Димитровградско утро

от Жана Стоилова, 7.04.2010 | 8 коментара

Всички приятели, на които казахме, че в един от почивните дни ще ходим до Димитровград, попитаха:
— Защо?!
— На културен туризъм — неизменно отговаряхме ние.

Благодарение на политиката на общината да популяризира града си като важна част от културно-историческото наследство, напоследък Димитровград се превръща в любопитна дестинация. Наскоро беше избран чрез гласуване с SMS за строеж на 20-ти век в предаване на БНТ.

На 18-и април пък, Денят на паметниците на културата, се организира конференция за опазване и закрила на културното наследство на града, а стилът на сградите се определя с нови понятия като “социалистическа класика” и “култовския период” в българската архитектура.

Малко история

Димитровград е интересен, защото е нов град, направен “от раз”. Основан е на 2-ри септември 1947 г. с указ на Георги Димитров (чието име носи), а на мястото му е имало само двуетажни къщи, отдалечени на километри една от друга.

През 40-те години на р. Марица построяват огромен химически завод и да се направи град за работниците става наложително. Така всички сгради и улици на града са проектирани наведнъж, в стила на времето.

Липсва характерното за другите градове натрупване на епохи и стилове. По подобен начин са създадени затворените сталински градове в Сибир около химически и военни заводи (например Дзержинск). В света най-популярният град създаден без история е Бразилия, построен през 60-те.

Проектът

В сп. Архитектура и Строителство, бр. 1 от 1953 г. намерихме проекта за създаването на Димитровград.

Идеята е била всичко да изглежда монументално — булевардите да са широки, да има статуи, колони и портици, покрити пасажи, сградите да са 3-4-5 етажни, украсени с барелефи и скулптури. Истински Париж, Рим и Милано на Марица.


План на централната ос на града, тръгваща от гарата (долу) и завършваща с парк.


Перспектива от времето преди компютрите.


Макет на централната ос — на първия площад е разположен театърът, а на следващия — Дом на съветите.

Толкова знаехме, когато тръгнахме към Димитровград. На място се оказа, че малко от планираното е изпълнено.

Реалността

Направени са жилищните сгради по главната ос, свързваща гарата с парка. За обществените обаче не е стигнало времето — на мястото на театъра сега има магазин BILLA, а срещу нея е забележителността на новото време — сградата на Planeta Payner.

Домът на съветите, с който е трябвало да завършва главната ос, също не е бил построен, сградата на това място е от по-късно време.

Димитровград, извън централната ос, изглежда като всеки друг бг град: има сгради от 60-те с претенции за модернизъм и неизбежните панелни блокове.


Сградата, с която завършва оста, не е от 50-те, но на ниското й тяло релеф разказва как е създаден градът.


Въпреки че са част от сградите, оформящи главната ос, по-късните блокчета носят характеристиките на времето си — в случая препратки към модернизма.

През годините сталинските кооперации са обживени както и очаквахме — с остъклени тераси, различни видове навеси, не се поддържат, корнизите им падат.

Много ни харесаха покритите пасажи в партерите — през лятото пазаруваш на сянка, а зимата на сухо.

Странно остъклени тераси и приятните покрити пасажи на партера са основните характеристики на сталинските блокчета в Димитровград.


На последния етаж на тази сграда може да се направи чудесен лофт. Само корниза да не падаше.

Главната улица, която на проекта изглежда грандомански широка, всъщност е доста уютна, може би благодарение на градинките и дърветата.

Там имаше и изложба с фотографии от града — вероятно част от политиката на общината за популяризиране на социалистическото и индустриалното наследство.

Не мога да реша дали Димитровград ми харесва или не. Но както казах по-горе, интересното при него е, че е създаден наведнъж, съвсем в духа на тоталитарните “градове-жестове”. От днешна гледна точка може да мине и за град-експеримент. И има идентичност, колкото и спорна да е тя.

Коментари

  1. morrt ( 8 април)

    “В Димитровград се раждат едни от най-хубавите жени в България.”
    В тази оценка, колкото и обща и несериозна да е, има много истина, ако човек се оглежда за това. А едно от разумните обяснения(ако приемем за миг, че е вярно) е фактът, че генетичният материал(както е модерно да се казва) е най-разнообразен. Бригадирите, събрани от цялата страна са дали началото на Димитровградското родословие, което със сигурност е по-добре от почти затворената общност на малък или среден град.
    Не, не съм от Димитровград. Но за жените знам. От опит. Богат опит.
    Мирси! :)

  2. Валери Гюров (10 април)

    ама че съвпадение – вчера един приятел ми подари сборната книга на това списание за 1953-а година: )
    надявам се и аз да се разходя до там някой ден

  3. lilinka (20 април)

    Ами мисля, че Димитровград си е много по-добре със съществуващата сграда на Общината, отколкото, ако реално бяха построили Дом на Съветите. И Билла-та е значително по-назад от предвидения театър (слава богу, оставаше и да я изтипосат на площада).

  4. Петър ( 1 май)

    Мисля, че Димитровград е един от най-красивите ни и най-уредени градове, а и най-зелени !

  5. Eли ( 7 май)

    Родена съм в Димитровград и не мога да не съм пристрастна когато говоря за своя град. Наистина човек има какво да види там. Характерно за града са големите красиви паркове, които са разположени в южна и северна посока. Парк “Марица”, който има непосредствена връзка с централния площад води до самия бряг на река Марица. Дървесните масиви в този парк са богати на разнообразна разстителност. Можеш с часове да се разхождаш сред богата зеленина.
    Общината през последните години доста е направила за облагородяването на площадните пространства. Наистина се заслужава да се посети този град, който запазил почти непокътната архитектурата, характерна за част от историята на България.

  6. Georgi Stankov (11 май)

    От Хасково съм и често посещавам Димитровград. Обичам да се разхождам там.

    Какво харесвам в Д-град? Харесвам широките пространства, трите парка, големите междублокови градинки. Усещаш простора.

    Хасково е по-тесен, и да – много по-стар и рзнообразен, събрал сгради от Възраждането, от първата половина на 20в., соц-блокчета – монолитни и панелни – и “модерна архитектура” от 21в.

    Без да изразявам предпочитания, ще кажа само: чудесно е, че само на 15км. един от друг са два толкова различни града.

  7. ddilov (27 февруари)

    светът е такъв какъвто е, дали ни харесва често е без значение :)

  8. Михаил (23 април)

    Хубав е точно заради сталинските блокчета. Неокласицизмът си е по-красив от модернизма като цяло.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории