Биеналето във Венеция

от Жана Стоилова, 14.09.2010 | 7 коментара

Минавам покрай будка за вестници и от корицата на списание DOMUS ме гледа карикатура на Казуйо Седжима — кураторката на тазгодишното архитектурно биенале във Венеция. От летището си купувам ELLE Décor и дори в това иначе интериорно списание има интервю със Седжима. Предполагам, че ако си бях купила и италианските “Труд” и “24 часа”, и в тях щеше да има интервю с японката.


Корицата на сп. DOMUS с карикатура на Казуйо Седжима.

Ако на предишното издание на биеналето се говореше най-много за националните павилиони, тази година всички говореха за куратора и темата — „People meet in architecture”.

С тази тема архитектурата спира да се занимава сама със себе си и обръща внимание на хората.

А Казуйо Седжима определено е звезда — освен че е първата жена куратор на биеналето, тя и Рюе Нишизава (двамата са по-известни като SANAA) спечелиха тазгодишния Pritzker, най-престижната награда за архитектура.

Арх проекти vs. арт инсталации

И тази година павилионите се деляха на такива с изложени проекти и такива с инсталации. Повечето проекти се занимаваха с това, какъв е домът в който съвременния човек живее щастливо, а сложни архитектурни изследвания (в това число и на OMA с Рем Кулхас) изтъкваха добрите страни на социалната архитектура от 60-те и 70-те.


Огромен макет показва различни жилищни модели, под мотото “Rethinking happiness”.


Изследването на OMA за разрушените и неизползвани сгради, примери за социалната архитектура през 60-те и 70-те.

По-традиция павилионите с инсталации са по-интересни. Тази година обаче инсталациите бяха по-скоро арт, отколкото архитектурни, а и нямаше забавни хрумки и изненадващи неща. Честно казано, много ни се искаше да видим експозиции, които увличат хората в игра например, но сякаш всички се бяха взели твърде насериозно.

Така че фаворит нямаме, но ще разкажем за основните тенденции.

3D филми и руски стенопис

След модата на архитектурните анимации явно е дошло времето на 3D архитектурно кино.

На входа на кураторската изложба раздаваха очила, с които да изгледаме филм на Вим Вендерс за една сграда в Лозана, проектирана от SANAA. Идеята на филма беше сградата да разказва за хората, които я посещават, а не, както обикновено, хората да разказват за сградите. Филмът беше добър — наистина можеш да усетиш пространството, а 3D киното се оказва много подходящ начин за показване на архитектура.

3D филм с кадри от Сидни показаха и австралийците, но без претенции за кино.

В руския павилион пък имаше зала с толкова реалистичен стенопис, че спокойно може да конкурира 3D филмите.


Реалистична рисунката на група художници е отговора на руския павилион на вълната на 3D киното.

Детайли

Харесахме презентациите, които показват простички, функционални неща, от които има полза.

Изложбата на индийците от Studio Mumbai на пръв поглед изглеждаше досадна — познат колега сподели, че направо е преминал през залата без да ѝ обърне внимание. Изложени бяха стари мебели, греди, колони и няколко макета на части от къща в мащаб 1:1. Изложбата разказва как от студиото са разглобили една традиционна индийска къща на съставните ѝ части, за да проучат детайлите и техниките, по които е направена, и да ги използват при проектирането на нови къщи. Това беше и посланието им към архитектурната публиката — да се научи нещо полезно и безспорно.


Детайл от индийски покрив в мащаб 1:1. Не е нещо новаторско, но пък е полезно да се види и пипне.

С детайли се занимават и чехите и словаците — в общ павилион, под мотото Natural architecture те показват как строят дървени кули. Историята е подобна на тази на Studio Mumbai — разглобили стар дървен обор, разучили традиционната технология и сега строят къщи и кули по нея. В павилиона са изложениени макети на кулите в мащаб 1:1.


Кулите на чехи и словаци.

Структури

Въпреки че биеналето е за архитектура, някои експозиции бяха определено конструктивни.

Къде започва архитектурата? Влизаме в зала, в която има ограждения, хората се движат покрай стените, а вътре в заградената зона не се вижда нищо. Зачитаме описанието на експозицията и се оказва, че това е експеримент за устойчивост — изградено е пространство от много тънки колони и греди — 0.5 мм и 0.2 мм (представете си дебелината на косъм). Целта на експеримента е да се изследва кога започваме да имаме устойчива форма, което си е началото на архитектурата.

Вглеждаме се по-внимателно и наистина в залата има някакви тънки бели нишки — въпросните “колони” и “греди”. Но някои са паднали на земята, други висят. Оказва се че е имало инцидент в дните преди официалното откриване, конструкцията е паднала и не е била възстановена. По стените има снимки как е изглеждала.

Една от по-интересните експозиции показва дървена конструкция, която оформя купол.

Въпреки че изглежда сложна, конструкцията всъщност се състои от една фигура, която се повтаря. Сглобява се чрез метални куки на земята и после се повдига, докато стъпи на подпорите си.

Най-хубавото обаче е как тази конструкция отговаря на темата на биеналето “People meet in architecture” — това е западна форма (купол), изпълнена с източна технология (дървени греди и традициона сглобка). Една от малкото експозиции с кратко, просто и точно послание.


Западната форма — купол, направена с източна традиционна сглобка.


