creator (13 февруари)
aa – никой не милее за миналото /или поне аз/ просто се “възхищаваме и вдъхновяваме”.Онова време също е оставило маса “архитектурна скрап” ,както и нашето ще остави множество добри примери.Острите мнения се породиха заради логиката “щом е от комунизма начи е уникална грешка” – логика в която няма нищо обективно и още по-малко от архитектурна гледна точка.
Абе темата не беше ли за бразилия?
Ellen (13 февруари)
Бегемот, понятията ти са тотално объркани. Добрият тон, също така, зависи от възпитанието, и там май определено нещо ти липсва.. “абе от много време ме дразните, че сте тъпи и посредствени, ама напоследък е прекалено” – ако останалите постове са тъпи и посредствени, то поне са написани на правилен български..
Begemot (13 февруари)
Ellen, съжалявам представите Ви за правилен български....
p.s. и да, не съм свикнал с обръщението на “ти” от страна на непознати, и то без предварително запитване – това е невъзпитано.
Ellen (13 февруари)
ПростетЕ ми, очевидно не съм разбрала, че правилният български съдържа обръщението “Абе..”
Еllen (13 февруари)
Останалите, извинявайте за спама, който няма нищо общо с интересната тема, няма повече..
Begemot (13 февруари)
Еllen, приемам и не-декларираните Ви извинения за горните три тъпи съобщенийца до мен.
aa (13 февруари)
@анета,
Моят пост не беше породен от темата за Бразилия или възхищението от соц архитектурата въобще, а от коментарите за настоящото положение на БГ архитектурата в момента, моля да ме извините ако не съм се изразил правилно. Нямах предвид Whata, като казах че някои хора си стоят с ръце в джобовете, не се наежвайте толкова :)) Все пак трудолюбиво пишете, особено Анета :)) а и аз ви чета, което си е постижение с моето ниско ниво на концентрация.
Хайде със здраве и успехи в бъдещите ви начинания.
Enfe (14 февруари)
Уважаеми г-н Бегемот
Наи сърдечно Ви поздравявам за невероятния стил- тои е съчетание на арогантност и простащина която стои като коледна звезда на върха на елахата и свети за подсеща за себе си.
”Твоя” така –наречен град е заварен от освобождението със 16000 жители ”коренно” население. Така наречените шопи познати описани и окарикатурени от различни автори.
И понеже засягаш въпроса за наследството на Твоите Родители – то е наистина голямо- ако не бяха те, нямаше да те има Теб. А евентуалната ти липса би била наи-жестокия шамар над класическата същност на пройзведението „Бай ГанЬо” характеризираща се с непреходността си. Но тъи като Вие сте тук – дишате, „работите”, живеете и както забелязвам-по наследство ,с живота се „гледате строго и под вежди” то аз съм спокоен за съдбата на гореспоменатото произведение. ТО ще живее чрез вас и само ще увеличава стойността си с времето като шотландско уиски. Надявам се Вашето поколение да е точно копие на Вас самия , защото един ден когато марсианците доидат и разкопаят културните пластове на столицата, те ще имат готов отговор на въпроса как е изглеждал съвременния неандерталец. Въпрос чиито отговор се съдържа в ник-неима ти.
Да сега минавам на ти, защото не страдам от условностите на доброто възпитание, когато си имам работа с такива като тебе. Жалко че народния съд е подминал фамилията ти. Това е очевиден пропуск за „комунистите”.Но как да разберат те че си имат работа с такива краини антикомунисти като теб и родителите ти, когато наи вероятно вие сте били наи верните им помагачи.Защото е факт че наи-големите антикомунисти станаха бившите нереализирали себе си партиици. И липсата ти на обективност доказва само едно- безгледна злоба. Бездарността ти поражда безсилие. Убеден съм че зад арогантния ти форумен маниер се крие една невзрачна същност на Чиновника на Гогол, които скача и ще скача според тоягата.
„Живеем в преходни времена”- казал Адам на Ева на излизане от Рая.
Наистина живеем в преходни времена. И ако не съжалявам за това то е единствено от факта че такива като тебе срещам вече само по форумите. Аиде „у лево” /бих казал „мършо” но така ще сляза на нивото ти а качване после нема /!
ХАХАХАХА
Към Креатор: Извинявам се, не се сдържах. Вашият блог е чудесен.Продължаваите, четем Ви и ще Ви четем с интерес.
Begemot (14 февруари)
Ха-Ха-Ха, Enfe, искаш ли да вечеряме?
нямам никакво намерение да се доказвам пред такива като теб. С омразата ти към столицата и другите напъни в текста ти, си те представих доста добре – и по-добре да не го бях правил.
