Всички приятели, на които казахме, че в един от почивните дни ще ходим до Димитровград, попитаха:
— Защо?!
— На културен туризъм — неизменно отговаряхме ние.

Благодарение на политиката на общината да популяризира града си като важна част от културно-историческото наследство, напоследък Димитровград се превръща в любопитна дестинация. Наскоро беше избран чрез гласуване с SMS за строеж на 20-ти век в предаване на БНТ.

На 18-и април пък, Денят на паметниците на културата, се организира конференция за опазване и закрила на културното наследство на града, а стилът на сградите се определя с нови понятия като “социалистическа класика” и “култовския период” в българската архитектура.

Малко история

Димитровград е интересен, защото е нов град, направен “от раз”. Основан е на 2-ри септември 1947 г. с указ на Георги Димитров (чието име носи), а на мястото му е имало само двуетажни къщи, отдалечени на километри една от друга.

През 40-те години на р. Марица построяват огромен химически завод и да се направи град за работниците става наложително. Така всички сгради и улици на града са проектирани наведнъж, в стила на времето.

Липсва характерното за другите градове натрупване на епохи и стилове. По подобен начин са създадени затворените сталински градове в Сибир около химически и военни заводи (например Дзержинск). В света най-популярният град създаден без история е Бразилия, построен през 60-те.

Проектът

В сп. Архитектура и Строителство, бр. 1 от 1953 г. намерихме проекта за създаването на Димитровград.

Идеята е била всичко да изглежда монументално — булевардите да са широки, да има статуи, колони и портици, покрити пасажи, сградите да са 3-4-5 етажни, украсени с барелефи и скулптури. Истински Париж, Рим и Милано на Марица.

План на централната ос на града, тръгваща от гарата (долу) и завършваща с парк.

Перспектива от времето преди компютрите.

Макет на централната ос — на първия площад е разположен театърът, а на следващия — Дом на съветите.

Толкова знаехме, когато тръгнахме към Димитровград. На място се оказа, че малко от планираното е изпълнено.

Реалността

Направени са жилищните сгради по главната ос, свързваща гарата с парка. За обществените обаче не е стигнало времето — на мястото на театъра сега има магазин BILLA, а срещу нея е забележителността на новото време — сградата на Planeta Payner.

Домът на съветите, с който е трябвало да завършва главната ос, също не е бил построен, сградата на това място е от по-късно време.

Димитровград, извън централната ос, изглежда като всеки друг бг град: има сгради от 60-те с претенции за модернизъм и неизбежните панелни блокове.

Сградата, с която завършва оста, не е от 50-те, но на ниското й тяло релеф разказва как е създаден градът.

Въпреки че са част от сградите, оформящи главната ос, по-късните блокчета носят характеристиките на времето си — в случая препратки към модернизма.

През годините сталинските кооперации са обживени както и очаквахме — с остъклени тераси, различни видове навеси, не се поддържат, корнизите им падат.

Много ни харесаха покритите пасажи в партерите — през лятото пазаруваш на сянка, а зимата на сухо.

Странно остъклени тераси и приятните покрити пасажи на партера са основните характеристики на сталинските блокчета в Димитровград.

На последния етаж на тази сграда може да се направи чудесен лофт. Само корниза да не падаше.

Главната улица, която на проекта изглежда грандомански широка, всъщност е доста уютна, може би благодарение на градинките и дърветата.

Там имаше и изложба с фотографии от града — вероятно част от политиката на общината за популяризиране на социалистическото и индустриалното наследство.

Не мога да реша дали Димитровград ми харесва или не. Но както казах по-горе, интересното при него е, че е създаден наведнъж, съвсем в духа на тоталитарните “градове-жестове”. От днешна гледна точка може да мине и за град-експеримент. И има идентичност, колкото и спорна да е тя.