С Пламен Тодоров от ZOOM се видяхме една задушна лятна вечер в офиса на студиото. Изпуснахме брат му Теодор за малко, но въпреки това бяхме късметлии. ZOOM не обичат да дават интервюта или да шестват по списания и кул дизайнерски софийски събития, напротив. А Пламен пък съвсем. “Капсулирани сме”, каза ни той.

Между другото, нали знаете кои са ZOOM (въпреки че са капсулирани)? Да, Уго на Славейков и “онази” кооперация с черната стена на ул. Доспат. И не само. Студиото с най-яростната любов към детайла, което вече десет години се опитва да прави качествен минимализъм и видим бетон в една държава, в която топлоизолират Руския културно-информационен център.

С Пламен поговорихме, а с Теодор си пописахме за любимият им цвят, за клиентите, които им стават приятели, и за това какъв е проблемът на българската архитектура.

WhATA. Как започна всичко? С Уго на Славейков или с кооперацията на Доспат?

Пламен. Истината е, че се събрахме за Уго. Е, преди Уго, но Уго ни беше първата значима реализация, по-голяма от два шкафа за книги примерно. Но минавайки през Уго, за мен голямото ни постижение като сграда беше Доспат. Тя ясно дефинира работата и на нас, и на Братков (бел. авт. Пламен Братков, aedes studio, работи със ZOOM в периода 2003 – 2005 г.). Тя беше повратна точка и даде нов начин на мислене за всички ни като материали и архитектура. След това нещата се подредиха в главите ни.

Теодор (отговорите на Теодор са от имейл). Не зная кое всичко имаш предвид. Ако е – дали тогава е започнала нашата дейност – не е. Тя датира от 10 години по-рано. Но с Уго и Доспат започна и продължава и до сега едно смислено и резултатно партньорство между няколко човека, които споделят общи възгледи и естетика за архитектурата и дизайна. В годините екипът се променяше, но идеята за качествена архитектура (поне според нашите виждания) остана непроменена.

WhATA. Кой беше най-лошият ви проект? Защо той стана най-лош?

П. Има няколко такива, но те не придобиха публичност. Особено последните години се принудихме да поемаме задачи, които са жизнеспасяващи, за съжаление. Щастлив съм за други колеги, които успяха да запазят чистотата на ума и работата си.

Т. Най-лошият проект сме самите ние, защото за всичките тези години поставяхме удоволствието от съзиданието и качествено свършената работа над всичко друго. Но се оказа, че всеки месец трябва да си плащаш лизинга за живота, който си избрал. А без манифактура няма приходи.

WhATA. Смятате ли, че проектирането и особено реализирането на качествени обществени или обществено достъпни сгради влияе върху масовия вкус повече от дизайнерските частни апартаменти и офиси? И е ли това валидно за фабриката в Шумен?

П. Много естествено и много смислено е да се вярва, че добре направените пространства, добре измислените обществени сгради оставят отпечатък във всеки един от нас. Така не само създават нови качества на средата, но и създават нов маниер на мислене.
Фабриката в Шумен беше първата истинска задача, която направихме за тези инвеститори. Оказа се, че те насочиха по съвсем различен начин и самата фирма. Те я извадиха от руслото на масово изглеждащия продукт и се опитаха, инвестирайки немалко в дизайн, тотално да променят идеята за бързооборотните храни на нашия пазар. И се оказа, че успяха не само на нашия пазар, но и на всички пазари, до които се докоснаха. И аз съм убеден, че много им повлия самият процес на проектиране на фабриката.

Т. Масовият вкус няма нужда от дизайн, под каквато и да е форма. Той се интересува от количество, не от качество.

WhATA. С приятели сме си стиснали ръцете, че ако не знаеш какво да правиш с някой елемент в един архитектурен проект, най-добре го боядисай в бяло или в черно. Няма грешка. Кой е любимият ви цвят?

П. Без бяло и без черно аз не знам какво ще правим. Ако ги нямаше, сигурно щях да сменя професията (смее се).

Т. Съгласен съм за бялото и черното в ахроматичен проект. Но същото се отнася и за всеки друг цвят, съобразно съответната среда и контекст.

