New York Times правят анализ на дизайна на предизборните плакати в САЩ. Интересното е, че анализът е направен като комикс от 15 картинки и няма и помен от сложно критическо писане — прости думи и нарисувани ситуацийки, в които участват въпросните плакати.

Оттук се сетих за едно интервю с архитектурния критик Джефри Инаба, за което сме споменавали и преди.

В интервюто става дума, че архитектурната критика трябва да бъде достъпна за хората и да използва масови жанрове като комикса, блога, фото-колажа вместо тежки академични статии.

Самият Инаба прави урбанистични анализи като туристически гайдове.

Какво ли я чака литературната критика?