С този пост започваме преглед на жилищната архитектура по света и у нас. Вие купихте ли си апартамент на изплащане?

Ако си мислите, че гигантски блокове са се строели само през социализма, четете по-надолу.

В началото на февруари ОМА разкриха поредния си азиатски проект — жилищна структура с 1 000 апартамента в Сингапур.

View via dezeen

Трийсет и два блока са подредени в разместени шестоъгълници с големи вътрешни пространства, даващи възможност за формиране на социална мрежа между обитателите. Природата е навсякъде — по покривите и в дворовете, хората са щастливи.

OMA са си OMA — предизвикват обществото, намесват се безпардонно в средата, а напоследък очевидно залитат и към мегаструктурите. Е, ние винаги ще ги обичаме, независимо от всичко.

Не сградата обаче ми стана интересна в случая, а тенденцията за създаване на жилищни комплекси много близки до експерименталните суперструктури от 60-те години на миналия век — кулата на Кишо Курокава в Токио, Habitat ’67 в Монреал, Замъкът на Кафка в Барселона от 1968 година.

Архитектурата на тези комплекси обикновено ги вкарва в книгите, списанията и напоследък в блоговете. И докато в миналото са били резултат от бунта на модернизма, днес изглеждат повече като плод на инвеститорски интереси.

Независимо как ги наричат обаче — споделено социално пространство (OMA) или луксозен комплекс от затворен тип (както е модно в България), те си остават социални жилища. Струпването на огромни маси хора на едно място без истинска зеленина (освен покривни градини), с оживени комуникации — това лукс ли е или гето? Шик гето може би.

Още два примера от близките години:

Mirador в покрайнините на Мадрид — голям булевард, липса на зеленина, далеч от историческия център, има я във всички книги и списания

Жаклин в София — бул. България, задръствания, липса на зеленина, мръсен въздух, един от най-добрите примери за жилищна архитектура напоследък у нас. Въпреки всичко.