WhATA. Има ли още криза? Колко поръчки имахте за 2011 г.?

Т. Колкото да си плащаме наема, но се преживява и така. Аз не мисля, че има криза. Пазарът сега е там, където трябваше да бъде много отдавна. Тогава нямаше да сме свидетели на тези щети навсякъде около нас.

П. Тя кризата беше в мисленето. Аз мисля, че точно тази криза в идеите и мисленето, която беше в предходните години доведе до много сериозна промяна и в самото проектиране, и в търпението, което проявяват всички инвеститори и в желанието да получат максимума срещу хонорарите, които са платили. Така се получават много по-добре измислени сгради и интериори, много по-добри детайли.

WhATA. Бумът повдигна все пак нивото на архитектурата в България. В един момент, някъде към края на този период на охолство, започнаха да се появяват качествени неща, къде случайно, къде нарочно. Дали кризата отряза нещата или надграждането ще тръгне пак от тази точка нагоре?

П. Нищо не се е променило според мен. Глупаците ще си останат глупаци. Както казва моят приятел Жаро Агопян, глупаците няма нужда да ги поливаш, те сами си растат.
Това, което вие наричате успехи, са успехи на шепа хора.
За съжаление даже наблюдавам и нещо друго. Появява се една междинна архитектура, между добрата архитектура и онези сбиртоци от тухли, киречи и дограма. Всеки един опит на онези, които не могат, да се докоснат до добрите примери, които виждаме в другите страни, води до една междинна архитектура. Не знам дали тя не е по-лоша от онази, която аз наричам “сбиртоци”. Тя е една куха обвивка, която не може да се развие.
И аз лично много се притеснявам от това, че пазарът ни не е достатъчно широк. Не може да има една шепа добри фирми. Трябва да има конкуренция.

WhATA. В тази връзка можем ли да говорим за Нова вълна в българската архитектура? Кое отличава българската архитектура през последните 10 години от архитектурата преди това? Какво попречи българската архитектура да стане известна?

П. Аз лично смятам, че има нова вълна, защото виждам много широка палитра вече, а не само една или две добри сгради. Интериорът например започна да става съвсем спокоен. Почти няма българско списание, което да отвориш и да не видиш добър нов интериор от Русе, Варна, Пловдив или София, естествено, Върнете се 5 години назад и ще видите колко по-обикновени бяха нещата.
Макар че вълна… може би неща все пак. За да привлечеш внимание трябва наистина да натрупаш обем. Всичко ще си дойде с времето. Ние все още не сме доказали, че качеството ни може да бъде постоянно.

Т. Новата вълна е революционна промяна. Не мисля че има такава в България. Не мисля, че въобще има такава в световната архитектура. Напротив, вярвам че световния дизайн има отчаяна нужда от нови форми и изразни средства. Това, на което сме свидетели в повечето случаи, са естествени реплики на архитектурни елементи, стилове и сгради от цял свят, които са пренесени понякога умело, а понякога комично и у нас.
А що се отнася до разликите с архитектурата преди 10, 20 години — с някои малки изключения новата архитектура е хаотичен и безумен микс от стилове и елементи. Никакво планиране, никакъв архитектурен код, никаква естетика. Или по-скоро неразбираема за мен естетика.
Има ли нещо, което отличава българската медицина, кино, журналистика, футбол от световните такива? Когато се появят българските аналози на Гюел Гугенхайм, Порше ще имаме и архитектура на световно ниво .

WhATA. И накрая един въпрос, който задаваме на всички: Искате ли да промените нещо с работата си?

П. Не, определено не. Ние сме доста капсулирана фирма и никога не сме търсили изяви. Не знам дали е заради егоизъм или защото не намираме време. За добро или лошо, ние се пазим от всякакви обществени прояви.

Т. Ако може да спрат да си остъкляват терасите и да „подобряват” фасадите на сградите, които проектираме.

***

И накрая — ето как изглежда офисът на ZOOM:

И няколко снимки от библиотеките им:

Списанията тук са, разбира се, DETAIL

Етикетчета с теми на всеки рафт