Лондон: бетонът и градът

от Анета Василева, 2.09.2009 | 10 коментара

Много ми харесват големите градове. Но наистина големите. Шумни, непоносими градове, в сравнение с които София изглежда като тих и зелен провинциален град, в който от време на време минава по някоя кола, а гълъбите кротко гукат по первазите.

Тази година големият град беше Лондон, терминалът — 5 на Хийтроу, а София ми се стори като Хисаря през 70-те на кацане обратно. Отидох да се видя с приятели, да разгледам малко бетон от 60-те (преди да го бутнат след края на кризата) и да ме заведат на пикник в провинцията, за предпочитане на поляната пред някой замък.

Лондон не е красив град. Космополитен — да, интересен — много, но туристически — никак. И по-добре.

Представителната съвременна архитектура предлага основно безлични осемдесетарски небостъргачи, вездесъщия хай-тек и шейсетарски класики от видим бетон в стил “нов център на окръжен български град, дочакал Дипломатическия корпус”.

Градът обаче умее да изненадва с необичайни места, където атмосферата се сменя отведнъж, архитектурата изглежда като от sci-fi класика на Кубрик, а парковете — като дело на градинаря на Елизабет II.

И тъй като много обичам градовете да ме изненадват, отидох да разгледам две класики на британския модернизъм, за които бях чела много. Да видя как я карат на стари години.

Barbican

Barbican е първата класика. За една-единствена нощ през 1940 г. бомбардировка унищожава 142 000 кв. м северно от Ситито. През 50-те архитектите Chamberlin, Powell & Bon получават пълен картбланш да направят жилищен комплекс от тотално нов тип — от градоустройството до дръжките на вратите.

Barbican включва три 40-етажни жилищни кули, културен център, няколко терасовидни блока, градини, църква и две училища. Тук има видим бетон, преплетени комуникации и много от идеите на Корбюзие и модернистите.


Комуникациите са разделени на два потока — за живущи и за външни хора. Минава се по виадукти, мостове, над езера, има стрелки и инфо табели.


В Barbican има не само бетон, но и много зеленина. Част от парковете са достъпни за външни посетители...


...а друга част е само за обитателите на комплекса.


Зоните за живущите са отделени с огради, катинари и предупредителни табели.

При официалното си откриване през 80-те Barbican вече изглежда демоде. Днес там е като в утопичен сън. Нищо чудно, че комплексът е толкова хип, а цените на жилищата са сред най-високите в града.

Robin Hood Gardens

За разлика от Barbican, другата икона на британския брутализъм Robin Hood Gardens (дело на архитектите Alison и Peter Smithson) не успя да влезе в списъка с лондонските архитектурни паметници въпреки масираната медийна кампания през годината (за събитията около Robin Hood Gardens през юли драснахме и ние).

Жилищният комплекс е в опасна близост до строителните площадки на новото Сити и Canary Wharf, населен е предимно с имигранти, остарява зле и съдбата му след края на кризата клони по-скоро към разрушаване, отколкото към саниране. Английските вестници обаче умеят да вдигат неописуем шум около всяка съмнителна строителна инициатива, така че битката обещава да е епична.

Всъщност Robin Hood Gardens изглеждат доста западнало място. В коридорите мирише на урина, забрадени жени гледат подозрително, а мен ме достраша да се кача до последния етаж по тясната стълба. Хората си отглеждат тикви и зелен боб в градините, а от прозорците се носи натрапчива миризма на индийска кухня.


Хората са си направили конфута с боб и тикви.


По коридорите има локви и мирише зле, но децата си играят като на истинска улица

Но след близо 40 години комплексът е обживян напълно, при това точно според архитектурните намерения. По “улиците в небето” (както са наречени широките комуникационни коридори през 3 етажа, от които се влиза в апартаментите) децата тичат и играят заедно, а жените си подават сол през вратите. Има и общност (макар и имигрантска), а изкуственият хълм между двата гигантски блока е обрасъл с дървета, създава илюзията за парк въпреки голямата гъстота на обитаване, изключително чист е между другото и даже има катерици.