Куполът се изгражда от една повтаряща се фигура.

Практични зарибявки

Зарадвахме се и на практичните неща, които раздаваха по националните павилиони: от датчаните си взехме брошура във формата на ветрило (беше горещо); седнахме да си повеем с него на мястото за почивка при скандинавците (бяхме уморени). Сърбите пък раздаваха тефтерче и молив и всички си ги ползваха по предназначение. Запазихме си и очилата за 3D — може да са от полза. Изобщо най-вървяха павилионите, които отчитат, че архитектите също са хора, изморяват се, топло им е, пие им се вода, играе им се на нещо.


Място за почивка в скандинавския павилион.


Ветрило от датчаните — във Венеция може да е доста горещо в края на август.


Бележник от сърбите.


Очила за 3D кино.

Един изчезнал павилион и един павилион без изложба

Изчезналият павилион беше на хърватите. “Потънал е”, казаха ни колеги.
Идеята на хърватските архитекти била, тъй като нямат постоянен павилион на изложението, да направят конструкция от метал върху плаваща платформа, по вода да я транспортират до Венеция и да я “закотвят” пред парка с постоянните национални павилиони (Giardini). За жалост обаче в морето имало буря и конструкцията се повредила. Сега била някъде във Венеция, а хърватите имат намерение да я поправят и да я изложат по-късно. А докато се поправи, те прожектират видео как е построена и раздават 5 постера с историята, които, ако си сгънеш сам по точно определен начин, съставят книжка. Ето и филмче:


Хърватският павилион.

Куриоз на тазгодишното биенале беше наличието на затворен павилион — този на Венецуела. Павилионът се намира на главната алея, точно до входа. Топ място. Докато страните, които нямат павилиони, измислят какво ли не, за да излагат някъде, вратата на венецуелския е заключена, а стъклата му са счупени. Според колеги на една от стените бил издълбан надписа: „Fuck the Biannale”, но ние не сме го видeли. Бойкот?

Дали ако бяхме обещали на Уго Чавес, че ще пускаме 14-часовите му речи в някоя от залите, нямаше да се съгласи да ни даде павилиона безвъзмездно?

Липсваха ли българите

Първото, което ни попита Николай, когато се прибрахме, беше: “Липсваха ли българите?”

Въпреки че България имаше покана, избран куратор, който предложи интересна тема за представянето, и много колеги, готови да работят безвъзмезно, българското представяне не се състоя. Поради липса на средства за наем на помещение и транспорт.

Не, българите не липсваха.

Това, което ни липсваше на биеналето, бяха кратки, разбираеми послания, поднесени по забавен начин. Архитектите за пореден път показаха, че са прекалено сериозни.

Още снимки.

Коментари

  1. Виктор (14 септември)

    Профилираните събития често се следят и посещават от профилирани хора, но понякога човек му се иска да бъде само наблюдател – обективен, безпристрастен и не обременен. Понякога чета за неща, които са ми интересни и искам да посетя, но не успявам да се информирам на време. Ще е полезно ако има един календар, в който човек да проследи за събитията, които бихте нарекли стойностни или поне любопитни.

  2. Ана (15 септември)

    Гигантският син макет е уникален. Чий е?

  3. Галя (15 септември)

    ‘непрофилирано’: много интересна разходка…

  4. Жана (15 септември)

    @Виктор
    Биеналето продължава до 21-ви ноември, така че не е късно да се види.

    @Ана
    На холандците.

  5. Bobaerv (25 септември)

    Нищо не споменахте за сръбския и румънския павилион – на мен ми бяха изключително забавни и приятни:)
    Основния румънски павилион с изцяло бялото пространство и няколко дупки – с един фотоапарат и много “шарени” хора подскачащи из него става голяма заигравка;)
    А вторият румънски павилион видяхте ли го -беше някъде из Венеция – в едно малко пространство, цялото в лъскаво бяло в единия край беше изсипана земя, в която си поправяше път нещо бяло и модерно, на витрината бяха изложени лъскави бели обувки със златни подметки, по средата имаше едно творение – стари кичозни мебели направени на скулптора, а в другия край много приятна модерна бяла пейка – всичко метафора за това как сред нищото, на места без инфраструктура се издигат лъскави кооперации, къщи и никой не се интересува какво се вижда отвън, стига вкъщи да си му е добре – познато, а ?:) Интересното беше, че Румъния имаше две представяния – едното финансирано от Министерството на културата, а спечелито второ място след конкурс със заподноевропейско жури – от Външното министерство.

  6. Bobaerv (25 септември)

    А сръбксият павилион – бяха впрегнали саксийни цветя в разни причудливи колички, за да можеш да си ги разхождаш със себе си и надписа : “ My wife, who i`d do anything for, told me once, told me ones, I`d like to have a small green tree, that runs after me down the street :)

  7. Стефан Русев ( 8 февруари)

    Вие кога бяхнта на изложението?
    Ние бяхме от 4 до 7 септември.

    Липсваха ли българите?

    Единствената връзка с нашата страна беше в една зала с факти за архитектурата представени чрез снимки. Една от снимките беше опакования Райхстаг от Кристо и покойната му вече съпруга Жан-Клод. Тази връзка дори може да се нарече косвена, защото никъде не се споменаваше, че Кристо е българин.

    Ние така го видяхме…

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории