WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Жилищен експеримент от 87-ма година
от Христо Говедаров, 26.01.2009 | 15 коментара
Известно време след населването на една сграда, нейната фасада започва да изглежда доста по-различно от проектираната — Петрови от втория етаж остъкляват терасата, Иванови от третия си слагат климатик, а Георгиеви на последния етаж си правят навес с керемиди, също като онзи в къщата им на село.
А какво, ако това е замисъла на проектанта?
Един пример — жилищна структура в центъра на Кърджали, получила голямата награда на Интерарх 87.
Проектът от 87-ма
Проектът на арх. Николов и арх. Осенски е публикуван в бр.6 от 1988 година на сп. Архитектура.
Още от началото на 70-те подобни структури са мода по света — стъпаловидни блокове с големи тераси, “разчупване” на чистите линии на модернизма.
За проекта в Кърджали авторите разказват какъв е бил старият градски център, на чието място са блоковете:
Сред тях нямаше стилни сгради като тези в Пловдив и Трявна, но всички те, макар и скромни, притежаваха изискан детайл – леки кобилични фронтони, бяха градени с местни материали и ясна конструкция, при плътно застрояване, с навеси във вътрешния двор, покрити с керемиди и с носещи дървени колони, с малки многофункционални дворчета и с много зеленина – чемшири, смокини, орехи, цветя и храсти.
Идеята е новите блокове да осигуряват сходен с досегашния начин на живот. Така малките дворчета са заменени с големи тераси, жилищата са много различни — 56 вида разпределения само в един блок, а обитателите са имали право да избират.
Една година след като хората се нансят, се прави анкета, която показва:
Неочаквано за нас беше мнението на около една трета от семействата за нецелесъобразността на терасите. Това мнение очевидно говори за липсата на опит в този начин на обитаване, както и за деформираното мислене в резултат на стандартното и монотонно жилищно строителство в продължение на десетилетия на панелна експанзия.
Сградата през 2008
В крайна сметка обаче може да се каже че експриментът е успешен. 20 години след построяването, „допълненията” на обитателите поразително напомнят описанието на старите градски къщи — „местни материали и ясна конструкция”, „плътно застрояване”, навес, покрит с керемиди и носещи дървени колони. Всеки е създал своята собствена къща с двор. А нали това е била и първоначалната идея.
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
Des (26 януари)
Има такъв тип блокове и в Младост 1. Аз съм виждала 2 на брой. :)
mo4 (27 януари)
или показва че е можело да се сложат покрив4етата и преди.това е като се направят алеи оба4е хората си правят нови които са по правилни. и пествт време
Апостoл Апостoлoв (27 януари)
На това му се вика “окепазяване”.
Creator (27 януари)
И аз доста съм се впечатлявал от въпросните блокчета в Младост/тези тук са същите/.Доста са добри поради факта ,че осигуряват висока плътност при добро солънчаване,довеждат до човешки мащаб и разнообразни пространства.В концепцията на най-коментираната сграда миналат година “Жаклин” се крият подобни неща във вътрешноста и в мащаба и членението на сградата.Мисля ,че подобен тип сгради имат страхотни предимства ,но са трудни за проектиране и повечето архитекти ги избягват.Иначе мечтата на много от архитектите да пренесат начина на живот от къщата в етажния блок ми се вижда пресилена и безмислена.
P.S.Защо трябва да научаваме за вашите сгради от в-к “Стройтелство и града” ,а не от собствения ви блог :)
Creator (27 януари)
Забравих да спомена ,че детайла на бетонния цветарник и скосяването на терасите са супер яки.
валери (27 януари)
доста интересен пост: ) линк към статията в Строителство и градът може би?
Mok (28 януари)
Никога не съм си падал по такъв тип архитектура (тип спиране на правия ъгъл с chamfer), но експериментрът не е лош. Аз принципно се радвам на големи тераси, но в случая ми се струва, че големината на помещенията е пострадала за сметка на терасите (ако разгледахте по-подробно разпределението). И да ви кажа честно, предпочитам по-просторна дневна, отколкото тясна, но с широка тераса. Колкото и да не сме свикнали градските чада на “такъв тип обитаване” терасата може да се ползва пълноценно 7 месеца в годината, 8 макс. За това се появяват навесчета, остъклявания и т.н.
Относно стълбищата и асансьора – съвременно решение, асансьорът не е на фасадата, не се губят излишни пространства в общи части. Бравос. Лошото е, че в едната секция са решили да не слагат асансьор, навярно да спестят място и с оглед на това, че тялото е ниско, но тенденцията напоследък е хората и в къщите да си слагат асансьори, така че за тази подробност не са били особено далновидни. Както и да е – ако трябва да съм справедлив – постижението си е постижение.