Между двата дълги блока има изкуствен хълм, който служи за парк, детска площадка и място за разходка. Закрива напълно съседния блок и от определени ъгли създава илюзия за истинска гора.

Бях с един приятел, българин от Лондон, който изненадващо за мен обяви, че брутализмът много го кефи. Преди му изглеждал грозен и отвратителен, като соц блок в България. Сега обаче всичко му харесвало — формите, видимия бетон, дори касетираните тавани. Носталгия? Или пък умора от натрапчивите псевдо еко чудеса на формообразуването и хай-тека.

Коментари

  1. пламен ( 2 септември)

    thanx.

    има и още ноутуърти бритализми в лондон... некст тайм :-)

  2. shamans ( 2 септември)

    Много е интересно!
    Даже мисля първата сграда задължително да я посетя ако някога ми се случи да отида в Лондон.

  3. emo ( 3 септември)

    като малък живеех в мъничко градче от “селски тип”
    в къща с 2 декара двор, някои къщи имаха по-малки,
    други по-големи дворове, а тези на 2 пълни етажа бяха рядкост
    Когато отидох да уча в окръжния град, панелките, особено нощем
    ми създаваха асоциации с кораби от “Междузвездни войни”,
    който наскоро бях гледал :)
    Но, през деня си изглеждаха гадно...

  4. Asen ( 3 септември)

    Ми къде е Central Point, и Trellick Tower? Трябваше също да минете покрай Guy’s Hospital, но Барбикан и Робин Худ са си класика, особено армосферата в Барбикан – рядка тишина в центъра на Лондон. Напомня ми на общинския съвет в родния ми гр. Левски :)

  5. elena ( 4 септември)

    просто е чудесно че ти е харесал комплекса Анета< А за следващият път може да си добавиш в списъка театъра на Denys Lasdun, покрай който сигурно си минала и сега – намира се точно на брега на Темза до Waterloo bridge . Завладяващо бруталистичен е като бетонно Frank Lloyd Wright произведение!

  6. Creator ( 4 септември)

    Интересно като сте минали в двете класики на “брутализма” и сте забелязали че едната е гето ,а другата cool – забелязахте ли защо е така?Ще е доста интерсно да коментирате защо след като са с една и съща идея едната е западнала а другата е тръгнала нагоре.

  7. Pavel ( 4 септември)

    @ elena Da, i az taman shtyax da spomena, che se izkefih na teatura, za koyto guide-a v korabcheto kaza, che bil nay-groznata sgrada v London :-D

  8. Анета ( 5 септември)

    @ Asen, @elena, @Pavel: Да, и Centrepoint, и Trellick Tower, и the National Theatre са супер яки, но съгласете се, че за британския модернизъм цяла студия няма да стигне, камо ли един скромен пост.

    Пък и в този пост си говорим по-скоро за места, отколкото за сгради. Интересно ми стана каква атмосфера имат лондонските комплекси, строени преди или по-време на нашите комплекси от модернизма. От нашите никой днес не съществува според замисленото, нали?

    @ Creator: Много интересен въпрос. И аз си го задавах докато бях там. Мисля, че от самото начало са били таргетирани различно — нискобюджетен и високобюджетен брутализъм :)
    А и при недвижимите имоти май се оказва, че “локейшъна” винаги има по-голямо значение от архитектурата.

  9. Viktoria (15 юли)

    Ne razbiram ot arhitektura (i nqmam kirilica(za koeto se izvinqvam) , no mislq 4e bi vi bilo mnogo interesno da posetite edin kvartal na London na ime Croydon. Tam ima naistina mnogo modernisti4ni sgradi ot perioda na 60-te i 70-te i samiqt kvartal go nari4at betonna jungla!!! A samata sgrada v koqto az u4a si e dosta 4arovan pone za men , no ima edna siva 4arovnost. Eto link kum sgradata

    s0.geograph.org.uk/p…

  10. Lia (11 юни)

    Не е готино когато някой предлага “сдъвканото” си виждане. Лондон не бил туристически град. Айде бе?!

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории