WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Къщи на морето
от Николай Ангелов, 21.07.2010 | 23 коментара
Всъщност не очаквах да видя подобни къщи на морето, още по-малко край Лозенец. Не че са архитектурен връх, но са любопитни, защото:
- едноетажните къщи в България са рядкост;
- къщите с ниски огради в България са рядкост;
- къщите с проста форма и голямо ексхибиционистично остъкляване в България са рядкост.
А в този комплекс всичките къщи са такива — едноетажни, с ниски огради, прости и с големи витрини. Първо си помислих, че са купени от чужденци. След това видях, че всички спрели коли в дворчетата са с български (софийски) номера.
Комплексът е малък, с една централна павирана “улица”, всички къщи са в един стил и размер. Различават се по десена на завесите и градинските елементи в двора.
Къщите са прости — квадратни в план, с четирискатен покрив с малък наклон. Всъщност точно скатният покрив ги прави някакси “несмели” — ако бяха с плосък покрив, биха изглеждали по-морски, а и стилът би бил друг
Ниските огради служат само за маркиране на имота
В някои дворове има храсти, дървета и люлки…
… а в други все още растителността не се е развила
Всички къщи са с бяла мазилка, а само тази — с дървена обшивка
Има няколко празни (непродадени?) къщи
***
Отдавна се чудим защо в България не вирее едноетажната къща. Освен практичните причини като желанието за максимално усвояване на разрешената височина, като че ли има и някакъв ирационален страх “да спиш на земята”. Но за ваканционна къща може би хората са по-склонни да “рискуват”. Чакаме да видим подобни едноетажни комплекси и за постоянно обитаване.
Вие бихте ли живели в едноетажна къща?
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
Creator (21 юли)
Аз също не бих спал на приземния етаж – причината сте я посочили.Едноетажно бих се навил на наклонен терен и спалнята да е в “щръкналата” част.
Димитър Димитров (21 юли)
Със сигурност бих живял в подобна. Може малко по-скандинавско-“скотски” вид да има. И все пак – бих.
Мария (21 юли)
Вярно е, че в България не са много, но тук там има прекрасни едноетажни къщи :)
Особено за ваканционна къща са супер избор. Тези лично на мен не ми допадат много, но съм виждала прекрасни малки уютни дървени къщички, от които не ти се излиза :)
И.Е. Станков (21 юли)
Наистина, има ли изобщо плюсове да “спиш на земята”? Аз не ги виждам.
Какво ще кажат професионалистите?
jhkjhjbjhbhjbhuj (21 юли)
WhATA,
Питате, дали бих живял в по-естетична среда, по-нашироко и без съседи /съкооператори, с които (взаимно) да си късаме нервите?!?
Ами не знам… Ще си помисля ;-)))))))))))
А сериозно – като става дума за морето, можете ли да коментирате по-подробно модернистичната (някои биха казали “соц”) архитектура от 70-те в Албена? Знам, че имахте такъв пост, но беше нещо съвсем малко, мисля, а ми е интересно.
Светла (21 юли)
И без това живея на партера – не виждам никакъв проблем да живея и в едноетажна къща. Важното е да ми харесва, да е качествена и, по възможност, енергийно ефективна. Леко ме притесняват ексхибионистичните прозорци. От една страна, много харесвам големи прозорци, от друга, не ме привлича мисълта да ми гледат през прозореца. Но май по-скоро ми харесват – винаги може да се намери подходящ начин да не се гледа вътре.
Поли (22 юли)
Бих живяла, разбира се, особено ако към нея има голям двор, който да подредя по свой избор. Тогава и проблемът с ексхибиционистичните прозорци може да се реши много лесно. Не ме притеснява спането на земята. А за енергийната ефективност могат да се намерят добри решения.
И за ваканцията не бих пренебрегнала такъв вариант.
Владимир Карапетров (24 юли)
Да бих живял (не само почивал) в едно етажна къща. Много пъти съм почивал в бунгало (не само в детството ми, последно бях преди 2 години за няколко дни в бунгало).
Има огромна разлика между къща и апартамент, аз съм за къща – макар по-голяма част от живота си да съм прекарал в апартамент. Не знам или не разбирам какво значи страх да спиш на земята (не мога да го разбера), от какво да те е страх, ти не спиш на нивата в крайна сметка. Крадец ако реши да влиза, ще влезне, ако ще да си на 50 м над земята, а животни (най-вече пълзящи) ако това е притеснението има как да се държат настрана.
Въпросът най-вече е в функционалността на сградата, както и доколко се чувстваш сигурен (но това зависи от много неща).
Milla (24 юли)
Аз мисля, че открих къщата на мечтите си.
Petur (25 юли)
Скоро и до Русе ще има подобен тип къщички , за постоянно живеене с гледка към река Дунав.
www.bearhills.com
градинко (26 юли)
Дори не знаех, че има хора с опасения да спят “на земята”. Но не поради едноетажността си не ми харесват горните къщички. Такива прозорци приемам само с висока плътна ограда – спя гол и не ми е кеф сутринта съседът да ми маха на излизане за работа докато си дръгна сънено дисагите. А прозорец, който постоянно ще закриваш с пердета и той не знае какво прави там. Освен това тези покриви са абсолютна загуба на пространство – една тераса с градинка отгоре би била далеч по-смислена и приятна, освен това ще редуцира донякъде неизбежния недостатък на едноетажната къща – скучната гледка.
Спас Колев (26 юли)
Аз живея в едноетажна къща, при това умишлено. Основно и очевидно предимство е, че не изкачваш стълби. От моя гледна точка това просто спестява усилия, а по-архитектурно казано – създава по-пряка функционална връзка с дворното пространство. :)
климент (30 юли)
Къщата на дядо ми на село е едноетажна, отпред има два бора, които като бях малък ми бяха елхите в града, а после баща ми ги засади в двора. За съжаление няма големи прозорци, защото е от кирпич.Чудесна е! А който се притеснява, че ще го видят по организъм може да си посади жив плет – красиво е, не е дувар, дава точки по LEED, а и птичките кацат на него да пеят. Пример – пак къщата на дядо ми.
А аз след 17 години в софийските квартали бих живял във всичко, което има двор и няма помияри.
Не съм и предполагал, че да спиш на земята било лошо
о.л. (31 юли)
Що за страх да се спи на земята? Не, наистина, не го разбирам това, вижте Япония например :) Да си дойда на думата – нямам нищо против да живея в такава къща. Обичам ниските огради, даже липсата на огради, обичам големите прозорци, обичам зеленината. Българинът много обича да има дву- или три-етажна къща, но неизменно си построява една “лятна кухня” до въпросната къща и се бута с цялото семейство там. Целогодишно, не само през лятото. Пък аз предпочитам да си използвам добре пространството за живеене, независимо от големината му.
Яна ( 4 август)
Живяла съм “на земята” 18 години, прекрасно е :) Това е една от причините да имам щастливо детство ;) Друго си е да си на земята, да имаш градинка и дворче :) И пеперудки и бръмбарчета и други живинки. Котката ти се чувства свободна, а не е затворник… ;)
Shamans ( 6 август)
Аз съм живяла и в едноетажна и в двуетажна къща, в апартамент на първия етаж, в такъв на втория, а сега се каня да се местя на последния етаж. Много си е хубаво спането на земята, и енергията е друга, и дворче и зеленина има, супер е, но е трудно постижимо в София, в центъра особено. За сметка на това една голяма тераса също може да се окаже достатъчно приятна. Само че всички тези неща искат поддръжка, искат грижа, което значи и да им се отдели достатъчно време и внимание, което един зает човек не винаги има възможност да прави. А ми се струва, че ако си пооправим малко околните пространства около блоковете пак можем да си направим приятна среда за живеене, дори и да не е в еднооетажна къща на морето.
Хидроизолация Покриви Варна (26 август)
В Добруджа всички къщи са едноетажни, ама всички, и са вече на по 50-60 години почти. Така е когато разполагаш със земя в изобилие.
А тези къщи не са зле изобщо. Очевадно е защо са едноетажни – защото са само за почивка. И са една идея повече от дървени бунгала. Предназначението им е същото – да спиш, да спиш, да спиш.
През другото време си на плажа
:)
следващо мнение : (29 август)
О с най голямо удоволствие бих, а и тези къщички приличат на холандските по крайбрежието с тази си отвореност….
Къщи за отворени хора , ! сякаш ти се отпушва носа и вече можеш свобдно да дишаш ако преди това си посетил някои крайморски затворен комплекс, мол или проста панелка.
Браво
Росен (13 юли)
Жестоки са. Как да намеря повече информация за тези къщи ?
Даниела ( 5 юни)
бих живяла да в такава къща едноетажна мечта
Мишо ( 1 септември)
На мен принципно едноетажните къщи с големи прозорци са ми любими. Мечтая да живея в подобна къща. А до колкото за прозрачността, винаги може да се направи ограда от жив плет – хем изглежда яко, хем те скрива от чуждите погледи. А иначе къщите са баааая скъпички. Намират се на 250 метра от плаж “Оазис”. Всяка е по 125 квадрата (и 550 двор). Имат по 3 спални, 2 или 3 бани, антре и дневна с кухн. бокс. Струват около 400 хилки (199 хил. евра) и отделно на година по 1250 Е за поддръжка…
бай Игнат (26 август)
А отходните води на тези бунгала по 400 хилки къде отиват?
Архитекти в София (21 август)
Със сигурност бих живял в едноетажна къща. За мен са по-красиви и има някаква романтика, особено ако имат огромни прозорци. Като всяко нещо обаче и това си има предимствата и недостатъците. Един от проблемите при едноетажните къщи е, че ти трябва по-голям парцел(ако искаш все пак къща с по-голяма площ), както и големия покрив, който изисква доста скъпа поддръжка. Въпрос на избор.