Иначе такива сгради (или поне подобни) има също и в Младост-4.
Creator (28 януари)
Аз пък мисля ,че терасите са точно каквато трябва да бъде една тераса ,а не каквито се слагат масово по 1,2-1,5 дето една маса за карти не можеш да разпънеш и хората почват да складират боклуци на нея.Това ,че прекаляваме у нас със терасите е голяма истина – аз затова писах ,че съм против опитите начина на живот в къща да се принесе в блоковете.Която и да е тераса иска да я постройш поддържаш и чистиш.В този смисъл за мен икномични жилища/каквито са в повечето блокове/ е неоправдано да имат повече от 1 малка тераса за пушене/която за съжаление се ползва за простиране на пране ,което грижливите домакини дори подреждат като изложба – хубавите дрехи отпред,отдеалата на втори ред ,а белйото отзад/.Тук впрочем е един голям плюс на въпросния проект – някой от жилищата нямат тераса ,а тези който я имат е в истинския и вариант.
Mok (28 януари)
Кои по-точно от жилищата са без тераси, че не можах да се ориентирам по разпределението (освено едностайният)?
и 2) долния ляв ъгъл: ако това е правилна пропорция тераса/дневна, ок, преставам да споря. Естествено, че тераса 3/5 е по-добре от 1/1.5, но стига да е пропорционирана спрямо останалото. Дайте да не говориме “по принцип”, защото по принцип са ни ясни нещата, така като гледам. Коментираме конкретния пост, нали? Ако не – може да направим отделна тема за големите тераси, що е то и има ли почва у нас.
Creator (29 януари)
По снимките гледам ,че има апратаменти без тераси – се пак разпресделнието е само на един етаж ,а пише че апартаментите са рзалични.Иначе по представеното разпределние терасите са си съвсем пропорционални на апартаментите – големи апратаменти с две спални и отделна от дневнта трапезария с кухня -съвсем нормално е да си имат голяма тераска.
kyky (29 януари)
Такива има и в Младост 4 и в Младост 1 и 1а (нежду другото – с подземен паркинг). Винаги са се водили луксозни. Тези в Младост 4 вече са приклещени от нови постройки на няколко метра, а преди имаха изглед към Витоша.
3axapu (29 януари)
Наречи ме кон с капаци, но не беше ли по-добре терасите да са покрити по проект. Хората щяха да си ги остъклят, такива големи... еха!
Естествено напълно приемам идеята за архитекутура при която обитаиелите са “съавтори”, за жива сграда, където вечки обитател допринася за външния й вид. България дава много добра почва за такива експерименти, хората само това чакат, дето се вика. Остава да почваме проектите. За Creator: Смятам, че блока на I/0 в люлин е по-добър пример – но при него по-скоро архитектурата на сградата “ намига” на ставащото около и в нея. А и апартементите са без балкони, нали :))
Сещам се, че Lucien Kroll има доста теория по въпроса.http://www.nomads.usp.br/site/complexidade/CASOS/MEME/MEME%201.htm
или http://explorationpourmemoire.blogspot.com/2008/02/ville-chaos.html
И браво за поста.
Creator (30 януари)
Прав си ,че е по-добър ,но все пак е 20 години назад във времето и са взети под внимание неговите уроци.Докато тук всичко е чисто експериментално.
Деян (13 февруари)
Аз съм ходил няколко пъти на гости точно в този блок в Кърджали.
Бих искал да кажа, че от гледна точка на морето еднакви сгради около нас тази сграда изглежда наистина страхотно. И според мен сега е много по-хубава отколкото снимките от 88-а година.
От друга страна в апартамента, в който бях, имаше колона почти посредата на хола или как да кажа, някак си на 2/3 на средата на хола.
Домакините твърдяха че са добре, на съседите отдолу колоната била в банята...
Salvador (13 февруари)
Подобни “стъпаловидни” сгради има и на други места.По незнайни села и градчета.На влизане в София от Калотина,ако се влезе през Божурище,от лявата страна има подобни стъпаловидни блокчета.
Понеже горе се спомена “Жаклин”…мой приятел има офис там.Пълна глупост и като идея,и като изпълнение.Първият път 20 минути търсих входа на сградата.Естествено,той е точно там,където най-малко се очаква и изобщо не е съобразен с функцията на цялата постройка.Има форма…ОК…ама от кога формата е всичко в една сграда?
Като изпълнение….трагедия,мизерия и диващина.Ама това вече не касае архитектурта,а строителите…