Радвам се, и че този блог (пишело се с г, не с к) ти е интересен.
p.s. не, че е важно , но бих пояснил, че когато твоите родители са играли хорà, моите са слушали Макс Брух и Шостакович. Затова ти сега цениш този блог, а аз се притеснявам от него. И да, ако за теб народният съд е вид справедливост за това, че твоите родители са играли хорà и, че ти си такъв, какъвто те видяхме, за мен това е отвратителен акт. И когато впоследтвие същите организирали го овчари са ПОРЪЧАЛИ такава архитектура, на каквато се радват тук, това наистина е променило света в който живеем днес и са живели нашите деди. Защото европейското градоустройство например на града ми е било буквално опоскано чрез безразборно пейст-ване на монументално-просташки площади и сгради, сателитни градове спални, унижаващи човешкото достойнство (не е проблем за теб и твоите родители, чувствате се идеално – знам) с мащаб копиран от североизток. Тези неща са свързани – общество, култура, тоталитарен режим. Затова ОТКАЗВАМ да водя спор аргументирано тук – не виждам с кого.
Enfe (14 февруари)
Begemot
слушали са ги, както маймуните в зоопарка слушат подсвиркванията на посетителите.Слушали са ги за да може отрочето им един ден, когато се реализира като ПРЕНЕБРЕГНАТ РЕСТИТУТ да може да се похвали в някои форум, че макар да му лиспва арисгтократичното потекло, поне е откопирал блясъка на опаковката на една найлонова аристокрация. Еи архитект “хренов”
ще се самоцитирам от предходния пост:
“у лево” /бих казал „мършо” ...../
Защото ляво е твоята посока- на ляво е бунището на историята където ще намериш подходящата компания на бездарните критикарчета, с интелект на комплексирана от живота секретарка.
Досвиданя
Вечерята се отменя
Begemot (14 февруари)
Enfe, имам предвид интимна вечеря с консумиране на връзката след това...
Прочее, проверката на ip-то установи, че ти пишеш от офиса на Радио Веселина. Няма срамен труд, разбирам те :)
Николай (14 февруари)
Дискусията тук отдавна е офтопик, но досега поне ни беше забавна. Оттук нататък всеки коментар, който не е по темата, ще бъде изтрит. Цензура.
Вла (16 февруари)
През далечната за нашето поколение 1943 година един партиен лидер се беше провикнал кьм сьбралите се маси народ с думите: “Wollen Sie den totalen Krieg!?”. Масите му отговаряха: “JAAA, Wir wollen den totalen Krieg!”.
През 1989, а и през следующите 20 години години ний,людето на източна Европа с плам в очите крещяхме по миитинги: “Даааа, ний искаме тотален Капитализьм!”. И си го получихме. Мощта на парите не признава граници, морал и паметници на културата.
Преди около 9 години бях лично свидетел на това как една прекрасна сграда, паментик на културата, страхотен образец на Модернизма на ГДР от 1960-те години, бе скьршен най-безцеремонно за да опразни парцела, в името на обществения интерес, разбира се, на инвстиция от 150 милиона ДМ на ето това...хотелче!>>
http://www.aujourd-hui.de/html/initiativen.html
Говоря за Ahornblatt в центьра на Берлин. Проекта е на Ulrich Müther, годината- 1967.
http://www.fuerdenschwung.de/bilder/bilddownloads/ahorn.jpg
http://www.nachkriegsmoderne.de/home.htm
За четящите немски език ето малко повече информация:
http://www.berlinonline.de/berliner-zeitung...
Линк кьм други проекти на Ульрих Мютър:
http://us.macbay.de/mb/galerie/index/page/1/f/Muether
http://www.fuerdenschwung.de/middle_frame...
Някои от неговите проекти са възстановени успешно и запазени за идните поколения,слава богу.
Други – все още тьнат в забвение (Pilzschale – Restaurant Inselparadies, Baabe Rügen. Baujahr: 1966)
http://us.macbay.de/mb/galerie/index/page/1/f/Muether/Inselparadies
Цитат: “...В момента в обществото не съществува широко одобрение на модерните сгради.”
Някои от посетителите на тоя блог показват колко верен е всьщност горният цитат. :-)
R (16 февруари)
Явно всички имат желание да коментират последното изречение от темата. Предлагам на авторите да го извадят като отделна тема заедно с всички смислени коментари.
Creator (16 февруари)
Кво тръгна – кво стана/Де го чукаш ,де се пука./.Само да спомена ,че в Бразилия комунизъм не е имало – пък сградите същите.Вероятно защото сградите зависят основно от начина на живот на човека и техническата му напредналост ,а не от политическата система в която живее.Да спомена също и ,че комунизма е докарал като за начали “сталинския необарок” – за справка -Партийния дом,ЦУМ и “Шератон”.
Цитат: “...В момента в обществото не съществува широко одобрение на модерните сгради.”
-доста сериозно изречение/мисля обаче ,че е сгрешено модерните сгради със сградите на течението “модернизъм” и то във варината му интернационален стил/ което си е повод за цял разговор.
terrarossa (16 февруари)
Creator, е си виждал Грандхотел Велико Търново отдавна явно....
Извинете, ако за оффтопика, но не се стърпях да цитирам:
С 2 млн. евро разширяват интерхотела с висящ басейн, СПА-център и апартаменти за баровци
Директорът Караджов: „Следващият етап е да направим реката плавателна и да пуснем лодки и водни колела”
С БЛИЗО 6 ХИЛ. КВ. МЕТРА ПЛОЩ ЗАПОЧВА РАЗШИРЕНИЕТО НА „ИНТЕРХОТЕЛ ВЕЛИКО ТЪРНОВО”. В мащабния проект, дело на арх. Пламен Цанев, ще бъдат вложени почти 2 млн. евро, информира директорът на най-големия хотел в региона Пламен Караджов. Според него това е начален етап от планирано мегаобновление, а следващият е да бъде повдигнато нивото на река Янтра. След като стане плавателна, по нея ще се пуснат лодки и водни колелета, което е стар замисъл, но има перспектива за осъществяване, за което ще се разчита и на държавата, каза Караджов.
Начинанието е заинтригувало кмета д-р Румен Рашев и той пръв спомена пред наш екип за проекта, който вече е получил одобрението на местната власт.
Една от най-големите атракции, които ще се правят в интерхотела, е огромен висящ басейн и модерен СПА-център. „Басейнът наистина е забележителен и ще се издига от колони на нивото на нощния бар”, разкри арх. Цанев, който е смятан за един от най-даровитите архитекти у нас. Проектът му е допълнение на разработката на арх. Никола Николов, проектирал самия интерхотел и резиденцията на Тодор Живков в Арбанаси.
Разширението ще обхваща територията в посока реката. Характерното за него е терасовидното разположение на елементите, включително и на 58-те малки апартамента и студиа, предназначени за ВИП-клиенти, както и голям конгресен център.
НОВОТО КРИЛО НА ИНТЕРА ЩЕ БЪДЕ ОФОРМЕНО ОТ ДВЕ ГОЛЕМИ ТЕРАСИ С ОЗЕЛЕНЕНИ ПОКРИВИ.
„Идеята ни е да даваме под наем по-луксозни апартаменти за заможни клиенти. Инвестицията трябва да има бърза възвръщаемост и затова ще започнем ремонта още от есента и ще се стремим да го завършим в максимално кратки срокове”, бе категоричен Пламен Караджов.
Отскоро бившият „Грандхотел Велико Търново” отново се върна към старото си име и пак се нарича „Интерхотел Велико Търново” с решение на управителния съвет.
2 млн. лв. вече вложи новият собственик “Генимекс ойл” в тотален ремонт на цялата сграда, който започна в началото на януари. Реновирани са 65 стаи в панорамния блок към паметника Асеневци, създаде се бирария “Болярка” в баварски стил на мястото на неработещата кафе-сладкарница и се реконструира Бялата зала. Новите стаи ще отговарят напълно на категорията „4+”.
Хайде на водните колела по болярски! ;)
Creator (17 февруари)
Ами преди 5-6 години за последно.Явно това ща ми е найстина за последно.
Ицо (29 март)
То в България само заможни клиенти шъ знайш.
Много ми е интересна темата за модернизма в България, естествено с известен скептицизъм относно философията и приноса към световното наследство и обществото и т.н. което предполагам е много дълга тема ако всички ние бяхме достатъчно добронамерени за да е обсъждаме. Но някъде от маниера на работа в условията на тоталитаризъм произтичат всички съвременни проблеми не само в архитектурата. Ако оставим това на страна в известна степен модерната архитектура се мултиплицира, но си мисля че добронамерения творец никога не би се оставил на течението, той би изисквал максимума от себе си и най-важното трябва да се чувства част от общността преди да претендира за своя принос. Да оставим на страна теорията, инструментите и заниманията, тук не става въпрос изобщо за това да си обясняваме колко е трудно да направиш еди-си-какво, а затова как се вписва, оценява, използва, утвърждава. Колкото до това как ние се вписваме в общността като цяло си мисля че начинът е първо да открием себе си, което все още не е обявено за факт, прекалено много сме се вторачили или само в себе си или само в нещо недостижимо, говорим си тука затова как се случват нещата по света, но ние някакси смятам все още чакаме. Въпреки това въпросът за това какво е архитектурата за нас все пак е открит, което е добре.
Аз в момента си представям архитектурата като отражение на човешкият интелект, ние не осъзнаваме това което се случва в подсъзнанието на обществото от което сме част докато работим. Заради това твореца в едно болно общество се чувства безсилен. Но смятам че силата с която може да влиае медията върху колективното съзнание в момента е огромна. Отговорността носим затова как това което представяме като образ в нашият контекст ще повлияе на нашето общество.
Как си представяме архитектурните ни паметници и градската среда с обществените, търговските, комерсиалните, жилищните и рекреационните зони в живота на хората. Какво се случва някъде там из дебрите на човешкият живот, какво кара хората да бъдат асоциални и да гледат с пренебрежение на ближния си.
Дали това което се случва в нашият контекст не е точно обратното като следствие от технологииите върху другите общества. Дали разбираме езика на новите технологии или все още ни отдалечават един от друг. Мисля си че тук някъде точно заради тази си недобронамереност към ближния все още пропускаме един необятен потенциал.
Понеже става дума за неархитектура смятам че отговора на въпроса как хората стават арогантни може да ви даде “Крадецът на велосипеди”.
Emily (10 февруари)
Thanks for the interesting post!